Решение по дело №2313/2018 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр.Казанлък, 09.04.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд-Казанлък, наказателно отделение, в публично заседание на 19.02.2020 г., в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИХАИЛ МИХАЙЛОВ,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело №2313 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Гражданско дело №2313/2018г. по описа на Районен съд-Казанлък е образувано по предявен иск от Х.С.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв.Р.Ж.,***, против П.Й.Х., с адрес: ***/къща/, с правно основание в чл.45 от ЗЗД с цена на иска- 2 000,00 лв.

Ищецът сочи, че на 26.11.2017 г. около 18,00-18,15 часа бил в дома си в град К., на посочения по-горе в исковата молба адрес, когато по мобилния си елефон получил обаждане от брат си- К. С.Л., който звучал силно притеснен и обезпокоен. В проведения телефонен разговор брат му споделил, че имал планирано излизане за вечерта с жената, с която съжителствал- М. Т. Т., но по телефона получил заплахи от мъжа, от който М. имала дете- С. В.Х. и съпругата на последния- П.Й.Х., които ищецът познавал и които били пред входа, в който живеел брат му на адрес: град К., ж.к.„И.“, бл.*, вх.„*“. Сочи, че брат му помолил да отиде при него, като споделил, че се надява при наличието на други хора, ответницата и мъжа ѝ да се въздържат от извършването на противоправни действия. Твърди, че незабавно тръгнал към адреса на брат си. Около 18.15-18.30 ч. отново получил телефонно обаждане от последния, който го попитал къде е и той му отговорил, че бил близо до блока. По най-бързия начин отишъл до блока и видял, че пред входа били П.Й.Х. и мъжа ѝ. Чул крясъци от страна на ответницата, която била близо до брат му като го наричала „глупак“, „тъпанар“, „изрод“. В този наблюдавал как П.Х. се приближила още по-близо до брат му, посегнала и го ударила по лявата част на лицето. Твърди, че в същия момент С., който бил на около метър, метър и половина от брат му, също се спуснал към К., заметнал с юмрука на дясната си ръка и го ударил. Сочи, че на висок глас им казал да спрат с тези си действия. Застанал до брат си и се опитал словесно да успокои присъстващите.

П. и мъжът ѝ С. били доста близо до тях. През цялото време ответницата била с изключително агресивно поведение и крещяла нецензурни думи. Тъй като напрежението ескалирало, брат му К. помолил ищеца да наблюдава С. и П., а той през това време да успее да подаде сигнал на тел.112. Впоследствие разбрал, че и М. била подала сигнал на тел.112 в присъствието на няколко съседи- очевидци на нападението. Твърди, че докато чакали пристигането на патрулната кола ответницата П. и мъжа ѝ С. продължили с агресивното си поведение, при което брат му К. извадил мобилния си телефон и направил видеоклип, от който това се виждало. Твърди, че без да е провокирал по какъвто и да било начин и внезапно за него, П. вдигнала дясната си ръка и му нанесла удар с юмрук в лявата скулна област на лицето, който удар бил заснет с мобилния телефон на брат му.

След пристигането на полицейския екип били съставени предупредителни протоколи на ищеца и брат му. Ищецът сочи, че впоследствие разбрал, че П.Й.Х. не е дала обяснения и не ѝ бил съставен предупредителен протокол, въпреки изключително агресивното ѝ поведение. Твърди, че свидетели на случилото се станали М. Т. Т. и още няколко съседи, които били провокирани от крясъците на ответницата и мъжа ѝ С..

Сочи, че на 27.11.2017 г., съвместно с брат си, посетил кабинет по съдебна медицина в гр.С. З., където им бил извършен преглед и на негово име било издадено съдебно-медицинско удостоверение с изх.№76-III от 27.11.2017 г., издадено от д-р Т. Г. П.- специалист-съдебен лекар при „Съдебна медицина“ гр. С. З., а на брат му К. С.Л., също от д-р П., било издадено такова удостоверение с изх.№75-III от 27.11.2017 г.  

Твърди, че вследствие на противоправното поведение на ответницата П.Й.Х. получил телесни увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядане по лявата скулна област на лицето му. Получените телесни увреждания били пряка и непосредствена последица от противоправното деяние на П.Й.Х..

Нанасяйки удар с юмрук в областта на лицето му, П.Й.Х. причинила на ищеца телесни повреди, от които претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание. След случилото се изпитвал унижение и срам, тъй като телесните увреждания били в областта на лицето и нямало как да ги прикрие до оздравяването им. Бил обект на подигравки от страна на приятели и близки. Нанесеният удар от П.Х. се отразил крайно неблагоприятно върху психическото състояние на ищеца и личната му самооценка. Твърди, че след случилото се бил в шок, изпитвал срам и унижение, вследствие на извършеното спрямо него противоправно поведение, тъй като свидетели на всичко станали жената, с която брат му съжителствал и техни съседи. Сочи, че извършеното от страна на ответницата било израз на незачитане на личната неприкосновеност и на установения в страната правов ред.

С нанесеният удар по лицето от страна на П.Х. се засегнали честта и достойнството на ищеца, в резултат на което изпитвал психическо и емоционално напрежение.

Вследствие на неправомерното действие на ответницата П.Й.Х. претърпял неимуществени вреди- болки и страдание, унижение, срам и накърняване на честта и достойнството, които вреди оценявал за себе си в размер на 2000,00 лв./две хиляди лева/. Понесените неимуществени вреди били пряка и непосредствена последица от деянието, което П.Й.Х. извършила спрямо ищеца. Горните обстоятелства породили у него правния интерес от завеждане на настоящия иск. Претендира за  направените съдебни и деловодни разноски.

 

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Заявява, че искът бил допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло. 

Сочи, че от представените с исковата молба доказателства не се установявало наличието на всички, предвидени от закона, предпоставки за основателността на исковите претенции за непозволено увреждане. Ищецът търсел обезщетение за вреди, които не бил получил по време, място и от лице, посочени в исковата молба, или било възможно да е получил вследствие на собственото си противоправно поведение, от което не можел да черпи права.

Оспорва обстоятелствата, на които се основават исковите претенции.

Твърди, че ищецът бил брат на лицето К. С.Л., което живеело на съпружески начала с М. Т.Т., бивша съпруга на С. В.Х., който бил съпруг на ответницата. Сочи, че действително на 26.11.2017 г. около 18,00-18,30 ч. в гр.К. пред вх.„*“ на блок №* в ж.к. „И.“ възникнал конфликт между брата на ищеца- К. С.Л., от една страна, и ответницата и съпруга ѝ- от друга страна. Вярно било, че в края на конфликта на място пристигнал и ищеца, който се намесил в конфликта, и че след подаден сигнал на тел.112 на място пристигнали полицейски патрул и кола на „Бърза помощ“.

Оспорва останалите обстоятелства, които били изложени повратно в исковата молба. Твърди, че конфликта се развил при следните обстоятелства:

Спорът между ответницата и съпругът ѝ и брата на ищеца- К. Л. бил по повод роденото, през време на брака на съпруга на ответницата С. Х. с М. Т., дете Т.. Съпругът ѝ смятал, че детето Т. живеело в ненормална семейна среда при майка си М. Т. и брата на ищеца, че за него и за неговото обучение и възпитание не се полагали достатъчно грижи. Не се спазвал и определения от съда по развода режим на лични отношения. Отношенията още повече се обтегнали след намесата на К. Л., който явно бил решил, че след като детето живеело при него и М., притежавал повече права от родителя на детето. Сочи, че в създадената конфликтна ситуация била въвлечена и тя, след като К. Л. разпространил чрез интернет нейна снимка, придружена с нелицеприятен, обиден и унизителен за нея текст.

Твърди, че на 25-26.11.2017 г.(събота и неделя) детето било при тях. Оказало се, че майка му не му изпратила пособията за домашното упражнение в понеделник, което разстроило детето. То даже на няколко пъти звъняло на майка си да му ги изпрати, но тя така и не му отворила. Това допълнително разстроило детето, което започнало да нервничи и да плаче. След като го поуспокоили около 17,00 ч. на 26.11.2017 г.(неделя) баща му го завел при майка му, оставил го пред входа и то само се качило в апартамента им.

Сочи, че около 18,15 ч. на същия ден, по повод изясняване причините детето да бъде разстроено, отишли пред блока на брата на ищеца на адрес: гр.К., ж.к. „И.“, бл.*, вх.„*“. Последният бил на терасата на апартамента им и тъй като М. не отговаряла на позвъняванията, съпругът ѝ поискал М. да слезе да говорят. Оказало се, че братът на ищеца им подготвил капан, защото вместо М. слязъл той. Нещо повече- оказал се въоръжен с лютив спрей и палка, с които, след като ги докарал до безпомощно състояние с лютивия спрей, нанесъл на съпруга ѝ силни удари с палката. Твърди, че в него момент, неизвестно по какъв повод, към тях се приближил и ищецът, който също започнал да отправя заплахи и обидни думи към тях. В същото време брат му извадил телефона и започнал да ги снима. Предполагайки, че отново щял да използва направения клип по нелицеприятен за тях начин, се опитала да отмести ръката с телефона, заявявайки му, че нямал право да снима без нейно съгласие. Сочи, че в същото време била грубо блъсната в гърба от ищеца. Не очаквала такова нападение от негова страна, загубила равновесие и паднала на земята. Не успяла даже да реагира и да подложи ръцете си, а си ударила болезнено главата в областта на челото. Тъй като все още не били на себе си от парещата болка в очите от спрея и нанесените удари от двамата братя, П.Й.Х. нямала представа какви думи си разменили, но тя и съпруга й чули брата на ищеца подигравателно да ги пита: „Ха-ха, искате ли линейка?“, след което се обадил на тел.112. Сочи, че след малко, почти едновременно, пристигнали линейка на „Бърза помощ“ и полицейски патрул.

Твърди, че на пристигналите полицаи ищецът заявил, че ги респектирал с палка, която била във входа, но не забелязали полицаите да я изземват от там. Тъй като все още били в безпомощно състояние двамата със съпруга ѝ били откарани във Филиала на „Спешна медицинска помощ“ в гр.К., където им оказали медицинска помощ и били освободени.

Твърди, че никой от тях двамата не бил удрял ищеца. Пострадалите от случая били ответницата и съпругът ѝ. Сочи, че за нанесените увреждания по тъжба на съпруга ѝ против брата на ищеца в РС-Казанлък било образувано и се разглеждало ЧНХД №560/2018 г. за престъпление по чл.130,ал.1 от НК с предявен за съвместно разглеждане граждански иск. Твърди, че предвид обстоятелството, че била учителка и не следвало да дава пример за агресия между хората, решила да не търси правата си по съдебен ред. По повод предявен от брата на ищеца против нея и съпруга ѝ иск за непозволено увреждане по гр.д.№2218/2018 г. по описа на РС-Казанлък,който оспорили изцяло, предявила против брата на ищеца насрещен иск за неимуществени вреди за увреждания на очите от употребения против нея лютив спрей.

Предвид гореизложеното П.Й.Х. моли съда да отхвърли иска против нея като неоснователен и недоказан.

Не възразява да бъдат приети представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства и направените доказателствени искания. Възразява като доказателство да се приема и ползва видеозапис, за който не била дала съгласието да бъде заснемана, и в който по всяка вероятност попаднали само изгодни за действителните нападатели кадри.

 

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК във вр. с чл.211 от ГПК ответницата е депозирала насрещен иск срещу ищеца. Твърди, че вследствие на гореописаното поведение на ищеца, ответницата- П.Й.Х., ЕГН **********,***(къща), получила телесни и психически увреждания, което обуславяло правния ѝ интерес в настоящото производство да предяви насрещен иск за неимуществени вреди против Х.С.Л., ЕГН **********,***, с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена на иска 2000 лева.

Твърди, че по време на конфликта на 26.11.2017 г., около 18,00-18,30 часа, пред блока на брата на ответника на адрес: гр.К.,ж.к.„И.“№*,вх.„*“, изненадващо и съвсем неочаквано за нея била грубо блъсната в гръб от ответника, вследствие на което изгубила равновесие и паднала по очи на земята. Сочи, че от изненадата не успяла по никакъв начин да отреагира и да подложи поне ръцете си, поради което ударила болезнено главата си в областта на челото в земята. Изпитала остра болка, а удареното място се подуло и посиняло. Това травматично увреждане причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота и било пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответника по насрещния иск.

Твърди, че по време на инцидента ответникът и брат му проявили изключителен цинизъм, съчетан с грубо и вулгарно отношение спрямо нея. Това им поведение, съчетано с причинените физически болки и страдания, както и загрозения външен вид от синята цицина на челото и зачервените от лютивия спрей очи, се отразили крайно неблагоприятно върху психическото състояние и личната самооценка, сериозно се отразили на самочувствието ѝ като човек и жена. Сочи, че продължителен период от време след преживявания първоначален шок изпитвала унижение и срам. Имала чувството, че вследствие на случая не се ползвала с необходимия авторитет и респект сред учениците си. В продължителен период от време изпитвала психически и емоционален дискомфорт.

Моли съда след като докаже горепосочените обстоятелства да осъди ответника Х.С.Л., с посочени по-горе данни, да заплати сума в размер на 2000 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и за грубото му и цинично отношение към нея, причинили ѝ и унижение, срам, накърняване честта и достойнството ѝ, заедно със законната лихва върху уважения размер на иска, считано от датата на непозволеното увреждане- 26.11.2017 г., до окончателното изплащане на сумите.

 

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал писмен отговор.

Счита предявения иск по чл.45 от ЗЗД за неоснователен и недоказан, като оспорва същия както по основание, така и по размер. Сочи, че иска не бил подкрепен с необходимите по закон доказателства, а изложеното в писмения отговор по основния иск не представяло обективно отношенията между ищцата по насрещния иск и ответника по насрещния иск, възникнали по повод на инцидента на 26.11.2017 г. в гр. Казанлък.

Безспорно било обстоятелството, че отношенията им с ищцата по насрещния иск били влошени от няколко години, заради влошените отношения между П.Й.Х. и нейният съпруг С. Х. с брата на ответника по насрещния иск- К. С.Л..

Сочи, че последният живеел на съпружески начала с М. Т.Т., която имала дете от С. В.Х.- съпруг на ищцата по насрещния иск П.Й.Х.. П.Й.Х. постоянно твърдяла, че К. и жената, с която съжителствал- М. не полагали достатъчно грижи за детето Т., което било и причината за обтегнатите отношения между всички тях. Твърди, че с неверни твърдения, в писмения отговор по основния иск, от страна на П.Х.Й., че детето Т. живеело в ненормална семейна среда и че за него не се полагали достатъчно грижи, за пореден път се нагнетявали и без това обтегнатите между всички тях отношения.

Не отговаряла на действителността изложената фактическа обстановка, в писмения отговор на исковата молба и в насрещния иск.

Твърди, че на 26.11.2017 г., около 18.00-18.15 часа, получил обаждане от брат си К. по мобилния телефон, който звучал силно притеснен. В проведения между тях телефонен разговор братът на ответника по насрещния иск помолил да отиде при него, тъй като П.Й.Х. и съпругът ѝ С. В.Х. били пред дома на К. Л.,***. Сочи, че в проведени, между П. и С. с брата на ответника, предварителни разговори, първите двама отправили закани за саморазправа с К. и М..

Сочи, че брат му помолил да отиде при него, като споделил, че се надява като имало други хора, ищцата по насрещния иск и мъжа ѝ ще се въздържат от извършването на противоправни действия. Сочи, че отишъл по възможно най-бързия начин и видял, че пред входа на брат му били П. и мъжа ѝ. Чул крясъци от страна на П., която била много близо до брат му, като го наричала „глупак“, „тъпанар“, „изрод“. В този момент видял как П. се приближила още по-близо до брата, посегнала и го ударила по лявата част на лицето. В същия момент С., който бил на около метър, метър и половина от брат му, също се спуснал към К., заметнал с юмрука на дясната си ръка да го ударил.

Твърди, че се приближил към тях, без да употребява каквито и да било обидни думи и/или заплахи към никой, още повече към П.Х..

Признава за верни твърденията, че още с отиването на ответника, брат му започнал да снима с мобилния си телефон. В този видеоклип било запечатано всичко случило се между ответника по насрещния иск и П.Х. на 26.11.2017 г. Виждало се противоправното поведение на ищцата по насрещния иск, нападението от нейна страна спрямо ответника и от този клип се виждало, че всичките ѝ твърдения в насрещния иск били неверни и не отговаряли на действителността. Сочи, че от този видеоклип се виждало, че не бил блъскал П. в гръб и съответно тя не била губила равновесие, не била падала и така нямало как да получи твърдяната от нея травма на челото. Не отговаряли на действителността изнесените твърдения, че при пристигане на полицейския екип твърдял, че респектирал П. и С. с палка, тъй като не бил държал палка и никого не бил респектирал с нея.

Твърди, че той и брат му К. С.Л. били пострадалите от противоправното поведение на П.Й.Х. и съпруга ѝ С. В.Х..

Намира за неверни твърденията в насрещния иск за грубо блъскане в гръб от негова страна спрямо ищцата, за проявен изключителен цинизъм, съчетан с грубо и вулгарно отношение спрямо последната. Счита за неверни и твърденията на П.Й.Х., че „синята цицина на челото и зачервените от лютивия спрей очи са се отразили крайно неблагоприятно върху психическото й състояние и личната самооценка“, „изпитвала е унижение и срам“, тъй като с поведението си по никакъв начин не ѝ бил причинил твърдените травматични увреждания. Не бил нанасял удар на ищцата по насрещния иск и следователно нямало как да получи твърдяната синина. „Зачервените от лютивия спрей очи“ също не били резултат от действия на ответника. Неоснователни били твърденията на ищцата по насрещния иск, че не се ползвала с авторитет и респект сред учениците. Счита, че липсата на авторитет и респект от учениците не било в резултат на твърдените телесни увреждания, а ако ищцата по насрещния иск, както твърдяла, нямала нужния респект от учениците, това било в резултат на нейните професионални качества.

Твърди, че предявения насрещен иск бил неоснователен, необоснован и недоказан. Неизяснен и недоказан по категоричен начин бил механизмът на осъществяване на твърдените в насрещния иск вреди. Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, техния интензитет и причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и случилото се на 26.11.2017 година.

Изцяло оспорва, че в резултат на случилото се на 26.11.2017 г. за ищцата по насрещния иск били настъпили описаните травматични увреждания. Изцяло оспорва твърденията за проявен от негова страна изключителен цинизъм, тъй като не бил употребявал никакви обидни думи и заплахи. Оспорва твърденията за преживени от ищцата по насрещния иск унижение и срам, психически и емоционален дискомфорт, както и предявената от ищцата П.Й.Х. претенция за обезвреда на неимуществени вреди- по основание и размер, който счита за прекомерен.

Сочи, че с оглед на изложените съображения за неоснователност на главния иск за обезщетение на неимуществени вреди на П.Х., в резултат на случилото се на 26.11.2017 г., то бил неоснователен и акцесорния иск за лихва.

Предвид на всичко изложено по-горе моли съда да отхвърли предявения от ищцата П.Й.Х. насрещен иск за обезвреда на неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.Позовава се на заснет на 26.11.2017г. видеоклип, който възпроизвеждал всичко, което се случило на процесната дата между ответника по насрещния иск и П.Й.Х.- страни по гр.дело №2313/ 2018 г. Неоснователни били възраженията на ищцата по насрещния иск във връзка със споменатия видеоклип. Сочи, че П.Й.Х. най-вероятно била запозната със съдържанието на клипа, тъй като същия бил представен като доказателство по НЧХД №560/2018 г. по описа на РС-Казанлък, по което дело тъжител бил съпруга на П.- С. Х., а подсъдим бил брата на ответника по насрещния иск- К. Л.. По делото била назначена и изготвена съдебно-компютърна техническа експертиза.

 

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Х.С.Л. е брат на К. С.Л., който съжителствал с М. Т.Т..Последната има син Т. от предишен брак със С. В.Х..  По отношение на детето на Т. и Х. двама имали продължителен конфликт, породен от несъгласието на бащата с начина на полагане на грижи от страна на майката. 

Не се оспорва от страните, че съпрузите С. В.Х. и П.Й.Х. на 26.11.2017г. след 18 часа са се намирали пред вход „А“ на адрес: гр.К., ж.к.„И.“, бл.*, където живеели К. С.Л. и М. Т.Т. и че между семейство Х., от една страна, и Т. и К. Л., от друга страна, е възникнал конфликт. Не се спори и за това, че ищецът е бил повикан от брат си и по-късно също се е придвижил към описаното по-горе място. Тези обстоятелства се признават от ответницата Х. както с отговор на исковата молба, подаден при условията на чл.131 от ГПК, така и с насрещната ѝ искова молба.  

Разпитаният по делото свидетел К. Л. установява фактическа обстановка, идентична с изложената в исковата молба. Сочи, че е непосредствен свидетел на инцидента, описан в последната. Според него той е бил нападнат от ответницата и съпруга ѝ и за да се защити е напръскал П.Х. със спрей и след като се е обадил на телефон 112, по нейно настояване е помолил да бъде изпратена линейка на мястото на инцидента. Твърди, че е направил видеозапис на случилото се след обаждането му, за да го покаже на полицейските служители, които се е очаквал да се отзоват на обаждането му. Споменава, че Х. е проявявала и друг път агресивност и го е нападала. Няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у този свидетел, както и други основания за подлагане на критика на казаното от него.

Установява се от заключението на изготвената по делото съдебна компютърно-техническа експертиза, че ответницата Х. е замахнала и ударила по телефона, залитнала и паднала/Приложение 1, кадър 8 и кадър 9/.  В с.з. вещото лице уточнява: „Тя посяга в посока телефона. Имал съм предвид, че тя посяга към телефона. Не се вижда, че удря по телефона. Посяга към телефона и тогава телефонът се мърда, записа не прекъсва и тя тогава залита.“ 

Установява се от заключението на назначената и изготвена  съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №20/2019г., че на ищеца Х.Л. на датата на деянието е причинен травматичен оток и кръвонасядане на лявата скулна област, причинили му болка и страдание, а ответницата П.Й.Х. е получила зачервяване на слизестите обвивки на двете очни ябълки и кръвонасядане в областта на междувеждното пространство, като описаните причинените увреждания на двамата по механизъм отговарят да бъдат получени по време и начин, посочени по делото.

В този контекст и при така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции на Х.С.Л. за основателни и доказани.

Безспорно е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди при нападение от страна на ответницата, извършено на 26.11.2017 год. в гр.Казанлък. В резултат на това, ищеца е получил увреждания и наранявания, които са му причинили болка и страдание и които следва да бъдат обезщетени. По справедливост и съобразно практиката на съдилищата съдът определя размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000.00 лева, съобразявайки вида и характера на причинените на ищеца телесните увреждания, начина на извършването им, възрастта на пострадалия и   мястото на извършването на деянието. 

 

Ответницата е предявила насрещен иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на неправомерно поведение на първоначалните ищци, изразяващо се във физически и психически тормоз и унижение, поради което било подкопано и разрушено самочувствието й на нормален и пълноценен човек и професионалист. Искът е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. За да е налице отговорността по чл.45 от ЗЗД, следва да бъде доказано противоправно поведение на ответника по насрещния иск, вреда причинена от противоправното деяние и причинно-следствена връзка между тях. Следва да бъде доказана и вина, която по презумпцията на чл.45,ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. В конкретния случай не е доказан нито един елемент от фактическия състава на деликта. Не доказано противоправно поведение на Х.Л., т.е. с действията си по отношение на П.Х. да е нарушил правна норма. Не е доказана по никакъв начин причинно-следствена връзка между твърдяното поведение на ищеца и твърдените вреди. Изявленията на Х. в тази посока са голословни/неподкрепени от никакви доказателства/.

Я. Й. и Р. Н., съответно майка и колежка на ответницата Х., описват състоянието на последната след инцидента и не са свидетелки-очевидки на деянието.  

Макар по искане на процесуалния представител на ответницата да беше допуснат до разпит в качеството на свидетел-очевидец Ц.В.М. същият не се яви в с.з. и съда бе помолен да го заличи от списъка на лицата за призоваване. Подобно искане процесуалния представител на ответницата е направил и по отношение на полицейските служители, отзовали се на мястото на инцидента на 26.11.2017г. Тези откази лишиха от възможност ответницата да докаже твърдението си за това да е била нападната от ищеца, за когото твърди, че я е блъскал и удрял.

 

В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия.  

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида на страданията и болките, които ищецът е преживял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще.

Предвид естеството на причинените неимуществени вреди, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая съдът счита, че искът следва да бъде уважен за сумата от 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания от ищеца, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането- 26.11.2017г., до окончателно изплащане на сумата.  

Предвид изхода на спора и предвид пълното уважаване на първоначалния иск и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 940,00 лв. и разноски за изготвените и приети по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и компютърно-техническа експертиза, общо в размер на 453,40 лева и за платена държавна такса  за завеждане на делото – 80,00 лева.

На ответницата не се дължат направените разноски, поради неоснователността на несрещния иск.

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.

 

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА П.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Х.С.Л.,  ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 000,00 лева (две хиляди лева и нула стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането- 26.11.2017 г., до окончателно изплащане на сумата.  

 

ОСЪЖДА П.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Х.С.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1473,40 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и три  лева и 40 стотинки) разноски по делото.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск от П.Й.Х. против Х.С.Л. за сумата от 2000.00 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането- 26.11.2017 г., до окончателно изплащане на сумата.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: