Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр. София, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание
на осми февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова гр. дело № 770 по
описа за 2021г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №
29872/16.12.2020г. по регистъра на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, депозирана от
длъжника по изпълнението З.Г.Й., ЕГН ********** срещу
Разпореждане от по изпълнително дело № 20178580400941 по описа на ЧСИ У.Д., рег. №
858 на КЧСИ, с което е отказал да
прекрати изпълнителното дело. Навела е твърдения, че изпълнителното дело било образувано по
молба от 06.04.2017г. срещу двама длъжници – З.Й. и А.Й., срещу З.Й.
не били искани и предприемани други изпълнителни действия , освен тези посочени
в молбата за образуване на изпълнителното дело до 23.01.2020г. били изпратени запорни съобщения до банки за
запориране на нейни банкови сметки, но към този момент 2 годишния срок по чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК бил изтекъл.
Ответникът
по жалбата и взискател по изпълнението – Т.С.“ЕАД,
ЕИК *******не е изразило становище.
С мотивите си ЧСИ е посочил, че жалбата е
неоснователна. Посочил е бил упълномощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ от
взискателя да предпирема изпълнителни
действия, със запорно съобщение от 19.06.2017г. бил наложен запор върху
вземания в „ОББ“АД, на 16.01.2019г. взистателят посикал извършване на
изпълнителни действия, със запроно съобщение от
23.01.2020г. бил наложен запор върху банкови сметки в Банка ДСК“ЕАД,
поради което не бил изтекъл 2-годишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Съдът
като обсъди доводи на страни, мотивите на съдебния изпълнител и представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са
представени от ЧСИ преписи от книжа по изпълнително дело № 20178580400941 по описа на ЧСИ У.Д., рег. №
858 на КЧСИ, съгласно които изпълнително дело е образувано по молба от 06.04.2017г. на Т.С.“ЕАД, ЕИК *******срещу З.Г.Й.,
ЕГН ********** и А.Ц.Й.като солидарни
длъжници за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден на 21.02.2017г. по дело 67502/2016г. на СРС,
41-ви състав, както и разноските о изпълнително дело. С молбата взистателят е оправомощил съдебния изпълнител
на основание на чл. 18 от ЗЧСИ да
определи начина на изпълнението.
Със запорно
съобщение от 19.06.2017г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника А.Й. в ОББ“АД и върху
трудовото му възнаграждение в „П.П.“ЕООД.
Длъжникът А.Й.
е плащал суми по изпълнителното дело през 2018г.
С молба от 16.01.2019г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банкови сметки на длъжниците, както и запор върху
трудовото възнаграждение и пенсията му, запорни съобщения са съставени на
23.01.2020г. за банкови сметки и на двамата длъжници.
Подадена е
молба вх. № 22445/02.10.2020г. от длъжника З.Й. за прекратяване на делото на
основание на чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК по отношение на нея.
С
разпореждане от 19.10.2020г. съдържащо се в съобщение изх.№ 29292/19.10.2020г.,
съобщено на длъжника на 02.12.2020г., ЧСИ е отказал да прекрати делото.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е
депозирана в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на
обжалване, платена е държавна такса и като такава е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал.2, т. 6, пр. 2 вр. с чл. 436 от ГПК
длъжникът може да обжалва в едноседмичен срок от съобщението отказа на
съдебния изпълнителя да прекрати
изпълнителното производство
Изпълнителното
производство се прекратява в посочените в чл. 433 от ГПК случаи. В хипотезата
на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, за да се прекрати изпълнителното дело следва да
се установи, че взискателят в продължение на 2 години не е искал извършването
на изпълнителни действия.
В конкретния
случай по делото не се установи период на бездействие на взискателя по отношение
на длъжника З.Й., който да е продължил повече от 2 години. Изпълнителното дело
е образувано на 06.04.2017г., като с
молбата от 16.01.2019г. взискателят е поискал да се наложи запор върху
банкови сметки, трудово възнаграждение/пенсия на длъжниците, а не само на длъжника Й.. Молбата от 16.01.2019г. е подадена преди да изтекат 2 години от
образуване на изпълнителното дело, с нея взискателят е посочил конкретни
изпълнителни способи и то по отношение и на двамата длъжници, поради което и съдът приема, че на 16.01.2019г. 2
годишния срок по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК е бил прекъснат и е започнал да тече
нов 2 годишен срок. Този нов срок към момента не е изтекъл, поради което и
правилно съдебния изпълнител е приел, че не са налице условията по чл. 433, ал.1,т.8
от ГПК за прекратяване на делото по отношение на длъжника З.Й..
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 29872/16.12.2020г. по
регистъра на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, депозирана от длъжника по
изпълнението З.Г.Й., ЕГН ********** срещу Разпореждане от по изпълнително дело № 20178580400941 по описа на ЧСИ У.Д., рег. №
858 на КЧСИ, с което е отказал да
прекрати изпълнителното дело.
Решението e е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.