РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Сливен, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230104906 по описа за 2023 година
Производството се движи по реда на глава ХХV “Бързо производство” от
ГПК и е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове
за признаване на уволнението, извършено със заповед № 41/02.10.2023
година на заместник-кмета на Община Сливен за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца за незаконно и за неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен
инспектор“ в отдел „Общинска икономика и защита на потребителя“ в
Община Сливен, за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищцовата страна е останала без работа поради уволнението в общ размер на
сумата 8268,00 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, намиращи правно си
основание в чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
В исковата молба на ищецът се твърди, че до 03.11.2023 година работела
в Община-Сливен по трудово правоотношение на длъжност „главен
инспектор“ в отдел „Общинска икономика и защита на потребителя“ с брутно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1 378 лева. Със заповед №
41/02.10.2023 година на заместник - кмета на Общината връчена й на
03.11.2023 година това трудово правоотношение било прекратено, считано от
1
03.11.2023 година на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. Като причина за
прекратяването на трудовия договор, съгласно тази заповед, е посочена
„определянето на длъжността за заемане от държавен служител“.
Със същата заповед при прекратяването на трудовото й
правоотношение на основание чл. 224, ал.1 от КТ е постановено да бъде
заплатено и обезщетение за неползван през 2023 година платен годишен
отпуск в размер на 5 дни.
Счита, че така издадената и връчена й заповед за прекратяване на
трудовото й правоотношение е незаконосъобразна по следните съображения:
Не са налице предпоставките за прекратяване на трудовото й
правоотношение на посоченото в заповедта основание - заеманата от нея
длъжност към датата на издаване на заповедта, съответно към датата на
връчването й, не е трансформирана но предвидения от закона ред в
„длъжност за заемане от държавен служител“ и заповедта не е издадена от
компетентния орган. Промяна в заеманата длъжност не е извършена и към
днешна дата. В случай, че такава трансформация е извършена, тя е извършена
от некомпетентен орган, конюнктурна е и е създадена, за да бъдат избегнати
задължителни но КТ предпоставки за прекратяване конкретно на нейното
трудово правоотношение.
Издадената заповед за прекратяването на трудовото й правоотношение е
постановена и в нарушение на разпоредбата на чл. 8 от КТ.
Счита, че работодателят й е нарушил изискването за добросъвестност
при прекратяване на трудовото й правоотношение и е налице злоупотреба с
право. Според нея работодателят е използвал основанието по чл. 325, ал.1,
т.12 от КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение, за да бъдат
заобиколени законовите изисквания по другите предвидени в КТ общи
основания за прекратяване на трудовите правоотношения и основанията за
прекратяването й с предизвестие.
Сочи, че работила по трудово правоотношение с Община - Сливен от
07.07.2004 година в един и същи отдел и на една и съща длъжност,
независимо от промяната в наименованията им - мястото на работа е Община
Сливен, длъжността е „старши инспектор“ в отдел „Защита на потребителя“.
Последователно във времето работодателят е променял наименованието на
отдела в отдел „Икономическо развитие и европейски програми“, дирекция
2
„БФСД“, отдел „Търговски дружества, търговия и комисия за защита на
потребителя“ и с последно изменение на наименованието през 2016 година в
отдел „Общинска икономика и защита на потребителя“. Във връзка с тези
изменения са настъпвали и промени в сключения първоначален трудов
договор, като наименованието за заеманата длъжност е променена от „старши
инспектор“ в „главен инспектор“ с класификационен № 24716006. Към
момента на прекратяване на трудовия й договор, съгласно действащото в
Община - Сливен щатно разписание упражнявала възложената й трудова
функция в отдел „Общинска икономика и защита на потребителя“ на
длъжност „главен инспектор“. Последователните промени в наименованието
на отделите и в наименованието на длъжността не е представлявало промяна
по същество в дейността на отдела и в дейността и функциите по длъжностна
характеристика. През посочените години е отговаряла изцяло на изискванията
по длъжностна характеристика за квалификация, професионален опит и други
конкретни изисквания. През времето, в което е заемала посочената длъжност
е изпълнявала задълженията си в рамките на посоченото по длъжностна
характеристика и не е била санкционирана за несправяне с възложената
работа.
Твърди, че поради влошено здравословно състояние на 01.09.2023
година постъпила на лечение в болница и ползвала отпуск по болест до
02.11.2023 година включително. При явяването й на работа на 03.11.2023
година й била връчена посочената по-горе заповед. Опитала да получи
информация за причината поради, която освобождават точно нея, но такава
не й била предоставена.
Счита, че работодателят е предприел действия за прекратяване на
правоотношението й по посочения ред, за да преодолее от една страна
липсата на законова причина за прекратяване на правоотношенията им и да не
излага конкретни мотиви за това прекратяване, а от друга страна, за да се
избегнат предвидени в закона процедури за освобождаването й, които не
може да преодолее. Именно в това се състои недобросъвестността му по чл.8
от КТ.
На работодателя е добре известно, че страда от сериозни заболявания,
което е налагало нееднократно да ползва отпуск по болест. Тези заболявания -
захарна болест тип II за лечение с инсулин с две усложнения, едно от които е
3
диабетно стъпала и хипертонично сърце, рецидивиращо предсърдно мъждене
и множество други усложнения с трайно намалена работоспособност,
съгласно решение на ТЕЛК- Сливен № 91357/20.04.2021 година са включени
в списък на MЗ и при ординерните случаи на прекратяване на трудовото й
отношение биха наложили необходимостта работодателят да поиска и
съответно да получи предварително мнението на трудово-експертната
лекарска комисия, съгласно изискванията на чл. 333, ал.2 от КТ.
Счита, че рискова за работодателя е и процедурата за прекратяване на
трудовото й правоотношение с предизвестие. Несигурността в
приключването на процедурата по прекратяването на трудовото
правоотношение произтича от обстоятелството, че работодателят ще бъде
принуден да извърши подбор по реда на чл. 329 от КТ, тъй като в посочения
отдел, в който е назначена по действащото щатно разписание в Община -
Сливен са утвърдени две на брой длъжности „главен инспектор“.
На недобросъвестност при прекратяването на трудовото й
правоотношение сочи и фактът, че е трансформирана само една от
утвърдените длъжности „главен инспектор“ за заемане от държавен служител.
Функциите по длъжностни характеристики и за двете длъжности са еднакви и
не е ясно, защо едната трябва да се заема по трудово правоотношение, а
другата по служебно правоотношение. Дори и да се приеме, че действително
е налице трансформация на една от длъжностите в отдела „главен инспектор“
за заемане от държавен служител, подборът е задължителен, тъй като
трансформацията на длъжността не е персонална. Сочи, че заема посочената
длъжност повече от 19 години, притежава изискуемите по длъжностна
характеристика квалификация и опит и за времето, в което е заемала
длъжността, не са й налагани санкции за неизпълнение на възложената
работа. Това би наложило работодателят да изложи мотиви защо точно
нейното трудово правоотношение прекратява, както и да преодолее
предвидената в чл. 333 от КТ закрила.
Счита, че освобождаването й по чл. 325, ал.1, т. 12 от КТ е резултат на
недобросъвестност, тъй като, въпреки квалификацията й и опита в
упражняваната дейност, не й било предложено, съгласно разпоредбата на пар.
36 и пар. 75 от ПЗР на ЗИДЗДСл. да подаде заявление да заема
трансформираната длъжност. Считайки, че отговаря на изискванията на чл.7
4
от ЗДСл. подала до работодателя заявление - по образец вх.
№9400.24181/15.11.2023 година да бъде назначена като държавен служител на
трансформираната длъжност, но няма отговор на заявлението.
За времето от прекратяването на трудовото й правоотношение, до
настоящия момент ищцата е без работа и регистрирана в Бюрото по труда-
Сливен. Няма доходи от новоустановени трудови правоотношения с друг
работодател и търпи вреди в резултат на незаконното й уволнение в размер на
брутното ми месечно възнаграждение от 1378 лева за всеки месец, в който е
без работа.
Твърдейки тези факти и обстоятелства ищцата моли за уважаване на
исковите претенции и за осъждането ответната страна да й заплати
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в
предоставения и срок.
По редовността на исковата молба и допустимостта на предявените с нея
искове е заявено, че исковата молба се възприема за редовна, а предявените с
нея искове за допустими.
По основателността на предявените искове е заявено, че подадената
искова молба е неоснователна и недоказана по следните съображения:
Съгласно Трудов договор № 111/06.07.2004 година Д. Й. П. е назначена
на длъжност „старши инспектор“ в дирекция „Икономика и анализи”, отдел
„Търговия“, сектор „Защита на потребителя“ в община Сливен. С
допълнително споразумение към трудов договор № 33/29.01.2007 година,
същият е изменен в частта „длъжност” както следва: от длъжност „старши
инспектор" на длъжност „главен инспектор”. С решение № 205/ 05.06.2008
година на Общински съвет - Сливен е одобрена нова структура, като на Д. П.
е предложено да заеме длъжността „главен инспектор“ в дирекция
„Икономическо развитие и европейски програми“, отдел „Икономическо
развитие“. С допълнително споразумение № 594/30.06.2008 година
служителят заема предложената длъжност. С решение № 13/23.12.2011
година на Общински съвет - Сливен е изменена структурата на общинската
администрация. Със служителя е сключено допълнително споразумение за
заемане на длъжността „главен инспектор“ в дирекция „Бюджет и финансово-
счетоводна дейност“, отдел „Общински дружества, търговия, категоризация и
5
защита на потребителя“. С решение № 71/28.01.2016 година на Общински
съвет - Сливен е променена структурата на общинската администрация, като
служителят с допълнително споразумение от 01.04.2016 година заема
длъжността „главен инспектор“ в отдел „Общинска икономика и защита на
потребителя“. За новата структура е подписана и длъжностна характеристика.
С решение на Общински съвет - Сливен № 71 от 28.01 2016 година е
одобрена структурата на общинската администрация в община Сливен, като
съгласно приложение № 1 е одобрен като самостоятелен отдел - отдел
„Общинска икономика и защита на потребителя“. С решение на Общински
съвет - Сливен № 138 от 31.03 2016 година за изменение и допълнение на
решение на №71 от 28.01.2016 година на Общински съвет - Сливен общата
численост на общинската администрация в община Сливен става 350,5. С
решение на Общински съвет - Сливен № 1392 от 23.02 2023 година за
изменение и допълнение на решение на № 71 от 28.01.2016 година на
Общински съвет - Сливен общата численост на общинската администрация в
община Сливен става 351,5. В отдел „Общинска икономика и защита на
потребителя“, определената щатна бройка е 8.
От длъжностно разписание на Общинска администрация Сливен в сила
от 01.10 2023 година утвърдено от Зам. кмет на община Сливен, съгласно
Заповед № РД 15-1851/ 26.09.2023 година, е видно, че общата численост на
персонала е 351,5 бр., като за отдел „Общинска икономика и защита на
потребителя“ са предвидени 8 щатни бройки, между които 1 началник отдел,
a 1 бр. „главен инспектор“ по трудово правоотношение се трансформира в
длъжност „главен инспектор“ по служебно.
Със Заповед № 41/02.10.2023 година на Зам. кмета на община Сливен
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1,
т. 12 от КТ на длъжност „главен инспектор” считано от 03.10.2023 година,
като мотиви за прекратяване на трудовия договор е посочено: определяне на
длъжността за заемане от държавен служител, съгласно длъжностно
разписание, считано от 01.10.2023 година.
Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е извършено
на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ - поради определянето на длъжността
за заемане от държавен служител. Изтъква се, че за да е налице
законосъобразно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал.
6
1, т. 12 от КТ, е необходимо да е налице, като единствена предпоставка,
определяне на длъжността за заемане от държавен служител, по служебно
правоотношение, като старата длъжност, макар и трансформирана чрез
промяна на част от трудовите функции, да се запазва и в новото длъжностно
разписание. Позовава се на чл. 3, ал. 3 от Наредбата за прилагане на
класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/, съгласно която
длъжностите в администрацията се заемат от държавни служители и лица
работещи по трудово правоотношение. Чл. 3, ал. 4 от същата наредба сочи, че
от държавни служители се заемат ръководни длъжности, експертни
длъжности с аналитични и/или контролни функции, както и други
специфични длъжности, посочени в класификатора на длъжностите в
администрацията, като съгласно, ал. 5 от същата разпоредба експертните
длъжности с аналитични и/или контролни функции по ал. 4, т. 2 в общинските
администрации може да се заемат и по трудово правоотношение. Чл. 4, ал.2
от Наредбата регламентира експертните длъжности с аналитични и/или
контролни функции, а именно: тези които са посочени в длъжностни нива от
5 до 12, с наименование „експертно ниво“-1 А, 1Б, 2, 3, 4, 5, 6, 7 включително
и „ниво стажант“. На позиция 265 от Класификатора на длъжностите в
администрацията за длъжността „главен инспектор“ в териториална
администрация е предвидено длъжностно ниво 9 и експертно ниво 5, като
вида правоотношение е служебно. Обосновава се извод, че по силата на чл. 3,
ал. 5 от Наредбата тази длъжност може да бъде заемана, както по трудово,
така и по служебно правоотношение. Подчертава се, че преценката за вида на
правоотношението е на ръководителя на администрацията, като в тази връзка
съгласно чл. 11, ал. 1 от НПКДА, ръководителят на администрацията
утвърждава длъжностното разписание . В случая се касае за общинска
администрация, т.е. териториална и по силата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за
администрацията, кметът на общината е териториален орган на изпълнителна
власт. Следователно именно в правомощията на кмета на общината и
неговата оперативна самостоятелност е утвърждаването и изменението на
длъжностното разписание, както и преценката по чл. 3, ал. 5 от НПКДА.
Доколкото е налице посоченото по-горе трансформиране на длъжността
на ищцата, считано от 01.10.2023 година и установеното в чл. 3, ал. 4, т. 2 от
Наредбата за прилагане на КДА императивно изискване според ответника е
достатъчно да обоснове приложението на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ.
7
Излагайки възражението оспорва твърдението, че заповедта е издадена
от некомпетентен орган. На основание чл. 107а, ал. 6 от КТ, във вр. с чл. 39,
ал. 4 от ЗМСМА, със заповед № РД15-17/ 05.01.2018 година на кмета на
Община Сливен са делегирани правомощия на Р. И. И. - заместник-кмет
„Финанси и общинска икономика” на община Сливен, като е посочено, че го
оправомощава да изпълнява функции на работодател като сключва, изменя и
прекратява трудовите правоотношения със служителите/работниците в
община Сливен, Това е нормативно регламентирана възможност изрично
разписала в Кодекса на труда. Според нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА,
Кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-
кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е
предвидено в закон. Съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 6, във вр. с §1, т. 1
от КТ изрично се предвижда, че трудовият договор със служителя се сключва
от органа на държавната власт или от упълномощен от него заместник.
Според ответника, всички доводи на ищцата относно самата процедура
по промяна на длъжностното разписание, както на какво основание с подбор
или без подбор, се считат за неотносими и ги оспорват изцяло. При
определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се
съкращава. Независимо дали при трансформацията на длъжността (при
определянето и за заемане по служебно правоотношение) са запазени всички
основни трудови функции; дали част от тях са премахнати или са прибавени
нови, длъжността не е съкратена, а е променен реда, по който ще се регулират
отношенията при предоставянето на работата сила. В този случай,
работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата без да са налице задълженията, възникващи при
предварителна закрила по чл. 333 от КТ или тези за извършване на подбор по
чл. 329, ал. 1 от КТ, като заемащата длъжността по трудовото
правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново
по служебно правоотношение, доколкото отговаря на условията за това.
От ответната страна се оспорва твърдението за недобросъвестност на
работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Сочи
се, че в настоящият случай ищцата заемала длъжността „главен инспектор“ в
отдел ОИЗП до 03.11.2023 година, когато трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 12 от КТ. Преди извършване на
уволнението, заеманата от ищцата длъжност „главен инспектор” по трудово
8
правоотношение била трансформирана в длъжност „главен инспектор” по
служебно правоотношение в отдел ОИЗП. Трансформацията е извършена
поради необходимостта от трети държавен служител в отдела, който да
замества началника на отдела и главния инспектор при отсъствие им. Следва
да се има предвид, че длъжността „Началник отдел” (ръководно ниво 7Б
НПКА), която се заема само по служебно правоотношение, а при отсъствието
на титуляра служебните му задължения се изпълняват от друг държавен
служител от състава на съответното административно звено - чл. 84, ал. 1 от
ЗДСл. Дейността на отдела е строго специфична и с оглед законосъобразното
изпълнение на задълженията и функциите в административното звено е
необходимо длъжността „главен инспектор“ да се заеме от държавен
служител. При така установените факти, се счита, че уволнението е
извършено законно, при наличие на предпоставките по чл. 325, ал.1, т. 12 от
КТ след определяне на длъжността за заемане от държавен служител; че при
трансформиране на една от съществуващите няколко щатни бройки за
длъжността работодателя няма задължение за извършване на подбор.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ трудовият договор се
прекратява без, която и да е от страните да дължи предизвестие поради
определяне на длъжността за заемане от държавен служител.
Ответникът моли да се приеме, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение е била налице хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от
КТ и работодателят законосъобразно е упражнил правото си едностранно да
прекрати трудовото правоотношение с ищцата, поради което предявеният иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и
недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне. Поради недоказване
неправилността и незаконосъобразността на уволнението на Д. Й. П., то
акцесорните искове - с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „главен
инспектор“ в отдел ОИЗП в община Сливен с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ - за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради уволнението са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, който
поддържа предявените с исковата молба претенции и претендира за
9
уважаването им. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.
Претендират се разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната Община, редовно призована се представлява от пълномощник,
който поддържа изразеното с отговора на исковата молба становище и моли
за постановяване на съдебно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендират се разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорен факта, а и от доказателствата по
делото се установява, че съгласно Трудов договор № 111/06.07.2004 година Д.
Й. П. е назначена на длъжност „старши инспектор“ в дирекция „Икономика и
анализи”, отдел „Търговия, сектор „Защита на потребителя“ в община
Сливен.
С допълнително споразумение към трудов договор № 33/29.01.2007
година, същият е изменен в частта „длъжност” както следва: от длъжност
„старши инспектор" на длъжност „главен инспектор”.
С решение № 205/05.06.2008 година на Общински съвет - Сливен е
одобрена нова структура, като на Д. П. е предложено да заеме длъжността
„главен инспектор“ в дирекция „Икономическо развитие и европейски
програми“, отдел „Икономическо развитие“.
С допълнително споразумение № 594/30.06.2008 година служителят
заема предложената длъжност.
С решение № 13/23.12.2011 година на Общински съвет - Сливен е
изменена структурата на общинската администрация. Със служителя е
сключено допълнително споразумение за заемане на длъжността „главен
инспектор“ в дирекция „Бюджет и финансово - счетоводна дейност“, отдел
„Общински дружества, търговия, категоризация и защита на потребителя“.
С решение № 71/28.01.2016 година на Общински съвет - Сливен е
променена структурата на общинската администрация, като служителят с
допълнително споразумение от 01.04.2016 година заема длъжността „главен
инспектор“ в отдел „Общинска икономика и защита на потребителя“.
За новата структура е подписана и длъжностна характеристика.
С решение на Общински съвет - Сливен № 71 от 28.01 2016 година е
10
одобрена структурата на общинската администрация в община Сливен, като
съгласно приложение № 1 е одобрен като самостоятелен отдел - отдел
„Общинска икономика и защита на потребителя“.
С решение на Общински съвет - Сливен № 138 от 31.03 2016 година за
изменение и допълнение на решение на № 71 от 28.01.2016 година на
Общински съвет - Сливен общата численост на общинската администрация в
община Сливен става 350,5.
С решение на Общински съвет - Сливен № 1392 от 23.02 2023 година за
изменение и допълнение на решение на № 71 от 28.01.2016 година на
Общински съвет - Сливен общата численост на общинската администрация в
община Сливен става 351,5. В отдел „Общинска икономика и защита на
потребителя“, определената щатна бройка е 8.
От длъжностно разписание на Общинска администрация Сливен в сила
от 01.10 2023 година, утвърдено от Зам. кмет на община Сливен, съгласно
Заповед № РД 15-1851/ 26.09.2023 година, е видно, че общата численост на
персонала е 351,5 бр., като за отдел „Общинска икономика и защита на
потребителя“ са предвидени 8 щатни бройки, между които 1 началник отдел,
a 1 бр. „главен инспектор“ по трудово правоотношение се трансформира в
длъжност „главен инспектор“ по служебно.
Със Заповед № 41/02.10.2023 година на Зам. кмета на община Сливен
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1,
т. 12 от КТ на длъжност „главен инспектор”, считано от 03.10.2023 година,
като мотиви за прекратяване на трудовия договор е посочено: определяне на
длъжността за заемане от държавен служител, съгласно длъжностно
разписание, считано от 01.10.2023 година.
На основание чл. 107а, ал. 6 от КТ, във вр. с чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА, със
Заповед № РД15-17/ 05.01.2018 година на кмета на Община Сливен са
делегирани правомощия на Р. И. И. - заместник-кмет „Финанси и общинска
икономика” на община Сливен, като е посочено, че го оправомощава да
изпълнява функции на работодател като сключва, изменя и прекратява
трудовите правоотношения със служителите/работниците в община Сливен.
Със Заповед № 41/02.10.2023 година на Зам. кмета на община Сливен
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1,
т. 12 от КТ на длъжност „главен инспектор”, считано от 03.10.2023 година,
11
като мотиви за прекратяване на трудовия договор е посочено: определяне на
длъжността за заемане от държавен служител, съгласно длъжностно
разписание, считано от 01.10.2023 година.
Брутното трудово възнаграждение на ищцата, съгласно приложената на
лист 311 от делото Заповед № 215 от 19.09.2023 година е 1379,00 лева.
След прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е останала без
работа и е регистрирана като безработна на 09.11.2023 година – лист 11 от
делото.
Исковата молба е заведена на 19.12.2023 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция за признаване на уволнението й за незаконно и за
неговата отмяна, намираща правното си основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
допустима. Разгледана по същество се приема за основателна по следните
съображения.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че
със Заповед № 41/02.10.2023 година на Зам. кмета на Община Сливен
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1,
т. 12 от КТ на длъжност „главен инспектор”, считано от 03.11.2023 година,
като мотиви за прекратяване на трудовия договор е посочено: определяне на
длъжността за заемане от държавен служител, съгласно длъжностно
разписание, считано от 01.10.2023 година. Подписалият заповедта за
уволнение Р. И. И. - заместник-кмет „Финанси и общинска икономика” на
община Сливен е разполагал с представителна власт, тъй като Кметът на
Община Сливен му е делегирал правата на „работодател“ със Заповед №
РД15-17/ 05.01.2018 година за целия си мандат, ползвайки се от законова
правна възможност, тъй като съгласно чл. 107а, ал. 6 от КТ и ТР 6/2012
година работодателят може да делегира правомощията си включително и за
прекратяване на трудовите правоотношения на заместващо го лице при
спазване на изискванията на чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА.
При уволнение на основание чл. 325, ал. 1 т. 12 от КТ не е нужно
посочване на мотиви или друг вид обосновка защо длъжността е определена
12
да бъде заемана от държавен служител. Единственото изкисване за
достатъчност е да бъде посочено само правното основание, съответно не е
необходимо посочването на други конкретни факти, за да знае служителят
защо е уволнен. Няма спор, че длъжността не е нито премахната, нито
променена като трудови функции – длъжността е същата, но определена да
бъде заета по служебно правоотношение.
Действително установената практика на ВКС е, че единствено
необходимо условие за прилагане на основанието по чл. 325, ал.1 т.12 от КТ
е наличие на валиден административен акт за промяна на длъжността от
трудово в служебно правоотношение. За тази инстанция административния
акт е валиден, тъй като, както се установи, е приет по законовия ред, а именно
от оправомощено лице. Не се изследва нито мотивът за промяната, нито
следва да се извършва подбор, тъй като хипотезите за извършване на такъв са
лимитативно изброени и основанието, на което е уволнена служителката не е
сред тях.
Безспорно по делото се установи, че една от длъжностите „главен
инспектор“ в отдел „Общинска икономика и защита на потребителя“ в
Община Сливен, законосъобразно е определена да бъде заета по служебно
правоотношение с приемането на новото щатно разписание. Никъде по
делото обаче не става ясно коя от двете бройки за длъжността „главен
инспектор“ в същия отдел е определена за заемане по служебно
правоотношение. Съгласно Определение № 227 от 15.03.2018 година на ВКС
по гр. д. № 4511/2017 година не е необходимо работодателят да представя
доказателства, установяващи необходимостта от промяна (трансформация) на
длъжността по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, тъй като е извън
правомощията на съда да упражнява контрол върху такъв акт, но в
правомощията на съда е да провери законосъобразността на уволнението,
когато част от щатните бройки за една и съща длъжност са определени за
заемане от държавен служител, а други щатни бройки за същата длъжност
остават, за да бъдат заети по трудово правоотношение. Работодателят може
да определи коя длъжност да се заеме от държавен служител, но не и кои от
заемащите една и съща длъжност да останат заети по трудово
правоотношение и кои - да влязат в процедура по заемане на длъжност,
определена за заемане от държавен служител. Нарушаването на принципа на
добросъвестност и злоупотреба с право от страна на работодателя, е налице,
13
когато се установи, че единственото му желание, ползвайки се от законово
допустимо средство, каквото е правото да измени трудовото правоотношение
в служебно, е постигане на една - единствена цел: прекратяване на трудовия
договор само с конкретен служител, която цел не би могъл да постигне по
друг начин или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и
на друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни. За
настоящият съдебен състав от анализа на събраните по делото доказателства е
очевидно, че при упражняване на потестативното право да прекрати
едностранно трудовия договор с Д. Й. П. – Мишинева, работодателят е
действал недобросъвестно, целейки да заобиколи предварителната закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ, неприложима в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от
КТ. От значение са и съдът преценява фактите и обстоятелствата във връзка с
установяване на специалната цел – прекратяване на трудовия договор с
конкретния служител. За правилността на това съждение свидетелстват
няколко факта – доводът на ищцата, изложен в исковата молба, че е следвало
да се извърши подбор, всъщност представлява оплакване, че не става ясно как
работодателят е избрал коя от двете служителки, заемащи една и съща
длъжност да уволни на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ.
Друг аргумент в подкрепа на формирания извод е факта, че
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата се случва
непосредствено след като лицето се връща от отпуск по болест /временна
нетрудоспособност/. Доказателствата по делото сочат, че поради влошено
здравословно състояние на 01.09.2023 година ищцата е постъпила на лечение
в болница и ползвала отпуск по болест до 02.11.2023 година включително.
Веднага при явяването й на работа на 03.11.2023 година й била връчена
посочената по-горе заповед като фактическия състав е с начало, предхождащо
завръщането й. Изложените мотиви за промяна на длъжността не подлежат
на ревизия, относно наличната за работодателя правна възможност да
прекрати трудовото правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ,
но следва да се имат предвид при преценката дали не е злоупотребил
работодателя с това право и дали не преследва една непозволена от закона
цел.
Няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че ищцата е
трудоустроена, страда от заболяване, включено в списъка на министъра на
здравеопазването по Наредба №5 и при евентуалното й освобождаване по
14
някое от останалите основания в КТ тя би ползвала закрилата, предвидена в
чл. 333 от КТ. Затруднение при освобождаването й би създало и евентуалната
необходимост да избира на коя от двете служителки, назначени на
посочените длъжности да прекрати трудовото правоотношение.
Трансформацията на длъжността формално придава законосъобразност на
действията на работодателя при постигането на целения резултат -
прекратяването на трудовото правоотношение точно с конкретно лице -
ищцата Мишинева, но нарушава изискването на закона при възникването,
промяната и прекратяването на трудовите правоотношение, страните да
действат добросъвестно. Тези факти обективно свидетелстват, че
работодателят е използвал преобразуването на трудовото правоотношение в
служебно с приемането на ново щатно разписание за една от двете
длъжности „главен инспектор“ в отдел „Общинска икономика и защита на
потребителя“ в Община Сливен с единствената цел да се освободи от
работника, като се заобиколи защитата по чл. 333, ал.1, т.1 от КТ, която при
уволнение на друго основание, ищцата би следвало да ползва.
Изложеното обосновава извод, че атакуваната заповед се явява
незаконосъобразна, постановена в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ.
Уважаването на главният иск обуславя основателността на акцесорната
претенция на ищцата за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. С уважаването на иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ работникът и
служителят може да бъде възстановен само на длъжността по незаконно
прекратеното трудово правоотношение, но не и на друга длъжност. Това
следва от формулировката на законовият текст ”възстановяване на
предишната работа”. Ищцата е уволнена от длъжността “главен инспектор” в
Отдел „Общинска икономика и защита на потребителя“ и на тази длъжност
следва да бъде възстановена.
Акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнението, съдът намира за доказана по
основание и в пълният претендиран размер, поради което следва да я уважи
изцяло. Съгласно чл. 225 от КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Безспорно по делото се
15
установи, че следствие на незаконното уволнение ищцата е останала без
работа за срок от шест месец и е регистрирана като безработна в Дирекция
”Бюро по труда“ гр. Сливен. По правило обезщетението по чл. 225 от КТ се
определя на базата на последното месечно брутно трудово възнаграждение,
получено на длъжността, за която е прекратено трудовото правоотношение,
доказано като възлизащо по размер на сумата 1379,00 лева. Размерът на
обезщетението за шест месеца се изчислява на сумата 8274,00 лв. Този
размер е по-висок с шест лева от търсения 8268,00 лева и понеже няма
надлежно направено и уважено искане за изменението му, следва на ищцата
да се присъди търсеното обезщетение, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба на 19.12.2023 година до окончателното й
изплащане, по който начин иска като основателен и доказан в пълният
претендиран размер се уважава изцяло.
С оглед изхода на процеса са основателни претенцията на ищцовата
страна за присъждане на разноски. Такива следва да й се присъдят, чрез
осъждането на ответника да й заплати сумата 800,00 лева, представляваща
платено адвокатско възнаграждение.
По правилата на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт държавна такса в размер на 430,72 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА извършеното със заповед № 41/02.10.2023 година на
заместник-кмета на Община Сливен прекратяване на трудовото
правоотношение на Д. Й. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** с ОБЩИНА
СЛИВЕН, ЕИК: *********, с адрес: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител”, №
1 за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОТМЕНЯ заповед № 41/02.10.2023 година на
заместник-кмета на Община Сливен за прекратяване на трудовото
правоотношение на Д. Й. П.- МИШИНЕВА.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Й. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** на
заеманата преди уволнението длъжност „главен инспектор“ в отдел
„Общинска икономика и защита на потребителя“ в Община Сливен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК: *********, с адрес: гр. Сливен,
16
бул. „Цар Освободител”, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *** сумата 8268,00 лева /осем хиляди двеста шестдесет и осем
лева/, представляваща, обезщетение за времето, през което ищцовата страна е
останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба на 19.12.2023 година до окончателното й
изплащане, както и сумата 800,00 лева /осемстотин лева/, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК: *********, с адрес: гр. Сливен,
бул. „Цар Освободител”, № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Сливен
държавна такса в размер на 430,72 лева /четиристотин и тридесет лева и
седемдесет и две стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Сливен в
двуседмичен срок от днес 09.05.2024 година.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
17