Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 12.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ВЪЗЗИВНА КОЛЕГИЯ, IІ А състав, в
закрито заседание на деветнадесети март през двехиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Мариана Георгиева
Мария Богданова
като
разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 1309 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С
решение от 07.06.2016г. по гр.д. № 50684/2015г. на СРС, 125 с-в, е осъден
ответника „168 часа“ ЕООД да заплати на Н.М.П., на основание
чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, сумата от 2000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 03.09.2010г. до 26.08.2015г., вследствие на
публикувана снимка без съгласието му в брой № 36 от 03.09.2010г. на
вестник „168 часа“; ведно със законната лихва от датата на увреждането -
03.09.2010г. до плащането, както и сторените по делото разноски от 493,25 лева
и е отхвърлен иска на Н.М.П. против „168 часа“ ЕООД за заплащане на сумата 6 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди за периода от 27.08.2010г. до
26.08.2015г. вследствие на публикувани на използваните изрази / уточнени с
молба от 09.10.2015г.: „учени в сексоргии е дрогирани деца“; „учените с
нестандартна сексуална ориентация“ - с посочване на името му, квалификацията и
работата му; „детето обяснило, че чичковците го карат да взема дрогата, за да
се възбуди максимално по време на секса с тях“; „по думите му се опитвали да се
сближават с момчета с големи полово органи и видимо бедни“; „ водят децата по
заведения“; „черпели ги щедро с храна на корем и обилни количества алкохол“;
„купували им дрехи, давали им дребни суми на ръка“; „в замяна искали от
жертвите си секс“; „оргиите се вихрели в предварително наети къщи за гости
всеки уикенд“; „при перверзните изпълнения децата изпълнявали пасивна и активна
роля“; „арестуваната мъжка гей компания“; „освен четиримата арестувани в някои
от оргиите се включвали и други хора, включително местни политици и общински
шефове“; „четиримата търсещи нестандартни удоволствия туристи“; „от всички са
взети анални проби и биологичен материал от пенисите им. Резултатите ще покажат
кой е кого и как е правил секс“; „При обиска са иззети и няколко флашки. Те
също са изпратени за експертиза. От нея ще стане ясно дали сексоргиите са
записвани. Проверява се версията дали порнокадрите са търгувани. Разследващите
допускат, че от подобни действия арестуваните научни работници са набавяли
средства, с които са финансирали забавленията си.“; „Няма друг начин хора със
заплати от по 500-600лева да си позволят да купуват кокаин, който върви по
60-70 лева за грам“- обяснява ангажиран с разследването. Установено е, че те
носят дрогата от София, а не я купуват от местни разпространители“. „Обвиняват
ги в поправката К.“, „Защото е добавен в НК след обвинението за педофилия срещу
бившия депутат.“; „Чакаме резултатите от назначените биологични експертизи на
пробите от анусите и пенисите на задържаните и пострадалите деца. Ако има
съвпадения, както очакваме, това ще бъде достатъчно да ги обвиним в педофилия,
обяснява ангажиран със случая“; „разследващите попадат и на данни, че
задържаните дружат с криминално проявени лица, което им влияело зле. “Двама от
педофилите - уволнени“ - заглавие, непосредствено над снимка, на която ищецът е
заснет с приятелката му М.С.“.
Въззивникът – ищец
Н.М.П. обжалва решението в отхвърлителната част, по подробно изложени в жалбата
и в устните прения съображения. Поддържа оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, поради нарушение на материалния закон и като
постановено от незаконен състав – предубеден съдия. Твърди, че районният съд не
е разграничил конституционното право на свободно изразяване на мнение от
подаването на невярна и увреждаща информация. Поддържа, че персоналният състав
на съда е предубеден, тъй като е отказал да приеме искани от него писмени
доказателства, като същевременно СРС е обсъдил мотивите на оправдателна
присъда,постановена от съдия, към която първоинстанционният състав е изразил
позиция на „безкрайно уважение“. Сочи, че в обжалвания акт липсват мотиви
относно основния фактически сътав, а изложените мотиви са взаимно
противоречиви. Твърди, че по делото са събрани доказателства и са доказани за
вредите от процесната статия, нанесени на ищеца както от неправомерно заснемане
на лицето и публикуването му, така и от съдържанието на процесната публикация. Сочи,
че публикациите са в два поредни броя, разположени на огромни вестникарски
страници, като са част от цяла кампания. Жалбоподателят моли съда да отмени
решението в атакуваната част и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск по чл. 49 ЗЗД.
Претендира разноски.
Въззиваемият – ответник „168
часа“ ЕООД обжалва решението в частта за уважаване на иска за сумата 2 000 лв.,
като неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
Поддържа, че изводите на СРС, че ищецът не е публична личност и не е следвало
да бъде заснеман на публично място, са неправилни. Твърди, че е ищецът е бил
обвиняем и задържан , при участие в публично съдебно заседание , поради което
няма как да се защити правото му на неприкосновен личен живот, а съдът е следвало
да приложил чл. 13, ал. 2 от Закона за авторското право. Сочи, че е налице
влязла в сила оправдателна присъда спрямо авторите на статиите, която е задължителна
за гражданския съд по арг. от чл. 300 ГПК, в която е прието, че деяянията не са
противоправни, тъй като публикуваната информация е изцяло вярна. Твърди, че процесните статии
са публикувани във връзка с частните наказателни производства, по които са
определени и обжалвани мерките за неотклонение „задържане под стража“ на всички
задържани, включително ищеца. Поддържа, че съдебната зала е публично място и
ответното дружество не носи деликтна отговорност за публикуваните снимки към
статиите, направени в съдебна зала при публичен наказателен процес. Твърди, че
по делото не са доказани и претърпените вреди от ищеца. Моли съда да отмени решението
в обжалваната от него част и да отхвърли изцяло иска, с присъждане на разноски.
Всяка от страните е депозирала
писмен отговор, с който оспорва жалбата
на насрещната страна и моли съда да я остави без уважение.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията си на
въззивна инстанция, приема за установено следното:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо.
При преценка
правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269,
изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Жалбите са неоснователни.
С исковата молба
първоинстанционният съд е бил сезиран с
частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 8 000 лв., при цена на
цялото вземане от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от публикации
в две статии на в. „168 часа“. В обстоятелствената част на исковата молба и
уточнение към нея от 09.10.2015г. са изложени твърдения, че вредите произтичат
от фотографиране, записване и публикуване на снимки в нарушение на КРБ, както и
на неверни факти и обстоятелства, съдържащи се в обидни и клеветнически изрази,
подробно изброени в уточнителната молба. Сочи се, че при водено срещу ищеца в сградата
на ОС – Пазарджик наказателно дело, при разглеждане на мярката му за
неотклонение, на заседание от 24.08.2010г. нахлули журналисти, изпратени от вестник
„168 часа“ и противозаконно го заснели, въпреки неговия опит да скрие лицето
си. Впоследствие била публикувана негова снимка в бр. 35/27.08.2010г. –
02.09.2010г., с публикувани негови имена и длъжност, а в бр. 36/03.09.2010г.-.09.09.2010г.,
е публикувана снимка под заглавие „двама
педофили уволнени“, като непосредствено до снимката са поставени заглавия с
клеветнически твърдения, разпространени чрез печатно издание. Ищецът претендира
заплащане на неимуществени вреди вследствие публикацията на двете фотографии,
както и на следните обидни и клеветнически според него изрази: „учени в сексоргии
с дрогирани деца“; „учените с
нестандартна сексуална ориентация“- с посочване на името му, квалификацията и
работата му; „детето обяснило, че чичковците го карат да взема дрогата, за да
се възбуди максимално по време на секса с тях“; „по думите му се опитвали да се
сближават с момчета с големи полово органи и видимо бедни“; „ водят децата по
заведения“; „черпели ги щедро с храна на корем и обилни количества алкохол“;
„купували им дрехи, давали им дребни суми на ръка“; „в замяна искали от
жертвите си секс“; „оргиите се вихрели в предварително наети къщи за гости
всеки уикенд“; „при перверзните изпълнения децата изпълнявали пасивна и активна
роля“; „арестуваната мъжка гей компания“; „освен четиримата арестувани в някои
от оргиите се включвали и други хора, включително местни политици и общински
шефове“; „четиримата търсещи нестандартни удоволствия туристи“; „от всички са
взети анални проби и биологичен материал от пенисите им. Резултатите ще покажат
кой с кого и как е правил секс“; „При обиска са иззети и няколко флашки. Те
също са изпратени за експертиза. От нея ще стане ясно дали сексоргиите са
записвани. Проверява се версията дали порнокадрите са търгувани. Разследващите
допускат, че от подобни действия арестуваните научни работници са набавяли
средства, с които са финансирали забавленията си.“; „Няма друг начин хора със
заплати от по 500-600лева да си позволят да купуват кокаин, който върви по
60-70 лева за грам“- обяснява ангажиран с разследването. Установено е, че те
носят дрогата от София, а не я купуват от местни разпространители“. „Обвиняват
ги в поправката Кузов“, „Защото е добавен в НК след обвинението за педофилия
срещу бивштия депутат.“; „Чакаме
резултатите от назначените биологични експертизи на пробите от анусите и
пенисите на задържаните и пострадалите деца. Ако има съвпадения, както
очакваме, това ще бъде достатъчно да ги обвиним в педофилия, обяснява ангажиран
със случая“; „разследващите попадат и на данни, че задържаните дружат е
криминално проявени лица, което им влияело зле.“Двама от педофилите -уволнени“
- заглавие, непосредствено над снимка, на която ищецът е заснет е приятелката
му М.С.“.
