Normal;Iiaiene;Body Text Indent;и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ-ро от ЗАНН, във вр. с чл.33- чл.40 от ЗВАС и е образувано по жалба на ЕТ “Униматикс – Веселин Василев” гр. Кърджали против решение № 44/03.07.2006 година, постановено по НАХД № 251/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 254/14.10.2005 год. на Директора на ТДД- Кърджали за наложена, на основание чл. 147, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да потвърди издаденото против едноличния търговец наказателно постановление, съдът приел, че процесната сума не била внесена по сметка ДДС, което било в противоречие с доказателствата по делото. От приложеното по делото банково извлечение от 11.01.2005 г. на Пощенска банка и платежно нареждане от същата дата, било видно, че ДДС било преведено по данъчна сметка №********** на „СММ-97” ЕООД гр. София. Съдът не бил посочил защо е отхвърлил тезата на жалбодателя, с което допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Поради изложеното моли касационната инстанция да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени наказателно постановление № 254/14.10.2005 год. на Директора на ТДД гр. Кърджали.В съдебно заседание касаторът не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата си. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на съда да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решението. Окръжният съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33, ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие със закона и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед доводите, развити в жалбата, настоящият състав приема, че оплакването е за постановяване на неправилно съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС следва да бъдат обсъдени в настоящото касационно производство. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 254/14.10.2005 г. на директора на ТДД – гр.Кърджали, с което за извършено административно нарушение по чл.55а, ал.2 от ЗДДС, на ЕТ “Униматикс – Веселин Василев” гр. Кърджали, представлявано от Веселин Кирчев Василев, на основание чл. 147, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева. Наказателното постановление е потвърдено от районния съд като законосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че дължимият ДДС в размер на 1 222.78 лв. за осъществена доставка по фактура № 196600/29.12.2004 г., изд. от „СММ-97” ЕООД, е внесен на 30.12.2004 г. от ЕТ ”Униматикс – Веселин Василев” по разплащателната сметка на доставчика, а не по „ДДС – сметка” на същия. Съгласно разпоредбата на чл.55а, ал.2 от ЗДДС получателят бил задължен да плати начисления му данъкс по „ДДС – сметка” на доставчика по отношение на доставки, за които едновременно били изпълнени следните условия: получателят да е регистрирано по този закон лице и начисленият данък да е над 1000 лева. В случая ЕТ ”Униматикс – Веселин Василев” бил регистриран по ЗДДС и начисленият ДДС бил над 1000 лева, т.е. били налице условията по чл.55а, ал.2 от ЗДДС, поради което жалбодателят следвало да плати начисления му данъкс по „ДДС – сметка” на доставчика, но той не сторил това. Т.е., налице били предпоставките, при които действията на търговеца следвало да се квалифицират като административно нарушение по смисъла на чл.55а, ал.2 от ЗДДС. За това нарушение било предвидена съответна санкция по чл.147, ал.1 от ЗДДС, а именно имуществена санкция в размер не по-малък от 500 лева и не по-голям от размера на данъка по доставката. С оглед на изложеното съдът е приел, че описаното в АУАН и НП административно нарушение било доказано; правилно и законосъобразно била приложена санкционната норма; административнонаказателното производство било образувано и протекло съгласно правилата на ЗАНН; НП съдържало всички необходими реквизити, поради което обжалваното НП било законосъобразно, правилно и обосновано и следвало да бъде потвърдено. Така постановено, решението е неправилно – необосновано и в нарушение на материалния закон, тъй като направените фактически изводи не съответстват на събраните по делото доказателства и са допуснати грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед точното им юридическо квалифициране. От доказателствата по делото е видно, че е съставен акт за установяване на административно нарушение от 05.10.2005 против ЕТ “Униматикс – Веселин Василев” гр.Кърджали за това, че при извършена данъчна ревизия на търговеца било установено, че последният е закупил от „СММ-97” ЕООД компютърни компоненти по фактура №196600/29.12.2004 г., плащането по която било извършено на 30.12.2004 г. по разплащателна сметка /№ **********/ на „СММ-97” ЕООД. ЕТ ”Униматикс – Веселин Василев” бил данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС, което получавало доставка по смисъла на чл.6 от същия закон. В справка – декларация по ЗДДС за м.12.2004 г., едноличният търговец бил включил издадената данъчна фактура от „СММ-97” ЕООД, както следва: фактура № 196600 от 29.12.2004 г. – данъчна основа 6 113.91 лв. и ДДС – 1 222.78 лева. Съгласно чл.55а, ал.1 и ал.2 от ЗДДС сумата на начисления данък се получавала от доставчика, заедно с плащането по доставката, като получателят бил задължен да плати начисления му данък по „ДДС сметка” по отношение на доставки, за които едновременно били изпълнени следните условия: получателят да е регистрирано по ЗДДС лице и начисленият данък да е над 1000 лева. С оглед на описаните обстоятелства безспорно ставало дума за избягване на плащане по „ДДС сметка” на ДДС от страна на ЕТ ”Униматикс – Веселин Василев” по посочената доставка. С описаното бил нарушен чл.55а, ал.2 от ЗДДС, като нарушението било за първи път. Във връзка с констатациите, съдържащи се в АУАН и ДРА № 519/10.08.2005 г., директорът на ТДД Кърджали е издал наказателно постановление № 254/14.10.2005 година. Обстоятелствената част на последното е идентична с тази на АУАН, като за описаното нарушение на основание чл.147, ал.1 от ЗДДС, на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева. По делото са разпитани като свидетели актосъставителя Чаушев и Колева – свидетел по съставяне на акта, които установяват обстоятелствата, описани в АУАН. Като писмени доказателство по делото са приети заверени ксероксни копия от данъчна фактура № 196600/29.12.2004 г., издадена от „СММ-97” ЕООД с получател ЕТ „Униматикс – Веселин Василев”, дневни банкови извлечения, изд. от Българска пощенска банка за извършените от ЕТ ”Униматикс – Веселин Василев” парични преводи на 11.01. платежно нареждане от 11.01.2005 година за сумата от 1222.78 година с наредител ЕТ и получател- доставчика по фактурата, от които се установява следното: Жалбодателят ЕТ ”Униматикс – Веселин Василев” е закупил от „СММ – 97” ЕООД компютърни компоненти, подробно описани, за което е била издадена от доставчика данъчна фактура №196600/29.12.2004 г., като стойността на сделката възлиза в общ размер на 7 336.69 лева, от които 6 113.91 лева - данъчната основа и 1 222.78 лева - начисления ДДС върху доставката. Във фактурата е посочено още, че плащането ще се извърши с платежно нареждане, като са посочени разплащателна сметка на доставчика - № ********** и „ДДС сметка” – № **********, по които да се извърши плащането. С платежно нареждане от 11.01.2005 г., жалбодателят е превел по посочената ДДС- сметка на доставчика дължимия ДДС по цитираната фактура – 1222.78 лева. Потвърждение за описаните преводи, извършени от жалбодателя са представените по делото дневни банкови извлечения, изд. от БПБ за 11.01.2005 година От така установеното от фактическа страна по делото, не може да бъде направен извода, че жалбодателят е извършил описаното в АУАН и НП административно нарушение. Напротив, по несъмнен начин се установи, че ЕТ ”Униматикс – Веселин Василев” е изпълнил задължението си по чл.55а, ал.2 от ЗДДС, като е заплатил веднъж цялата сума, включително с начисления ДДС по разплащателната сметка на доставчика, и още веднъж- само дължимия ДДС- по ДДС – сметка на доставчика, макар и това да не е станало заедно с плащането по доставката на 30.12.2004 г., а на 11.01.2005 година. В разпоредбата на чл. 55а, ал.1 от ЗДДС се съдържа задължение за получателя да заплати на доставчика сумата на начисления данък, заедно с плащането по доставката. Плащането на доставката и дължимия ДДС по различно време, т.е. не едновременно с доставката, обаче, не е скрепено с административна санкция и не представлява административно нарушение по посочения текст. Още повече в настоящия случай това обстоятелство не е описано като такова нито АУАН, нито в НП. В последните два акта, като допуснато нарушение е прието, че ДДС не е заплатено изобщо по ДДС- сметка на доставчика, което не съответства на приетите и обсъдени доказателства по делото. За яснота и прецизност следва да се отбележи, че извършеното на 29.12.2004 г. плащане на данъчната основа и дължимия ДДС по ф-ра №196600/29.12.2004 г. по разплащателна сметка на доставчика и последвалото повторно плащане на 11.01.2005 г. на начисления ДДС по същата фактура, но по „ДДС – сметка” на доставчика, е създало единствено облигационни отношения между страните, които не са, а и не биха могли да бъдат предмет на административнонаказателно производство. Ето защо и с оглед на изложеното следва да бъде прието, че жалбодателят е изпълнил задължението по чл. 55а, ал.2 от ЗДДС за процесната доставка, а именно платил е начисления ДДС по “ДДС-сметка” на доставчика или с други думи, не е допуснал административно нарушение по тази разпоредба. Приемайки, че описаното в НП нарушение е доказано по несъмнен начин от административноказващия орган, първоинстанционният съд е направил необоснован и несъобразен с материалния закон извод, поради което и постановеното от него решение е неправилно. Направените фактически изводи от съда не съответстват на събраните по делото доказателства, което е довело до допускането на грешка при юридическото квалифициране на установените факти. Предвид изложеното, следва обжалваното решение на Районния съд като неправилно да бъде отменено, а по същество следва да се приеме, че административно нарушение по чл.55а, ал.2 от ЗДДС не е извършено от жалбодателя, като не може да се ангажира и имуществената му отговорност с налагане на имуществената санкция по чл. 147, ал.1 от ЗДДС, поради което наказателното по постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.2 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 44/03.07.2006 година, постановено по н.а.х. дело № 251/2006 г. на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява: ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 254/14.10.2005 год. на Директора на ТДД – Кърджали, с което на ЕТ ”Униматикс – Веселин Василев”, гр.Кърджали, бул. „Беломорски” № 49, представляван от Веселин Кирчев Василев от гр. Кърджали, с ЕГН **********, е наложена на основание чл.147, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|