РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Ловеч, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА А.А
при участието на секретаря ИВ. СТ. В.
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА А.А Гражданско
дело № 20214310101670 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно предявени положителни установителни искове за съществуване на вземането с правно основание
чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК и предявен при условията на евентуалност облигационен
осъдителен иск с правно основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД за сумата в размер общо на 10 756,07 лв.
По подсъдност от РС-гр.**** настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от “Райфайзенбанк
(България)”ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : *****, „Експо 2000”, представлявано от
Изпълнителния директор *** и Прокуриста *** действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Елеонора Добрева, редовно
упълномощена с нотариално заверено пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа рег.№**** год. и
№8513/08.09.2017 год. по описа на *** - Нотариус с район на действие СРС, вписана под №*** в регистъра на НК срещу
ответника М. И. Н., в която изтъква, че в законоустановения срок и в изпълнение на указания по Ч.гр.д.№32503/2014 год.
по описа на СРС, ГО, 124-ти състав, депозира настоящата искова молба с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415
ГПК.
Въз основа на подадено М. И. Н. възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, ал.2 ГПК по Ч.гр.д.№ 32503/2014 год. по описа на СРС, ГО, 124-ти състав, позовавайки се на
разпоредбата на чл.415, ал. 1, т.1 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си срещу задълженото лице.
На първо място счита, че така подаденото възражение на основание чл.414 от ГПК е недопустимо, тъй като е
направено след изтичане на 14-дневния преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл.414, ал.2 от ГПК.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по Ч.гр.д.№32503/2014 год. е образувано изпълнително дело
№138/2014 год. по описа на ЧСИ ****, рег.№859 и район на действие СГС. По изп.дело 138/2014 год. ПДИ с приложенията
е връчена на М. И. Н. на 11.09.2014 год., поради което депозираното възражение на основание чл.414 от ГПК се явява
просрочено.
Относно фактът, че Н. е била надлежно уведомена за започналото принудително изпълнение по изп. дело
№138/2014 год., свидетелства и приложената към настоящото становище Покана за доброволно изпълнение с изх.
№02448/27.8.2014 год. и обратна разписка за връчването й подписана лично от Н. с №ИП-PS 1463 006AXD L. На следващо
място представя и Покана за доброволно изпълнение с изх.№02450/27.8.2014 год. с разписка към нея за връчването й на Н.
на 15.09.2014 год.
1
С оглед на гореизложеното счита, че може да се направи обоснован извод, че възражението на длъжника срещу
заповедта за изпълнение е недопустимо, тъй като не е подадено в предвидения в чл.414, ал. 2 ГПК двуседмичен
преклузивен срок, а изложените възражения не отговарят на обективната действителност.
В случай, че съдът счете подаденото възражение за допустимо и депозирано в срока, определен в закона, моли
съда да приеме следното :
На **** год. е сключен Договор за кредит между М. И. Н. /в качеството на кредитополучател/ и „Райфайзенбанк
(България)"ЕАД /в качеството му на кредитор/. Съгласно чл.1 от Договора Банката предоставя кредит в размер на 5 056.25
лв. /пет хиляди петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ за потребителски нужди. Договорът влиза в сила от момента
на подписването и е с краен срок до 15.07.2014 год.
Съгласно чл.4 от Договора за усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на
7.7 %, която представлява стойността на банковия ресурс за BGN плюс 3.2 пункта надбавка годишно. При така
определената лихва ГПР на разходите към момента на сключване на договора е 8.23 %.
При забава на плащания по кредита кредитополучателят дължи наказателна надбавка към лихвата в размер на 12
пункта годишно.
Съгласно чл.5 от Договора кредитът следвало да се издължава на 84 равни анюитетни месечни вноски, всяка в
размер на 78.05 лв. на 15-то число от съотвения месец, считано от *** год. до **** год.
В чл.6.2. е уговорено, че в едноседмичен срок кредитополучателят се задължава да информира писмено банката за
настъпили промени в жителство, адрес и др., като при неизпълнение изпратеното от страна на Банката уведомление на
посочения в договора адрес ще се счита за получено.
В чл.9 и в чл.10 от договора страните са уговорили хипотезите на неизпълнение и последиците от това. В чл.10.7 е
уговорено, че Банката има право да начислява наказателна надбавка, в случай, че кредитополучателят просрочи плащане на
коя да е вноска или част от вноска, върху забавената сума, без да е обявена предсрочна изискуемост.
В чл.10.2 е уговорено, че Банката има право едностранно с писмено предизвестие да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като в чл.11.1 е уговорено, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да
е парично задължение по договора в срок до 150 дни от падежа му, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. На
08.12.2010 год. е сключен Анекс към Договор за кредит от 6.8.2007 год., съгласно който страните се съгласяват, че Банката
е отпуснала размера в уговорения кредит, като към момента на сключване на анекса задълженията възлизат на 6 032.88 лв.,
която сума ще бъде погасена съгласно условията на Анекса. В чл.4 е изменен крайният срок на погасяване до 15.11.2020
год.
Съгласно чл.6 от Анекса кредитополучателят се е съгласил да направи първа изравнителна вноска в размер на
40.62 лв. на 15.12.2010 год. и 119 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 83,79 лв. на 15-то число от съотвения
месец, считано от 15.1.2011 год. до 15.11.2020 год. В чл.9 е уговорено, че всяко неизпълнение на Анекса се счита за
неизпълнение на договора от **** год.
„Райфайзенбанк (България)"ЕАД е предоставила на кредитополучателя сума в уговорения в чл.1 от Договора
размер. Поради неплащане на вноските за периода след 20.03.2014 год. Банката е упражнила правото си да направи целия
неизплатен остатък от кредита предсрочно изискуем. Банката е изпратила писмо относно настъпила предсрочна
изискуемост до Н. с изх.№001-26148 и товарителница №**********, с което я уведомява, че за периода от 15.12.2013 г. до
01.04.2014 г. е налице неизпълнение на погасителните вноски.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Впоследствие по образуваното
Ч.гр.д.№32503/2014 г. по описа на СРС, ГО, 124-ти състав, са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изпълнително дело №138/2014г. по описа на ****, рег.№859 и район на действие СГС.
Посочва, че в случая не намира приложение т.18 от TP №4/18.06.14 г. по т. д.№4/13 г., тъй като условията, при
които настъпва предсрочна изискуемост на кредита, в конкретния случай е договорена между страните през 2007 г. и
същата е настъпила на 15.4.2014 г. TP №4/18.06.14 г. по т. д.№4/13 г., няма обратно действие, доколкото това би било в
противоречие с принципното положение въведено с нормата на чл.14 от ЗНА, че нормативните актове имат обратно
действие само по изключение и то по силата на изрична правна норма.
В случай, че съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна изискуемост, моли съда да вземе предвид
постановката на TP №8/2017 г., съгласно, която длъжникът дължи изпълнение на задължението за онази част от вземането
с настъпил падеж. Наред с това моли съдът да вземе предвид и това, че макар правото на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем да не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
същото може да бъде осъществено в хода на исковото производство.
2
Ако съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, с
настоящата искова молба прави изрично изявление в този смисъл и обявява задължението на ответницата по Договор за
кредит от 06.8.2007 г. и Анекс от 8.12.2010 г. за предсрочно изискуемо, който факт да бъде съобразен на основание чл.235,
ал.3 от ГПК.
С оглед на гореизложеното моли съда, след като се убеди в основателността и истинността на изложените
твърдения, да постанови решение, с което със сила на пресъдено нещо, да признае за установено по отношение на ищеца,
че М. И. Н., ЕГН-********** дължи на „Райфайзенбанк (България)"ЕАД парични суми, произтичащи от сключен на **** г.
Договор за кредит и анкес към него от 8.12.2010 г. между М. И. Н., ЕГН-********** /в качеството на кредитополучател/ и
„Райфайзенбанк (България)"ЕАД в качеството му на кредитор, както следва :
4 807.22 лв. - главница /четири хиляди осемстотин и седем лева и двадесет и две стотинки/;
155.03 лв. - договорна лихва за периода от 15.12.2013 г. до 04.04.2014 г. /сто петдесет и пет лева и три стотинки/;
154.38 лв. - наказателна лихва за периода от 15.12.2013 г. до 12.6.2014 г. /сто петдесет и четири лева и тридесет и
осем стотинки/;
законна лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането. Претендира и направените в заповедното производство разноски, както и в
настоящето производство. Моли съда да присъди и разноските, направени в настоящото исково производство,
какко и 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4
от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25 от НЗПП. В условията на евентуалност, в случай, че съдът
отхвърли предявените искове и в случай, че ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за
адвокатско възнаграждение, което е направил, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и
фактическа сложност на делото. Моли на основание чл.78, ал.5 от ГПК съдът да присъди минимален размер на
разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т.1
от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК пред настоящата инстанция е депозиран писмен отговор от ответницата чрез
адв.Р. А., които е назначен да осъществява процесуално представителство в помощ на същата, в който, счита, че така
предявения иск е неоснователен поради следното : Позовава се на чл.11.1 от Договора за банков кредит от **** г., според
който предсрочна изискуемост на непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски и лихви настъпва на ***-вия
ден от падежа на непогасено задължение. Твърди, че към исковата молба липсва погасителен план и справка за
задълженията и плащанията от страна на кредитополучателя. Липсата на подобна информация, според него, води до
невъзможност да се установи хронологията на задълженията и плащанията, а от там и до невъзможност за установяване на
евентуално неизпълнение от страна на кредитополучателя.
На 01.04.2014 г. до кредитополучателя М. Н. е изпратено писмено уведомление изх.№001-26148, съгласно което се
сочат като неплатени задължения за периода 15.12.2012- 01.04.2021 г., в което уведомление са обявени за предсрочно
изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора суми към 01.04.2021 г.
Обявяването на всички задължения като предсрочно изискуеми е направено при неспазване на договорения срок.
От 15.12.2013 г. до 01.04.2014 г. не са изминали 150 дни, поради което намира, че извършеното от страна на ищеца
действие се явява неправомерно и не следва да поражда задължение за ответницата.
От друга страна заявява, че липсват данни горепосоченото писмено уведомление да е получено от ответницата тъй
като е изпратено до адрес, който не е обитаван от същата през въпросния период. От приложената разписка е видно, че
същото е със статус „пратката не е потърсена от получателя". Тоест по никакъв начин не може да се установи така
приложеното в производството уведомление изх.№001-26148 фигурирало ли е физически в така сочената като непотърсена
пратка №********** с доставчик „Star Post", тъй като в разписката липсва информация за съдържанието на пратката от
типа „Покана" „Предизвестие" „Уведомление" и др. Твърди, че не са налице данни за нотариално връчване изявлението на
банката относно предсрочната изискуемост на всички задължения. Не са налице данни за надлежно връчване по законов
ред, от което да се установява по несъмнен начин, че изявлението на Банката е достигнало до кредитополучателя.
Предвид обстоятелството, че Договора за банков кредит е сключен на **** г. правят изрично възражение за
изтекла погасителна давност по отношение така претендираните суми.
В хода на исковия процес ищецът „Райфайзенбанк (България)"ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.
Ответницата, редовно призована, се явява лично и навежда твърдения, че в хода на процеса е останала без работа.
Заявява, че не дължи никакви пари на Банката и моли съда да отхвърли предявения срещу нея иск.
3
Адвокат А. – назначен от съда да осъществува процесуално представителство на ответницата, правна помощ на
същата поддържа изцяло това, което е изложено в отговора на исковата молба. Счита, че така предявения иск е
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли.
Първоинстанционният съд като прецени писмените доказателства по делото и доводите на страните, поотделно и
в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна :
По повод на подадено до РС-гр.**** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от
заявителя „Райфайзенбанк (България)"ЕАД срещу длъжника М. И. Н. от гр.Ловеч, длъжника Спаска Георгиева Димитрова
от гр.**** и длъжника Елеонора Венева Димитрова от гр.**** е образувано Ч.гр.дело №32503/2014 год. по описа на този
съд, който се е произнесъл със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с дата
27.06.2014 г., с която е разпоредил длъжникът М. И. Н., ЕГН-********** от гр.Ловеч, длъжникът Спаска Георгиева
Димитрова, ЕГН-********** от гр.**** и длъжникът Елеонора Венева Димитрова от гр.**** да заплатят Солидарно на
кредитора „Райфайзенбанк (България)"ЕАД, ЕИК : ***** сумата от 4 807,22 лева, представляваща дължими вноски от
предсрочно изискуем кредит по Договор за банков кредит, сключен на **** год. и Анекси към него, ведно със законна
лихва за периода от 13.06.2014 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер на 155,03 лева за периода от
15.12.2013 г. до 14.04.2014 г., наказателна лихва в размер на 154,38 лева за периода от 15.12.2013 г. до 12.06.2014 г. и
разноски по делото, а именно : 102,33 лева държавна такса и 293 лева възнаграждение за юрисконсулт.
На същата дата – 27.06.2014 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Райфайзенбанк (България)"ЕАД за
цитираните в заповедта за изпълнение суми.
Поканата за доброволно изпълнение изх.№02448/27.08.2014 год. е връчена чрез ЧСИ Стилияна Стефанова, рег.
№859 район на действие СГС до М. И. Н. на 11.09.2014 год. по пощата с известие за доставяне, както и при условията на
отказ на 15.09.2014 год.
Подадена е жалба вх.№1037590/15.09.2014 год. от М. И. Н. до РС-гр.**** с искане да се отхвърли изпълнителния
лист, който е издаден неправомерно и противозаконно. С разпореждане от 10.10.2014 год. съдията-докладчик е дал указания
на жалбоподателката да отстрани подробно указаните нередовности, които обаче не са отстранени. Затова и с влязло в сила
на 28.05.2016 год. Определение от 27.04.2016 год. по Ч.гр.дело №32503/2014 год. по описа на СРС е била върната частна
жалба вх.№1037590/15.09.2014 год., подадена от М. И. Н., поради неизпълнени указания на съда, дадени с разпореждане от
10.10.2014 год.
Следва подаването на възражение вх.№3065762/02.11.2018 год. от М. И. Н. до СРС с молба да се отмени
издадения по Ч.гр.дело №32503/2014 год. по описа на РС-гр.**** изпълнителен лист за наложен запор, тъй като не дължи
суми към Банката по изп.дело №20148590400138. Помолила е съда след като възобнови делото да изиска от
„Райфайзенбанк (България)"ЕАД удостоверение, от което да е видно, че не дължи никакви суми на Банката. Помолила е ако
е необходимо да ползва правна помощ.
Последвало е назначаване на особен представител на длъжника М. И. Н., а именно адв.Венета Тенева, която е
сезирала СРС с молба от 17.02.2020 год. служебно да изиска от ЧСИ **** копие от съобщението по изп.дело
№20148590400138 по описа на същия, с което е връчена заповедта за изпълнение, ведно с препис от изпълнителния лист,
издадени по настоящото дело, доколкото по образуваното изпълнително дело, въз основа на издадения изпълнителен лист
не са извършвани действия по чл.418, ал.5, изречение 2 от ГПК, свързани с незабавното изпращането до съда на копие от
съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение и за установяване на обстоятелството, че възражението от
длъжника М. И. Н. с вх.№1037590/15.09.2014 год. е подадено в законоустановения срок.
Видно от уведомление вх.№3033187/06.07.2020 год. ЧСИ Стилияна Стефанова, с рег.№859 по регистъра на
камарата, с район на действие СГС, е издала настоящото, в уверение на следното : На основание чл.418 от ГПК е изпратила
на съда копия от Покана за доброволно изпълнение, с която са връчени приложенията Заповед за изпълнение по чл.417
ГПК от 27.06.2014 год. и препис от изпълнителен лист от 27.06.2014 год. по гр.дело №32503/2014 год. РС-гр.**** и
образец-възражение са връчени, както следва : На 11.09.2014 год. на М. Н. И., ЕГН-**********, на нейния постоянен адрес
: ****, съгласно обратна разписка на „Български пощи“ЕАД и на 15.09.2014 год. при отказ М. Н. И., ЕГН-********** –
лично се явява да входирала жалба/възражение, но отказва да получи поканата съгласно разписката.
Към уведомлението са приложени двете Покани за доброволно изпълнение, адресирани до М. И. Н. и получени
лично от нея на 11.09.2014 год. и другата при условията на отказ с дата 15.09.2014 год.
С разпореждане от 13.08.2020 год. СРС е разпоредил да се уведоми заявителя, че срещу издадената заповед за
изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника, както и да се укаже на заявителя, че може да предяви иск относно
4
вземането си в едноседмичен срок от съобщението затова, като довнесе дължимата държавна такса, като в същия срок
следва да представи доказателства за предявяване на иска и внесената държавна такса. Изрично е указано на заявителя, че
при непредставяне на доказателства за предявен иск в посочения едномесечен срок, заповедта за изпълнение ще бъде
обезсилена.
Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчено на „Райфайзенбанк (България)"ЕАД на 14.08.2020 год. и
получен от негов представител на 18.08.2020 год., а исковата молба, подадена от Банката е входирана пред СРС с
№2016936/31.08.2020 год., т.е. подадена е в законният срок.
Относно допустимостта на иска с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК,
настоящият съдия-докладчик се е произнесъл с Определение №130/07.02.2023 год., с което е прекратил производството по
гр.дело №1670/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, като недопустимо. Обжалвано пред въззивната инстанция цитираното
по-горе определение е отменено като неправилно с Определение №285/19.04.2023 год. по Ч.гр.дело №116/2023 год. по
описа на ОС-гр.Ловеч и е върнато делото за произнасяне по съществото на спора. ОС-гр.Ловеч е приел, че исковото
производство е допустимо, тъй като е образувано при редовно подадено възражение по чл.414 от ГПК. При наличието на
така цитираното по-горе определение на въззивната инстанция, съдът е длъжен да се произнесе по съществото на спора, без
повече да обсъжда въпроса за относно допустимостта на иска.
Страните не спорят, че на **** год., в гр.**** е сключен Договор за банков кредит между "Райфайзенбанк
(България)"ЕАД /кредитодател/ и М. И. Н. /кредитополучател/ и **** от гр.**** /поръчител/, по силата на който Банката е
отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 5 056,25 лева, който ще бъде използван за потребителски нужди.
Договорът влиза в сила от датата на подписването му и е с краен срок на погасяване на кредита 15.07.2014 год. Установява
се от чл.5 на същия, че кредитът ще бъде погасен на 84 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 78.05
лева, дължими на 15-то число на съотвения месец, считано от 15.08.2007 год. до 15.07.2014 год., съгласно Погасителен
план, който е неразделна част настоящият договор. Видно от чл.2 на договора е, че кредитополучателят усвоява еднократно
сумата по кредита в срок до 30 дни след представяне на всички изискани от Банката документи и учредяване на
договорените обезпечения по чл.8. Според чл.3 на договора Банката отпуска еднократно цялата сума по настоящия договор
по сметка на кредитополучателя с IBAN BG60RZBB91551071098018 при Банката. Видно от чл.4 на договора е, че за
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на 7.7%. Лихвата представлява СБР за
лева + 3.2 пункта надбавка годишно. Лихвата се начислява от датата на усвояване а сумата по кредита на база 360 дни
годишно за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита / включително първия и без последния ден от този период/.
При така определената лихва ГПР за кредита към момента на сключване на договора за кредит е в размер на 8.23%. В
чл.4.1 на договора е предвидено, че при промяна на пазарните условия, Банката може едностранно да променя лихвата в
частта СБР. Новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в увеодмлението до кредитополучателя, а в
следващият чл.4.2 е посочено, че след промяна на лихвата по реда на чл.4.1, Банката изготвя нов погасителен план за
дължимите по кредита анюитетни вноски, който се изпраща на кредитополучателя в 7-дневен срок от влизането в сила на
променената лихва. Договорено е между страните, в чл.4.3, че Банката си запазва правото едностранно да промени размера
на лихвата по кредита съгласно действащата политика на Банката, при условие, че кредитополучателят не осигури
превеждане на трудовото си възнаграждение в пълен размер или месечната погасителна вноска по негова сметка при
Банката, в рамките на 45 дневен срок от подписване на договора. Банката си запазва правото да промени размера на лихвата
съгласно действащата политика на Банката и на по-късен етап, ако цялата или част от разполагаемия размер на трудовото
възнаграждение на кредитополучателя не се получава по негова сметка при Банката. От чл.4.5 се разбира, че при забава в
плащането на дължими суми по кредита, кредотополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - наказателна
надбавка към лихвата в размер на 12 пункта годишно. Наказателната лихва представлява договорената лихва, увеличена с
наказателната надбавка, начислявана на годишна база върху цялата усвоена и непогасена главница за времето на забавата
до окончателното изплащане на забавените задължения. Всички суми, дължими от кредитополучателя на Банката, според
чл.4.6 на договора, трябва да бъдат изплатени на Банката изцяло, без каквито и да е приспадания и удръжки за каквито и да
е настоящи и/или бъдещи данъци, дължими по коети и да е плащане по договора. Каквито и да е било данъци или удръжки
по кредита, които могат да бъдат дължими понастоящем и/или в бъдеще, ще бъдат платени от/или за сметка на
кредитополучателя. Видно от чл.4.7 на договора е, че в случай на недостатъчно за покритие на задълженията по настоящия
договор плащане, същите се погасяват в следния ред : 1/.такси и разноски; 2/.наказателна надбавка; 3/.просрочена лихва;
4/.лихва; 5/.просрочена главница; 6/.главница, освен ако страните не се уговорят изрично за друго. Пр инастъпване на
случай на неизпълнение Банката може да прави погашения по кредита, съгласно избрана от нея поредност.
С подписването на настоящия договор кредитополучателят, видно от чл.5.4, дава неотменимо и безусловно съгласие
кредита да се издължава и чрез удръжки от трудовото му възнаграждение от работодателя като при просрочие на дължими
суми, банката може да предприеме действия за превеждане на трудовото възнаграждение по сметка на Банката за
5
погасяване на дължимите суми. Плащания по кредита по гореописания начин не ограничава Банката да предприема и други
допустими законосъобразни действия за събиране на вземанията си. В чл.6 на договора са изброени задълженията на
кредитополучателя, като в чл.6.1 се посочва, че той трябва да погасява всички дължими суми /в т.ч. главница, лихва,
наказателна лихва/ в срок и съгласно условията на настоящия договор. Същият има задължение, съгласно чл.6.2 и чл.6.3 в
едноседмичен срок да информира писмено Банката за нъстъпили промени в неговото гражданство, жителство, адрес, и/или
гражданско, семейно и имотно състояние, както и за настъпили промени в местоработата му, както и за всички настъпили
събития, които имат отношение към възможността му да изпълнява задълженията си по настоящия договор.
По смисъла на настоящият договор, видно от чл.9 е, че за случаи на неизпълнение ще се счита всеки един от
посочените случаи, а именно : чл.9.1 когато кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от
вноска по настоящия договор за повече от 45 дни, от съотвената дата на дължимо плащане, както и друго условие, свързано
с представяне на неверни или неточни данни във връзка със сключването и изпълнението на този договор и/или свързаните
с него договори и документи - чл.9.2, при сериозно влошаване на финансовото положение на кредитополучателя по
преценка на Банката – чл.9.3, ако кредитополучателят не изпълни което и да е друго свое задължение по настоящия договор
и/или свързаните с него договори и документи – чл.9.4, в едномесечен срок от уведомлението по чл.6.5 кредитополучателят
не осигури в полза на Банката приемливо обезпечение /според преценка на Банката/ - чл.9.5, както и при налагане на запор,
по която и да е сметка в лева или валута на кредитополучателя при банката, и/или откриване производство по
несъстоятелност или ликвидация на кредитополучателя, в качеството му на ЕТ. При настъпване на случай на неизпълнение
по чл.9, Банката, видно то чл.10.1 има право да начислява наказателна лихва в случай, че кредитополучателя просрочи
плащане на която и да е вноска или част от вноска по настоящия договор, върху цялата усвоена и непогасена главница, без
да обявява предсрочна изискуемост по реда на чл.10.2 посочен по-долу. Банката има право едностранно с писмено
уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва
/евентуална наказателна надбавка/ и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми /чл.10.2/, както и съобразно
чл.10.3 има право да предприеме всички предвидени в закона способи за събиране на вземанията, без да е длъжна да спазва
поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението. Автоматична предсрочна изискуемост,
според чл.11.1 е налице, при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично
задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от ***-вия ден кредитът
/непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва/ става автоматично и незабавно
изискуем и Банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е
длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срущи което насочва изпълнението и без да уведомява за
това кредитополучателя.
Налице е договорка между страните в чл.12.6. че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да
бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя/поръчителя, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратн аразписка или с телеграма, достагнат до адреса на
кредитополучателя/поръчителя, посочен в настоящия договор или в уведомлението за промяна на адреса по чл.6.2, по-горе
и чл.8.6 по-горе.
Договорът е подписан от страните, като кредитополучателят и поръчителят са положили подписите в присъствието
на представителите на Банката – Ивайло Ванков Михайлов и Ана Маринова Лисичкова.
На 08.12.2010 год. в гр.**** е сключен Анекс №1 към Договор за банков кредит от **** год. между "Райфайзенбанк
(България)"ЕАД, кредитополучателя М. И. Н., съдлъжника Спаска Георгиева Димитрова и поръчителя Елеонора Венева
Димитрова, с който страните са се споразумели за следните промени в условията на подписания между тях Договор за
банков кредит от **** год. по силата на който Банката е отпуснала на кредотополучателя кредит в размер на 5 056,25 лева,
с краен срок на погасяване 15.07.2014 год., при годишна лихва СБР за ВGN + 3,2 пункта надбавка годишно. Видно от чл.1.1
на Анекса е, че страните са констатирали, че към датата на сключване на настоящия Анекс №1 размерът на вземанията на
Банката към кредитополучателя/съдлъжника по Договора за кредит, са в размер на 6 032,88 ВGN, от които : просрочена
главница – 4 399,48 ВGN; просрочена и наказателна лихва – 1 633,40 ВGN. Страните се съгласяват, видно от чл.2, че с
подписване на настоящия Анекс №1, вземанията по чл.1.1, в своята съвкупност стават редовна главница, която ще бъде
погасена от кредитополучателя/съдлъжника съгласно условията на настоящия Анекс №1. Считано от датата на подписване
на настоящия Анекс №1, видно от чл.3, кредитополучателят/съдлъжника заплаща на Банката годишна лихва в размер на
СБР за ВGN + 3,2 пункта надбавка, начислена върху пълния размер на вземанията по чл.1.1, по-горе. Фиксирано е в чл.3.2,
че при промяна на пазарните условия, представляваща изменение в едно или повече от посочените по-долу условия, които
в своята съвкупност влияят върху стойността на банковия ресурс, Банката едностранно можге да променя лихвата в частта
СБР, а именно : 1.изменение с минимум 5% за месец на стойностите на средните годишни лихвени нива по привлечените
срочни депозити от нефинансови предприятия и домакинства, обявени в статистиката на Централната банка, или изменение
6
с минимум 9% кумулативно за три месеца; 2.изменение с минимум 5% за месец на основния пазарен измерител за кредитен
риск на Република българия за периоди между 1 и 5 години; 3.промяна в кредитния рейтинг на Република българия според
някоя от основните рейтингови агенции /S§P, Moodi“s, Fitch; 4.изменение с минимум 1% за месец на общоприетите
индекси на паричните пазари за съответната валута /SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR и др./;5.промени в нормативната база
и8или регулациите на Централната банка, засягащи функционирането на банките и изискванията към тях, в това число и
въвеждане на рестрикции; 6.промяна в падежната структура на пасивите спрямо падежната структура на активите, влиящи
върху разходите на Банката за управлението им. Предвидено е, в чл.3.3., че Банката следва да информира
кредитополучателя за промяната на стойността на банковия ресурс чрез публикация в своя интернет сайт, на видимо място
в офисите си или по друг подходящ начин. Кредитопополучателят дължи плащания по лихвата на 15-то число на всеки
месец – чл.3.4. С подписването на насотящият Анекс №1 страните са се споразумяли, видно от чл.4, че крайният срок за
погасяване на всички дължими суми по Договора за кредит, изменен с настоящия Анекс №1 е 15.11.2020 год. С
подписването на настоящият Анекс №1, според чл.6, кредитополучателят се задължава да погаси вземанията по следния
начин : една първа изравнителна вноска в размер на 40.62 лева, дължима на 15.12.2010 год. и 119 лева равни анюитетни
месечни вноски, всяка в размер на 83.79 лева, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.01.2011 год. до
15.11.2020 год., дължима на 15-то число на съотвения месец, с приложима годишна лихва съгласно чл.3 от настоящия
Анекс №1 и Погасителен план, който е неразделна част от настоящия Анекс. От чл.12.1 се установява, че при неплащане от
страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по настоящия Анекс №1 в
продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от ***-вия ден, вземанията, ведно с дължимите такси,
разноски, лихви по чл.3 по-горе и наказателна надбавка стават автоматично и незабавно предсрочно изискуеми. В случай на
автоматична предсрочна изискуемост по предходната разпоредба, Банката има право да пристъпи към събиране на всички
дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу
което насочва изпълнението и без да уведомява за това кредитополучателя – чл.12.2. Анекс №1 се счита за сключен на
08.12.2010 год. и влиза в сила на същата дата, като той е подписан от представители на Банката – кредитодател, от
кредитополучателя М. И. Н. на 17.12.2020 год., от съдлъжника Спаска Георгиева димитрова и поръчителя Елеонова Венева
Димитрова.
С писмо изх.№ИЗХ-001-26148 от 01.04.2014 год., адресирано до М. И. Н. на адрес гр.Ловеч, ул.“Тодор
Каблешков“№1, вх.“Б“, ет.2, ап.6, Банката я е уведомила, че на **** год. между "Райфайзенбанк (България)"ЕАД и нея и
Спаска Георгиева димитрова /съдлъжник/, Елеонора Венева Димитрова /поръчител/, е подписан Договор за банков кредит,
по силата на който "Райфайзенбанк (България)"ЕАД й е отпуснала кредит в размер на 5 056,25 лева. За периода от
15.12.2013 год. до 01.04.2014 год. М. И. Н. не е платила дължимите към Банката месечни вноски в необходимия размеркато
към 01.04.2014 год. продължава да е в просрочие на дължимите вноски по главницата и лихвата, което съгласно цитирания
по-горе Договор за банков кредит представлява случай на неизпълнение. Предвид изложеното и на основание Договора за
банков кредит, Банката е обявила за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по Договора суми, които
към 01.04.2014 год. са в размер на 4 926,59 лева, в това число 4 807,22 лева главница и 119,37 лева лихва. С настоящото
писмо ответницата М. И. Н. е поканена незабавно доброволно да плати всички дължими суми по Договора за банков кредит
от **** год., Анекс №1/08.12.2010 год., сключен между "Райфайзенбанк (България)"ЕАД и нея, като при неплащане от
нейна страна, Банката я е предупредила, че ще предприеме всякакви действия, позволени от закона, с цел удовлетворяване
на всички нейни вземания.
Цитираното по-горе писмо е връчено на адресата чрез Star post, но е върнато в цялост, тъй като пратката не е
потърсена от получателя.
От допусната в настоящото исково производство съдебно-икономическа експертиза, което съдът приема като
компетентно изготвено и безпристрасно депозирано се установява, че на 08.08.2007 год. по разплащателната сметка на
кредитополучателя с IBAN : BG60RZBB91551071098018 е постъпила еднократно сумата 5 056,25 лева съгласно Договор за
кредит от **** год. Експертът е посочил в заключението си, че плащания на дължимите вноски до сключване на Анекс №1
не са извършвани съгласно условията на погасителния план, т.е. само първата вноска е направена на падежната дата –
15.08.2007 год., но сумата не е била достатъчна да погаси задължението по редовната лихва и част от него е отнесена в
просрочие. От 15.09.2007 год. до датата на регистриране на предсрочната изискуемост по договора – 17.09.2008 год.
непогасените задължения по погасителните вноски са отнасяни в просрочие, начислявани са върху тях наказателни лихви и
същите са погасявани в следващи периоди до размера на внесените суми. Към датата на сключване на Анекс
№1/08.12.2010 год. размерът на дълга по Договор за кредит от **** год. е както следва : просрочена главница – 4 399,48
лева; просрочена наказателна лихва – 1 633,40 лева. На 20.03.2014 год. е регистрирано последно плащане от
кредитополучателя в размер на 56,24 лева – недостатъчен за погасяване на вноска в пълен размер. С тази сума частично е
погасена вноска с падежна дата – 15.12.2013 год.
7
Вещото лице е установило, че през периода 08.12.2010 год.-15.03.2014 год. са допускани множество просрочия, на
които са начислявани наказателни лихви. Кредитът е олихвяван с по-малък процент от договорения 11,20% за редовна
лихва и 10 пункта надбавка към редовния лихвен процент за просрочените плащания.
Към 12.06.2014 год. – датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение размерът на просрочените
задължения по Анекс №1 са следните : просрочена главница – 4 807,22 лева; просрочени редовни лихви – 116,78 лева.
Към 12.06.2014 год. – датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение размерът на вземането на
кредитора е следното : усвоена и непогасена главница – 4 807,22 лева в това число редовно изискуема главница – 146,46
лева, начислена редовна /възнаградителна/ лихва – 155,03 лева; начислена наказателна лихва за забава – 154,38 лева или
общият размер на задължението е 5 116,63 лева. Според експерта плащания от страна на длъжника в резултат на
доброволно погасяване след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
няма.
Плащания, постъпили в резултат на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително удовлетворяване
на вземането по образуваното изпълнително производство при ЧСИ ****, рег.№859 – удържани суми от възнаграждението
на Елеонора Димитрова – поръчител – 769,37 лева. На 23.11.2021 год. ЧСИ е превел на новия взискател „ЕОС
Матрикс“ЕООД – 393,47 лева, а на 30.03.2022 год. – 286,39 лева или всичко 679,86 лева. С постъпилата сума при „ЕОС
Матрикс“ЕООД в размер на 679,86 лева са погасени част от разноските, прехвърлени с договора за цесия /разноски 336,33
лева + юрисконсултско възнаграждение 628 лева/. Към датата на изготвяне на заключението - 11.05.2022 год. не са
регистрирани погасявания по задължението за главница и лихви /редовни и наказателни/.
От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №32503/2014 год. по описа на РС-
гр.**** се установява, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от
„Райфайзенбанк (България)ЕАД, заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК с дата 27.06.2014 год., с която е разпоредил длъжникът М. И. Н. от гр.Ловеч, длъжникът Спаска
Георгиева Димитрова от гр.**** и длъжникът Елеонора Венева Димитрова от гр.**** да заплатят Солидарно на кредитора
"Райфайзенбанк (България)"ЕАД сумата от 4 807,22 лева, представляваща дължими вноски от предсрочно изискуем кредит
по Договор за банков кредит, сключен на **** год. и Анекси към него, ведно със законна лихва за периода от 13.06.2014
год. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер на 155,03 лева за периода от 15.12.2013 год. до 14.04.2014 год.,
наказателна лихва в размер на 154,38 лева за периода от ***2.2013 год. до 12.06.2014 год. и разноски по делото, а именно :
102,33 лева държавна такса и 293 лева възнаграждение за юрисконсулт. В заповедта е посочено, че вземането произтича от
следните обстоятелства : Извлечение от счетоводните книги на Банката.
Поради подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражение от страна на М. И. Н., че не дължи изпълнение на
вземането по заповедта за изпълнение, то с разпореждане от 13.08.2020 год. по Ч.гр.дело №32503/2014 год. по описа на РС-
гр.Ловеч е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване
на вземането си против длъжника, като довнесе дължимата държавна такса. Предупредил го е също, че при непредставяне
на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.
Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на "Райфайзенбанк (България)"ЕАД на 14.08.2020 год. и
получан от юрисконсулт на Банката на 18.08.2020 год., видно от приложената в заповедното производство разписка.
Исковата молба, с която е сезиран РС-гр.**** е заведена с вх.№2016936/31.08.2020 год., т.е. подадена е в
законният едномесечен срок от съобщението, на основание чл.415, ал.4 от ГПК, и е допустима. Разгледана по същество
съдът я намира за основателна и доказана.
По обективно кумулативно съединените положително установителни искове с правно основание чл.415 във
връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.
При наличието на тези факти съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно : наличие на облигационна
връзка между страните, от която да е възникнало задължението за ответника за заплащане на търсената сума, както и
изпълнение на задълженията по договора, т.е. че е предоставил дължимата сума; настъпване на предсрочна изискуемост,
включително датата и начина на уведомяване на ответника за това; размера на главното и на акцесорните задължения за
процесните периоди от време.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
8
Няма спор между страните, че е налице валидно сключен Договора за банков кредит от **** год. и Анекс №1 към
същия договор с дата 08.12.2010 год.
По делото е спорен въпроса дали вземането по договора е изискуемо и по-точно настъпила ли е предсрочна
изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и най-важното
уведомен ли е ответника надлежно затова, кога и по какъв начин? Адвокат А. в качеството му на осъществяващ
процесуално представителство на ответницата в писмен отговор вх.№8461/29.11.2021 год. се позовава на чл.11.1 от
Договора за банков кредит от **** год., съгласно който предсрочна изискуемост на непогасената главница, ведно с
дължимите такси, разноски и лихви настъпва на ***-вия ден от падежа на непогасеното задължение. Навежда твърдения,
че към исковата молба липсва приложен погасителен план и справка за задълженията и плащанията от страна на
кредитополучателя. Счита, че липсата на подобна информация води до невъзможност да се установи хронологията на
задълженията и на плащанията, а от там и води до невъзможност за установяване на евентуално неизпълнение от страна на
ответницата. Освен това изтъква, че на 01.04.2014 год. до кредитополучателя М. Н. е изпратено писмено уведомление изх.
№ИЗХ-001-26148 от 01.04.2014 год., в което се сочат като неплатени задължения за периода 15.12.2012 год.-01.04.2021 год.
В това уведомление са обявени за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора суми към
01.04.2021 год. Намира, че обявяването на всички задължения като предсрочно изискуеми е извършено при неспазване на
договорения срок. За времето от 15.12.2013 год. до 01.04.2014 год. не са изминали 150 дни, поради което извършеното от
страна на Банката действие се явява неправомерно и не следва да поражда задължение за ответната страна. От друга страна
пояснява, че липсват данни горепосоченото писмено уведомление да е получено от ответника и тъй като е изпратено на
адрес, който не се обитава от М. Н. през въпросния период от време. От приложената по делото разписка е видно, че
същото е със статус : „….пратката не е потърсена от получателя“. По делото нямало данни за нотариално връчване
изявлението на Банката относно предсрочната изискуемост на всички задължения, т.е. не са налице данни за надлежно
връчване по законов ред, от което да се установи по несъмнен начин, че изявлението на Банката е достигнало до
кредитополучателя.
С оглед на това, че Договора за банков кредит е сключен на **** год. прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на така претендираните суми.
Според видно от чл.9.1. на сключения между страните Договор за банков кредит от **** год. по смисъла на този
договор, за случай на неизпълнение ще се счита когато кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или
част от вноска по настоящия договор за повече от 45 дни, от съответната дата на дължимо плащане, а в чл.11.1 е
предвидено изрично, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парична
задължение по Договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от ***-вия ден кредитът
/непогасена главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва/ става автоматично и незабавно
изискуем и Банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е
длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и без да уведомява за
това кредотополучателя.
По този въпрос с ТР №4 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното задължително за
съдилищата по прилагане на закона разрешение : 1.В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост; 2.В хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът
е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, това право следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
В конкреният казус съдът съобрази направеното в обстоятелствената част на исковата молба пояснение, че не
следва да намери приложение постановката на цитираното по-горе ТР, доколкото се касае за сключен между страните
договор с дата **** год., а въпросното ТР няма обратно действие, доколкото това би било в противоречие с чл.14 от ЗНА,
че нормативните актове имат обратно действие само по изклчение и то по силата на изрична правна норма.
Предвид направеното оспорване на исковата молба от страна на процесуалния представител на ответника, съдът
приема, че в случая е налице подлежащо на изпълнение ликвидно и изискуемо вземане срещу М. И. Н., като за
предсрочната изискуемост на вземането Банката – кредитодател дори не е длъжна да уведомява за това кредотополучателя,
съгласно чл.11.1 на сключения между страните договор за кредит и чл.12.2 на Анекс №1 към Договор за банков кредит от
9
**** год. с дата 08.12.2010 год. За да счете, че Банката е длъжна да уведомява кредитополучателя за настъпилата
автоматична предсрочна изискуемост, съдът се позовава на чл.11.1 от Договора за банков кредит от **** год., който
договор е надлежно подписан от кредитополучателя М. И. Н. и който договор съгласно чл.20а от ЗЗД има силата на закон
за тези, които са го сключили. В този смисъл и след като изрично е постигната договереност между страните за това при
какви условия настъпва предсрочна изискуемост на кредита и кога и как следва да се уведоми затова кредитополучателя, то
съдът е длъжен да се съобрази с това, което е договорено между страните и да приеме за изцяло неоснователно и
необосновано възражението на ответната страна, чрез адв.А., че М. Н. не е надлежно уведомена от Банката за настъпилата
предсрочна изискуемост. Безпорен факт, който не се отрича и от ответницата е, че Банката е изпратила до нея писмо
изх.№ИЗХ-001-26148 от 01.04.2014 год., адресирано на адреса, който тя е посочила за нейн постоянен и настоящ към
момента на сключване на договора, на който да й бъдат изпращани съобщения. Установява се, че пратката, адресирана до
нея не е потърсена от адресата, но дори и това да е безпорен факт по делото се установява, че пък от своя страна
ответницата в качеството си на кредитополучател не е изпълнила задължението си по чл.6.3 на договора, предвиждащо в
едноседмичен срок писмено да информира Банката за настъпилите промени в местоработата й, както и за всички настъпили
събития, които имат отношение към възможността й да изпълнява задълженията си по настоящия договор.
Що се отнася до възражението на ответната страна, че по делото не е приложен Погасителен план и справка за
задълженията и плащанията от страна на кредитополучателя, което водело до невъзможност да се установи хронологията
на задълженията и на плащанията, то съдът го намира за изцяло голословно по следните съображения : Дори и ищцовата
Банка да не е представила Погасителен план, то такъв неминуемо е връчен на ответницата М. И. Н. още към момента на
сключване на договора в качеството й на кредитополучател. Освен това от изготвената по искане на „Райфайзенбанк
(България)“ЕАД съдебно-икономическа експертиза е направена справка за размера на дълга на кредитополучателя М. И.
Н., в която в табличен вид подробно е описано от експерта датата на движението на и усвояването на кредита, при какъв
лихвен процент е станало и как се е променяло във времето, кредитното салдо на усвоената и непогасена главница,
просрочието на главница, редовна лихва, просрочено обезщетение за забава, като вещото лице е взело предвид и е посочило
и датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и подписания от страните Анекс №1 към договора за
банков кредит. Ирелевантно е твърдението на адв.А., че обявяването на всички задължения като предсрочно изискуеми от
страна на Банката е извършено при неспазване на договорения срок, тъй като за времето от 15.12.2013 год. до 01.04.2014
год. не са изминали 150 дни, поради което извършеното от страна на Банката действие се явява неправомерно и не следва
да поражда задължение за ответната страна, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че плащанията на
дължимите вноски до сключване на Анекс №1 не са извършвани съгласно условията на погасителния план, т.е. само
първата вноска е направена на падежната дата – 15.08.2007 год., като сумата не е била достатъчна, за да се погаси
задължението по редовната лихва и част от него е отнесена в просрочие. През периода 08.12.2010 год.-15.03.2014 год. са
допускани множество просрочия, на които са начислявани наказателни лихви. От това, което е посочило вещото лице в
заключението си може да се направи извода, че ответницата е направила плащане само по първата анюитетна вноска –
15.08.2007 год., като и тази сума не е била достатъчна, поради което и след тази дата до 01.04.2014 год. са изминали 150
дни, за да счете банката, че в конкретният казус спрямо кредитополучателя е налице настъпила автоматична предсрочна
изискуемост по смисъла на чл.11.1 от Договор за банков кредит от **** год. и чл.12.2 на Анекс №1 към Договор за банков
кредит от **** год. с дата 08.12.2010 год.
Възражението на адв.А. за изтекла погасителна давност по отношение на така претендираните суми, тъй като
Договора за банков кредит е сключен на **** год. е изцяло неоснователно, тъй като според чл.110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В конкретният казус от
значение е не датата, на която е сключен договора за кредит, а законовите хипотези на чл.114, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, но след
като адв.А. не е уточнил на коя от тях се позовава, за да сезира съда с такова възражение, то и същият намира, че към
31.08.2020 год. – датата на подаване на исковата молба в РС-гр.**** вземането на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД не е
погасено по давност.
Следователно при така възникналите договорни отношения между страните по сключения Договор за банков
кредит от **** год. кредиторът „Райфайзенбанк (България)“ЕАД се явява изправна страна, тъй като е предоставил
договорената сума на кредитополучателя по предоставена от него банкова сметка на 08.08.2007 год., на която дата
процесният кредит е усвоен напълно от ответника. Последният обаче, в качеството си на кредитополучател не е погасявал
сумите по кредита по начина и в срока, договорен между страните, поради което и с бездействието си се явява неизправна
страна по така възникналото облигационно отношение между страните. Направените от него частични плащания, съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, очевидно показват, че М. И. Н. осъзнава, че сумите
са дължими, но незнайно по какви причини се явява неизряден платец, като дори след подаване на заявлението в РС-
гр.**** на 16.06.2014 год. няма доказателства да е правила плащания по кредита.
10
По изложените съображения исковият съд приема, че ищецът е провел пълно и главно доказване на
релевантния факт - уведомяването на ответната страна за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на
подаване на заявлението в съда, както и е доказал съществуване на вземането, за което е издадена процесната
заповед за изпълнение, а именно : наличието на облигационна връзка между страните, от която да е възникнало
задължението за ответника за заплащане на търсената сума, както и изпълнение на задълженията по договора, т.е.
че е предоставил дължимата сума; настъпване на предсрочна изискуемост, включително датата и начина на
уведомяване на ответника за това; размера на главното и на акцесорните задължения за процесните периоди от
време, в който смисъл исковата претенция с правно основание чл.415 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК се явява
основателна и доказана. Относно размера на дължимите суми, съдът съобрази депозираното заключение на в.л.Н.
Р., което му дава основание да уважи до пълния претендиран размер на 4 807.22 лв. - главница /четири хиляди
осемстотин и седем лева и двадесет и две стотинки/; 155.03 лв. - договорна лихва за периода от 15.12.2013 г. до
04.04.2014 г. /сто петдесет и пет лева и три стотинки/; 154.38 лв. - наказателна лихва за периода от 15.12.2013 г. до
12.6.2014 г. /сто петдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/, законна лихва за забава върху главницата за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2014 год. до изплащане
на вземането.
По предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.2 от ГПК.
След като е уважил иска за съществуване на вземането до пълния претендиран размер на сумите, то съдът не
следва да се произнася по осъдителната претенция, предявена при условията на евентуалност.
По разноските.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата в размер общо на
689,96 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, включваща 139,96 лева внесена по сметка на РС-гр.**** държавна такса, 300 лева възнаграждение за юрисконсулт,
250 лева възнаграждение за вещо лице.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 395,33 лева разноски, направени в заповедното
производство, включващи 102,33 лева държавна такса и 293 лева възнаграждение за юрисконсулт, за което задължение на
исковия съд е да ги присъди съобразно изхода на спора, в съответствие с т.12 на ТР №4 от 18.06.2014 год. на ВКС по т.д.
№4/2013 год., ОСГТК.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД/, ЕИК : *****, със
седалище и адрес на управление : *****, „Експо 2000”, представлявано от Изпълнителния директор *** и Прокуриста ***
действащи чрез пълномощника си ****, редовно упълномощена с пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите,
рег.№**** год. и №8513/08.09.2017 год. по описа на *** – Нотариус с район на действие СРС, вписана под №*** в
регистъра на НК, че ответницата М. И. Н., ЕГН-********** от *********, в качеството й на Кредитополучател по Договор
за банков кредит от **** год., по обективно кумулативно съединените положителни установителни искове с правно
основание чл.415 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, дължи на ищеца “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД/, ЕИК :
*****, със седалище и адрес на управление : *****, „Експо 2000”, представлявано от Изпълнителния директор *** и
Прокуриста *** действащи чрез пълномощника си ****, редовно упълномощена с пълномощно с нотариално
удостоверяване на подписите, рег.№**** год. и №8513/08.09.2017 год. по описа на *** – Нотариус с район на действие
СРС, вписана под №*** в регистъра на на НК, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с дата 27.06.2014 год. по Ч.гр.д.№32503/2014 год. по описа
на PC-гр.****, а именно :
4 807.22 лв. - главница /четири хиляди осемстотин и седем лева и двадесет и две стотинки/;
155.03 лв. - договорна лихва за периода от 15.12.2013 год. до 04.04.2014 год. /сто петдесет и пет лева и три
стотинки/;
154.38 лв. - наказателна лихва за периода от 15.12.2013 год. до 12.6.2014 год. /сто петдесет и четири лева и тридесет
и осем стотинки/, законна лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за
11
издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2014 год. до изплащане на вземането.
По предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.2 от ГПК, съдът не дължи
произнасяне, предвид уважаване на иска за съществуване на вземането до пълния претендиран размер на сумите.
ОСЪЖДА М. И. Н., ЕГН-********** от г**********, ап.6 да заплати на “РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)”ЕАД/, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : *****, „Експо 2000”, представлявано от
Изпълнителния директор *** и Прокуриста *** действащи чрез пълномощника си ****, редовно упълномощена с
пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите, рег.№**** год. и №8513/08.09.2017 год. по описа на *** –
Нотариус с район на действие СРС, вписана под №*** на НК сумата в размер общо на 689,96 /шестотин осемдесет и девет
лева деветдесет и шест стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 139,96 лева внесена по сметка на РС-гр.**** държавна такса,
300 лева възнаграждение за юрисконсулт, 250 лева възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА М. И. Н., ЕГН-********** от ******** да заплати на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД/, ЕИК :
*****, със седалище и адрес на управление : *****, „Експо 2000”, представлявано от Изпълнителния директор *** и
Прокуриста *** действащи чрез пълномощника си ****, редовно упълномощена с пълномощно с нотариално
удостоверяване на подписите, рег.№**** год. и №8513/08.09.2017 год. по описа на *** – Нотариус с район на действие
СРС, вписана под №*** на НК сумата в размер общо на 395,33 /триста деветдесет и пет лева тридесет и три стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство, включващи 102,33 лева държавна
такса и 293 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Банковата сметка, по която ответницата може да заплати претендираните от ищеца суми е следната :
Банка „Обединена Българска Банка“АД – IBAN : BG04UBBS80021081022215; BIC : UBBSBGSF.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №32503/2014 год. по описа на РС-
гр.****.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12