Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Шейтанова
мл.
съдия Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия гр. дело № 15461 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от
16.06.2014 г., постановено по гр. дело № 46613/ 2013 г. на Софийски районен съд,
ГО, 78 състав, по предявен от „Л.“ ЕАД- *** установителен иск по чл.422 ГПК е
признато за установено, че „Х.М.С.” ООД- *** /ЕИК *****/ дължи на „Л.” ЕАД- ***
/ЕИК *****/ сумата 15 986.81 лева- „задължения по Договор за наем от 16.12.2010
г., прекратен на 30.01.2013 г.“, и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Х.М.С.”
ООД е осъден да заплати на ищеца „Л.” ЕАД сумата 1 550 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „Х.М.С.” ООД- ***
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции. Поддържа се в жалбата, че не са обсъдени
в цялост от първоинстанционния съд всички събрани по делото доказателства и
доводи на страните, а също и че решението не е основано на приетите по делото
обстоятелства. Освен това липсва произнасяне по възражението за прихващане с
дължими на ответника вземания и „не са обсъдени официалните документи /фактури
с фискални бонове/“ за извършени плащания от негова страна. Кредитирано било заключение
по съдебно- счетоводна експертиза, която била извършена от вещо лице, което не
е експерт- счетоводител, като не били съобразени от същия представените по
делото счетоводни документи, фактури и фискални бонове, писма за потвърждаване
на задължения или липса на такива и уведомление за прихващане на задължения. Не
било обсъдено и възражението на ответника, изложено в отговора на исковата
молба, че не е приспадната внесената при сключване на процесния договор гаранция,
като липсвали и доводи относно претендираното плащане на задължение по фактура
№ 3391 за м. декември 2012 г., през който период ответникът не бил ползвал
наетите помещения, поради запечатването им от ищеца.
Въззиваемата страна “Л.”
ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като
правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство. Поддържа, че направеното от въззивника /ответник/ възражение за
прихващане е неоснователно, доколкото не е осъществена хипотезата на чл.230,
ал.1 ЗЗД, като твърдените от ответника факти били голословни, тъй като имал
възможност да огледа имота преди сключване на договора за наем и да съобрази
годността му с оглед намеренията му за ползване с конкретно предназначение. С
факта на сключване на договора ответникът изявил съгласие за наемане на имота в
състоянието, в което се намира, без да е изрично договаряно помежду им отстраняването
на каквито и да било недостатъци. Разпоредбата на чл.231, ал.2 ЗЗД е
диспозитивна, а съгласно чл.22 от процесния договор всички ремонти на имота са
за сметка на наемателя, поради което било недопустимо да се извършва прихващане
за разноски, сторени от наемателя срещу наема. Не били посочени, предвид
преклузията на чл.131, ал.3 ГПК, доказателства от последния за сторени разноски
за отстраняване на твърдените недостатъци, както и за техния размер. Освен това
наемодателят не бил уведомен за нуждата да бъдат извършени ремонтни дейности и
разноски за тях, вкл. полезни и необходими. Правилно била кредитирана от първоинстанционния
съд приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза. Възражението срещу
фактура № 3391/ 21.01.2013 г. било несъстоятелно, тъй като договорът бил
прекратен на 30.01.2013 г., от която дата ответникът бил освободен от
облигационната връзка.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.232, ал.2, изр.1 ЗЗД и чл.232, ал.2, изр.2 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество
постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено
относно признатото за дължимо вземане /вземания/ за наемна цена и консумативни
разходи в общ размер на 9 989.85 лв.
В останалата част- относно признатата за дължима сума от 5 996.96 лв.- наемна цена и консумативни разходи по договор за
наем от 16.12.2010 г., обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предявените от „Л.“
ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2, изр.1 и чл.232, ал.2, изр.2 ЗЗД за признаване дължимостта на наемна цена и консумативни разходи са частично основателни.
Безспорно е по
делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между страните
е съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен на 16.12.2010 г. след проведен конкурс договор за наем, по силата на
който ищецът „Л.“ ЕАД /наемодател/ предоставил за временно възмездно ползване
на ответника „Х.М.С.“ ООД /наемател/ ПОМЕЩЕНИЕ с обща площ от 271 кв.м. и 1
брой ПАРКОМЯСТО, находящи се гр. София, кв.„Орион“, ул*****, за автосервиз-
ателие за тунинговане на автомобили, срещу заплащането на месечна наемна цена
за двата обекта в размер на 453.60 евро /от които 20 евро- за паркомясто/, без
ДДС /чл.3 от договора/. Наемното правоотношение било учредено за срок от три
години при договорен „гратисен период до 28.02.2011 г.“. Съгласно чл.4 от
договора наемателят следвало да заплаща месечния наем до 10- то число на
текущия месец в касата на „Л.“ ЕАД *** или по банкова сметка ***, а съгласно
чл.20, т.1 от договора бил длъжен да заплаща едновременно с месечния наем и
сметките за ел. енергия, такса „битови отпадъци“ и др. консумативи, свързани с
ползването на имота, авансово, на база сумата на предишния месец. Уговорено е
между страните и че договорът може да бъде прекратен при няколко условия: с
изтичане на срока, за който е сключен /чл.24/; по взаимно съгласие на страните
/чл.25/, или при забавено плащане повече от 10 дни, без предизвестие от наемодателя
/чл.26/. При последната хипотеза на чл.26 е предвидено задължение за
наемодателя писмено да уведоми наемателя за прекратяването на договора на
посочения в него адрес, като при неоткриването му писмото следва да се счита за
връчено, като се приложат към него съобщението и обратната разписка. Освен
горното за наемодателя е предвидена възможност да прекрати договора и с
едномесечно предизвестие до другата страна- в случай на неизпълнение от страна
на наемателя на някои от клаузите на същия, с изключение на тези по чл.26 от
договора.
Видно от представения
по делото Констативен протокол от 26.11.2012 г., на същата дата служители на
ищцовото дружество констатирали, че отдадените под наем помещения са освободени
от наемателя, без наемодателят да е уведомен за това.
На 7.01.2013 г. е
изпратена нотариална покана от наемодателя „Л.“ ЕАД до наемателя „Х.М.С.“ ООД,
с която последният е уведомен за едностранно прекратяване на договора за наем-
на основание чл.26 от същия, според който при забава на плащане от страна на
наемателя с повече от 10 дни, наемодателят може да прекрати договора без
предизвестие. Поканата, съдържаща и покана за плащането на наемна цена в размер
на 14 417.28 лв. общо, е връчена на адресата на 30.01.2013 г.
За претендираните от
ищеца вземания са издадени 23 бр. фактури на обща стойност 15 986.81 лева,
представени като доказателства по делото, а именно: Фактура № 2579/ 10.02.2011
г.- за сумата 222.97 лева, с включен ДДС; Фактура № 2653/ 09.05.2011 г.- за
сумата 1 083.77 лева, с ДДС; Фактура № 2679/ 06.06.2011 г.- на стойност
1 068.55 лева, с ДДС; Фактура № 2680/ 06.06.2011 г.- на стойност 19.36 лева, с ДДС; Фактура № 2705/
04.07.2011 г.- на стойност 1 068.55 лева, с ДДС; Фактура № 2741/
03.08.2011 г.- на стойност 1 066.97 лева, с ДДС; Фактура № 2773/
12.09.2011 г.- на стойност 1 070.53 лева, с ДДС; Фактура № 2812/
07.10.2011 г.- на стойност 1 064.59 лева, с ДДС; Фактура № 2837/
03.11.2011 г.- на стойност 1 064.59 лева, с ДДС; Фактура № 2874/
05.12.2011 г.- на стойност 1 064.59 лева, с ДДС; Фактура № 2906/
05.01.2012 г.- на стойност 1 064.59 лева, с ДДС; Фактура № 2946/
03.02.2012 г.- на стойност 1 064.59 лева, с ДДС; Фактура № 3211/
03.09.2012 г.- на стойност 1 144.44 лева, с ДДС; Фактура № 3220/
13.09.2012 г.- на стойност 48.88 лева, с ДДС; Фактура № 3250/ 01.10.2012 г.- на
стойност 1 144.44 лева, с ДДС; Фактура № 3261/ 05.10.2012 г.- на стойност
35.45 лева, с ДДС; Фактура № 3293/ 07.11.2012 г.- на стойност 1 144.44
лева, с ДДС; Фактура № 3304/ 09.11.2012 г.- на стойност 76.43 лева, с ДДС; и
Фактура № 3391/ 21.01.2013 г.- на стойност 1 569.53 лева, с ДДС.
Ответникът възразява,
че голяма част от претендираните от ищеца вземания били погасени чрез плащане,
като сумите по фактури № 2653/ 09.05.2011 г., № 2679/ 06.06.2011 г., № 2680/
06.06.2011 г., № 2705/ 04.07.2011 г. и № 2741/ 03.08.2011 г.- на обща стойност
4 307.20 лв., били заплатени от него на 29.08.2011 г., за което по делото
е приложен касов бон от същата дата /л.61 от делото на СРС/, а сумите по
фактури № 2773/ 12.09.2011 г., № 2812/ 07.10.2011 г., № 2837/ 03.11.2011 г., №
2874/ 05.12.2011 г., № 2906/ 05.01.2012 г. и № 2946/ 03.02.2012 г.- на обща
стойност 6 393.48 лв., били заплатени на 19.12.2011 г., за което от „Л.“
ЕАД бил издаден касов бон, също приложен като доказателство по делото /л.68 от
делото на СРС/. Относно сумата по Фактура № 2579/ 10.02.2011 г. възразява, че
не била заплатена, тъй като касаела период, предхождащ влизането му във
владение на процесните помещения.
Съгласно заключението
на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна
експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд
като обективно дадено, в счетоводството на ищеца „Л.“ ЕАД няма отразени
плащания по процесните фактури, които фигурират като крайно салдо,
представляващо непогасено вземане на ищеца към ответника в общ размер на 15
986.81 лв. Направени са констатации от експерта, че в касовите книги и касовите
апарати на ищеца, регистрирани за обект: „Офис, ул.“*****”, и за обект:
„Книжарница, ул.“*****”, респ. в дневните и месечните отчети за 29.08.2011 г.
не фигурира приход в размер на 4 307.20 лв. и че за 19.12.2011 г. не фигурира
приход в размер на 6 393.48 лв. /на каквато стойност са представените от
ответника фискални бонове, посочени по- горе/. Същевременно при анализ на
счетоводството на ответника експертът е установил, че претендираните от ищеца суми
по 12 броя фактури- на обща стойност 10 923.65 лв., са осчетоводени, но
като заплатени от „СТК Заложна къща“ ООД. За периода от 01.01.2011 г. до
31.12.2012 г. по счетоводна сметка 501- ”каса”, няма отразени плащания от
ответника към ищеца, като няма и издавани разходни касови ордери /РКО/ за
платени суми, тъй като счетоводните записвания показвали, че задължението на
ответника към ищеца по горепосочените фактури е заплатено от „СТК Заложна къща”
ООД. Същевременно в счетоводството на „Л.“ ЕАД не са осчетоводени постъпили от
„СТК Заложна къща“ ООД суми и не са осчетоводени посочените по- горе два
фискални бона. Посочено е в експертното заключение, че в касовата книга за
касов апарат, регистриран за обект: „офис, ул.„*****“, е налице дневен отчет №
1014 от 29.08.2011 г., в който са включени приходи по операции в общ размер на 2
850 лева, и дневен отчет № 1063 от 19.12.2011 г., в който е включен фискален
бон № 5938 за получени наеми в размер на 601.42 лева. В касовата книга за касов
апарат, регистриран за обект: „Книжарница, ул. „*****“, е наличен дневен отчет
№ 0475 от 29.08.2011 г., в който са включени приходи от операции в общ размер
на 17.75 лв., и дневен отчет № 0528 от 19.12.2011 г., в който са включени
приходи по операции в общ размер на 26.88 лв., като в касовите книги на ищеца
към представените на експертизата касови апарати, регистрирани за обект: „Офис,
ул.„*****“ и за обект: „Книжарница, ул.„*****“, респ. в дневните и месечните
отчети за 29.08.2011 г. не фигурира приход в размер на 4 307.20 лева и за
19.12.2011 г. не фигурира приход в размер на 6 393.48 лева, каквито са
фискалните бонове, представени от ответника. Експертът е посочил, че на
29.08.2011 г. дружеството- ищец е получило суми от М.М., „Ю.5“ и С.М., а на
19.12.2011 г.- от „С.М“ ООД, като само специалист по касови апарати може да
отговори дали приложените към отговора на исковата молба фискални бонове от
29.08.2011 г. и 19.12.2011 г. фигурират в паметта на представените на
експертизата касови апарати. В счетоводството на ответника не било отразено с
кои от приложените към отговора на исковата молба касови бонове са били
погасени задълженията по фактури № 2653, 2679, 2680, 2705, 2741, 2773, 2812,
2837, 2874, 2906, 2946, като ако задължението е било заплатено на ищеца от „СТК
Заложна къща“ ООД, то представените фискални бонове би следвало да са
осчетоводени от „СТК Заложна къща“ ООД и да се съхраняват от дружеството. При
изслушването му в о.с.з. на 12.06.2014 г. вещото лице е посочило, че не е
правило справка в дружеството „СТК Заложна къща“ ООД, като ако това дружество е
платило с процесните бонове, следвало е същите да бъдат осчетоводени, като в
дружеството- ищец няма постъпили суми от страна на „СТК Заложна къща“ ООД,
както и не са осчетоводени посочените фискални бонове.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Договорът за наем,
какъвто е сключеният между страните договор, представлява консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, при чието сключване се
пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещта- предмет на договора, и заплащането на
уговореното наемно възнаграждение не са включени във фактическия му състав, а
са част от изпълнението на породените от него договорни задължения.
Основно задължение за
наемодателя е: 1) да предаде наетата вещ на наемателя и 2) да му предостави
свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за
наемателя се пораждат следните правни задължения: 1) да заплати /заплаща/ уговореното
наемно възнаграждение, 2) да пази вещта, като я използва съгласно обичайното
или уговореното предназначение, 3) да заплаща всички уговорени разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, както и 4) да я върне след
изтичане на уговорения срок на ползване.
Съвкупният анализ на
събраните в процеса доказателства /писмени доказателства и експертно заключение
на съдебно- счетоводна експертиза/ обосновават извод на въззивния съд, че
ищецът- наемодател е изпълнил задължението да предаде на ответника- наемател
обектите- предмет на наемния договор, непосредствено след сключването му на
16.12.2010 г., а също и че последният /наемател/ е освободил наетите помещение
и паркомясто преди едностранното прекратяване на договора от страна на
наемодателя, извършено при условията на чл.26 от наемния договор, считано от
30.01.2013 г., като през част от процесния период ответникът- наемател не е
изпълнявал произтичащите от договора задължения да заплаща наемна цена и
консумативни разходи, поради което и се явява неизправна страна по същия. В чл.1
от договора се съдържа уговорка за „гратисен период до 28.02.2011 г.“ за
плащане на наемната цена, поради което и за първите 2.5 месеца наемна цена от „Х.М.С.“
ООД не се дължи, но същият дължи плащането на посочените в чл.20, т.1 от
договора консумативни разходи, какъвто е посоченият в процесната Фактура №
2579/ 10.02.2011 г. разход от 185.81 лв. /без ДДС/, описан като цена на ел.
енергия за периода 10.12.2010 г.- 10.02.2011 г., за който няма данни и
доказателства да е заплатен от ответника.
Плащането на наемната
цена е положителен факт, който е в доказателствената тежест на наемателя-
ответник, който е провел доказване в процеса за погасяване на част от дължимата
наемна цена и консумативни разходи, дължими съгласно чл.20, т.1 от процесния
договор, преди завеждане на делото.
Представените в тази връзка от страна на
ответника доказателства- два фискални бона /представени в оригинал в о.с.з. на
13.05.2014 г./, са годни да установят погасяване на част от процесните вземания
чрез плащане, което обосновава извод за недължимост на същата от негова страна.
Фискалният бон и приходният касов ордер /ПКО/, независимо че съставянето им е
регламентирано в специални нормативни актове, представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на процесуалния закон. Константна е
установената по приложението на чл.180 ГПК съдебна практика, приложима в
настоящия случай- според настоящия въззивен съд, че частният писмен документ се
ползва с материална доказателствена сила, ако удостоверява неизгодни за
издателя си факти. Преценката на съда относно доказателствената сила на частния
документ следва да се основе от една страна на фактите, които страната, представила
документа, цели да докаже в процеса, и от друга- дали тези факти са изгодни или
неизгодни за страната, подписала документа /в този смисъл Решение № 51 от
21.07.2010 г. по т.д.№ 528/ 2009 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановено по реда на
чл.290 ГПК/, или в случая- от която изхожда документа.
По твърдение на
ответника с извършеното на 29.08.2011 г. плащане на сумата 4 307.17 лева /на
каса/ били погасени задълженията по Фактура № 2653/ 09.05.2011 г. /за сумата
1 083.77 лв./; Фактура № 2679/ 06.06.2011 г. /за сумата 1 068.55
лв./; Фактура № 2680/ 06.06.2011 г. /за сумата 19.36 лв./; Фактура № 2705/
04.07.2011 г. /за сумата 1 068.55 лв./; и Фактура № 2741/ 03.08.2011 г.
/за сумата 1 066.97 лв./, а с извършеното на 19.12.2011 г. плащане на
сумата 6 393.48 лв. били погасени задълженията по фактури № 2773/
12.09.2011 г. /за сумата 1 070.53 лв./,
№ 2812/ 07.10.2011 г. /за сумата 1 064.59 лв./, № 2837/ 03.11.2011 г. /за
сумата 1 064.59 лв./, № 2874/ 05.12.2011 г. /за сумата 1 064.59 лв./, № 2906/
05.01.2012 г. /за сумата 1064.59 лв./, и № 2946/ 03.02.2012 г. /за сумата 1
064.59 лв./, последните две от които са съставени 15 дни и 45 дни след
извършеното плащане.
Предвид
обстоятелството, че представените от ответника два фискални бона с дати
29.08.2011 г. и 19.12.2011 г. са представени и в оригинал от страната /о.с.з. 13.05.2014
г./ и кореспондират на посочените по- горе фактури по размер и дата, както и на
представените от насрещните страни „молби за потвърждаване на
вземания/задължения към 31.12.2011 г.“, налага се извод, че задълженията за
плащане на наемна цена и консумативни разходи за периода м. май 2011 г.- м. август 2011 г. /4 месеца/ за били изпълнени от
ответника- наемател с плащането на каса на сумата 4 307.17 лева, за която е представен фискален бон от 29.08.2011 г.,
както и задълженията за плащане на наемна цена и консумативни разходи за
периода м. септември 2011 г.- м. декември
2011 г. /4 месеца/- с плащането на каса на сумата 4 264.30 лева, за която е представен фискален бон от
19.12.2011 г. Не е оборена с експертното заключение доказателствената сила на
посочените платежни документи /частни свидетелстващи документи- според
посоченото по- горе/, съдържащи визираните в чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, в сила от
01.01.2007 г., реквизити, поради което и исковете по чл.422 ГПК вр. чл.232,
ал.2, изр.1 ЗЗД и чл.232, ал.2, изр.2 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата
8 571.47 лв. общо /4 307.17 лв. + 4 264.30 лв./ като неоснователни и
недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Редът и начинът за
издаване на касова бележка /фискален бон/ в търговските обекти, както и
техническите и функционалните изисквания, одобряването, въвеждането в
експлоатация, отчитането, сервизът и контролът на фискалните устройства, са
регламентирани с действащата, вкл. през процесната 2011 г., Наредба № Н-18 от
13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, цитирана по- горе, според която- чл.1, ал.2 /в
действащата през 2011 г. редакция- обн. ДВ- бр.64/ 19.11.2011 г./, за целите на
тази наредба "фискално устройство", "търговски обекти" и
"фискална касова бележка (фискален бон)" са тези по § 1, т.40 и 41 от
Допълнителната разпоредба и чл.118, ал.3 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/. Според чл.118, ал.3 ЗДДС /в приложимата редакция- с изм., обн.
ДВ- бр.95/ 2009 г., в сила от 1.01.2010 г./, фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ,
регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за
регистрация; фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка
(системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Съгласно § 1, т.40
от ДР на ЗДДС, "фискално устройство" е устройство за регистриране и
отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки
и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет, а
според § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито
или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за
други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван
недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е
производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Видовете фискални устройства, според чл.2, ал.2 от цитираната наредба, са: 1.
електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр);
3. електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби
на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за
измерване на разход.
Доколкото
представените по делото фискални бонове отговарят на посочените по- горе
нормативни изисквания, като липсват доказателства да не фигурират в паметта на
касовия апарат, от който са издадени, не може да се отрече доказателственото им
значение за установяване извършените на каса при ищеца плащания на „наеми“ от
лицето, в чието държане се намират оригиналите на тези платежни документи, а
именно от ответника по делото.
Аргумент в подкрепа
на този извод се извежда и от представените от насрещните страни два
кореспондиращи си документа- „молба за потвърждаване на вземанията/задълженията
на „Х.М.С.“ ООД“ към „Л.“ ЕАД- с изх.№ 38/ 12.03.2012 г., подписана от гл.
счетоводител на „Л.“ ЕАД, касаеща вземания и задължения на ответното дружество
към 31.12.2011 г., която на л.119 от делото на СРС представлява бланка без
вписани от „Л.“ ЕАД вземания и задължения, а на л.120 от делото на СРС
представлява бланка /за която е отбелязано, че е върната по факс на 16.04.2014
г./ с вписани от „Х.М.С.“ ООД към „Л.“ ЕАД вземания в размер на 8 142 лв.
общо, от които: 2 129 лв.- „авансови плащания“, чийто характер не е посочен, и
6 013 лв.- „други- ремонт сграда“. Следователно към посочената дата- 31.12.2011
г., според насрещните изявления на двете страни задължения е имало „Л.“ ЕАД към
„Х.М.С.“ ООД, но не и „Х.М.С.“ ООД към „Л.“ ЕАД.
Изложеното по- горе се
отнася и за сумата 4 264.30 лв.,
включена в сумата 6 393.48 лв., платена на каса- според представения по делото
фискален бон от 19.12.2011 г., представляваща задължения по фактури № 2773/
12.09.2011 г. /за сумата 1 070.53 лв./,
№ 2812/ 07.10.2011 г. /за сумата 1 064.59 лв./, № 2837/ 03.11.2011 г. /за
сумата 1 064.59 лв./, № 2874/ 05.12.2011 г. /за сумата 1 064.59 лв./, които са
възникнали до датата на извършеното на 19.12.2011 г. плащане. Не може да се приеме,
че остатъкът над сумата 4 264.30 лв. до размер на сумата 6 393.48 лв., платена
на каса- според представения по делото фискален бон от 19.12.2011 г.,
представлява задължение за плащане на наемна цена и консумативни разходи по
фактури № 2906/ 05.01.2012 г. /за сумата 1 064.59 лв./, и № 2946/ 03.02.2012 г.
/за сумата 1064.59 лв./, тъй като към датата на плащането посочените две
фактури изобщо не са били съставени, а ако между страните е било договорено
авансово плащане на задължението за наемна цена за тези два месеца, това
обстоятелство следва да е релевирано и доказано в процеса, каквато фактическа и
правна обстановка в случая не е налице.
Не може да бъде
обоснован извод въз основа на доказателствата, че от страна на ответника са
изпълнени задълженията за плащане на наемна цена и консумативни разходи за
периода м.01.2012 г. и м.02.2012 г. /наемна цена за 2 месеца/, а също и за
останалата част от процесния период- м.09.- м.12.2012 г. /вкл. наемна цена за 4
месеца/, поради което и дължима от същия е сумата 6 387.54 лв. общо, относима към издадените през тези периоди
фактури. Тъй като не се твърди от страна на ищеца между страните да е било
сключено допълнително споразумение /анекс/ към наемния договор за увеличаване
на наемната цена от 453.60 евро на 487.62 евро, а едностранното увеличение на
същата, намерило отражение в процесните фактури от 3.09.2012 г., 1.10.2012 г.,
7.11.2012 г. и 21.01.2013 г., не обвързва ответника, следва по предявените
искове да бъде призната за дължима от ответника на ищеца месечна наемна цена от
453.60 евро- с левова равно-стойност 887.16 лв., или сумата 1 064.59 лв. с
включен ДДС. Следователно дължимата за периода м.01.2012 г.- м.02.2012 г. и за
периода м.09.- м.12.2012 г. наемна цена възлиза на 6 387.54 лв. общо /6 х 1 064.59 лв. = 6 387.54 лв./,
с включен ДДС.
Дължимите за
процесния период- според представените от ищеца фактури, консумативни разходи- за ел. енергия, вода и такса битови отпадъци
/ТБО/, които не са заплатени от ответника- наемател, са в размер на 674.01 лв. общо /185.81 лв. + 20.15
лв.+ 20.58 лв.+ 26.60 лв.+ 2.94 лв. + 51.93 лв. + 11.76 лв. + 81.20 лв. + 138.54
лв.+ 134.50 лв./.
Следва да бъде
приспадната от дълга към ищеца и сумата 1
064.59 лв., внесена на каса на
2.03.2011 г. /фискален бон- л.77 от делото на СРС/ като гаранция по процесния
договор за наем, за която не са направени твърдения от ищеца, че следва да бъде
задържана от него- като наемодател, за погасяването на други задължения на
наемателя. За тази сума възражението за
съдебно прихващане на ответника е основателно
и следва да бъде уважено, като бъде намален дългът му към ищеца, в резултат на
което размерът на дължимата по делото сума се редуцира до 5996.96 лв. общо.
Неоснователно е направеното от ответника в отговора по
чл.131 ГПК възражение за прихващане
със заплатени от него ремонти на стойност 6013 лв., което не може да бъде
уважено и не може да доведе до намаляване на задължението му към ищеца. Това е
така, тъй като съгласно договорната клауза на чл.13 от процесния наемен
договор, сключен при зачитане на договорната автономия по чл.9 ЗЗД, наемателят
е длъжен да стопанисва имота с грижата на добър стопанин, като извършените в
наетите помещения ремонти остават за негова сметка. Освен това преди сключване
на процесния договор ответникът, участвал в организирана от ищеца конкурсна
процедура, е имал възможност да огледа имота и да съобрази годността му за
ползване съобразно намеренията му за наемане. С факта на сключване на наемния договор,
въз основа на който е възникнало наемното правоотношение, същият е изразил явно
съгласие за наемане на помещенията в състоянието, в което са се намирали, като
по делото няма данни да е направил възражения за недостатъци или негодност на
същите, както и искания за отстраняването на такива недостатъци.
Предвид горните
съображения, част от процесното вземане /вземания/- в размер на 9 989.85 лв. общо, се явява недължимо, поради погасяване на част от
дълга- в размер на 8 571.47 лв. общо /4 307.17 лв. + 4264.30 лв., платени на
каса с процесните два фискални бона от 29.08.2011 г. и 19.12.2011 г./, чрез
плащане, извършено преди завеждане на делото; част от процесното вземане
/вземания/- в размер на 319.38 лв., се явява недължимо, тъй като липсва
уговорка между страните за увеличаване на месечната наемна цена от 453.60 евро
на 487.62 евро; част от вземането е недължимо, тъй като ответникът дължи
консумативните разходи за ел. енергия и вода, а също и ТБО в размерите,
посочени във фактурите без ДДС, тъй като издателят на данъчните фактури „Л.“ АД
не е доставчик на услугите, още по- малко това се отнася за общинското вземане
за ТБО, поради което и няма основание да фактурира същите с начисляване на ДДС.
След приспадане и на
сумата 1 064.59 лв. /гаранция по договора/, която би следвало да бъде върната
на наемателя, от приетата по- горе за дължима сума от 7 061.55 лв.
/6 387.54 лв. + 674.01 лв./, ответникът остава да дължи на ищеца сумата 5
996.96 лв. общо, включваща наемна цена за период от 6 месеца по 453.60 евро
месечно, с ДДС, и консумативни разходи /за ел. енергия, вода и ТБО/, без ДДС,
която именно сума следва да бъде призната за дължима по предявените от „Л.“ АД
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2, изр.1 и чл.232, ал.2,
изр.2 ЗЗД с настоящото въззивно решение.
При тези съображения
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която по предявените от
„Л.“ ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че „Х.М.С.“
ООД дължи на основание чл.232, ал.2, изр.1 и чл.232, ал.2, изр.2 ЗЗД на „Л.“
ЕАД сумата 9 989.85 лв. /общо/- горница над сумата 5 996.96 лв. общо, включваща
наемна цена за период от 6 месеца по 453.60 евро месечно/ и консумативни
разходи /за ел. енергия, вода и ТБО/, без ДДС, до пълния предявен размер от 15 986.81
лв., и исковете за тази сума следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,
като за сумата 1 064.59 лв.- в резултат на извършено съдебно прихващане с
вземане за платена гаранция по договор за наем от 16.12.2010 г. В останалата
част, в която исковете са уважени за сумата 5 996.96 лв. общо, решението следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора следва да бъде
преразпределена и отговорността за разноски между страните, като съобразно
чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи да заплати на ищеца сумата 581.44 лв.-
разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати на
ответника сумата 749.85 лв.- разноски. При това положение относно присъдената
сума за разноски по чл.78, ал.1 ГПК- в размер на 581.44 лв., решението следва
да бъде потвърдено, а за горницата над тази сума до присъдените 1 550 лв.
/разноски на ищеца/- отменено.
На основание чл.273
вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника сумата 824.60 лв.- разноски за въззивното производство /при общ
размер на разноските от 1 319.73 лв.- за платени държ. такса и адв.
възнаграждение/, а съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да
заплати на въззиваемото дружество сумата 378.87 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 16.06.2014 г., постановено по гр. дело № 46613/ 2013 г. на
Софийски районен съд, ГО, 78 състав, в частта, в която
по предявени от „Л.“ ЕАД- *** /ЕИК *****/ срещу „Х.М.С.“ ООД-
*** /ЕИК *****/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2,
изр.1 ЗЗД и чл.232, ал.2, изр.2 ЗЗД е признато
за установено, че „Х.М.С.“ ООД /ЕИК *****/ дължи на „Л.“ ЕАД ЕИК *****/ сумата 9 989.85 лв.- горница над сумата
5996.96
лв. /общо/ до пълния предявен размер от 15 986.81
лева- наемна цена и консумативни разходи по Договор за наем от 16.12.2010 г., а
също и в частта относно присъдените на „Л.“ ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 581.44 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л.“ ЕАД- *** /ЕИК *****/ срещу „Х.М.С.“
ООД- *** /ЕИК *****/ установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2,
изр.1 ЗЗД и чл.232, ал.2, изр.2 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 9 989.85 лв. /девет хиляди деветстотин осемдесет
и девет лева и 85 ст./- горница над сумата 5996.96 лева /общо/ до пълния предявен размер от 15 986.81 лева,
претендирана като дължима наемна цена за периода м.05.2011 г.- м.12.2011 г. и
консумативни разходи- по Договор за наем от 16.12.2010 г., за което са издадени
Фактури №
2653/ 09.05.2011 г.; № 2679/ 06.06.2011 г.; № 2680/ 06.06.2011 г.; № 2705/
04.07.2011 г.; № 2741/ 03.08.2011 г.; № 2773/ 12.09.2011 г.; № 2812/ 07.10.2011
г.; № 2837/ 03.11.2011 г.; и № 2874/ 05.12.2011 г., като неоснователни, като относно сумата 1 064.59
лева- поради извършено съдебно прихващане с платена гаранция по Договор за наем
от 16.12.2010 г.
ОСЪЖДА Л.“ ЕАД- *** /ЕИК *****/ да заплати на „Х.М.С.“ ООД- *** /ЕИК *****/ сумата 749.85 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева и 85 ст./- разноски за първо-инстанционното
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.06.2014 г., постановено по гр. дело № 46613/ 2013 г. на
Софийски районен съд, ГО, 78 състав, в останалата част, в която по предявени от
„Л.“ ЕАД- *** /ЕИК *****/ срещу „Х.М.С.“ ООД- *** /ЕИК *****/ установителни
искове по чл.422 ГПК
вр. чл.232, ал.2, изр.1 ЗЗД и чл.232, ал.2, изр.2 ЗЗД е признато за установено, че „Х.М.С.“ ООД /ЕИК *****/ дължи на „Л.“ ЕАД ЕИК *****/ сумата 5
996.96 лв.
/пет хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и 96 ст./ общо, представляваща дължима наемна цена /за
период от 6 месеца, включващ м.01. и м.02.2012 г. и периода м.09.2012 г.-
м.12.2012 г./ и консумативни разходи- за ел. енергия, вода и ТБО, по Договор за
наем от 16.12.2010 г., за което са издадени фактури № 2579/ 10.02.2011
г. /за ел. енергия/; № 2906/ 05.01.2012 г.; № 2946/ 03.02.2012 г.;
№ 3211/ 03.09.2012 г.; № 3220/ 13.09.2012 г.; № 3250/ 01.10.2012 г.; № 3261/
05.10.2012 г.; № 3293/ 07.11.2012 г.; № 3304/ 09.11.2012 г.; № 3391/ 21.01.2013
г., а също и
в частта относно присъдените на „Л.“ ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК в
размер на 581.44 лв.
ОСЪЖДА „Л.“ ЕАД- *** /ЕИК *****/ да заплати на „Х.М.С.“ ООД- *** /ЕИК *****/ сумата 824.60 лв. /осемстотин двадесет и четири лева и 60 ст./- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Х.М.С.“ ООД- *** /ЕИК *****/ да заплати на „Л.“ ЕАД- *** /ЕИК *****/ сумата 378.87 лв. /триста седемдесет и осем лева и 87 ст./- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.