По делото е представен протокол от ос.з.
на 24.08.2010г. по внчхд № 567/2010г. на ОС – Пазарджик, в който е
обективирано, че в същото се е разгледала жалбата на обвиняемите М.С., Н.П., А.Т.и
В.К., както и че ищецът е бил задържан за 72 часа. С определение от същата дата
е потвърдено определение на Велинградския РС, с
което на обвиняемите П. и С. не е взета мярка за неотклонение.
Образуваното срещу ищеца и М.С. наказателно производство по пр.пр. №
1110/2010г. за престъпление по чл. 158а НК е било прекратено, поради липса на събрани доказателства за извършнване на
„блудствени действия“, на основание чл. 243, ал. 1, т.1 НПК.
С влязла в сила присъда по нчхд №
22911/2011г. на СРС, 122 с-в, авторите на процесните две статии – Н. и Н., са
оправдани по повдигнатите им с частни тъжби на А.Т.и В.К. обвинения за
извършени престъпления - разгласяване на
позорни обстоятелства, обиди и приписване на престъпление на частните тъжители.
За да уважи частично иска, СРС е приел,
че една част от изразите, предмет на делото, касаят ищеца, а една част – останалите
три лица, посочени в статиите, като изразите, които са директно свързани с
името на ищеца, поради поставена негова снимка или името му под тях, са „учени
в сексоргии с дрогирани деца“ и „учените с нестандартна сексуална ориентация“,
останалите изрази са употребени общо и за четирите лица в статията. СРС е
приел, че първият израз представлява твърдение, но публикацията му не
представлява деликтно поведение на служител на ответника, тъй като от разпита
на авторите на статиите – свидетелите Н. и Н., е установено, че същите са
предали информация, която е била изнесена първоначално в други медии, както и
получена лично от тях разследващите органи и началника на РУП и от родителите на
непълнолетните пострадали, отделно в статията дословно са повторени
изказванията на защитника на ищеца в производството по разглеждане на протеста срещу
определението на ВРС, с което ищецът е оставен без мярка за отклонение. По
отношение на израза „четиримата с нестандартна сексуална ориентация“ съдът е
приел, че представлява оценка, с която не е нанесена обида на ищеца, тъй като с оглед целия контекст, същият е
публикуван като коментар на изнесените факти, но не с цел да унижи ищеца, а с
оглед обществената значимост на коментирания проблем. По отношение на останалите изрази, които не
касаят пряко ищеца, а са употребени общо за четиримата обвиняеми, е прието, че
на това основание обосновават неоснователност на исковете, отделно твърденията
за взети проби, за начина на арестуването на лицата , за развитието на
наказателния процес, са истинни, а останалите твърдения не са обидни. Поради
изложеното първоинстанционният съд е приел, че не е налице фактическият състав
на чл. 49 ЗЗД досежно публикуваните изрази, заглавията и продължението в
процесната статия. По отношение на заснемането на ищеца в съдебна зала без
негово разрешение съдът е приел, че това представлява неправомерно нарушение на
правото му на неприкосновеност на личен живот, тъй като извършването му не е
направено на публично място, във връзка с изява на ищеца като публична личност.
За
ангажиране на отговорността на ответника
по чл. 49 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже главно и пълно вреди,
противоправен резултат, авторство на противоправния резултат (т.е конкретно
поведение в причинна връзка с противоправния резултат), причинна връзка между
вредите и противоправния резултат, както и възлагане на работа по смисъла на
чл. 49 ЗЗД (натоварване с извършване на действия, които спадат към бластта, в
която възлагащият работата осъществява някаква собствена деятелност) и
причиняване на вредата при или по повод на възложената работа. Вината на прекия
причинител се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Ищецът
цели да се обезщетят вредите, изразяващи се в засягане на личната му чест и
опорочаване на доброто му име, които е претърпял вследствие на обидни според
него, цитирани в исковата молба изрази и на разгласяването им, като неверни
обстоятелства, пред трети лица.
Обидата предпоставя казване или
извършване от страна на определено конкретно лице на нещо унизително за честта
или достойнството на другиго в негово присъствие или опосредено – чрез съобщаване на друго лице, посредством което
те да достигнат до засегнатия. От значение е
изразите да имат характера на изявления, унизителни за честта и
достойнството на лицето. Следва да се касае за унизителни епитети, отразяващи
отрицателни качества, ругателни думи и изрази или унизителни разсъждения за
качествата на ищеца.
Клеветата е умишлено разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на
трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство. Клеветнически
могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за
точно определено обстоятелство, време, място и лице. Във всички случаи разгласените
обстоятелства следва да бъдат обективно позорни за честта на другиго, т.е.
касае се за такива постъпки, които възбуждат презрение към наклеветения от
страна на общественото мнение, такива, които се смятат за безнравствени или
несъответни с общественото понятие за чест или пък с положението на
наклеветения.
Свободата на словото не е абсолютна, а
се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни
ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно
въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права
може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в
чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова
информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не
се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни,
засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на
негативен подтекст (в този смисъл Решение №
404/13.07.2010г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г.о.,
ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Независимо от това, дали се касае за лични
оценки на автора на публикацията или за предадена информация по сведения на
трето лице, авторът на публикацитята/статията, респективно възложителят на
неговата работа, носи отговорност за установяване достоверността на изложената
информация.
В случая въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС,
към които препраща по реда на чл. 272 ГПК, че не е налице фактическия състав на
чл. 49 ЗЗД досежно публикуваните процесни изрази в бр. 35 и 36 на в. „168 часа“.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че една част от изразите са
употребени общо и не касаят конкретно ищеца, а тези, които се свързват се
неговото име и снимка, не са употребени обидно или предават обективна
информация на разследващите органи за развитието на наказателното производство,
по което ищецът е бил обвиняем и
впоследствие производството спрямо него прекратено. Показанията на разпитаните
по делото свидетели – автори на статиите, преценени съвкупно с всички
доказателства по делото, не са опровергани и не налагат различен извод.
Неоснователно е оплакването в жалбата на ищеца, че
изразът „четиримата
с нестандартна сексуална ориентация“ неправилно не е приет за обиден. Използването
на същия в общия контекст на проведеното журналистическо разследване, при
установената добросъвестност на служителите на ответника, изключва самоцелно
негативно внушение спрямо ищеца, както е приел и районният съд. Отделно следва
да се отбележи, че двете процесни статии са публикувани след провеждането на о.с.з.
на 24.08.2010г. и в същите е изнесена информация относно развитието на
наказателния процес, като са възпроизведени изявления на участниците в процеса.
Изцяло неоснователни са доводите в жалбата на ищеца за
липса на мотиви на СРС досежно част от процесните публикации, както и за
противоречие между изразената от съда воля в мотивите и диспозитива на
решението, както и за предубеденост на състава. СРС е изложил подробни
съображения за частична неоснователност на исковете, които настоящият състав
изцяло споделя.
По отношение на атакуваното решение в частта за уважаване
на иска, правилно първоинстанционният
съд е приел, че е налице виновно противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в публикуването на снимка на ищеца без негово съгласие и
представляващо нарушение на конституционната забрана по чл. 32, ал. 2 от КРБ.
Неоснователно е оплакването на
ответника, че ищецът е публична личност и извършеното заснемане в съдебна зала
не е източник на деликт, по арг. от чл. 13, ал. 2 от Закона за авторското право.
По делото е установено, че журналистическият екип не се е обозначил при влизане
в съдебна зала, ищецът не е знаел, че е сниман по време на наказателния процес,
поради което доводите в жалбата за преодоляване на конституционната забрана по
чл. 32, ал. 2 КРБ, поради заснемане на публична личност на публично място, са
напълно несъстоятелни.
По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия
размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Определеният от
СРС размер на обезщетение от 2000 лв. справедливо репарира причинените вреди по
смисъла на чл. 52 ЗЗД за доказания по делото деликт.
Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора, не следва да бъдат присъждани
разноски в настоящото производство, тъй ката всяка от жалбите е неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
07.06.2016г. по гр.д. № 50684/2015г. на СРС, 125 с-в.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.06.2016г.
по гр.д. № 50684/2015г. на СРС, 125 с-в.