Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл.413, ал. 2 от ГПК. С разпореждане от 27.01.2012 година, постановено по частно-гр.дело № 503 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година, заявлението на „П. Л. БГ”-Е., гр. С., с което се търси издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против „Д.”-Е., гр. В.Т., е оставено без уважение. Заповед за изпълнение е издадена за същата сума против А. И. И.. Разпореждането е обжалвано от „П. Л. БГ”-Е., гр. С. с искане за отмяната му и вместо нето да се постанови издаване на заповед срещу солидарно отговорните длъжници. Позовава се на процедурни нарушения при постановяване на атакуваното разпореждане. Заявлението отговаряло на изискванията на закона – в него коректно били попълнени всички графи и специално тези по точки 5а и 13, сезиращи съда с претенция са солидарно присъждане на вземането. Защитата на длъжника в заповедното производство била обезпечена с възможността да възрази против изпълняемото право по реда на чл. 414 от ГПК. Затова, отказвайки да издаде исканата заповед за изпълнение, първостепенният съд предоставил на длъжника една недопустима защита. Разпореждането противоречало на текущата съдебна практика – посочени са ред актове на съдилища. Съдът обсъди наведените доводи и след преценка на доказателствата по делото, приема. Производството по частно-гр.дело № 503 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година, е образувано по заявление на частния жалбоподател с искане за издаване на заповед за изпълнение солидарно против А. И. И. и „Д.”-Е., гр. В.Т. за вземане, произтичащо от договор за финансов Л. от 21.07.2008 година. За да откаже издаване на заповед за изпълнение и спрямо „Д.”-Е., гр. В.Т., първостепенният съд е приел, че липсва изложение на фактите, пораждащи солидарната отговорност между лизингополучателя А. И. И. и „Д.”-Е., гр. В.Т., че това води до липса на съществена част от обстоятелствата, на които се основава претенцията и че защитата на длъжниците би била затруднена, ако по такава неизяснена претенция следва да се бранят. Намерил е, че са налице предпоставките за уважаване на искането спрямо А. И. И.. Атакуваното разпореждане е процесуално недопустимо. Следва да бъде обезсилено, а делото върнато на Великотърновски районен съд за разглеждане от друг състав по същество, доколкото съставът, постановил обжалваното разпореждане, е взел становище по основателността на претенциите. Макар и обективирани в два различни документа позитивното и негативното по смисъл разпореждане – това за издаване на заповед за изпълнение спрямо А. И. и разпореждането, оставящо без уважение искането спрямо „ДИВЕКС”-Е., гр. В.Т. – съставляват един единствен акт, доколкото произнасянето касае едно искане, а съдът го е интерпретирал за частично – само досежно А. И., основателно. Първостепенният съд не е съобразил вида и периметъра на претенцията, с която е сезиран. Изричното искане за ангажиране на солидарната отговорност на двамата длъжници е задължавало съда или да издаде заповед за изпълнение солидарно против двамата, или да отхвърли заявлението изцяло, щом намира, че липсват данни за солидарна отговорност. Процедирайки по процесния начин всъщност съдът е разделил отговорността на длъжниците и с това се отклонил от търсеното. Присъждайки нещо, което не му е искано, съдът се е отклонил от диспозитивното начало, регламентирано в нормата на чл. 6 , ал. 2 от ГПК и е постановил недопустимо разпореждане. Същото следва да бъде обезсилено по реда на настоящото производство. За решението на съда в застъпената насока не съставляват пречка нито правилото на чл. 413 от ГПК, нито забраната да се влошава положението на обжалващия. Невъзможността да се обжалва позитивно по смисъл разпореждане, нормата на чл. 413 от ГПК свързва с валидността и допустимостта му. Единствено допустимо разпореждане може да породи последиците по чл. 414 от ГПК, заради която възможност отпада необходимостта на длъжника да се признае право на обжалване. Забраната да се влошава положението на обжалващия важи единствено при неправилен съдебен акт. Не и при нищожност или процедурна недопустимост на последния. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Обезсилва разпореждане от 27.01.2012 година, постановено по частно-гр.дело № 503 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година както и издадената на същата дата по същото дело заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. И. И.. Връща делото на Великотърновски районен съд за разглеждане от друг състав за произнасяне по същество на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК солидарно против А. И. И. и „Д.”-Е., гр. В.Т.. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Председател: Членове: |