Решение по дело №574/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 327
Дата: 15 ноември 2022 г.
Съдия: Даниела Колева Николова
Дело: 20225640200574
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. гр. Хасково, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20225640200574 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от "Мисоко "ООД, гр. Хасково,чрез пълномощника адв.В. Ч.
срещу Наказателно постановление № 638445-F643528/31.05.2022 г., на Началник отдел
"Оперативни дейности" –Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена
санкция " в размер на 600 лв. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и нищожност на атакуваното с нея наказателно постановление. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като неправилно, незаконосъобразно
и нищожно, атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд –Хасково дружеството жалбоподател
редовно призовано се представлява от упълномощен процесуален представител- адв. В. Ч..
Същият заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. В хода по същество
претендира и за разноски по делото
Административно-наказващия орган- Началник отдел "Оперативни дейности" –
Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото
процесуален представител – юриск. Р. оспорва жалбата, като излага конкретни съображения
за нейната неоснователност. Моли за присъждане на разноски по делото-юрк.
възнаграждение в размер на 150 лв.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 13.02.2022 г. в около 14:51 часа била извършена проверка от свидетелите К. М.
Б. и Г. С. Г.в и двамата на длъжност "старши инспектор по приходите" в ТД на НАП –
Пловдив в търговски обект – магазин за цветя и подаръци „***“ , намиращ се в град
********, стопанисван от "Мисоко" ООД град Хасково . В обекта се извършвали услуги-
аранжировка и продажба на цветя ,саксии и пр . В хода на проверката от св.К. Б. била
извършена контролна покупка на 1 бр. карамфил в саксия на стойност 10.00 лв., платени в
брой . За извършената покупка от страна на лицето ,приело плащането И. П. Р. на
длъжност продавач консултант и управител не бил издаден фискален касов бон от
монтираното ,въведено в експлоатация ,регистрирано и работещо в обекта фискално
устройство TREMOL с ИН на ФУ ZK0403409 и ИН на ФП 50122578,нито от кочан с ръчни
касови бележки ,отговарящи на изискванията на Наредба Н-18 от 2006 г . След това
контролните органи се легитимирали и уведомили, че се извършва проверка за спазване на
данъчното и осигурителното законодателство. Предприели засичане на касова наличност
,при което установили положителна касова разлика в размер на 295 лв. между наличните
парични средства в касата и тези ,маркирани във ФУ,съгласно изведен междинен дневен
финансов отчет с №0009727/13.02.2022г. в 14:51 часа за 0.00 лв. и въпросен лист с опис на
паричните средства на стойност 295 лв.Горните констатации от проверката били
обективирани в Протокол за извършена проверка, сер. АА № 0003649/ 13.02.2022 г.,като на
И. П. Р. е отправено разпореждане да се яви на 21.02.2016 г. в 09:00 часа в ТД на НАП
Пловдив за съставяне на АУАН. На 21.02.2022 г. срещу дружеството жалбоподател
„Мисоко“ООД бил съставен от св. К. Б. АУАН № F643528 от същата дата за това, че
"Мисоко " ООД, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на МФ не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови
бележки от въведеното в експлоатация в обекта ФУ. За направените констатации, било
счетено, че са нарушени разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Отразено било, че нарушаването е довело до
неотразяване на приходи. Актът бил съставен в присъствието на И. П. Р. ,в качеството й на
съдружник и управител, която се запознала със съдържанието на акта и го подписала без
възражения.
При издаване на обжалваното Наказателно постановление, фактическата
обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
2
Така изложените фактически положения, съдът намира за безспорно установени от
събрания и приложен по делото писмен доказателствен материал, преценяван самостоятелно
и в съвкупност, тъй като доказателствата в него са логични и непротиворечиви и
взаимноподкрепящи се. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. Б. и Г. Г.
относно предприетите действия в хода на извършената проверка и за кръга от факти,
установени при извършването й, както и относно процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение.
При така установена фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Според чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да
ги съхранява до напускането на обекта. Според разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
При служебната проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдът
констатира ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето им, които са засегнали правото на защита на наказаното дружество и
възможността му да я реализира в пълен обем.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, доколкото липсва точно и
ясно посочване на дата и мястото на извършване на нарушението. В обстоятелствената част
и на АУАН и на НП се сочи единствено дата на проверката-13.02.2022г. ,без да се излагат
конкретни твърдения за това на коя дата и къде е извършено нарушението
,квалифицирано по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС. Всъщност по мнение на съда до този порок в акта за установяване на
нарушението и издаденото въз основа на него НП се е стигнало заради начина , по който е
формулирано самото административнонаказателно обвинение ,при усилията на
актосъставителя и наказващия орган да изложат конкретно приетите за установени
3
обстоятелства,относими към твърдяното за извършено нарушение . Касае е се за неяснота
относно приетата и в акта за нарушение и в НП дата и място на извършване на нарушението
. Датата и мястото на извършване на нарушението е сред задължителните реквизити и на
акта и НП, тъй като е основен съставомерен признак от обективната страна на
изпълнителното деяние на нарушението и неясното им посочване представлява нарушение
на процесуалните правила, което несъмнено е съществено - от категорията накърняващи
правото на защита на наказаното лице, тъй като същото, за да има възможност адекватно да
го упражни, следва да е наясно с всички факти от състава на нарушението, а в конкретния
случай както за жалбоподателя, така и за съда, този факт остава неясен. От друга страна
текстовото формулиране на административно наказателното обвинение всякога следва да е
ясно откъм дата и място на неговото извършване. Видно от процесния АУАН, същият е
съставен против дружеството „Мисоко“ООД с управител В. В. К..В процедурата по
съставяне му обаче е присъствало лицето И. П. Р., в качеството й на съдружник и
управител на дружеството ,на която е връчен и препис от акта.Според съда със съставяне и
връчване на АУАН на лице,което е съдружник в ООД е допуснато нарушение на правилата
за надлежно представителство на дружество, съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ.Според този
текст "управителят" е лицето , което представлява по силата на закона процесното
дружество с ограничена отговорност. Съдружниците-само въз основа на заеманото
качество, не представляват дружеството. Те са носители на имуществени права – дялове и
формират персоналния състав на общото събрание като законодателен орган.
Изпълнителната власт, управлението на дружеството е възложено на управителя. По делото
е установено, че към 13.02.2022 г. лицето, представлявало дружеството в административно-
наказателното производство И. Р. е само съдружник , а управител на „Мисоко“ЕООД е
лицето В. В. К./справка от ТР/ ,която не е участвала в това производство до момента на
връчване на препис от процесното наказателно постановление. Съгласно чл. 141, ал. 2 от
ТЗ дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя, а при няколко
управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, респ. заедно, ако
дружественият договор предвижда това. Посоченият начин на представляване в търговския
регистър би имал значение, ако дружеството има повече от един управители, но в
процесния случай управителят е един. Или в случая АУАН е получен от лице, което макар
да е съдружник в дружеството с ограничена отговорност „Мисоко“ не е негов законен
представител или изрично упълномощено от него лице да представлява дружеството при
реализиране на административнонаказателна отговорност в случаите, когато същото се
явява нарушител на установения от закона правов ред. Между законния представител на
дружеството и лицето И. П. Р. се установява свързаност в качеството им на съдружници /§
1, ал. 1, т. 4 ДР ТЗ и § 1, т. 3, б. „в“ ДР ДОПК/. Отделно от това, по делото няма данни, че
Райчева е действала недобросъвестно, с цел реализиране на лична печалба от осъществените
за деня продажби, извън тази в полза на дружеството търговец.Когато нарушител е
юридическо лице, АУАН следва да се предяви и връчи на лицето, което по закон
представлява съответното ЮЛ или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с
представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с
4
административнонаказателната отговорност. При това положение, настоящият състав на
съда намира, че административнонаказателното производството е опорочено още от самото
му образуване, т.е. от момента на предявяване и подписване на АУАН и неговото връчване
.Нарушени са императивните разпоредби на чл. 43, ал. 4 и 5 от ЗАНН при предявяване и
връчване на АУАН, което е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. Това нарушение следва да се счете за
ограничаващо правото на защита на дружеството жалбоподател , а оттам и за съществено,
доколкото недопускането му би могло да доведе наказващия орган до различен правен
резултат. Наред с това при положение ,че липсват данни за надлежно предявяване на
съставения акт за установяване на административно нарушение, наказващият орган е
следвало да упражни правомощието си по чл.52 ал.2 от ЗАНН ,като го върне на
актосъставителя за предявяван и едва след това да издаде НП, ако са налице условията на чл.
53 от ЗАНН.Това обаче не е сторено , с което е опорочена административнонаказателната
процедура по санкциониране на нарушителя и издаденият санкционен акт се явява
незаконосъобразен. При констатираните от настоящия съд съществени нарушения на
процесуалните правила нарушения е безпредметно обсъждането на спора по същество,
поради което доводите за материална незаконосъобразност на санкционния акт и
недоказаност на вмененото административно нарушение не следва да бъдат разглеждани от
въззивната инстанция. В този смисъл е и решение №320/04.01.2022г. на АдмС-Хасково по
КАНД №1067/2021 г. По изложените съображения съдът прие, че следва да се отмени като
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на АНО следва да
бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение
на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са
действително сторени.Отправено е и искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото. Делото е приключило в три съдебни заседания,
а по своята правна сложност не се отличава от други аналогични случаи. Изложеното
обосновава тезата за необходимост размерът на разноските, които следва да бъдат
присъдени да бъде определен съобразно минимално установения относно възнаграждението
на упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 400 лева/ при интерес до 1000
лв./
Мотивиран така,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 638445-F643528/31.05.2022 г., издадено от
Началник отдел "Оперативни дейности" –Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП ЕИК ********* да заплати на“Мисоко“ООД с ЕИК
5
*********, със седалище и адрес управление: гр. Хасково, бул. "Ангел Кънчев " № 12
сумата от 400 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
6