№ 2717
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20221100513028 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Р. А. Т. срещу решение № 11999/31.10.2022 г., постановено по гр.д. №
10732/2022 г. по описа на СРС, 144 състав, в частта, с която по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Р.
А. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 140 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.07.2018 г. в имот с абонатен
номер 121742, както и сумата от 9,09 лева, представляваща мораторна лихва върху таксата
за дялово разпределение (при допусната очевидна фактическа грешка в решението в тази
част, като е погрешно посочено, че сумата представлява главница за дялово разпределние) за
периода 01.12.2018 г. – 04.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 10.12.2021 г. по гр. д. № 68165/2021 г. по описа на СРС, 144 състав.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение в
обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с твърдения,
че по делото не е доказано наличие на облигационно правоотношение между страните и
доставка на топлинна енергия на претендираната стойност. Въззивникът твърди, че
1
вземането за главница за топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 07.2018 г. е погасено
с изтичането на тригодишен давностен срок преди подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК, а по отношение на цената за дялово разпределение не е изпаднал в
забава поради липса на покана от ищеца. Ето защо моли първоинстанционното решение в
обжалваната част да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и моли
същото да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото обаче е
частично неправилно поради следните съображения:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (молба-декларация за откриване на
партида, списък на етажните собственици в сградата, договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти) се установява, че през процесния
период собственик на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 47,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* ******* 5, с клиентска партида с абонатен номер при
ищеца 121742, е бил ответникът Р. А. Т., който го е закупил от държавата по договор с
Общинския народен съвет – „Искър“ на 28.06.1990 г. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал.
1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
2
Следователно, ответникът се явява потребител на доставената в апартамента топлинна
енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна
енергия за битови нужди в него през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
първоинстанционният съд правилно е приел, че между Р. А. Т., от една страна, и ищеца, от
друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 07.2018 г. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи следва да се отбележи, че този извод не се опровергава от липсата на посочен
единен граждански номер на купувача в договора за продажба на дръжавен недвижим имот,
доколкото същият е посочен към имената на ответника във всички останали писмени
доказателства по делото, които го свързват със собствеността върху процесното жилище.
Така при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и предвид процесуалното
поведение на ответника (който в срока по чл. 414 ГПК е признал по-голямата част от
претендираните задължения за имота) единственият обоснован извод е за възникнало в
полза на ответника право на собственост върху апартамента, което обуславя наличие на
облигационно правоотношение между страните през процесния период.
По делото пред СРС не е допусната съдебно-техническа експертиза за установяване на
доставката на топлинна енергия през процесния период, но наведените от ответника едва
във въззивната жалба оспорвания, че не е доставена топлинна енергия на претендираната
стойност, са преклудирани. По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл.
131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти, респ. след приемане на доклада по делото ответникът може да твърди
нови обстоятелства, само ако не е могъл да ги узнае и посочи своевременно (арг. чл. 147, т. 1
ГПК). По силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред
въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство (в този смисъл – задължителните тълкувателни
3
разяснения на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК). В настоящия случай въззивникът твърди, че по делото не се доказвала доставка на
топлинна енергия през процесния период на претендираната стойност от 140 лв., като тези
обстоятелства са били известни на страната още към датата на изтичане на срока по чл. 131
ГПК и към датата на първото открито съдебно заседание по делото, в което е приет за
окончателен докладът по делото, но ответникът не ги е релевирал своевременно – по делото
не е подаден отговор на исковата молба, като подобни оспорвания не се съдържат нито във
възражението по чл. 414 ГПК, нито в подаденото преди откритото съдебно заседание в
първоинстанционното производство становище. Ето защо, при липса на оспорване на
релевантния по делото факт за доставка на топлинна енергия в претендираното количество в
първоинстанционното производство, твърденията на въззивника в обратен смисъл, наведени
за пръв път във въззивното производство, се явяват преклудирани и настоящият съдебен
състав не следва да ги обсъжда по същество, като при доказаното облигационно
правоотношение между страните следва да се приеме за безспорно, че за процесния период
доставената в имота на ответника топлинна енергия е на стойност от 140 лв., поради което
главният иск се явява основателен изцяло.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част
и поради погрешно приложение на погасителната давност от страна на СРС, но по
гореизложените съображения това възражение на ответника също се явява преклудирано.
Възражението за изтекла погасителна давност представлява правопогасяващо възражение,
което следва да бъде наведено най-късно в срока за отговор на исковата молба (арг. чл. 133
ГПК – това не е твърдение за факт, което може да бъде направено или оспорено и по-късно),
но в настоящия случай такъв не е подаден, а възражението е наведено за пръв път в
становище на ответника преди първото открито съдебно заседание в първоинстанционното
производство след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, поради което към този момент вече се
явявало преклудирано и СРС правилно не го е разгледал по същество. Действително,
наведените в срока по чл. 414 ГПК в заповедното производство обосновани възражения
следва да бъдат съобразени от съда в исковото производство по чл. 422 ГПК, но длъжникът
Р. А. Т. не е релевирал изтекла погасителна давност и във възражението си пред заповедния
съд. Ето защо, подобно възражение се явява преклудирано и въззивният съд също не следва
да го съобразява, като искът за сумата от 140 лв., стойност на потребена топлинна енергия за
периода м. 05.2018 г. – м. 07.2018 г., е основателенн изцяло.
Вземането за цена на услугата дялово разпределение не е оспорено от длъжника в срока по
чл. 414 ГПК, като в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила и между страните е
установено наличие на главен дълг в размер на 41,84 лв. за посочения период. По
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната
4
претенция за сумата от 9,09 лв. се явява неоснователна и възраженията на въззивника, че не
е изпаднал в забава по отношение на това главно задължение, са основателни.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която е признато за
установено, че ответникът дължи мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение, е неправилно и следва да бъде отменено, като предявеният иск за сумата от
9,09 лв. следва да бъде отхвърлен, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът има право на
направените пред двете съдебни инстанции разноски съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 1,52 лв., платена държавна такса за въззивно обжалване, и в размер на
12,19 лв., възнаграждение за един адвокат във въззивното производство, както и в размер на
1,25 лв., възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното производство (които на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да бъдат присъдени в полза на процесуалния
представител). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право на направените пред
настоящата инстанция разноски съобразно неоснователната част от жалбата в размер на
93,90 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11999/31.10.2022 г., постановено по гр.д. № 10732/2022 г. по описа
на СРС, 144 състав, в частта, с която е признато за установено, че Р. А. Т., ЕГН **********,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, по предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 9,09 лв., представляваща мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение (при допусната очевидна фактическа грешка в
решението в тази част, като е погрешно посочено, че сумата представлява главница за
дялово разпределние) за периода 01.12.2018 г. – 04.11.2021 г., както и в частта, с която Р. А.
Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разликата над сумата от 420,75 лв. до пълния
присъден размер на разноските от 422,52 лв. (т.е. за сумата от 1,77 лв.), представляваща
разноски в заповедното и в исковото производство пред СРС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, срещу Р. А. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ******* ******* *******, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 9,09 лв., представляваща мораторна
лихва върху таксата за дялово разпределение (при допусната очевидна фактическа грешка в
5
решението в тази част, като е погрешно посочено, че сумата представлява главница за
дялово разпределние) за периода 01.12.2018 г. – 04.11.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11999/31.10.2022 г., постановено по гр.д. № 10732/2022 г. по
описа на СРС, 144 състав, в частта, с която е признато за установено, че Р. А. Т., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, по предявените
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 140
лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. –
30.07.2018 г. в имот с абонатен номер 121742, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.12.2021 г. по гр. д. № 68165/2021 г. по описа на СРС, 144
състав, както и в частта, с която Р. А. Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
420,75 лв., представляваща разноски в заповедното и в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, да плати на Р. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ******* ******* *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,52 лв.,
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, да плати на адв. С.Й. Д. от САК, ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр с чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 1,25 лв., възнаграждение пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, да плати на адв. М.Л. Л. от САК, ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр с чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 12,19 лв., възнаграждение пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Р. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* ******* *******, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 93,90 лв.,
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6