№ 1153
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110213061 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Н. ГЛ. против Наказателно постановление (НП) №42-
0001863 от 15.07.2021г., издадено от Ч.А.К. - Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация” (РД“АА“), с което на основание чл.105, ал.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр) на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 500,00
лева за нарушение на чл.8б, ал.1, т.1 от Наредба №40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ.
С жалбата се атакува издадения санкционен акт с аргументи за некоректна оценка на
фактите, довела до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че
не са събрани доказателства, от които да се направи безспорен извод, че въззивникът не е
присъствал при натоварването на опасния товар. Твърди се, че извършените в тахографския
лист отразявания на престой и почивка не са достатъчни, за да послужат за изясняване на
това обстоятелство. Споделя се, че причината за тях е допусната грешка при превключване
към коректния символ на вид дейност. Ангажират се твърдения за съществени процесуални
нарушения на правилата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, поради липса на посочено място на
нарушението, сбъркан единен граждански номер на нарушителя и извършено препращане в
обстоятелствената част на АУАН и НП към съдържанието на тахографски лист без
допълнително пояснение относно конкретните реквизити, въз основа на които е направен
извод за извършено нарушение. Формулирана е молба за цялостната отмяна на издадения
санкционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”,
1
надлежно уведомена, не изпраща свой процесуален представител, който да вземе отношение
по фактите и приложимия закон.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – по
отделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по
същество, така депозираната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 25.06.2021г., около 11:20 часа, в гр. София, по бул.“Ц.Ш.“, с посока на движение
към гр.П., Д. Н. ГЛ. се придвижвал с управлявания от него влекач от категория N3, марка
„М“, с рег.№ А3711ВР и прикачено към него полуремарке от категория О4, марка „М“, с
рег. № ХХХХ. Превозните средства били собственост на превозвача „Т.Е.О.“ЕООД, към
което бил трудово ангажиран въззивникът и което притежавало заверено копие на Лиценз
на Общността за превоз на товари /дизелово гориво/ №*********, валиден до 28.06.2029г.
Водачът изпълнявал курс по маршрут гр.Нови Искър – гр. Чирпан, за което разполагал с
пътен лист с №026184/25.06.2021г. Г. превозвал дизелово гориво, което се явявало опасен
товар.
Когато достигнал до КПП В, на около 100 м от разклона с ул.“О.П.“, жалбоподателят
бил спрян от служители при Регионална дирекция „Автомобилна администрация” София
(РД”АА”) – Б.Б. И. и неговия колега Ю.С. Б. които в този момент извършвали служебните
си задължения в района. Те предприели проверка и поискали всички съпътстващи дейността
му документи. При разчитане на данните от тахографския лист, извлечен от монтирания в
превозното средство аналогов тахограф „С“, тип 1324.71 и сравнението им с
товарителницата, придружавала опасния товар, служителите забелязали, че към часа на
натоварване на опасния товар тахографът е бил поставен на режим пауза.
Служителят Б. преценил, че е налице административно нарушение и съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с № 292277/25.06.2021г.
Същият бил изготвен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението – Б. И.
и на жалбоподателя. В акта като извършено било посочено нарушение на позитивното
правило за поведение, ситуирано в нормата на чл.8б, ал.1, т.1 от Наредба № 40 от
14.01.2004г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари
(Наредба № 40). Било описано, че при проверка на 25.06.2021г., около 11:20 часа, в гр.
София, КПП В е установено, че: „Водачът не е присъствал при натоварването на опасния
товар на 25.06.2021г., видно от тахографски лист от 25.06.2021г. и товарителница №035344
от 25.06.2021г.“.
2
Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без да отрази в него някакви
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, на 15.07.2021г. Директорът на РД „АА”, гр.София
издал и атакуваното НП № 42-0001863, в което при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от АУАН било прието за извършено нарушение на чл.8б, ал.1, т.1
от Наредба №40 от 14.01.2004 г., за което на въззивника била наложена „Глоба” в размер на
500,00 лева на основание чл.105, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Наказателното постановление било връчено на 24.08.2021г., видно от инкорпорираната в
бланката на издадения санкционен акт разписка. Жалбата срещу него е подадена по пощата
на 25.08.2021г. чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетеля И. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства: товарителница, тахографски лист, известие за доставяне, пощенски
разписки с датни щемпели за приемане и предаване на пратки, длъжностна характеристика
на длъжността „инспектор“ в ИААА, Заповед № РД – 08-30/24.01.2020г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля И., касаещи реда за
иницииране и провеждане на контролната дейност, като ги намира за обективни и логични,
без вътрешни противоречия, доколкото същият е участвал в последователни етапи от
извършената спрямо жалбоподателя проверка. Те отразяват непосредствените му възприятия
по установените обстоятелства, като за така изброените сред тях сведенията не са
фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените
факти. Обсъжданите гласни доказателствени средства обаче не позволяват да се установят
категорично пропуски в дейността на водача на товарния автомобил.
По делото не се спори, а намира потвърждение и в приобщените материали, че на
процесната дата въззивникът е управлявал описаното в АУАН и НП превозно средство. За
безспорно установено следва да се приеме и твърдението на свид. И., изведено и в
процесуалните актове, за вида на товара, превозван от водача, за датата на натоварването му,
както и за данните, отразени като информация в и извлечени от тахографското устройство,
монтирано в автомобила, в частност обозначението за ползване на почивка към часа на
натоварване на превозването гориво. Този факт, впрочем, не се отрича дори от
жалбоподателя, доколкото последният концентрира аргументите си върху твърдението, че
отбелязването на това обстоятелство се дължи на техническа грешка при въвеждане на
данните от негова страна, но категорично не кореспондира и с отсъствието му от мястото на
натоварване на стоката.
Изрично в своите показания проверяващият И. признава, че за изводите досежно
допуснато нарушение той и колегата му са се водили изключително от съдържанието на
тахографския лист. Отрича да е предприемал допълнителни действия по изясняване на
обстоятелството дали Г. е присъствал на мястото и към часа на натоварване на управлявания
3
от него влекач. По делото отсъстват и други обективни източници на информация относно
изведеното в процесуалните актове твърдение в тази насока. Не разколебава изводите за
недостатъчност на информацията и оформлението на тахографския лист от 25.06.2021г.,
доколкото последното не би могло самостоятелно да изключи версията, предложена от
въззивника, а именно за допусната негова грешка при въвеждане на данни. Липсват и
нарочно предприети действия по проверка на мястото на товарене, къде се е намирал
водачът към часа за натоварване на стоката. Този подход е бил особено необходим с цел да
се гарантира обективността и пълнотата на процеса по събиране на относим доказателствен
материал, както и да се проведе разграничението между приложената от органите хипотеза
на нарушение на правилото, установено в чл.8б, ал.1, т.1 от Наредба № 40 и това на чл.34,
т.5, б.“б“ от Регламент (ЕИО) №165/2014, установяващо задължението да се задейства
превключващото устройство, с което става възможно отделното и различимо записване на
следните периоди от време: „друга работа“, различни от управление и „почивки“. Касае се за
различни хипотези, обосноваването на които се обезпечава с различен обем и вид
доказателства. В случая освен твърденията на контролния орган, изградени върху формален
прочит на съдържанието на тахографския лист, по делото съдът не откри, а и наказващият
орган не ангажира убедителни аргументи за други доказателства, с които да подкрепи своята
теза за бездействие на водача към момента на натоварване на опасния товар. Остана
неопровергано и твърдението на жалбоподателят, че отчитането на неговата дейност в уреда
е резултат на технически пропуск, допуснат от него. Последното възпрепятства и
решаващият орган в извършване на суверенната му преценка да достигне положителен
извод, че описанието на фактите отразява действителното положение, а оттук и че
приложената правна квалификация съответства на описаната обстановка на нарушението.
Обсъдените по –горе пропуски свидетелстват за доказателствената необезпеченост на
детерминираните в акта фактически констатации, в частност не допринасят за установяване
параметрите на твърдяното нарушение. Написаното в иницииращия
административнонаказателното производство документ не би могло да удовлетвори
изискванията за пълна и несъмнена доказаност на вмененото административно нарушение.
Не бива да има спор, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила, като
тежестта за доказване на твърдяното административно нарушение е на наказващия орган.
Съдът кредитира с доверие и останалите приобщени по делото писмени
доказателства, които конкретно касаят компетентността на наказващия орган, в частност
приложената по делото заповед от министъра на транспорта информационните технологии и
съобщенията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
4
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвтП контролът се осъществява от
органите на ИА "АА". В този смисъл актосъставителят Б. заемащ длъжността "Инспектор"
към РД „АА”- гр.София, е материално компетентен да състави процесния АУАН.
Административнонаказващият орган –Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – град София е компетентен да състави обжалваното НП на основание
разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 ЗАвтП и т. 6 от Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Съставът на настоящата инстанция намира обаче че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество,
от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на
административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният
административно наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно
извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в
5
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е
санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Съобразно разпоредбата на чл.8б, ал.1, т.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004г. „Членовете
на екипажа на МПС, превозващи опасни товари, са длъжни:1. да присъстват при
натоварването на опасните товари“ Очертаният от ангажираната като нарушена норма кръг
от релевантни към състава на нарушението обстоятелства включва по необходимост
конкретика относно мястото, на което е проявено поведението, изразило се в бездействие на
водача.
Формулираното в АУАН и НП административно обвинение не дава яснота относно
част от изброените правнорелевантните факти, изпълващи обективните признаци на състава
на вмененото нарушение и по- конкретно относно мястото на довършване на нарушението
по чл.8б, ал.1, т.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004г., дали то се явява довършено в адреса по
седалище на превозвача, дали на мястото на установяване на нарушението, или на друго
място и с какво се свързва то. Отразено е единствено къде е извършената проверка от
контролните органи към РДАА (КПП В), но в случая тези параметри не съвпадат с мястото
на изискуемото поведение. Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент,
обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият пряко кореспондира, както с
факта на извършеното, така и с компетентността на органите по неговото установяване,
санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така
извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на
анализ на доказателствата едва в процеса по проверка правилността на издадения
наказателен акт, доколкото в последния това съществено обстоятелство не е намерило
своето отражение. Дори и в приобщените по делото документи, обладаващи
характеристиките на писмени доказателства в процеса, да се съдържат данни в тази насока
(каквито впрочем отсъстват и там), последните не могат да запълнят формалната липса на
този задължителен обективен признак, доколкото не се явяват нормативно установен
реквизит на процесуалните актове по ЗАНН. Наказателното постановление очертава
фактическите и правни рамки на вмененото нарушение, които подлежат на изследване и
установяване, поради което бланкетност на изложените в него обстоятелства е недопустима,
дори и в потвърждение битието на същите органът да е ангажирал надлежно приложени
доказателства. Санкционният акт трябва да съдържа минимално изискуем обем от факти,
относими към нарушението. В конкретния случай индивидуализиращи белези на
бездействието е следвало да бъдат конкретизирани, а не обобщавани, още повече че
недопустимо от гледна точка формалните изисквания на процеса се явява позоваване за
допълване на фактическите обстоятелства в АУАН и/ или в санкционния акт на документи,
които не могат да се определят като неразделна част от него, поради липсата на
6
законодателно решение в този смисъл.
Съдът предвид по-горе изложеното, намира, че са опорочени императивните
изисквания на чл.42, т.4 от ЗАНН, съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно нарушението
на чл.8б, ал.1, т.1 от Наредба № 40 от 14.04.2004 г. Пълното и точно описание на фактите,
относими към състава на нарушението, освен че се явява задължителен реквизит на АУАН и
НП, индивидуализира пряко и нарушението като такова. Без въвеждане на съставомерните
признаци по ясен и категоричен начин винаги съществено се нарушават процесуалните
правила, тъй като подобен подход пряко рефлектира върху правото на защита. Освен че
ограничава възможността нарушителят да разбере, в извършването на какво деяние е
обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в
съответствие с материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата санкционната норма. В
конкретния случай описанието на твърдяното нарушение не удовлетворява изискванията за
прецизност и съобразяване императива за пълно отразяване на всички съставомерни
признаци на деянието и провеждане на ясно разграничение на отделни прояви,
консумиращи различни състави на нарушения. Очертаване рамките на предмета на
доказване е изключително правомощие на административнонаказващия орган.
Фактическите измерения на обвинението не могат да бъдат "допълвани" или извеждани по
тълкувателен път от съда и наказаното лице.
Разглеждайки спора по отношение на вмененото нарушение в неговия
материалноправен аспект, съдът отчита недостатъчност на доказателствата за обосноваване
тезата на наказващия. От формираната доказателствена съвкупност се установява
единствено, че на 25.06.2021г. Д.Г. действително е управлявал влекач „М“, с рег.
№А3711ВР, с ремарке към него, натоварен с опасен товар – дизелово гориво. Отсъстват
обаче достатъчно обективни източници на информация, че водачът не е присъствал на
натоварването на стоката. Тези обстоятелства от една страна обосновават несъставомерност
на вмененото нарушение, доколкото жалбоподателят в случая би могъл да носи отговорност
единствено за неизпълнение на задължението си да отрази по надлежен начин запис на
периодите на извършваните дейности, в случая товарене и тези на почивка. Допълнителен
довод в подкрепа на този извод се черпи и от нормите на Регламент (ЕС) №165/2014г. на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. Съгласно тях водачите са длъжни
да задействат превключвателните механизми които позволяват да се регистрират отделно и
различимо периоди от време за управление, друга работа, период на разположение и
почивки. Както бе посочено и по- горе, събраните доказателства по делото не могат да
формират убедителна основа за положителен извод относно факта на извършеното
нарушение. Оскъдният доказателствен материал и отсъствието на инициатива у
проверяващите за проверка на основни обстоятелства, касаещи предявеното на
жалбоподателя нарушение, не може да наложи запълване на празнината по фактите
посредством удостовереното в АУАН, доколкото последният не се ползва с презумптивна
доказателствена сила. В този смисъл не могат убедително да бъдат оборени и аргументите
7
на въззивника за реализация на различна фактическа обстановка от възприетата и
възпроизведена от контролния и наказващия орган в издадените от тях актове.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена
поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно
организирана защита от страна на жалбоподателя Г.. Едновременно с това се разкрива и
доказателствена необезпеченост на обвинителната теза.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло без да се обсъжда
въпросът за неговата правилност.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.1, предл.3 от ЗАНН Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 42-
0001863 от 15.07.2021г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” (РД“АА“), с което на основание чл.105, ал.2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр) на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 500,00 (петстотин) лева
за нарушение на чл.8б, ал.1, т.1 от Наредба №40 от 14.01.2004г. за условията и реда за
извършване на автомобилен превоз на опасни товари, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8