Определение по дело №385/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.240 ГПК и е образувано по жалба и молба на СД„С.К.”, ЕИК *, представлявано от А. С. С. и А. И. С..

Жалбата е насочена срещу разпореждане за връщане на молбата за отмяна на влязлото в сила Решение № 4248/09.06.2010 г., постановено по гр.д. № 692/2010 г. по описа на РС Б..

В последната се твърди, че неоснователно районният съд е върнал молбата, приемайки, че дружеството жалбоподател е било редовно призовано на адреса си на управление и се излагат подробни съображения в подкрепа на изложеното, като се ангажират се допълнителни писмени доказателства.

Поддържа се по същество в молбата за отмяна, че дружеството жалбоподател не е напускало адреса си на управление, който към момента на образуване и приключване на първоинстанционното производство е гр.Б., ул.”А. В.” № *.

Ответникът по жалбата оспорва доводите в нея и поддържа обоснованост на първоинстанционното решение.

Благоевградският окръжен съд, като прецени приобщените по делото пред първата инстанция доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорен фактът, че считано от момента на регистрирането си в търговския регистър до 04.04.2011 г. дружеството жалбоподател е било със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”А. В.” № *.

На този адрес на същото са били изпращани книжата по гр.д. № 692/2010 г. по описа на РС Б..

Няма спор и че тези книжа не са били връчвани на представляващите дружеството, нито на служители на последното, като са са връщали в цялост в РС Б. от длъжностното лице по връчване на призовките при същия съд, с отразяване, че „по данни на служители на фирм „Д. К.”О. на посочения адрес няма и никога не е имало такава фирма”, „по данни на служители на други фирми /или на РДНСК/ на посочения адрес няма офис и никога не е имало такава фирма”.

С оглед на последното районният съд е приемал, че дружеството е редовно призовано при хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК и е прилагал книжата по делото, считайки ги за редовно връчени.

По същият начин е приложено и съобщението за оставяне без движение на молбата за отмяна на постановеното по делото неприсъствено решение.

Установява се от приобщената пред настоящата инстанция покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 373/2010 г. по описа на ЧСИ М. В. с рег. № * от РКЧСИ, че на обявените в търговския регистър седалище и адрес на управление на дружеството жалбоподател на 01.11.2010 г. тази покана е била редовно връчена на представител на дружеството.

При направената служебна справка от съда към датата на образуване на настоящето производство, вкл. до 04.04.2011 г. седалището и адресът на управление на СД”С. – К.” не са били променяни.

При така установеното от фактическа страна Б. окръжен съд намира, че жалбата, насочена срещу разпореждането под № 85/03.01.2011 г., постановено по гр.д. № 692/2010 г. по описа на РС Б., е процесуално допустима.

Същата е депозирана в срока по чл.276 ГПК от страна, имаща правен интерес от атакуване на постановения акт.

Разгледана по същество тази жалба се явява и основателна, по следните съображения:

Районният съд е приложил неправилно материалния закон приемайки, че отбелязването на длъжностното лице по връчване на призовките при РС Б., направено при неговото посещение на 21.01.2011 г. на обявения в търговския регистър адрес на управление на дружеството жалбоподател, установява по безспорен начин, че дружеството е напуснало този адрес.

На първо място следва да се отбележи, че длъжностното лице по връчване на книжа при РС Б. не е отразило кога /по кое време и на кои дати/ е посетило адреса на управление на дружеството жалбоподател.

Освен това последното не е компетентно да установява факта дали на този адрес е имало или не някога такова дружество.

Безспорно установеният факт, че именно на тази адрес на СД”С.К.” са връчвани книжа от други органи /частен съдебен изпълнител/ категорично оборва горепосоченото.

Същият е следвало, след като не е намерило канцелария на това дружество, респ. – лице, на което да връчи книжата, да залепи уведомление по чл.47, ал.1 ГПК.

Като е приложел нормата на чл.50, ал.2 ГПК без да има основание за това /без да е установил безспорно, че търговецът е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан нов такъв/, респ. – без да е разпоредил залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК, районният съд е приложил неправилно съдопроизводствените правила, поради което и неговото разпореждане от 85/03.01.2011 г., с което е върнал молбата на СД”С.К.” за отмяна на постановеното неприсъствено решение следва да се отмени.

По същество на молбата по чл.240 ГПК.

Същата се явява процесуално допустима, като подадена в срока по чл.240, ал.1 ГПК, доколкото става ясно от приобщените по делото писмени доказателства, че е депозирана в рамките на едномесечния срок от узнаване за постановеното неприсъствено решение от страната /след връчване на поканата за доброволно изпълнение/.

Разгледана по същество същата е и основателна по съображенията, изложени по-горе досежно неправилното приложение на нормата на чл.50, ал.2 ГПК от районния съд.

Както вече се посочи, по делото няма спор по факта, че от момента на вписването си в търговския регистър до 04.04.2011 г. дружеството жалбоподател не е напускало адреса си на управление, вписан в ТР.

На този адрес са му връчвани и книжа по изп.дела /поканата за доброволно изпълнение/, вкл. след постановяване на неприсъственато решение.

Въззивната инстанция намира, че горните факти, отнесени към начина на отбелязване от длъжностното лице по връчване на книжата при РС Б. на причината, поради която тези по първоинстанционното дело не са били връчени, навеждат на извод, че районният съд е следвало да разпореди залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, а не да приема безусловно, че търговецът е напуснал адреса си, вписан в търговския регистър.

Следва категорично да се отбележи, че длъжностното лице по връчване на книжа не е отбелязало при нито едно от връчванията, дали и колко пъти е ходило на посочения адрес, вкл. по данни на кои конкретно лице е установило безспорно факта, че на него няма и никога не е имало такова дружество.

От отбелязванията следва да се заключи, че на посочения адрес се намират адресите на управление на други търговци /”други фирми”, както се сочи от длъжностното лице по връчване на книжа при РС Б./, вкл. на административни органи – РДНСК.

Горният факт на самостоятелно основание е следвало да наведе районния съд на извода, че вероятно връчителят не може да намери достъп до канцеларията на търговеца или лице, на което да връчи книжата, поради което и е следвало да разпореди залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК.

За пълнота следва да се отбележи, че невъзможността на връчителят да намери достъп до канцеларията /офиса/ на търговеца не следва винаги да се приема като безспорно доказателство за факта, че търговецът е променил адреса са ни управление.

Ако такъв достъп е невъзможен, то нормата на чл.50, ал.4 ГПК категорично сочи, че за избягване накърняване правата на страните в процеса е необходимо да се залепи уведомление.

Като не е съобразил горното районният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до лишаване на дружеството жалбоподател от възможността да участва в първоинстанционното производство, т.к. на същото не са били надлежно връчени както препис от исковата молба и призовка за съдебното заседание.

Горното налага отмяна на постановеното неприсъствено решение и връщане на делото на районния съд от фазата на връчване на исковата молба за разглеждането му от друг състав и произнасяне по съществото на спора.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.240 ГПК, Б. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 85/03.01.2011 г., постановено по гр.д. № 692/2010 г. по описа на РС Б..

ОТМЕНЯ постановеното неприсъствено решение № 4248/09.06.2010 г., постановено по гр.д. № 692/2010 г. по описа на РС Б..

ВРЪЩА делото на РС Б. за разглеждането му от друг състав и произнасяне по съществото на спора от фазата на връчване на исковата молба.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: