№ 1844
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330205416 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4907974
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на К. П. Б. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша, поради това че
жалбоподателя не бил управлявал посоченото МПС. В съдебно заседание
жалбоподателя не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на
атакувания фиш. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като съдът намира, че жалбата е
подадена в предвидения законов срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.12.2020 г. в 18:09 ч. на републикански път ІІ-86 км. 19+240 в посока гр.
Асеновград, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % МПС, марка
„Мерцедес”, модел „ГЛ 500 4матик“, с рег. № **** се е движил със скорост от 107
km/h, като е превишил максимално допустимата със 17 km/h и това е установено с
АТСС от тип Multa Radar SD 580 с № 00209D32ACE1, който е стационарен тип АТСС.
Въз основа на заснемането – снимка 129 А е издаден електронен фиш К № 4356166 от
ОД на МВР Пловдив на представителя на юридическото лице собственик на
автомобила – *** ЕООД К. А.. Същият се е възползвал от правото си да посочи в
декларация по чл. 189, ал. 5 лице което е управлявало автомобила, като е посочил
жалбоподателя и е предоставил копие от СУМПС на лицето.
1
Установява се, че автоматизирано техническо средство АТСС Multa Radar SD
580 с № 00209D32ACE1 е одобрено средство за измерване от 08.12.2010 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888,
разпечатка на фиш серия К № 4907974, разпечатка от база данни за собственост на
автомобил.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от
страна на жалбоподател на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на
скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено е, че на 22.12.2020 г. в 18:09 ч. автомобил марка
„Мерцедес”, модел „ГЛ 500 4матик“, с рег. № **** се е движил със скорост над
допустимата за извън населено място, а именно републикански път ІІ-86 км. 19+240 в
посока гр. Асеновград, като е превишил максимално допустимата скорост с 17 km/h.
Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 %, колкото би могла да
бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя за скорост над 100км/ч.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 50 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение в диапазона межди 11 и 20 km/h. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда.
Относно приложението на процесуалните правила:
При издаването на електронния фиш е допуснат порок, който води до отмяната
му. Издаването на електронен фиш за налагане на глоба от 50 лв. противоречи на
императивната разпоредба на чл. 39, ал.4 ЗАНН, според която за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече израза
„необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване на
действителната воля на законодателя следва да се тълкуват нормите на чл. 39, ал.4
ЗАНН и на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал.2 ЗАНН и чл. 186, ал.4 ЗАНН, от което се налагат
следните изводи:
За явно маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за
които се предвижда наказание глоба до 10 лева, при липса на оспорване от страна на
нарушителя, на основание чл. 39, ал.1 ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до
размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията
не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен
контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН
предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата-
му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия
2
ред.
За маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за които
се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева, при липса на оспорване от страна на
нарушителя, на основание чл. 39, ал.2 ЗАНН на място се издава глоба с фиш до
размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 50 лева. Глобата с
фиш не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк
съдебен контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН
предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата-
му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия
ред.
За нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е до 50 лева
включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят не оспорва
нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш, която не подлежи на
самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В случай, че оспорва
нарушението или не е съгласен да заплати наложената глоба, на нарушителя се издава
АУАН и въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.
За нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е над 50 лева
на нарушителя може да се издаде електронен фиш.
Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал.4 ЗАНН са
извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с измененията на чл. 189,
ал.4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен института на електронния фиш. Тоест в
случая се касае не за съотношение на общ закон към специален, а за изрично изразена
законодателна воля:
-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с глоба над 50 лева,
-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да се налага
с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на оспорване и по
общия ред-с АУАН и НП при налично оспорване от нарушителя (така Решение № 239
от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив и др.).
Гореизложеното следва по един недвусмислен начин от разпоредбата на чл. 85а
ЗАНН, според която - "Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата". Т.е. в случаи от категорията на процесния ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП.
В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП
наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган е съществувала
забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е следвало да процедира по реда
уреден в чл. 186, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3 ЗАНН, като издаде в зависимост от
процесуалната позиция на нарушителя или необжалваема глоба с фиш на стойност 50
лева или АУАН и НП по общия ред.
В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева, съществува
безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице забрана за издаване на ЕФ,
по силата на :
-чл. 189, ал.4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и кумулативно
наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;
-чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на осъществяване
на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.
Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице процесуалната
3
възможност за това, същият следва да бъде отменен.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4907974 издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на К. П. Б. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
– глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4