Р Е Ш
Е Н И Е № 1537
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение – девети състав, на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, след открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов
и при участието на секретаря Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното гражданско дело № 2557 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 437 ал. 1 вр. чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК.
Постъпила е чрез ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821,с вх. № 35971/20.06.2019г. ЖАЛБА до Окръжен съд- Пловдив с вх. № 32287/01 ноември 2019г., подадена от ЕТ „К.В.“ с ЕИК *********, представляван от К.В., адрес: ***, срещу насочване на принудително изпълнение към земеделски имот, който е несеквестируем.
В жалбата се заявява, че процесният имот е градина, в която жалбоподателят, длъжник, отглежда селскостопанска продукция и животни, при което има интерес да обжалва насрочването на публичната продан срещу процесния имот. ЧСИ Илиев е насочил принудително изпълнение срещу собствената на жалбоподателя 1/ 2 идеална част от имота, целият с площ от 6.266 дка, при несеквестируем минимум 5 дка, съгласно чл. 444 т. 5 от ГПК.
Заявява се, че съгласно постоянна съдебна практика на ВКС, жалбоподателят попадал във категорията земеделски стопани, тъй като издържал себе си и семейството си си от обработването и реализирането на продукция от земеделските земи и сгради, срещу които е насочено изпълнението. Заявява, че от 7 години, насам, в процесния имот гледал домашни животни – птици-кокошки, бройлери и гъски, и зайци; отглеждал ги за лична консумация, като също така продавал и част от яйцата. Заявява, че първоначално, в имота имало и овощни дръвчета-ябълки, круши и сливи, чиито плодове също използвал за нуждите на семейството си. Преди няколко години част от старите дървета престанали да дават реколта, затова през 2019година обработил земята и засадил нови – 40 броя. Целта му била освен за консумация, да отглежда и плодове за продан, тъй като имало интерес от страна на местно предприятие, в сферата на производство на сокове и консервиране на плодове и зеленчуци; дори сключил договор за изкупуване на реколтата, който се надява да се превърне в дългосрочен, /приложен към настоящата жалба/. Счита, че отглеждането на домашни животни в двора и градината, както и отглеждането на земеделски култури и добиването на плодове са стопански дейности по смисъла на Регламент /ЕС/ № 1307/2013г. на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013г.
Прилага писмени доказателства към жалбата: договор от 21.02.2017г. между „КОКО КОМЕРС“ ООД и К.А.В.; акт за раждане на М.К.В.; извадки от студентска книжка на М.К.В., заверена за учебната 2018-2019г.; данъчна декларация 2018г.; извадка от ревизионен доклад №Р-22220217005457-092-001/08.03.2018г. на НАП,ТД София.
Направено е доказателствено искане: На основание чл. 437 ал. 1 от ГПК да се допуснат от съда двама свидетели, при режим на довеждане, които да установят фактите на осъществяваната от него земеделска дейност, като основен източник на препитание на семейството му.
С писмено възражение от страна на взискателя „МОТО ПФОЕ“ ЕООД чрез пълномощник адв. Т.М.В.,***, жалбата се оспорва като недопустима, просрочена, както и като неоснователна, поради липса на доказателства за използване на процесния имот.
С писмени мотиви по реда на чл.436 ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ Петко Илиев, жалбата се приема за допустима, но неоснователна.
Въззивният състав на ПдОС намира жалбата на длъжника за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, /тъй като жалбоподателят е уведомен за насочване на публична продан на процесния имот, на дата 11.06.2019г., при жалба с пощенско клеймо, постъпила при ЧСИ на 18.06.2019г./; в хипотеза на обжалваемо действие на ЧСИ, визирана в разпоредба на чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК.
След като въззивният състав на ПдОС намира, че направеното доказателствено искане е допустимо, доколкото не се оспорват конкретни факти от състоянието на процесния имот, към датата на описа му от 08.03.2019г., и тъй като събирането на поисканите от жалбоподателя доказателства, като поначало, обстоятелства за осъществявана от длъжника земеделска дейност, като основен източник на препитание на длъжника и семейството му, свързана с процесния земеделски имот, са относими, към предмета на жалбата, то в разпоредително заседание по реда на чл. 267 ал. 1 от ГПК, съдът допуска и прилага по делото на приложените към жалбата писмени доказателства: договор от 21.02.2017г. между „КОКО КОМЕРС“ ООД и К.А.В.; акт за раждане на М.К.В.; извадки от студентска книжка на М.К.В., заверена за учебната 2018-2019г.; данъчна декларация 2018г.; извадка от ревизионен доклад №Р-22220217005457-092-001/08.03.2018г. на НАП,ТД София; както и допуска двама свидетели на жалбоподателя, при режим на довеждане в следващото съдебно заседание, за установяване фактите на осъществявана от него земеделска дейност свързана с процесния имот, като основен източник на препитание на семейството му.
От приложени в заверено копие на изп. дело № 2274/2018г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, с район на действие –ОС-Пловдив, както и от приложени към жалбата на длъжника, и събрани в открито съдебно заседание, доказателства, въззивният съд констатира като относими към предмета на жалбата, следните обстоятелства:
От приложени към жалбата писмени доказателства, респективно, от извадка от ревизионен доклад №Р-22220217005457-092-001/08.03.2018г. на НАП,ТД София, е видно, че ревизираното лице- физическо лице с дейност като ЕТ“К.В.“, през ревизирания период 01.01.2012г.-31.12.2016г. К.В. не е получил доходи от дейност като ЕТ; през 2013г., през 2014г., през 2015г. К.В. не е декларирал в декларация по чл. 124 ал. 3 от ДОПК доходи. Посочено е, че през 2016г. К.В. е декларирал в декларация по чл. 124 ал. 3 от ДОПК доходи от наем в размер на 990 лв от „Егер-агро“ЕООД.
В тази насока, въззивният съд не констатира данни от приложения ревизионен доклад, че последно посочената фирма, е, именно, наемател на стопанския двор в землището на гр. Първомай. Посочено е изрично в ревизионния доклад за 2016г., че „от направената съпоставка на получените и изтеглени суми по декларираните банкови сметки не се установява наличие на суми, преведени от извършване на стопанска дейност“; т.е. няма констатирани обстоятелства за получени доходи от наем от „Егер-агро“ ЕООД от процесния имот, така, както неоснователно е посочил в жалбата си длъжникът.
От приложена към жалбата годишна данъчна декларация за 2018 година, по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,/образец 2001на НАП/, също, не се констатират от въззивния съд данни за извършвана от В. стопанска дейност, респективно, реализирани доходи от процесния имот, така както неоснователно сочи в жалбата си длъжникът.
От договор от 21.02.2017г. сключен между К.А.В., като изпълнител, и трето лице - „КОКО КОМЕРС“ ООД, като възложител, е видно, че за всяка стопанска година изпълнителят следва да достави на възложителя 650 кг.ябълки; като съдът приема,че този договор е бил прекратен в началото на 2019г.,като се имат предвид показанията на разпитания по делото свидетел А.Р.М.. В тази насока, следва да се посочи от съда, че, отново, няма данни за наистина реализирана продукция от ябълки, донесла доходи за В., за времето, през което този договор е имал действие; при което не може да се приеме от съда, че чрез такава продукция се е издържал длъжникът и семейството му.
От показанията на свидетеля М. е видно, че когато през м. март 2019г. е посетил процесния имот, тогава нямало нищо сято. По-късно, след месец март 2019г. , когато ходил в имота-юни, юли 2019г., видял засадените домати и краставици, за които счита, че са засяти от К.. След месеците юни и юли 2019г.не е влизал в имота, само,минавал с кола покрай двора, като виждал, че се чисти имотът, режели се дърветата, покривът на сградата в имота бил поправен. В. ***.
От показанията на свидетеля С.Д.В., съпруга на К.В.,***, е видно, че мястото било изорано, първа оран за 2019г.-през месец март, в края на месец март засадили фиданки; в края на април, началото на май 2019г. било засято с домати,картофи,краставици. Зеленчуците- домати и краставици били консумирани от семейството на В.. Една част от земята я оставили и нищо не засадили на нея; направил и втора оран през месец юни, но нищо не засадили, но след това направили и трета оран на тази част от земята – голяма част, повече от декар, както и през месеците август,септември, и малко през октомври 2019г. засеяли шафран, от който тази година 2019г. нямало да има продукция за продажба. В тази насока представя и Договор за изкупуване на продукция от 01.07.2019г. между К.А.В. като продавач, и „Катака“ ЕООД гр. Варна, като купувач с предмет на договора: продажба и прехвърляне собствеността на купувача на шафран „реколта 2019г.“. Предвид изложеното от св. В. и предмета на последно посочения договор, не може да се приеме от съда, че дори и засята част от имота с шафран, ще може да се изпълнява договор за продажба, от който да се реализират доходи, достатъчни за издръжката на длъжника и семейството му, респективно, на длъжника и домакинството му, вкл. с пълнолетната му дъщеря, така, както е заявено в жалбата, първоначално.
Видно е от приложено по изп. дело писмо до ЧСИ Петко Илиев, от Министерство на земеделието и храните-Областна дирекция „Земеделие“-Пловдив с изх.№ РД-12-02-387/26.06.2019г.,К.А.В. е бил регистриран като земеделски производител по Наредба № 3/1999г. от 29.04.2002г., която е била валидна до 25.03.2003г. Удостоверява се и, че няма следващи регистрации като физическо лице и в качеството му на ЕТ К.В., т.е.за стопанската 2018г./2019г. няма регистрация като земеделски производител по Наредба № 3/1999г.
Предвид гореизложените обстоятелства
въззивният състав на ПдОС приема, че жалбата на длъжника се явява
неоснователна. При доказателствена тежест за длъжника, жалбоподател, по делото
не са налице обстоятелства, от които съдът да има възможност да направи
несъмнен положителен извод, че процесния земеделски имот е несеквестируемо
имущество; тъй като установяването на факти, от които страната в
изпълнителен процес черпи права, е в нейна доказателствена тежест.
Безспорно, длъжникът не е „земеделски стопанин“ съгласно буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 444 т. 5 от ГПК, тъй като същият не е регистриран като земеделски производител по Наредба № 3/1999г.
В настоящето съдебно производство, обаче, се установява от събраните доказателства, както и се приема от въззивния съд, че процесният земеделски имот, не осигурява средства за самоиздръжка на длъжника и на неговото семейство, дори да се приеме, че длъжникът би могъл да се приеме като „втора категория земеделски стопани“, като физическо лице, което се самоиздържа от производството на продукцията на процесния земеделски имот, съгласно разширеното тълкуване на разпоредбата на чл. 444 т. 5 от ГПК, дадено в Решение по чл. 290 от ГПК на ВКС- Решение №125/04.11.2015г. по гр.д.№5502/2013г. на ВКС,ІІг.о..
Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 изр. второ от ГПК.
Поради неоснователност на жалбата, ответната на жалбата страна има право на направени по делото разноски, по арг.чл.78 ал. 3 от ГПК, за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. При направено възражение от пълномощника на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, въззивният съд намира, че са налице предпоставки по чл. 78 ал. 5 от ГПК за намаляване на разноските, които следва да заплати жалбоподателя, относно адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната на жалбата страна, които следва да бъдат намалени до минималния размер от 300 лева, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, - с оглед извършените конкретно процесуални действия по въззивното дело; като се присъдят и разноски от 62 лева, пътни във връзка с явяване в открито съдебно заседание, съгласно приложени командировъчна заповед и фактура; или в общ размер разноските, които жалбоподателят следва да заплати по въззивното дело възлизат на сумата от 362 лева.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 изр. второ от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила чрез ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821,с вх. № 35971/20.06.2019г. ЖАЛБА до Окръжен съд- Пловдив с вх. № 32287/01 ноември 2019г., подадена от ЕТ „К.В.“ с ЕИК *********, представляван от К.В., адрес: ***, срещу насочване на принудително изпълнение към земеделски имот, който е несеквестируем.
ОСЪЖДА ЕТ „К.В.“ с ЕИК *********, представляван от К.В., адрес: ***, да заплати на „МОТО ПФОЕ“ ЕООД чрез пълномощник адв. Т.М.В.,***, сумата от 362 /триста шестдесет и два/ лева, разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/