Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 09.10.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня И.
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 558 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр.
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А.И., чрез адв.
Й., срещу решението от 08.07.2019г., постановено по гр.д. № 349/2019г. на Елинпелинския районен съд, с което на жалбоподателя са били
наложени мерки по ЗЗДН. В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е необосновано, незаконосъобразно и е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че
съдът е нарушил разпоредбите на чл. 9 и 10 от ГПК, с което го е ощетил. Счита,
че с наложените мерки по ЗЗДН съдът е лишил детето от срещи с баща си, към
когото е силно привързано. Сочи, че по делото се откриват две молби за защита и
две декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, които са с различно съдържание и си
противоречат. Изтъква, че, в нарушение на процесуалния закон, не е бил призован
на постоянния си адрес, а чрез кмета на с. Н.х., където не е регистриран и не пребивава. Сочи, че заповедта за незабавна
защита му е била връчена преди да е била получена от РУП – Е.П.. Излага
съображения за наличие на връзка между настоящото дело и друго заведено такова
по чл. 127 от СК, като двете били част от предварително замислен сценарий от
насрещната страна. Счита, че ЕПРС неоснователно е кредитирал само показанията
на свидетелите, доведени от молителката, но не е кредитирал показанията на
доведените от самия него свидетели. Намира за недоказани твърденията на
молителката за извършено от него домашно насилие. Твърди, че самият той е
станал жертва на агресия от страна на нейния баща. Моли съда да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови друг такъв, с който отхвърля молбата на Г.А. по ЗЗДН,
както и да обезсили издадената заповед за защита, издадена на 08.07.2019г. по
гр.д. № 349/2019г. на Елинпелинския районен съд. Претендира
разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН процесуалният
представител на молителката А. – адв. К. – е подала
възражения срещу въззивната жалба, с които оспорва
същата и изразява становище за нейната неоснователност. Въззиваемата
страна споделя изводите на районния съд и счита постановеното от него решение
за правилно и законосъобразно. Оспорва наведените във въззивната
жалба доводи. Сочи, че е подала допълнителна молба и декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН в изпълнение на указанията на съда, който е оставил първоначално
подаденото от нея искане без движение. Счита, че районният съд правилно не е
кредитирал показанията на свидетелите на жалбоподателя, тъй като те не са
очевидци на процесните събития. Намира за безспорно
доказано, че жалбоподателят е осъществил акт на домашно насилие спрямо нея и
детето им на 18.04.2019г. и на 19.04.2019г. Позовава се на социалния доклад на
ДСП – Е.П., съгласно който детето е стресирано и притеснено, страхува се, не
може да заспи, а преживените събития са се отразили негативно на емоционалното
му състояние. Били отправяни заплахи от жалбоподателя към детето. Моли съда да остави
жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят А.И. се явява лично и се представлява от адв.
Й., която оспорва възраженията по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, подържа подадената
жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения, като отмени
обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърля молбата на Г.А. срещу А.И.
за защита от домашно насилие. Счита, че първоинстанционният
съдебен акт е постановен при нарушение на съдопроизводствените
правила. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В определения от съда срок жалбоподателят е представил писмени
бележки, в които възпроизвежда становището си относно обжалваното решение,
както и направеното с жалбата искане за неговата отмяна. Поддържа изложените
съображения във въззивната жалба. Оспорва подаденото
възражение от въззиваемата страна, като счита, че
същото съдържа само декларативни изявления, но не съдържа конкретни действия,
които могат да се определят като актове на домашно насилие. Счита за недоказано
твърдението за извършен акт на домашно насилие спрямо детето. Намира, че то е
станало свидетел на агресивно поведение от страна на роднините на майка му (от
което е разстроено), но не и от страна на баща му. Изразява становище, че укоримото поведение е на въззиваемата,
както и че процесните събития са резултат от режисиран
от нея сценарий. Оспорва достоверността на съдържащите се във въззивната жалба фактически твърдения. Сочи, че
преобладаващата част от показанията на свидетелите съставляват преразказ на
изявления на молителката. Счита, че първоинстанционнят
съд е определил мярка по ЗЗДН в противоречие със забраната по чл. 5, ал. 1, т.
4 от същия закон. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата
на Г.А. против А.И. за защита от домашно насилие, както и да обезсили
издадената но 08.07.2019г. заповед за защита от домашно насилие.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемата Г.А. се представлява от адв. К., която оспорва жалбата, поддържа възраженията, и
моли съда да постанови решение, с което изцяло потвърждава обжалваното такова.
Претендира разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното.
По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за
раждане се установява, че страните по делото - А.И. и Г.А. - са родители на детето
Д. А.И., родено на ***г.
Не се твърди и не се доказва, страните да са имали сключен
граждански брак.
В представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
се поддържа, че на 18.04.2019г. мъжът, с който живяла на семейни начала до м.
януари 2019г. – А.И., я бил заплашил по телефона, че й почерни живота и че ще
вземе детето, а тя няма да го види повече. Дошъл пред дома й в с. Гара Е.П. към
23:00ч. и започнал да й звъни по телефона и да я приканва да излезе, за да се
разправят. Тъй като молителката не излязла, ответникът И. счупил дясното
огледало на личния й лек автомобил. Детето се уплашило, не спало спокойно и на
следващия ден не ходило на училище. На 19.04.2019г. психическият тормоз от
страна на ответника продължил, като същият й звънял по телефона, но тя не
отговорила на обажданията. Около 18:30 ч. пристигнал пред дома й с желание да
вземе сина им да преспи при него. Детето отказало и тогава И. влязъл в къщата и
издърпал телефона от ръцете на молителката, блъснал я с лакът и я заплашил, а
детето станало свидетел на тези негови действия. Родителите й уведомили
полицията и се отправили към дома й. Пристигайки на място, И. нападнал бащата
на молителката и му разбил главата. Впоследствие със собствения си автомобил
започнал да блъска умишлено нейния автомобил. Детето станало свидетел на тези
негови действия и припаднало.
В подкрепа на горното, по делото е приета епикриза
на С.Х.А., съгласно която същият е постъпил на 19.04.2019г. в УМБАЛ „Св. Анна“
с кървяща разкъсно- контузна
рана в лявата сурпраорбитална област, и е изписан на
20.04.2019г.
На 24.04.2019г. Елинпелинският районен
съд е издал заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.
Съгласно
писмо изх. № **********/14.05.2019 г. по описа на РУ - Е.П. (л. 31 от първоинстанционното дело), на 19.04.2019 г. в 17:14 ч. и в
19:40 ч. са получени сигнали на тел.112 от телефонен номер ********** от лице с
фамилно име А., като първият от тях е в смисъл, че предишната вечер бащата на
детето на дъщеря й е предизвикал скандал, а вторият – че пред дома на дъщеря й на
адрес с. Гара Е.П., ул. „Х. К.“ № 18 има скандал.
На
л. 38 от първоинстанционното дело се открива
свидетелство за съдимост на ответника, съгласно което същият не е осъждан.
На
л. 39 от първоинстанционното дело се открива
медицинско удостоверение № 169/07.05.2019 г. на ЦПЗ София ЕООД, съгласно което
ответникът А.И. не се води на учет и не е лекуван в
ЦПЗ София ЕООД до момента на издаване на справката.
От
материалите по ДП 116/2019 г. по описа на РУ Е.П. се установява, че досъдебното
производство е образувано за това, че на 19.04.2019 г. в с. Гара Е.П., А.М.И.
повредил противозаконно чужди движими вещи – дясна част на предна броня, десен
калник, пластмасова маска, предна дясна и задна дясна врата на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“ с регистрационен № СО0451АР
- собственост на Г.А..
От
социалния доклад, изготвен от ДСП- Е.П., се установява, че при осъществена
беседа с детето Д.не са установени признаци за насилие или индикации за оказан
физически тормоз върху него, като детето е заявило, че след раздялата на
родителите му бащата се държи добре с него. Било е свидетел на инцидента пред
дома му на 19.04.2019г. Стресирано и притеснено е, като не може да заспи. Преживяното
събитие се отразява негативно на емоционалното му състояние. Посещава психолог.
Съгласно показанията на св. Б. А. (брат на въззиваемата),
през м. април той пристигнал пред дома на сестра си в с. Гара Е.П., където заварил баща си С. А. и А.И. да се
дърпат и бутат, а той застанал между тях за да предотврати физическа
саморазправа. Сестра му била на тротоара, а Д.– на балкона на втория етаж на
къщата. Впоследствие забелязал, че баща му има нараняване на лявата вежда. След
това А. с неговия автомобил на два пъти умишлено ударил автомобила на сестрата
на свидетеля. Заявява, че увреденият автомобил „…се води на сестра ми“, но е
закупен от А.. След инцидента Д.бил разстроен и плачел.
Свидетелката А.А. (майка на въззиваемата) заявява, че на 18.04.2019г. имало конфликт
между дъщеря й и ответника. На 19.04.2019г. дъщеря й се е обадила към 19:30ч. и
съобщила, че А. е пред дома й и заплашва нея и детето. Свидетелката тръгнала
незабавно със съпруга си към дома на молителката, като по пътя се обадила на
тел. 112 за да съобщи за инцидента. На място заварили А.И. в собствения му
автомобил. Съпругът й отправил реплики към И., при което последният слязъл от
автомобила, а свидетелката застанала между тях, за да няма инциденти.
Независимо от това съпругът й получил нараняване на слепоочието. След това И.
със собствения си автомобил на два пъти смачкал автомобила на дъщеря й с думите
„Аз съм платил тази кола и аз ще я унищожа“. По това време вече бил дошъл и
синът й Б. А.. Впоследствие пристигнали полицейски служители, а от къщата
излязла и дъщеря й. Детето било на терасата и е станало свидетел на случващото
се на улицата. Било разстроено и и треперело. В останалата част показанията й
преразказват получена от дъщеря й информация или касаят предходни отношения
между страните, поради което съдът не ги обсъжда.
Свидетелят С. А. (баща на въззиваемата)
също възпроизвежда чутото от дъщеря му относно събитията на 18.04.2019г. На
следващия ден тя му се обадила след 18:30ч. като му казала, че А. отново бил
дошъл пред дома й и настоявал да вземе детето, но то било отказало. В момента
на разговора А. влязъл в дома й. Като узнал това, свидетелят тръгнал незабавно
със съпругата си натам. Заварил А. да пуши в микробуса си на улицата. Посегнал
към него, но той избил ръката му. Тъй като А. не могъл да слезе от шофьорската
врата, слязъл от срещуположната такава и започнал да обикаля около микробуса,
като взел метален предмет от него. Свидетелят взел от колата си летва в лявата
си ръка. Впоследствие получил удар и от лявата му вежда потекла кръв. Докато
свидетелят спирал кръвта, пристигнал синът му Б.. А. го накарал да отмести
колата си, която била паркирана зад микробуса му, след което демонстративно на
два пъти на заден ход ударил автомобила, който се ползва от молителката и се
води на нея. Детето било на терасата на къщата и възприело случващото се. Впоследствие
било разстроено и уплашено. В останалата част показанията на този свидетел
преразказват получена от дъщеря му информация или касаят предходни отношения
между страните, поради което съдът не ги обсъжда.
Доведените от ответника свидетели В.И. и Г.Л. (негова приятелка и
брат) по същество споделят идентични възприятия, че на 19.04.2019г. привечер
отишли в близост до дома на молителката, за да изчакат А. да вземе детето си Д..
Двамата постоели малко отвън, след което влезли в
къщата. Скоро оттам, обаче, излязъл само А.И., обърнал микробуса и го паркирал.
Дошъл бащата на Г., отишъл към микробуса и започнал да се разправя с И..
Последният слязъл от пасажерската врата и започнал да бяга около микробуса, а
бащата на Г. го преследвал с някакъв предмет в ръка (според св. И.– прът). След
това дошъл братът на молителката (Б.), който паркирал колата си зад микробуса
на И.. Свадата утихнала. След това, според св. Л., брат му се качил в микробуса
и потеглил назад, а после – напред. Дошла полиция, и едва тогава свидетелят се
приближил. Към този момент Г. стояла на балкона на втория етаж на къщата, а
детето не било там. Едва по- късно свидетелят разбрал, че с микробуса брат му
ударил автомобила, който е на името на Г., но е закупен от него. Освен това, св.
И.има и непосредствени впечатления от телефонния разговор между страните по
делото, проведен на 18.04.2019г. Според нея, молителката говорила по телефона с
А., при което използвала нецензурни изрази и обиждала свидетелката.
С определение от открито съдебно заседание на 12.06.2019г. е
обявено за безспорно, че в ЕПРС има образувано гр.д. № 408/2019г. със страни Г.С.А.
и А.М.И. по чл. 127 от СК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбите на чл. 3, т. 3 и 4 от ЗЗДН, защита по този
закон може да се търси от лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
лице, от което има дете, както и от възходящ. Поради това и с оглед липсата на
данни за сключен граждански брак между страните, както и въз основа на
представеното удостоверение за раждане на детето Д. А.И., съдът намира, че
молителката и детето са надлежно легитимирани да търсят защита срещу ответника
в настоящото съдебно производство. Молбата за защита е подадена от лице по чл.
8, т. 1 от ЗЗДН (респ. чл. 8, ал. 2 от ЗЗДН – по отношение на детето) и в
рамките на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на
осъществяване на твърдените актове на домашно насилие, поради което е
процесуално допустима.
Основателността на молбата предполага кумулативно установяване на
извършени действия/бездействия по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН
от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице/лица, както
и времето и мястото на извършването им.
За доказване на тези обстоятелства са допустими доказателствените средства по ГПК (арг.
от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН). Поради особения характер на производството, както и
поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат обикновено в
домашна обстановка и възможностите за доказването им са ограничени,
законодателят разширява кръга на годните доказателствени
средства по тези дела (чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЗДН), като придава такова качество
и на документи, създадени в хода на административни процедури, инициирани по
повод твърдяното насилие, както и на едностранни писмени изявления на молителя,
обективирани в декларация. Материалната доказателствена сила на последната, обаче, не е абсолютна.
Тя е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват (арг. от Решение № 22 от 31.03.2009 г. на ОС - Разград по
гр. д. № 53/2009 г.). Освен това, за да изпълни доказателствената
си функция, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да съдържа ясно, точно
и изчерпателно описание на твърдяните актове на
домашно насилие –
„дата, час, място, начин на извършване, последици и т. н.” (арг.
от Решение № 4480 от 19.06.2012 г. на СГС
по в. гр. д. № 1069/2012 г., Решение № 4396 от 14.07.2011 г. на СГС по гр. д. №
6175/2011 г., ГО, 2-ри възз. бр. с-в).
В конкретния случай е представена декларация, която съответства на
обстоятелствената част на молбата за защита, поради което следва да се приеме
за относима към конкретния правен спор. Тя съдържа
вида на твърдените от молителката действия на ответника, както и конкретно
време и място на тяхното извършване. Поради това по принцип тя е годно доказателствено средство за установяване на претендираните от въззиваемата
действия на ответника, и – дори самостоятелно – би притежавала необходимата доказателствена стойност, за да послужи като основание за
издаване на заповед за защита по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, стига тези
действия да се квалифицират като прояви на домашно насилие и да не се опровергават
от останалите доказателства по делото.
В частите, които касаят желанието на А.И. да вземе детето при себе
си вечерта на 18.04.2019г. и проведения телефонен разговор на тази дата с него,
пристигането на И. пред дома на молителката на 19.04.2019г., комуникацията му с
детето, последиците от спречкването между И. и св. С. А., разтърваването им,
както и увреждането на автомобила на молителката при движение на микробуса на
жалбоподателя на заден ход, декларацията се подкрепя от събраните
доказателства, а именно – показанията на св. И.и показанията на св. А., св. Б. А.и
св. Ст. А.. Наистина, последните следва да се ценят по реда на чл. 172 от ГПК,
с оглед близките родствени връзки между тези свидетели и въззиваемата,
но съдът не намира основание за тяхното некредитиране, доколкото те не
противоречат на останалите данни по делото, а косвено съответстват и на
показанията на св. Л., който също е възприел движението на микробуса на заден
ход, а впоследствие – и в обратна посока. Поради това възраженията на
жалбоподателя в този смисъл са неоснователни. Отделен е въпросът, дали и
доколко така установените негови действия съставляват актове на домашно
насилие. Тук
на първо място следва да се има предвид, че, съгласно разпоредбата на чл. 122,
ал. 2 от СК, родителите имат равни права и задължения по отношение на децата,
независимо дали са в брак. Поради това не може да се приеме, че желанието на А.И.
да вземе детето при себе си и предприетите от него действия във връзка с
осъществяването му съставляват акт на психическо насилие спрямо Г.А.. Също така
е много вероятно, многократните му телефонни обаждания, които тя квалифицира
като „тормоз“, са провокирани от отказите й да пусне детето, с което препятства
упражняването на родителските права от страна на А.. Във връзка с това
настоящият съдебен състав намира, че целта на ЗЗДН е да осигури защита на лица,
пострадали от конкретни действия и бездействия, които съставляват домашно
насилие (чл. 1, ал. 1, вр. чл. 2 от ЗЗДН), но не
предвижда налагане на санкции за всяка форма на неразбирателство между родители
във връзка с начина на отглеждане на детето им, както и неговото пребиваване
при някого от тях, в случай, че живеят отделно.
Съдът намира, че декларацията е опровергана в частта й, в която се
твърди, че ответникът бил нападнал бащата на молителката след неговото
пристигане пред нейния дом. Точно обратното се установява от показанията на св.
Л. и св. Игнатова, а дори и от показанията на бащата на молителката, който
заявява, че самият той е посегнал към И., докато той седял и пушел в микробуса
си. В сходен смисъл са и показанията на св. А. А., която също сочи, че при
пристигането им пред къщата на дъщеря им именно съпругът й е отправил реплики
към И., едва след които последният слязъл от автомобила и се спречкали. Поради
това доказателствената стойност на декларацията е
компрометирана в тази й част, а конфликтът между А.И. и св. С. А. е бил
провокиран от последния. Следователно, не може да се приеме, че ответните
действия на И. съставляват акт на домашно насилие – още повече, че те не са
били насочени нито срещу молителката, нито срещу детето. Независимо че тези
действия са засегнали емоционалното равновесие на детето, няма основание именно
той да носи отговорност за тях.
Сходен е и характерът на действията на И. по увреждане на
лекия автомобил на молителката, поради което е дискусионно, дали те са акт на
домашно насилие срещу тези лица, въпреки че безспорно засягат правната им сфера
и сами по себе си съставляват недопустимо увреждане на несобствено имущество от
страна на жалбоподателя (макар и закупено с негови средства). Без да отрича укоримостта на това поведение, съдът намира, че за
санкционирането му е предвиден друг процесуален ред, какъвто понастоящем е
задействан чрез образуване на досъдебно производство във връзка с деяние по чл.
216 от НК, а по реда на ЗЗДН следва да се вземат мерки спрямо извършителя само
доколкото описаните по- горе негови действия са засегнали психиката на
молителката и детето чрез причиняване на стрес, уплаха и емоционален дискомфорт. Такива последици, несъмнено, са налице, но,
доколкото те са засегнали детето, съдът намира за основателен довода на
жалбоподателя, че изцяло във властта на молителката е било да прецени, дали то следва
да бъде съпричастно на тези действия чрез наблюдаването им от балкона на
къщата.
Отправените от жалбоподателя заплахи срещу
молителката по телефона, както и пред и във дома й на 18.04.2019г. и 19.09.2019г.
(установени от декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН), безспорно съставляват
психическо насилие срещу нея, а, доколкото то е било упражнено в присъствието
на детето Д., следва да се приеме, че насилието е било насочено и срещу детето
– арг. от чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.
В настоящото производство не следва да се вземат предвид
посочените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН действия, изразяващи се в отправени
към молителката обиди, че същата била „тъпа“, „проста“, „безмозъчна“ и др., тъй
като тяхното извършване е отнесено към неопределен минал момент, поради което
не може да се прецени, дали е спазен едномесечният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН за релевирането им.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че мерките, които
съответстват най- пълно на вида и степента на доказаните по делото актове на
домашно насилие, са наложените от първоинстанционния
съд такива по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, а именно – задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и временно
ограничаване на достъпа му до пострадалото лице, местата
му за социални контакти и отдих, жилището и
местоработата му. Същевременно, обаче, видът, тежестта и насочеността на процесните действия не дават основание за налагане на тези
мерки в определените от районния съд високи размери. Поради това обжалваното
решение следва да бъде изменено, като на А.И. се забрани съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
да приближава дома, местоработата и местата за социални контакти и отдих
на Г.А. и детето им Д.И. за минималния предвиден в закона срок от три
месеца (чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН), считан от датата на постановяване на първоинстанционното решение, а именно – 08.07.2019г. (арг. от чл. 20 вр. чл. 17, ал. 3 и
ал. 5, изр. първо от ЗЗДН).
Обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта му, с която на
основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН е определено временно местоживеене на
детето Д.при майка му Г.А. за срок от десет месеца, тъй като същото е
постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, с оглед обявения
за безспорен факт от ЕПРС, че между същите страни има висящо производство по
чл. 127 от СК.
Тъй като постановяваният с настоящото решение
правен резултат не съставлява отказ за издаване на заповед за защита, нито
отмяна на вече издадената заповед, а единствено
изменя вида и обема на наложените мерки, съдът намира, че няма основание за
преизчисляване на разноските в производството пред Елинпелинския
районен съд.
Също така, с въззивното решение не се
уважава единственото сдържащо се във въззивната жалба
искане на жалбоподателя за пълна отмяна на обжалваното решение и за обезсилване
на издадената заповед за защита. Поради това той няма право на разноски във въззивното
производство, а такива следва да се присъдят в полза на насрещната страна,
доколкото са своевременно претендирани и се
установяват в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото
пред въззивната инстанция, разпоредбата на чл. 17,
ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс, и т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 12,50 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 111/08.07.2019г., постановено по гр.д. № 349/2019г. на Елинпелинския районен съд, В ЧАСТТА относно определения с
него срок на наложените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, като
намалява същия от десет месеца на три месеца, считано от 08.07.2019г.
ОТМЕНЯ решение № 111/08.07.2019г., постановено по гр.д. №
349/2019г. на Елинпелинския районен съд, В ЧАСТТА,
с която, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от
Закона за защита от домашното насилие, временно е определено местоживеене на
детето Д. А.И. при майката Г.С.А. за срок от десет месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/08.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 349/2019г. на Елинпелинския
районен съд, в останалите му части.
ОСЪЖДА А.М.И. с ЕГН **********
и съдебен адрес ***, кант. 9, да заплати на Г.С.А.
с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, пл. „Св. Н. Ч.“ № 2, ет. 3, офис 6, сумата
400 лв. – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА А.М.И. с ЕГН **********
и съдебен адрес ***, кант. 9, да заплати в полза на Софийския окръжен съд с
адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, сумата 12,50 лв. – държавна такса за
разглеждане на делото от въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.