Решение по дело №4351/2011 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 203
Дата: 19 януари 2012 г. (в сила от 23 юли 2012 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20113110104351
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                            РЕШЕНИЕ

                                                     № 203/19.1.2012г., гр.Варна

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, тридесет и трети състав, в открито съдебно заседание, проведено на  двадесет и пети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  Н.КРЪСТЕВА

 

при участието на секретаря А.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д№ 4351 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба, предявена от А.Р.В. ЕГН ********** срещу „ *** ХОЛДИНГ”АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление грарна, ул.” ***” №23, ет.1, представлявано от П***, управител, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 500 ЕВРО, с левова равностойност по фиксинга на БНБ – 14 668,72лв., представляваща задължение за възстановяване на получена първа парична вноска по развален договор за строителна услуга от 14.03.2006г., ведно със законната лихва върху посоченото вземане, дължима от завеждане на исковата претенция до окончателно изплащане на задължението.

 Претендират се от ищеца и сторените съдебно-деловодни разноски, вкл. адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

           Ищецът излага в исковата си молба, че на 14.03.2006г. е сключил с ответника договор за строителна услуга, по силата на който ответника като изпълнител е следвало срещу авансово заплащани от ищеца парични вноски на различни етапи от строителството, с обща стойност 60 600евро, да проектира, изгради, въведе в експлоатация и прехвърли на ищеца собствеността върху апартамент № 5 на втори жилищен етаж ,с площ от 101 /сто и един / кв.м. ,състоящ се от хол-трапезария-бокс,две спални, баня, тоалет,килер, прилежащата към апартамента изба, както и ГАРАЖ № 2 , ВЕДНО със съответните ид.ч. от правото на строеж върху УПИ *** по плана на 21-ви микрорайон на гр.Варна,местност „Свети Никола", в който следвало да се изгради жилищната сграда. Сочи се, че на посочената дата 14.03.2006г. ищецът заплатил авансово сумата от 7 500евро, за което била издадена  фактура 2404 от посочената дата. Към настоящия момент сградата, в която следвало да бъде разположен апартамента на ищеца не е започната. С нотариална покана рег.№ 1370 от 28.02.2011 год., ищецът уведомил ответното дружество, че разваля сключения помежду им договор от 14.03.2006 год., поради неизпълнението му по изричната негова вина на ответника,  и отправил покана за възстановяване депозираната от него сума в размер от 7500 евро по личната му сметка. В дадения от ищеца срок сумата не е била преведена Същевременно все още не е реализирано строителството на нито един кв. от сградата.

По тези съображения ищеца счита, че са налице предпоставките за претендиране сумата от 7 500 ЕВРО, с левова равностойност по фиксинга на БНБ – 14 668,72лв., представляваща задължение за възстановяване на получена първа парична вноска по развален договор за строителна услуга от 14.03.2006г., ведно със законната лихва върху посоченото вземане, дължима от завеждане на исковата претенция до окончателно изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, Твърди се, че с договора от 14.03.2006г. е поето задължение за извършване на СМР, срока за изпълнението на които не е изтекъл. Твърди, че с процесния договор не е поемал задължение за изработка и одобряване проекти за строителство на възложените работи, за получаване разрешение за строеж или други строителни книжа за тях. Единствените задължения на ответника са за построяване на обектите, съставяне за същите изискуемите протоколи и предаването им на възложителя. Твърди, че не е налице забава или виновно неизпълнение от страна на ответника като изпълнител по договора,  съответно предпоставки за раваляне на договора по чл.87 ЗЗД. Настоява се с оглед на това за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

   Видно от представен в надлежно заверен вид по делото Договор за строителна услуга от 14.03.2006г., ищецът А.Р.В., в качеството на възложител е възложил на „*** Холдинг”АД, в качеството му на изпълнител да построи и му предаде недвижим имот, намиращ се в гр.Варна, жк.”бриз”, УПИ ***по плана на 21 микрорайон и да посредничи при уреждането на собствеността и държавното приемане на обекта, предмет на договора, а именно: Апартамент №5, на втори етаж с площ от 101кв.м., състоящ се от хол-трапезария-бокс, две спални, баня и тоалет поотделно, килер, маза, гараж №2, коридор от жилищната сграда, която ще се изгради в *** 21 подрайон, местност „Св.Никола” гр.Варна, като е посочена цена на обекта 240евро на кв.м. с ДДС.  Съгласно т.ІІІ. 3.2 б.”а” изпълнителят „*** Холдинг”АД е поел задължение за изпълни качествено и в срок строителството в обема, посочен в договора.  В т.VІ.4.1  на Договора изпълнителят се е задължил в срок от 12 месеца от момента на даване на строителна линия и ниво да изгради цялата постройка в груб вид и да положи покрива й, а в т.ІV, 4.2 на Договора изпълнителят се е задължил в срок от 24 месеца от момента на даване на строителна линия и ниво да завърши цялата сграда, съгласно одобрените строителни книжа и този договор, да я снабди с разрешение за ползване и да я въведе в експлоатация по съответния ред.

            С Анекс № 1, подписан от изпълнителя са посочени цени на ап.5 – 60 600евро и на гараж – 5 000евро, както и начини на плащане, както следва: при подписване на договора 7 500евро, при започване на строежа – 13 000евро, при достигане на съответния етаж – 14 300евро, при завършване на „груб” строеж- 14 300евро, 4мес. След завършване на „груб” строеж – 14 300евро, при подписване на акт 16 – 2 200 евро. С анекса е уговорена и неустойка при забавяне плащането с повече от един месец.

            С нотариална покана от 16.03.2009г. чрез нотариус Петранка Димитрова ищецът е отправил волеизявление, до ответника, че разваля сключения договор за изработка, поради това, че предвид забавата на изпълнителя, изпълнението е станало безполезно и моли дадената авансово сума да бъде върната.

             С нотариална покана до „*** Холдинг”АД връчена срещу задължение за предаване, чрез нотариус Красимира Кангалова, ищецът заявява волята си за разваляне на договора за строителство на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията на ответника, като изпълнител по договора и отправя искане за възстановяване в 7дн.срок от получаването на поканата на внесената от него сума по договора в размер на 7 500евро.      

             По делото са ангажирани специални знания чрез заключение по допусната СТЕ. Посочено в експертизата от вещото лице е, че съгласно представено дневно извлечение от банкова сметка  № BG61TTBB*** в СЖ „ЕКСПРЕСБАНК”АД-клон транспортна на дата 14.03.2006Гг. са получени 7 500евро от А.Р.В., като сумата е приведена по банков път от банкова сметка *** А.р.В. № 1832-97813028273414 в СЖ „ЕКСПРЕСБАНК”АД, а левовата равностойност на превода от 7 500евро се равнява на 14 668,73лв. От заключението на вещото лице се установява, че за авансовото вземане от клиента А.Р.В. в счетоводството на ответника е издадена фактура № 2404/14.03.2006г., с основание „Аванс по договор за СМР от 14.03.2006г.”, с данъчна основа12 223,95лв., ДДС – 2 444,78лв.; обща стойност 14 668,73лв. Фактурата е отразена в дневника за продажби на ответника на ред №5 със същите стойности на данъчната основа и дължимия върху нея ДДС. Фактурата е включена в общия  обем на декларираната данъчна основа 26 757,79лв. и ДДС върху нея 5 351,54лв. за целия месец март 2006г., като данните са декларирани в СД вх.№ 0300-0811357/13.04.2006г., с което фактурата е надлежно декларирана съгласно изискванията по ЗДДС.

При тази установеност на фактите съдът възприе следните парвни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, а не в чл.79  от ЗЗД, както е посочено в исковата молба.

За успешното провеждане на иск, предявен на посоченото основание в тежест на ищеца, съгласно въведените в чл.154, ал.1 от ГПК правила, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника са се намирали във валидни облигационни отношения, че правомерно е упражнил правото си да развали едностранно договора, както и действителното плащане на договореното възнаграждение.

             По делото не е спорно, че между страните е сключен договор с предмет: строителство и предаване на недвижим имот, намиращ се в гр.Варна, жк.”бриз”, УПИ *** по плана на 21 микрорайон, и посредничество при уреждане на собствеността на обекта, за който договора е сключен, а именно Апартамент №5 на втори етаж с площ 101кв.м., както и, че по него е дадена сумата от 7 500евро, авансово заплатено възнаграждение. Плащането на тази сума от ищеца на ответника се установява и от заключението на вещото лице, извършено след проверка счетоводната документация на ответника.

 Спорният момент по делото е дали ответникът е изправна страна по договора и дали на ищецът му се дължи връщане на дадената сума по договора, или ответникът има право да я задържи.

Съдебният състав приема, че съвкупната преценка на ангажираните от ищеца и неоспорени от ответника доказателства е в състояние да обуслови извода, че страните са се намирали в облигационни отношения по силата на сключения на 14.03.2006г. Договор за строителна услуга, който с оглед поетите права и задължения носи характеристиките на такъв за изработка.  Ответника по договора изрично е поел задължение да изпълни строителството качествено и в срок. Предвидени в договора са конкретни срокове, в които ответника е следвало да изгради цялата постройка в груб строеж, съответно да я снабди с разрешение за ползване и да я въведе в експлоатация по съответния ред. Тези срокове според уговореното в договора текат от даване на строителна линия и ниво. Предвидено е и задължение на ответника изпълнител да организира и изпълни строителството, без клиента. Уговорено е също, че всички изисквания на страните по договора, свързани с изпълнение на същия се решават с общо съгласие на страните. Тълкувайки действителната обща воля на страните по процесния договор, съобразно чл.20 от ЗЗД съдебният състав намира, че задължението на ответника във връзка с изграждането на сградата, предмет на договора и въвеждането й в експлоатация, включва и негово задължение за изготвянето на проект и издаването на строително разрешение,  независимо от факта, че същото не е посочено изрично в договора. Предвид обстоятелството, че  ответникът, в чиято тежест е било не е провел доказване досежно изпълнение на гореизложените задължения, т.е. относно своята изправност по сделката, съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало субективното потестативно право едностранно да развали същата, поради виновното неизпълнение на насрещната страна.  Това   потестативното  право на разваляне на договора, поради безполезност по чл.87, ал.2 от ЗЗД ищецът е упражнил с нотариалната покана, която ответника не оспорва да е получил. В тази връзка следва да се приеме, че  след разваляне на договора е отпаднало основанието за плащането на авансовото възнаграждение по същия, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на плоскостта на неоснователното обогатяване.

По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че предявеният иск се явява основателен до пълния си размер от 14 668,72лв. и като такъв следва да бъде уважен, като предвид правоувеличаващият материалноправен ефект от подаване на исковата молба и изричното искане на ищеца, върху главницата следва да бъде присъдена законната лихва, считано от датата на сезиране на съда до окончателното й изплащане.

При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца в производството под формата на платени такси и адвокатско възнаграждение съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1 338,75лв.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд

 

 РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „*** ХОЛДИНГ”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”***” №23, ет.1, със законен представител П*** ДА ЗАПЛАТИ НА А.Р.В. ЕГН **********,***  сумата от 7 500 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ – 14 668,72лв., представляваща платено на отпаднало основание възнаграждение по сключен между страните Договор за строителна услуга от 14.03.2006г., развален едностранно от ищеца, поради виновното неизпълнение от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2008г. до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1 предл. трето от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „*** ХОЛДИНГ”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”***” №23, ет.1, със законен представител П*** ДА ЗАПЛАТИ НА А.Р.В. ЕГН **********,***   сумата от 1 338,75лв./хиляда триста тридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: