гр.
Сливен, 10.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Галя Георгиева като
разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм. дело № 383/2020 год. по описа на Административен съд Сливен за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.П.Ж. ***
чрез адв. Х.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 20-1670-000377 от 01.10.2020 год. издадена от Началник РУ -
Сливен към ОДМВР – Сливен, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
успешно полагане на проверовъчен изпит.
В жалбата се излагат подробни
обяснения на случилото се по време на проверката като жалбоподателят не отрича,
че е управлявал МПС с износена задна дясна гума. Не е съгласен с квалификацията
на административния орган, че извършеното нарушение е немаловажно. Оспорващият
твърди, че нарушението не е извършено от незнание. Прави се искане съдът да
отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващият редовно
призован се явява лично и с адв. Х., който поддържа жалбата. Ангажира
доказателства. Моли съда заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата Началник РУ -
Сливен към ОДМВР – Сливен редовно призован не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище намира, че жалбата е неоснователна и същата
следва да бъде отхвърлена.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, включително тези в административната
преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
На жалбоподателя е съставен АУАН № 520669/01.10.2020
год. за това, че на 01.10.2020 год. в 16:20 часа в г. С. на б. „Б. ш.“ посока
с.С. като водач на МПС Фиат Пунто с per. №********л. с. управлява МПС, което е
технически неизправно-задна дясна гума „Й. У.“ е с износен до гладкост
протектор. Нарушението е извършено поради незнание на ЗДвП. При посочване на
текстовата част на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът н. м. да го п. като вместо
това казва, че пише М.П.Ж.. При извършената проверка водачът не представя
СУМПС.
Издадена е Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1670-000377/01.10.2020 год. от Началник
РУ Сливен към ОДМВР Сливен, с която на М.П.Ж. за нарушението описано в АУАН № 520669/01.10.2020
год. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "в" ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на
проверовъчен изпит считано от 16:20 часа на 01.10.2020 год. Заповедта е връчена
на лицето на 02.10.2020 год. С жалба вх. № СД-01-01-3615 от 16.10.2020 год. Ж.
е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото
съдебно производство.
По делото са приети като
доказателства заверени копия на съставен АУАН № 520669/01.10.2020 год., справка
за нарушител, ЗПАМ № 20-1670-000376/01.10.2020 год. и Заповед №
343з-86/20.01.2017 год. на Директор ОД на МВР – Сливен.
По делото е разпитана като свидетел с.
на жалбоподателя свид.И. П. Д. Съгласно нейните показания на датата на
проверката жалбоподателят е отивал да смени гумата на колата. През 2007 год. Ж.
получил и. и н. м. да г., както и да п., тъй като р., с която п. била п. М. да
г. само някои д. На всеки три години му издавали телково решение. Шофьорска книжка
имал отдавна. У. до п. к.
Оспорващият твърди по време на
съдебното заседание, че когато са го спрели за проверка отивал да смени гумата
на колата. Същият представи на съда за сведение пълномощно заверено от
нотариус, под което същият се е подписал с п. о. Заявява, че може да чете и
познава парите.
По делото е представено и прието като
доказателство заверено копие от ЕР № 4293 от заседание № 181 от 09.11.2020 год.
на ТЕЛК-общи заболявания при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр.Сливен, съгласно
което лицето се явява за преосвидетелстване и му е определена 50 % трайно
намалена работоспособност. Като дата на и. е посочена 10.08.2007 год. Водеща
диагноза „Други о. р. на л. и п., дължащи се на б., у. и д. на г. м.“ „О. р. на
л. и п., състояние след и. м. и. в БЛСМА /04.08.2007 год./, о. л. д. х., а. х.
гр.***, х. с.“.
При горната фактическа обстановка
съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по
същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със
Заповед № 343з-86/20.01.2017 год. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-48/16.01.2015 год.
министъра на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР –
Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т. 7 от ЗДвП, като в т. 1. 2 от заповедта е посочен началник РУ -
Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата
е в изискуемата писмена форма като съдържа фактическите и правни основания за
нейното издаване вкл. чрез препращането към констатациите обективирани в АУАН №
520669/01.10.2020 год.
Не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на оспорения акт.
По отношение на съответствието с
материалноправните разпоредби и целта на закона:
Принудителните административни мерки
по чл. 171 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на
чл. 22, предложение второ от Закона за
административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното
си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК като при липса на предвидено друго в специалния закон
ЗДвП на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН се прилага редът на глава пета, дял първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с
правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до
доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла
на чл. 179 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното
пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо, във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка различна от тази по АУАН лежи върху подателя на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП посочена като
правно основание за издаване на процесната заповед се отнема временно
свидетелството за управление на МПС на водач, който поради незнание е извършил
немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на
проверовъчен изпит. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ е необходимо наличието на следните кумулативно определи
предпоставки: водач, който е извършил нарушение на правилата за движение, това
нарушение да не е маловажно и да е извършено от водача поради незнание на
правилата за движение.
В хода на съдебното производство не е
оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства
по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства
по административната преписка съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия
процес. Съдът кредитира като достоверни доказателствата по административната преписка,
защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни,
логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК съдът намира, че същият е съставен от компетентен
орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, в установените от закона форма и ред, поради което е
и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на фактическите констатации описани в
мотивите му.
В случая от събраните по делото
доказателства включително и от свидетелските показания безспорно се установява,
че жалбоподателят на 01.10.2020 год. е управлявал с. си лек автомобил с
износена задна дясна гума, което не се оспорва от Ж., т.е. налице е първата
предпоставка за налагане на ПАМ като процесната.
Следващата предпоставка, която следва
да е налице е извършеното нарушение да е от незнание. Противно на твърдяното в
жалбата по време на проверката актосъставителят е установил, че лицето н. м. да
п. текста на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП при показване на същия на водача. Както
бе посочено по-горе съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, което в
настоящия случай не бе направено. Съставителят на акта, който безспорно е
упълномощено съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП лице, има право да контролира спазването на правилата
на движение от всички участници в движението - т. 1 на същия член. Съдържанието
на това негово правомощие неминуемо изисква преценка и за знанието на правилата
за движение. Като констатират извършване на нарушение контролните органи имат
право да предприемат подходящи превантивни мерки за предотвратяване на бъдещи
нарушения, което е в съответствие със задължението им по чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗДвП и целта на закона. Както се отбеляза по-горе чл. 189, ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в
актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до
доказване на противното. Както в хода на административното производство, така и
в настоящото съдебно такова оспорващият не ангажира годни доказателства,
оборващи констатациите в акта. Напротив от разпита на жалбоподателя съдът чрез
преки впечатления установи, че оспорващият н. м. да п. пълномощното, което
същият показа на съда. В подкрепа на този извод е фактът, че оспорващият се е
подписал под пълномощното чрез п. о. Освен, че н. м. да п. документа, в
подкрепа на твърденията в АУАН съдът установи, че оспорващият т. г. и т. р.
околните. Това се потвърждава от приетото като доказателство ЕР на ТЕЛК,
съгласно което лицето се оплаква от с., с. на д. к. и н. г. Тези факти взети
предвид ведно с установеното по време на проверка навеждат на единствения
извод, че е налице и втората предпоставка за налагане на ПАМ „временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС“, а именно „незнание“.
На следващо място оспорващият твърди,
че не е извършил немаловажно нарушение. Съгласно § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП по смисъла на този закон
"Маловажно" е нарушението, което макар и с незначителни отклонения от
нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна
обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. По
аргумент за обратното нарушение, което не отговаря на изискванията за
маловажност е немаловажно. Като е управлявал МПС с износена задна дясна гума
оспорващият е създал реална опасност от възникване на ПТП, поради което не може
да се приеме, че извършеното нарушение е маловажно. Видно от отразеното в акта
за нарушение гумата е била износена „до гладкост“, т.е. далеч от изискванията
дълбочината на протекторния рисунък да е поне 1,6 мм. При това положение
правилно е съставен АУАН на основание чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като
превозното средство е било технически неизправно-аргумент от чл.10, ал.1, т.9,
б.Г от ППЗДвП. Ирелевантно е обстоятелството поради каква причина водачът е
управлявал МПС, което е технически неизправно, щом е налице безспорно
извършване на нарушението.
С оглед гореизложеното заповедта е
издадена в съответствие с материално-правните разпоредби.
Същата е издадена и в съответствие с
целта на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП-предотвратяване
на възможността поради незнание водачът да извърши други нарушения на правилата
за движение до доказване по надлежния ред - чрез полагане на проверочен изпит,
на компетентността си да управлява МПС като правнорегламентирана дейност.
Ето защо съдът намира обжалваният
административен акт за законосъобразен като постановен при спазване на
изискванията за форма на административния акт, в съответствие с материалния
закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените
правила и в съответствие с целта на закона.
Жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Във връзка с гореизложеното на
основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Ж. ЕГН ********** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1670-000377 от 01.10.2020
год. издадена от Началник РУ - Сливен към ОДМВР – Сливен, с която на оспорващия
на основание чл. 171, т. 1, б. "в" от
Закона за движението по пътищата е наложена принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до успешно полагане на проверовъчен изпит", като неоснователна.
Решението е окончателно съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: