Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 02.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и девети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3263 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че на 02.09.2017г. около 15:30 ч. на Кооперативния пазар в гр.***** ищецът С.Г. срещнал
ответника И.М., който започнал да го ругае и псува. Ищецът заявява, че това
станало в присъствие на много хора. Ищецът твърди, че ответникът, без да бъде
предизвикан от ищеца, започнал да го удря по главата. Ищецът заявява, че
ударите не му причинили големи травми, но бил зашеметен от това. Ищецът сочи,
че ответникът продължил да го псува, като ищецът се скрил в магазина за риба,
където работят негови познати И. Г и М Г. Ответникът влязъл също в магазина и
ищецът твърди, че ответникът го заплашил с убийство, като тази закана не била
възприета от горепосочените лица, познати на ищеца. Ищецът заявява, че познатите
му помогнали, като го наплискали с вода.
Ищецът твърди, че изпитал страх да излезе от магазина, за да не бъде нападнат
отново. В магазина му текла кръв от лицето, но не посетил съдебен лекар, защото
имал друга травма на главата, получена няклоко дни преди описаното от него.
Според ищеца ответникът бил пиян, но осъзнавал какво прави. Ищецът твърди, че
ответникът го наричал «боклук», «идиот», «простак» и др. Ищецът заявява, че две
седмици по-късно получил инфаркт и
постъпил в болница. Ищецът твърди, че от нанесената телестна повреда изпитал
болки и страдания, без разсройство на здравето, а от нанесената обида се
почувствал унизен, тъй като били засегнати честта и достойнството му. Ищецът отправя искане
съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 5000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение
и обида, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание уточнява, че
описаното от него в исковата молба се случило на 01.09.2017г.
Ответникът, в срока по
чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата
претенция по основание и размер, както и оспорва изложените в исковата молба
факти, като заявява, че не отговарят на истината. Ответникът оспорва
твърденията, че на посочената от ищеца дата
е бил на пазара във В.Търново,
както и оспорва твърденията, че е обиждал и нанасял удари върху ищеца, че
е заплашвал ищеца. Заявява,че не дължи
обезщетение, защото не е причинил вреди на ищеца. Отправя искане за отхвърляне
на предявения иск.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.09.2017г., следобед, в гр.В.Търново,
на Кооперативния пазар, ищецът срещнал ответника, с когото се познават от години,
по повод общ бизнес. Ответникът започнал
да ругае ищеца и да го псува, като наоколо имало хора. Последвали удари с шамар
в областта на главата на ищеца, отправяне на обидни думи и заплахи.
По делото е представено
постановление на ВТРП от 09.03.2018г. за отказ да се образува досъдебно
производство по прокуроска преписка №307/2018г., поради липса на данни, от
които да се направи извод за извършено престъпление от общ характер. В
постановлението е посочено, че отправените обидни думи биха могли да
осъществяват състав на престъпление «обида», която както и нанесени леки телесни повреди са престъпления
от частен характер.
Видно от представените по делото материали съдържащи се в преписка
№307/2018г по описа на ВТРП, справка от извършена проверка по преписка,
образувана в РУ В.Търново, се установява, че на 01.09.2017г. около 16.00ч. е
бил подаден в РУ В.Търново сигнал от магазина за риба в гр.******, на Кооперативен пазар,
за нарушение на обществения ред. Сочи се, че на сигнала се отзовал автопатрул
при РУ В.Търново, които установили лицето С.Г.. Снети били обяснения от него и
от лицето И.М., който отрекъл да е удрял Г. и заявил, че между тях възникнал
скандал. В справката се сочи, че били проведени беседи и снети обяснения от
лица- продавачи на щандове на пазара, които заявили, че имало скандал в
началото на септември 2017г. между С.Г. и И.М.Д., като последния бутал Г. и го
удрял с шамари.
По делото е представен протокол
за предупреждение от 02.03.2018г., с който по реда на чл.65 ал.1 от ЗМВР е
отправено към И.М.Д. предупреждение да не отправя закани и заплахи спрямо С.С.Г.
и да не осъществява физически и психически тормоз спрямо него.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите И К И, Е Й К, М С Т, А С М и З Б М.
