Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 6866
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 288
ал.11 вр. 288 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ /отм./ за сумата от 50 000 лв.
В исковата молба на С.Х.А. се твърди,
че на 01.12.2015 г., около 18,50 часа, в с. ********в двора на бившата мандра
настъпило ПТП между товарен автомобил „Камаз“ без регистрационни табели и без
валидно сключена застраховка, покриваща риска „ГО“, управляван от А.Ж.В. и
трактор с рег. № ******, управляван от ищеца. Твърди се, че виновен за ПТП е
водачът на товарния автомобил, а от пътния инцидент пострадал ищецът, който
получил счупване на ключицата закрито вдясно, травми на главата и гръдния кош.
Бил приет за лечение в „МБАЛ Шумен“ АД за периода 01.12.2015 г. – 03.12.2015 г.
Търпял болки и страдания, бил временно нетрудоспособен за период от 33 дни.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г.Ф.да му заплати сумата 50 000 лв.– обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда.
Претендират се разноски.
Ответникът Г.Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран А.Ж.В.,
който не заявява становище по иска.
Ищецът не е реализирал процесуално
представителство в открито съдебно заседание.
Възраженията на ответника се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Шишков.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол за ПТП № 1610358/01.12.2015 г. от РУ на МВР
– гр. Шумен. От съдържанието на същия се установява, че на 01.12.2015 г. , около
18,50 часа, в с. ********в двора на бившата мандра настъпило ПТП между товарен
автомобил „Камаз“ без регистрационни табели и без валидно сключена застраховка,
покриваща риска „ГО“, управляван от А.Ж.В. и трактор с рег. № ******,
управляван от С.Х.А.. Като причини за ПТП е посочено, че водачът на товарния
автомобил не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС вследствие,
на което блъснал тегления от него трактор.
Представено по делото е молба с изх. № 24-01-124/25.02.2016 г. до Г.Ф., от
което е видно, че е поискано изплащане на обезщетение на С.Х.А..
По делото е изслушана и съдебно автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице В.К.Д.. В същото, вещото лице е обосновало
извод, че скоростта на движение на товарния автомобил към момента на удара е
била около 14 км/ч и същият е бил технически неизправен като към момента на
възникване на опасността, водачът на товарния автомобил „КАМАЗ“ не е имал
техническата възможност да предотврати произшествието, тъй като без наличие на
налягане във въздушната система на автомобила не е възможно да се задействат
спирачната система и съединителя. Вещото лице е посочило, че водачът е имал
техническата възможност, преди потеглянето, да приведе автомобила на неутрална
предавка, при което двигателя няма да се приведе в работен режим. Посочено в
заключението е, че в настоящия случай предпазният колан не би имал превантивно
действие, тъй като всички въздействия върху тялото на пострадалия са вследствие
на инерционни сили, които са действали странично, където коланът е неефективен.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.М.Д.. Вещото лице е посочило в заключението си, че ищецът е получил
многофрагментарно счупване с разместване, закрито на дясна ключица. Обоснован е
извод за проведено болнично лечение с извършено закрито наместване на
счупването, без вътрешна фиксация. Посочено е, че е бил временно
нетрудоспособен за период от 2-2,5 месеца като е търпял болки и страдания,
които са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната
интервенция в първите 10-12 дни и в началото на раздвижването. Обосновани са изводи
за неефективност на предпазния колан и липсата на медицинска документация,
сочеща на остатъчни явления.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ/отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България и е причинено от моторно превозно средство по отношение на което не е сключена застраховка,
покриваща риска „Гражданска отговорност”. Потестативната възможност лицата да предявят
претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г.Ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника,
с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 288 ал.11 от КЗ/отм./.
Страните не са формирали спор, че на 01.12.2015 г. е реализирано ПТП, от
което пострадал се явява С.Х.А.. Не е формиран спор, че другият участник в
ПТП-то е управлявал МПС без сключена застраховка „ГО”.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя се установява от изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ,
която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
изготвена, както и от констатациите на протокола за ПТП.
Механизмът на извършеното ПТП е установен отново от заключението на САТЕ.
Установено по делото е обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то
е субективното поведение на водача на товарния автомобил.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, установяващи
характера на получените увреждания на С.А.. От получените травми са последвали
болки и страдания за същия, установени от заключението на вещото лице по СМЕ.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените травматични увреди представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Настоящият
съдебен състав намира, че следва да се вземе предвид възрастта на пострадалия /49
години към датата на увредата/, естеството на травматичните увреди, които
разкриват медико-биологичните белези на средна телесна повреда, продължителността
на възстановителния период и страданията, които е преживял същия от медицинска
гледна точка и ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на обичайно
извършваните от него дейности. При ангажираните по делото доказателства съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди следва да се определи на сума от 10 000 лв., за която сума искът е
основателен. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав взе предвид
и съдебната практика на ВКС при идентични увреди респ. настъпили в период от
време, аналогичен на процесния - РЕШЕНИЕ № 43 ОТ 30.03.2018 Г. ПО ГР. Д. № 1461/ 2017, Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване, което с оглед изводите на САТЕ и СМЕ настоящият съдебен състав
намира за неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 288 ал.7 от КЗ /отм./ срок за произнасяне, в каквато насока е и
задължителната съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г.
ПО Т. Д. № 1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./.
Ищцовата претенция е заведена при ответника на 12.01.2015 г., предвид
което началния период на законната лихва следва да се счита 26.05.2016 г.
/денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/.
По разноските:
В списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран от ищеца е заявено искане да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА.
Искането е в преклузивния срок, а в пълномощното на процесуалния представител
на ищеца /стр.110/ е посочено, че е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед
размера на заявения иск и предвид Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действие същото възлиза на сума в размер на 2 030 лв., а
съразмерната част от него с оглед уважената част от исковата претенция възлиза
на 406 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 450 лв.- ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета
на съда.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 560 лв. –
разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 288 ал.11 вр. 288 ал.1 т.2
б. „а” от КЗ /отм./ на С.Х.А., ЕГН **********,***, четвърти полуетаж, офис 4 –
адв. Н.Д. сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП,
осъществено на 01.12.2015 г. в с. Ивански, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.05.2016 год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на адв. Н.Д.,
адрес: ***, четвърти полуетаж, офис 4 сумата от 406 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на
СГС сумата от 450 лв. – дължима ДТ и
съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.Х.А., ЕГН **********,***, четвърти полуетаж, офис 4 – адв. Н.Д. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г.Ф., с адрес: *** сумата от 560 лв.
– разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника Г.Ф.–
А.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: