Определение по дело №168/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 357
Дата: 5 юни 2019 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20193600500168
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 357

 

гр. Шумен, 05.06.2019г.

 

            Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                         

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. М.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Карагьозян

                                                                                         2. Р. Хаджииванова

 

като разгледа докладваното от окръжния съдия М. М., в.ч.гр.д. № 168 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по частна жалба с вх. № 612 от 14.01.2019г. (пощ. кл. от 10.01.2019г.) депозирана от Б.И.П. с ЕГН ********** *** срещу разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист съдържащо се в Заповед № 411 от 24.04.2015г. за изпълнение на парично задължение издадена по ч. гр. д. № 914/2015г. на Районен съд – Ш. на осн. чл. 417, т.2 от ГПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането за издаване на заповедта, поради нередовност на представеното извлечение от счетоводните книги на банката – заявител. Твърди, че същото не е надлежно оформено – било подписано от пълномощник, на когото не били посочени нито имената и длъжността, нито номер на пълномощно, а само подпис по пълномощие. Самото извлечение имало номер, но в него не било посочено номера на договора за кредит, а само датата 13.03.2008г., като излага, че същия може и да не е единствен. Позовава се на съдебна  практика, относно минимално необходимото съдържание на извлечението по сметка – годно да удостовери подлежащо на изпълнение вземане срещу кредитора, като сочи, че представеното не отговаря на тях. Същото не съдържало номер на договор, не бил посочен размерът на неплатените десет вноски, липсвало яснота, относно точния размер на претенцията, тъй като не било посочено на какво основание са начислени т.нар. редовна лихва за периода от 11.05.2014г. до 22.04.2015г. и лихва за надбавка за забава за периода от 07.06.2014г. до 22.04.2015г. и какви са датите 11.05.2014г. и 07.06.2014г. от които се начислявали лихвите, както и от къде произтичали заемните такси. Отделно от това се позовава и на неравноправни клаузи, както в първоначално подписания договор за кредит, така и в анекса към него, тъй като му били предоставени за подписване в готов вид, като клаузите в тях не били договаряни и обсъждани нито с кредитополучателя, нито с поръчителя и не са имали възможност да влияят върху съдържанието на договора. С оглед всичко изложено, моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да обезсили издадения изпълнителен лист.    

Ответната страна по жалбата, заявителя – „Банка ДСК“ – ЕАД - гр. С., е депозирала отговор на жалбата, в който моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Твърди, че предсрочната изискуемост на кредита, е надлежно съобщена на длъжника, с връчената му на 05.03.2015г.  нотариална покана, както и че представеното извлечение от счетоводните книги на банката, е редовно и вярно и коректно отразявало извлечената информация по кредитната сметка на длъжника, а от представените към заявлението допълнителни документи, можело да се направи извода, как е формиран размера на задълженията. По отношенията на възраженията за неравноправни клаузи, излага, че същите не са предмет на разглеждане в настоящото производство и моли съда да остави без уважение жалбата и в тази и част, както и на банката да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева.

Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

    Производството по ч.гр.дело № 914 по описа за 2015 год. на Районен съд – Ш., е образувано по заявление на "Банка ДСК" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.Р.Ж. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Б.И.П. и И. П. ***,  за сумите, както следва:  6 186.61 лева - представляваща непогасена главница по договор за кредит от 13.03.2008г., сключен между Б.И.П. и "Банка ДСК" ЕАД, 882,00 лева - неплатена редовна лихва за периода от 11.05.2014г. до 22.04.2015г.; 53.67лева - неплатена лихвена надбавка за забава за периода 07.06.2014г. - 22.04.2015г.; 155.00лева - неплатени заемни такси до 22.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението (23.04.2015г.), до окончателно изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 145.55лева – държавна такса и 484.70 лева – юрисконсултско възнаграждение.  С разпореждане от 24.04.2015г. по ч. гр. д. № 914/2015г. на Районен съд – Ш., заявлението е уважено изцяло, като въз основа на същото са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 411 от 24.04.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по  чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист.

Разпоредбата на  чл. 419, ал. 2 от ГПК предвижда, че частната жалба срещу разпорежданията за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК, което по своята същност предполага навеждане на твърдения от страна на длъжника, че актът по чл. 417 от ГПК, въз основа на който е издадена заповедта, не е основание за незабавно изпълнение. В настоящия случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на извлечение от счетоводните книги на банката - заявител и жалбоподателя се позовава на нередовност на същото (ненадлежно оформено, липса на номер на договор, непосочване на размера на неплатените вноски, водещо до липса на яснота, относно точния размер на претенцията и неяснота относно основанието за начислените лихви, както и началните им дати, от които започват да текат;)

От представеното извлечение от счетоводните книги е видно, че същото съдържа информация за кои клиенти на банката се отнася (посочени са длъжниците Б.И.П. - кредитополучател и И. П. М. - поръчител, със съответните ЕГН и адреси), по кой договор за банков кредит (посочена е датата на договора -13.03.2008г., както и датата на предоговарянето – 17.04.2014г. тъй като видно от представения договор, същия няма номер, а е част от програма „ДСК – Практика“), посочена е падежната дата 10 – число, посочена е датата на предсрочната изискуемост – 06.04.2015г., както и основанието – забава в плащанията над 90 дни, посочен е размера на дължимата сума: 7 277.28 лева от които главница – 6 186.61лева, неплатена редовна лихва за периода от 11.05.2014г. до 22.04.2015г., лихвена надбавка за периода от 07.06.2014г. до 22.04.2015г.- 53.67 лева, заемни такси  - 155.00лева и съда счита, че това извлечение от счетоводните книги, ведно с приложените към него договор за кредит, анекс, общи условия и условия по кредитна програма „ДСК Практика“, обусловят извод за наличие на редовно изготвен документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, на основание на което може да се заяви искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нередовност, предвид  липсата на имена на съставителя, тъй като представеното извлечение носи подпис на длъжностно лице на банката, изрично упоменат, като подпис по пълномощие и освен, че е положен и печата на банката, е представено и  пълномощното на подписалото го длъжностното лице, оправомощено, както да изготви извлечението, така и да го подпише. Също така са неоснователни и възраженията, относно неяснота на видовете начислени лихви и такси, както и началната и крайната им дата. От представените към заявлението договор, допълнително споразумение, общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и два погасителни плана е видно, че лихвите са начислени на осн. т.  19.1 и т. 19.2  от Общите условия, с начални дати, тези следващи деня на падежната вноска – съгласно представения към заявлението втори погасителен план (л. 24 - 26) и крайни 22.04.2015г. деня преди подаване на заявлението в съда  – 23.04.2015г. от която дата е поискана и следващата се законната лихва за забава.

Законодателят е придал особена доказателствена сила на извлечението от счетоводните книги на банката и възможността банката, независимо че е частноправен субект, да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на извлечение от счетоводните си сметки, с оглед удостоверителната сила на счетоводството, водено в банката, и високата степен на обществено доверие. Представеният документ по  чл. 417, т. 2 от ГПК от „Банка ДСК“ – ЕАД е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо за изпълнение вземане срещу длъжника, доколкото същия е уведомен и за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, с надлежно връчената му за това нотариална покана. Останалите възражения на жалбоподателя, касаещи неравноправни клаузи съдържащи се в представения към заявлението договор и допълнително споразумение, по същество представляват възражения, които жалбоподателят би могъл да направи в исковото производство по реда на чл. 415 от  ГПК, и не са предмет на разглеждане в настоящото производство.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане, с което е постановено незабавно изпълнение въз основа на документ по  чл. 417, т. 2 от ГПК, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Ответната страна по жалбата „Банка ДСК“ – ЕАД е направила и искане за присъждане на разноските в настоящото производство, което с оглед изхода на спора, съда следва да уважи и в полза на възиваемата страна на основание чл. 78,  ал.3, във вр. ал. 8 от ГПК, следва да се присъдят направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 100 лева – юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

       

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение съдържащо се в Заповед № 411 от 24.04.2015г. издадена по ч. гр. д. № 914/2015г. на Районен съд – Ш., за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 417, т.2 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.И.П. с ЕГН ********** *** да заплати на "Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК ... – гр. С., ул. „...сумата от 100 (сто лева), деловодни разноски за настоящата инстанция.   

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                     2.