Свидетелката К, разпитана каза, че познава двете страни по делото. В началото
на септември видяла някакво спречкване на пазара в гр.*******-блъскали се, бутали се. Познала
едно от лицата-ответника, като според свидетелката спречкването било сериозно,
но не видяла ответникът да удря ищеца. Била надалеч от случващото се. Свидетелят И, който работи на щанд на пазара,
в централната част на пазара, в началото на септември 2017г. видял ответникът в
нетрезво състояние да удря ищеца зад врата и подритване с крака. Чул и заплахи
от страна на ответника към ищеца. Свидетелят каза, че познава двете страни и
понеже видял случилото се, попитал ищеца дали има нужда от помощ, но той му
отказал помощ. Свидетелят видял, че ищецът продължил към магазина за риба на пазара, като бил последван от ответника.
Ищецът изглеждал уплашен,като ответникът през цялото време, докато вървял след
ищеца, го подритвал и потупвал. Свидетелката М Т, която работи на щанд на
пазара, разпитана каза, че познава ищеца и ответника от много години, като
преди две години чула силен шум на пазара откъм цветята. Когато приближи към
нея видяла ответникът да удря ищеца и да му вика «ще те убия, ще те отвъдя»,
като го плюел. Свидетелката видяла удари с шамар и удари по краката.
Свидетелката видяла кръв по лицето на ищеца, който влязъл в магазина за риба,
за да се измие. Свидетелката била на десетина метра от магазина.Свидетелят М,
разпитан каза, че преди около две години, на пазара в гр.*****, където работи като
инкасатор, видял страните по делото да спорят нещо в района на цветята на
пазара. Спорели на висок глас, като свидетелят ги подминал и продължил да си
върши работата. След като се отдалечил чул, че още спорят, но не видял нанасяне
на удари. Свидетелката М, разпитана каза, е познава ответника, когото случайно
срещнала на пазара в началото на септември по-миналата година. Свидетелката
чула скандал, при който ответникът се карал с някакъв господин на висок тон. Не
обърнала внимание за какво спорят, не се спряла до тях, а преминала и продължила. Не е видяла нанасяне на удари.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен по
следните съображения:
За да се уважи иск по чл.45 ал.1
от ЗЗД съдът следва да установи кумулативна наличност на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, чието даказване е в тежест на
ищеца, а именно: от обективна страна, че е налице противоправно деяние, в
причинна връзка, с което са настъпили вреди, негова пряка и непосредствена
последица, а от субективна страна да е налице вина, която по силата на оборима
презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗ се предполага до доказване на противното.
По делото не е спорно, че ищецът
и ответникът се познават от години, като са имали общ бизнес, но впоследствие
влошили взаимоотношенията си. От събраните по делото доказателства- писмени и
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите, разпитани в хода на
производството, които са очевидци на случилото се на процесната дата в началото
на месец септември 2017г., се установи,
че ищецът и ответникът се срещнали на Кооперативния пазар в гр.******, като между тях
възникнало пререкание, при което ответникът е нанесъл удари на ищеца в областта
на главата със шамар, подритвания с крак и е отправил към ищеца обидни думи,
псувни и заплахи «ще те убия, ще те отвъдя», наплюване, които действия са
възприети от свидетелите И И и М Т, работещи на щандове на пазара, в близост до
които се развило случилото се. Съдът кредитира показанията на свидетелите И и Т,
тъй като същите се основават на техни преки впечатления и са непротиворечиви.
Изложената от тези свидетели фактическа обстановка не се разколебава от
показанията на свидетелите на ответника-М и М. Тези свидетели също са възприели
спора между ищеца и ответника на процесната дата, на обществено място.
Действително, тези двама свидетели заявиха, че не са чули обидни думи от страна
на ответника и не са видели удари, но следва да се отбележи, че видно от
заявеното от тях, същите само са преминали край ищеца и ответника, без да се
спират до мястото, където са били двамата, като и след тяхното отдалечаване
спорът продължавал. Това навежда на извод, че тези свидетели е възможно да не
са възприели цялостно фактическата обстановка, поради което съдът приема, че не
се опровергават показанията на другите двама свидетели, които са наблюдавали
изцяло случилото се между ищеца и ответника. Свидетелката К също възприела
спречкването между страните, като по нейни думи «блъскаха се, било сериозно».
Свидетелката заяви, че не е видяла удари, но уточни, че тя била по-далеч от
случващото се. Изложената фактическа
обстановка се установява и от материалите по приложената прокурорска преписка.
Съдът намира, че с действията си,
насочени към ищеца от страна на ответника, изразяващи се в нанасяне на удари
със шамар в областта на главата, ритане с крак, отправяне на обидни думи,
плюене, псувни и заплахи към ищеца, за които действия свидетелстваха
разпитаните свидетели Т и И, ответникът е осъществил противоправни деяния,
причиняващи болки и страдания на ищеца и позорящи честта и достойноството му, с
което е осъществил състав на непозволено увреждане. Действително, видно от
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, не е било
образувано наказателно производство, но това само по себе си не изключва
възможност за реализиране на деликтна отговорност, ако са налице предпоставките на деликтната отговорност по
ЗЗД, както и е възможно деликтът да се
разгледа на самостоятелно основание и без да е реализирана наказателна
отговорност на деликвента.
От събраните по делото доказателства се установиха признаците на
фактическия състав на непозволеното увреждане-фактът на противоправно поведение
на ответника, изразяващо се в нарушаване забраната да не се вреди другимо,
действия срещу телесната неприкосновеност и използане на словесни изрази, засягащи
честта и достойнството на ищеца, като тези действия са извършени на публично
място, в присъствие на много хора. В резултат на тези действия на ответника
ищецът е претърпял неимуществени вреди- болки и страдания, без разстройство на
здравето, унижение. Налице и причинна връзка между непозволеното увреждане и
претърпените от пострадалото лице вреди. Събраните по делото доказателства сочат на
основателност на твърденията на ищеца за причинени вреди. Същият е потърсил помощ, като е влязал в
магазина за риба, където работят негови познати. Свидетелката Т заяви, че е
видяла кръв по лицето на ищеца. Свидетелят И заяви, че ищецът изглеждал
уплашен. Неимуществените вреди се
установяват от събраните гласни
доказателства, а освен това житейски обяснимо е, че причинените телесни
увреждания, обиди и заплахи са довели и до негативни душевни изживявания за ищеца,
изразяващи се в стрес, уплаха, нервно напрежение.
Определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди,
съобразно чл.52 от ЗЗД следва да отговаря на критерия за справедливост, като е
съобразен както с тежестта на уврежданията, така и с техните последици,
изрязяващи се в претърпените болки и страдания от настъпилите увреждания. При определяне
на размера на обезщетението следва да бъдат съобразени критериите-характер и
тежест на увреждането, интензивност и продължителност на претърпените болки и
страдания и затрудненията, до които те са довели, продължителност и вид на
проведеното лечение, възрастта на
пострадалия. В конкретния случай се касае за леки телесни увреждания, които не
са с продължителен период на възстановяване, но от друга страна следва да се
съобрази възрастта на ищеца-над 60 годишна възраст, както и влошеното му
здравословно състояние. Освен болките от нанесените удари, засегнати са били
честта и достойнството на ищеца, като същият се почувствал унизен пред много
хора, част от които го познават. Съдът
намира, че следва с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за така претърпяните от ищеца
неимуществени вреди, да се определи обезщетение в размер на 1000 лева, до който
размер иска за неимуществени вреди е основателен и доказан, а за разликата над 1000лв.
до пълния претендиран размер от 5000лв. иска за неимуществени вреди следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.
С оглед основателност на исковата претенция, следва върху главницата да
бъде присъдена и законната лихва, която съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото
лихвата е компенсаторна, а не мораторна, се дължи от датата на увреждането-01.09.2017г.
до окончателното изплащане.
Процесуалният представител на ищеца е претендирал
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адвокат Х К
е договорено оказване на адвокатска помощ и съдействие
безплатно, при условията на чл.38 от
Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая
и при съобразяване на материалния интерес по
делото, възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно посочената разпоредба
възлиза на сумата
300 лв. С оглед изхода на
делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
посочената сума за
адвокатско възнаграждение на
адв.Х Р К, пълномощник на ищеца С.С.Г..
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС държавна такса върху присъденото
обезщетение/определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК/, която
възлиза в размер на 50 лв., както и 5лв.
за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.М.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане- претърпени
болки и страдания, вследствие на нанесени удари с шамар по главата, псувни,
обиди, заплахи, причинени на
01.09.2017г. в гр.******, на Кооперативен пазар, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането /01.09.2017г./ до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над
1 000лв. до пълния претендиран размер от 5 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН в тази част.
ОСЪЖДА И.М.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Х Р К- адвокат от ВТАК, с
адрес гр********, пълномощник на ищеца С.С.Г. с
ЕГН ********** сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА И.М.Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса в размер
на 50лв. /петдесет лева/, както и 5
лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: