Определение по дело №677/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 924
Дата: 15 октомври 2019 г.
Съдия: Боряна Красимирова Гащарова
Дело: 20191800500677
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 15.10.2019 год.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:   ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                        БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова ч. гр. дело № 677 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК, вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.    

Образувано е по частна жалба с вх. № 7986/27.09.2019 г. по описа на Окръжен съд-София, депозирана от А.Й.Т. чрез адв. А.Ж.-САК, против разпореждане от 21.08.2019 г., постановено по гр. д. № 483/2015 г. по описа на РС – С., с което е оставена без уважение молбата на А.Т. за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване и разноски по делото.

Разпореждането е обжалваното от А.Т. с оплакванията, че е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, и моли да бъде отменено. Излага доводи, че съдът не се е произнесъл по чл. 83, ал. 2, т. 7 от ГПК. Твърди, че с постановения отказ от освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса първоинстанционният съд го е лишил от достъп до съд по социален признак.

Направено е искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса за разглеждане на подадената частна жалба по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Иска се отвод на съдиите от Окръжен съд-София с мотивa, че почти всички съдии са взимали участие при решаване на свързани с гр. д. № 483/2015 г. по описа на РС – С. частни производства или по дела свързани с предмета на същото дело. Счита, че съдиите в Окръжен съд-София имат формирано вътрешно убеждение за отхвърляне на исковете му, за което излага подробни доводи.

 

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима- подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основанията за отвод на втори въззивен състав, поради следните съображения.

Основанията за отвод на съдия по гражданско дело са посочени в нормата на чл. 22, ал. 1 от ГПК. Първата група обстоятелства, изложени от жалбоподателя, са основани на участието на съдии от ОС-София при решаване на свързани с гр. д. № 483/2015 г. по описа на РС – С. частни производства или по дела свързани с предмета на същото дело.

По силата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК и съгласно чл. 22, ал. 2 от ГПК съдията е длъжен сам да се отстрани от делото, ако е взел участие при решаването му в друга инстанция. В случая, нито един от членовете на съдебния състав не е участвал при решаване на гр. д. № 483/2015 г. по описа на РС – С. в друга инстанция. Съдия Ивайло Георгиев и младши съдия Боряна Гащарова не са участвали при разглеждането и на частни производства, свързани с посоченото дело. Председателят на състава, съдия Ирина Славчева е участвала в разглеждането на частно дело, като се е произнесла по частна жалба на А.Т. срещу определение от 04.10.2016 г. на РС-С., с което произнасяне е отменено определението на първоинстанционния съд, респективно е била уважена депозираната частна жалба.

Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1-5 от ГПК, изисква съществуването на обективни факти, въведени от законодателя като предпоставки за отвод. Такива факти не са налице по отношение на членовете на настоящия съдебен състав, а произнасянето с определение № 77/26.01.2017 г. не попада в основанието по чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Втората група обстоятелства, изложени от жалбоподателя, са основани на предположения. В хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК съдът се произнася по искане на страните за отвод на съдебния състав, но само с оглед на въведени конкретни твърдения за факти, подведени като обстоятелства, обосноваващи отстраняването, но само по себе си твърдението на жалбоподателя, че съдът не е безпристрастен не може да послужи като основание за отвод. Субективната безпристрастност на съдиите се презюмира, освен ако няма данни за обратното.

По изложените съображения настоящият съдебен състав, счита, че не са налице основания за отвод и следва да разгледа частната жалба по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че молителят разполага с финансовата възможност да посрещне разходите, свързани със задължението за внасяне на дължимата държавна такса, което не би му създало затруднения до степен, лишаваща го от достъп от правосъдие. Този извод е направил въз основа на данните за работоспособната възраст на молителя, доходите на семейството му, приел е, че липсват данни по делото да е заплатил до момента адвокатски хонорар, такси и разноски.

Определената от съда държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение е в размер на 352,27 лева. Към молбата са приложени декларация за материално и гражданско състояние, епикриза за дерматологично заболяване с дата 04.11.2018 г. и заповед с № ЗПД-0450/11.03.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Производството по подадена молба за освобождаване от задължението за такси и разноски по гражданското дело е предвидено в чл. 83, ал. 2 ГПК и е охранително.

Имущественото състояние на физическото лице е материалноправното основание, което поражда правото на освобождаване от такси и разноски по гражданското дело. Имущественото състояние следва да е такова, че да изключи или да затрудни физическото лице откъм изпълнението на публично-правното задължение, каквото е внасянето на държавна такса по гражданско дело. За това процесуалният закон изброява само примерно онези обстоятелствата, които съдът е длъжен да съобрази, за да установи съществуването или несъществуването на правото на освобождаване от такси и разноски (арг. от чл. 83, ал. 2, изр. 1, т. 7 ГПК).

От представената декларация за материално и гражданско състояние на жалбоподателя и от данните по делото е видно, че той е в работоспособна възраст. В т. III „Здравословно състояние“ е посочено, че страда от дископатия, хипертония, тежко протичаща форма на псориазис. Приложена е единствено епикриза с дата 04.11.2018 г., отразяваща диагноза и лечение на тежко протичаща форма на псориазис. Към молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК не са приложени други медицински документи, нито е отразена информация за парична сума, заплащана от жалбоподателя за медикаментозно лечение на изброените заболявания. Няма данни да е с намалена работоспособност. В графа IV „Имуществено състояние“ е декларирано притежавано имущество – къща с 35 кв.м. площ (не се чете името на населеното място, където е имотът), не притежава парични влогове. Посочени са доходи в размер на 2400 лева годишно от наем и брутна заплата на съпругата му в размер на 1240 лева месечно. Молителят е декларирал, че не издържа непълнолетни деца. Приложена е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя и „Б.“ АД с дата 11.03.2019 г., по взаимно съгласие. Месечният доход на двучленното семейство възлиза на 1440 лева (от наемното правоотношение и брутното трудово възнаграждение). Според статистическите данни на НСИ за месец септември 2019 г. необходимата издръжка на член от семейство е 602, 50 лева. Настоящият съдебен състав я намира за съпоставима с месечният доход на жалбоподателя и размера на дължимата държавната такса за възивно обжалване, тъй като не са предоставени доказателства за допълнителни медицински разходи на семейството. Определената от съда държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение е в размер на 352, 27 лева.

Частично основателни са оплакванията на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е взел предвид други конкретни обстоятелства, за които има доказателства по делото, но не на посочените от него основания.

В частната жалба са изброени следните основания: 1. бавно правосъдие извън разумния срок; 2. бездействие на съда за произнасяне по обезпечението на иска, което е довело до незаконно разрушаване на сгради и разграбване на имуществото му; 3. ликвидиране на доходите от семеен ресторантски бизнес „по престъпен начин“ без до момента да са „наказани виновните лица“; 4. продължаващи репресии и дискриминация от държавата и Община С. и поставяне на пречки за намиране на работа с добро заплащане; 5. създаване на пречки от държавата и общината за започване на нов семеен бизнес и липсата на законови гаранции за развитие и опазване на имуществото и бизнеса му.

Изложените от жалбоподателя данни не са подкрепени от доказателства, поради което не се включват в понятието „други констатирани обстоятелства“ по смисъла на чл. 83, ал. 2, т. 7 от ГПК.

При разглеждането на молбата за освобождаване на жалбоподателя от държавната такса за въззивно обжалване на постановеното решение необосновано първоинстанционният съдът е приел, че няма данни за заплащани държавни такси и разноски в първоинстанционнoто производство. Жалбоподателят е заплатил държавна такса по гражданско дело № 483/2015 г. по описа на РС – С. (л. 11, л. 37 от делото), депозити за назначени експертни изследвания (л. 58, 108, л. 127, л. 152), за призоваване на свидетели (л. 107), разноски за издаване на съдебни удостоверения (л. 28), както и разноски по частни производство във връзка с делото. Заплащането на такси и разноски от жалбоподателя на фона на липсата на доходи от трудово правоотношение обективно са влошили финансовото му състояние, поради което представляват „други констатирани обстоятелства“ по смисъла на чл. 83, ал. 2, т. 7 от ГПК и следва да бъдат взети предвид от съда.

От съвкупната преценка на данните по делото, съгласно критериите по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК, следва извода, че жалбоподателят е материално затруднен, но не до степен, че да не може да упражнява предоставените му процесуални права по делото, поради което настоящият съдебен състав намира, че следва да се освободи частично от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение по гр. д. № 483/2015 г. по описа на РС – С.. Жалбоподателят следва да бъде внесе държавна такса в размер на 100 (сто) лева, която настоящият съдебен състав намира, че няма да го затрудни.

По отношение на искането за освобождаване от държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лева за депозираната частна жалба, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.

Имайки предвид доказателствата по делото, представената декларация за материално и гражданско състояние, критериите по чл. 83, ал. 2, т. т. 1-7 от ГПК и дължимия размер на държавната такса по частна жалба следва, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства за заплащане на така дължимата държавна такса от 15 лева.

Настоящият състав на съда намира, че не следва да обсъжда възраженията на А.Т. за определяне на цената на иска, тъй като са извън предмета на настоящето производство. За пълнота следва да се отбележи, че дължимата такса за обжалване пред въззивна инстанция се определя в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес и не е необходимо приобщаването на нова данъчна оценка.

 

Така мотивиран, Софийският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на настоящия съдебен състав.

ОТМЕНЯ разпореждане от 21.08.2019 г. по гр. д. № 483/2019 г. по описа на Районен съд – С., трети състав, В ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молбата на А.Й.Т., ЕГН: **********, за освобождаване от държавна такса по делото за сумата над 100 (сто) лева до 352, 27 (триста петдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) лева, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ЧАСТИЧНО, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, А.Й.Т., ЕГН: **********, настоящ адрес: *** от заплащане на държавни такси по производството.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.

ОСЪЖДА А.Й.Т., ЕГН: **********, настоящ адрес: ***, да заплати по сметка на Окръжен съд-София сумата от 15 (петнадесет) лева, представляваща такса дължима на основание чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

 

 

 

 

 

Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му в частта, в която обжалваното разпореждане е потвърдено. Определението може да се обжалва пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от съобщаването му в частта, в която жалбоподателят е осъден да плати по сметна на СОС сумата от 15 лева.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.