№ 112173
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. А.
като разгледа докладваното от В. А. Частно гражданско дело №
20241110119588 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. А.
като разгледа докладваното от съдия В. А. ч. гр. д. № 19588/2024 г. по описа на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „А1
Б.“ ЕАД срещу „Б. С.“ ЕООД.
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото
противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:
Претендираното вземане за неустойка за разваляне на договора на основание чл.
54.12 от общите условия към договора за мобилни услуги е нищожна, поради противоречие
със закона и добрите нрави, като с оглед на това не се дължи и претендираното акцесорно
вземане за мораторна лихва върху неустойката.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е
ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“,
тоест първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по
действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26
1
ЗЗД е императивна.
Съдът следва да извърши граматическо, систематично и телеологическо тълкуване на
процесната клауза на чл. 54.12 от Общите условия към договора (само по твърдения на
страна, доколкото заявителят не е предоставил договора и общите условия, а в случая няма и
такова задължение, тъй като спора не е потребителски), като се вземе предвид и
задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, според което „Нищожна поради накърняване на добрите нрави
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.“.
Настоящият съдебен състав намира, че неустойката по чл. 54.12 от Общите условия
към договора е нищожна, тъй като се явява екзорбитантна (свръхпрекомерна) и излиза извън
присъщите функции на института – обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции –
арг. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В случая се касае за уговорена неустойка за разваляне на договора, поради виновно
неизпълнение. Целта на такива договорни уговорки е изправната страна по договора, не
само да стимулира договорът реално да бъде изпълнен, но и да обезпечи възможността да се
получи от изправната страна по-лесно обезщетение за вредите от неизпълнението – без да ги
доказва. В процесната клауза неустойка излиза извън присъщите й функции, тъй като чрез
нея ищецът практически получава реално изпълнение от неизправната страна, но без самият
той да е необходимо да престира каквото и да било насреща. В този смисъл, санкционната
функция на неустойката цели както да стимулира чрез икономически натиск длъжникът да
изпълни реално договора, така и да понесе известни неблагоприятни последици от
виновното си и противоправно поведение. Въпреки това санкционната функция на
неустойката не може да влиза в противоречие с основен принцип на българското
облигационно право – забраната за неоснователно обогатяване. Когато е налице подобна
уговорка, с която практически се достига до неоснователно обогатяване, тогава неустойка е
екзорбитантна и като такава нищожна поради неморално високият си размер, съответно
водещ до правно и стопански непоносими последици. Случаят е точно такъв, тъй като от
неизпълнението на процесния договор не могат да произтекат толкова големи вреди
равняващи се на неговото реално изпълнение, за да се допусне уговарянето на подобна
неустойка, както в процесната клауза на чл. 54.12 от Общите условия към договора.
На следващо място трябва да се отбележи, че когато се прави извод за
свръхпрекомерност, доколкото същият засяга добрите нрави, като мяра за честното и
добросъвестно поведение, трябва да се изследва и въпросът за съотношението на
неустойката към реално претърпените вреди. С оглед клаузите на процесният договор и до
колкото по делото не са ангажирани доказателства в тази насока – за размера на реално
претърпените вреди от неизпълнението, то следва да се вземе предвид общите правила на
договорното право – по отношение сключването, изпълнението и тълкуването на договори.
В тази насока, не може да се отрече, че заявителят в настоящото производство би претърпял
вреди от развалянето на договора, доколкото процесния договор, който предвижда
периодични престации и от двете страни, води до определени икономически очаквания за
печалба от страна на ищеца. Въпреки това при развалянето на договора, последният би
търпял вреди едва от невъзможността да реализира доход от предоставянето на уговорените
мобилни услуги. Това състояние обаче продължава само докато не се сключи заместваща
сделка с трето лице. Тогава ищецът продължава да реализира доходи от предоставянето на
мобилни услуги. Правно, икономически и житейски е оправдано това състояние – за
намирането на нов контрахент, за лице което очевидно се занимава с търговски продажби по
занятие е да продължи не повече от 2-3 месеца. Това е и периодът за който, ако процесната
клауза беше уговорена, същата нямаше да е екзорбитантна, а оттам и нищожна. Изложеният
извод се основава и на обстоятелството, че при сключването на търговски сделки и лица,
2
които трябва да полагат грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ), това изисква от тях в
икономическите си предвиждания да включат и евентуалната възможност сделката да не
бъде изпълнена, независимо дали по обективни или субективни причини. Тоест, при
сключването на търговските сделки грижата на добрия търговец и изискванията на добрите
нрави – за честно и почтено сключване и изпълнение на търговските сделки, изисква
уговарянето на неустойка за развалянето на договора да обезпечава вредите, които реално
биха произтекли от това до сключването на заместваща сделка – с цел тяхното улеснено
доказване. Правно и икономически е неудържима тезата, че при сключването на сделки
между търговци същите като професионалисти са наясно с последиците от сключването на
сделки с високи неустойки. Правният ред в частност нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД не може да
допусне сключването, респ. изпълнението на сделка, която води практически до
неоснователно обогатяване, тъй като едната страна би получила престация, като ако да беше
изпълнен договора, но от своя насрещната страна по договора няма да получи нищо – в този
смисъл Решение № 219/09.05.2016 по дело №203/2015 на ВКС, ТК, I т.о., според което
„дължи неустойка в размер на 100% от непогасената част от… цена при предсрочно
прекратяване на договора, противоречи на добрите нрави, тъй като води до неправомерно
разместване на блага между страните по сделката, тъй като при плащането на
неустойката при прекратен договор.“; Решение № 193/09.05.2016 по дело №2659/2014 на
ВКС, ТК, I т.о. Тоест при подобни клаузи се получава от една страна уговореното, дължимо
благо, но реално се постига и повторна икономическа печалба, защото се спестява
извършването на престация по договора, т.е. даването на насрещното благо, с което може да
се изпълни, ако междувременно е сключена заместваща сделка или да се реализира по друг
начин, чрез сключването на друг вид търговски или гражданскоправни транслативни сделки
от които да се формира отново печалба.
Необходимо е да се изясни, че допълнителен аргумент за нищожността на процесната
клауза е обстоятелството, извличащо се при тълкуване на договора contra profentem, че така
както е уговорена неустойка, то нейният размер зависи единствено от волята на кредитора-
заявител. Този извод на съда произтича от обстоятелството, че процесната неустоечна клауза
в Общи условия, който са изготвени от заявителя и при действието на който последния
сключва ежедневно множество еднотипни сделки за предоставянето на мобилни услуги и
мобилни устройства. Така практически е налице възможност размерът на неустойката при
разваляне на договора да се определи едностранно от ищеца, което нито е честно, нито е
добросъвестно, независимо дали се касае за търговска сделка или за гражданскоправна
сделка.
По отношение акцесорното вземане, което се претендира – мораторна лихва върху
неустойката, съдът намира, че след като неоснователна е претенцията за неустойката, то
такава е и акцесорната претенция за мораторна лихва.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да отхвърля заявлението в частта по
отношение претендираната сумата от 1894,20 лева, представляващи неустойка за
неизпълнение по договор № *********/15.10.2021 г. на основание чл. 54.12 от ОУ към
договора, както и неустойка за обезщтение за обработка на просрочени задължения, както и
за сумата от 169,76 лева, представляващи мораторна лихва върху неустойката за периода от
28.12.2022 г. до 01.04.2024 г., както и в частта за разноските за държавна такса за сумата над
25,00 лева до пълния размер от 60,00 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
3
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу „Б. С.“ ЕООД, ЕИК: ******** в частта по
отношение претендираната сумата от 1894,20 лева, представляващи неустойка за
неизпълнение по договор № *********/15.10.2021 г. на основание чл. 54.12 от ОУ към
договора, както и неустойка за обезщтение за обработка на просрочени задължения, както и
за сумата от 169,76 лева, представляващи мораторна лихва върху неустойката за периода от
28.12.2022 г. до 01.04.2024 г., както и в частта за разноските за държавна такса за сумата над
25,00 лева до пълния размер от 60,00 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението
до заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4