Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 355
гр.
Бургас, 08.03.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на осми февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Галя Русева
при секретаря И.Г., като разгледа докладваното от съдия
Русева административно дело № 2274 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление на
средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба на „КРОА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“,
ул. „Септемврийци“ № 22А, представлявано от управителя М. Б., против т.3, т.4 /стр.3/ и т.4 /стр.4/ от Решение за верификация на
постъпило искане за междинно плащане и за определяне на финансова корекция № BG05M9OP001-2.010-0325/41
от 23.10.2020 г., издадено от Заместник-министър на труда и социалната политика
и Ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020, с което е установено извършено от жалбоподателя
нарушение по смисъла на чл.70, ал.1, т.4 ЗУСЕСИФ във връзка с неизпълнение на
последващи ангажименти да се запази функционирането на социалното предприятие
за срок от 12 месеца, както и заетостта на минимум 50 % от новоназначените
представители на целевата група по бюджетно перо 1 за период не по-малко от 6
месеца след приключване на проектните дейности, като на жалбоподателя е
определена финансова корекция в размер на 100 % върху засегнатите от
нарушението допустими разходи на обща стойност 38 435,21 лв. и е определена сумата от 38 485,27 лв.
за възстановяване от страна на жалбоподателя по Административен договор BG05M9OP001-2.010-0325.
В
жалбата се излагат възражения, че решението страда от пороци по см. на чл. 146,
т. 4 от АПК и се иска отмяната му. Сочи се, че решението е издадено в противоречие с
влязло в сила съдебно решение по адм.дело № 1317/2019 г. по описа на АдмС
Бургас, по което съдът вече се е произнесъл по въпроса следва ли да бъде
наложена процесната финансова корекция, или не. Сочи се също, че неправилно е
определена финансова корекция въз основа на разпоредбата
на т.3 от Приложение № 2 към чл.2, ал.2 от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57/2017 г., в сила от 06.03.2020 г., тъй като към
06.03.2020 г., а и към датата на влизане в сила на предишната редакция на
разпоредбата – 23.08.2019 г., Административен
договор BG05M9OP001-2.010-0325 вече е бил прекратен.
В
с.з. жалбоподателят не се представлява, редовно уведомен. Сочи доказателства,
претендира уважаване на жалбата и присъждане на разноски съгласно списък,
представен с писмена защита /л.1059/.
Ответникът – Заместник-министър на труда и социалната политика и Ръководител
на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020, редовно
призован, изпраща представител в съдебно заседание, който изразява становище за
неоснователност на жалбата на поддържаните в отговора основания. Обосновава, че
административният договор е прекратен и по делото е установено, че
жалбоподателят не е изпълнил изискването за поддържане на устойчивост на
предприятието. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че настоящият спор
вече е разрешен с решението по адм.дело № 1317/2019 г. по описа на АдмС Бургас,
ответникът твърди, че не е налице сила на пресъдено нещо. Сочи доказателства,
претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя на осн.чл.78, ал.5 ГПК
вр.чл.144 АПК.
Административен съд - Бургас, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените към настоящото производство
доказателства се установява, че на 06.06.2018 г. между Министерство на труда и
социалната политика, чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни
програми и проекти“, представлявано от З. Р.– заместник-министър, в качеството
на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“, от една страна, и жалбоподателя „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ********* /бенефициент/,
от друга, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020, процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“, за
изпълнение на проект КРОА ВИА – социално предприятие с център за обучение, представляваща
минимално помощ в съответствие с Регламент (ЕС) № 1407/2013, с регистрационен
номер на договора BG05M9OP001-2.010-0325-C01
(л.557-579). Проектът е на стойност
192 426,36 лева - изцяло безвъзмездна финансова помощ без собствен принос
и с основни дейности: 1.подбор и наемане на лица от целевата група (лица в
неравностойно на пазара на труда и други социално изключени лица) и създаване
на заетост до 12 м; 2.социална и професионална интеграция на представители на
уязвимите групи в сектора на социалната икономика и обучение на заетите лица;
3.осигуряване на наставници за заетите лица; 4.приспособяване на работната
среда, оборудване и обзавеждане; 5.създаване на социалното предприятие /л.558/.
Проектът е с индикатори на изпълнение „Неактивни или
безработни участници“ 11 бр. и с индикатори за резултат „Неактивни или
безработни участници в заетост след приключване
на операцията“ 11 бр.
Като срок/период за изпълнение на проекта е 15 месеца,
считано от 01.08.2018 г., като изпълнението на дейностите по договора започва
от 01.08.2018 г. /л.559/.
Предвидени са следните клаузи за прекратяване на
административния договор/финансирането /л.571/:
- когато Управляващият орган или бенефициентът
са на мнение, че договорът повече не може да се изпълнява ефективно, то следва
изясняване на тези обстоятелства при размяна на съответната кореспонденция. Ако
страните не постигнат споразумение за разрешаване на проблема, всяка от тях има
право да инициира прекратяване на договора с двумесечно писмено предизвестие
/чл.3.55/;
- освен при условията на ЗУСЕСИФ, Управляващият орган
има право да прекрати административния договор без предизвестие и без да
изплаща каквито и да било обезщетения, при наличие на следните изброени
хипотези:
а) ако бенефициентът неоснователно не изпълни някое от
задълженията си и продължава да не го прави или не представя задоволително
обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено уведомление,
включително при констатирана нередност от страна на Управляващия орган;
б) ако бенефициентът е обявен в несъстоятелност, или
спрямо него е открито производство по несъстоятелност или се намира в
производство по ликвидация;
в) ако бенефициентът извърши промяна в
правно-организационната си форма или предприеме преобразуване, освен ако
предварително е уведомил Управляващия орган и последният е изразил писмено
съгласие да продължи договорните отношения с новото или преобразуваното
юридическо лице;
г) ако бенефициентът, при представяне на първо искане
за междинно плащане, не представи съответните документи, с които да удостовери,
че организацията – бенефициент е новосъздаденото социално предприятие, което
попада в обхвата на дефиницията, посочена в Условията за кандидатстване. В
случай, че бенефициентът не е поискал междинно плащане, тази проверка се
осъществява при подаване на искане за окончателно плащане или при осъществяване
на служебна верификация;
д) в случай, че бенефициентът не е спазил изискването
за несъздаване на ново юридическо лице по време на изпълнението на проекта и
представи документи, според които друго (ново) юридическо лице е това, което
всъщност отговаря на изискванията на определението за социално предприятие,
посочено в Условията за кандидатстване /чл.3.56.1/;
е) в случай, че лице, представляващо или управляващо
бенефициентът, образува, участва или ръководи организирана престъпна група или
е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер по глава
пета, шеста, седма, осма или девета от особената част на НК, или е освободено
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК;
В случай, че за лице, представляващо бенефициента, са
налице обстоятелствата за отстраняване от участие в процедура за възлагане на
обществена поръчка съгласно чл.54 от Закона за обществените поръчки и
посочените в документите по чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ обстоятелства по чл.55 от
ЗОП, или което не е изпълнило разпореждане на Европейската комисия за
възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ;
ж) ако бенефициентът не спазва разпоредбите на членове
3.38, 3.48, 3.65, 3.66, 3.67, 3.68, 3.69 и 3.70;
з) ако бенефициентът декларира неверни или непълни
данни с цел да получи безвъзмездната финансова помощ, предмет на договора, или
представи доклади, които не отразяват действителното положение /чл.3.56.2/.
