РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Сандански, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200561 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на **** ****, пл.“***“, в качеството на управител и
едноличен собственик на капитала на „*******, с ЕИК – *****, против Наказателно
постановление № ******. на Директор РД „АА“ София, с което на жалбоподателя, за
извършено нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, на основание чл.53 ЗАНН и чл.96, ал.1,
пр.2 от ЗАвПр е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 3000 /три
хиляди/ лева.
Със жалбата си дружеството-жалбоподтел оспорва издаденото НП като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на атакуваното НП. Твърди
се, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението, посочената
материално-правна норма, която се твърди, че е нарушена и адм.-наказателната разпоредба,
на основанието на която е наложено наказанието имуществена санкция в размер на 3000
лева. Иска от съда да отмени НП изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призован - се явява
процесуален представител, който подържа жалбата по изложените в същата съображения. В
хода на делото по същество моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
За административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован – не се
явява представител и не изразява становище по жалбата.
За Районна прокуратура – Благоевград, уведомени по реда на чл.62, ЗАНН,
представител не се явява и не изразява становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 23.08.2021 година длъжностно лице при РД“АА“ – София – актосъставителят
Г.Н., в присъствието на свидетеля Г.Д., съставил на жалбоподателя акт за установяване на
1
административно нарушение Серия А-2012 № 295453, затова, че на същата дата –
23.08.2021г. около 13.00 часа във връзка с извършена тематична проверка в сградата на
ОО“АА“ – Благоевград с известие № ******. на дружеството-жалбоподател - „******,
притежаващ лиценз № *********за извършване на международен автомобилен превоз на
пътници и след съставяне на констативен протокол от ******г., е установено следното
нарушение:
1.Превозвачът е допуснал извършването на обществен превоз на пътници с автобус с
рег. № *****, на 18.06.2021г. с водачът *******, ЕГН – **********, без да притежава
валидно Удостоверение за психологическа годност, видно от справка от информационна
система на ИА АА и от пътен лист №********г.
Констатираното по време на проверката било възприето от св.Г.Н. - инспектор към
РД“АА“ – София като нарушение на разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, за което
съставил срещу „****** акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия
******г. Актът бил предявен и препис от него бил връчен на упълномощено от дружеството
лице. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени
възражения срещу съставения акт.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Н. и свидетеля Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта,
които потвърждават авторството на АУАН и направените в него констатации, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията и на двамата свидетели следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и кореспондиращи с
останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за
това императивна законова процедура и от компетентен орган.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по
следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган.
На следващо място, съдът счита, че при реализиране на административно-
2
наказателната отговорност са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.3 и т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както в обстоятелствената част на акта за установяване на
административното нарушение, така и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление, липсва конкретика относно датата и мястото на извършване на
нарушението. Не става ясно административно наказващия орган коя дата на
административното нарушение приема. Същото се отнася и за мястото на извършване на
административното нарушение. Датата и мястото на извършване на административното
нарушение са съществени елементи, обуславящи индивидуализацията на деянието, и
липсата на конкретика по отношение на тях води до незаконосъобразност на реализираната
административно-наказателна отговорност.
Правилото на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, за чието нарушаване е ангажирана
отговорността на дружеството-жалбоподател гласи, че лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и
чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Видно от съдържанието на
цитираната разпоредба, същата препраща към наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от
ЗАвПр, тъй като изискванията за психологическа годност са определени в наредбите според
цитираната норма от закона. В разглеждания случай обаче описанието на нарушението и в
двата административни акта е сведено единствено до допускане от страна на дружеството–
жалбоподател, да бъде извършен превоз на товари от конкретният водач, който „не отговаря
на изискванията за психологическа годност”, без да е конкретизирано кое е изискването,
къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не отговаря на него.
Така дадено описанието на установените обстоятелства по неговото извършване не дава в
достатъчна степен конкретизация в какво се е изразило обективно отговорното поведение на
наказаното дружество. Едва в хода на съдебното следствие от показанията на
актосъставителя Н. се установява кое конкретно изискване за психологическата годност на
водачите не е спазено, а именно водачът да притежава удостоверение за психологическа
годност за превоз на пътници и товари, чиято липса е установена при извършената
комплексна проверка на жалбоподателя. Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след
направена справка в регистър за психологическите изследвания на водачите не санира
констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази справка, нито
какво точно обстоятелство е било проверявано при справката. Посочването на конкретните
факти, установени при проверката и от които е направен изводът за извършеното
съставомерно административно нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на
описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото,
така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде уведомено
какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно
нарушение се подвеждат тези факти. По този начин АУАН и НП не са изпълнили и
функцията си да очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в производството. Това
3
според настоящият съдебен състав е довело до нарушение при реализиране на отговорността
на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени
изискванията относно задължителното съдържание на тези актове, регламентирани
съответно в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което налага извода за
незаконосъобразността на наказателното постановление.
Следва да се отбележи и че в случая наказващият орган не само не е посочил на
какво изискване за психологическа годност не е отговарял водачът, но дори и къде се
съдържа правната регламентация на тези обществени отношения - наредбата, в която са
уредени изискванията за психологическа годност, на които наказващият орган е приел, че
водачът не отговаря. В разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвПр законодателят препраща към
чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП, съставляващ законовото основание за издаване на Наредба № 36 от
15.05.2006 г. и за продължаващата дейност по регулиране на обществените отношения на
ниво подзаконов нормативен акт. Това обаче не отменя задължението на
административнонаказващите органи да посочват конкретния нормативен акт, който
приемат да е бил нарушен от наказаното лице. Разпоредбата на чл. 7а, ал.2 ЗАвПр е
бланкетна и е следвало да бъде запълнена чрез препращане към конкретно правило за
поведение, което се приема да е било нарушено.
Още повече, че видно от приложеното в кориците на делото копие от удостоверение
за психологическа годност № ******/л.24-25 от делото/, по несъмнен начин се установи, че
към датата на инкриминираното нарушение – 23.08.2021г. водачът ******е притежавал
удостоверение за психологическа годност, издадено на основание Протокол № ********г.,
поради което неправилно е бил санкциониран жалбоподателя за извършеното от него
нарушение, което от своя страна е още едно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******. на Директор РД „АА“ София, с
което на жалбоподателя ********** от гр. *******, в качеството на управител и едноличен
собственик на капитала на „********, за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от
ЗАвПр, на основание чл.53 ЗАНН и чл.96, ал.1, пр.2 от ЗАвПр е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4