Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: Ищецът „Б. Д.” Е. С. твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от негова страна е инициирано производство по ч.гр.д. 210/2015 г. на ГОРС, като със заявлението е поискано издаването на заповед против ответника А. М. за посочените в заявлението сума, а именно 99 554 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея за периода от 06.02.2015 г. до изплащане на вземането; изискуема договорна лихва за периода 28.10.2013 г. до 05.02.2015 г. в размер на 13 946,65 лв.; санкционна лихва за периода 11.12.2014 г. до 05.02.2015 г. в размер на 1582,07 лв.; такса за обслужване на кредит дължима съгласно т. 12 от договора в размер на 405 лв. и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в посочени размери 2 309,76 лв. за разноските и 3 994,65 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Твърди се да е издадена заповед за изпълнение № 344/10.02.2015 г. на ГОРС за цитираните суми. Поради постъпили възражения банката предявява претенциите си, като сочи, че те произтичат от договор за жилищен ипотечен кредит от 23.02.2007 г. и допълнителни споразумения към него от 30.11.2009 г., от 17.09.2010 г., като размера на сумите е удостоверен с представеното по делото по заповедното производство извлечение от сметка. Сочи се, че с цитирания договор за кредит е отпуснат банков кредит в размер на 99 970 лв. със срок на издължаване 240 месеца, считано от датата на усвояването, като кредитополучателят се е задължил да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит, определен по начин посочен в исковата молба, като към датата на сключване на договора за кредит БЛП е в размер на 3,69 %, а стандартната надбавка е в размер на 5,3 процентни пункта. Сочи се, че поради просрочие в обслужване на кредита се е наложило да се сключи допълнително споразумение и на 30.11.2009 г. е подписано такова, като са изменили страните нов погасителен план и лихвата по кредита. Последвало е допълнително споразумение от 17.09.2010 г., където се преструктурира вземането, без да се променя крайния срок за издължаване на кредита и са предоставени 3 гратисни периода, всеки от по 6 месеца, подробно посочени като условия в ИМ. Посочено е как се формира лихвата съгласно допълнителното споразумение. Твърди се, че въпреки извършеното преструктуриране и предоговаряне на условията по договора за кредит, не са издължени месечните вноски и задължението отново е просрочено, поради което на основание т. 20.2 от раздел VІІ от Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ипотечни кредити на ищцовата Б., кредита е станал предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие, като към датата на предсрочната изискуемост 11.12.2014 г. според ищеца Ýе са погасени 13 броя дължими погасителни вноски, надлежно отразени в извлечението от сметка. Обслужването на кредита окончателно е преустановено след 28.11.2013 г., като за предсрочната изискуемост на задължението банката твърди да е уведомила ответницата с писмо от 03.12.2014 г., което е получено от нея на 09.12.2014 г. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че банката има вземане към нея за сумите, присъдени в Заповед № 344 за изпълнение на парично задължение, издадена от ГОРС по ч.гр.д. 210/2015 г., а именно: просрочена главница 99 554,50 лв., ведно със законната лихва върху нея от 06.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; изискуема договорна лихва за периода 28.10.2013 г. до 05.02.2015 г. в размер на 13 946,65 лв.; изискуема санкционна лихва за периода 11.12.2014 г. до 05.02.2015 г. в размер на 1582,07 лв.; такса за обслужване на кредит /заемни такси/, дължима съгласно т. 12 от договора в размер на 405 лв. и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в посочени размери 2 309,76 лв. за разноските и 3 994,65 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Претендират се разноски. При условията на евентуалност е заявена искова претенция за осъждане на ответницата да запали горецитираните искови суми. В законоустановения срок е постъпил отговор на ИМ, в който се оспорва реда, по който следва да бъде разгледано делото. Прави се възражение за недопустимост на иска поради факта, че не е решен въпросът за уважаване на молбата за незабавно изпълнение, тъй като е подадена жалба срещу разпореждането на ГОРС в тази част и се твърди, че е висящ въпроса относно валидността на заповедта за изпълнение на парично задължение. Счита се, че е недопустим и евентуално съединениеят с главния иск, осъдителен такъв. По същество на спора се оспорва основателността на исковата претенция, като се прави възражение за неравноправност на отделни клаузи от договора за банков кредит и от ОУ на банката, чиято неравноправност следва от разпоредбите на ЗЗП и директива 93/2013 г. като инструмент на общностното право. Конкретно се оспорва равноправността на т. 7 от договора за ипотечен кредит, на т. ІІІ.8.1 от ОУ, на т.ІІІ.9.2 от ОУ, на т. 3.от допълнителното споразумение от договора за кредит от 30.11.2009 г., т.1.2 от допълнителното споразумение към договора за кредит от 30.11.2009 г., т. 8 от допълнителното споразумение от 17.09.2010 г., т. 5 от допълнителното споразумение от 17.09.2010 г., като се развиват подробни доводи относно това, защо тези клаузи са неравностойни. Претендира се нищожност на клаузите на основание чл. 143 , 3;5;6;10;11;12;18 от Закона за защита на потребителите. Отделно от това се сочи, че извлечението от сметка, което банката е представила пред заповедния съд, не е годно да удостовери изискуемостта на вземането, тъй като липсва документ, удостоверяващ настъпването на твърдяната от банката предсрочна изискуемост, а и самото извлечение не съдържа информация за кредитното задължение и начина на формирането му. Отрича се факта, че кредиторът е уведомил ответницата за настъпване на предсрочната изискуемост. Оспорва се дължимостта на разноските по делото. С допълнителна искова молба, ищецът по делото е оспорил твърденията в отговора относно неравноправността на цитираните договорни клаузи подробно. Твърди, че те са индивидуално уговорени, поради което не попадат в приложното поле на чл. 143 ЗЗП. В отговор на допълнителната искова ответницата конкретизира своето становище, относно неравноправността, а от там и нищожността на договорните клаузи, които е оспорила в отговора и поддържа възраженията си. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените от страните твърдения и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Не се спори между страните, че те са сключили договор за кредит от 23.07.2007г., съгласно който банката- ищец е отпуснала на ответницата кредит , обезпечен с ипотека върху имот на трето лице, в размер на 99970лв. Срокът на издължаване на кредита е 240 месеца, като кредитът се погасява съгласно приложен към договора погасителен план. Т.7 от договора определя неговата цена, като сочи, че кредитополучателят заплаща за предоставения му кредит лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка ,която може да бъде намалена с отстъпка, при определени условия. Към момента на сключване на договора БЛП е посочен 3,69%, а стандартната надбавка е определена на 5,3 %. Договорът е сключен при общи условия, приложени към делото. Последвали са изменения на същия от 30.11.209г. и от 17.09.2010г. с промяна на погасителния план и приложени към същите общи условия. Съгласно двете допълнителни споразумения страните са уговорили конкретен размер на дължимата по договора лихва, а именно 10,99% / и по двете споразумения. Към делото е приложено извлечение от банковата сметка, по която съгласно договора е следвало да се внасят анюитетните вноски съгласно погасителния план за погасяване на задължението. Видно от това извлечение кредитополучателят А. М. е внасяла по сметката суми, като от 02.04.2012г. насетне е започнало забавяне в плащанията, за което е начислявана санкционна лихва по договора, а внасяните суми не са били достатъчни за покриване на анюитетните вноски, което е довело до непогасяване на същите в частта им относно лихва и главница. Изслушаното по делото заключение на съдебно икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, установява горното обстоятелство, като сочи, че последното, постъпило по сметката плащане в размер на 1186лв., е от 11.09.2014г. и е било достатъчно за покриване на дължимата вноска за месец октомври 2013г. Според заключението за периода от 28.02.2007г. до 11.09.2014г. по сметката, по която е следвало да бъде погасявано задължението по кредита, са постъпили 9614,49лв. Размерът на непогасеното задължение след последното плащане по сметката е главница - 99554,50лв. и договорена лихва 13 946,65лв. за периода от 28.10.2013г. до 05.02.2015г. Размерът на начислената от банката санкционна лихва върху неиздължените суми за периода 11.12.2014г. до 05.02.2014г. е общо 1 582.07лв. Съгласно приложените към делото общи условия, част от процесния договор за кредит, / т. 20.2 ,пр.2 от същите/ при настъпила предсрочна изискуемост на кредита, до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от същия се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка в размер на 3 процентни пункта.Този текст е идентичен и в трите варианта на общи условия, приложени към договора и допълнителните споразумения към него. Към делото са приложени протоколи от заседания на комитета за управление на активите и пасивите на банката- ищец , съгласно които в периода на действие на договора между страните комитетът е приемал решение за изменение на базовия лихвен процент по жилищните и ипотечни кредити, какъвто е видът и на отпуснатия на ответницата кредит. Разпоредбата на чл. 20.1.от общите условия на процесния договор между страните гласи, че при допусната забава в плащанията на главница и /или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Текстът е идентичен и за трите варианта на общи условия, приложими към договора. С писмо № 01-20.07429/03.12.2014г. ищецът е уведомил ответницата, че поради забава в погасяване на задълженията й по процесния договор, кредитът й се обявява за предсрочно изискуем. Уведомена е, че от получаване на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява санкционна лихва. Съгласно приложената обратна разписка, писмото е получено лично от М. на 09.12.2014г. Със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК банката ищец е инициирала производство по ч.гр.д. 210/2015 г. на ГОРС, като е издадена заповед против ответницата за сумата от 99 554 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея за периода от 06.02.2015 г. до изплащане на вземането; изискуема договорна лихва за периода 28.10.2013 г. до 05.02.2015 г. в размер на 13 946,65 лв.; санкционна лихва за периода 11.12.2014 г. до 05.02.2015 г. в размер на 1582,07 лв.; такса за обслужване на кредит дължима съгласно т. 12 от договора в размер на 405 лв. и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в посочени размери 2 309,76 лв. за разн¯ските и 3 994,65 лв. за юрисконсултско възнаграждение. При тези данни от фактическа страна , съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 и сл. ТЗ, като се претендира да бъде установено със силата на присъдено нещо факта на съществуване на вземането на ищеца, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение, издадена от ГОРС, за сумите цитирани по-горе. Ответникът е депозирал възражение за нищожност на договорни клаузи, която изключва възникването на изискуемо задължение за банката. Исковата претенция е допустима с оглед депозираното от ответника възражение по чл. 414 от ГПК и предявяването на иска в срока по чл. 415/1/ ГПК по отношение на претенцията за главница и лихви. По отношение на претенцията за такса от 405лв. искът е недопустим. По същество искът в допустимата си част е основателен за цялото обективирано в заповедта за изпълнение парично вземане. Съображенията на съда в тази насока са следните : Касае се за вземане по договор за ипотечен кредит, който е сключен между страните. Не се спори какъв е размерът на отпуснатия кредит, не е налице спор и по отношение на това , че не е изплатена част от задължението. Установено по делото е и, че длъжникът не е погасявал редовно вноските по задължението, като последната погасена анюитетна вноска е тази за месец октомври 2013г. Тя е погасена едва през септември 2014г., като от датата на падежа на тази вноска, която съгласно договора и погасителния план към него е 28.10.2013г., до датата на плащане на сумата за погасяване на вноската, са изтекли повече от 90 дни. При това положение съдът намира, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 20 . 2 от Общите условия при които е сключен договорът и да се счете, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение- 05.02.2015г. ответницата е била в забава повече от 90 дни. С оглед цитираната по - горе клауза за банката е възникнало правото да обяви вземането по кредита за главница, лихви и такси, за предсрочно изискуемо, което свое право тя е упражнила надлежно според настоящия състав. Макар в договора да е предвидено автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост при допусната забава в плащанията на главница или лихва/ или и на двете заедно/ повече от 90 дни, банката е пристъпила към обявяване на предсрочната изискуемост съобразявайки законодателните разрешения/чл. 60 ,ал. 2 от ЗКИ/ и тълкувателната практика на ВКС на РБ. В случая е изпратено уведомление до длъжника, съдържащо волеизявлението на кредитора, че ще счете остатъка от кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на съобщението. Това волеизявление е достигнало до длъжника и едва след това банката е пристъпила към действия по снабдяване със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на издадено от нея извлечение от сметката на длъжника. С оглед надлежното упражняване от страна на банката на правото й да обяви вземането си по процесния договор за кредит за предсрочно изискуем, съдът намира, че предсрочната изискуемост е настъпила. Възражението на ответника в насока обратното се явява неоснователно. По делото по категоричен начин е установено от приложените извлечения от сметката на длъжника, по която е следвало да се погасяват анюитетните вноски, както и от заключението на СИЕ, че размерът на непогасената главница по договора е 99554,50лв. , какъвто размер е постановен и от заповедния съд, поради което в тази си своя част вземането на ищеца според настоящата инстанция съществува в пълен размер. По отношение на неиздължената част от уговорената между страните лихва, съдът намира, че размерът на същата е посоченият в заповедта за изпълнение размер от 13946,65лв. за периода, за който тази лихва се претендира. До този извод съдът достигна, съобразявайки следното : Страните са уговорили цена на отпуснатия кредит / въþприето от практиката цената на кредита в случая се явява уговорената лихва, която следва да се заплати/, както следва: лихва ,формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка , която може да бъде намалена с отстъпка / чл. 7 от договора, чл. 8.1 от общите условия към същия и към допълнителното споразумение от 30.11.2009г./ Ответникът е оспорил клаузата на чл. 7 от договора, както и на т. ІІІ.8.1 от ОУ, на т.ІІІ.9.1 и т.9.2 от ОУ, на т. 3.от допълнителното споразумение от договора за кредит от 30.11.2009 г., т.1.2 от допълнителното споразумение към договора за кредит от 30.11.2009 г., т. 8 от допълнителното споразумение от 17.09.2010 г., т. 5 от допълнителното споразумение от 17.09.2010 г. Наведено е възражение, че тези клаузи са нищожни на основание чл. 143,т.3;5;6;10;11;12;и 18 от ЗЗП. Съдът намира това възражение за основателно само по отношение на основанието по т. 10 и т.12 от сочения закон и то само относно частта на клаузите, която дава основание да бъде променен базовият лихвен процент от кредитора и то само по отношение на първоначално сключения договор и споразумението от 30.11.2009г. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Т. 10 предвижда освен дадените характеристики клаузата да позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, а т. 12 изисква клаузата да позволява цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; Разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП са приложими в конкретния случай, защото ответникът има качеството на потребител по смисъла на този закон. Цитираната клауза на чл. 7 от договора между страните е нищожна в частта й относно начина на формиране на лихвата, която ответникът дължи. Така формулирана тя позволява от една страна да променя едностранно неговите условия на основание, което не е предвидено в него, а отделно от това позволява на кредитора да увеличава цената му, без в този случай за длъжника да е предвидено правото да се откаже от договора. Критериите за определяне на лихвата са неясни- базов лихвен процент, определен от кредитора, плюс надбавка за съответния вид кредит. По какъв начин и при какви обстоятелства кредиторът ще определи базовия лихвен процент, не е посочено нито в договора, нито в допълнителните му споразумения, нито в общите условия към тях. При това положение клаузата води до значително неравновесие в между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Разпоредбата на чл. 144 ,ал. 3 и 4 от ЗЗП въвеждат изключение на приложимостта на неравноправност по чл. 143 т. 10 и т. 12 от ЗЗП , но според съда тези изключения не са налице. Банката обосновава правото си за промяна на базовия лихвен процент с промяната на индекси като LEONA EURIBOR LIBOR, като сочи, че приложението на чл. 143 т. 12 от ЗЗП е изключено по отношение процесния договор, защото той представлява банкова сделка с променлива лихва, чиято цена е свързана с колебанията на борсовия курс или индекс или с размера на измененията на лихвения процент на финансовия пазар. Настоящата инстанция намира това възражение за логично, но неоснователно по отношение на сочените клаузи. Характеристиката на договора като банкова сделка с променлива лихва не може да се извлече от клаузите на същия . Фактът ,че се касае за ипотечен кредит, който има дълъг срок на погасяване не е достатъчен да обоснове горния извод. Следвало е изрично да се упомене в договора/ общите условия зависимостта на неговата цена от сочените от кредитора колебания на борсовия курс или индекс или от размера на измененията на лихвения процент на финансовия пазар. Гореизложеното кореспондира и с изводите на трайната практика на ВКС , обективирана в РЕШЕНИЕ № 77 ОТ 22.04.2015 Г. ПО ГР. Д. № 4452/2014 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и оттам имащо задължителен характер за съдилищата. Съгласно това решение основен критерий за приложимостта на изключението на чл. 144 ,ал. 3 от ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Потребителят в този случай следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. В настоящия казус не са налице и посочените по- горе предпоставки за приложение на цитираното изключение. Преценката на клаузата на т. 7 от процесния договор по критериите, заложени в чл. 145 от ЗЗП дава на съда основание да приеме същата за неравноправна. Същата е нищожна с оглед разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП и не следва да се прилага. Клаузата не отговаря на критериите за индивидуално уговорена такава.нищожни на същото основание са и оспорените от ответника клаузи на ІІІ.8.1 от ОУ,към договора и на т.ІІІ.9.1 ОУ, към допълнителното споразумение от договора за кредит от 30.11.2009 г. Обстоятелството, че сочените по- горе клаузи са нищожни на соченото основание, не променя извода относно дължимост на лихвата в размера, посочен от ищеца. В договора и в двете му допълнителни споразумения страните са уговорили конкретен размер на дължимата лихва, като погасителните планове към същите отразяват именно този размер. Плащанията, които банката е приемала, са съгласно погасителните планове, видно от извлечението по сметката на ответницата и от справката по чл.366 от ГПК, която пояснява как банката е формирала размера на претенцията си. Претендираната от ищеца лихва не е за период, в който са действали договорът и допълнителното споразумение от 30.11.2009г.,съдържащи нищожни клаузи, а за период след сключване на споразумението от 17.09.2010г. Общите условия към това споразумение не са идентични с тези по договора и първото му допълнително споразумение. В тях, в чл. 9.1 и чл. 9.2 от същите, са променени както характеристиката на договора, така и са въведени критерии за едностранна промяна на лихвения процент от страна на кредитора. Съгласно т.9.1 от общите условия, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, а съгласно т.9.2 от същия критериите за едностранна промяна на същия са изброени изрично и са такива, които не зависят от волята на самия кредитор. Ето защо споразумението от 17.09.2010г. , респ. общите условия към него, не съдържат нищожни клаузи по отношение определяне размера на лихвата, тъй като цитираните по- горе такива попадат в изключението на чл. 144 ,ал. 3 от ЗЗП. Въпреки това, следва да се отбележи, че няма данни по делото след сключване на допълнителното споразумение банката да е прилагала клаузата за промяна на БЛП, а оттам и на лихвата по процесния договор. Цитираните по- горе в решението протоколи са от дати 23.08.2007г., 20.03.2008г. и от 16.10.2008г., тоест, преди сключване на споразумението и както вече се посочи, няма данни банката да е предприемала стъпки за промяна в размера на конкретната дължима по процесния договор лихва, извън уговореното като размер в договора, споразуменията и погасителните планове към тях. По отношение претенцията за санкционна лихва съдът я намира за доказана изцяло. По отношение на претенцията за установяване на дължимост на такса , същата е била предмет на заповедното производство, но не е обективирана в процесната заповед за изпълнение и исковата претенция се явява недопустима. По предявения при условията на евентуалност иск съдът не дължи произнасяне, с оглед изхода на спора. При този изход на делото следва разноските по заповедното производство да бъдат приети за дължими така, както са присъдени със заповедта за изпълнение по отношение на държавната такса. По отношение на дължимото се възнаграждение за юрисконсулт, претендирано и присъдено в заповедното производство, е депозирано възражение за прекомерност на същото и се иска неговото намаляване. Съдът намира възражението за основателно. Присъденото от първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение надвишава двойно предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален размер, поради което следва да се намали наполовина, тоест, да бъде определено в рамките на минималния предвиден за този вид юридическа услуга размер, а именно - 1997,33лв. Този размер се явява справедлив и съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По настоящото производство ответникът следва да заплати на ищеца разноски по воденето му, както следва : Държавна такса в размер на 2343,57лв., възнаграждение за юрисконсулт в размер на 3994,65лв. и 400лв. възнаграждение на вещо лице. Водим от горното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Х. М., ЕГН *, че вземането на "Б. Д."Е. гр. С., ЕИК ....против в размер на 99 554 лв./ деветдесет и девет хиляди петстотин петдесет и четири лева/ главница, ведно със законната лихва върху нея за периода от 06.02.2015 г. до изплащане на вземането; договорна лихва за периода 28.10.2013 г. до 05.02.2015 г. в размер на 13946,65лв./ тринадесет хиляди деветстотин четиридесет и шест лева, 65 ст./; санкционна лихва за периода 11.12.2014 г. до 05.02.2015 г. в размер на 1582,07 лв./хиляда петстотин осемдесет и два лева 07 ст./, дължими по договор за кредит от 23.02.2007г. и допълнителни споразумения към него от 17.09.2010г. и 30.11.2009г., което вземане е обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 344/10.02.2015г., издадена по ч.гр.д. № 201/2015г. на Г. Районен съд СЪЩЕСТВУВА И Е ДЪЛЖИМО. НАМАЛЯВА, на основание чл.78/5/ от ГПК размера на присъденото със Заповед за изпълнение на парично задължение № 344/10.02.2015г., издадена по ч.гр.д. № 201/2015г. на Г. Районен съд възнаграждение за юрисконсулт в полза на "Б. Д."Е. гр. С., ЕИК ...., от 3994,65лв. на 1997,33лв/ хиляда деветстотин деветдесет и седем лева 33 ст. ПОСТАНОВЯВА, черазноските по Заповед за изпълнение на парично задължение № 344/10.02.2015г., издадена по ч.гр.д. № 201/2015г. на Г. Районен съд се дължат в размер , както следва : 2309,76лв. /две хиляди триста и девет лева 76ст./ държавна такса и 1997,33лв./хиляда деветстотин деветдесет и седем лева 33 ст./ възнаграждение за юрисконсулт. ОСЪЖДА А. Х. М., ЕГН * да заплати на "Б. Д."Е. гр. С., ЕИК ....сумата от 2343,57лв./две хиляди триста четиридесет и три лева 57 ст./, държавна такса, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 3994,65лв./ три хиляди деветстотин деветдесет и четири лева 65 ст./ и 400лв./ четиристотин лева/ възнаграждение на вещо лице, представляващи разноски по водене на делото пред първата инстанция. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на "Б. Д."Е. гр. С., ЕИК ...против А. Х. М., ЕГН * за приемане за установено съществуването на вземане за 405лв. такса за обслужване на кредит по Заповед за изпълнение на парично задължение № 344/10.02.2015г., издадена по ч.гр.д. № 201/2015г. на Г. Районен съд, като процесуално недопустим. Прекратява производството по т.д. № 77/2015г. в тази му част. Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС. СЪДИЯ : |