Решение по дело №4546/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4523
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20193110104546
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         /24.10.2019г.; гр. ***В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                 Районен съд - ***, 10-и състав, на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  ***

 

                 при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 4546 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е образувано по предявена искова молба от П.В.Х., ЕГН **********, срещу ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 15 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 391, ал. 1 НК, изразяващи се в тревожност, напрегнатост, потиснатост, разконцентрираност, сънуване на кошмари, ведно със законната лихва от 12.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

                 В исковата молба се излага следното: През 1988г. ищецът постъпил на военна служба в Българската армия. Назначен е на длъжност „помощник – оперативен дежурен“.  Притежава военно звание майор – старши офицер. На 13.09.2017г. в гр. ***бил привлечен като обвиняем и му била взета мярка за неотклонение „подписка“, за това, че самоволно се е освободил от задълженията си на длъжностно лице от денонощния наряд преди момента на сдаване на дежурството и по този начин е нарушил задължението си да се намира по време на дежурството в оперативната централа на ВМС. С постановление от 05.10.2017г., по чл. 375 НПК, прокурор от Военна прокуратура – ***внесъл във Военния съд в гр. ***досъдебно производство срещу ищеца. Поискал последният да се признае за виновен. Образувано е АНД 100/2017г. и след провеждане на открито съдебно заседание в гр. Бургас, на 31.10.2017г. ищецът бил признат за невиновен. Срещу присъдата бил подаден протест от прокурор от ОП – ***. С решение от 12.06.2018г. ВАС – гр. София потвърдил първоинстанционната присъда. С оглед на това през периода от 13.09.2017г. до 12.06.2018г. ищецът изживял кошмарни месеци.  Бил изключително напрегнат, към него се променило отношението на колеги, започнал е да прави планове за преквалификация, както и разходвал средства за пътуване и изхабил много психическа енергия.

                  В срока за отговор по реда на чл. 131 ответната страна е взела становище в следния смисъл: Молбата е неоснователна. Искът е недоказан по основание и размер. Сочи се, че не съществува пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от ищеца, и воденото срещу него наказателно производство. В условията на евентуалност се сочи, че ответната страна следва да бъде освободена от отговорност, на осн. чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Евентуално следва да се приложи и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, т.е. налице е съпричиняване.

                С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                Безспорно е между страните, че ищецът П.Х. полага трудова дейност във военно формирование 54 830 – ***и е с ранг майор.

                Безспорно е, че с постановление по реда на чл. 375 НПК на 05.10.2017г. представител на военна прокуратура – ***е внесъл във Военен съд – ***ДП с номер 33 – СЛ – ХI – 3/2017Г. по описа на ВОП – ***срещу П.Х. за извършено престъпление по чл. 391, ал. 1 НК, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на осн. чл. 78а НК.

                Служебно известно е на съда, че с Решение номер 11 от 31.10.2017г. Военен съд – ***е признал П.Х. за невиновен в това, че на 17.04.2017г. във военно формирование 54 830 – ***, за времето от 13:00ч. до 15:00ч., като лице от денонощния наряд – помощник – оперативен дежурен на ВМС на Република България, умишлено е нарушил установените правила на вътрешната служба – чл. 246, ал. 1 и чл. 254 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България и т. 8 от Модел за работа на помощник – оперативния дежурен във военно формирование 54 830 – ***, в немаловажен случай – престъпление по чл. 391, ал. 1 НК.

                Служебно известно е на съда, че с Решение номер 11 от 12.06.2018г. Военно-апелативният съд на Република България е потвърдил Решение номер 11 от 31.10.2017г., постановено по АНД 100/2017г. на Военен съд – ***.

                В открито съдебно заседание е разпитан св. ***. От показанията му се установява, че свидетелят и ищецът П.Х. работят заедно във военно формирование 54830. В деня, в който Х. напуснал работното си място, св. Георгиев бил старши оперативен дежурен. Лично свидетелят, в качеството си на старши оперативен дежурен, освободил ищеца, за да може последният да спаси имуществото си от проливните дъждове. Ищецът живее в кооперация, на шести етаж, като терасите нямат покрив, поради което при дъжд се изсипва известно количество вода директно на терасата. В процесния ден, около 11:00ч., съпругата на ищеца му позвънила, за да го уведоми, че поради силния дъжд и самата конструкция на сградата е започнало наводняване на терасата. Наводняването на тази тераса би довело до наводняване и на долните етажи на кооперацията. С оглед на повдигнатото му обвинение ищецът започнал да има изключително изморен вид, загубил здравия си сън, станал потиснат и необщителен. Променило се и отношението на колеги към него. Поради обвинението ищецът не успял да кандидатства във Военна академия. Бил застрашен от дисциплинарно уволнение. Ищецът не е напуснал самоволно военната служба, а му е било разрешено да го направи от оперативния дежурен.

                От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                Чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ урежда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

                 В настоящия случай се установи от събраните по делото доказателства, че ищецът П.Х. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 391 НК, но с Решение на Военен съд – ***, потвърдено с Решение на Военно – апелативен съд, същият е признат за невиновен. Следователно лицето е било оправдано по повдигнатото му обвинение и за него се прилага разпоредбата на ЗОДОВ.

                Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. (Решение № 113 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 1603 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

                 Критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. (Решение № 62 от 07.03.2019 г. по гр. д. № 2321 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

                 В конкретния случай освен обичайните неимуществени вреди, които са нормална последица от повдигане на обвинение, от свидетелските показания на св. *** се установи, че с оглед на повдигнатото му обвинение ищецът започнал да има изключително изморен вид, загубил здравия си сън, станал потиснат и необщителен. Променило се отношението на колеги към него. Поради обвинението ищецът не успял да кандидатства във Военна академия. Бил застрашен и от дисциплинарно уволнение, което неминуемо би довело до загуба на финансови средства и преориентиране към друга трудова сфера и професия. Установи се още, че ищецът не е напуснал самоволно местоработата си, а това се е случило след разрешение на старши оперативния дежурен. Освен изложеното съдът намира, че с оглед на полученото разрешение и причината, поради която ищецът е напуснал своята месторабота, а именно да спаси от повреда свое и чуждо имуществено благо, както и собственост на държавата, не следва да се приложи чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като няма виновно допринасяне на увреждането от страна на ищеца.

                 Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че П.Х. е претърпял изложените в исковата молба неимуществени вреди. Обезщетението за вредите, причинени в резултата на неоснователно повдигнатото обвинение, съобразно приложението на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде в размер на 6000,00 лв. До този размер искът се явява основателен, а за разликата над 6000,00 лв. до пълния претендиран размер от 15 000,00 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

                 По разноските:

                 Чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ урежда, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на изложеното ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 11,50 лв., представляваща внесена държавна такса и сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.              

                 Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                 ОСЪЖДА ***, да заплати на П.В.Х., ЕГН **********, сумата от 6000,00 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 391, ал. 1 НК, за което престъпление ищецът е признат за невиновен, изразяващи се в тревожност, напрегнатост, потиснатост, разконцентрираност и сънуване на кошмари, ведно със законната лихва върху сумата от 6000,00 лв., дължима от 12.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 6000,00 лв. до пълния претендиран размер от 15000,00 лв., поради неоснователност.

 

                 ОСЪЖДА ***, да заплати на П.В.Х., ЕГН **********, сумата от 411,50 лв., представляваща сторени в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от предявения иск.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – ***.

                  

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................