№ 2725
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110143392 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Б. Г.“ ЕООД срещу „Г. И.“
ЕООД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.
Ищецът твърди, че твърди, че на 21.11.2016 г. между Община Б. и „Г. И.“ ООД
бил сключен договор, по силата на който ответникът приел да извърши проектиране и
изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) във връзка с реализацията на
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни
сгради на територията на община Б. по Обособена позиция № 2 „Сграда с
административен адрес гр. Б., ул. „Ц. С. I“, бл. 111“. На 01.11.2017 г. между страните
по спора бил сключен Договор за извършване на строително-монтажни работи
(договор за подизпълнение), съгласно който „Б. Г.“ ЕООД, в качеството си на
подизпълнител, приело да извърши срещу възнаграждение строително-монтажни
работи на посочения обект, като възложените видове и прогнозни количества СМР
били уговорени и надлежно описани в Приложение I към договора. Съгласно
уговореното в чл. 28, ал. 1 ответникът удържал 10 % гаранция от всяко дължимо
плащане като гаранция за добро изпълнение на поетите от подизпълнителя
задължения. В алинея втора било предвидено, че задържаните суми се освобождават в
срок от 15 дни след завършването на пълния обем договорени работи и приключване
на строителството на обекта, отговарящи на изискванията за качество, удостоверено с
подписване на акт обр. 15 и при условие, че в този срок не са се проявили скрити
дефекти, свързани с качеството на извършваните работи или с качеството на
вложените материали. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си в цялост и в
срок, като надлежно извършената работа е приета от ответното дружество без
възражения, за което били подписани два броя актове обр. 19 от 04.05.2018г. и
констативен акт обр. 15 от 23.05.2018 г. Поддържа още, че ответното дружество е
извършило междинни плащания, детайлизирани в двустранна сметка № 22 за
заплащане на натурални видове работа през 2017-2018 г., но била задържана гаранция
за добро изпълнение в размер на 5% от общо дължимото на ищеца възнаграждение в
размер на 444 802,95 лв., или сумата от 22 240,15 лв. Излага съображения, че
основанието за задържане на гаранцията е отпаднало още с подписването на
1
Констативен акт обр. 15 от 23.05.2018г. и изтичането на срока по чл. 28, ал. 2 за
установяване на скрити недостатъци, касаещи извършените от ищеца строително-
монтажни работи по договора – 07.06.2018 г., с оглед на което ответникът следва да му
заплати неправомерно задържаната гаранция за добро изпълнение в размер на 22
240,15 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Твърди се, че при подписването на акт обр. 15 от
23.05.2018 г. председателят на етажната собственост на сграда с административен
адрес гр. Б., ул. „Ц. С. I“ бл. 111“ е направил възражение по извършените работи, като
същото е входирано в община Б. с рег. № 94-01-15694/11.05.2018 г. Поддържа, че били
дадени предписания на ищеца, които следвало да бъдат извършени преди въвеждането
на обекта в експлоатация, което не било сторено и поради което не са налице
предпоставките за освобождаване на гаранцията за качествено изпълнение. Оспорва
съдържанието на представените от ищеца два акта обр. № 19 от 04.05.2018 г. и
двустранна сметка № 22 с твърдения, че същите не отразяват действително
извършените от ищеца строителномонтажни работи. Прави възражение за прихващане
с част от неустойка за забавено изпълнение. Излага съображения, че съгласно чл. 32 от
договора подизпълнителят дължи неустойка за забава в размер на 0.1 % от общата
стойност на договора за всеки просрочен ден. Твърди, че изпълнителят е следвало да
изпълни договорената работа в срок от 42 календарни дни, считано от датата на
подписване на договора (01.11.2017 г). или до 13.12.2017 г., а изпълнението било
завършено на 04.05.2018г. С оглед на горепосоченото заявява, че има ликвидно и
изискуемо вземане към ищеца в размер на 56 155,32 лева, с част от което, а именно
сума в размер на 23 547,96 лева прави възражение за прихващане. Излага твърдения, че
подизпълнителят е получил 54 410,17 лева без основание, тъй като е извършил по-
малък обем СМР спрямо заплатените от ищеца, предвид което прави възражение за
прихващане за сумата от 23 547,96 лева.
В становище по отговора на исковата молба ищецът „Б. Г.“ ЕООД (л. 74-83)
твърди, че направеното възражение от представителя на етажната собственост е след
дадена препоръка, а не предписание, от фирмата, осъществяваща строителен надзор на
строежа, за това преди въвеждане на строежа в експлоатация да се извършат дейности
за подобряване на естетическия вид на сградата и повишаване комфорта на живущите.
Ищецът поддържа, че тази препоръка не представлява изявление за констатирани
дефекти по извършените СМР на строежа, в потвърждение на което е и
обстоятелството, че в диспозитивната част на констативния протокол е посочено, че
строежът е изпълнен в срок, съгласно одобрените инвестиционни проекти и
екзекутивна документация и изискванията на приложимите материалноправни норми,
уредени в разпоредбите на чл. 169, ал. 1-3 ЗУТ. Твърди, че ответникът е получил
пълната сума по Договора по ЗОП от Община Б. и не са му начислени неустойки,
включително за забавено или некачествено изпълнение. По отношение на твърденията
на ответника, че извършените от ищеца СМР са в по-малък обем от заплатените,
ищецът оспорва същото. Поддържа, че ответникът е приел и не е оспорил извършените
СМР с двата акта, обр. 19 от 04.05.2018 г. и посочените там СМР са в действителен
обем и са реално извършени от ищеца по делото. Поддържа, че извършените СМР са
заплатени от ответника на ищеца, като е налице невъзстановяване на част от
задържаната гаранция в размер на 5 %, съставляваща процесното вземане. По
отношение на направеното от ответника възражение за прихващане с начислена
неустойка за забавено изпълнение, ищецът излага доводи, че същото е неоснователно.
Поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие със закона и
добрите нрави, тъй като излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
2
на вземането за неустойка. Твърди, че не е налице забавено изпълнение на
задълженията на подизпълнителя по договора, тъй като цялата работа от „Б. Г.“ ЕООД
е била завършена най-късно към 06.03.2018 г., когато ответното дружество „Г. И.“
ЕООД е депозирало в Община Б. искане за назначаване на приемателна комисия, която
да подпише констативен акт обр. 15 за обекта. По отношението на възражението на
ответника за прихващане с вземане за неоснователно получена за извършените СМР
сума, твърди, че същото е неоснователно поради това, че всички получени плащания са
направени съгласно договора и са за реално извършени от ищеца СМР.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 ГПК като
неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: наличието на валидно възникнало договорно отношение между
страните по договор за извършване на строително-монтажни работи от 01.11.2017 г.
(договор за подизпълнение), както и задържането от страна на ответника на гаранция за
добро изпълнение в размер на 22 240,15 лева.
По силата на Договор № 93-ОП-30(***)/21.11.2016 г. (л.17-26) е възникнало
договорно правоотношение между Община Б. като възложител и „Г. И.“ ЕООД като
изпълнител, по силата на което възложителят е възложил на изпълнителя, а последният
се е задължил да извърши проектиране и изпълнение на СМР във връзка с
реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните
жилищни сгради на територията на Община Б. по Обособена позиция № 2 „Сграда с
административен адрес гр. Б., ул. „Ц. С. I“ № 111.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор от 01.11.2017 г., сключен между „Г. И.“ ЕООД
(л.11-15), като строител, и „Б. Г.“ ЕООД, като подизпълнител, подизпълнителят е
длъжен да извърши и предаде всички СМР, обект на договора в срок от 42 календарни
дни, спазвайки отделните междинни срокове по подобекти, посочени в Графика за
изпълнение. За начало на изпълнението се счита датата на подписване на договора и
подписването на протокол за предоставяне достъп до строителната площадка.
Съгласно чл. 32 от Договора от 01.11.2017 г. при забава за извършване и
предаване на работата по този договор в срока по чл. 4, ал. 1 подизпълнителят дължи
неустойка в размер на 0,1 % от общата стойност на договора за всеки просрочен ден.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от Договора от всяко дължимо плащане строителят
задържа 10 % под формата на „задържани суми“ за гарантиране на качеството и
отстраняването на дефекти, което се документира със сметка № 22 и се описва в
данъчната фактура. Съгласно ал. 2 задържаните суми се освобождават в срок от 15 дни
след завършване на пълния обем договорни работи и приключване на строителството
на обекта, отговарящи на изискванията за качество, удостоверено с подписване на Акт
образец 15 и при условие, че в този срок не са се появили скрити дефекти, свързани с
качеството на извършваните работи или с качеството на вложените материали.
Съгласно ал. 3 ако в срока по предходната алинея се проявят дефекти, свързани с
качеството на извършените работи или с качеството на вложените материали,
установени с двустранно подписан протокол, то строителят има право да задържи
задържаните суми до отстраняване на констатираните дефекти или да усвои сумите и
да отстрани самостоятелно констатираните дефекти.
Съгласно писмо от „Г. И.“ ЕООД (л.84), постъпило в Община Б. с вх. № 93-ОП-
30/520/06.03.2018 г., към тази дата изпълнените СМР съгласно договор № 93-ОП-30
3
(***) от 21.11.2016 г. са изпълнени и изпълнителят е поискал да бъде назначена
комисия за подписване на акт 15.
Съгласно представените два на брой Акт образец № 19 (л.45-48) на 04.05.2018
г. от ищеца и ответника са съставени актове за заплащане на изпълнените СМР на
процесния обект.
Съгласно двустранна сметка № 22 (л.49) задържаната от ответника гаранция по
договора е в размер на 22 240,15 лв.
Съгласно Констативен протокол за установяване годността за приемане на
строежа от 23.05.2018 г. (л.41-44), с който е извършено предаването на строежа от
строителя на възложителя, реализацията на „Национална програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради“ за бл. 111, ул. „Цар Самуил I-ви“, гр.
Б. е изпълнена съгласно одобрените инвестиционни проекти и екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1-3 ЗУТ, условията на
договора (договорите) за строителство и съответните анекси към него и наличната
строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство.
Съгласно фактура № 651/27.06.2018 г. (л.50) за извършените на процесния
обект СМР ищецът „Б. Г.“ ЕООД е издал фактура на ответника „Г. И.“ ЕООД на обща
стойност 191 954,87 лв.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза (л.182-184) процесната фактура № 651/27.06.2018 г. е осчетоводена с
коректна счетоводна операция в счетоводните регистри на ищеца за месец юни 2018 г.
В счетоводството на ответника фактура № 651/27.06.2018 г. е осчетоводена надлежно и
своевременно с коректна счетоводна операция. Вещото лице посочва, че
счетоводството на страните е водено редовно. Фактура № 651/27.06.2018 г. е отразена в
дневника за продажбите на ищеца за месец юни 2018 г. като облагаема сделка по ДДС,
подадена е справка-декларация по ДДС и ефективно е извършено разчитане с
бюджета. При извършена проверка вещото лице не е установило да има констатирани
други плащания по процесната фактура, освен плащането, извършено от ответника на
21.12.2018 г. по нея в размер на 166 351,87 лв. Процесната фактура е включена в
Справка-декларация по ДДС в общата сума на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит. Ответникът е ползвал данъчен кредит по фактурата в общ размер на
31 992,48 лв.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза (л.199-
205) при извършен оглед и съпоставка между проектната документация и реалното
изпълнение на място се установяват разминавания, при което определянето на точните
количества изпълнени СМР по посочените видове не може да се направи без подробни
измервания. По време на извършения оглед на място вещото лице е установило, че
главно по фасадите югоизток и северозапад са налице много неравности в изпълнената
система с топлоизолация, без добро нивелиране и по цялата повърхност няма равен
участък, въпреки положените шпакловка и външна силикатна мазилка. Вероятната
причина за това е недоброто нивелиране на отделните плочи пенополистирол. Общото
количество некачествено изпълнена топлоизолация е на стойност 40 502,19 лв. Вещото
лице посочва, че обектът е въведен в експлоатация с удостоверение № 220/04.09.2018 г.
и към момента се ползва по предназначение. При съпоставка на количествата
изпълнени и актувани от ищеца СМР и окончателно актуваните и предадените от
ответника на възложителя СМР, се установява, че отчетените от ищеца на ответника
количества СМР напълно съвпадат с тези, отчетени от ответника към възложителя.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
4
По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационно правоотношение с ответника по валиден договор за
извършване на строително-монтажни работи (договор за подизпълнение),
извършването на посоченото в двата акта обр. № 19 от 04.05.2018 г. и двустранна
сметка № 22 количество строително монтажни работи в договорения срок, приемане от
ответника на извършената работа без забележки, задържането на процесната гаранция
и нейния размер, както и настъпването на предпоставките за нейното освобождаване.
Страните не спорят относно наличието на облигационно правоотношение,
възникнало по силата на договор за изработка от 01.11.2017 г., въз основа на който в
тежест на ищеца е възникнало задължение да извърши строително-монтажни работи на
сграда с административен адрес: гр. Б., ул. „Ц. С. I“, бл. 111.
Видно от приложените по делото два на бр. акта обр. 19 на 04.05.2018 г. (л.45-
48) за процесния обект – жилищна сграда в гр. Б., ул. „Ц. С. I“ № 111 ищецът и
ответникът съвместно са съставили и подписали двата акта за заплащане на
извършените СМР, в които са описали извършените СМР като вид и количество,
посочили са тяхната единична цена и стойността, която следва да се заплати за всеки
вид работа, както и общо за всички извършени СМР. Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза (л.203) отчетеното количество извършени СМР от
строителя „Г. И.“ ООД към възложителя Община Б. напълно съвпада с отчетеното
количество извършени СМР от подизпълнителя „Б. Г.“ ООД към строителя „Г. И.“
ООД. В Констативен протокол за установяване годността за приемане на строежа от
23.05.2018 г. (л.41-44), с който е извършено предаването на строежа от строителя на
възложителя, е посочено, че реализацията на „Национална програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради“ за бл. 111, ул. „Цар Самуил I-ви“, гр.
Б. е изпълнена съгласно одобрените инвестиционни проекти и екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1-3 ЗУТ, условията на
договора (договорите) за строителство и съответните анекси към него и наличната
строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е приел без възражения
извършената работа и се е ползвал от нея, като е предал на възложителя Община Б.
СМР с идентично количество като полученото от ищеца.
Между страните е безспорно, че ответникът е задържал гаранция за добро
изпълнение в размер на 22 240,15 лева.
Съгласно чл. 28, ал. 2 от сключения между страните договор задържаните суми
се освобождават в срок от 15 дни след завършване на пълния обем договорни работи и
приключване на строителството на обекта, отговарящи на изискванията за качество,
удостоверено с подписване на Акт образец 15 и при условие, че в този срок не са се
появили скрити дефекти, свързани с качеството на извършваните работи или с
качеството на вложените материали. Съгласно чл. 28, ал. 3 ако в срока по предходната
алинея се проявят дефекти, свързани с качеството на извършените работи или с
качеството на вложените материали, установени с двустранно подписан протокол, то
строителят има право да задържи задържаните суми до отстраняване на
констатираните дефекти или да усвои сумите и да отстрани самостоятелно
констатираните дефекти.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза (л.199-205) при извършен оглед и съпоставка между проектната
документация и реалното изпълнение на място се установяват разминавания, при което
определянето на точните количества изпълнени СМР по посочените видове не може да
се направи без подробни измервания. По време на извършения оглед на място вещото
5
лице е установило, че главно по фасадите югоизток и северозапад са налице много
неравности в изпълнената система с топлоизолация, без добро нивелиране и по цялата
повърхност няма равен участък, въпреки положените шпакловка и външна силикатна
мазилка. Вероятната причина за това е недоброто нивелиране на отделните плочи
пенополистирол. Общото количество некачествено изпълнена топлоизолация е на
стойност 40 502,19 лв.
Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания.
Предвид констатираното от вещото лице непълно и некачествено изпълнение
на СМР на обекта и обстоятелството, съдът намира, че въпреки, че работата е приета от
строителя и от възложителя без възражения, към момента на приключване на устните
състезания по делото, не са налице предпоставките за освобождаване на задържаната
гаранция, тъй като по делото е безспорно установено, че в извършените СМР са се
появили дефекти.
Поради това, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради несбъдването на вътрешнопроцесуалното условие за уважаване на
главния иск, не следва да бъдат разглеждани заявените от ответника при условията на
евентуалност възражения за прихващане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът.
Ответникът е претендирал разноски, като е представил доказателства за
заплащане на депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза 300 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., които следва да му бъдат присъдени
в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Б. Г.“ ООД, ЕИК:
********* срещу „Г. И.“ ООД, ЕИК: *********, установителен иск с правно основание
чл. 79 ЗЗД за сумата от 22 240,15 лева, представляваща задържана гаранция за добро
изпълнение по договор за извършване на строително-монтажни работи от 01.11.2017 г.
за обект „Сграда с административен адрес гр. Б., ул. „Ц. С. I, бл. 111“, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от
05.01.2022 г. по ч.гр.д. № 70474/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА „Б. Г.“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на „Г. И.“ ООД, ЕИК:
*********, сумата от 3 300 лева, представляваща разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6