Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ 10.02.2020
г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 10
февруари
2020 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 59 по описа за 2020 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила
е искова молба от И.Т.Т., в която твърди, че е държавен служител в системата на
МВР и
работи на длъжност „водач на служебно куче” към Отдел „Опазване на обществения
ред и превенция”, Сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” при
ОД на МВР-Стара Загора. Обичайното местоизпълнение на служебните задължения
било в гр. Стара Загора. Същите изпълнявал на 24- часови смени /дежурства/,
които имали непрекъснат характер. Дежурствата от по 24 часа били с
продължителност на работното време от 08.00 часа до 08.00 часа, съгласно
организацията на работа на служителите в посоченото работно място, като
включвали и положения нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа или общо по 8 часа
на смяна. Също така, в редки случаи, през процесния период работил и на 8- и
12-часови смени /дежурства/, през които полагал и нощен труд.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентирала, че работното време
на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за
работещите на 8, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период.
Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала
с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност твърди, че през процесния период
полагал труд и през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време
се изчислявало сумарно. Отношенията с ответника, следвало да се уреждат
съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
През
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., положил нощен труд на посочената
длъжност, който труд НЕ бил преобразуван/преизчисляван в дневен в съответствие
с чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ, обн. ДВ от 26.01.2007г.) и получените часове извънреден труд /след
преобразуване на нощен към дневен труд/ в рамките на работното време,
допълнително НЕ били заплатени като извънреден труд от работодателя. В случая били
приложими разпоредбите на чл. 176, чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 3, ал. 5
,т. 2 и ал. 9 от ЗМВР, както и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ - при наличие на непълнота
в специалната уредба.
Счита,
че в конкретния случай, следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисляване на положения нощен труд.
Съгласно
чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
През
посочения исков период, действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
издадени от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете
на чл. 3, ал. 3 в посочените три наредби били идентични, че при работа на смени
било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч.,като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В първата от посочените наредби, в чл. 31, ал. 2, изрично било
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножавали по
0.143. Същата била отменена с приемането на втората наредба, която била
отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На
02.08.2016 г. била обнародвана третата - Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.,
поради което до този момент била действаща предходната Наредба № 8121з- 407/11.08.2014
г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Затова следвало да се приеме, че за исковия период действало
правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 0.143, която запазвала действието си
след постановеното съдебно решение до приемането на новата наредба. Но този ред
на преизчисляване бил неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. за исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. Липсата на изрична
правна норма, не следвала да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна. Налице била празнота в законовата уредба относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Доколкото в
последните две наредби било посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не бил посочен алгоритъм за преизчисляване, водило до
извод, че е налице нормативна празнота по този въпрос. Вследствие на празнотата
в специалната уредба трябвало да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./. В чл. 9, ал. 2
от цитираната наредба се предвиждало, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза именно на 1.143 /8:7/.
През
исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. имал общо 1095 дни, от които
754 работни дни и 341 почивни дни. Средно за периода имало по 21 раб. дни на
месец /754 р.дни : 36 месеца/. Основното трудово възнаграждение било 890 лева
на месец, а почасовото такова било 5,30 лева /890 осн.тр. възнагр. : 21 раб.дни
: 8 ч.нормална продължителност на раб. вр. на ден/. Увеличено с 50% почасовото
заплащане възлизало на 7,95 лева. Положеният извънреден труд трябвало да бъде
заплатен по 7,95 лева на час, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. През исковия
период ищецът давал по седем 24-часови дежурства на месец. При 24-часова смяна
от 08.00 ч. до 08.00 ч., положеният нощен труд от 22.00 ч. до 06.00 ч. бил 8
часа, който преобразуван в дневен с коефициент 1.143 бил 9.144 часа /8 х
1.143/. Разликата от 1.144 часа /9.144 ч. - 8 ч./ бил извънреден труд за едно
24-часово дежурство. За един месец извънредният труд бил 8 ч. /7 смени х 1.144
ч. извънреден труд за смяна/. Тъй като, съгласно чл. 187, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, положеният извънреден труд се изчислявал сумирано на тримесечие, той
възлизал на 24 часа за три месеца. Сумата, която трябвало да бъде изплатена на
ищеца за положен труд за три месеца бил 190,80 лева /24 ч. х 7,95 лв./. През
исковия период от 36 месеца имало 12 тримесечия. От това следвало, че общата
сума за положен извънреден труд била в размер на 2289,60 лева /12 тримесечия х
190,80 лева/.
Правната
регламентация на мораторната лихва се съдържала в чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. Съгласно тази разпоредба „При неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът
може да иска обезщетение съобразно общите правила.”.
Длъжникът
бил винаги в забава, когато изтекъл определения падеж и все още не изпълнил
насрещната си престация. За да възникнела законната лихва, освен, че длъжникът
трябвало да е в забава законодателят изисквал и насрещното задължение да бъде
парично. След като длъжникът изпаднел в забава, той дължал мораторно
обезщетение, защото кредиторът неправомерно бил лишен от възможността да ползва
паричните си средства.
Законната
лихва се начислявала от първия ден на забавата до възстановяването на паричното
задължение. Правото на кредитора на законна мораторна лихва възниквал и без тя
да била уговорена.
По
отношение на обезщетението за забава моли съда да бъде прието, че падежът за
изплащане на възнаграждението за извънреден труд настъпвало с изтичането на
съответния тримесечен период, през който следвало да бъде начислено и
изплатено. От деня, следващ тримесечния период, длъжникът бил в забава.
Обезщетението за забава на база отчетни тримесечия, до датата на входиране на
исковата молба, върху главница от 2289,60 лева, с натрупване била 330,99 лева.
Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника - Областна
дирекция на МВР - Стара Загора да му заплати гореописаните суми по иск за
главница - 2289,60 лева и по иск за
обезщетение за забава - 320,99 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Моли
съда, да осъди ответника да заплати на ищеца разноските по настоящото
производство, а именно адвокатско възнаграждение в минималния размер, изчислен
по реда на чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредбата /за всеки
иск поотделно/. За всеки отделен предявен иск бил в размер на: По иск за
главница от 2289,60 лева- 390 лева /300 + 7% от 1289,60/, По иск за обезщетение
за забава от 320,99 лева - 300 лева. Общ размер на адвокатското възнаграждение -
690 лева.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, в който
заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Заявяват, че я
оспорват както по основание, така и по размер.
През
периода 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год. ищецът заемал длъжността ст. полицай
/ВСК/ във „Водачи на служебни кучета“ на група ООРТПВП на сектор ООРТП към отдел
ОП при ОДМВР - Стара Загора, т.е. ищецът бил държавен служител по чл. 142, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР. През това време полагал труд на смени по график. При полагането
на труда за периода 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год. по утвърдения за месеца
график служителят изпълнявал служебните си задължения, като действително в
работната му смяна било налице полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Именно въз основа на положеният труд от 22.00 ч. до 06.00 ч. в рамките на
работната му смяна била обоснована настоящата искова претенция. Според него, по
отношение на положения труд през нощта, поради празнота в нормативната уредба,
следвало да намери приложение чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. В този смисъл твърдял, че при нормална продължителност на нощния
труд не повече от 7 часа, съотношението било 8 часа към 7 часа, тоест прилагал
се коефициент 1,143. При прилагането на упоменатия коефициент считал, че бил
формиран извънреден труд, който не му бил платен и претендирал неговото
плащане, както и лихва.
В
случая приложение намирали нормите на ЗМВР. Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР,
служителите на МВР били държавни служители - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители; лица, работещи
по трудово правоотношение.
Изрично
в ЗМВР бил уреден статутът на категориите служители в министерство, като по
отношение на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 бил приложим ЗДСл, по
отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение КТ и ЗМВР, а за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 бил приложим ЗМВР.
Съгласно втората алинея на чл. 142 ЗМВР статутът на
държавните служители по ал. 1, т. 1 се уреждал със ЗМВР. Това означавало, че за
държавните служители - полицейски органи, какъвто бил и ищецът, приложение по
отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време, намирали
специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
1 ЗМВР изключвали приложението на общите разпоредби по отношение на посочената
категория служители, не само относно работното време, но и цялостната,
регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и подзаконовата нормативна
база уреждали в цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при
препращане към други законови норми, това изрично било регламентирано. В
подкрепа на изложеното била и упомената регламентация на статута на лицата,
работещи по трудово правоотношение, като при тях бил приложим КТ и ЗМВР, тоест
налице било общо препращане към нормите на КТ, докато при служителите по чл.
142, ал. 1, т. статутът се уреждал
единствено със ЗМВР, без да било предвидено препращане към общото трудово
законодателство /КТ/. Целта на законодателя била именно със ЗМВР да се уреждал
в цялост статутът на държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението. Уреждането на статута на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР със специален закон дерогирало
приложението на общия закон, в случая КТ. КТ бил приложим спрямо всички
гражданскоправни субекти, а специалният – ЗМВР, спрямо определен кръг субекти,
като в случая това било с оглед извършаваната от служителите в МВР специфична
служебна дейност, предполагаща и специфична законова регламентация. Предвид
специфичната служебна дейност било оправдано прилагането на различен метод на
правно регулиране на служебните правоотношения на служителите в МВР, който бил
различен от общата правна мярка. Посоченото било относимо не само по отношение
на работното време, а и например по отношение на дисциплинарната отговорност,
основанията за прекратяване на правоотношението, обезщетения, отпуски, извънреден
труд и други. В ЗМВР били налице множество делегиращи законови норми, които
възлагали уреждането на конкретни въпроси да станело с подзаконов акт и в тази
връзка била налице многобройна нормативна база /наредби, инструкции и др./ в
МВР.
В конкретния случай относима била разпоредбата на чл. 187,
ал. 9 ЗМВР, която предвиждала редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните работи
била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която
била приложима за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и по § 86 от ПЗР
на ЗИДЗМВР /ДВ бр.14/2015 г./ Съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената наредба - за
дейностите, чието изпълнение изисквало непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза
попадала и организацията на работното време на ищеца. В ал. 3 на същия текст
била предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и
през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тук следвало да се обърне внимание
следното:
1. Съгласно първото изречение на ал. 3 на първо място
допустимо било полагането на труд през нощта - тоест уреждала се възможността
за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00 ч. - 06.00 ч. -
продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.;
2. Във второто изречение на ал. 3 било предвидено и
ограничението, а именно нощният труд не следвало да надвишава средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
Посочената подзаконова регламентация напълно съвпадала с
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Тоест, в случая и законът, и наредбата,
регламентирали по един и същ начин полагането на нощен труд от служителите,
чиито статут се уреждал със ЗМВР. Предвиждането на възможността да бъде положен
нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определяло и неговата
продължителност - 8 часа. Тук се проявявала и специфика при уредбата по
отношение на служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се въвеждала
различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал. 1 -
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица било до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа. Именно въз основа и на
последния текст и съобразно относимата подзаконова база била обоснована
претенцията на ищеца по настоящото производство. Посоченият текст на чл. 9, ал.
2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а
също и в цялост същата наредба, като и нормите на КТ не били приложими по
отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. За тази
категория служители намирали приложение разпоредбите на ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови актове, които били специални и дерогирали
приложението на общите трудови норми. Не можело да се говори за непълнота на
нормативната уредба по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА в конкретния случай.
Напротив изрично била уредена продължителността на нощния труд при работа на
смени за държавните служители по ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по
отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през
нощта, не била налице разпоредба, даваща възможност за преизчисление на
положения нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасяли до
подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само, ако това отговаряло на целта
на непълния акт. При положение че ЗМВР и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г.
регулирали изцяло работното време на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
1 ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ не означавало
непълнота, а неприложимост. Дори самата последно посочена наредба в чл. 2, ал.
2 предвиждала нейната приложимост само за работниците и служителите по трудово
правоотношение. Служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР били държавни
служители по служебно правоотношение, чиито статут се уреждал със ЗМВР.
Ищецът бил държавен служител и неговото служебно
правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня било до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 7 часа (чл. 140, ал. 1,
изречение второ КТ). Съгласно специалния закон – ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не
следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което
следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8
часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Да се извършило преизчисляване на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана
в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала
специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по
ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречало с принципа на
йерархия на нормативните актове.
Видно от изложеното било, че с оглед характера на служебното
правоотношение на ищеца относно изчисляването на положения от него труд,
следвало да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. Следователно неправилно ищецът бил посочил,
че за процесния период следвало да се приложи субсидиарно Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщали в дневни, като никъде в наредбата не бил посочен коефициент 1.143.
Ограничението в Наредба № 8121з-776/2016 г. било служителите, работещи на
смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на
коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Следователно напълно
необосновано било препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време била
осем часа, а в наредбата, посочена по-горе, нормалната продължителност на
нощния труд била 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая не била налице празнота в
нормативната уредба, която да можела да обоснове препращане по аналогия, тъй
като в процесния период действал подзаконов нормативен акт - наредба, издадена
от министъра на вътрешните работи, в която изрично съществувала разпоредбата,
че за всеки отработен час през нощта /между 22-6 часа/ на държавните служители
се заплащал нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е. налице била специална
нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключвала общия ред.
В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят бил определил
продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова не била налице празнота, а
имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била допусната
продължителност на нощния труд от 8 часа.
От изложеното дотук следвало, че нямало основание да се
приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата,
а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба
в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители в МВР била 8 часа (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), а
положеният труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал.
3) било 8 часа: 8 часа, което било равно на коефициент 1, а не както било по КТ
- 8 часа: 7 часа, което било равно на 1,143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения били
уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато положеният нощен труд бил в рамките
на 8-часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се
заплащал по смисъла на заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017
г. на министъра на вътрешните работи по 0.25 лева на час.
В този смисъл, че не било необходимо трансформиране на
часовете положен нощен труд, било и виждането на министъра на вътрешните работи
в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
възприето от докладната записка рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена
от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Действително за период от около
девет месеца, който бил извън процесния и през който действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се
извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било
в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
Същият подход бил възприет и при създаването на Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., както и при сега действащата наредба.
Ето защо твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към
предмета на този спор били несъстоятелни и искът му бил неоснователен.
По отношение на искането за заплащане на нощния труд като
извънреден такъв, ищецът претендирал, че часовете нощен труд, които биха се
получили като разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени
с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, следвало да му
бъдат заплатени като извънреден труд.
Тази претенция била неоснователна.
В чл. 176 ЗМВР изрично било посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състояло от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР били посочени допълнителните възнаграждения,
които се изплащали на служителите, като сред тях в т. 3 било и възнаграждението
за извънреден труд.
ЗМВР правил ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било
регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определял със
заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5
на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд представлявал
работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите
от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсирало с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно
разграничавал извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден
труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи.
Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която бил
посочен размерът на възнаграждението за нощен труд през процесния период, била
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з-1429/23.11.2017 г. В т. 1
и на двете заповеди било посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част
от него между 22.00 и 6.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева.”
В своята искова молба ищецът не правил разграничение между
извънреден и нощен труд и сякаш не обръщал внимание на факта, че допълнителните
възнаграждения за двата вида труд се изплащали по различен ред и размерът им
бил регламентиран в различни нормативни актове. В случая, ищецът неправилно
обосновавал своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търсил
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с
50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се следвало, защото по
този ред се формирал размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден
труд.
Извънреден бил този труд, който се полагал от служителя по
разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя,
и който труд попадал извън установеното за служителя работно време.
Полагането на нощен труд, когато било в рамките на установеното работно
време, не се явявало извънреден труд и с оглед неговата продължителност от
8 часа не се преобразувало в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая
равен на 1), а се заплащало като нощен по смисъла на т. 1 от заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи.
За да имало извънреден труд и за да било налице право на
държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд, било необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън
установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график) от 8 часа било по смисъла на заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и доколкото при каквото и да било трансформиране на часовете
нощен труд към дневен, последните щели да бъдат умножени по коефициент 1, не се
явявали допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза
(КТ, НСОР) било налично разбирането, че часовете в повече, които се получавали
при преобразуването на нощен в дневен труд, не се явявали извънреден такъв.
Тези часове в повече се заплащали също по реда, определен за заплащане на нощен
труд, като компенсация се явявала именно тези часове в повече, заплатени
обаче по реда за заплащане на нощния труд.
При разглеждане на казуса следвало да се вземе предвид и
писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно: увеличеното заплащане
на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършвало
ежемесечно. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично било записано,
че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд
създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Според МТСП
извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително
работели извън установеното за тях работно време, което не било налице в
конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните
часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в
конкретния случай с 0.25 лева на час допълнително възнаграждение/, а не за
заплащането на извънреден труд. ОДМВР - Стара Загора заплащала на ищеца
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се установявало от
представените платежни бележки - разпечатка от АИС ТРЗ.
Ищецът подчертавал в молбата си, че претендирал
възнаграждение за положен нощен труд, а както вече било посочено по-горе,
размерът на последното се определял със заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и
заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и бил в размер
на 0.25 лева на час или за част от него положен труд между 22.00 и 6.00 ч. В
този смисъл и следвало да се извърши преценката относно правилността на
заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил
правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно
определено и заплатено, което се доказвало с представените от ответника към
този отговор писмени доказателства - платежни бележки за възнаграждението на
ищеца.
От исковата молба не ставало ясно дали се твърдяло, че
нощният труд, положен от ищеца, въобще не бил отчетен и не бил заплащан с
допълнително възнаграждение. Твърденията на ответника били, че на ищеца редовно
било плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което
свидетелствали данните от горепосочените счетоводни платежни бележки. За
положения от ищеца нощен труд същият получил допълнително заплащане по 0.25
лева на час, следователно не следвало да се прави преизчисление и прехвърляне
на нощен труд в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на заплащането.
Трудът, положен между 22.00-6.00 ч., следвало да бъде отчетен само като нощен,
както бил отчетен и заплатен, а не да се трансформирал в дневен. Ищецът не
можел да избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/,
поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия
и допълнително заплащане като за нощен. Независимо от горното, дори и в случай
че се приложи неотносимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, следвало да се има предвид писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г.
на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване
на работното време, съгласно което превръщането
на нощните часове в дневни било установено с цел увеличено заплащане на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд. Това било така, защото работникът
или служителят не работил извънредно. Според писмото получените часове в
повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно
разбиране за наличие на извънреден труд, който би бил налице само, ако
работниците и служителите действително работели извън установеното работно
време. Изрично било пояснението, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
определяла правилото за превръщане на нощните часове в дневни с използване на
коефициент, целта на който била да определи възнаграждението така, че когато
работникът или служителят работил 7 часа през нощта, да получавал
възнаграждение за 8 часа. Това правило се прилагало, тъй като според Кодекса на
труда била различна нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. Според специалната нормативна уредба за държавните служители в МВР,
цитирана по-горе, нормалната продължителност и на дневното, и на нощното
работно време, била 8 часа.
Разпределението на работното време за заеманата от ищеца
длъжност било организирано в работни смени, определени в месечен график,
изготвен от специално натоварен служител и утвърден от началника на районното
управление. Отработените часове за времето от 22.00 до 6.00 часа били отчетени
с протоколи, приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, изготвени от
специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите бил изпращан в сектор
„Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности” за изплащане.
През исковия период действали последователно подзаконови нормативни актове -
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з-1429/23.11.2017 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, с чл. 1, на които било изрично
разпоредено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между
22.00 часа и 6.00 часа на държавните служители се изплащало допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Предвид горното и
претендираният в исковата молба размер на възнаграждението за положен нощен
труд от 6 лева за час бил необоснован и недоказан.
От изложеното в исковата молба не ставало ясно дали се
твърдяло, че нощен труд изобщо не бил отчетен и съответно заплатен или че не
били изчислени правилно часовете, положени от ищеца, нощен труд и дължимия
размер на допълнителното възнаграждение за така положения нощен труд. С оглед
на горното, щял да изрази допълнително становище по отношение основанието и
размера на иска след уточнение на исковата молба в тази част. Към настоящия
момент искът бил недоказан по основание и размер. На ищеца били заплатени
всички дължими допълнителни възнаграждения за нощен труд, положен през
процесния период, отчетени с протокол приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от
Наредбата.
Следователно претенцията на ищеца за заплащане на извънреден
труд била неоснователна.
По отношение на всичко изложено до тук имало съдебна практика
в тази насока, а именно решение № 405/04.11.2019 г. по гр.д. № 548/2019 на
Окръжен съд - Русе; решение № 2366/04.10.2019 г. по гр.д. № 5230/2019 на
Районен съд - Бургас; решение № 735/07.08.2019 г. по в.гр.д. № 1083/2019 на
Окръжен съд - Бургас; решение от 22.07.2019 г. по гр.д. № 2131/2019 г. на
Районен съд - Плевен; решение от 15.10.2019 г. по гр.д. № 2283/2019 г. на
Районен съд - Велико Търново и др.
В тази насока била и правната консултация на проф. Васил
Мръчков относно прилагането на чл. 187, ал. 1, във вр. с ал. 3 ЗМВР и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен.
Претенцията за лихви имала акцесорен характер и била в пряка
зависимост от дължимостта на главницата. В настоящия отговор били изложени
основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за положен
извънреден труд), поради което и претенцията за лихви се явявала неоснователна.
От друга страна, ако съдът не приемел изложеното то следвало да се вземе
предвид, че претенцията за лихви била обоснована от страна на ищеца с оглед
твърдението, че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца, в
който бил положен труда и от първо число на следващия месец се дължало
обезщетение за забава, в случая месечно. Тъй като по настоящото дело се
твърдяло положен и незаплатен от страна на работодателя извънреден труд, то същия
не би могъл да се генерира месечно. Отчитането на труда за служителите,
работещи на смени бил на тримесечен период, като съгласно чл. 21, ал. 2 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. работното време на държавните служители,
работещи на смени, се изчислявал и отчитал в часове, сумирано за тримесечен
период, а съгласно чл. 23, ал. 1 за отработеното време от държавните служители,
работещи на смени, за отчетния период се изготвял протокол. Изложеното водило
до извода, че полагане на извънреден труд от страна на ищеца би могло да се
установи едва в краят на тримесечният период при положение, че служителят бил
надвишил тримесечната норма /установената нормална продължителност на работното
време за тримесечния период/. В подкрепа на посоченото са и разпоредбите на чл.
14, ал. 3 и чл. 18, ал. 3 от цитираната наредба. Съобразно разпоредбата на чл.
33 ал. 1, то заплащането на твърденият положен извънреден труд, следствие от
преобразуването на нощен труд в дневен с коефицент 1,143, следвало да се
осъществи в месеца следващ отчетния период.
С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, както и
да му присъди направените по делото разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съобразени с размера на отхвърлената искова претенция.
От
изложените в исковата молба и отговора обстоятелства, съдът счита, че
предявеният иск е с правно основание 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Безспорно
е установено по делото, че ищецът е държавен служител. Статутът на държавните
служители в МВР се урежда от Закона
за Министерство на вътрешните работи, който закон в чл. 179, ал. 1
предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и
за: т. 1 изпълнение на специфични служебни задължения, т. 2 резултати в
служебна дейност, т. 3 извънреден труд, т. 4 научна степен и т. 5 специфични
условия на труд. Не се спори между страните, че ищецът работи като държавен
служител в системата на МВР на
длъжност „водач на служебно куче” към Отдел „Опазване на обществения ред и
превенция”, Сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” при ОД на
МВР-Стара Загора. Ищецът следва да докаже обстоятелствата, обуславящи
претендираното обезщетение за положен извънреден и нощен труд. Страните следва
да докажат твърдените от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът
счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата
молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими
по смисъла на ГПК. С оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да
назначи исканата съдебно-счетоводна експертиза, като разноските за същата
следва да се възложат в тежест на ищеца, тъй като съгласно т. 23 от ТР № 6/6.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 г. държавните служители в МВР са освободени от
заплащане на ДТ по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение,
но не и от разноски.
Ето
защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: Таблица/Приложение 1/; Удостоверение УРИ: 349р-1282/17.01.2020
год. - заверено копие; Справка за въведени болнични листи и вида обезщетение за
временна нетрудоспособност - заверено копие; Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014
г. на министъра на вътрешните работи - заверено копие; Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.98/2017 г.
неофициален раздел/ - разпечатка от правно-информационна система „Сиела“; Писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
МТСП - разпечатка от правно-информационна система „Сиела“; Докладна записка
peг. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г. - заверено копие; Извадка от АИС - ТРЗ -
платежни бележки за възнаграждението на ищеца месеците от 01.2017 г. до 01.2020
г., включително - 37 броя, както и Писмо рег. № 8121р-17549/04.10.2019 г. с
правна консултация на проф. В. Мръчков — заверено копие.
НАЗНАЧАВА
съдебно - счетоводна експертиза с вещо лице,
което, след като извърши проверка в
счетоводството на ответника и по специално на графиците за полагане на труд,
ведомостите за заплати и др. относими документи, да отговори на поставените от ищеца
въпроси, както и на поставения от ответника в отговора.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА-ГЮРОВА.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., платими
от ищеца в 3-дневен срок от съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА ответника Областна дирекция на МВР - Стара
Загора да представи като доказателства по делото: Удостоверение, от което да е
видно за процесния период назначен ли е бил ищецът като държавен служител в МВР
и на каква длъжност.
УКАЗВА на страните в
3 дневен срок, с писмена молба да направят всичките си доказателствени искания
и посочат конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да
представят заедно с нея всичките си писмени доказателства с копие до другата
страна – чл. 127, ал. 2 ГПК и чл. 131, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на ответника
в срок до следващо съдебно заседание да представи по делото банкова сметка, ***ните
суми.
ВНАСЯ делото в
открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 18.03.2020 г. от 10 ч., за която дата да се призоват страните и
вещото лице.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните, като на ищеца се връчи копие от
писмения отговор на ответника и приложенията.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва незабавно, в случай на
постъпване на искания на страните, депозирани по повод указанията на съда и
доклада по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: