Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 12826 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 157396 от 03.07.2019 г., постановено по гр. д. № 4629/2019
г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 33-ти състав, е осъдено М.НА О.,
представлявано от М.НА О., да заплати на И.К.И. на основание чл. 71, ал. 1, т.
3 от Закон за защита от дискриминацията сумата
от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на дискриминационно третиране по смисъла на чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискр на
основата на признак „лично положение“ и „обществено положение“ за периода м. 11.2014
г. – м. 06.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от 28.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск е отхвърлен
за разликата над присъдената сума от 10 000 лева до пълния предявен размер от
50 000 лева.
Срещу решението в частта, в която исковата претенция е отхвърлена, е подадена въззивна жалба от И.К.И., в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, който се намира за постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира се, че неправилно СРС не е отчел претърпените от ищцата голям брой имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страх, унижение, притеснение, безпомощност, затруднено финансово положение и уронване на честта и достойнството й като офицер от ВС на РБ. Акцентира се върху продължителността на периода, през който И.И. е търпяла неблагоприятното й третиране, както и върху рефлексията, която се е реализирала върху авторитета й и чувството й за лично достойнство. Сочи се, че също не е отчетен фактът, че установената дискриминация пряко и косвено е довела до проявление на конфронтация в служебните отношения на ищцата с прекия й и непосредствен началник, което от своя страна е довело до проявено негативно отношение към нея във връзка с кадровото й израстване и последващо повишаване във военно звание. Намира се, че на обезщетяване подлежат не само претърпените от И.И. загуби, но и пропуснатите ползи. Поради изложеното се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване изцяло на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на И.К.И. от ответника.
Срещу решението в частта, в която исковата претенция е уважена, е подадена въззивна жалба от М.НА О., в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че до 20.11.2018 г. сумата от 300 лева – допълнително възнаграждение, не е била дължима на никои от военнослужещите в Центъра на НАТО, а не само на подполковник И., поради което М.НА О.не е лишил последната от възможността да получи дължимото й се допълнително възнаграждение и същата не е била различно третираната в сравнение в други лица в сходно положение. С оглед на което се счита, че по отношение на И.И. е недоказано твърдяното дискриминационно отношение, представляващо неравно третиране. Намира се, че в хода на производството ищцата не е успяла да докаже претърпени болки и страдания в степен и тежест, които да обосноват присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в определения от СРС размер, който се намира за прекомерен, неоснователен и недоказан. Оправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на
ответника от И.К.И., в който се излагат доводи за нейна
неоснователност и се искане оставянето и без уважение и потвърждаване на
решението на СРС в атакуваната от ответника част.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно. При осъществената дължима служебна
проверка въззивният съд намира, че атакуваното решението на СРС е недопустимо,
съображенията за което са следните:
В чл. 6, ал. 2
от ГПК е регламентиран един от основните принципи на
гражданския процес - този на диспозитивното начало, според който предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Предметът на делото е спорното субективно материално право, претендирано или
отричано от ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт,
субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в
процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска.
Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор в рамките на
заявените факти и искане. Когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се
произнася относно съществуването на право, което не е било въведено като
предмет на делото, или относно което е десезиран, или е разгледал иска на
незаявено от ищеца основание, е налице произнасяне по непредявен иск. Такова
решение е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл. 270, ал. 3
от ГПК, а делото се връща на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск. Правомощието на
въззивната инстанция да обезсили решението, с което първата инстанция се е
произнесла по непредедявен иск, и да върне делото за произнасяне по предявения,
не е производно от оплакванията в жалбата. Ограничава го единствено предметът
на въззивно обжалване, зададен от жалбоподателя /чл. 269, изр. 1, пр. 2 от ГПК/.
Съгласно
приетото в т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на
ВКС, със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитивът на съдебното решение.
Той обективира волеизявлението на съда относно съществуването или
несъществуването на спорното право, предмет на делото. Мотивите на решението не
са източник на силата на пресъдено нещо, но те са задължителна част от
съдържанието на съдебния акт, в която се обосновава волята на съда, отразена в
диспозитива на решението. Съгласно чл. 236, ал. 2
от ГПК в мотивите се посочват исканията и възраженията на
страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните
изводи на съда. Чрез съпоставката между мотиви и диспозитив на съдебния акт се
съди за това дали действителната воля на съда е намерила точен, пълен и ясен
израз в диспозитива на съдебното решение, както и дали съдът се е произнесъл по
цялото искане на страната. При тълкуване на решението също се изхожда от
изложените в него мотиви. Следователно, макар да не са източник на сила на
пресъдено нещо, мотивите съдържат данни относно характеристиката на спорното
право, поради което когато съдът е пропуснал да отрази в диспозитива някои от
неговите белези и това поражда неяснота относно предмета на делото, този
пропуск следва да бъде преодолян чрез мотивите /в този смисъл решение №
271/06.01.2015 г. по гр. дело № 2853/2014 г. на ВКС, ГК, I ГО, и
решение № 118/25.09.2018 г. по гр. дело № 4756/2017 г. на ВКС, ГК, III ГО/.
В
разглеждания в настоящото производство случай, исковата молба, която е
разгледана от районната съдебна инстанция и по която е постановено обжалваното
първоинстанционно съдебно решение, първоначално е била подадена пред
Административен съд – София – град, и по нея е било образувано адм. дело №
7201/2017 г. В исковата молба ищцата И.К.И. излага, че
със заповед № РД-83-160/10.11.2014 г. на М.НА О. е била назначена на длъжността „старши експерт“ в Отдел
„Осигуряване“ на Българския център за осигуряване на Центъра за изследване,
изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и
реагиране при бедствия /ЦИИУС на НАТО за УКРБ/. Твърди, че при изпълнение на
задълженията й незаконосъобразно и несправедливо е била лишена от възможността
да получава дължащото й се допълнително възнаграждение в размер на 300 лева,
което представлява дискриминационно отношение, тъй като това възнаграждение е
нормативно определено и се дължи на всички служители, независимо дали са военни
или цивилни. Намира, че това е така, тъй като съгласно VІІв от Правилника за
прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ статутът на военните
и цивилните служители в състава на многонационалните формирования и на
длъжности в международни организации следва да е еднакъв. Независимо от това,
дискриминационното поведение по отношение на ищцата продължило с измененията и
допълненията от 09.12.2015 г. на Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. за условията,
размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични
условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични
условия на труд на цивилните служите от М.НА О., структурите на пряко
подчинение на М.НА О. и Българската армия. Сочи, че с оглед статута й на
военнослужещ, назначен на длъжност в организационна единица по чл. 35 от
Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. и изпълняваните от нея функции, не би следвало
да се подхожда диференцирано при определяне на допълнителните възнаграждения за
специфични условия на труд, съпоставимо, както към цивилните служители, така и
спрямо военнослужещите, заемащи длъжности в международни организации на
територията на България по чл. 35, ал. 2
и ал. 3 от Наредба № Н-15/2010 г. Поради което ищцата намира,
че по отношение на нея като военнослужещ, е изпълнен състав на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр,
като неравното третиране е обусловено от наличието на защитения от закона
признак – обществено положение. Вследствие на което И.К.И. счита, че е
претърпяла голям брой имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоционални преживявания, страх, унижение, притеснение, безпомощност,
затруднено финансово положение и уронване на честта и достойнството й като
офицер от ВС на РБ. Оправено е искане до съда да бъде постановено съдебно
решение по отношение на ответника - М.НА О., с което да се установи нарушението
на последния, същият да бъде осъден да преустанови нарушението, както и да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 39 000 лева – обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, както и сумата от 9 600 лева –
имуществени вреди, ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба 28.06.2017 г. до окончателното изплащане.
С разпореждане от 03.07.2017 г., постановено по адм. дело №
7201/2017 г. на АССГ, съдията-докладчик е оставил без движение исковата молба
на И.К.И.
и й е указал в 7-дневен срок от получаване на съобщението да уточни претенцията
си до съда, като в разпореждането подробно са посочени на ищца обстоятелствата,
подлежащи на уточняване.
Във
връзка с така дадените от съда с разпореждането му от 03.07.2017 г. указания с молба от 24.07.2017 г.,
подадено по адм. дело № 7201/2017 г. на АССГ, И.К.И. е заявила, че
претендира за установяване на нарушение по административен ред във връзка с
нарушението на права, уреждащи равенството в третирането по смисъла на чл. 71
от ЗЗДискр, че липсва влязло в сила решение по чл. 69 от ЗЗДискр и няма
претенция по смисъла на чл. 74 от ЗЗДискр, че лицето, допуснало нарушението, е
авторът на административния акт – М.НА О., поради което и на основание чл. 71
от ЗЗДискр се иска от административния съд да установи нарушението, да осъди М.НА
О. да преустанови нарушението, да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения, както и да й заплати обезщетение за вредите, съгласно посоченото в
исковата молба.
С
определение № 6183/12.09.2017 г., постановено
по адм. дело №
7201/2017 г. на АССГ, съдията-докладчик, съобразявайки дадените с разпореждане от 03.07.2017 г. на съда указания, както и
постъпилата по делото от И.К.И. във връзка с последните молба от
24.07.2017 г., е оставил без разглеждане претенцията на ищцата за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 39 000 лева и за
имуществени вреди в размер на 9 600 лева срещу М.НА О.като процесуално
недопустима и е прекратил производството по адм. дело № 7201/2017 г. в тази
част, като е спрял последното до постановяване на съдебен акт по т.д. № 1/2016
г. на ОСС от ГК на ВКС и ОСС на I и II колегия на
ВАС. В мотивите на това определение съдията докладчик е посочил, че с молбата
от 24.07.2017
г. ищцата не е изпълнила в цялост дадените й от съда указания и не е отстранила
нередовността на исковата молба относно претендираното репариране на вреди –
имуществени и неимуществени, поради което в тази част исковата молба е
недопустима и като такава подлежи на връщане. В тази връзка съдът е посочил, че
в конкретния случай се претендира обезщетение за вреди вследствие на твърдени
незаконосъобразни действия на министър, в качеството му на централен едноличен
орган на изпълнителната власт със специална компетентност, ръководещ отделно
министерство по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 4 и чл. 25, ал. 1 от ЗА. Затова по
аргумента от чл. 205 от АПК, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено в
ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вредите, причинени
от незаконосъобразна, дискриминационна административна дейност на длъжностни
лица, следва да се носи от държавния орган – юридическо лице, с който лицето -
пряк причинител на вредата, се намира в трудово или служебно правоотношение и
което юридическо лице се явява надлежен ответник по иска. По тези съображения
съдът е приел, че доколкото лицето, срещу което е подадена исковата молба, не е
пасивно легитимирано да отговаря по иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, то и последният е недопустим. Посочил е също
така, че доколкото към момента на постановява на коментираното определение е
образувано т.д. № 1/2016 г. на ОСС от ГК на ВКС и ОСС на I и II колегия на
ВАС по въпрос: „На кой съд
са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т.
1 и т. 2 от Закона за
защита от дискриминация, за установяване на нарушението по този
закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да
възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения?“, то и с оглед преюдициалността на отговора по този
въпрос във връзка с адм. дело № 7201/2017 г., то производството по
последното следва да бъде спряно. Или, производството пред административния съд
е било спряно по отношение исковете на И.К.И. за установяване
на нарушението и осъждане на М.НА О. да преустанови нарушението и да се въздържа
в бъдеще от по-нататъшни нарушения. С определение № 15046/07.12.2017 г. по адм.
дело № 12343/2017 г. на ВАС е оставено в сила определение № 6183/12.09.2017 г.,
постановено по адм. дело № 7201/2017 г. на АССГ.
Съобразявайки
гореизложеното настоящият съдебен състав намира за несъмнено установено по
делото обстоятелството, че по отношение на заявената от И.К.И.
в исковата й молба претенция за осъждане на М.НА О. да й заплати сумата от
39 000 лева – обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, както
и сумата от 9 600 лева – имуществени вреди, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба 28.06.2017 г. до
окончателното изплащане, същата е била оставена без разглеждане и
производството по делото по този иск е било прекратено с влязъл в сила съдебен
акт. Съответно, в предмета на производството са останали за разглеждане единствено
исковете на ищцата за установяване на нарушението и осъждане
на М.НА О. да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения, по които адм. дело № 7201/2017 г. на АССГ е било спряно с определение
№ 6183/12.09.2017 г.
Въпреки
това, с постъпила по адм. дело № 7201/2017 г. на АССГ молба от 31.12.2018
г. от процесуалния представител на И.К.И. е заявено, че е
налице постановено и влязло в сила решение по чл. 69 от ЗЗДискр, като ищцата
следва и може да претендира за засегнати права /а от там за обезщетение/ от
нарушени права, свързани с равното третиране на лицата по смисъла на чл. 74 от
ЗЗДискр. Затова е отправено и искане до съда да възобнови съдебното
производство по адм. дело № 7201/2017 г. на АССГ, като подадената
искова молба да бъде считана за подадена с правно основание чл. 1, ал. 1 и ал.
2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетенията, посочени в нея, срещу държавния
орган – юридическо лице, с който лицето пряк причинител на вредата се намира в служебни
правоотношения и което юридическо лице се явява надлежният ответник по иска с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в случая М.НА О. по смисъла на чл. 42,
ал. 1 от ЗА.
С
определение № 542/18.01.2019 г., постановено по адм. дело № 7201/2017 г., АССГ
е възобновил производството по последното и е оставил без разглеждане молбата
на И.К.И.
от 31.12.2018
г. за присъждане на обезщетение срещу М.НА О.. В тази връзка, настоящият състав
споделя изложените в мотивите на посоченото определение доводи на съда, че доколкото
исковата молба, по която е образувано производството по делото, е била оставена
без разглеждане по отношение исковата претенция за обезщетение за претърпени от
ищцата имуществени и неимуществени вреди и в тази част производството по делото
е било прекратено, то и всички последващи действия на страната, насочени към
уточняване на претенцията й по иска за обезщетение, са недопустимо и няма как
да бъдат взети предвид от съда, респ. не биха могли да възстановят висящността
на спора по иска за обезщетение. Въпреки това обаче СГС намира, че доколкото с
молбата си от 31.12.2018 г. И.К.И. навежда доводи за
нововъзникнали обстоятелства, а именно за влязло в сила решение по чл. 69 от ЗЗДискр,
въз основа на което е отправила и изрично искане до АССГ на
основание чл. 74 от ЗЗДискр, във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения срещу държавния орган – юридическо лице, с
който лицето пряк причинител на вредата се намира в служебни правоотношения и
което юридическо лице се явява надлежния ответник по иска с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в случая М.НА О. по смисъла на чл. 42, ал. 1 от ЗА, то
молбата на И.К.И., макар и подадена по адм. дело №
7201/2017 г., има характер на нова и самостоятелна искова молба и във връзка с
нея за АССГ е било налице задължението по чл. 76, ал. 1, т. 5 от ПАС да я отдели
и да образува ново и самостоятелно производство. Доколкото това не е било
сторено, то следва да бъде изпратен на АССГ заверен препис от молбата на И.К.И.
от 31.12.2018
г. /находяща се на л. 25 от адм. дело № 7201/2017 г./, по която пред последния
да бъде образувано съответно производство във връзка със заявената в последната
искова претенция по чл. 74 от ЗЗДискр, във вр. с
чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.
Отделно, АССГ
с определението с № 542/18.01.2019 г. по адм. дело № 7201/2017 г. е изпратил
делото по подсъдност на СРС за произнасяне по искова претенция по реда на чл.
71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр и е прекратил
производството по адм. дело № 7201/2017 г. по описа на съда. В тази
връзка в мотивите на определението е посочено, че е отпаднало основание, въз основа
на което производството по делото е било спряно, а именно налице е постановено
ТП № 1/2019 г. по т.д. № 1/2016 г. и компетентен по исковете е СРС. Доколкото
обаче, както вече беше посочено, по отношение на заявената от И.К.И.
в исковата й молба претенция за присъждане на сумата от 39 000 лева – обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди, както и на сумата от 9 600 лева
– имуществени вреди, ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба 28.06.2017 г. до окончателното изплащане,
същата е била оставена без разглеждане и производството по делото по този иск е
било прекратено с влязъл в сила съдебен акт, като в предмета на производството
са останали за разглеждане единствено исковете на ищцата за
установяване на нарушението и осъждане на М.НА О. да преустанови нарушението и
да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, то неправилно в диспозитива
на определението
с № 542/18.01.2019 г. АССГ е посочил, че изпраща делото по подсъдност на СРС за
произнасяне по искова претенция не само по реда на чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ЗЗДискр, но и по
реда на чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. Нещо повече, районната
съдебна инстанция също не е съобразила обстоятелството, че в действителност исковата
молба на ищцата е била оставена без разглеждане по искането й за присъждане на
претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, и в тази част
производството по делото е било прекратено, като в хода на първоинстанционното
производство по гр. д. № 4629/2019 г. СРС е разгледал и се е произнесъл с
окончателния си съдебен кат единствено по иска за присъждане на обезщетение,
който вече не е бил в предмета на дело. В предмета на последното са били
останали за разглеждане единствено исковете
на ищцата за установяване на нарушението и осъждане на М.НА О.
да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения,
по които обаче липсват извършвани каквито и да било процесуални действия от
страна на районната съдебна инстанция.
Всичко
гореизложено води до извод, че Софийски районен съд не е разгледал предявените
от ищцата искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр,
а се е произнесъл единствено по иск с правно основание чл. 71, ал.
1, т. 3 от ЗЗДискр, по който обаче производството по делото е
било прекратено. Поради което на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК
първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане на
СРС за произнасяне по предявените искове. В тази връзка СГС намира за
необходимо да отбележи, че твърдението на ищцата за постановено решение на Комисията
за защита от дискриминация по чл. 69 от
ЗЗДискр следва да се установи и прецени от районната инстанция,
включително по допустимостта на исковете по чл. 71, ал.
1, т. 1 и т. 2
от ЗЗДискр /в този смисъл определение № 10/18.02.2019 г. по гр. д. № 59/2017 г.
на ВКС/.
По
отношение на разноските:
При този изход на делото въззивният съд намира, че не може да се произнася по исканията за разноски, тъй като настоящото въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл. 78 от ГПК за разноските. По аргумент от чл. 294, ал. 2 от ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските по настоящото въззивно производство.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 157396 от 03.07.2019 г., постановено по гр. д. № 4629/2019 г., по
описа на Софийски районен съд, ГО, 33-ти състав.
ВРЪЩА
делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда за
произнасяне по предявените искове с правна квалификация чл. 71, ал.
1, т. 1 и т. 2
от ЗЗДискр.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на АССГ заверен препис
от молбата на И.К.И. от 31.12.2018 г. /находяща се на л. 25
от адм. дело № 7201/2017 г./, по която пред последния да бъде образувано
производство във връзка със заявеното в последната искане по чл. 74 от ЗЗДискр, във вр. с
чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, заедно със заверен препис от настоящото съдебно
решение след влизането му в сила.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.