М О Т
И В И
към
Присъда № 260125/05.11.2021 г.
по НOХД № 4047 от 2020
по описа на БРС
Съдебното производство е
образувано по внесен обвинителен акт против Х.С.Б., ЕГН **********, роден на ***г***,
българин, български гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование,
работи на длъжност оператор в „***“ ООД гр. Бургас, неосъждан, e повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.129 ал.2 вр.ал. 1от НК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, като счита, че същото е безспорно доказано. Пледира, на
подсъдимия да бъде наложено наказание, наказание „Пробация“ при следните пробационни
мерки, а именно двете задължителни – задължителна регистрация по настоящ адрес,***
за срок от една година и шест месеца, като се явява и подписва при пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
шест месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа за
срок от 1 година.
Повереникът на частния
обвинител се солидаризира със становището на прокурора.
Защитникът на
подсъдимия, оспорва изложената в ОА фактическа обстановка, като счита, че
подсъдимият следва да оправдан, на основание чл. 12, ал. 1 НК.
Подсъдимият подкрепя
становището на защитника си.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства,
съдът приема за установено следното:
На 15.06.2019 г. в гр.
Бургас, св. П.Ц. управлявал велосипед в морската градина. Там той срещнал подс.
Х.Б., който също управлявал велосипед. Свидетелят познавал по физиономия подсъдимият,
тъй като преди около три години имали пререкания. Св. Ц. махнал с ръка на подс.
Б. да спре, но той продължил. Св. Ц. го последвал, като от морската градина
двамата преминали по ул. «Гурко» и стигнали до ул. «Пробуда», където спрели и
се скарали. Според изложеното в ОА, Б. вдигнал велосипеда си и го хвърлил към
св. Ц., като го ударил в лявото рамо. Свидетелят изпитал силна болка. Веднага
след това, Б. с юмрук ударил св. Ц. в областта на лицето и от носа му потекла
кръв. Наблизо били св. С.А. и св. Р.И., които си говорели и станали свидетели
на случващото се. Св. Ц. отишъл при тях. Те му дали вода и кърпи за да спре
тежащата от носа му кръв. След няколко минути, св. Ц. се обадил на тел. 112. На
място дошли, св. Г.С. и св. Г.Г. - служители на Първо РУ - Бургас, на които св.
Ц. разказал за инцидента. Полицейските служители извикали екип на спешна помощ
и пострадалият бил откаран в МБАЛ гр. Бургас, където в шокова зала било
установено, че лявото рамо на св. Ц. било извадено и било наместено.
Със заповед за
полицейско задържане от 15.06.2019 г., подс. Б. бил задържан за срок от 24 часа
в Първо РУ - Бургас.
На 17.06.2019 г., св. Ц.
постъпил за лечение в болница «Бургасмед», където му била извършена операция на
носа и бил изписан от болницата на 20.06.2019 г. Св. П.Ц. получил счупване на
носните костици с деформация на носа /костна и хрущялна част/, затруднено носно
дишане, коригирано по оперативен път и луксация на лява раменна става.
От заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска
експертиза е видно, че получената от пострадалият - св. П.Ц. травма на носа е
довела до затруднено носно дишане, което му е причинило постоянно общо
разстройство на здравето неопасно за живота и било отстранено с оперативна
корекция. Вещото лице сочи, че луксацията на раменната става се квалифицира,
като временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Съдът възприема
заключението на вещото лице по изготвената по делото експертиза, като
компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на останалите
събрани по делото доказателства.
За вида на телесната
повреда, следва да се приеме именно посочената от вещото лице в приетата от
съда съдебно – медицинска експертиза – счупване на носни костици с деформация
на носа – средна телесна повреда, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
В обясненията си, подс. Б.
изгражда защитна теза, че е познавал св. Ц., във връзка с предходен конфликт.
Заявява, че свидетелят е проявил вербална агресия към него, предследвайки го с
колелото си, правейки гримаси и отправяйки заядливи реплики. Заявява, че е Ц.
го е избутал с колелото си, като му е нанесъл травма на стъпалото и е започнал
да го удря, при което той издигнал колелото си като щит, за да се предпази.
Твърди, че затворил за малко очи и като ги отворил, двата велосипеда били на
земята, като Ц. отново посегнал да го удря и за да се предпази, подсъдимият
отвърнал.
По
делото са разпитани свидетелите П.Ц. – пострадал, свидетелите Р.И. и С.А. –
очевидци на случая, свидетелите Г.С. и Г.Г. – полицейски служители и св. М.М.. Показанията
им се разделят на две групи. Едните група подкрепят тезата на подсъдимия, а
другата я оборват.
В
първата група, са показанията на св. И. и А. – съседи на подсъдимия, които са
били в близост, към момента на разпрата между подсъдимия и св. Ц. и макар да не
са видели всичко в детайли, поради отдалечеността си от мястото на инцидента,
потвърждават казаното от подсъдимия, а именно, че между двамата е имало
конфликт, завършил с побой, като ударите били нанасяни между двамата, равностойно.
Отричат да са видели, с хвърлянето на велосипеда си, подсъдимият да е нанесъл
удар на св. Ц..
Св. М. не е присъствал
на инцидента, но показанията му дават информация за предходен конфликт между Б.
и Ц. и за избухливия характер на пострадалия, при който М. бил ударен от св. Ц.
и в последствие бил защитен от подсъдимия.
Във
втората група свидетелски показание – тези, които оборват тезата на подсъдимия,
попадат показанията на св. Ц. и св. С. и Г.. Последните свидетели са полицейски
служители и възприятията им са получени основно от разказа на пострадалия, тъй
като последният е подал сигнал до 112, във връзка с горепосочения инцидент.
В
показанията си, св. Ц., изгражда коренно различна версия за случая, а именно,
че е карал велосипеда си и е искал да говори с подсъдимия на тема „колела“, не
познавал същия и бил внезапно и неочаквано нападнат от него.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите, тъй като те са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и кореспондират със събрания доказателствен материал по делото, с изключение
показанията на св. Ц..
Поради обстоятелството,
че същият е пострадал и частен обвинител по делото, както и предвид
противоречията в показанията му с останалия доказателствен материал по делото, съдът
счита, че в показанията си, св. Ц. може да е предубеден и кредитира частично
показанията му, до колкото съответстват на останалия доказателствен материал по
делото.
При така описаната
безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието
си подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което доведе до оправдаването
му по тази правна квалификация, внесена с обвинителен акт от РП - Бургас.
Правните доводи на
настоящия съд са следните:
Съдът счита, че не се
доказа по безспорен и категоричен начин, че на 15.06.2019 г. в гр. Бургас, ул.
«Пробуда» причинил на П.С.Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на носните костици с деформация на носа /костна и хрущялна част/, коригирано по
оперативен път довело до затруднено носно дишане постоянно общо разстройство на
здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Единственото, което бе
безспорно установено и доказано в настоящото наказателно производство е
обстоятелството, че на горепосочената дата, между подс. Б. и св. Ц. е имало
конфликт, по повод проявена от св. Ц. вербална агресия към подсъдимия, която
прераснала във физически, в следствие на което двамата си разменили удари.
След разпрата, св. Ц.
действително имал увреждания по лицето, които се потвърждават от изготвената по
делото СМЕ и които наложили последващото му лечение.
Доколкото в доказателствената
съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън
предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху изградената по
вътрешно убеждение преценка на Съда за активното участие на подсъдимия в
деянието, за което е привлечен като обвиняем, но това деяние не съставлява
престъпление, защото не е общественоопасно и на подсъдимия, не следва да бъде
реализирана наказателна отговорност.
За постановяването на
осъдителна присъда по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е необходимо съдът
несъмнено да установи, че в пряка причинна връзка с действията на подсъдимия,
на пострадалия е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в конкретния
случай общо разстройство на здравето, неопасно за живота. В случая, според
настоящия състав, липсва един от обективните елементи на състава на
престъплението, а именно неговата обществена опасност.
Останалите признаци от
престъпния състав са безспорно доказани. От наличната по делото медицинска
документация и приетата от районния съд съдебномедицинска експертиза несъмнено
се установява причиненото на св. Ц. телесно увреждане, което е в резултат на
нанесения по лицето му удар от подсъдимия. Налице е причинно-следствена връзка
между нанасянето на удара от подсъдимия, получените от пострадалия наранявания
в областта на лицето, вследствие на които в съвкупност му е причинена средна
телесна повреда, както и за медико - биологичната характеристика на тези
увреждания, която съответства на визирания в чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
признак „общо разстройство на здравето, неопасно за живота
Независимо от
гореизложеното, видно от гореописаната фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че безспорно установената телесна повреда на Ц. е настъпила в резултат
на неизбежна отбрана от страна на подсъдимия срещу него, като подс. Б. е
нанесъл удара по лицето на тъжителя, опитвайки се да отблъсне непосредственото
и противоправно нападение на пострадалия, който го нападнал пръв, като непосредствено
преди инкриминирания удар, проявил вербална агресия срещу Б., следвайки го по
пътя му и отправяйки му заядливи и заплашителни реплики.
Процесният случай не
поставя фактически и правни трудности по отношение на установяване авторството
на деянието и характера на причиненото увреждане, но съществен проблем по
делото се разкрива от гледна точка на точната преценка дали деянието на
подсъдимия е извършено при условията на неизбежна отбрана и съответно при
нейното превишаване, тъй като безспорно се установи, че инициатор на
стълкновението е св. Ц., а подсъдимият е извършил деянието си при неизбежна
отбрана, без да превишава пределите й
Съгласно разпоредбата на
чл. 12, ал. 1 НК, приложението на този институт предполага съществуването на
непосредствено и противоправно нападение срещу личността на отбраняващия се или
спрямо другиго. В хода на съдебното следствие се установи, че подсъдимият е бил
обект именно на такова нападение, което е започнало с преследването му от св. Ц.
и започналото нападение от пострадалия към него, продължило с нанасянето на
удари от страна на подсъдимия, в опит за защита и последвалото блъскане на
пострадалия. Според настоящия състав, поведението на пострадалия, безусловно е
застрашило интересите на подсъдимия, създало е опасност от накърняване на
личната му неприкосновеност и физическа цялост. Нападението над подсъдимия е
било противоправно, тъй като е липсвало законово основание за осъществяването
му, освен това е било непосредствено и неприключило. Въпросното нападение е
започнало първоначално с проявена вербална агресия, насочена към подсъдимия,
прераснала във визическа. Според психолози, вербалната агресия е не по-малко
жестока и осъдителна от физическото насилие и също би могла да възбуди
основателен страх за здравето и телесната цялост на жертвата и.
Чрез вдигането на юмруците
си пред лицето и с нанасянето на един удар в главата на пострадалия,
подсъдимият е реализирал отбранително действие, целящо да преустанови
нападението срещу него. Именно в резултат на това отбранително действие, Ц. е
получил увреждане, което представлява средна телесна повреда. Имайки предвид,
че причиненото на пострадалия увреждане е резултат от отбранително действие на
подсъдимия, съдът приема, че деянието му е извършено при неизбежна отбрана.
Същевременно съдът
намира, че е налице съответствие между силата и опасността на нападението и
тези на избраната от подсъдимия защита. Подсъдимият несъмнено е имал право на
активна защита, като нанесеният от него един удар в лицето на тъжителя не се
отличава съществено по сила и насоченост от опасността на нападението срещу
самия него, което също е осъществено чрез удари с ръце по тялото на подсъдимия
и е годно да му причини телесна повреда. В тази връзка съдът отчете, че
отбранителното действие е съответно на нападението. При това положение, като
отчете от една страна интензитета на нападението, а от друга страна
реализираната защита, времето и мястото на деянието, психическото състояние на
подсъдимия, в следствие на осъщественото от св. Ц. предхождащо преследване и
всички фактори, които са били от естество да повлияят на реалното съотношение
на силите, съдът прие, че предприетата от подсъдимия отбрана е била адекватна. Подсъдимият
не е бил длъжен при конкретната обстановка да избира средството, с което да се
защити, нито да избира неуязвими части от тялото на потърпевшия, а използваните
средства са еднакви и интензивността и начина на самоотбрана и не надхвърлят
явно необходимата сила за защита и отблъскването на противоправното нападение.
С оглед на посоченото
Съдът намира, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК, понеже се касае за деяние, извършено при неизбежна отбрана с цел да се
защитят от непосредствено противоправно нападение личността и правата на
отбраняващия се чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите
предели.
Ето защо, деянието на подс.
Б. не е общественоопасно и деецът следва да бъде признат за ЗА НЕВИНОВЕН в
това, че на 15.06.2019 г. в гр. Бургас, ул. «Пробуда» причинил на П.С.Ц. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните костици с деформация на
носа /костна и хрущялна част/, коригирано по оперативен път довело до
затруднено носно дишане постоянно общо разстройрство на здравето неопасно за
живота - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като на основание чл.304
от НК, Съдът го оправда по така повдигнатото обвинение.
От текста на закона
следва, че неизбежната отбрана е увреждащо деяние, но то не е престъпление,
защото не е общественоопасно и не е обявено от закона за наказуемо, тъй като е
правомерно едно лице да се отбранява или да защитава интересите и правата си,
когато е налице противоправно нападение върху тях.
С оглед изхода на
делото, направените по делото разноски, в размер на 157.96, остават за сметка
на Държавата.
По изложените
съображения, Съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.
СЪДИЯ: