Р Е Ш Е
Н И Е № 42
14. 11. 2014 год.
гр. Ч.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд Ч.…………………….състав
На 14. 10.
2014 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: М.Т.
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 287
по описа за 2014
година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с
чл. 8 от ЗАЗ.
Ищцовата страна изнася в ИМ, че на 28. 09.
2010 г. с ответното дружество сключили договор за аренда № 2431/ 28. 09. 2010
г. акт 142 т. 2 на Нотариус В. Д. с район на действие РС С.З., за следния
земеделски имот: ОВОЩНА ГРАДИНА в местността “ Асенски
път “ в землището на с. Г., съставляващ имот № *** с площ от *** кв. м срещу арендно плащане в размер на 35 лева на декар за срок от 6
стопански години.
Съгласно
чл. 5 от договора арендните вноски следвало да им
бъдат заплащани от арендатора в периода от 15 октомври до 15 декември след
приключване на съответната стопанска година.
Съгласно
чл. 6 от договора годината 2010- 2011 г. се считала за първа стопанска година.
От
момента на сключване на договора арендаторът не им бил заплатил арендната вноска за първата стопанска година- 2011- 2012 г.
и за втората стопанска година 2012- 2013 г.
Предвид
изложеното по- горе били принудени да подадат заявление по реда на чл. 417 от ГПК за събиране на вноските за тези две стопански години, като пред РС Ч. било
образувано ч. гр. дело № 6/ 2014 г.
Съгл. чл. 17 от договора, същият се
прекратявал при неплащане на арендна
вноска от арендатора с тримесечно предизвестие на арендодателя,
поради което го прекратили с приложената по делото нотариална покана.
С оглед
на горното, молят съда, след като се увери в основателността на твърденията им
да признае за установено, че ответното дружество им дължало, общо на двамата
ищци, сумите в размер на: 254. 00 лв. – неплатена арендна
вноска за стопанската 2011- 2012 г. присъдени по ч. гр. д. № 6/ 2014 г. по
описа на РС Ч., 254. 00 лв. - неплатена арендна
вноска за стопанската 2012- 2013 г. присъдени по ч. гр. д. № 6/ 2014 г. по
описа на РС Ч., или общо сумата в размер на 508. 00 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 508. 00 лв., считано от деня на завеждане на ИМ до
окончателното изплащане на сумата. Претендират за направените разноски в
настоящото производство и направените такива, в размер на 175. 00 лв.,
присъдени в производството по ч. гр. д. № 6/ 2014 г. по описа на РС Ч..
Ответникът
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, но чрез процесуалния си
представител подава писмен отговор, в който заявява, че искът е допустим, но
разгледан по същество е неоснователен. Същото становище, представителят на
ответната страна взема и в съдебно заседание и моли ищцовата
претенция да бъде отхвърлена. Претендира за направените по делото разноски,
като представя и списък на разноските.
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Настоящото производство е
образувано по ИМ на Н.П.К. и К.П.К., чрез пълномощника им адв.
Ц.М. против ответното дружество “ Интермедияконсулт “
със седалище и адрес на управление Ч., ул. С. № **.
Правното основание на иска е чл.
422 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр.
с чл. 8 от ЗАЗ, т.е. предявен е положителен установителен
иск, а именно целта на ищцовата страна е да бъде
установено наличието на вземането им определено със Заповед № 1/ 13. 01. 2014
г. по ч. гр. дело № 6/ 2014 г. по описа на РС Ч..
Видно от приложеното към настоящото
производство ч. гр. дело № 6/ 2014 г. по описа на РС Ч. се установява, че по
Заявление за издаване на заповед за изпълнение, РС Ч. е постановил разпореждане и заповед от 13. 01.
2014 г., с които е разпоредил и осъдил ответника по настоящото дело да заплати
на ищците общо сумата в размер на 508. 00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 08. 01. 2014 г., ведно
с ДТ– 25. 00 лв. и 150. 00 лв. – адвокатско възнаграждение, без изрично да е записано
основанието за това разпореждане на РС Ч., но по разбиране на настоящия състав
те намират своята логика в чл. 417 ал. 3 от ГПК.
Недоволен от цитираните по– горе
заповед и разпореждане, ответното дружество възразило в срок, поради което и РС
Ч. с разпореждане от 17. 04. 2014 г. е указал на заявителите, че същите могат
да предявят иск в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесат
и съответстващата се ДТ. Такъв иск е бил предявен на 09. 06. 2014 г., т. е. в
законоустановения срок. Всичко гореизложено обуславя допустимостта на
изложената претенция.
Видно от представеното заверено
по надлежния ред фотокопие от Договор за аренда на земеделска земя, безспорно
се установява, че на 28. 09. 2010 г. между ищците, в качеството им на арендодатели от една страна и ответното дружество, в
качеството на арендатор, е сключен Договор за аренда по силата на който ищците
предоставят на арендатора за временно и възмездно ползване следния земеделски
имот: Овощна градина с имотен № ***, с площ на имота *** кв. м, находящ се в м. “ Асенски път “ в
землището на с. Г.. Срокът на цитирания аренден
договор е определен в чл. 6 от Договора, а именно за 6 стопански години, като
годината 2010- 2011 г. се счита за първа такава. Уговорено е и арендното плащане, а именно в чл. 4 в размер на 35 лв. за 1
дка за първите две години от договора, с опция за предоговаряне
/ под формата на Анекс / по преценка на арендатора и
спрямо индиксираната с процентна инфлация за годината
по данни на Националния статистически институт.
Видно от представения Анекс № 1 към Договора за аренда от 28. 09. 2010 г. се
установява, че на дата 17. 06. 2013 г. действително е предоговорен,
но арендното плащане по чл. 4 от договора също е
увеличено на сумата от 40. 00 лв. за 1 дка, но е предоговорен
чл. 5 от Договора за аренда, а именно, че арендната
вноска ще се плаща до края на годината следваща, годината в която е приключила
съответната стопанска година. Отделно от това е увеличен срок на действие на
договора, а именно в размер на 10 стопански години.
Съгласно чл. 8 от ЗАЗ,
арендаторът е длъжен да извърши арендно плащане в
уговорения вид и срокове, като в ал. 2
на същия член се посочва начина, по който следва да бъде определен размера на арендното плащане.
Видно от ведомост за изплатена
рента за стопанската година 2011 – 2012 г. в с. Г. се установява, че на ищеца К.П.
К., описан под № 57 лично му е изплатена сумата в размер на 254 лв. срещу
имотен № ***, с площ *** кв. м и с единична цена на дка – 35. 00 лв., като за
това обстоятелство същият саморъчно се е разписал. Това писмено доказателство е
прието от съда с нарочно определение от 19. 09. 2014 г. и същото не е оспорено
от ищцовата страна, нито пък по друг начин е оборена
неговата доказателствена сила. Следователно съдът приема, че след като е
извършено арендно плащане по договора за стопанската
2011 - 2012 г., то вземането на заявителите по заповедното производство в тази
му част, не съществува.
По отношение на вземането,
представляващо арендно плащане за стопанската 2012-
2013 г., съдът счита, че падежа за нейното заплащане не е настъпил на основание
вписания Анекс към договора за аренда на земеделска
земя. С подписването
на Анекса по същество
страните определят нов начин на плащане, а именно до края на годината, следваща
годината в която е приключила съответната стопанска година, т.е. за стопанската
2012- 2013 г. това е краят на 2014 г. От този момент нататък вземането би
следвало да стане изискуемо и ликвидно
и чак тогава дължимо.
Водим от всичко гореизложено,
съдът счита, че следва да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и
недоказана и съгласно изхода на делото да осъди ищцовата
страна да заплати направените по делото разноски от ответното дружество, а по
отношение на разноските присъдени на заявителите в заповедното производство
съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева,
счита същите за недължими.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 8 от ЗАЗ и чл. 235, чл.
259 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.П.К., ЕГН **********
*** и К.П.К., ЕГН **********,***- р А. № **, и двамата чрез пълномощника си адв. Ц.И.М. ***, офис ** за приемане за установено по
отношение на ответника “ ИНТЕРМЕДИЯКОНСУЛТ “ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление гр. Ч., ул. С. № 1, представлявано от управителя Д.Н.Д. с
адрес за призоваване и съобщения: гр. С.З., бул. Ц.С.В. № **, ет. **, офис **- адв. П.Ж.П. ***,
със съдебен адрес: гр. С.З., бул. Ц.С.В. № **, ет**,
офис ** съществуването на вземането на ищците Н.П.К. и К.П.К. по Заповед № 1/
13. 01. 2014 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 6/ 2014 г. по описа на РС Ч. за сумата от общо 508.
00 / петстотин и осем / лева- главница, от която: - 254. 00 лв. –
неплатена арендна вноска за стопанската 2011- 2012 г.
присъдени по ч. гр. д. № 6/ 2014 г. по описа на РС Ч. и 254. 00 лв. - неплатена
арендна вноска за стопанската 2012- 2013 г. присъдени
по ч. гр. д. № 6/ 2014 г. по описа на РС Ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.П.К. и К.П.К. с п. а. и
ЕГН да заплатят на “ ИНТЕРМЕДИЯКОНСУЛТ “ ЕООД, ЕИК: ***
на направените
по настоящото производство разноски в размер на 300. 00 лв. –
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: