Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 28.06.2022 г.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в открито заседание на шестнадесети май, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря......ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА.....................................................
разгледа докладваното от съдията гр.дело №177 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 251 от ГПК.
Образувано е по молба на Д.В.О. и А.И.О.,
двамата с адрес: ***, чрез адв. С.С..
Молителите излагат,
че по делото е постановено решение № 260006/17.08.2020 г., с което е признато
за установено, на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, по отношение на ответницата С.В.В., че ищците Д.В.О. и А.И.О. са собственици, по силата на
наследство, давностно владение и уредени регулационни отношения, върху 41
кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор №43325.500.822, а
към настоящия момент, попадащи в югозападната част на имот с идентификатор
№43325.500.821 по КККР на с. Л., одобрена със Заповед № РД – 18-29/01.04.2009
г. на изп.директор на АГКК – София, както и че е допусната грешка в кадастралната
карта, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от
имот с идентификатор № 43325.500.821, ведно с всички законни последици.
Сочат, че
комбинираната скица на вещото лице инж. В.П. е обявено за неразделна част от
решението с оглед нормата на чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Посочват, че за да
бъде изпълнено съдебното решение е възложено на правоспособно лице – инженер-геодезиист на основание чл.54а ал.1 от ЗКИР да
изработи проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Л., общ. Ловеч досежно имотите, предмет на исковата претенция. В процеса на
изработване на проекта за изменение на кадастралната карта на с. Л. с цел
изпълнение на решението на съда по гр.дело № 177/2020 г. инж. Костадин
Костадинов е констатирал, че комбинираната скица, която е неразделна част от диспозитива му е сгрешена. Грешката се изразява в това,
че:“координатите на точка 1 в комбинираната скица на вещото лице инж. В.П. по
гр.дело № 177/2020 г. по описа на РС – Ловеч е сгрешена и същата не съвпада с
регулационната линия между двата УПИ по ПУП на с. Л..
Наведени са
твърдения, че инж. Костадинов е изготвил проект за изменение на КККР на с. Л.,
който е внесен с вх. № 01-587790/17.02.2020 г., но процедурата по него не била
завършена и изпълнението на
горепосоченото решение на съда се оказало невъзможно именно поради
допуснатата грешка в комбинираната скица на вещото лице.
Молителите
отбелязват, че горепосоченото решение е постановено при признание на
ответниците за верността на твърдените от ищците факти, което се доказва след
разпит на свидетели по делото
Изтъкват, че
същността на спора между страните е, че неправилно не е отразена регулационната
линия между УПИ –III и
УПИ – IV в кв.89 по плана на с.
Л. като имотна граница в кадастралната карта на с. Л.. Фактологията
във връзка с това е отразена в обстоятелствената част на исковата молба, дебатирана е в доклада на съда и е възприета по начина, по
който е отразена в исковата молба, като съдът е уважил исканията на ищците за
установяване на спорните факти по делото – назначена е експертиза, която да
установи дали на място съществува ограда между УПИ –III и УПИ – IV в кв.89 по плана на с. Л. от 1967, както и
дали местоположението на тази ограда вярно е отразено в КК на с. Л.. В
изпълнение на така поставената задача вещото лице по съдебно – техническата
експертиза – инж. П. е отговорило, че между УПИ –III и УПИ – IV в кв.89 по плана на с. Л. е налице
съществуваща на място ограда в незастроения участък между т.1 и 2, че тя
представлява градинска телена мрежа върху бетонови колове замонолитени
в бетонова основа – бордюр по цялото протежение на оградата, която е изградена
от страните по делото по техни сведения, и то така, че същата е построена по
дворищно-регулационната линия 1-2 между двата парцела. Ищците считат, че е
очевидно несъответствието между текстуалната част на експертизата и изготвената
комбинирана скица, в която са сгрешени координатите на точка 1, с която се
индивидуализира грешно местоположението на регулационната линия. Сочат, че
вещото лице инж. П. е посочило в комбинираната си скица тази регулационна
линия, която следва да бъде отразена като вярна кадастрална кадастрална
граница между поземлените имоти с идентификатори № 43325.500.822 и
43325.500.821 по КККР на с. Л..
Посочва се още, че тази фактология – сгрешените координати на точка една от
заключението на инж. П., която точка заедно с точка 2 би следвало да отразява
вярното положение на регулационната граница между горепосочените два урегулирани поземлени имота, е установена в
процеса на изпълнение на съдебното решение, като неясното заключение води и до
неяснота на съдебното решение, а оттук и до отказ на административния орган да
го изпълни.
Ищците считат, че
начинът, по който е изразена волята на съда в ршението
му, а именно че е призната грешката в КК на с. Л., изразяваща се в неправилно
заснемане на оградата между двата УПИ –III и УПИ – IV в кв.89 по плана на с. Л., като неразделна
част от него скицата на вещото лице, води до необходимост от тълкуване на
съдебното решение
В срока по чл.251,
ал.3 от ГПК е депозиран е отговор от ответницата С.В.В.,
чрез пълномощника си адв. Ц.Т., в който
застъпва становище, че молбата за тълкуване на съдебното решение с основание
чл.251 от ГПК е процесуално допустима и по същество е основателна. Излага съображения,
че с тълкуването на съдебното решение така, както е поискано с молбата, ще се
даде яснота и възможност за изпълнение на това решение от СГКК- Ловеч,като от
изпълнението на съдебното решение имат полза и двете страни в процеса. Заявява,
че споделя изцяло изложеното в молбата на ищците, с която е поискано тълкуване
на решението.
Молбата за тълкуване на съдебното
решение е подадена от легитимирана страна по делото – ищците Д.В.О. и А.И.О., процесуалния им представител
- адв. С.С., поради което се явява допустима, ангажира
компетентността на сезирания съд и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира, че постъпилата молба
за тълкуване на съдебното решение по гр.дело № 177/2020 г. по описа на РС -
Ловеч, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по
следните съображения:
Нуждата от тълкуване
на влязло в сила решение по смисъла на чл.251 от ГПК възниква в случаите,
когато е волята на съда е изразена неясно, противоречиво и двусмислено, като
този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив.
В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената
по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на
съдебния акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната моля на
съда и пораждат спорове между страните по изпълнението му. Тълкуването следва
да изхожда от мотивите на решението, като е недопустимо да се прави нова
преценка на доказателствата, както и да се анализират нови доказателства или
нови факти. Във всички случаи при тълкуването не може да се приеме нещо
различно от отразеното в решението.
Съдът
като взе предвид изложеното в постъпилата молба, с която е поискано тълкуване
на решението и съобрази данните по делото, намира, че в настоящия казус не са
налице условията за тълкуване на Решение № 260006 от 17.08.2020 г. по гр.д.№
177 / 2020 г. на РС - Ловеч. Решението по делото е постановено при условията на
чл.237 от ГПК – при признание на иска от страна на ответницата С.В.В., каквото изявление същата е направила след изслушване на
заключението на в.л. П. по приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ.
В диспозитива на съдебното решение съдът е признал за
установено, на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, по отношение на ответницата, че ищците Д.В.О. и А.И.О., са
собственици, по силата на наследство,
давностно владение и уредени регулационни отношения, върху 41 кв.м.,
представляващи част от поземлен имот с идентификатор № 43325.500.822, а към
настоящия момент, попадащи в
югозападната част на имот с идентификатор № 43325.500.821 по КККР на с.Л.,
одобрена със Заповед № РД – 18-29/01.04.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК – София, както и че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща
се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имот с
идентификатор № 43325.500.821, ведно с всички законни последици. Наред с това,
съдът е обявил за неразделна част от настоящото решение комбинираната скица на вещото
лице инж.В.П. към заключение на СТЕ - л.60
от делото. Твърденията на ищеца /молител в настоящото производство са,
че е допусната грешка в комбинираната скица, изготвена от в.л. П., което се явява
пречка за одобряване на проект за изменение на кадастралната карта.
В случая
волята на съда, обективирана в диспозитива
на решението е ясна, макар и препращаща към скицата на вещото лице, обявена за
неразделна част от съдебния акт. Според настоящия състав изложените от ищците
доводи в молбата им по чл.251 от ГПК и доразвити от пълномощника им в съдебно
заседание не могат да бъдат релевирани в инициираното
производство по тълкуване на съдебното решение. В рамките на това производство
не е налице процесуална възможност за
отстраняване на грешка, допусната от вещото лице в изготвената към СТЕ
комбинирана скица, обявена за неразделна част от решението. Съдът не би могъл
сам да отстранява допуснати грешки в заключението на експерта, нито има
процесуална възможност на настоящия етап да възложи допълнителна задача към
експертизата или да назначи повторна такава, тъй като решението е добило
законна сила и съгласно чл.246 от ГПК волята на съда е неоттеглима.
Недопустимо е под формата на искане за тълкуване
на съдебното решение съдът да измени вече постановеното по делото решение, с
оглед постъпили след постановяване на решението нови доказателства /приложената
комбинирана скица на инж. Костадинов/. В съдебната практика трайно и непротиворечива се възприема, че дори
решението да е незаконосъобразно или неправилно, след като същото е придобило
законовия стабилитет, с който се ползват влезлите в сила решения, е недопустимо
чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг правен резултат. В
случая наличието на грешка в комбинираната скица, обявена за неразделна част от
влязлото в сила решение не може да бъде преодоляно по пътя на тълкуването,
каквато е целта на молителите.
Съобразявайки
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената от
ищците Д.В.О. и А.И.О., двамата с адрес: ***, чрез адв. С.С., молба за тълкуване по реда на чл.251 от ГПК на влязлото
в законна сила Решение № 260006 от 17.08.2020 г. по гр.д.№ 177 / 2020 г. на РС
– Ловеч, следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
Предвид гореизложеното и основание чл.251 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.В.О., с ЕГН **********
и А.И.О., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника им адв. С.С. за, тълкуване
по реда на чл.251 от ГПК на влязлото в законна сила Решение № 260006 от 17.08.2020
г. по гр.д.№ 177 / 2020 г. на РС – Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
подлежи на обжалване в 2-седмичен срок
от съобщаването му пред Ловешки ОС.
На основание
чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: