Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
… март 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Г.В., след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2074 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Кумулативно съединени искове с правно основание
чл.405 вр. с чл.399 и чл.382, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „П.Е.С.М.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******,
твърди, че е сключил с ответника застрахователен договор, обективиран
в полица №*********, по силата на който ответникът-застраховател е поел
задължение да покрие риска от неплащане на вземания на застрахования,
възникнали от доставки, извършени по време на действие на застрахователния
договор и да обезщети в размера на процента на застрахователно събитие от
нетното вземане. Твърди, че срокът на действие на полицата е от 16.02.2016г. до
28.02.2017 година. Ищецът твърди, че процесният
случай обхваща само търговските взаимоотношения между него и „Б.1“ ЕООД, ЕИК *******.
Твърди, че
ответникът-застраховател е издал кредитно известие към полицата от
25.02.2016г., с което удостоверява кредитния лимит (застрахователен лимит) при
неплащане от страна на „Б.1“ ЕООД до размер на сумата от 400 000лева.
Описва какви договори ищецът
е сключил с това дружество („Б.1“ ЕООД) и тяхната стойност, които договори имат
идентично съдържание и характер – покупко-продажба на уреа
46%, като разликата между тях касае количествата и сроковете на тези договори.
Тъй като това трето за делото
лице не е извършило плащане по описаните договори, на 12.08.2016 година ищецът
е предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към настоящия
ответник, по електронен път, който страните са приели като способ за
комуникация. В уведомление до застрахователя е посочен неизправният длъжник на
ищеца, кредитният лимит, срока на кредита 210 дни, дължимата дата – 25.07.2016г. и общо
несъбраната и просрочена сума от 429 553,80лева, вземането не е оспорено и
дължимата дата на най-старата фактура е 25.07.2016г.
Поради това, че дължимата сума надхвърля
застрахователния лимит, част от фактурите не са приети от застрахователя, а
подлежащите на разглеждане фактури са под №№ 3653,3654,3656,3664, на обща
стойност от 429 553,80лева.
Ищецът твърди, че след
отправеното уведомление застрахователят, с три писма / от 02.09.2016г.; от 10.10.2016г. и от 02.11.2016г.) е поискал нови документи и
пояснения. Въпреки осъществената комуникация на 03.02.2017г. е направен отказ
за заплащане на обезщетение, поради установени печатни грешки и поради това, че
не са били извършени доставки и не била заплатена застрахователна премия. С
писмо от 23.02.2017г. ищецът е пояснил печатните грешки и е представил
доказателства, че се касае именно за такива, както и относно начина на доставки
на стоките. С писмо от адвокат Н.К.окончателно е отказано плащане на
обезщетение, което е породило у ищеца интерес от предявяване на този осъдителен
иск.
Ищецът излага следното:
Към датата на сключване на процесния застрахователен договор 16.02.2016г. вече са били
сключени търговските договори между „П.Е.С.М.Ф." ЕООД и „Б.1"ЕООД,
доставките са били извършени и фактурите с отложен падеж издадени. Това се е
случило в периода декември 2015г. Представители на ответника са потърсили
контакт с ищеца като са му предложили сключването на процесния
застрахователен договор. Ищецът своевременно е обявил, че негов търговски
партньор е фирма „Б.1"ЕООД и желае същият да бъде включен в списъка на
партньори, към които има вземания и съответно желае да застрахова вземанията.
Ответникът се е съгласил и застрахователният договор е сключен с одобрен
застрахователен лимит за „Б.1"ЕООД. След настъпването на застрахователното
събитие изведнъж на застрахователя не му харесва сключения договор между ищеца
и „Б.1"ЕООД, стоката не била по някакъв измислен от застрахователя начин
индивидуализирана, ищецът не бил следял финансовото състояние на „Б.1"ЕООД
и прочие.
Ищецът твърди, че с
писмо от 10.10.2016г. ответникът изисква набор от
документи, като по негова лична презумпция точно такива документи трябва да съществувават в правния мир, както и че с тях трябва да се
доказват доставки, като например: договор за склад, банкови извлечения за
платено ДДС, оригинали на протоколи и други. Застрахователят може да изисква
документи само, ако са му необходими за установяване на фактите и
обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие или определянето на
размера на обезщетението от страна на застрахователя, каквато е разпоредбата на
чл. 404 от Кодекса за застраховане КЗ). В случая застрахователят е използвал
бланкова форма, в която е изискал документи, без да става ясно какво ще
установи с тях, като например договор за наем на склад или договор за транспортна
услуга с имена на шофьорите. В обяснения дадени от управителя на ищеца е видно,
че отношенията с фирма „Б.1"ЕООД са от 2014 години, като са представени
доказателства - дневник за покупки, дневник за продажби, протоколи от НАП. В
допълнително писмо от ищеца, изрично е дадено обяснение, как се извършва продажбата: ищецът „П.Е.С.М.Ф."
ЕООД има сключен договор за покупко-продажба на торове с доставчика „А.69"ЕООД.
Ищецът от своя страна разполага с клиентска мрежа, като препродава тези торове
на други фирми. За да минимизира разходите, закупените торове остават на склад
при първоначалния доставчик „А.69"ЕООД и при нужда - дали непосредствено
за селскостопанската дейност на ищеца или за продажба на краен клиент, крайният
клиент, в процесния случай фирма „Б.1"ЕООД,
товари стоката директно от склада на „А.69"ЕООД, но стоката е собственост
на ищеца. Това е обичайна практика в строителството, селското стопанство и
други дейност свързани с покупко-продажбите на подобен род стоки. Подобна
практика е особено ярка при производителите на автомобили, търговците на горива
и най-вече при лизинговите договори, където лизинговата компания става
собственик на актив, без дори да го види, като го заплаща, а лизингополучателят получава актива директно от доставчика,
без да е нужно лизингодателят да наема склад, за да
докара актива там и да го предаде на лизингополучателя.
В обясненията на ищеца допълнително са посочени и представени приемо-предавателни протоколи между него и доставчика „А.69"ЕООД,
както договори и фактури.
За ответника обясненията и доказателства са останали отново недостатъчни,
като ищецът е получил две писма с дата 03.02.2017г., в които се акцентира на
две печатни грешки - от приемо-предавателен протокол
и от талон на един от камионите. Също така се развиват теории как трябвало да
се индивидуализира стоката.
С отговор от 23.02.2017г. ищецът
отново е пояснил вече казаното, отново е представил доказателства и е обяснил
печатните грешки, а именно: констатираните печатни грешки са установени
единствено по отношения на един от договорите, но тази аргумент е използван за
отказ и по другите договори, за които не е констатирана печатна грешка. Това,
че се касае за технически грешки, което ясно личи, от съпоставка с други документи
и данни, като експедиционна бележка №4623/15.12.2015г. на ЕТ „С.И.“ и
товарителница №9687/15.12.2015г. При съпоставка с другите приемо-предавателни
протоколи лесно може да се забележи, че договорената стока обикновено се
натоварва в един ден, докато в конкретния случай, по договор без номерация от
дата 01.12.2015г., натоварването на стоката е станало в два поредни дни
11.12.2015г. и 15.12.2015г., като следва да се има предвид, че 12 и
13.12.2015г. са били почивни дни. В този смисъл посочената дата 01.12.2015 е
просто автоматично копирана от договора и представлява техническа грешка, която
по никакъв начин не се отразява на реализираната продажба. Същото се отнася и
до регистрационният номер на един от ремаркетата на камиона ******, където
вместо „А" е написано „Л" абсолютно сходни знаци, които не са били
разчетени правилно от ксерокопието. Доказателство за това е свидетелството за
регистрация (голям талон) на полуремаркето. Самият
ответник в саркастичен маниер казва в писмото си, че в регистрационния номер не
може да има букви на кирилица, т.е. самият ответник изразява становище, че
вероятно се касае за техническа грешка, но въпреки това официалното му
становище е, че такъв камион не
съществува.
Относно другото „съмнение", за положени подписи, следва да се има
предвид обичайната търговска практика и най-вече разпоредбата на чл. 301 от
Търговския закон. Всеки търговец може устно да нареди на свой служител да се
подпише под определен документ, тъй като търговецът (управителят) не може да
присъства навсякъде, както и не може да издава стотици пълномощни за всяко свое
оперативно действие. За улесняване на търговския оборот всеки може да подпише
търговеца, дори да не е овластен за това и
впоследствие търговецът не се противопостави на това. Ищецът счита, че е
нарушение на българското законодателство и намеса в установената търговска
практика между отделни търговци, ответникът да не признава протокола, след като
е нямало противопоставяне на В.Н.- управител на „Б.1"ЕООД. Безспорно е, че
ответникът може да има вътрешни правила при извършване на съответни проверки,
но в този случай същият е трябвало да инициира собствена проверка като се
свърже с управителя на „Б.1"ЕООД В.Н.и изясни разминаването в подписите.
Друг вариант е да поиска обяснение от ищеца, а не директно да даде
заключение, без изясняване на фактическата обстановка. Въпреки това ищецът е
изискал от В.Н.да преподпише протокола, като
допълнително го е представил. Отделно от това е представил и изрично
уведомление до ищеца от В.Н., че лицето Д. К. е оторизиран да подписва
документи от нейно име. Това допълнително доказателство обаче не е взето
предвид от застрахователя, защото вече е пречка да обоснове отказа си.
Описаните от
застрахователя „противоречия" при предаването на стоката по никакъв начин
не са противоречиви, стига да се познава законодателството на Република
България и търговските обичаи (търговските обичаи са част от правото). Съгласно
общото понятие за договорите, същите биват реални и консенсуални,
което означава, че едните договори се считат за сключени при предаване на
вещта, а другите при постигане на съгласие. Договорът за продажба е консенсуален договор, т.е. продажбата е осъществена при
постигане на съгласие между страните, дори и при хипотезата на чл. 24, ал.2 ЗЗД, която ответникът цитира. В този смисъл е без значение дали вещите, предмет
на продажбата са получени от чужд склад или от трето лице. Към тъй наречените
„устни обяснения" е приложена и документация, потвърждаваща тези
обяснения, а именно фактури, издадени на „Б.1"ЕООД от транспортните фирми,
ведно с товарителници и експедиционни листове. Нещо повече, търговската
продажба се различава от продажбата по Закона за задълженията и договорите,
като същата е много по-опростена и съществуват разновидности и особености при
търговските продажби, каквато например е транзитната продажба, уредена в чл.
329 от ТЗ. Няма нищо необичайно „Б.1" ЕООД да е натоварил стоката от
склада на „А.69"ЕООД, като по този начин се спестяват допълнителни
разходни за двоен превоз и двоен наем на склад - от „А.69"ЕООД на „П.Е.С.М.Ф."
ЕООД и от „П.Е.С.М.Ф." ЕООД на „Б.1"ЕООД. Тези обяснения не са взети
предвид от застрахователя.
Последващото изложение на отказа е изключително абстрактно,
като използваните фрази са като „обезпокоителни констатации", „извършихме
сравнителен анализ" и „налице са несъответствия". На нито едно място
обаче не е посочен конкретен пример за несъответствия, така както е посочен
такъв относно печатните грешки на датата на приемо-предавателния
протокол и регистрационния номер на едно от ремаркетата. Докато в началото
мотивите на застрахователя са могли да се квалифицират като неоснователни и неправилни,
то в последващото изложение мотиви не са изложени. Ответникът повече от
половин година е „изследвал" представените от ищеца документи, като нито
веднъж не поиска от него да даде обяснения или да поясни, ако има неясноти.
Също така ответникът е вменил непредоставяне на информация, с каквато на
практика ищецът не разполага. Ищецът се е обърнал за съдействие към фирмите,
осъществявали превоза на товарите, като някои от тях са проявили разбиране и са
му представили документи, но други фирми са отказали да ги представят, което е
напълно обяснимо.
Управлението на риска е задължение на ответника, както е задължение да уведоми застрахованото лице, че иска да му се
представят допълнителни документи, а също е негово задължение сам да изиска
документи, които го интересуват и с които застрахованият не разполага.
Ищецът твърди, че
позоваване на разпоредбата на чл. 24 от ЗЗД при търговските сделки е допустима
за данъчни цели, какъвто не е настоящият случай. Но дори и да се приложи в този
случай, то са изпълнени всички изисквания на правната норма. Между търговците е
постигнато съгласие и е извършено реално предаване на стоката. Ищецът е
представил надлежни приемо-предавателни протоколи,
т.е. изложеното от ответника не отговаря на истината. Изброените от ответника
„други документи" може би изобщо не съществуват, а други документи са
издадени между трети лица за правоотношение, в които ищецът не участва. Както е
изтъкнато по-горе, пътните листове на транспортните фирми, с които ищецът няма
никакви правоотношения, съответно няма основание да получи, а и същите не му
трябват. На какво основание ищецът следва да изиска тахографски
листове от неизвестни за него шофьори, които управляват камиони, които не са
собственост на ищеца и чийто транспорт той не е поръчвал. С цел да откаже
изплащане на обезщетение ответникът може да поиска и трудов договор на шофьора
и неговата биография, което е абсолютно незаконосъобразно. Все пак ищецът е
представил на ответника документи, с които е
успял да се снабди, поради добрата воля на трети лица да му съдействат.
Мотивите
на ответника, че не бил уведомен за неблагоприятна информация относно купувача
са отново абстрактни и неподкрепени с никакви факти, което се използва за
пореден опит за отказ за плащане. Ответникът твърди, че ищецът бил узнал
неблагоприятна информация, но я бил споделил с ответника. Не ясно каква е тази
неблагоприятна информация и кога ищецът уж узнал за нея. От направена справка в
публичните регистри се установява, че срещу купувача „Б.1"ЕООД не е
подавана молба за откриване на производство по несъстоятелност, срещу купувача
не се водят съдебни и изпълнителни производства, както и самият купувачът не
води съдебни и изпълнителни производства. Последният публикуван счетоводен
отчет е за 2015 година, като в него всички стойности са положителни и паричният
поток е сходен с предишния отчетен период. В този смисъл изложеното от
ответника е голословно и е нарушение на договорните отношения.
Голословни са и
обвиненията на ответника за неплащане на дължими премийни вноски по
застрахователната полица. Фактурата е издадена на 01.02.2017 с падеж
06.02.2017г. Абсолютно неоснователно е да се твърди неплащане на фактура на
03.02.2017г. - четири дни преди
падежа на същата. Фактурата е била надлежно платена на 06.02.2017г - в срок.
Още повече, че съгласно разпоредбите на Кодекса на застраховане, неплащане на
премийна вноска не е основание за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение.
От гореизложеното е видно, че от страна на ищеца са спазени всички
задължения по договора, процесният засрахователен договор е сключен след като ищецът е имал
дългогодишни отношения с купувача „Б.1"ЕООД и след като ответникът, по
негова инициатива е предложил на ищеца сключването на такъв застрахователен
договор. Ответникът, от своя страна, след като е прегледал договорите на ищеца
с неговите търговски партньори е приел, че са ясни, съдържат нужните реквизити
и ги е застраховал. След настъпването на застрахователното събитието, същите
тези договори изведнъж станали неясни и нередовни за ответника и той е отказал
изплащането на застрахователно обезщетение, поради което за застрахования „П.Е.С.М.Ф."
ЕООД е възникнал правен интерес от предявяването на този иск.
Моли съда, след
като съобрази изложеното от него да постанови решение, с което осъди ответника
да му заплати претендираното застрахователно
обезщетение от 400 000лева, ведно с обезщетение за забавеното му плащане в
размер на 128 222,21лева за периода на забава от 12.08.2016г. до
09.10.2019 година. Претендира и разноските по делото.
В срока за отговор
ответникът въвежда следните възражения:
За недопустимост на предявените искове, защото: ответникът е клон и поради
това неправосубектен и поради това, че ищецът се е
разпоредил със своите вземания в полза на трето лице. Ето защо процесът следва
да се прекрати.
По основателността
на предявените искове:
He е налице застрахователно покритие
по отношение на претендираните от ищеца вземания.
Това
е така, защото сключеният
между „П.Е.С.М.Ф.“ ЕООД, като застрахован и „К.Ф.Д.А.П.Л.К.Е.СА - клон
България“ КЧТ Застрахователен договор - Застрахователна полица №
*********/25.02.2016 г. покрива риска от неплащане на вземания на
застрахования, възникнали от доставки, които последният е извършил по време на
срока на действие на договора и в Ретроспективния период от 60 дни преди
началната дата на договора, т.е. за доставки, извършени след 16.12.2015 г.
На 12.08.2016 г.
ищецът е подал до „К.Ф.Д.А.П.Л.К.Е.СА - клон България“ КЧТ уведомление за
просрочена сума в т.ч. искане за намеса по отношение на клиента си „Б.1“ ЕООД.
В уведомлението е попълнено поле „Допълнителна информация“, където
застрахованият иска намаление на изчаквателния период
с 3 месеца и % с 3 пункта.
Във
връзка с подаденото уведомление и с цел установяване налице ли са
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение застрахователят е
извършил проверка и задълбочен анализ на случая. По отношение на посочената в
уведомлението фактура № 3604/01.12.2015 г. е установено, че не е спазен срокът
за уведомяване, който съгласно договора за застраховка е 240 дни от издаване на
фактурата. Освен това по отношение на вземанията по тази фактура не е налице и
покритие по застрахователния договор, доколкото се отнася до продажба извършена
преди 16.12.2015 г.
Фактура № 3604/01.12.2015 г.,
фактура № 3630/18.12.2015 г„ фактура № 3642/23.12.2015 г., фактура №
3647/23.12.2015 г. също не попадат под застрахователното покритие на договора, поради
превишен максимален кредитен период, както и липсата им в подадената декларация
за съществуващи вземания. Посочените фактури са с кредитен период до 24.07.2016
г.. В т.1.1.1 от договора за застраховка е
предвидено, че покритието му е приложимо единствено за вземания, които са
платими в рамките на максималния кредитен период, който е 210 дни от издаване
на фактурата. С оглед тези факти застрахователят е отказал да приеме
претенцията на застрахования за посочените фактури.
По
отношение на останалите посочени в уведомлението фактури е установено, че е
необходима допълнителна информация относно изпълнението на изискванията на
застрахователния договор по отношение на вземанията по тях. В т.3.2.1 от Общите
условия на застрахователния договор е предвидено право на застрахователя в
периода на изчакване да поиска от застрахования да му изпрати всички писмени
доказателства за вземането, за обезпечението, което е възможно да бъде
получено, както и за неплатежоспособността на купувача. „К.Ф.Д.А.П.Л.К.Е.СА -
клон България“ КЧТ е поискало „П.Е.С.М.Ф.“ ЕООД да му изпрати всички документи,
издадени във връзка е търговските му отношения с „Б.1“ ЕООД. В т.12.2 от Общите
условия на договора е предвидено задължение на застрахования да предостави на
застрахователя всички документи и/или заверени копия, свързани със сключваните
от него договори за продажба, както и да допуска застрахователя да прави
проверки, включително за потвърждение дали застрахования е изпълнил своите
задължения и дали е съставил декларациите си по пълен, точен и верен начин.
Застрахованият
е представил само част от поисканите му документи. От представените документи
не се установи да е налице осъществена доставка по смисъла на застрахователния
договор. В т. 15 от застрахователния договор е изрично предвидено кога се
счита, че е налице доставка. Страните са приели, че за продажба на стоки на
вътрешния пазар стоките се считат за доставени, когато са предоставени на разположение на купувача или на което
и да е лице, действащо за негова сметка, на мястото и съгласно условията,
определени в договора за продажба.
В
представените осем договора за покупко-продажба на Урея
46%, сключени с „Б.1“ ЕООД, които са с идентично съдържание, е предвидено, че стоката
следва бъде доставена на купувача до един месец след подписването им. Към
договорите има приемо-предавателни протоколи, които
се твърди, че са подписани от управителя на „Б.1“ ЕООД. При проверка се
установи, че подписът, положен върху приемо- предавателните
протоколи, се различава съществено от образеца от подписа на управителя на „Б.1“
ЕООД, обявен в ТРРЮЛНЦ. Подписването на протоколите от трето лице, за което
няма данни да има представителна власт да задължава „Б.1“ ЕООД, поставя под
съмнение действието на евентуалното приемане на стоката спрямо купувача.
Освен
това в протоколите има противоречия между посочените дати на съставянето им и
посочените в тях дати на разтоварване на стоката. Целта на приемо-
предавателния протокол е да удостовери реалното предаване на стоката. В случая
се пораждат основателни съмнения, че не е налице фактическо предаване на уреята.
Предаването
на стоката при търговската продажба се извършва съгласно разпоредбите на
гражданското право - чл.68 ЗЗД. То става на уговореното място. Ако няма такова,
предаването на родово определените вещи става по седалището на продавача по
време на сключване на договора. Тъй като в сключените договори за
покупко-продажба не е изрично посочено къде следва да бъде доставена стоката,
следва да намери приложение правилото на закона. Това означава, че „П.Е.С.М.Ф.“
ЕООД е следвало да достави стоките на купувача „Б.1“ ЕООД в мястото на своето
седалище ***. Именно там е следвало да бъде извършено и фактическото предаване
на стоките при положение, че няма данни страните да са уговорили нещо различно.
От представените документи обаче се установява, че стоките са натоварени от
склад-Койнаре и са изпращани до различни населени места - гр. Монтана, гр.
Видин, с. Комощица, с. Г. Крушево, гр. Пазарджик, Стамболийски.
За
да има редовно изпълнение на задължението за предаване на стоката, съответно за
прехвърляне на собствеността, е необходимо предаването на уреята
да бъде извършено на купувача по договорите за покупко-продажба - „Б.1“ ЕООД.
От предоставените товарителници се установява, че уреята
е изпращана от продавача „П.Е.С.М.Ф.“ ЕООД до различни лица - ЕТ „Н.М.“, „Б.“
ЕООД, Н.Н., М.О., А.Т.. Не е представен обаче дори
един документ, в който да е посочено, че „П.Е.С.М.Ф.“ ЕООД е изпратил стоката
до купувача „Б.1“ ЕООД. Следва да се отбележи, че посоченото в някои от
товарителниците търговско дружество „Б.“ ЕООД, ЕИК *******е различно юридическо
лице от купувача по договорите за продажба „Б.1“ ЕООД, ЕИК *******. Не е ясна
връзката между посочените в товарителниците лица и договорите от 29.12.2015 г.
с „Б.1“ ЕООД.
Товарителниците не са
подписани от получателя на стоката, поради което и няма как с тях да бъде
установено реалното доставяне на уреята.
Поради
посочените несъответствия и липсата на данни, че стоките са предоставени на
разположение на купувача от застрахования са изискани и допълнителни документи.
В
обясненията на застрахования е посочено, че стоката е закупена и изтеглена от
складовете на доставчика на „П.Е.С.М.Ф.“ ЕООД в деня на сделката с „Б.1“ ЕООД.
Транспортът на стоките бил организиран изцяло от „Б.1“ ЕООД и бил за негова
сметка. Това твърдение е в противоречие с допълнително представената
справка/протокол за предаване на карбамид, подписан между „А.69“ ЕООД и „П.Е.С.М.Ф.“
ЕООД, в която изрично е посочено, че транспортът е за сметка на ищеца.
Противоречие
има и между останалите представени от застрахования документи и неговите
твърдения, че в случая е налице транзитна продажба, т.е., че продавачът се е
задължил да предаде стоката на посочено от купувача трето лице.
За да е
налице транзитна продажба следва в договора за продажба да има изрична уговорка
между страните предаването на бъде извършено на посочено от купувача трето
лице. Необходимо е това трето лице да бъде посочено в самия договор за
продажба. В сключените между „П.Е.С.М.Ф.“ ЕООД и „Б.1“ ЕООД договори за
покупко-продажба не се съдържа изрична уговорка между страните, че предаването
на уреята ще бъде извършено на трето лице, нито в
договора е посочено такова. Напротив, от договорите става ясно, че предаването
е следвало да бъде извършено директно на купувача. В приемо-предавателните
протоколи е посочено, че стоката е предадена именно на купувача, а не на трети
лица.
Допълнително
на ответника са били представени и сключените между „А.69“ ЕООД и „П.Е.С.М.Ф.“
ЕООД договори за покупко-продажба. В т. 15 от договор от 01.11.2015 г. е
предвидено задължение за купувача да получи заявените стоки, да ги прегледа и
приеме при експедитирането им. В договора няма
уговорка, че предаването може да бъде извършено на трето лице. Напротив, от
договорите става ясно, че предаването е следвало да бъде извършено директно на
купувача. В Справка/Протокол към договора е посочено, че стоката е предадена на
ищеца, а не на купувача „Б.1“ ЕООД. Това означава, че в случая не може да става
въпрос за транзитна продажба и извършено предаване на стоката от доставчика на
„П.Е.С.М.Ф.“ ЕООД директно на „Б.1“ ЕООД.
Твърденията
на ищеца за транзитно изпълнение се опровергават и от представените с исковата
молба документи.
Следователно доставчикът не е предал
стоката директно на купувача „Б.1“ ЕООД, а на своя купувач. Не може да не
направи впечатление противоречието между представените документи и твърденията
на ищеца. След като ищецът е получил стоката от своя доставчик в Татарево,
Хасково, Болярево, Пловдив, Крушево, то няма как „П.Е.С.М.Ф.“
ЕООД да е предал стоката на „Б.1“ ЕООД в Койнаре съгласно представените приемо-предавателни протоколи.
Липсата
на реално предаване на стоката на купувача „Б.1“ ЕООД означава, че в случая не
са налице доставки по смисъла на т. 15 от застрахователния договор.
Налице са изключения от
застрахователното покритие по застрахователния договор.
За да бъде дължимо застрахователно обезщетение следва не само вземанията да попадат в обхвата на застрахователното покритие, но и да не са налице предвидените в т. 1.2 от договора изключения на покритието. В случая е налице основание за изключване на покритието по процесиите вземания по т.1.2., б. „б“, т. viii от договора, тъй като по отношение на тези вземания е налице неизпълнение от застрахования или от лице, действащо от негово име, свързано с задълженията му по договор за продажба. За да се приложи това изключение от застрахователното покритие е без значение вида на неизпълнението - пълно, забавено, некачествено.
Основните задължения на продавача по
договора за продажба са да прехвърли собствеността върху стоките и да ги
предаде на купувача в уговореното качество и в определения в договора срок.
Изпълнението на тези задължения на „П.Е.С.М.Ф.“ ЕООД към „Б.1“ ЕООД е
задължително условие за действието на застрахователното покритие спрямо
сключените между тях договори за продажба.
Разпоредбата
на чл.24, ал.2 ЗЗД предвижда, че при договори за прехвърляне на собственост
върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите
бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат
предадени. В настоящия случай продажбите касаят стока, която не е индивидуализирана,
а е родово определена. Това означава, че преминаването на собствеността върху уреята се отлага до нейната индивидуализация или до
предаването й. Неиндивидуализирането на уреята или
нейното непредаване на купувача препятства преминаването на собствеността върху
нея в патримониума на купувача и поставя продавача в
неизпълнение на основното му задължение.
В
случая, в рамките на периода на изчакване от страна на ищеца не са представени
доказателства, че е изпълнил всичките си задължения по договорите за продажба.
Не е установено, че „П.Е.С.М.Ф.“ ЕООД е предал на „Б.1“ ЕООД уговорената стока.
Няма данни и за изпълнение на задължението на ищеца по т. 2 от договорите за
продажба да предаде стока, която да бъде в добър търговски вид, гарантирано без
чужди миризми, гарантирано без чужди предмети и жива зараза във всички стадии
на развитие, без токсични примеси и отровни семена. Страните изрично са
предвидили, че параметрите и качеството на стоката се определят в лаборатория
на купувача. Не са представени документи, които да установяват, че „П.Е.С.М.Ф.“
ЕООД е предал урея, която притежава описаните
качества, нито пък са представени документи от лаборатория на купувача.
Следователно „П.Е.С.М.Ф.“ ЕООД не е изпълнил и задължението си за предаване на урея, която отговаря на уговорените в договорите
характеристики.
В договора за застраховка са предвидени изрични
основания за отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.
Страните са се съгласили, че неизпълнението на определени задължения на „П.Е.С.М.Ф.“
ЕООД дава право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователното събитие.
В т. 13.1 от
застрахователния договор е предвидено, че застрахователят може да откаже
покритие на вземания на застрахования в случай на липса на декларация за оборота на
застрахования, както и ако декларацията е непълна или подадена със закъснение.
Отказът от покритие в този случай се отнася до вземанията, които не са обявени
в определения за това срок. Срокът за деклариране е 15 дни от изтичане на
периода, подлежащ на деклариране, който е всеки месец.
От
уведомление с изх. № 3946/03.02.2017 г. (приложено към исковата молба) става
ясно, че ищецът е в забава и не е изпълнил задължението си по т.6 от договора
за застраховка да предоставя на застрахователя месечни декларации за реализиран
оборот. Поради това на основание чл.354, ал.2 КЗ във връзка с т. 13.1 от
застрахователния договор, същият е прекратен, считано от 06.03.2017 г.
Тъй като
вземанията на ищеца към „Б.1“ ЕООД са от м. декември 2015 г., то той е следвало
да подаде декларация за тях в срок до 15 януари 2016 г. Това негово задължение
не е изпълнено в срок, което е дало основание на застрахователя да откаже
покритие на вземанията към „Б.1“ ЕООД.
На
следващо място, в т. 13.3 от застрахователния договор е предвидено, че
застрахователят може да откаже плащане на каквото и да е обезщетение при
неизпълнение на задълженията на застрахования по т. 12.1 от договора. Съгласно
тази разпоредба застрахованият е длъжен да допусне застрахователя да упражни
правото си да проверява документи и да извършва проверки на място, да му
предостави всички документи, свързани със сключваните от него договори за
продажба. Това задължение на ищеца също не е изпълнено.
Ищецът
не е представил всички документи, свързани със сключените от него договори за
продажба. Не са представени документи, които да установяват реално предаване на
стоката по договорите за продажба, не са представени документи по чл.2 от
договорите за продажба, които да указват какъв е видът на стоката, дали има
предоставен сертификат, дали има съответствие на стоката по качествени
параметри. Няма нито един документ от лаборатория на купувача, както изисква
договореното между страните. Доставчикът следва да предостави на купувача
спецификация за торовете относно вид, разфасовки, количество, информация за
особености при съхранение, транспортиране и употреба. Не са представени
доказателства за предаване на такава спецификация на купувача. В Закона за
защита на растенията са предвидени специални правила по отношение на продуктите
за растителна защита, като в случая няма доказателства, че продавачът е спазил
тези изисквания. Тъй като не са представени доказателства за регистрацията на уреята, то продажбата й противоречи на чл.143 ЗЗР, поради
което договорът е нищожен, поради противоречие със закона. Не са представени и
доказателства, че продавачът притежава удостоверение за търговия с процесиите
продукти, каквото изисква законът.
От
обясненията на представителя на ищеца се установява, че осъществяваната от „П.Е.С.М.Ф.“
ЕООД дейност представлява посредничество между „А.69“ ЕООД и купувача „Б.1“
ЕООД. Застрахованият сам признава, че не разполага със собствен склад. В ЗЗР
обаче е предвидено, че търговците на продукти като процесиите при осъществяване
на дейността си трябва да разполагат с обекти за търговия, които са: складове
за търговия на продукти за растителна защита
и/или селскостопански аптеки.
В т.13.4 от
застрахователния договор е предвидено, че всяко неизпълнение на задълженията
на застрахования по договора го лишава от право на покритие за съответните
вземания. В това основание за отказ изрично е посочено и неизпълнение на
т.3.1.2, т.е. непредставяне на всички писмени доказателства за вземането в рамките на периода за
изчакване. Застрахованият не е предоставил на застрахователя
всички документи, свързани със сключваните от него договори за продажба, нито е
изпълнил това си задължение в рамките на периода на изчакване, който е два
месеца от подаване на уведомлението за
просрочено плащане, т.е. срокът е изтекъл на 12.10.2016 г.
Претендираното вземане
за изплащане на застрахователно обезщетение погасено по давност.
В случай, че
съдът приеме, че съществува вземане на застрахования за изплащане на
застрахователно обезщетение, ответникът прави евентуално възражение за
погасяване по давност на вземанията на застрахования за изплащане на
обезщетението. В случая приложение има разпоредбата на чл. 378, ал.1 от КЗ, в
която е предвидено, че права и задълженията
по застрахователния договор във връзка със застрахователно обезщетение се погасяват с тригодишна
давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Тъй като
по процесния договор е предоставено ретроактивно покритие давността започва да тече от датата
на предявяване застрахователната претенция пред застрахователя. В случая
застрахователна претенция е предявена на 12.08.2016 г. и поради това, че до
предявяване на исковата молба 08.10.2019 г. са изминали повече от три години, то
вземанията на застрахования са погасили по давност.
Моли съда да прекрати делото, а ако приеме допустимост
на претенциите да отхвърли същите. Претендира разноските по делото.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
възраженията на ответника за недопустимост на претенции.
Оспорва твърдението на ответника, че „Б.- А.К.Б.“ АД
има качество на трето лице по смисъла на чл.22 ЗЗД. Не спори, че между него,
банката и ответника е налице сключено споразумение, но твърди, че това споразумение
е договор за цесия под условие.
Излага доводи в подкрепа на заявената с исковата молба
теза.
В допълнителния отговор на
допълнителната искова молба ответникът оспорва твърденията на ищеца, като
настоящата, че ищецът не разполага с право на иск да дири обезщетение, тъй като
за него липсва интерес от осъдителната претенция и това е така, тъй като
правото на обезщетение е прехвърлена на посочената по- горе банка. Поддържа
всички сторени възражения.
С разпореждане от 27.02.2020 година
съдът е дал указание на ищеца да отстрани нередовностите
на исковата молба, като посочи надлежна страна- ответник в това производство,
защото е предявил претенциите си срещу клон на търговското дружество.
Тези указания страната е изпълнител и с
молба от 05.06.2020 година е посочила, че ответник по делото е “К.Ф.Д.А.П.Л.К.Е.“
АД, Република Франция.
Препис от молбата съдът е изпратил на
ответника, който заема становище, че с тази молба ищецът се домогва да замени
страна във висящия исков процес и моли делото да се прекрати.
Възраженията на ответника за
недопустимост на предявените искове са неоснователни.
Първото възражение е прието от съда за
основателно, поради което са дадени на ищеца указания, на основание чл.129,
ал.4 във връзка с ал.2 ГПК. Ищецът е отстранил нередовностите
на молбата и е посочил надлежна страна като ответника в процеса. Касае се за
нередовност на исковата молба, а не искане за промяна в субекта, имащ качество
на ответник. Не е налице хипотеза по чл.228 ГПК и това е така, тъй като
първоначално посочения от ищеца като ответник е неправосубектен,
което изключва замяната му с друг субект, тъй като за последното процесуално
действие се съдържа имплицитно изискване наличие на два правни субекта.
По възражението, че правото на
обезщетение на ищеца принадлежи другиму – касае материалната легитимация на
ищеца, а това означава, че е въпрос по съществото на спора.
Поради това съдът е оставил без
уважение правопрекратителните възражения на
ответника.
С определение от 27.11.2020г. съдът, на
основание чл.219 ГПК, е конституирал като помагач на ответника „Е.К.“ ЕООД, ЕИК
******* (с предишно наименование „Б.1“
ЕООД).
Това лице не взема становище по иска е
не прави доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото страните не спорят относно
това, че са сключили договор за застраховка, обективиран
в застрахователна полица №*********, по силата на който застрахователят е поел
задължение да покрие риска от неплащане на вземания на застрахования,
възникнали от доставки, извършени по време на действие на този договор и да го
обезщети до размера на процента на застрахователното покритие от нетното
вземане (ОУ на договор).
Прието е, че договорът е структуриран
от Общи условия, Специални условия и въпросник, попълнен от застрахования.
Прието
е, че при несъответствие между специалните условия и други части от този
договор, Специалните условия са прилагат с предимство.
С приетите Общи условия (ОУ) страните
са дефинирали обхвата на покритието; изключените рискове; управлението на
риска; обезщетение; събиране; постъпления; декларация за дейност, премия и
такси; срок на договора; съобщения на др.
С приетите Специални условия на
договора страните са уговорили възможност към покритието на риска от неплащане,
застрахованото лице да се ползва от намален период на изчакване, в случай на
продължително неплащане, която възможност рефлектира чрез намаляване на
процента на застрахователното покритие, илюстрирано по следния начин: намаление
от 1 месец на период на изчакване води до намаление на процента на
застрахователно покрие с един пункт, по посочената скала на стр.16 от договора,
която опция е неприложима в случай на неплатежоспособност на купувача- съдоговорител на застрахованото лице.
Прието е, че за да се получи
обезщетение от страна на застрахованото лице последното следва да представи,
при възникване на щета, доказателства за вземането, за възможното получено
обезпечение, в рамките на намаления период на изчакване.
По отношение на датата на плащане,
страните са приели, че при условие, че застрахованият е изпълнил всички условия
по договор, същият ще получи обезщетение в рамките на 30дни от дата на изтичане
на намаления период на изчакване, който е дефиниран като период, след изтичане
на който ще се обезщети застрахованото лице в случай на продължително
неплащане, по посочената скала.
В Специалните условия е конкретизиран
обхватът на покритието.
Посочено е, че в покритието попада
застрахованата търговска дейност на ищеца – търговия на едро с химически
продукти, търговия на едро със зърно, семена, фуражи и други суровини; има
обхват на територията на Република българия; като
процентът на застрахователното покритие е 90% за назовани купувачи и 70% за
незовани купувачи; посочено е като изискване, че максималният срок за издаване
на фактурата е 5 дни от датата на доставката, а максималният кредитен период е
210 дни от датата на издаване на фактурата; предвидено е ретроактивно
действие от 60дни преди началната дата на договора, както и възможност за
запазване на собствеността по отношение на купувачи, намиращи се на територията
на Германия, Холадния и Белгия.
Във връзка с опцията за управление на
риска е предвидено, че кредитните решения могат да се вземат от застрахованото
лице в рамките на неговата дискреция, означена като дискреционна зона, описана в т.2.1 от специалните условия и
от застрахователя в рамките на зоната на застрахователно покритие и др.
По отношение на застрахователното
обезщетение страните са приели минимален праг на уведомление от 1 000лв.
Приели за максимален срок за уведомление
за просрочено плащане да е в рамките на 240дни от датата на издаване на
фактурата или 10 дни, след като застрахованият е разбрал, че купувачът е в
несъстоятелност, което от двете настъпи първо, като са предвидени и хипотези касателно този срок, при удължаване на датата на падежа,
което следва да бъде съобразено с т.2.2 от ОУ.
Страните са уговорили условията,
свързани със заплащане на застрахователната премия и начина на определяне на
нейния размер, дължимите такси и др. с разпоредбите на т. 6 и сл. от Специалните
условия.
Уговорили са, че договорът има действие
от 16.02.2016г. до 28.02.2017г. за първия застрахователен период с опция за
следващи застрахователни периоди.
Относно приложимата право са приели, че
техните взаимоотношения ще се регулират от законите на Република България и ще
се уреждат от компетентния съд в гр.София.
Договорът е подписан от страните на
25.02.2016г.
По делото няма спор, че във връзка с
действието на договора е постигнато съгласие между страните за използване на
допълнителна услуга КОФАНЕТ, чиято цел е да предостави на застрахованите от
ответника лица директен достъп до КОФАС България за възможно най-бързо
обработване на кредитните заявления.
По делото не е налице спор и относно
това, че на 11.05.2016г. е сключено споразумение за прехвърляне на право на
застрахователно обезщетение между настоящите страни и трето неучастващо по
делото лице „Б.- А.К.Б.“ АД.
По силата на това споразумение, с което
страните по него са приели за установено следното: че между настоящия ищец и
настоящ ответника е сключен застрахователен договор, обективиран
в полица № *********- 1-ви застрахователен период; че между ищеца и банката е
сключен договор за банков кредит(неупоменат изрично като номер и дата на
сключване), по силата на който ищецът е предоставил з залог в полза на банката
свои вземания спрямо трети лица, обозначени като длъжници,
чийто списък представлява приложение №1 към това споразумение.
По силата на това споразумение
ищецът-кредитополучател прехвърля върху банката всички свои вземания, описани в
това Приложение №1, представляващи вземания спрямо застрахователя за получаване
на застрахователно обезщетение, произтичащи от процесния
застрахователен договор и свързани с риска от неплащане от страна на длъжниците по списъка- т.1 от споразумението
С разпоредбата на т. 2 от
споразумението са приели, че с прехвърляне на вземанията за получаване на
застрахователно обезщетение в полза на банката и издаване на добавък към съответната застрахователна полица, банката се
конституира като трето ползващо се лице по застрахователния договор относно
вземанията към длъжниците, посочени в Приложение №1,
като прехвърлянето на вземанията към третото лице не освобождава застрахования
да изпълнява задълженията си по договора за застраховка.
Уговорени са и други права и задължения
на страните по това споразумение, чиято истинност не е оспорена в процеса,
както и не се спори относно наличие на валидна банкова сделка между ищеца и
посочената банка, без да се твърди, че същата е погасена поради изпълнение.
По
делото е представено Приложение №1 към преждецитираното
споразумение от които се установява, че като длъжник на настоящия ищец е
вписано ТД „Б.1“ ЕООД с посочен данъчен номер по ДДС – BG*******.
По
делото ищецът е представил осъществена от него кореспонденция чрез КОФАС,
свързана с изпълнение на задълженията по договора за застраховка (заплащане на
премийни вноски по него; извършени кредитни лимити; изпратено от ищеца кредитно
съобщение по застрахователната полица).
Представено
е уведомление за просрочена сума от 12.08.2016г., дължими към дата
25.07.2016г., при кредитен лимит от 400 000лв., с максимален срок на
кредита от 210 дни и просрочена за плащане обща сума от 429 553,80лв. от „Б.1“ ЕООД с посочен данъчен номер по ДДС
– BG*******. Като просрочени задължения на това лице са такива,
за които са издадени следните фактури: фактура №3654/29.11.2015г. на стойност
118 154,40лв., платима на 25.07.2016г.; фактура № 3654/29.12.2015г. на
стойност от 59 498,40лв., платима на 25.07.2016г.; фактура
№3656/29.12.2015г. на стойност 153 480,60лв., платима на 25.07.2016г. и
фактура №3664/29.12.2015г. на стойност 98 420,40лв., платима на
25.07.2016г.
Във
връзка с искането на ищеца е изготвено писмо от КОФАС, с което се уведомява ищецъ, че фактури, посочени в писмото, които са извън процесните не попадат под застрахователното покритие,
поради превишен лимит и поради липсата им в подадената декларация за
съществуващи вземания.
Направено
е искане да се изпратят в 14-дневен срок всички документи, издадени във връзка
с търговските отношения на „П.Е.С.М.Ф.“ ООД с „Б.1“ ЕООД.
На 10.10.2016г. застрахователят, във връзка с подаденото
уведомление за просрочена сума от 429 553,80лв. от „Б.1“ ЕООД иска от
ищеца в срок от седем дни да му представи описаните в това писмо документи.
Обосновава това искане с направена от него констатация, че са налице различни
подписи върху документите, изходящи от „Б.1“ ЕООД, които са различават от
обявения в ТР подпис.
Между
страните се е развила кореспонденция във връзка с искането за заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца и във връзка с искането на
застрахователя да се представят документи, касателно
търговските отношения на ищеца с „Б.1“ ЕООД.
В тази
връзка и за установяване на своите търговски обвързаности на помагача на
ответника ищецът е представил процесните фактури под
№№3653; 3654; 3664, всички издадена на 29.12.2015г., с посочен в тях падеж на
24.07.2016г., съдържащи имена на страни по сделките, стоки, количество и
единична цена на същите, обща стойност на дължимата парична престация,
начин на плащане, падеж и банкова сметка, ***. Фактурите са двустранно
подписани, както са подписани договорите и приемо-предавателните
протоколи, всички с дата 29.12.2015г., които са представени на застрахователя,
който факт не се оспорва от него, като са представени и значителен брой
товарителници от различни дати и спедиционни бележки.
По
делото е представено и писмо от „Б.- А.К.Б.“ АД от 16.06.2017г., отправено до
застрахователя и касаещо застраховка, обективирана в полица №********* в сила от 16.02.2016г. със
срок на действие до 28.02.2017г. от което се установява, че банката е приела
качеството си на трето ползващо се от договора за застраховка лице, придобито
въз основа на тристранното споразумение от 11.05.2016г., сключено между нея и
страните по делото, което има право да получи застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие, съобразно уговорения покрит риск, като
изразява надежда, че застрахователят- ответник
Във
връзка със сключените договор от ищеца с „Б.1“ ЕООД съдът е допуснал изслушване
на ССчЕ, изготвена от вещото лице П.Д., прието като
годно доказателствено средство, дадено копмепентно и незаинтересовано, съобразно което, вещото
лице, след запознаване с доказателствата по делото е извършена проверка в
счетоводството на ищеца и помагача на ответника „Е.К. „ЕООД (с предишно наименование „Б.1“ ЕООД) прави
следните констатации: за извършените доставки от ищеца към това лице са
издадени 8 броя фактури на обща стойност 604 336,20лв., описани в
констативната част на заключението в таблица на лист 272 и 233.
Вещото
лице е констатирало, че тези фактури са редовно и своевременно осчетоводени в
счетоводството на ищеца по счетоводна сметка 411 „Вземания от клиенти“ по
партидата на „Б.1“ ЕООД и са включени в
дневник за продажби по ДДС на 12.2015г., като са намерили и отражение в
справка-декларация по ДДС, като данните за това са подадени в НАП на
14.01.2016г. Ищецът е внесъл начисления данък ДДС в републиканския бюджет.
В
счетоводството на ищеца е отразено, че тези 8 фактури не са заплатени от „Б.1“
ЕООД, поради което и към датата на изготвяне на заключението фигурират като
крайно салдо, представляващо непогасено вземане на „П.Е.С.М.Ф.“ ООД от „Б.1“
ЕООД в общ размер на 604 336,20лв.
От
извършената справка в счетоводството на „Е.К.“ ЕООД (с предишно наименование „Б.1“ ЕООД) вещото
лице е констатирало, че същите фактури са редовно и своевременно осчетоводени
от това дружество по счетоводна сметка 401 „Задължения към доставчици“ и същите
са включени в дневник за покупки по ДДС за 12.2015г. на ред 12-19 и са отразени
в справката-декларация по ДДС, като данните за това са подадени в НАП на
12.01.2016г. и това дружество е ползвало данъчен кредит в размер на начисления
по фактурите ДДС.
По
отношение на това дали вземанията по тези фактури са заплатени от „Е.К.“
ЕООД (с предишно наименование „Б.1“
ЕООД), вещото лице е констатирало, че в счетоводството на последното са
отразени като платени задължения по следните фактури: фактура
№3604/01.12.2015г. на стойност от 54 921,60лв..; фактура №
3642/23.12.2015г. на стойност 39 140,40лв.; фактура № 3647/23.12.2015г. на
стойност 38 922лв. и фактура №3630/18.12.2015г., общо на стойност
174 782,40лв, платени на посочените в последната таблица от заключението
на вещото лице на лист 421 от делото. Вещото лице е констатирало, че след извършените
плащания остатък от неплатени суми е сумата от 429 553,80лева, по фактури,
както следва: фактура №3653/29.12.201г. на стойност 118 154,40лв.; фактура №3654/29.12.2015г. на стойност
59 498,40лв.; фактура №3656/29.12.2015г. на стойност 153 480,60лв. и
фактура №3664/29.12.2015г. на стойност 98 420,40лв.
Във
връзка с изслушаното допълнително заключение на вещото лице, чиито констатации
и изводи са обективирани по- горе, в дадените от него
обяснения в открито съдебно заседание, проведено на 16.11.2021г., вещото лице
представя на съд и страни четири броя платежни нареждания касателно
извършените плащания от „Е.К. „ЕООД (с
предишно наименование „Б.1“ ЕООД), за да обоснове своите изводи за извършените
плащания от купувача към доставчика, поради изразено от ответника съмнение
относно този факт, като посоченото основание за извършените плащания е “фактура
от декември 2015г.“, съобразно дадените обяснения на вещото лице, който факт се
потвърждава и от приложените платежни нареждания. Всички тези плащания касаят
фактури, чиито номера и дати на издаване предшестват датите на издаване на процесните фактури, за които ищецът твърди липса на плащане
и за което претендира заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
съдебно заявената сума.
Във
връзка с въведеното от ответника възражение и довод за нищожност на
осъществените между ищеца и помагача сделки, ответникът е представил по делото
разпечатка от регистъра на лицата, които притежават удостоверение за търговия с
продукти за растителна защита и на съответните обекти за търговия с продукти за
растителна защита на територията на ОДБХ- Благоевград, за да се установи
твърдението му, че ищецът не разполага с удостоверението по чл.83 от Закона за
защита на растенията (ЗЗР).
В тази
връзка е представено от същата страна и писмо, в заверен от процесуалния
представител на ответника препис, писмо от 16.06.2021г., издадено от
Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ),
от който официален документ, се установява, че БАБХ не е издавала и не издава
удостоверение за търговия с продукти по безопасност на храните, а издава
сертификат по чл.83 ЗЗР, за получаването на който, съгласно чл.86 от закона,
който изисква професионалните потребители, дистрибуторите и консултантите подават в ОДБХ по постоянния си адрес
заявление по образец, към което се прилагат посочените в нормата документи.
По делото не се спори, а и
ищецът не е твърдял, че разполага с удостоверението по чл.83 ЗЗР.
По отношение на представените
от ищеца доказателства, касаещи негови вземания извън процесните
фактури, поради неотносимостта им към спора, съдът не
ги обсъжда.
При така установеното от
фактическа и правна страна съдът достига до следните изводи:
Фактите, по които страните не
спорят са относно наличие на сключен между тях застрахователен договор, обективиран застрахователна полица №********* от
25.02.2015г., по силата на който страните са се съгласили, че за срока на
действие на договора (от 16.02.2016г. до
28.02.2017г. за първия застрахователен период с опция за следващи
застрахователни периоди) от
застрахователят ще осъществява покрит риск( съобразно чл.1.1.2, представляващо неплащане, произтичащо директно от
неплатежоспособност на купувача и придължителна
неплащане от страна на купувача) и при настъпване на застрахователно събитие в
рамките на действията на договор ще заплати обезщетение за вземане и/ или
обезщетение за разходи по събиране на вземането(т.3.2 от договора), в рамките
на 30 дни от получаване на всички документи, описани в чл.3.1.2, в размер на
нетното вземане и обезщетение за разходи по събирането, съобразно уговореното с
чл.3.2.2 от договора.
С договора е предвиден
ретроспективен период, дефиниран като период, през който доставките, свързани
със съществуващи вземания, съобразно дефиницията по чл.6 от ОУ, трябва да са
били извършени, за да бъдат покрити от тази опция.
По делото не се спори и
относно факта, че за периода, обхванат от застрахователния договор ищецът е
имал правоотношение н помагача на ответника „Е.К.
„ЕООД (с предишно наименование „Б.1“
ЕООД).
Първото
възражение, което ответникът прави в процеса е относно легитимацията на ищеца
като титуляр на вземането за застрахователно обезщетение.
Това е
възражение по съществото на спора и е свързано с материалната легитимация на
ищеца, а не с допустимостта на процеса, поради което съдът е оставил без
уважение искането на ответника, на това основание производството по делото да
бъде прекратено.
В тази
връзка ответникът твърди, че ищецът не е легитимиран да дири изпълнение по
сделката, тъй като е налице хипотеза по чл.22 ЗЗД, защото договорът за
застраховка е договор в полза на трето лице – „Б.- А.К.Б.“ АД, на което
възражение ищецът противопостовя друго, а именно, че
споразумението, сключена от страните в това производство и „Б.- А.К.Б.“ АД
представлява договор за цесия под условие.
По
делото не е налице спор относно наличието на споразумение, сключено на
11.05.2016г. между настоящите страни и трето неучастващо по делото лице „Б.- А.К.Б.“
АД, с което на банката се прехвърля правото на застрахователно обезщетение, на
което има ищеца, при наличие на
предпоставките за възникване на същото при неплащане от страна на посочените в
Приложение №1 към споразумението лица, едно от които е „Е.К. „ЕООД (с предишно наименование „Б.1“ ЕООД).
Споразумението е подписано и от ответника и с съдържа изрично съгласие на на тази страната за прехвърляне на вземания на ищеца спрямо
него на третото лице-банка.
Относно
характера на това споразумение.
Тезата
на ответника е, че това споразумение представлява договор в полза на трето лице
(банката), а тезата на ищеца е, че това споразумение представлява договор за
цесия под условие, макар и да не сочи какво точно е това условие.
Процеснато споразумение борави както с термина „трето ползващо се лице“ (за
обозначаване на банката и издаване на „добавък“),
така и с термина „прехвърляне на
вземания“ за получаване на застрахователно обезщетение .
Тази
непрецизност на изказа в сключеното споразумение поражда и спор относно неговия
характер, което налага необходимостта от тълкуване на действителната воля на
страните.
Според
константната практика на ВКС на тълкуване по критериите на чл.20 ЗЗД подлежат
неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си
пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на
постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици. Смисълът на
тълкуването на чл.20 ЗЗД е да се изясни действителната, а не предполагаемата
воля на съдоговорителите. Това означава отделните
уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от
договора, съобразявайки се с целта му, обичаите в практиката и
добросъвестността. Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия
договор, но и с оглед обстоятелствата, изявлението на страните и поведението им
при неговото сключване, както и съобразно съпътстващите го при сключването му
факти, други сделки между страните и / или с трети лица, за да може да се
открие действителната им воля при негового сключване.
Договорът
в полза на трето лице, намиращ нормативната си база в нормата на чл.22 ЗЗД
предвижда изключение от правилата за относителното действие на договора – само
между страните, които са го сключили. При договор в полза на трето лице, едно
лице (обещател) постига съгласие с уговорящия (стипулант), че едно трето лице (бенефициер),
което не участва в договора, ще има право да иска изпълнение на поетото от
обещателя задължение.
Договорът
за цесия, регламентиран с разпоредбата на чл.99 и сл. ЗЗД предвижда възможност
да се придобие едно вземане, в състоянието, в което то се е намирало към
момента на сключване на тази разпоредителна сделка, като при това прехвърляне
на вземане, представляващо акт на частно правоприемство,
върху цесионера преминават по силата на закона и
всички акцесорни права, освен, ако не е уговорено
друго.
Базирайки
се споразумението от 11.05.2016г., подписано от страните по делото и трето
неучастващо по него лице – „Б.- А.К.Б.“ АД, съдът приема, че това споразумение обективира договор за цесия, сключен между ищеца и банката,
със съгласието на ответника, в изпълнение на разпоредбата на договора за
застраховка, глава „Ппрехвърляне на право по
договор“, съобразно която клауза страните са се съгласили, че ищецът няма право
да прехвърли вземанията си за застрахователно обезщетение, без предварителното
съгласие на застрахователя. Предвидено е формата на това съгласие да е
допълнително писмено споразумение. Именно в изпълнение на тази клауза от
застрахователния договор, ответникът обективира воля
в т.1.1 от споразумението от 11.05.2016г., че дава своето „безусловно и
неотменимо съгласие за прехвърлянето“. С това си правно действие дерогира забраната за прехвърляне на вземания за
застрахователно обезщетение и осъществява посочената в застрахователния договор
предпоставка за осъществяване на прехвърлителната
сделка от страна на ищеца.
Тезата,
че договорът представлява цесия се обосновава и от това, че в понятийния
апарат, използван от страните, макар и при посочената непоследователност и
липса на прецизност, има за предмет
вземания на ищеца спрямо ответника. Сключен е между ищеца и банката и представлява акт на разпореждане с бъдещи
вземания на ищеца към застрахователя, произтичащи от застрахователния договор
при липса на плащане от страна на посочените в Приложение №1 към това
споразумение лица. Последните имат качество на длъжници
по договорите за доставка, сключени с ищеца. Тези лица са достатъчно
индивидуализирани, чрез посочване на техните фирмени наименования, данъчен
номер и др. иднидивуализиращи белези, съобразно
чл.1.3 от процесното споразумение.
Довод в
подкрепа на тезата, че се касае за договор за цесия е и фактът, че в това
споразумение не е налице поето от застрахователя – ответник задължение да престира (т.е. да изпълни директно задълженията си,
произтичащи от този договор) на банката
- цесионер. При договора в полза на трето лице
обещателят поема задължение към угововителя, че ще престира на третото
лице. В настоящия случай подобно задължение от страна на ответника не е поето
със споразумението от 11.05.2016г., поради което съдът не възприема тезата му,
че е налице хипотеза на чл.22 ЗЗД и поради това ищецът не е активно легитимиран
да иска изпълнение касателно застрахователното
обезщетение поради неизпълнението на „Е.К. „ЕООД (с предишно наименование „Б.1“ ЕООД).
С оглед
извод на съда, че процесното споразумение от
11.05.2016г. обективира договор за цесия, сключен
между ищеца и третото неучастващо по делото лице, съдът дължи произнасяне
относно валидността на това споразумение.
Предмет
на разпоредителната сделка са бъдещи вземания на ищеца към ответника, породени
при възникване на застрахователно събитие в срока на договор, в настоящия
случай, неплащането, осъществено от „Е.К.
„ЕООД (с предишно наименование „Б.1“
ЕООД). Т.е. касае се за вземания, които още не са възникнали, а не за вземания,
които не са изискуеми.
Следователно
към датата на сключване на процесния договор за
цесия, предмет на договора са бъдещи вземания на ищеца спрямо ответника, които
са относително определени, респ. определяеми, тъй като в Приложение №1 към
споразумението „Е.К. „ЕООД (с предишно
наименование „Б.1“ ЕООД) е изрично посочено и вземанията на ищеца спрямо това
дружество могат лесно да бъдат определени както във времево отношение, така и
като размер, а тези обстоятелства, съотнесени към
договора за имуществена застраховка могат да послужат за последващо
определяне и на евентуалните вземания на цедента към
длъжника.
Съдът отбелязва тези обстоятелства с оглед постановено решение №32 от 09.09.2010г. по т.д.№438/2009г. на Т.К, второ т.о. на ВКС, с
което се приема, че валидността на договор за цесия на бъдещи вземания,
съобразно правилото на чл.99, ал.2 ЗЗД, според която вземането преминава у цесионера в обема, в който цедентът
го е притежавал, достига до извод, че предмет на цесията могат да бъдат само
съществуващи вземания и съществуването на тези вземания е условие за валидност
на договора за цесия. Въз основа на събраните по делото доказателства ВКС,
прави извод, че процесната цесия е нищожна, тъй като цедираните с нея вземания, произтичащи от договор с
продължително действие, приети от съда за неопределяеми, доколкото възникването
им е обвързано от изпълнение на възложената услуга и приемането, т.е. от
действия на трети лица, които обстоятелства не могат да бъдат характеризирани
като модалитети на сделката, са неопределими.
Поради неопределяемостта на прехвърлените бъдещи
вземания съдът е приел, че договорът за цесия е недействителен/нищожен, поради
недействителност на продажбата, на чието основание тя е извършена.
Както е посочено и по-
горе, в настоящия случай съдът приема, че липсва неопределяемост
на предмета на цесията (налице е конкретизация на длъжниците
на цесионера и определяемост
на вземанията), поради което приема, че сделката е валидна и е породила своето
действие.
Извън горното съдът
намира за необходимо да подчертае и това, че прехвърлянето на бъдещи вземания е
категорично възприето от доктрината и там относно такава възможност спор не
стои. От възможността за прехвърляне на бъдещи вземания следва да се отграничи от принципната възможност да се осъществи
прехвърляне на вземания, които възникват при наличие на модалители
и тогава вземането на цесионера ще бъде предпоставено като възникване и изискуемост от уговорените
в отношенията между длъжника и цедента тежести.
Че бъдещи вземания могат
да бъдат предмет на договор за прехвърлянето им се извежда от разпоредбата на
чл.100, ал.1 ЗЗД, съобразно която при възмездно прехвърляне на вземания цедентът отговаря за съществуването им по време на
прехвърлянето. Бъдещите вземания/ имущество да са предмет на разпоредителна
сделка предвижда и разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗОЗ. Следката
е разпоредителна, тъй като е налице обременяване на правото с тежести.
Извън тази хипотеза,
възможността да се прехвърлят бъдещи вземания се обосновава, оправдава и налага
със стопанския оборот. Изрично такава възможност е предвидена с Конвенцията за международен факторинг, която не е част от действащото българско
законодателство (въпреки че в процесното споразумение
страните да са следвали терминологията на Конвенцията, а именно „доставчик“,
като обозначение за цедента, съдът приема, че това е
цесия, а не договор за факторинг).
Макар между договора за
цесия и договора за факторинг да съществуват отлики
(относно това, че цесията е неформална сделка, а договорът за факторинг може да бъде както неформална така и формална
сделка; цесията е институт на гражданското право, а доворът
за факторинг е банкова сделка, поради което се явява
обективна търговска сделка; цесията може да бъде възмездна и безвъзмездна,
договорът за факторинг е винаги възмездна; при
последния е налице и ограчен кръг лица, които могат
да бъдат страни по договора за факторинг, каквито
изисквания към страните по договора за цесия ням и др.), то двата договора имат
и близки прилики (предмет на прехвърляне е вземане; и при давата
договора има трето лице-длъжник, който не е страна по договора; договорите са
каузални, консенсуални и комутативни и двата договора
са сделки на разпореждане).
Ето защо настоящият
състав не намира причини да приеме, че процесното
споразумение не е действително, както поради предмета на цесията, така и поради
определяемостта на вземанията, предмет на
разпореждането.
Като
правновалиден акт на разпореждане договорът за цесия
е породил своето действие, което има за последица пораждане на права и
задължения за страните по него, включително и за длъжника и настоящ ответник. В
настоящата хипотеза длъжникът не само е уведомен за прехвърлянето на бъдещите
вземания, но е и дал съгласие за извършване на тази разпоредителна сделка, за
да се преодолее договорната забрана за прехвърляне на вземанията на застрахования
за получаване на застрахователно обезщетение на друго лице, каквато принципно е
уговорена със застрахователната полица.
Относно това кога
настъпва промяна в лицето, имащо качество на кредитор, с оглед на факта, че
предмет на договора за цесия са бъдещи вземания, са налице две теории относно
реда на преминаване на тези вземания в патримониума
на цесионера.
Според едната теория – на „прякото
преминаване“ – при прехвърляне на бъдещо вземане, последното възниква
непосредствено в имуществонота на цесионера,
но това виждане търпи сериозна критика, тъй като води до влошаване на
положението на длъжника, защото изключването на правоприемството
не позволява на длъжника да направи възражения на цесионера,
които има срещу цедента от момента на възникване на
вземането.
Другата теория е теорията на „логическата
секунда“, съобразно която възникващото вземане за миг се включва в патримониума на цедента и едва
след това автоматически преминава към цесионера,
която изглежда по- логична и обоснована. Тази теория възприема и настоящият
състав.
Относно твърдението на ищеца, че процесното споразумение е цесия под условие.
Подобно твърдение не намира опора в събраните
по делото доказателства.
По своята същност условието представлява
тежест, модалитет, при наличие на което действието на
волеизявлението са обуславя от някакви обстоятелства, с настъпване на които се
проявява правният резултат от сделката. Условието са възприема като бъдещо
несигурно събитие и характер на обуславящ факт, което има следните отличителни
белези: то винаги е някакво обстоятелство (събитие или действие); то винаги е
бъдещо (следва да се прояви след сключване на сделката) и то винаги е
несигурно. Условието може да отложи или прекрати желания правен резултат.
В процесното
споразумение не се открива подобна уговорка. Не може да се приема наличие на
такава, обективираната в т.2.1 клауза, според която
страните са приели, че в полза на банката ще се издаде добавък
към застрахователната полица. Тази уговорка предвижда възможност да се сключи последващо споразумение
(анекс, равняващ се на добавък), с който да се
преуредят отношенията между страните в посока на това
банката да стане бенефициер по смисъла на чл.22 ЗЗД
(която уговорка няма доказателства по делото да е спазена) и това ще води по
необходимост до промяна на характера на договора. Същността на тази уговорка не
представлява тежест, модатитет, в смисъла на условие,
а възможност за преуреждане на правоотношенията между
страните. Този извод на съда не се опровергава и от изявлението на банката, обективирано в писмо, изходящо от нея и отправено да
ответника, от 16.06.2017г., тъй като това изявление съдържа сместване на
прехвърляне на вземания и права на бенефициера.
Ето защо съдът намира,
че процесната цесия не съдържа модалитети.
Въз основа на този извод
и извода на съда относно теорията на „логическата секунда“, с оглед установяване
на активната материална легитимация на ищеца, съдът приема следното:
За да възникне вземане на ищеца спрямо
ответника следва да се установи липса на плащане на парично задължение от съдоговорител на ищеца, в срока на покритие на
застрахователния договор, представляващо застрахователно събитие.
От събраните по делото доказателства се
установява наличие на сделки, сключени от ищеца с помагача на ответника, по
които не е осъществено плащане от последния.
Основавайки се на събраните по делото
доказателства (заключенията на двете ССчЕ) и
споделяйки утвърдената съдебна практика, съобразно която фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество, купувач по сделката, включването им в дневника за
покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях по
см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Нещо повече, според прието в решение № 42/2010 г., по т. д. № 539/2009 г. на ІІ т.
о. на ВКС и в решение
№ 92/2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на
ІІ т. о. / а, в този см. е
и решение № 47/2013 г., по
т. д. № 137/2012 г. на ІІ т. о. на
ВКС/, дори да се счете, че
издадената фактура е неистинска/ неавтентична /, или е останала неподписана за "получател" от купувача по договор
за търговска продажба, респ. от възложителя по договор за
изработка, тя може да послужи
като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната
сделка, отразена е счетоводно от двете
страни, както и е ползван данъчен кредит. В решение № 2011/2012 г.,
по т. д. № 1120/2010 г. на
ІІ т. о. е посочено още, че само по
себе си отсъствието
на изискуеми се от Закона
за счетоводството реквизити във
фактурата не е основание за отричане
на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния
характер на продажбата, преценката за сключване на
договора не следва да бъде
ограничаване само до съдържанието на същия този
документ, а е необходимо да се направи
с оглед на всички доказателства по делото, вкл.
и на тези, относно предприети от страните действия,
които при определени предпоставки могат да се
разглеждат като признания за съществуващата
облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за продажба
и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността и в справки - декларации и ползването на данъчен кредит
по нея, са
обстоятелства несъмнено релевантни за възникване
на продажбеното правоотношение, по повод на което
тя е била съставена.
Ето защо настоящият
състав приема, че вземанията на ищеца спрямо „Е.К. „ЕООД (с
предишно наименование „Б.1“ ЕООД) по процесните
фактури се явяват доказани в размерите, посочени от вещото лице.
Възраженията и доводите на ответника за нищожност на сделките, поради
нарушаване на разрешителния режим съобразно нормата на чл.83 ЗЗР, ако се
приеме, че ищецът попада в кръга от лица, посочен от законодателя, не е
основание да се приеме, че сделките са нищожни като сключени в нарушение на
закона. Нарушението на законовата разпоредба може да доведе до ангажиране на
неговата административна отговорност, както правилно сочи ищецът, но не и до
липса на валидност на сключените сделки.
По отношение на доводи, като
направени от ответника едва с писмената защита по делото, че тези сделки са
нищожни, като привидни такива – основание по чл.17, ал.1 ЗЗД, съдът по тях не дължи произнасяне.
След като е установено безспорно
по делото, че пълно плащане или друг правопогасителен
способ, по процесните фактури, купувачът по сделките
не е осъществил съдът приема, че е настъпило в периода на действие
застрахователно събитие и поради това за ищеца е възникнало вземане. Относно
това какъв е конкретният обем от права постъпил в патримониума
на цедента, а оттам и на цесионера
е въпрос, който следва да се реши между длъжника и новия кредитор.
По отношение на възражението на
ответника, че са налице хипотези на изключване на застрахователното покритие,
възражения за неизпълнен договор, възражения за погасителна давност са
възражения, съдът приема, че това са
възражения, които длъжникът може да противопостави на цесионера
в евентуален процес между тях, с оглед на факта, че при договора за прехвърляне
на вземания не настъпва промяна в страните по първоначалното правоотношение,
поради което е длъжникът не губи възраженията, стига те да се основават на
отношенията му с цедента. Аргумент в тази насока е
правилото на чл.103, ал.3 ЗЗД предвиждащо възможност длъжникът да прихване
задължението си към цесионера с вземане срещу цедента.
Ето защо съдът намира, че не
следва да се произнася по тези възражения, поради това, че изводът му е за
липса на активна материалноправна легитимация на
ищеца. Т.е. за неоснователност на исковете, както за главница, представляваща
застрахователно обезщетение, така и за акцесорната
претенция за обезщетение на забавеното му плащане, с оглед нормата на чл.99,
ал.2 ЗЗД, която гласи, че вземането
преминава върху новия кредитор с всичките му принадлежности, освен ако е
уговорено друго.
При извод на съда за
неоснователност на предявените искове, въпросът за разноските, поставен от
страните, за които са представили списъци по чл.80 ГПК, следва да бъде решен на
база нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът претендира разноски
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 14 513,33лева, за
което по делото е представен банков документ, че е заплатено от ответника.
Поради това съдът приема претендираната разноска са реално направена от страната.
Ищецът е направил възражение в смисъл, че този разход не е установен, но не
и възражение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
С оглед на извода на съда, че адвокатското възнаграждение е заплатено от
страната и извод на съда за неоснователност на предявените искове, съдът
приема, че следва да присъди на ответника тази разноска
в размера, установен от доказателствата по делото, който съвпада с претендирания.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.-Е.-С.М.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокатска кантора „М. и Рътков“ срещу „К.Ф.Д.А.П.Л.К.Е.“
АД, Република Франция, с клон на територията на Република България с фирмено
наименование „К.Ф.Д.А.П.Л.К. СА“ – клон България КЧТ, ЕИК *****, със съдебен
адрес ***, чрез адв. Д.П., иска по чл.405 вр. с чл.399 и чл.382, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение
по силата на застрахователен договор със срок на действие от 16.02.2016г. до
28.02.2017г. за първи застрахователен период, обективиран
в полица №*********, в размер на 400 000лв. (четиристотин хиляди
лева) за общо неплатени фактури в размер
на 527 389,20лв, задължения към ищеца от помагача на ответника „Е.К.“
ЕООД (с предишно наименование „Б.1“
ЕООД) и иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на тази сума в
размер на 128 222,21лв, предявен на основание чл.86 ЗЗД, за периода на
забава от 12.08.2016г. до 09.10.2019година, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „П.-Е.-С.М.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на „К.Ф.Д.А.П.Л.К.Е.“ АД, Република Франция, разноски по водене на
делото в размер на 14 513,33лева.
РЕШЕНИЕТО постановено при участие на помагача на ответника „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: