№ 3690
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110207021 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК ********, срещу Наказателно
постановление № 001467 от 15.03.2023 г., издадено от и.д. директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с
което за нарушение на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на
дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление
било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
липсвало изрично и надлежно уведомяване на търговеца за отказа от договора, а на
потребителя би предоставен стандартният формуляр за отказ, поради което не била
налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Сочи се и
неясно описание на нарушението. Иска се отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не се
явява представител. Постъпила е молба, с която се поддържа изцяло депозираната
жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че
1
нарушението било категорично доказано и не било маловажно по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 21.10.2022 г. в КЗП постъпила жалба от потребителката М. Д. срещу
дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД. Във връзка с жалбата било установено, че
след телефонна анкета за химикали за почистване на дома, от „*****“ ЕООД се
обадили на потребителката да й предложат безплатно почистване на елемент вкъщи.
Оказало се, че всъщност това било демонстрация на машина за почистване. По време
на демонстрацията на 06.10.2022 г., служителите донесли и разопаковали машината,
включили я и директно започнали да показват с нея как се почиства, докато още се
подготвяла документацията за покупка. Клиентката харесала машината и сключила
договор за покупката й. Демонстрацията на машината била направена от лицето Б. П.,
което по данни на дружеството бил сътрудник на търговеца, а по данни на потребителя
търговски представител на „*****“ ЕООД. Именно той фигурирал и в изготвената
заявка за покупка на уреда.
Впоследствие обаче потребителката решила, че иска да върне машината, което
било нейно право и на 09.10.2022 в 15:42 часа изпратила SMS на телефон +******** -
телефонът на търговския представител Б. П.. Изпратеният SMS гласял: „Здравей, М. Д.
е. Мама категорично отказа да има такава машина и съответно няма нужда да идваш
утре. Да се чуем утре, когато е удобно да говорим за процеса за връщане или там, ако
трябва с мениджър. Държа на всички да е пределно ясно, че Вие двамата бяхте
брилянтни, но просто беше твърде импулсивно за мен, не мога да си го позволя просто
в момента по никакъв начин всъщност. Благодаря и хубав ден!“. На 10.10.2022 г. в
10:44 часа потребителката получила отговор: „Здравей! Предал съм, в петък се връщат
от Италия и ще се обади, някой от тях“. В 15:29 часа потребителката отговорила:
„Здравей! Още никой не ми се е обадил. Мерси!“ В 16:26 часа потребителката
получила отговор: „Ще подсетя. Моля. Пътуват от Пловдив към София, утре имаме
оперативка, и ще ти звънне някой от мениджърското звено“.
Във вторник в 17:22 часа потребителката написала SMS: „Съжалявам, че те
занимавам, но и на телефона на сайта не знаят нищо, а и днес никой не ми се обади.
Изключително много се надявам утре някой все пак да звънне и да я вземе, защото
четвъртък е 14 ден. Ще съм благодарна за съдействие. Хубава вечер!“. Отговорено й
2
било: „Разбира се! Аз бях на оперативката до 16, но те останаха, мислех че са ти
звъннали, да не са проточили не знам, сега ще се чуя отново с някой“. Потребителката
е отговорила: „Благодаря ти много!“. Б. П. отговарил: „Още гледат статистика. Ще ти
звънне утре, между 10 и 10:30, ако не са ти се обадили до 10:30 ми пиши, ще ти дам
телефон, да звъннеш на мениджъра на София“.
Потребителката получила обаждане на 18.10.2022 г. от човек, който се
представил за П.. Той я уведомил, че понеже машината е ползвана и вече не е в
търговски вид, не можело да бъде върната и да си прочете условията по-внимателно.
На 02.11.2022 г. „*****“ ЕООД представило в КЗП отговор във връзка с жалбата
и документи. В отговора на управителя на дружеството се казвало, че до 02.11.2022 г. в
„*****“ ЕООД нямало постъпило искане за отказ от закупена стока от клиента М. Д. -
както на писмен носител, така и в електронен вариант.
Било изискано от „******“ ЕАД да предоставят информация, дали
потребителката М. Д. се е отказала от Договора за потребителски кредит в 14-дневен
срок от сключването му и отказът в срок ли е подаден. Постъпил отговор, че искането
е входирано в деловодството на банката на 21.10.2022 г., което било извън
определения от закона 14-дневен срок за отказ. От „******“ ЕАД заявили, че
независимо, че потребителката се е отказала от Договора за потребителски кредит след
изтичане на законния 14-дневен срок, от Банката ще направят компромис и ще
прекратят Договора за потребителски кредит, ако потребителката уреди отношенията
си с „*****“ ЕООД и търговецът потвърди, че е приел стоката, покупката на която е
финансирана от Банката.
С писмо от 23.11.2022 г. КЗП уведомила търговеца „*****“ ЕООД за изпратения
SMS от потребителната за отказ от договора до търговския представител Б. П. и за
решението на Банката. От търговеца било поискано да предостави становище, дали ще
удовлетвори жалбата на потребителката и ще уведоми ли Банката за това. С имейл от
30.11.2022 г. управителят на „*****“ ЕООД изпратил отговор по жалбата, в който се
казвало следното: „До момента 30.11.2022 г. в „*****“ ЕООД нямаме постъпило
искане за отказ от закупена от клиента ни М. Д.. Както на писмен носител така и в
електронен вариант и по никакъв друг начин. Клиентът е длъжен да уведоми Фирмата
по определените от закона начини или някакъв друг, но да уведоми самата компания.
Клиентите могат да си пишат с консултантите ни и техните лични номера и телефони
по всякакви причини, също така да си изпращат СМС-и и т.н., но това няма как да
означава, че са уведомили Компанията за техните решения. За това в сайтът ни са
посочени два телефонни номера, е-майл адрес, а също така и вариантът с изпращане на
писмо до адрес. От деня на доставката и към момента стоката се намира при клиента и
не е изпращана по никакъв начин към нас. Стоката може и трябва да бъде изпратена по
куриер при отказ. Дори и да се приеме този CMC за уведомление, а то не е така,
3
стоката трябваше да бъде изпратена в 14 дневен срок на адрес гр. *********. Или
датата до която стоката трябваше да се намира при нас е 23 - 24 октомври 2022 г.
Искането за отказ подадено при колегите ни от ******* не е в срок и също няма да
бъде уважено. Поради гореизброените причини „*****“ ЕООД считаме, че жалбата
подадена от М. Б. Д. е неоснователна и няма как да бъде уважена.“
С писмо от 14.12.2022 г. от КЗП било направено запитване до жалбоподателката,
дали търговецът й е предоставил бланка на стандартен формуляр за упражняване
правото на отказ. Проведен е и телефонен разговор с жалбоподателката. С имейл от
13.12.2022 г. тя отговорила: „В продължение на телефонния ни разговор утвърждавам,
че когато получавах стоката представителите на „********“ НЕ предоставиха
стандартен формуляр за връщане на стока, отказ от стока или отказ от договор“. В
имейл от 14.12.2022 г. жалбоподателката написала: „Не, търговецът не ми предостави
формуляр за отказ от закупуване на стока“.
Предвид на това, проверяващите приели, че търговската практика от страна на
търговеца „*****“ ЕООД към потребителя била нелоялна, тъй като противоречала на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност.
Недобросъвестността на търговеца се изразявала в това, че не признавал изпратения в
срок SMS до Б. П. за отказ от договора. Търговецът умишлено бавил и отлагал
прибирането на машината от дома на потребителката, като накрая е изтъкнал
причината, че системата не е в търговски вид, а причината да не е в търговски вид е в
служителите на „*****“ ЕООД, които са разопаковали и чистили с новата машина.
Търговецът не е уведомил Банката за отказа на потребителката от договора в условията
на свързани договори. „*****“ ЕООД отказвал да приеме отказа на потребителката
чрез SMS на 09.10.2022 г. Освен това търговецът не е предоставил на потребителката
стандартен формуляр за упражняване правото на отказ, не е съдействал по никакъв
начин на потребителката да приберат машината в 14 дневен срок от уведомяването за
отказ от договора, не е съдействал за прекратяване на договора извън търговския обект
и за прекратяване на договора с Банката.
Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 001467 от 19.12.2022
г. за нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Дружеството било надлежно поканено за
съставяне на акта, но никой не се явил, поради което същият бил съставен в отсъствие
на нарушителя и впоследствие бил връчен на представляващ дружеството на
09.01.2023 г., който го подписал с възражение, че не било налице нарушение. Актът
бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението.
Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и
обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 001467 от 15.03.2023 г., с
което за нарушение на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на
дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена
4
санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелката Е. Ц., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелката Ц. подробно разказа как в КЗП са получили жалба от
потребителката, след което извършили проверка на твърдените обстоятелства, като
било установено, че дружеството прилагало нелоялна търговска практика, която
противоречала на изискването за добросъвестност и професионална компетентност.
Реално, извън обективно установените факти – сключването на договора за уреда и
проведената кореспонденция чрез SMS и електронна поща, останалото (становището,
че се прилага нелоялна търговска практика) представляват правни изводи на
свидетелката Ц., които в случая следва да бъдат направени от съда. В тази връзка съдът
напълно кредитира показанията на свидетелката относно обективно установените и
възприети от нея факти, които се потвърждават и от писмените доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна
страна:
На база правилно установена фактология, съдът не е съгласен с правните изводи
на наказващия орган за осъществено от обективна страна нарушение на чл.68г, ал.1 от
ЗЗП, а именно прилагане на нелоялна търговска практика. За да се приеме, че такава
нелоялна търговска практика е била прилагана, то трябва категорично да се докаже, че
не кой да е, а точно наказаното лице „*****“ ЕООД е било надлежно уведомено за
отказа на потребителя от договора, като едва тогава може да се говори дали
дружеството не е изпълнило изискванията за добросъвестност, дали умишлено е
бавило и отлагало прибирането на машината от дома на потребителката и т.н. В тежест
на наказващия орган е и то по категоричен начин да докаже всички елементи от
обективната страна на нарушението. В случая не е налице такова категорично
доказване на факта на уведомяването на „*****“ ЕООД за отказа на потребителя от
договора. По делото категорично се доказа от обективна страна, че съобщението с
изявлението за отказ е било изпратено на лицето Б. П. на 09.10.2022 г., който по данни
на дружеството бил сътрудник на търговеца, а по данни на потребителя търговски
представител на „*****“ ЕООД. В случая обаче, няма доказателства, дали лицето Б. П.
изрично е уведомило дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД за този отказ, тъй като
това е наказаното лице и то трябва да е разбрало за отказа на потребителя от договора.
Доказва се, че е имало кореспонденция между потребителя и лицето П., при която той
е уверявал потребителя, че уредът ще бъде взет, като имало някакво забавяне,
командировки, оперативки, пътувания и т.н., но няма категорична доказаност П.
5
действително да е уведомил „*****“ ЕООД за този отказ. В тази връзка са и
възраженията на дружеството, че то всъщност не е било надлежно уведомено, а в
крайна сметка и пак трябва да се подчертае, че в тежест на наказващия орган е да
събере категорични доказателства за всички елементи от обективната страна на
нарушението, един от които е надлежно уведомяване на наказаното лице за отказа на
потребителя от договора. Дружеството няма задължение да доказва, че не е извършило
нарушението, презумпцията е за невиновност и наказващият орган има задължението
да я обори. Действително в Общите условия е написано, че клиентът може да упражни
правото си на отказ чрез стандартния формуляр за отказ, но и по друг подходящ начин
за уведомяване на дистрибутора. Става въпрос за уведомяване на „*****“ ЕООД, а не
на което и да е лице. Ясно е, че потребителят не е използвал стандартен формуляр за
отказ от договора, а за да се приеме друг подходящ начин за уведомява на „*****“
ЕООД, то този друг начин трябва да е такъв, при който да е категорично ясно, че
отказът е стигнал до знанието на дружеството, а такава яснота в случая липсва.
Уведомяването на сътрудника или търговския представител П. не води по презумпция
до извод за редовно уведомяване на дружеството, тъй като и в интерес на П. е да не
уведомява „*****“ ЕООД за този отказ, а да „мотае“ клиента, понеже в такъв случай П.
ще загуби комисионната си от сключването на договора или най-малкото тя
значително ще бъде намалена. Предвид на това уведомяването на П. няма как да бъде
прието за надлежно уведомяване на „*****“ ЕООД за отказа. Също така трябва да се
отбележи, че по делото няма никакви доказателства какви са отношенията на П. с
дружеството, дали е търговски представител или има някакво друго качество, а ако е
търговски представител, то какъв договор за търговско представителство има сключен
с „*****“ ЕООД - само да посредничи; да действа като пряк представител – сключва
сделки от името и за сметка на търговеца или да действа като косвен представител –
сключва сделки от свое име за сметка на търговеца. Освен това в точка 8 от Общите
условия пише, че „писменото уведомление на клиента за отказ от договора следва да
бъде отправено към дистрибутора на конкретно посочения адрес в град Пловдив, тоест
в случая отказът е трябвало да бъде заявен конкретно към „*****“ ЕООД писмено на
посочения адрес, по имейла посочен в сайта на дружеството, чрез стандартния
формуляр за отказ, който дори да не е бил предоставен, може да бъде свален от
интернет и т.н., но не чрез трето лице, за което въобще не е ясно какви са му
отношенията с дистрибутора, дали е уведомило дистрибутора за този отказ, а и не е
имало интерес да го стори. Освен това в условията на „*****“ ЕООД за сключване на
договори извън търговския обект или от разстояние в точка 7.4.1 ясно е написано, че
отказът от договора става чрез изпращане на стандартния формуляр за отказ на
изрично посочения имейл на дружеството или недвусмислено заяви решението си по
друг начин (не чрез стандартния формуляр), но отново чрез заявяване на това решение
на посочения имейл на дружеството, тоест уточнено е, че този друг подходящ начин
6
касае формата, която може да не е чрез стандартния формуляр за отказ, а примерно
писмо в свободен текст, но задължително (независимо дали ще е стандартен формуляр
или друг подходящ начин) това изявление трябва да се изпрати на посочения имейл
адрес на дружеството. С оглед всичко изложено до тук, съдът приема, че наказващият
орган не е доказал по категоричен начин дружеството „*****“ ЕООД да е било
надлежно уведомено за отказа на потребителя от договора, поради което са
несъстоятелни направените впоследствие изводи за умишлено бавене и отлагане
прибирането на машината от дома на потребителката и т.н. Няма как да има такива
умишлени действия при липса на доказано надлежно уведомяване за отказа от
договора.
На следващо място наказващият орган е приел, че нелоялната търговска
практика се е изразила и в това, че: „търговецът не е предоставил на потребителката
стандартен формуляр за упражняване правото на отказ“. Това обаче не е нарушение на
чл.68г, ал.1 от ЗЗП, тоест не представлява нелоялна търговка практика, а е нарушение
на чл.47, ал.1, т.8, пред. 2 от ЗЗП и наказание следва да се наложи на основание чл.204
от ЗЗП, а не на основание чл.210а от ЗЗП. Следователно в състава на нарушението е
включено деяние, което от обективна страна осъществява състав на друго нарушение,
такова по чл.47, ал.1, т.8, пред. 2 от ЗЗП, а не на вмененото на жалбоподателя. Предвид
на това е налице и неправилна квалификация на деянието, а от там и определяне на
неправилна санкционна разпоредба относно непредоставянето на стандартен формуляр
за упражняване правото на отказ. Реално имаме смесване на две нарушения, вместо те
да бъдат отделени като две самостоятелни такива.
С оглед всичко изложено до тук, съдът намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
При този изход на спора и след като издаденото НП се отменя, то няма как да
бъде уважено искането на представителя на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а от своя страна жалбоподателят не е претендирал
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001467 от 15.03.2023 г., издадено от
и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за
защита на потребителите, с което за нарушение на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) на „*****“ ЕООД, ЕИК ******** е наложено административно
7
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание
чл.210а от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8