Според клаузите на административния договор,
Управляващият орган може още да отмени договора без предизвестие и без да дължи
обезщетение и в случай, че бенефициентът осъществи неправомерни действия в
ущърб на финансовите интереси на Европейската общност. Това условие се отнася и
до партньорите, изпълнителите и представителите на Бенефициента (чл.3.57).
При отмяна на договора бенефициентът има право да
получи само такава част от безвъзмездната финансова помощ, която е верифицирана
по надлежния ред, отговаря на изпълнената част от договора, като се изключват
разходите, свързани с текущи ангажименти, които следва да бъдат изпълнени след
прекратяването на договора (чл.3.58). За тази цел бенефициентът следва да
представи искане за плащане и заключителен доклад в съответствие с членове 3.33
и 3.34;
В случаите, описани в горните членове, Управляващият
орган има право да вземе предпазни мерки, които се изразяват във временно прекратяване
на плащанията без предизвестие.
Според чл.3.6
от договора, исканията за верифициране на разходи и плащания се подкрепят с
представяне на междинни и окончателен доклади в съответствие с чл.3.33 и
чл.3.34 от договора. Съгласно чл.3.33
от договора, бенефициентът се задължава да изготви междинни доклади и
окончателен доклад, които се състоят от техническа и финансова част и се
изготвят в ИСУН 2020; към доклада се прилага опис на разходооправдателните
документи, придружен с копия на документите за всички разходи, направени през
периода, за който се отнася докладът, с информация за наименованието, размера,
съответното перо в бюджета на проекта и посочване на разходооправдателния
документ. Междинни доклади се представят заедно с всяко искане за междинно плащане
/чл.3.34/.
Съгласно чл.3.8
от договора, управляващият орган извършва авансово плащане в срока по чл.61,
ал.1 ЗУСЕСИФ, в случай, че авансовото плащане е обезпечено в пълен размер, и
при посочени условия в договора.
Според чл.3.9
от договора, управляващият орган извършва междинни/окончателни плащания след
верифициране на разходите, въз основа на подадени от бенефициента искания за
междинно/окончателно плащане в ИСУН 2020, междинен/окончателен доклад, в
съответствие с чл.3.3 от договора и при условията на чл.60-64 от ЗУСЕСИФ и Наредба
Н-3/08.07.2016 г.
Съгласно чл.3.20.1
от договора, бенефициентът се задължава да запази функционирането на социалното
предприятие за 12 месеца, както и заетостта на минимум 50 процента от
новоназначените представители на целевата група по бюджетно перо 1 „Разходи за
трудови възнаграждения по реда на КТ и възнаграждения по реда на КТ и
възнаграждения по реда на ЗДСл на всяко лица, включено в заетост при
работодател – в размер на 100 % от сумата на минималния осигурителен доход за
съответната длъжност и всички дължими вноски за сметка на работодателя върху
договореното възнаграждение“ за период не по-малко от 6 месеца след приключване
на проектните дейности /периодът се изчислява в човекомесеци/. В случай на
непредвидени обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на ангажимента за
устойчивост, бенефициентът може да договори с УО отсрочване на ангажимента, но
в рамките на 1 година след приключване на проектните дейности. В случай на
неспазване на изискването за устойчивостта УО ще наложи финансова корекция
върху стойността на верифицираните разходи по договора, пропорционално по
отношение на неизпълнената устойчивост /измерва се в човекомесеци/. В случай на
неспазване на изискването за функциониране на социалното предприятие,
бенефициентът се задължава да възстанови 25 % от Раздел ІІ „Единна ставка“ за
всяко шестмесечие, в което предприятието не функционира, считано от приключване
на проектните дейности.
Чл.3.49
от договора предвижда задължение за бенефициента
незабавно да уведоми УО за възникването на обстоятелства, които могат да
възпрепятстват или забавят изпълнението на договора.
Чл.3.75 от договора предвижда, че бенефициентът се
задължава да възстанови на управляващия орган всички средства, платени в повече
от разходите, на които бенефициентът има право, недължимо платени и надвнесени
суми, неправомерно получени или неправомерно усвоени средства, в срок от 14 дни
от датата на получаване на решението по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ. Бенефициентът се
задължава да възстанови и средствата, които са били обект на финансова
корекция, наложена или е в резултат на проверки от страна на управляващ,
контролиращи и одитиращи органи. На възстановяване подлежат и всички средства,
произтичащи от разходи, които са в резултат на констатирани нередности,
независимо от датата на тяхното установяване. При неспазване на изискванията на
Регламент /ЕС/ № 1407/2013, бенефициентът възстановява пълния размер на предоставените
средства по договора, ведно със законната лихва от момента на получаването на
окончателното им изплащане, съгласно Закона за държавните помощи. В чл. 3.76 от
договора е предвидено, че в случай, че бенефициентът не върне изисканите суми в
срока, определен в чл.3.75, УО има право на обезщетение за забавено плащане в
размер на законовата лихва за периода на просрочието.
След направено на 14.08.2018 г. от „Кроа Интернешънъл“
ЕООД искане за авансово плащане /искане за плащане № 1 - л.30/ е изготвен лист
за проверка на искане за извършване на авансово плащане от ДО (л.157 от адм.д.
№ 1317/19 г. на АдмС Бургас), в който е посочено, че исканата сума в размер на
38 485,27 лева е одобрена. Същата е изплатена на жалбоподателя с платежно
нареждане от 17.08.2018 г. /л.43-л.44/.
На 17.01.2019 г. жалбоподателят е подал чрез системата
ИСУН искане за верифициране на разходи, извършени по договора, както и искане
за извършване на междинно плащане в размер на 39 196,50 лв. /искане за
плащане № 2/, като във връзка с това е представил и междинен финансов отчет, в
съответствие с чл. 3.6, л.3.33 и чл.3.34 от договора, както и декларация за
допустимите разходи /л.46-л.82/. Представени са и допълнителни документи във
връзка с финансовия отчет /л.84-л.555/.
На 20.02.2019 г. в МТСП, ГД ЕФМПП по ел.поща, е
постъпил сигнал от Мария Филипова, свързан с подозрения за злоупотреби със
средства по ОПРЧР и фиктивно отчитане на дейности при изпълнение на ДБФП BG05M9OP001-2.010-0325-С01. Във връзка със сигнала, на 26.02.2019 г. е била
извършена и проверка на място (л.908-916). В съставения лист за извършена
проверка в офиса на бенефициента и обучителния център „Кроа Виа“ в гр.Варна е
установено следното:
А) по отношение на документацията – документите,
свързани с техническото изпълнение на дейностите, са налични частично на
хартиен носител и на електронен носител – в платформата ЦДО и сайта на проекта
„Ембрини“;
Б) по отношение изпълнението на дейностите – в
обучителния център в момента на проверката работят 7 лица, за което е изготвен
списък;
В) Разходите по единни ставки не са отразени като обща
сума в представената главна книга, оборотна ведомост и хронология на
счетоводните записи.
Посочено е, че е проведен разговор с лицата от ЦГ
относно удовлетвореността от включването им в проекта, придобитите знания и
изпълнявани работни задачи. Присъстващите лица са изразили удовлетвореност към
момента и са потвърдили, че са получили възнагражденията си до януари 2019 г.
включително. Посочено е, че е проведен разговор по скайп с ръководителя на
проекта Марияна Брайти относно цялостното изпълнение на проекта, като са
обсъдени въпроси, свързани със забавяне на дейност 3; взаимоотношения с
назначените лица и необходимост от внасяне на уведомление за изменения
план-график на дейности. Като препоръка е посочено да бъде внесено уведомление
за промяна в план-графика на дейностите по проекта в 10-дневен срок.
Във връзка с подаден сигнал за злоупотреба със
средства по ОП РЧР по договор BG05M9OP001-2.010-0325-С01,
на 20.03.2019 г. е проведена среща с Делян Василев, „специалист интернет
поддръжка“ в „Кроа интернешънъл“ ЕООД, за което е съставен протокол (л.945-947).
На 21.03.2019 г. отново е била извършена проверка на
място от УО (л.987-997). В съставения лист като обща оценка от извършената
проверка е посочено, че са представени разходооправдателни документи (копия) за
извършени разходи по перо Единни ставки – фактури, банкови извлечения. Сочи се,
че липсват приемо-предавтелни протоколи за доставеното оборудване. Не са
представени гаранционни карти на доставеното оборудване и техническата
документация. Доставените ДМА по проекта са описани в инвентарна книга и на тях
се начисляват амортизации. Върху разходооправдателните документи не е поставена
забележка „платено“ и подпис на представляващия бенефициента или упълномощено
лице.
Като обяснение относно доставеното оборудване за 11
броя лаптопи DELL
Vostro 3750, г-жа Брайти е споделила, че „Кроа интернешънъл“ ЕООД
ги е получило от фирма „Ай ти Добрич“ ЕООД с фактура 256/18.09.2018 г., но те
били амортизирали и със слаби характеристики, което налага тяхното обновяване и
подобряване. С фактура 279/02.12.2018 г. и фактура 267/23.10.2018 г. с
доставчик „Ай ти Добрич“ ЕООД тя е платила за обновяване на компютрите с SSD. С фактура 413341/15.11.2018 г. били закупени лицензии
за офис пакет 365 за 11 лаптопа за 1 година. Доставчик по фактурата на стойност
989,99 лева с ДДС било дружеството „Офис оборудване сие“ СД. Посочено е, че
това се е наложило, за да се вмести в бюджета на проекта, тъй като цената на
нови компютри е твърде висока. Подобряването на характеристиките на компютрите
е направено за сметка на „Кроа интернешъл“ ЕООД, като разходите не са предявени
за плащане по АДБФП.(л.993-л.994).
С писмо изх.№ 05/18.04.2019 г. /л.849/ управителят на
дружеството-жалбоподател е депозирал до ответника искане за прекратяване на
административния договор на осн.чл.3.55 от същия, поради промяна в пазарните
условия и пазара на труда в гр. Варна и региона. В писмото е посочено, че по
време на работата си за социалното предприятие са били обучени предимно млади
хора, владеещи чужди езици, информационни системи и он-лайн маркетинг, което им
дава възможност да си намерят по-добра работа в областта на туризма, и в тази връзка
към края на м.март 2019 г. един човек е напуснал, а други осем към датата на
писмото са подали предизвестия за напускане. Посочено е, че това създава на
предприятието изключителни трудности да бъдат намерени представители на
определената целева група със сходни характеристики, които да заместят
напускащия персонал от една страна, а от друга, дори и да бъдат намерени, вече
е изразходен от фирмата определеният ресурс за обучение. Поради това,
бенефициентът е поискал прекратяване на административния договор, считано от
30.04.2019 г.
С писмо изх.№ 06/18.04.2019 г., адресирано до МТСП, ГД
„ЕФМПП“ /л.851/, жалбоподателят е поискал на осн.чл.3.9 от договора и във
връзка с подаденото от него на 17.01.2019 г. искане за верифициране на разходи,
ответникът да го уведоми за размера на верифицираните разходи и/или отказ за
верифициране, с оглед вземане на решение за прекратяване на договора според
депозираното писмо с изх.№ 05/18.04.2019 г., визиращо наличие на обстоятелства,
които го правят невъзможен за изпълнение по смисъла на чл.3.53 и във вр.чл.3.55
от същия.
На 27.05.2019 г. до ръководителя на УО на ОПРЧР е
изготвена докладна записка от г-жа Л. С. – главен директор на ГД „ЕФМПП“
/л.1029-л.1039/, по повод на извършената проверка по сигнал на М. Ф., свързан с
подозрения за злоупотреби със средства по ОПРЧР от страна на жалбоподателя при
изпълнението на договора. В докладната записка е посочено, че след извършената
проверка е констатирано незаконосъобразно разходване на средства по ОПРЧР по
отношение на извършените доставки на оборудване и обзавеждане, попадащи в
Раздел ІІ Единни ставки в Бюджета на АДБФП и дейност 4 „Приспособяване на
работната среда, оборудване и обзавеждане“ от План за изпълнение/Дейности по
проекта към АДБФП, както и съмнение за двойно финансиране на оборудване и
обзавеждане. Направено е предложение да се стартира процедура по администриране
на нередност по смисъла на чл.2, т.36 и т.38 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 и на
осн.чл.69, ал.4 ЗУСЕСИФ, както и да се прекрати административният договор с
жалбоподателя, като на осн.чл.3.23 и чл.3.20 от договора се откаже верификация
на искане за плащане с пореден номер 2, с период 01.08.2018 г. – 31.12.2018 г.
на стойност 39 196,50 лв., както и бенефициентът да възстанови преведените
по проекта авансови средства в размер на 38 485,27 лв., заедно с
натрупаните до момента на възстановяване по банковата сметка на бенефициента
лихви.
С Решение от 27.05.2019 г. /л.853-л.854/ и във връзка
с писмо №BG05М9ОР001-2.010-0325-С01-М019 от 18.04.2019 г.
на „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, ръководителят на УО на ОПРЧР е прекратил административния
договор във връзка с отправено
предизвестие от бенефициента за невъзможност на изпълнение на договора, поради
причини, свързани с целевата група по проекта. /т.1 от решението/. В т.2 от
решението е посочено, че предвид невъзможността да изпълни проекта,
бенефициентът няма да постигне индикаторите, както и ангажимента за
устойчивост, а именно да запази функционирането на социалното предприятие за 12
месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители от
целевата група. За това, на основание чл.3.23 във връзка, с чл.3.20 от
административния договор, е отказвана верификация на искане за плащане с
пореден номер 2, с период 01.08.2018 г. - 31.12.2018 г., на стойност
39 196,50 лв.
В т.3 от решението е посочено, че се установяват
нарушения във връзка с изпълнението на ДБФП BG05M9OP001-2.010-0325-С01 „КРОА
ВИА - социално предприятие с център за обучение", представляващи нередност
по смисъла на чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ, изразяваща се в незаконосъобразно
разходване на средства за доставки на оборудване по проекта. В резултат на
извършени проверки на място е посочено, че УО на ОПРЧР не може да придобие
увереност относно целесъобразното изпълнение на дейностите по проекта, касаещи
създаването, функционирането и осигуряването на трудова заетост в социалното
предприятие. Наредено е за установените нарушения да се регистрира нередност по
реда на НАНЕСИФ.
В т.4 от решението е посочено, че съгласно чл.3.75 от
административния договор, в срок до 14 дни от получаване на същото е необходимо
бенефициентът „Кроа Интернешънъл“ ЕООД да възстанови преведените по проекта
авансови средства в размер на 38 485,27 лв., заедно с натрупаните до момента
на възстановяване по банковата му сметка лихви, по посочена банкова сметка ***.
Посочено е, че в случай на невъзстановяване на посочените средства в указания
срок, съгласно чл.3.76 от административния договор, УО на ОПРЧР има право на
обезщетение за забавено плащане в размер на законовата лихва за периода на
просрочие.
Така
посоченото Решение за прекратяване на административен договор от 27.05.2019 г.
е било предмет на обжалване в частите по т.2, т.3 и т.4 от страна на
жалбоподателя по адм.дело № 1317/2019 г., приложено към настоящото, като няма
спор, че същият не е обжалвал решението в частта по т.1, с която е прекратен
административният договор. Адм.дело № 1317/2019 г. на АдмС Бургас е приключило
с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 562/28.04.2020 г. по адм.дело №
1317/2019 г. по описа на АдмС Бургас. Със същото съдът е оставил без
разглеждане жалбата на „Кроа Интернешънъл“ ЕООД в частта против т.3 от
решението от 27.05.2019 г. като недопустима и е прекратил производството по
делото в тази част. Като мотиви съдът е изложил, че жалбоподателят няма правен
интерес да обжалва тази част от акта, защото в нея не се създават задължения.
Обосновал е, че по съдържание обжалваното решение в частта по т.3 е акт по
чл.14, ал.1 от Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни
и инвестиционни фондове и че същото поставя началото на процедурата по администриране
на нередност, че в него няма определена финансова корекция, нито дори прогнозен
размер на такава. Изложено е също, че производството по администриране на
нередност съгласно разпоредбите на чл.69 ЗУСЕСИФ и действащата Наредба за администриране на нередности по
Европейските структурни и инвестиционни фондове е различно от производството по определяне на
финансови корекции по чл.70 – чл.73 ЗУСЕСИФ във връзка с Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ; че процедурата по администриране на нередностите
включва дейностите по чл.3 от Наредба за администриране на
нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, като част от дейностите в тази процедура
имат характер на фактически и правни действия в рамките на структурата на
органа, компетентен да регистрира сигнала за нередност, да извърши проверка за
установяване на нередност или липса на нередност, да издаде първа писмена оценка
за установяване на нередност или липса на нередност, да регистрира и да
докладва нередността и прочие. Аргументирано е, че с акта по чл.14, ал.1 от
Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и
инвестиционни фондове (Наредбата) се поставя началото на процедурата по
администриране на нередност, но този акт не установява по един неподлежащ на
промяна начин наличието на нередност. Актът фактически представлява становище
на компетентния орган по повод получения сигнал за нередност или установената
от него при проверка нередност. Това становище се връчва на засегнатите лица, които
обективно са бенефициентите по проектите, за които е предоставена безвъзмездна
финансова помощ. Едва след получаване на становището на засегнатите лица, ръководителите
по чл.13, ал.1, т.1 от Наредбата установяват нередности и предприемат
необходимите корективни действия по смисъла на чл.28, т.3 от Наредбата. Тези корективни действия, могат да се
изразяват и в определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ, т. е. в отмяна на предоставената финансова
подкрепа от съответния ЕСИФ. Осъществяването на тази корекция се реализира чрез
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, с което се определя
основанието и размера на корекцията, която съгласно в чл.75, ал.1 ЗУСЕСИФ може да се събере чрез доброволно изпълнение
от страна на бенефициента, или съответно по реда на ДОПК с оглед на посоченото в чл. 75, ал.3 ЗУСЕСИФ. Посочено е, че актът по чл.14, ал.1 от Наредбата съдържа само предварително становище на
органа по евентуалния размер на финансовата корекция, която се следва от
регистрираната нередност, като едва чрез акта по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ се определя по основание и размер финансовата
корекция ( в този смисъл и Определение № 7403 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм.д. № 4636/2018г.). Съгласно чл.71, ал.5 ЗУСЕСИФ, извършената финансова корекция е една от
възможностите за приключване на процедурата по администриране на нередността,
но процедурата по нередността може да бъде приключена и по някой от другите,
регламентирани в чл.29 от Наредбата способи, включително и чрез прекратяване на
процедурата. Процедурата по определяне на финансова корекция е регламентирана в
чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ и се провежда тогава, когато в резултат на
администрирането на сигнала органът е установил наличие на нередност, т.е.
установил е основанието по смисъла на чл.70, ал.1 ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция.
Именно поради този характер на акта по чл.14 от Наредбата е прието от съдебния състав по адм.дело №
1317/2019 г. на АдмС Бургас, че производството по оспорване на т.3 от решението
от 27.05.2019 г. на зам.министъра на труда и социалната политика и ръководител
на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020г. е недопустимо и че в тази част следва да се прекрати поради липса
на правен интерес. Съдът изрично е посочил в мотивите на съдебния акт, че едва
след получаване на становището на засегнатото лице, ръководителят по чл.13, ал.2 от Наредбата следва да установи неправомерно усвоените
средства и да предприеме необходимите корективни действия по смисъла на чл.28, т.2 от Наредбата.
Относно
обжалваните т.2 и т.4 от решението на ръководителя на УО на ОПРЧР от 27.05.2019
г., съдът е уважил жалбата, като е отменил решението в тези части. Съдебният
състав е посочил, че определените с процесното решение суми по т.2 и т.4 не са
финансова корекция по смисъла чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, постановена въз основа на
администрираната нередност в т.3 от същото решение, защото органът се е позовал
на основания, съдържащи се в клаузите на прекратения административен договор. В
частта по т.2 и т.4, решението от 27.05.2019 г. е отменено като немотивирано.
След постановяване
на решението по адм.дело № 1317/2019 г. по описа на АдмС Бургас, на 30.06.2020
г. до управителя на дружеството-жалбоподател е изпратено от управляващия орган
писмо /л.856-л.857/, с което дружеството е уведомено, че с оглед прекратяването
на административния договор от 27.05.2019 г. след отправеното от страна на
бенефициента предизвестие, и предвид невъзможността за изпълнение на договора и
на изискванията за последващите ангажименти, предвидени в чл.3.20 от същия, а
именно – да се запази функционирането на социалното предприятие за 12 месеца,
както и заетостта на минимум 50 % от новоназначените представители от целевата
група за период не по-малко от 6 месеца, на осн.чл.72, ал.3 ЗУСЕСИФ във
вр.чл.70, ал.1, т.4 от същия закон, управляващият орган предлага определяне и
извършване на финансова корекция за неизпълнение на последващи ангажименти,
предвидени в чл.3.20.1 от административния договор. Посочено е в писмото, че
след направена служебна проверка в НАП за актуалното състояние на трудовите
договори в „Кроя Интернешънъл“ ЕООД е констатирано, че към датата на
прекратяване на договора – 27.05.2019 г., трудовите договори с всички лица,
представители на целевата група по проекта, както и с екипа на социалното
предприятие, са прекратени, като 12 месеца след прекратяване на договора няма
назначени нови лица, няма отработени човекомесеци и социалното предприятие не
функционира. На жалбоподателя е съобщено също, че финансовата корекция ще бъде
определена в размер на 100 % от допустимите разходи, пропорционално за периода,
за който е налице нарушение на чл.71 от Регламент 1303/2013, и съгласно т.3 от
Приложение № 2 към чл.2, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ,
приета с ПМС № 57/28.03.2017 г., и чл.3.20 от административния договор. На
осн.чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ, в 14-дневен срок е дадена възможност на жалбоподателя
да упражни правото си на възражение относно основателността и размера на
предложената финансова корекция, като представи документи и доказателства.
На 30.07.2020
г. жалбоподателят е подал възражение по реда на чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ /л.859/, в
което е възразил против извършването на посочената финансова корекция и
възстановяване на полученото по договора финансиране, като е посочил, че
предвид влязлото в сила съдебно решение по адм.дело № 1317/2019 г. на АдмС
Бургас е налице сила на пресъдено нещо, с което окончателно е приключил спорът
относно това следва ли да бъде извършвана такава финансова корекция на това
основание, и че вследствие на съдебното решение е отречена завинаги
възможността от жалбоподателя да се търси сумата, получена по административния
договор като финансиране. Жалбоподателят не е представил други доказателства
към възражението си, освен препис от цитираното съдебно решение, като не е
изложил и други аргументи, опровергаващи констатациите на органа от извършената
от него проверка.
На 23.10.2020 г. ръководителят на УО на ОПРЧР е издал
оспореното в настоящото производство Решение за верификация на постъпило искане
за междинно плащане и за определяне на финансова корекция /л.903-л.906/, като
предмет на обжалване в настоящото производство са т.3, т.4, стр.3 и т.4, стр.4
от същото /предвид факта, че в решението има две т.4/.
С т.3 от
същото е установено извършено нарушение по смисъла на чл.70, ал.1, т.4 ЗУСЕСИФ, във връзка с неизпълнение на
последващите ангажименти да се запази функционирането на социалното предприятие
за срок от 12 месеца, както и заетостта на минимум 50 % от новоназначените
представители на целевата група по бюджетно перо 1 за период не по-малко от 6
месеца след приключване на проектните дейности. Като мотиви в решението е
изложено, че във връзка с искане за плащане № 2 от ИСУН с отчетен период
01.08.2018 г. – 31.12.2018 г. по проект
„КРОА ВИА – социално предприятие с център за обучение“ с №
BG05M9OP001-2.010-0325-С01 с бенефициент „Кроа Интернешънъл“ ЕООД, с общо
средства, платени към датата на решението в размер на 38 485,27 лв., е
установено неспазване на поетите задължения, залегнали в чл.3.20.1 от
административния договор, а именно – неизпълнение от страна на бенефициента на
задължението да запази функционирането на социалното предприятие за срок от 12
месеца, както и заетостта на минимум 50 % от новоназначените представители на
целевата група по бюджетно перо 1 за период не по-малко от 6 месеца след
приключване на проектните дейности /периодът се изчислява в човекомесеци/. Посочено
е, че с оглед прекратяването на административния договор от 27.05.2019 г. след
отправено от страна на бенефициента предизвестие, изискванията за последващите
ангажименти, предвидени в чл.3.20 от договора, не могат да бъдат изпълнени, а
именно – да се запази функционирането на социалното предприятие за 12 месеца,
както и заетостта на минимум 50 % от новоназначените представители от целевата
група за период от не по-малко от 6 месеца. Мотивирано е също, че след
направена служебна проверка в НАП за актуалното състояние на трудовите договори
в „Кроа Интернешънъл“ ЕООД е констатирано, че към датата на прекратяване на
договора – 27.05.2019 г., трудовите договори с всички лица, представители на
целевата група по проекта, както и с екипа на социалното предприятие, са
прекратени, както и че 12 месеца след прекратяване на договора няма назначени
нови лица, няма отработени човекомесеци и социалното предприятие не
функционира. Изложено е, че УО не приема доводите на дружеството, изложени във
възражението му, тъй като цитираната т.2 от решението на органа от 27.05.2019
г. за прекратяване на административния договор касае отказ за верификация на
искане за плащане № 2 с период 01.08.2018 г. – 31.12.2018 г., на стойност
39 196,50 лв., а не определянето и извършването на финансова корекция за
извършено нарушение по смисъла на чл.70, ал.1, т.4 ЗУСЕСИФ.
С т.4, стр.3 от обжалваното решение, на
осн.чл.72, ал.3 ЗУСЕСИФ е съгласно т.3 от Приложение № 2 към чл.2, ал.2 от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС 57/2017 г., в сила от
06.03.2020 г., е определена и извършена финансова корекция в размер на 100 на
сто от засегнатите от нарушението допустими разходи на обща стойност
38 435,21 лв. С втората т.4, стр.4
от решението е определен общ размер на сумата за възстановяване от
38 485,27 лв. и съгласно чл.3.75 от договора е посочено, че следва в срок
до 14 дни от получаване на решението, бенефициентът да възстанови преведените
по проекта авансови средства в размер на 38 485,27 лв., ведно с натрупаните
до момента на възстановяване по банковата му сметка лихви, по посочена банкова
сметка ***.
Въз основа на така установените по делото
факти, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен
срок за обжалване /обжалваното решение е от 23.10.2020 г., а жалбата е
депозирана чрез органа на 04.11.2020 г./. Същата е подадена от надлежно
легитимирано лице, което е страна по прекратения административен договор, и е
допустима за разглеждане. Със същата се атакуват т.3, т.4, стр.3 и т.4, стр.4
от обжалваното решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане и
за определяне на финансова корекция от 23.10.2020 г. на заместник министъра на
труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.
Настоящият съдебен състав не споделя
възражението на жалбоподателя, че е налице сила на пресъдено нещо по
повдигнатия спор, предвид влязлото в сила съдебно решение по адм.дело №
1317/2019 г. по пописа на АдмС Бургас, нито споделя довода на жалбоподателя, че
обжалваното в настоящото производство решение в атакуваните му части е в
противоречие с решението по адм.дело № 1317/2019 г. на АдмС Бургас. Двете
производства имат различен предмет, като предмет на обжалване по предходното
дело е било Решение за прекратяване на административен договор от 27.05.2019
г., издадено от ответника, с което процесният ДБФП BG05M9OP001-2.010-0325-С01 е
прекратен. Със съдебното решение са отменени т.2 и т.4 от това решение поради
липса на мотиви, като по отношение на обжалваната т.3 от решението, жалбата е
оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес. В
мотивите на решението по адм.дело № 1317/2019 г., които изцяло се споделят и от
настоящия съдебен състав, е изрично посочено, че решението по т.3 не
представлява такова за установяване на нарушение и за определяне и извършване
на финансова корекция, а е такова по чл.14 от Наредбата за администриране на нередности по
Европейските структурни и инвестиционни фондове, което е различно от производството по определяне на
финансови корекции по чл.70 – чл.73 ЗУСЕСИФ във връзка с Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. С акта по чл.14, ал.1 от Наредба за
администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове
(Наредбата) се поставя само началото на процедурата по администриране на
нередност, но този акт не установява по един неподлежащ на промяна начин
наличието на нередност. Актът фактически представлява становище на компетентния
орган по повод получения сигнал за нередност или установената от него при
проверка нередност. Това становище се връчва на засегнатите лица, които
обективно са бенефициентите по проектите, за които е предоставена безвъзмездна
финансова помощ. Едва след получаване на становището на засегнатите лица,
ръководителите по чл.13, ал.1, т.1 от Наредбата установяват нередности и предприемат
необходимите корективни действия по смисъла на чл.28, т.3 от Наредбата. Тези корективни действия, могат да се
изразяват и в определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ, т. е. в отмяна на предоставената финансова
подкрепа от съответния ЕСИФ. Осъществяването на тази корекция се реализира чрез
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, с което се определя
основанието и размера на корекцията. Актът по чл.14 НАНЕСИФ съдържа само
предварително становище на органа по евентуалния размер на финансовата
корекция, която се следва от регистрираната нередност, като едва чрез акта по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ се определя по основание и размер финансовата
корекция. Съгласно чл.71, ал.5 ЗУСЕСИФ, извършената финансова корекция е една от
възможностите за приключване на процедурата по администриране на нередността,
но процедурата по нередността може да бъде приключена и по някой от другите,
регламентирани в чл.29 от Наредбата способи, включително и чрез прекратяване на
процедурата. Процедурата по определяне на финансова корекция е регламентирана в
чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ и се провежда тогава, когато в резултат на
администрирането на сигнала органът е установил наличие на нередност, т.е.
установил е основанието по смисъла на чл.70, ал.1 ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция.
Именно това е сторил в случая и ответникът,
тъй като след връщане на преписката и след влизане в сила на решението по
адм.дело № 1317/2019 г. по описа на АдмС Бургас е взел становище от засегнатото
лице чрез изпратено му писмо от 30.06.2020 г., в което му е дал възможност да
направи възражения в 14-дневен срок, и едва след обсъждане на тези възражения е
издал оспорения в настоящото производство акт. Последният е акт, издаден в
процедурата по чл.70-чл.74 ЗУСЕСИФ и с него органът е преценил, че са налице
фактическите и правни основания за установяване на нарушение по чл.70, ал.1,
т.4 ЗУСЕСИФ, както и основания по чл.72, ал.3 ЗУСЕСИФ за определяне и
извършване на финансова корекция. Ето защо, обжалваното в настоящото
производство решение по т.3 и първата посочена в него т.4 не е идентично като
предмет с т.3 на решението на органа от 27.05.2019 г., с което
административният договор е бил прекратен.
Що се отнася до т.2 и т.4 от решението на органа
от 27.05.2019 г., същото не е идентично като предмет с атакуваната в настоящото
производство втора т.4 от решението от 23.10.2020 г., тъй като последното
съдържа различни фактически основания като мотив за неговото издаване. Именно
защото поради липса на мотиви са отменени т.2 и т.4 от предходното решение,
няма никаква пречка след връщане на преписката при органа и с оглед приключването
на сигнала за нередност /след като е преценил, че е налице извършено
нарушение и че не е налице основание за
прекратяване на процедурата/, УО да постанови крайния си акт, като го мотивира
по съответния начин, който счита, че съответства на посоченото в него правно
основание.
Ето защо, не са налице основания за
прекратяване на настоящото производство поради наличие на сила на пресъдено
нещо с оглед решението по адм.дело № 1317/2019 г. на АдмС Бургас, нито е налице
противоречие на атакувания в настоящото производство акт в съответните му части
с това решение, предвид разпоредбата на чл.177, ал.2 АПК. С оглед на тези
мотиви, жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При служебната проверка относно
валидността на акта, съдът констатира, че същият е издаден от компетентен
орган.
В чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.2 на същата разпоредба
е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по
реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и
местната администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е
приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може
да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация.
Съгласно
чл.4, т.7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната
политика, приет с ПМС № 266/10.11.2009 г., министърът на труда и социалната
политика управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност,
финансирани от предприсъединителните и структурните фондове на ЕС и от други
международни финансови институции и донори. В рамките на своята компетентност,
със Заповед № РД01-268/04.04.2018 г., представена в настоящото производство
/л-.17-л.18/, министърът на труда и социалната политика е оправомощил г-жа З.
Р.– зам.министър на труда и социалната политика, да изпълнява функциите на
ръководител на УО на ОПРЧР в пълен обхват.
От
изложеното следва, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган - заместник-министър на труда и социалната политика и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на с чл.69,
ал.1 от ЗУСЕСИФ, във връзка със Заповед № РД01-268/04.04.2018 г.
Съгласно
чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В
настоящият случай установената от закона писмена форма е спазена, а оспореният
акт е мотивиран, като са посочени както фактическите, така и правни основания
за неговото издаване. В оспорения акт са посочени приетата за установена от
административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на
които са установени фактите; цитирани са правните норми, послужили като
основание за постановяване на административния акт. Същият съдържа изискуемите
от нормата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
В
производството по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Принципът на правната сигурност
изисква правната уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с
точния обхват на задълженията, които тя им налага. В съответствие с този принцип,
законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на
финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл.69, ал.2 от ЗУСЕСИФ процедурата по
администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната
програма или по сигнал. В конкретния случай, тя е започнала по сигнал,
регистриран в Регистъра на сигналите за нередности.
Съгласно
чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на
финансовата корекция, ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури
възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде
по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на
корекцията. От доказателствата по делото е безспорно, че на жалбоподателя е
била дадена такава възможност и че същият е упражнил правото си да направи
възражения. Същите са обсъдени в процесния акт, като са изложени в тази част
мотиви, които не са бланкетни. Не е спазен изискуемият от чл.73, ал. 3 от
ЗУСЕСИФ срок за издаване на решението, но същият е инструктивен. Ето защо, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаването на акта.
По
приложението на материалния закон, съдът намира за установено следното:
Законодателят в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изрично изисква кумулативно наличие,
както на фактическите, така и на правните основания на акта. Липсата на
фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие, както и
непосочването на конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59, ал. 1 и
2 ЗУСЕСИФ, сочи на незаконосъобразност на акта, досежно изискването за форма (в
горния смисъл са и Решение №16992/12.12.2019 г., постановено по адм. дело
№1802/2019 г., на ВАС, VII отд., Решение №11257/25.09.2018 г., постановено по
адм. дело №5594/2018 г., на ВАС, VII отд., Решение №10639/25.08.2017 г.,
постановено по адм. дело №5524/2017 г., на ВАС, VII отд., Решение
№4072/13.04.2020 г. по адм. дело №14702/2019 г. на ВАС, VII отделение).
Съгласно нормата на чл.
143, ал.1 от Регламент № 1303/2013, която намира приложение в разглеждания
спор, държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите, за
извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите
суми. Според чл. 122, ал.2 от Регламент № 1303/2013 държавите членки
предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно
платените суми. Легалната дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от
Регламент № 1303/2013, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие
на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския
съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би
имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете
неоправдан разход в общия бюджет.
Наличието на първия елемент
от определението за нередност е установен по делото, тъй като жалбоподателят
има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент
от № 1303/2013, участвайки в изпълнението на помощта от Европейските структурни
и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по
договор за безвъзмездна финансова помощ, същият е извършил действия и
осъществил дейност по разходване на получено безвъзмездно финансиране от
Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Спорът по делото е
осъществени ли са останалите елементи от определението за нередност, за да се
приеме, че наложената финансова корекция е законосъобразна.
Съгласно разпоредбата на
чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските
структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от
посочените правни основания. В тежест на административния орган е да докаже
извършеното нарушение. В случая органът твърди, че е допуснато нарушение по
чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ. Сочената законова разпоредба има предвид нарушаване
на изискването за
дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013, което нарушение е установено във връзка с
„неизпълнение на последващите ангажименти да се запази функционирането на
социалното предприятие за срок от 12 месеца, както и заетостта на минимум 50 %
от новоназначените представители на целевата група по бюджетно перо І за период
не по-малко от 6 месеца след приключване на проектните дейности“ /т.3 от
обжалваното решение/. Това нарушение е квалифицирано от органа като нередност по т.3
от Приложение № 2 към чл.2, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ,
приета с ПМС 57/2017 г., в сила от 06.03.2020 г., във вр.чл.72, ал.3 ЗУСЕСИФ
/първата т.4 от обжалваното решение/, като на това основание е определена и
финансовата корекция в размер на 100 % от засегнатите от нарушението допустими
разходи на обща стойност 38 435,21 лв.
Съдът счита, че описаното от
ответника нарушение изобщо не попада в хипотезата на чл.70, ал.1, т.4 от
ЗУСЕСИФ. В чл. 71,
параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 са предвидени случаите и
сроковете за дълготрайност на операциите, като последните включват инвестиции в
инфраструктура или производствени инвестиции. Настоящият случай не е такъв, тъй като предвид предмета на
административния договор и одобреното проектно предложение, посочените в чл.2.2
от договора основни дейности не предвиждат инвестиции в инфраструктура или
производствени инвестиции, за да е приложима хипотезата на чл.70, ал.1, т.4
ЗУСЕСИФ. Така описаното от ответника нарушение би следвало да има различна
правна квалификация, но в случая не е приложена правилната материалноправна
норма.
Отделно от това, не може да се приеме, че от
страна на бенефициента е налице неизпълнение на задължението му по чл.3.20.1 от
административния договор, тъй като не е налице тази хипотеза. Сключеният между страните договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси” 2014-2020 г. № BG05M9OP001-2.010-0325 е прекратен, считано от 27.05.2019 г. Предизвестие за
настъпването на такова прекратяване е отправил жалбоподателят, като е посочил
невъзможност за изпълнение на договора, поради причини, свързани с целевата
група по проекта. В т.2 от решението на органа от 27.05.2019 г., с което
договорът е прекратен, е посочено, че предвид невъзможността да изпълни проекта,
„Кроа интернешънъл” ЕООД няма да постигне индикаторите, както и ангажимента за
устойчивост, а именно - да запази функционирането на социалното предприятие за
12 месеца, както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители от
целевата група. Предвид начина на прекратяването на договора /с решение на
органа, след постъпване на писмо с подобно искане от страна на бенефициента,
което писмо е и цитирано в акта/, съдът приема, че договорът е бил прекратен в
хипотезата на чл.3.55 от същия, а именно – когато управляващият орган или
бенефициентът са на мнение, че договорът повече не може да се изпълнява
ефективно, след изясняване на тези обстоятелства и при размяна на съответна
кореспонденция. Очевидно е, че в случая, предвид представените от бенефициента
с писмото му от 18.04.2019 г. документи и отправеното от него искане за
прекратяване на договора поради обективна невъзможност за изпълнението му,
страните не са постигнали споразумение за разрешаване на проблема, поради което
и договорът е бил прекратен по инициатива на бенефициента, след отправено
предизвестие от негова страна.
Съгласно чл.3.23. от договора бенефициентът е
длъжен да изпълни поетите ангажименти съобразно сключения договор и с оглед
изпълнение на предвидените в проекта цели. Според чл.3.20 от договора, при
наличие на последващи ангажименти бенефициентът е длъжен да спазва и изпълнява
условията и сроковете на поетите в тази връзка отговорности, както и съгласно
чл.3.20.1 - да запази функционирането на социалното предприятие за 12 месеца,
както и заетостта на минимум 50% от новоназначените представители на целевата
група за период не по-малък от 6 месеца след
приключване на проектните дейности. В случай на възникване на непредвидени
обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на ангажимента за устойчивост, бенефициентът
може да договори с управляващия орган отсрочване на ангажимента, но в рамките
на до една година след приключване на проектните дейности. В случай на
неспазване на изискването за устойчивостта управляващият орган трябва да наложи
финансова корекция върху стойността на верифицираните разходи по договора
пропорционално по отношение на неизпълнената неустойчивост. В случай на
неспазване на изискването за функциониране на социалното предприятие,
бенефициентът се задължава да възстанови 25% от раздел ІІ „Единна ставка” за
всяко шестмесечие, в което предприятието не функционира, считано от
приключването на проектните дейности.
Цитираните клаузи не регламентират възможност
да бъде отказана верификация на разходи за период преди прекратяването на
административния договор, а регламентират хипотеза, при която може да се наложи
финансова корекция върху вече верифицирани разходи по договора, която да е
пропорционална спрямо неизпълнената устойчивост.
В процесния случай, не е налице неизпълнение
на задължение по чл.3.20.1 от договора от страна на бенефициера, тъй като
проектните дейности не са приключили, а са прекратени с решение на органа от
27.05.2019 г. Под „приключили“ проектни дейности следва да се разбира
хипотезата, при която проектните дейности са преустановени поради изтичане
срока на договора, който в случая е 15 месеца, считано от 01.08.2018 г.
Освен това, сочейки в мотивите на решението чл.3.20.1.
от договора, дори да се възприеме твърдението за неспазване на изискването за
функциониране на социалното предприятие, то бенефициентът следва да възстанови
25% от раздел ІІ „Единна ставка” за всяко шестмесечие, в което предприятието не
функционира, считано от приключване на проектните дейности.
Ето защо, не е налице и соченото в
решението основание за извършване на финансова корекция съгласно чл.72, ал.3
ЗУСЕСИФ вр.чл.3 от Приложение № 2 към чл.2, ал.2 от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ, приета с ПМС 57/2017 г., в сила от 06.03.2020 г., в размер на 100 % от
засегнатите от нарушението допустими разходи на обща стойност 38 435,21
лв. Поради това, в частта по т.3 и първата т.4, стр.3, обжалваното решение е
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде
отменено.
Във втората в т.4 от обжалваното решение /стр.4
от същото/ е постановено на основание чл.3.75 от административния договор
жалбоподателят да възстанови преведените по проекта авансови средства в размер
на 38 485,27 лв., заедно с лихвите за забава. Не е мотивирано в решението
коя от всичките изброени в чл.3.75 от договора хипотези е налице в случая.
Според посочената клауза на чл.3.75 от
договора, бенефициентът се задължава да възстанови на управляващия орган всички
средства, платени в повече от разходите, на които бенефициентът има право,
недължимо платени или надплатени суми, неправомерно получени или неправомерно
усвоени средства в срок от 14 дни от датата
на получаване на решението по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Според същата клауза на
договора, трети абзац, бенефициентът се задължава да възстанови и средствата,
които са били обект на финансова корекция, наложена или е в резултат на
проверка от страна на управляващ, контролиращ и одитиращ орган. На
възстановяване подлежат всички средства, произтичащи от разходи, които са в
резултат на констатирани нередности, независимо от датата на тяхното
установяване. При неспазване на изискванията на Регламент (ЕС) 1407/2013
бенефициентът възстановява пълния размер на предоставените средства по този
договор ведно със законната лихва от момента на получаването до окончателното
им плащане съгласно Закона за държавните помощи.
Тези предпоставки, описани в клаузата, не са
изпълнени в процесния случай. Нито една от тях не е налице, доколкото решението
на органа в частите му за установяване на нарушение по чл.70, ал.1, т.4 ЗУСЕСИФ
и за определяне и налагане на финансова корекция е незаконосъобразно. Не се
установява сумата от 38 485,27 лв., която е била заплатена авансово на
жалбоподателя, да е платена в повече от разходите, на които бенефициентът има
право, да е недължимо платена или надплатена сума, неправомерно получена или да
представлява неправомерно усвоени средства, както изисква чл.3.75 от договора.
В чл.3.58 от
договора е уговорено, че в случай на отмяна на договора „Кроа интернешънъл“
ЕООД има право да получи само такава част от безвъзмездната финансова помощ,
която е верифицирана по надлежен ред и отговаря на изпълнената част от
договора. Хипотезата на отмяна на договора е уговорена в чл.3.57 от същия – УО може да отмени договора без
предизвестие и без да дължи обезщетение в случаите, когато „Кроа интернешънъл“
ЕООД осъществи неправомерни действия в ущърб на финансовите интереси на
Европейската общност. В настоящия случай не са доказани такива действия, нито
са изложени мотиви в такава насока. Освен това, не се касае за отмяна на
договора, а за неговото прекратяване, и то по инициатива на жалбоподателя, а не
на УО.
По изложените съображения, атакуваното решение от 23.10.2020 г. на зам.министъра на труда и социалната политика и ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020 в обжалваните части по т.3, т.4, стр.3 и т.4, стр.4 следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон – липса на посочените в него материалноправни предпоставки за установяване на нарушение, за определяне и налагане на финансова корекция на жалбоподателя, както и за възстановяване на суми от страна на жалбоподателя.
При
този изход на делото, своевременно направеното от жалбоподателя искане за
присъждане на разноски се явява основателно, поради което на същия следва да се
присъди заплатената държавна такса по жалбата в размер на 307,88 лева, както и възнаграждение за адвокат в размер на 2022
лева с включен ДДС /1 685 лв. без ДДС/, за което има доказателства да е
договорено и реално заплатено, или общо разноски в размер на 2 329,88 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител
на жалбоподателя, тъй като в случая договореното от него адвокатско
възнаграждение е именно в размер на 1 685 лв. без ДДС, колкото е и
минималният размер на адвокатския хонорар съобразно материалния интерес в случая,
който е 38 485,27 лв., определен съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд - Бургас, XXIII състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
за верификация на постъпило искане за междинно плащане и за определяне на
финансова корекция № BG05M9OP001-2.010-0325/41 от 23.10.2020 г., издадено от Заместник-министър на труда и
социалната политика и Ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, В ЧАСТТА по т.3 от
същото, с която е установено извършено от „КРОА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД нарушение по смисъла на чл.70, ал.1, т.4 ЗУСЕСИФ по
Административен договор BG05M9OP001-2.010-0325.
ОТМЕНЯ Решение за верификация на постъпило искане за
междинно плащане и за определяне на финансова корекция № BG05M9OP001-2.010-0325/41
от 23.10.2020 г., издадено от Заместник-министър на труда и социалната политика
и Ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020, В ЧАСТТА
по т.4 от същото /стр.3 от решението/,
с която е определена на „КРОА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД финансова корекция в размер на
100 % върху засегнатите от нарушението допустими разходи на обща стойност
38 435,21 лв.
ОТМЕНЯ Решение за верификация на постъпило искане за
междинно плащане и за определяне на финансова корекция № BG05M9OP001-2.010-0325/41
от 23.10.2020 г., издадено от Заместник-министър на труда и социалната политика
и Ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020, В ЧАСТТА
по т.4 от същото /стр.4 от решението/,
с която е определена сумата от 38 485,27 лв. за възстановяване от страна
на „КРОА
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД по Административен договор BG05M9OP001-2.010-0325.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика да
заплати на „КРОА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, ул.
„Септемврийци“ № 22А, представлявано от управителя М. Б., разноски по делото в размер на 2 329,88 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: