Р Е Ш Е Н И Е
№... 06.11.2020г. Гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 12.10.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Росица Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия Минчева Гр.дело №2773 по описа за
2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за заплащане на
увеличен размер на обезщетението при пенсиониране с правно основание по чл.222,
ал.3 КТ във връзка с чл.1, ал.2 от Постановление №31 на МС от 11.02.1994г. за
увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от Кодекса
на труда, в размер на 4535,48лв.,
както и за заплащане на законната лихва върху главницата за времето от подаване
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и за съдебните
разноски по делото.
Искът е предявен К.М.Б. *** срещу “**” гр.Стара Загора. С
исковата молба се твърди, че ищцата е работила в ответното дружество, като
трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 01.06.2019г. Със заповед било определено да бъде изплатено
обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ в размер на 2 брутни трудови
възнаграждения, възлизащи на сумата от 2267,74лв. Ищцата счита, че ответникът
следва да й заплати обезщетение в размер на 6 брутни заплати, като се основава
на предвиденото в чл.1, ал.2 от Постановление №31 на МС от 11.02.1994г. за увеличаване в
някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, където е регламентирано, че обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ в увеличен размер и от датата по предходната алинея (след 01
януари 1993г.) се определя и на педагогически и медицински кадри, както и на
артистичния и художествено-творческия персонал, когато през последните десет
години от трудовия си стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време
и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на
образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството.
Целият трудов стаж на ищцата бил в сферата на здравеопазването. На 01.11.1994г.
ищцата сключва трудов договор с „**“ на длъжност: **в **, където работи до
15.11.2012г., независимо и извършваните структурни промени на работодателя.
Работодателят на ищцата - ** при **) бил държавно болнично заведение съгласно
действащите към този момент нормативни правила. През 1995 год. „** - гр.Стара
Загора" е преобразуван чрез сливане в „**" - гр.Стара Загора, а **
придобива статут на структура към **при „**". При извършената реформа
трудовото правоотношение на ищцата е запазено в условията на универсално
правоприемство. През 2000г. „**“ е преобразувана в еднолично акционерно
дружество с държавно имущество съгласно чл.1 от нейния устав с наименование „**(през
2008г. е извършена промяна в наименованието), чиито принципал е държавата.
Трудовото правоотношение на ищцата било запазено на основание чл.123 от КТ. В
средата на 2012г. с последваща реформа „**била преобразувана чрез вливане в **.
Трудовото правоотношение на ищцата също било запазено, а по - късно е
прекратено по взаимно съгласие на страните на 15.11.2012г. През целия период 01.11.1994г. -
15.11.2012г., през който ищцата е полагала труд като медицинска сестра, трудовият й стаж е
преминал изцяло в лечебни заведения на бюджетна издръжка. Този период обхващал и част от
законовоизискуемия 10-годишен срок преди придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст съгласно Постановление №31 на МС от 11.02.1994г. Всички работодатели на ищцата в условията на
универсално правоприемство след извършената здравна реформа през 2000г. били
акционерни дружества, чиито принципал е държавата, притежаваща 100 % от капитала на дружеството. След
прекратяване на трудовото си правоотношение с „**" АД, на 15.11.2012г.
ищцата сключва нов трудов договор, като през периода 15.11.2012г. - 01.06.2019г. ищцата била в трудово правоотношение с
ответното дружество, назначена като служител на длъжността **първоначално в
отделение „**“, а след това - в отделение „Експедиция и съхранение“. Съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, центровете по
**се създават от държавата, от което законово правило следва, че получават
издръжка от републиканския бюджет. Общият трудов и осигурителен стаж на ищцата
при ответното дружество бил 6 години, 6 месеца и 16 дни, положен изцяло в организация на бюджетна
издръжка, каквото е ответното дружество. Ищцата счита, че са налице всички
изискуеми законови предпоставки за получаване на обезщетение в увеличен размер
от шест брутни трудови възнаграждения на основание чл.222, ал.3 от КТ във
връзка с чл.1, ал.2 от Постановление №31 на МС от 11.02.1994г.
Моли съда да осъди ответника да й заплати
сумата от 4535,48лв., представляваща частично незаплатено гратификационно обезщетение в размер на четири брутни трудови
възнаграждения на основание чл.222, ал.3 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от
Постановление №31 на МС от 11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера
на обезщетенията по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда заедно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на
паричната сума. Претендира да й бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът в срока за писмен отговор и
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва изложените в исковата
молба обстоятелства за наличието на трудово правоотношение между страните,
неговото прекратяване, както и начисляването на обезщетение в размер на 2
брутни трудови възнаграждения на ищцата. Оспорва предпоставките за възникване
на задължението за изплащане на обезщетение в увеличен размер от 6 брутни трудови
възнаграждения. Съгласно чл.1, ал.2 от Постановление
№31 на МС от 11.02.1994г. е необходимо
работникът или служителят да е част от педагогическите и медицинските кадри,
както и на артистичния и художествено-творческия персонал, като през
последните десет години от трудовия си стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост да е
работил в организации и звена на
бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването,
социалните грижи, културата и изкуството. Доколкото ответното дружество било
второстепенен разпоредител с бюджетни средства то е организация на бюджетна
издръжка. Ответникът обаче оспорва факта, че предходния работодател на ищцата **и
влялата се в нея „**“ ЕАД, също са организации или звена на бюджетна издръжка
през последните 10 години. **е регистрирана като търговско дружество с Решение
№3483 от 11.09.2000г. по ф.д. №1622/2000г. на Окръжен съд Стара Загора и от
тогава изпълнявала дейността си, съгласно разпоредбите на Търговския закон с
произтичащите от това права и задължения. Съгласно официално становище на
Министерство на здравеопазването, финансирането на определени дейности на
дадена организация със средства от държавния бюджет не я определя като
„бюджетна организация“, респ. такава на бюджетна издръжка. Действително
болницата получавала значителни по размер суми от Министерството на
здравеопазването, но това не я определяло като „бюджетна организация“ по
смисъла на закона. За периода от 12.09.2000г. (регистрацията на **“ ЕАД, като търговско дружество,
впоследствие преобразувано чрез сливането с **“ АД) до 15.11.2012г. (датата на
прекратяване на трудовия договор) ищцата е полага труд в търговско дружество,
което не отговаряло на определението за „бюджетна организация“, т.е. не били
налице условията за получаване на увеличено обезщетение по реда на чл.1, ал.2 от Постановление № 31 на МС от 11.02.1994г. -
поради липса на десет непрекъснати години работа в сферата на здравеопазването
в бюджетна организация.
Поради тази причина ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноските по делото.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Безспорно е установено по делото фактът на трудовото правоотношение между страните, неговото прекратяване, начисляването на обезщетение в размер на 2 брутни трудови възнаграждения и изплащането на сумата от 2267,74лв. от страна на ответника към ищеца.
От представените и приети като писмени доказателства копия
на: Трудова книжка №1; Трудова книжка №152 - продължение, серия Т № 381521, е видно, че целият трудов стаж на ищцата бил в сферата на
здравеопазването. На 01.11.1994г. ищцата сключва трудов договор с „**“ на
длъжност: **в **, където работи до 15.11.2012г., независимо и извършваните
структурни промени на работодателя. Работодателят на ищцата - ** при **) бил
държавно болнично заведение съгласно действащите към този момент нормативни
правила. През 1995 год. „** - гр.Стара Загора" е преобразуван чрез сливане
в „**" - гр.Стара Загора, а ** придобива статут на структура към **при „**".
При извършената реформа трудовото правоотношение на ищцата е запазено в
условията на универсално правоприемство. През 2000г. „**“ е преобразувана в
еднолично акционерно дружество с държавно имущество съгласно чл.1 от нейния
устав с наименование „**(през 2008г. е извършена промяна в наименованието).
Трудовото правоотношение на ищцата било запазено на основание чл.123 от КТ. В
средата на 2012г. с последваща реформа „**била преобразувана чрез вливане в **.
Трудовото правоотношение на ищцата също било запазено, а по - късно е
прекратено по взаимно съгласие на страните на 15.11.2012г. От 15.11.2012г. ищцата е сключила
трудов договор с ответника, където е работила до пенсионирането си. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника.
Спорно по делото е обстоятелството дали предходния работодател на ищцата е бюджетна организация, при положение, че от 2000г. е преобразуван в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. В тази насока от ищеца са представени копия на: Справка за основни обстоятелства на „**(заличен търговец) от ТРРЮЛНЦ заедно със детайлна справка за едноличен собственик на капитала, вписан с париден № 20080604171925; Консолидиран годишен финансов отчет за 2009г. на „**; Консолидиран годишен финансов отчет за 2010г. на „**; Индивидуален годишен финансов отчет за 2011г. на „**; Индивидуален отчет за всеобхватния доход за годината, завършваща на 31.12.2012г. на **. От така приетите писмени доказателства се установява, че предходния работодател на ищцата е бил еднолично акционерно дружество, с едноличен собственик на капитала – държавата чрез Министерство на здравеопазването. Лечебните заведения за болнична помощ по смисъла на чл.9 от Закона за лечебните заведения се финансират от следните източници, съгласно чл.96 от Закона за лечебните заведения: 1. Националната здравноосигурителна каса; 2. държавният и общинските бюджети; 3. застрахователи, лицензирани по раздел II, буква "А", т. 2 или т. 1 и 2 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането; 4. местни и чуждестранни юридически и физически лица. Съгласно разпоредбата на чл.106а от Закона за лечебните заведения: „Министерството на здравеопазването субсидира преобразувани държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала за дейностите по чл.82, ал.1, т.6а, 6в и 9 от Закона за здравето.
(2) Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения по ал. 1 и за дейности по поддържане на медицински регистри и дейности по чл.82, ал.1, т.8 от Закона за здравето, определени от министъра на здравеопазването с наредбата по ал. 6.
(3) Министерството на здравеопазването субсидира държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и държавни и общински центрове за психично здраве за дейностите по чл.82, ал.1, т.3 и 3б от Закона за здравето, както и за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК. За медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК, Министерството на здравеопазването може да субсидира и държавни и общински комплексни онкологични центрове.
(4) Министерството на здравеопазването може да субсидира за дейности по ал. 1, 2, 3 и 5а и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(5) Извън случаите по ал. 1 – 4 Министерството на здравеопазването субсидира:
1. лечебни заведения за болнична помощ за оказване на спешна медицинска помощ на пациенти със спешни състояния, преминали през спешни отделения, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение;
2. държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ за оказване на консултативна медицинска помощ на спешни пациенти по искане на дежурните екипи в центровете за спешна медицинска помощ.
(5а) Извън случаите по ал. 1 – 5 Министерството на здравеопазването може да субсидира:
1. държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести по чл.61, ал.1 или 3 от Закона за здравето;
2. лечебни заведения за болнична помощ, извън тези по т. 1, за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ през периода на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл.61, ал.1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1 от Закона за здравето.
(6) Субсидирането по ал. 1 – 5а се извършва по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването, въз основа на едногодишни договори, в рамките на средствата за тези дейности по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година и при спазване на изискванията на Закона за държавните помощи.
(7) С наредбата по ал. 6 се определят и критериите и редът за финансиране на държавни и общински лечебни заведения, в които ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали осъществяват правото си на отдих и лечение, предвидено в нормативен акт.“
Този текст предвижда редица случаи на субсидиране на лечебните заведения за болнична помощ от държавния бюджет извън заплащането по договор на дейностите по клинични пътеки. Съгласно §1, т.5 от Закона за публичните финанси „Бюджетни организации“ са всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл.171.“, а съгласно §1, т.3 от същия закон „Бюджетна субсидия“ е трансфер с общо или целево предназначение, който централният бюджет предоставя безвъзмездно на бюджетна организация за съответната бюджетна година.“ Това означава, че бюджетна субсидия се предоставя само на бюджетна организация, за каквато очевидно се считат и лечебните заведения за болнична помощ.
Предвид цитираните разпоредби настоящият състав приема, че преди да сключи трудов договор с ответника, ищцата е работила повече от 10 години в организация на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването.
Обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е от категорията плащания, наречени в правната теория „гратификационни“ - изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника или служителя за това, че „е приключил живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и отива в пенсия“. Когато придобитият при един и същ работодател трудов стаж е над 10 години, с общата трудовоправна норма законодателят е предвидил това плащане да е в по-голям размер, защото по характера си то изразява признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия принос и лоялност, засвидетелствани с продължителната работа.
В практиката на ВКС е изяснено, че предпоставките за придобиване правото на обезщетение по чл.222, ал.3 са - прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за възникване правото на увеличения размер на обезщетението (6 работни заплати) е - последните 10 години трудовият стаж да е при един и същ работодател. Същевременно, с ПМС №31/11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 КТ са уредени случаи, при които въпреки, че лицата през последните 10 години от трудовия си стаж са работили при различни работодатели, размерът на обезщетенията също се изплаща в увеличения размер за 6 месеца. Целта на законодателното разрешение е съобразяване на обстоятелството, че причините, поради които лицата не са работили при един и същ работодател през тези години поначало са обективни и независещи от волята им - преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка (чл.1, ал.1 и ал.3 от посоченото постановление). Аналогична е целта на разрешението по чл.1, ал.2 от ПМС №31/11.02.1994г. за педагогическите и медицинските кадри, както и за артистичния и художествено-творческия персонал. В цитираната норма е предвидено, че увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ (6 работни заплати) се изплаща на посочените категории лица, макар последните 10 години преди пенсионирането си да са работили при различни работодатели – в организации и звена на бюджетна издръжка и в съответната сфера на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството.
Трудовите права са неразривно обвързани с динамичните промени в социално-икономическата сфера, които в определени случаи обективно препятстват реализирането на правото на труд. Във всеки отделен случай съдът е длъжен да анализира и съобрази конкретните обстоятелства по делото, за да не се допусне приложение на по-неблагоприятна трудовоправна норма и неравно третиране на кадрите от здравеопазването в областта на трудовите им права (така, както например, законът и практиката признават правото на обезщетение по чл.1, ал.2 от ПМС №31/11.02.1994г. на медицинските кадри за работа на длъжности в сферата на здравеопазването и в тази на социалните грижи). Обратното тълкуване би било в противоречие с целта и смисъла на закона, респ. с благодарствения характер на обезщетението и би създало необоснована разлика в третирането на медицинските кадри. Възприетото тълкуване е в съответствие и с един от основните принципи в правото - за равенство и недискриминация (чл.6 от Конституцията на РБ, чл.14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, във връзка с чл.1 от Протокол 1), който изисква от държавата равно отнасяне към еднакви, или сходни случаи, респ. допуска неравно отнасяне към нееднакви случаи в зависимост от разликата между тях - като тогава разликата в третирането има за цел да премахне съществуващото неравенство и води до равенство по същество. (така Решение №140 от 18.01.2019г. на ВКС по гр. д. №2809/2017г., IV г. о., ГК)
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане нормата на чл.1, ал.2 от ПМС №31/11.02.1994г. и на ищцата следва да бъде изплатено обезщетение в размер на общо 6 брутни работни заплати. Тъй като на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 2 брутни работни заплати – 2267,74лв., то сумата, която й се дължи от ответника е в размер на 4535,48лв. за четири брутни работни заплати. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,
в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебни и
деловодни разноски в размер на 660,00лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “**”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.**, представляван от директора **да заплати на К.М.Б., ЕГН **********,***, сумата от 4535,48лв. /четири хиляди петстотин тридесет и пет лева и 48 стотинки/, представляваща частично незаплатено гратификационно обезщетение в размер на четири брутни трудови възнаграждения на основание чл.222, ал.3 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от Постановление №31 на МС от 11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 29.07.2020г. до окончателното заплащане на паричната сума, както и сумата от 660,00лв. /шестстотин и шестдесет лева/, представляваща направените съдебни и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: