Р Е Ш Е Н И Е
№ 1356
Гр. Пловдив, 19.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, І състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 61 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Л.Т.К., ЕГН ********** ***, против принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0032519 от 17.12.2018г., издаден от А.Н.К. и Х.Т.М. и двамата на длъжност „инкасатор,плащания“ при общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при Община Пловдив, в който е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, е извършено принудително блокиране със скоба № 73 на лек автомобил марка „**“, цвят сив, с рег. № **.
Жалбоподателят навежда оплаквания, обосноваващи нищожност, алтернативно незаконосъобразност на атакуваната принудителна административна мярка. Твърди се на първо място, че от съставения констативен протокол не става ясно кои са служителите, които са извършили блокирането. Сочи се, че е нарушен и принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. На следващо място се сочи, че е налице липса на компетентност на органа, издал оспорената ПАМ. Претендира се отмяна на принудителната административна мярка.
Ответниците по жалбата – А.Н.К. и Х.Т.М. и двамата на длъжност „инкасатор,плащания“ при общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при Община Пловдив, молят жалбата да бъде отхвърлена.
Пловдивският административен съд в настоящия състав намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена от имащо право и интерес от обжалването лице.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и въз основа на приложената административна преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено следното: между страните по делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че в 12.35 часа, в гр. Пловдив по отношение на МПС, марка „**“, цвят сив, с рег. № **, е приложена мярка „принудително блокиране“, посредством поставяне на техническо средство, по отношение на която е съставен Констативен протокол за принудително блокиране Серия № 0032519 от 17.12.2018г. В протокола е описан фискален бон № 1099, с който е извършено плащане.
С Разпореждане от 23.01.2019г. съдът е задължил ответника да представи пълната административна преписка и му е указал, че следва да ангажира доказателства за компетентността на административния орган, издал процесната ПАМ.
Представени по делото са длъжностна характеристика на А.Н.К. и Х.Т.М.; списък на булеварди, улици и площади с разрешено краткотрайно платено паркиране; Заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012г. на Кмета на Община Пловдив, с която на ОП „ПР“ е възложено изпълнението на дейността по чл. 167 ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Допълнително, в хода на съдебното производство, са представени: схема на пътни значи и допълнителни табели от ОП „ОКТ“ Община Пловдив; Заповедите на Кмета на общината по чл. 27 от Наредбата за реда на спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив. Посочено е, че Заповед по чл. 35 от НРСППППСТГП, не е издавана, тъй като Община Пловдив счита, че разпоредбата на чл. 35 ясно е посочено, че контрол по тази Наредба се осъществява от лица определени и упълномощени от Общински съвет Пловдив. ОП „Паркиране и репатриране“ е създадено с Решение на Общински съвет Пловдив; списък на улиците, булевардите и площадите от които е видно, че ул. „Йоаким Груев“ гр. Пловдив попада в район за платено паркиране; Инструкция по изпълнение на Заповед № 12ОА680/23.03.2012 год. и длъжностните характеристики, от които са видни правомощията на А.К. и Х.М. да прилага ПАМ. Посочено е, че същите са на длъжност инкасатори.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 27 от Наредбата, принудителното задържане на МПС чрез използване на техническо средство тип „скоба“ се извършва само от звеното на общината, определено със Заповед на кмета на общината на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.
Според чл. 99, ал. 3 от ЗДвП /в приложимата редакция – ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016г./ Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 13, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
В чл. 26, ал.1 от Наредбата е определено, че ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“ може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“. Правилата за т.нар. „Синя зона“ са определени в Раздел втори на Глава Втора „Зони за платено и безплатно паркиране“ от Наредбата. В чл. 11, ал. 1 от Наредбата са определени правилата относно заплащането за паркиране в „Синя зона“. А съгласно чл. 13 от Наредбата, дейностите по продажба на билетите, талоните за паркиране, предоставянето на SMS-услугата и паркинг автомати, както и всички други дейности по обслужване на зоната, заедно или поотделно, могат да се извършват от общинската администрация чрез нейно звено или чрез възлагане на външен изпълнител.
Съдът установи, че със Заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012г. на Кмета на община Пловдив, е определено ОП „Паркиране и репатриране“ да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“, по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Според пункт II от заповедта, определените от Директора на предприятието служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за принудително задържане тип „скоба“, на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Със заповедта е определено звено на Община Пловдив по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, което е и служба за контрол според чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Независимо от заповедта, в Раздел III на Глава Трета – „Контролни органи“, и по-конкретно в чл. 35, ал. 2 от Наредбата са посочени осъществяващите контрол по наредбата органи, които по т. 3 /редакция от 18.06.2015г./ използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство, като в чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредбата е конкретизирано, че контролът по наредбата се осъществява от Кмета на Община Пловдив или чрез определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица.
Звеното
е определено със заповедта по чл. 27 от Наредбата, но след като Общински съвет
- Пловдив е регламентирал ясно процедурата за контрол по наредбата посредством
видове ПАМ и органи, които могат да прилагат мерките на административна
принуда, следва извод, че в случая не е осъществен изцяло установеният
фактически състав за предоставяне на правомощие за осъщественото принудително задържане
от А.К. и Х.М. и двамата на длъжност „инкасатор,плащания“ по длъжностна
характеристика.
Според Наредбата е необходимо не само определяне на звено от кмета на общината със заповед, което може да извършва поставяне на „скоба“ по смисъла на чл. 27, но и определяне на конкретни длъжностни лица отново от кмета на общината /аргумент от чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 3 от Наредбата/. Изискването на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е спазено, но то е относимо за определяне на съответната служба за контрол, а в заповедта по чл. 27 от Наредбата не са персонализирани конкретни длъжностни лица, които да използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 е еднозначна – контролът по наредбата се осъществява или от Кмета на Община Пловдив или от определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица.
При недовършен фактически състав за предоставяне на правомощия за контрол по наредбата и в частност по смисъла на чл. 35, ал. 2, т. 3 – за използване на техническо средство за принудително задържане на ППС, следва извод за липса на компетентност на длъжностните лица, приложили оспорената ПАМ. Наличието на длъжностна характеристика не преодолява посочената липса, тъй като характеристиката на длъжност „инкасатор,плащания“ доказва факта на принадлежност на блокиращия оператор към звеното – ОП „Паркиране и репатриране“, но не и необходимото му определяне като длъжностно лице по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 3 от Наредбата.
Цитираната по-горе част от заповедта по чл. 27 от наредбата - пункт II, съгласно която определените от Директора на предприятието служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за принудително задържане тип „скоба“, също не преодолява пропуска, тъй като касае вътрешна организация в ОП „ПР“.
Компетентността на лицата, издали оспорения акт съдът проверява служебно при съобразяване основанията за обявяване нищожност на административния акт: нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др., съобразно спецификата на случая, както и мотивите на ТР № 2 от 14.05.1991г. по гр.д. № 2/1991г. на ОСГК на ВС, според които компетентността не следва да се разглежда като количествено понятие - сбор от правомощия, отдадени на определен орган, а на основата на общото учение за правосубектността. Оттук и разбирането за некомпетентността като порок на административния акт е аналогично на недействителността на гражданскоправната сделка, сключена от юридическо лице в нарушение на гражданската правосубектност. Издаденият от държавен орган в нарушение на специалната му правосубектност административен акт е нищожен и не поражда правни последици.
Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Делегирането на материална компетентност и съответните правомощия за осъществяването й от определен административен орган на друг административен орган е възможно само в рамките, установени в съответната правна норма /Т.Р. № 4 от 22.04.2004г. на Общото събрание на съдиите от ВАС/, като се персонализира по отношение на точно, поименно определени органи, които въз основа на заповед по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредбата са снабдени с конкретната материална компетентност. Възприето е от съдебната практика, че компетентността на административен орган не следва да бъде тълкувана разширително, независимо от целите, произтичащи от текстовете на разпоредбите за компетентност.
Визираната по-горе разпоредба на чл. 35, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 27 от Наредбата, урежда компетентност, поради което е допустимо само стриктно тълкуване, при отчитане на най-съществената специфика на материалното оправомощаване - учредява се от закона и изрично. В случая оспореният акт е нищожен административен акт и не може да бъде саниран, нито по-късно настъпили факти могат да го направят действителен.
С оглед липсата на претенции за присъждане на направени по делото разноски от страна на жалбоподателя, или неговия процесуален представител, съдът намира че по отношение на тях не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл.168, ал.2 от АПК, Административен съд, Първо отделение ,I състав
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Принудителна
административна мярка – използване на техническо средство за принудително
задържане на ППС „Скоба“, извършена на 17.12.2018г. по отношение на лек
автомобил марка „**“, цвят сив, с рег. № **, наложена на основание чл. 26, ал.
1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства
на територията на гр. Пловдив, обективирана в
констативен протокол за принудително блокиране серия № 0032519 на ОП „Паркиране
и репатриране“ гр. Пловдив, издаден
от А.Н.К. и Х.Т.М. и двамата на длъжност „инкасатор,плащания“ при общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при Община Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с препис.
СЪДИЯ: