РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI състав, в публично заседание на 12 март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: EЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ Г.А като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 441 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 405 от Кодекса на труда КТ/ във вр.
с чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
„БИЛБОБУЛ“ ООД,ЕИК *********, седалище-гр.Русе, ул.“Тутракан“41 и след
уточнения чрез пълномощник-адв.С.П. срещу
принудителна административна мярка-предписания по чл. 404 ал.1 т.12 от КТ, дадени в Протокол изх.№ ПР1824954 от
03.08.2018г на Д“ИТ“-Русе/ по реда на чл.98 ал.2 АПК/ за изплащане в пълен
размер на начислено по ведомост трудово възнаграждение на В.В.А.
от м.март 2016г. до м.юли 2017г / 17 броя предписания/.
След депозирана жалба срещу 17-те
предписания по протокола от 03.08.2018г, Изпълнителния директор на ИА
„Главна инспекция по труда“ постановил в срока по 97, ал.1 от АПК решение изх.
№ 18084508/23.08.2018 г., с което е отхвърлил жалбата на „Билбобул“ООД
и потвърдил предписанията по протокол № ПР1824954 от 03.08.2018г на
Д“ИТ“-Русе.
В жалбата се навеждат основания за незаконосъобразност на оспорените предписания поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административно производствените правила,поради неуведомяване на работодателя и неизискани обяснения, релевират се доводи за материална незаконосъобразност на дадените предписания. Всички изложени съображения сочат на основанията за оспорване, разписани в чл.146, т.3 , т.4 от АПК. Твърди се, че спрямо заинтересованата страна е образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер- по чл.201 НК след сигнал от жалбоподателя по повод на установени липси в общ размер съответен на общата сума по предписанията. Изрично в съдебно заседание е налице изявление, че не е реализирана имуществена отговорност по КТ и не са завеждани искове в тази насока.
Изложеното в жалбата се поддържа и в
съдебно заседание, и в представена писмена защита. Подробно са развити
съображения относно липсата на съществени елементи в представения по преписката
трудов договор, сключен без представителна власт, относно липсата на
неизплатени трудови възнаграждения и относно правомощията на заинтересуваната
страна, както и относно релевираните процесуални
нарушения. Иска се от съда да отмени протокола с дадените 17 задължителни
предписания под №1-17 вкл. Претендират се направените по делото разноски по
приложен списък.
Ответникът, чрез юрк. С., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не
са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата в спора страна, В.В.А., се представлява от упълномощен адвокат-П.П., която оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни
съображения по същество и в писмената си защита. Твърди, че липсата на подписи
от страна на заинтересованото лице в представените по време на проверката
ведомости, категорично установява основателността на предписанията. Претендира адвокатско възнаграждение
Русенският
административен съд, след като
обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК,
намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.Разгледана по същество е основателна.
За да прецени какви са относимите по делото факти, подлежащи на установяване по
настоящото дело, съдът съобразява следното: хипотезата на приложимата правна
норма на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ във връзка с чл. 270, ал. 2 от КТ вр.чл.128 т.2 КТ предвижда правомощие на контролните органи
на Д "Инспекция по труда" да издават предписания за изплащане на
неизплатени трудови възнаграждения след прекратяване на трудови правоотношения.
Законодателят изисква
наличие на съгласие на работника за извършване на прихващане между вземане на
работодателя, което е извън следния обхват: аванси, надвзети суми вследствие на
техническа грешка, данъци, осигурителни вноски за сметка на работника, запори и
удръжки при ограничена имуществена отговорност, с вземането на работника,
представляващо заплата.Пълната имуществена отговорност се осъществява по
съдебен ред.
Извън предмета на спора е
оспорването на отразени обстоятелства в трудовата книжка, съмненията на
работодателя за наличие на основания за имуществена отговорност на служителя-липси
и злоупотреби, респ. подозренията му, че е извършено длъжностно престъпление,
както и трудовите спорове между
служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовите правоотношения. Последните са и извън
компетентността на контролните органи по КТ. Страните не могат да се позовават
на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя
не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните, както
и че работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор,
който може да се отстрани.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
В.В.А.
***8089671/03.07.2018г. с твърдения, че за периода м.март 2016г.- м.септември
2017г. е била заето лице по трудов договор с „Билбобул”
ООД-Русе. Посочила, че в периода на трудовата й заетост всичките й
възнаграждения били изплащани по банков път по посочена нейна сметка и не е
получавала пари в брой. Твърдяла, че във връзка с подлежащите на деклариране
доходи за 2017г. изискала служебни бележки от дружеството и от ТД на НАП –Варна
и установила разминаване между начисления облагаем доход и реално изплатени
суми от възнаграждения. Поискала извършването на проверка, която да установи
причините за несъответствията между начисления осигурителен доход /над
максималния месечен осигурителен доход/ и действително изплатените работни
заплати по договор.
Във връзка със сигнала с
призовка по чл.45 ал.1 АПК ,връчена на св.П.Й., упълномощен по силата на нотариално
заверено пълномощно от 10.10.2017г. от С.Д. в
качеството му на пълномощник на управителя на „Билбобул”
ООД П.Л. да представлява дружеството пред Инспекция по труда и други държавни
органи, като подава заявления за издаване на документи, получава такива, да
дава справки, да подписва протоколи, вкл. актове и НП, искания за документи и
писмени обяснения, били изискани ведомости за работни заплати или други
документи доказващи начисляване и изплащане на трудови възнаграждения на В.А.
за 2016г. и 2017г., вътрешни правила за работна заплата. Представени на
указаната дата -26.07.2018г. били длъжностна характеристика на ръководител
административен отдел, служебна бележка за проведен инструктаж, заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение от 25.09.2017г. и трудов договор от
21.03.2016г., вътрешни правила за работната заплата, извадки от счетоводна
програма за начислени и изплатени възнаграждения за изискания период,извлечения
от ел.банкиране, банкови извлечения от сметки и разчетно
платежни ведомости. В последните за месеците март 2016г.- м.юли 2017г липсвал
подписа на В.А. по отношение на сума за получаване в брой, като били посочени
суми, преведени по банков път. Разчетно- платежната
ведомост включвала възнаграждение за отработени дни, % за прослужено време и
постоянни надбавки в различен размер за всеки месец. Поради липсата на подпис
върху платежните ведомости в частта за сума,получена в брой, извършилият проверката
констатирал, че работодателят не е изплатил в пълен размер начисленото във
ведомостта трудово възнаграждение на В.А.
за месеците от м.март 2016г до м. юли 2017г.вкл. в конкретно посочени размери
за всеки месец, съответни на отразеното за суми получавани в брой, което приел
за нарушение по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 КТ и на
основание чл.404 ал.1 т.12 КТ дал задължителни предписания -17 на брой със срок
на изпълнение до 20.08.2018г., които обективирал с
протокол № ПР1824954 от 3.08.2018г./оспорваните/, който протокол връчил на
пълномощника П. Й..
Не е спорно по делото с
оглед на показанията на св.Г.Г. и на св. П. Й., както
и от връчената призовка по чл.45 ал.1 АПК, че не са изисквани обяснения във
връзка с изисканите документи и констатациите.
Представени са
доказателства за изплатени суми по банков път, както В.А. е твърдяла, че е
получавала по този ред трудовото си възнаграждение.
От страна на заинтересоната страна е представено пълномощно нот.заверено на 02.03.2016г. , по силата на което П.Л.
,управител на „Билбобул” ООД е упълномощил С.Д. с
представителна власт пред държавни органи,банкови институции ,да
тегли,прехвърля суми ,без ограничени,разкрива банкови сметки,да се разпорежда
със средства на дружеството ,да назначава работници, да сключва трудови
договори и допълнителни споразумения към тях и т.н.и забрана да договаря със
себе си. Т.е . към 21.03.2016г. по силата на представеното пълномощно именно С.Д.
е бил упълномощен с права да сключва трудови договори.
От представените
извлечения от имейл кореспонденция между В.А. и адв.Н.С.
от 18.03.2016г и 21.03.2016г, видно и от нейното изрично изявление, са
представени два бр. трудови договори за одобрение от А. с указания първо да
подпише и регистрира трудов договор за длъжност „ръководител административен
отдел” в „Билбобул” ООД и след това и договор като
преводач, поради невъзможност да изпълнява и двете длъжности по първия трудов
договор.
На 21.03.2016г между „Билбобул”ООД, представлявано от управителя Х.У. и В.В.А. е сключен на основание чл.70 вр.чл.67
ал.1 т.1 КТ трудов договор със срок за изпитване 6 месеца, като А. е приела да
изпълнява длъжността „Ръководител административен отдел”. В договора не е
посочен размер на уговорено трудово възнаграждение. Като допълнително трудово
възнаграждение е посочен процент за придобит стаж-0,6%. От името на работодателя
договорът е подписан от също от А.. Не
се спори, че това е оригиналния трудов договор, предаден по опис от архива на дружеството. Този трудов
договор и пълномощно от 23.03.2016г. е представен и на служителите в
Д”ИТ”-Русе. Не се спори и, че към датата на подписване на трудовия договор А.
не е разполагала с представителна власт.
П.Л.Л., в
качеството си на управител на „Билбобул”ООД с нот.заверено пълномощно от 23.03.2016г. е упълномощил В.А.
да представлява дружеството пред всички държавни органи и пред банкови
институции, да прехвърля суми по сметка на дружеството неограничено-да внася и
тегли суми неограничено и да подписва документи във връзка с тези права, да
открива сметки и да се разпорежда с такива в посочени банки , включително и с
електронно банкиране, да назначава работници и сключва трудови договори, да
подписва всички необходими документи с това, включително и да налага
дисциплинарни наказания по КТ, да прекратява трудови договори, да оформя
трудови книжки,да представлява дружеството пред ДИТ, НАП/, със забрана да
договаря със себе си, съдържанието на пълномощното е почти идентично с това,
представено от А. по отношение на С.Д., но с разширено представителство и
правомощия по отношение на множество банки и наличните сметки в тях.
Заинтересованата страна представя
справка за подадени уведомления до НАП, като е регистриран трудов договор от
21.03.2016г на името на В.А. и е посочено основно трудово възнаграждение в
размер 1914лв.
Подадено е уведомление за
прекратяване на трудовия договор на 29.09.2017г., в което е посочено осн.трудово възнаграждение 3002лв., което е вписано в
трудовата книжка.
С оглед на показанията на св. П.Й. и
св.Д.И., потвърдено и от длъжностната характеристика на В.А. и представеното
пълномощно, именно последната е имала достъп до архива и трудовите досиета.
Съдът приема за безспорно отново с оглед на длъжностната характеристика,пълномощното
и показанията на посочените свидетели, че именно А. е лицето, което е подавало
информация за трудовите договори, за трудовите възнаграждения ежемесечно към
служителя на Сметка „БГ”, включително и за т.нар.”добавка“ и ги е предоставяла
на счетоводната фирма за изготвяне на ведомости.
С оглед на предствените банкови извлечения, платежни нареждания, аналитичен
регистър и пълномощното от 23.03.2016г. именно В.А. се е разпореждала с
банковите сметки на дружеството.
Представеното по делото
пълномощно, сочи че А. е разполагала с права над длъжностната й характеристика,
не само по отношение на представителната й власт и трудовите й задължения, но и
по отношение на множество правомощия за разпореждане с парични и финансови средства
на дружеството и то неограничено, включително и с правата на работодател.
При така установеното съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд са издадени на основаниечл.404, ал.1, т. 12
КТ задължителни предписания на жалбоподателя. В чл.404,
ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните
органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните
организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т.
т. 1 - 12, като в т.
1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и др. В разпоредбата на
чл. 128, т. 2 КТ, посочена като правно основание
за издаване на оспорените пред съда задължителни предписания, е регламентирано,
че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. В т. 1 на чл.128 КТ е
предвидено задължението на работодателя в уговорените срокове да начислява във ведомости
за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд. Според посоченото основание по чл.270 ал.2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Оспорените задължителни предписания са издадени
от компетентен орган. Не се спори, че лицата, които са извършили проверката и
съответно са съставили протокола, в който са обективирани
задължителните предписания, са служители на длъжност "главен инспектор"
и „старши инспектор“ в дирекция "Инспекция по труда" гр. Русе към датите
на проверката и на издаване на задължителните предписания. Правомощието за издаване
на задължителни предписания по чл.404, ал.1, т. 12 вр.т.1 КТ е
предоставено на контролните органи на инспекцията по труда.В чл.20, ал. 1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е
предвидено, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът
е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса
на труда, и в други нормативни актове, а в ал.
2 на същия член е предвидено, че правомощия на инспектор имат ръководителите
на административни звена в специализираната администрация, служителите,
назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Главната
инспекция по труда, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени
от изпълнителния директор. Следователно, служителите, назначени на длъжност
"главен инспектор" и „старши
инспектор“имат правомощията на инспектор, а инспекторът е контролен орган,
който има правомощието да из дава задължителни предписания по чл. 404, ал.1, т. 12 КТ(арг.чл.20,
ал.4, т.1 УП).
От писмените и гласни доказателства
се установява, че дружеството – жалбоподател, чрез пълномощник-надлежно
упълномощен е уведомено за началото на проверката; поканено е да представи
изисканите от контролните органи документи. Безспорно не са изискани обяснения
нито от работодателя, нито от неговите представители и пълномощници
за констатираните несъответствия между твърденията по сигнала и отразеното в
платежните ведомости, представените писмени доказателства- трудов договор, банкови
извлечения и вътрешни правила за работната заплата. Нормата на чл.402 т.2 и т.3 КТ освен правомощия на контролните органи да изискват
от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и
представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във
връзка с упражняването на контрола;и да се осведомяват пряко от работниците и
служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и
да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването
на трудовата дейност, включително и данни за заплащането на труда визира и начин
на събиране на доказателства с оглед и на принципа на чл.9 ал.2 АПК.
Нарушен е чл.35 АПК, задължаващ
административния орган да изясни всички факти и обстоятелства от значение за
случая преди постановяване на административния акт, а именно:
не е изяснено каква е вътрешната
уредба и организацията на изплащане на дължими трудови възнаграждения на
работници и служители,вкл. с прекратени трудови договори в предприятието,
каква е структурата на работната
заплата с оглед на вътрешните правила и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата,
след като са били представени
вътрешните правила и счетоводните записвания и банковите нареждания и са били
известни и твърденията на В.А., че всичките й трудови възнаграждения са
изплащани по банков път, как се е формирала сума за плащане в брой и кой е взел
решение за това. В тази връзка не е анализирано, как след като реда и начина на
изплащане на работните заплати във вътрешните правила е чрез привеждане на
сумите по банков път, което не се оспорва и от заинтересованата страна, защо в разчетно-платежната
ведомост е посочена и сума за получаване в брой и на какво основание,
как се сформира трудовото възнаграждение,
реда и начина на изчисляване на брутна месечна заплата, какво е значението на
т.нар. „постоянни надбавки” и кой ги определя след като в представения трудов
договор такива не са предвидени /от гласните доказателства в хода на съдебното
производство- определянето на надбавките и информацията за начисляването на
трудовите възнаграждения е извършвано от А., макар, че по пълномощие съществува
забрана да договаря със себе си/,
какво в действителност е уговореното
с А. трудово възнаграждение, и неговата дължимост, при
положение, че в представения на проверяващите трудов договор липсва такова,
макар, че е съществен белег на трудовото правоотношение на основание чл.66 ал.
1 т.7 КТ и има ли уговорено допълнително възнаграждение по чл.6 т.2 от Наредбата
за структурата на работната заплата, различно от посоченото в трудовия договор
за трудов стаж и професионален опит
работодателят бил ли е известен за
промяната в трудовото възнаграждение, той ли го е сторил и как и има ли
договорено с него допълнително възнаграждение като постоянна надбавка, в какъв
размер и начин на определяне.
Ако пък в административното производство е било установено и известно, че трудовите възнаграждения се изплащат само по банков път, като е представено и извлечение по сметката на Дружеството и ,че е било известно, че А. е получавала трудовото си възнаграждение само по банков път, то тогава е нарушен чл.7 АПК, което е довело и до нарушение на материалния закон.
Съдът намира също, че в оспореният
изцяло акт не са изложени фактически основания, които да обосноват посочените
от контролните органи правни основания, което съставлява нарушение на
чл.59, ал.2, т.4, предл.1 АПК. От твърде лаконичното
описание на констатираните нарушения и идентичните по съдържание предписания по
т.1.-17 от протокола, не става ясно въз основа на кои и какви доказателства се
прави извод за неизплащане на трудовите възнаграждения в посочените
размери.
Контролните органи не
само не са анализирали данните от разчетно-платежната
ведомост, не са изискали справка за съдържанието на уведомлението по чл.62 ал.5 КТ и не са го съпоставили с липсата на уговорено в договора трудово
възнаграждение, не са изискали обяснения както във връзка с посочения във
ведомостта като основно възнаграждение и за характера на „постоянната надбавка”и
дали тя има характер на постоянно допълнително възнаграждение и то по
конкретното трудово правоотношение. Ако бяха съпоставили размера на основното
възнаграждение с оглед на отработените дни и размера на постоянната надбавка биха
установили, че при 8 отработени дни за м.март 2106г/ т.1 от предписанията/ е
начислена по ведомост сума като надбавка близо 4 пъти по-голяма от изплатеното
по банков път възнаграждение / 2469 лв към 695лв/. Ако
бяха съпоставили размера на изплатеното по банков път възнаграждение биха
стигнали до извода, че е изплатено трудовото възнаграждение с оглед на
отработените дни след приспадане на дължимите осигуровки и данък, както е и
твърдяла в сигнала заинтересованата страна. Най-любопитното е, че посоченото
като сума за плащане в брой съответства на начислените т.нар.” постоянни
надбавки” след удръжките. Нейният конкретен размер често надвишава основното
трудово възнаграждение или е близко по размер и в повечето случая съответства
на размера по дадените предписания.
Не е изяснено чрез
способите в чл.402 КТ и чл.36 АПК дали „постоянната надбавка” като допълнително
възнаграждение ли е уговорено, респ. посоченото за получаване в брой не е
резултат от уговорено с работодателя допълнително възнаграждение / извън
основното трудово правоотношение и длъжностната характеристика/ с оглед
правомощията като представител, разполагащ с неограничени правомощия и
заместващ дори работодателя в неговите функции или за допълнителен труд по
чл.110 КТ/ като преводач/. Последното е от особена важност, тъй като
правомощията по чл.404 ал.1 т.12 КТ касаят предписания само по отношение на
трудови възнаграждения.
Нарушен е материалният закон като последица от допуснатите съществени процесуални нарушения.
Изброените в чл.404 КТ
принудителни административни мерки имплицитно съдържат в себе си изискването за
съществуващо и съществувало правоотношение по престиране
на работната сила.Същият извод се налага и от прочита уредените в чл. 402 КТ права на контролните органи, и употребените в нормата изрази –„работодател“,
„работници“,“служители“.
Издавайки
акт(задължително предписание) по прекратено трудово правоотношение и
неизследвайки с процесуално допустимите способи неговото съдържание, и най-вече
относно размера на трудовото възнаграждение, неговото формиране, начин на
изплащане или пък, игнорирайки този известен им факт/ с оглед представените и
изискани писмени документи, вкл. и за формиране на брутното трудово
възнаграждение/, контролните органи са допуснали нарушение на закона, поради
което издадените от тях предписания в атакуваната им част са незаконосъобразни
и следва да бъдат отменени.
Предвид изхода на спора и
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя понесените от
последния съдебно деловодни разноски в размер на 50 лв. за държавна такса.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. чл.405 КТ и чл.143 АПК административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ БИЛБОБУЛ“ ООД,ЕИК *********, седалище-гр.Русе,
ул.“Тутракан“41 принудителна
административна мярка-предписания по чл. 404 ал.1 т.12 от КТ, дадени в
Протокол изх.№ ПР1824954 от 03.08.2018г на Д“ИТ“-Русе - 17 броя задължителни
предписания за изплащане в пълен размер начислено по ведомост трудово
възнаграждение на В.В.А. от м.март 2016г. до м.юли
2017г.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“-Русе да заплати на„
БИЛБОБУЛ“ ООД,ЕИК *********, седалище-гр.Русе,
ул.“Тутракан“41 сумата от 50лв-деловодни разноски.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: