РЕШЕНИЕ № 260153 / 24.6.2022г.
гр. Перник, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
районен съд, Х-ти граждански състав, в открито
съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: Маринела Маринова-Стоева
при секретаря Тина Т., като разгледа докладваното
от съдия Маринова-
Стоева гр.д. № 08000 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по
искова молба на Б.К.Б. срещу Областна
дирекция на МВР-Перник, с
която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1900,00 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положения за периода от 01.08.2016 г. до 30.09.2019 г. нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 200 лева,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд, считано от падежа на задължението за главница
за съответното тримесечие до 09.12.2019 г. Претендира и разноски за
производството.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е служител на МВР в периода от ******. до ******.,
като изпълнява длъжността „******” в група
„О.О.Р.” към първо РУ на ОД на МВР – Перник. Твърди се, че същият е полагал
труд на 12 часови работни смени, съгласно месечни графици за дежурство,
утвърдени от началника на Второ РУ – Перник, при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, като с протоколи
са били отчитани и часовете изработен нощен труд. Ищецът твърди, че за
процесния период е положил нощен труд, който преизчислен с нормативно установения
коефицент се равнява на 262 часа изработен извънреден труд, който следва да
бъде допълнително заплатен от ответника. Сумата, която ищецът претендира е в
размер на 1900 лева. Ищецът твърди, че посочената сума не му е заплатена от
страна на ответника, поради което предявява понастоящем осъдителните си искове.
Ищецът претендира и обезщетение за забава за периода от датата на падежа до
датата на предхождаща депозирането на исковата молба – 09.12.2019г. в размер на
200,00 лева.
В
съдебно заседание от 10.06.2019 г. е прекратено производството
поради направен отказ от иска в частта за периода от 01.08.2016 г. до
01.10.2016 г. и за разликата над сумата от 1271,09 лв. до 1900 лв. Направено е увеличение на размера на претенцията
за мораторна лихва от първоначално претендираните 200 лева до сумата от 213,82 лв.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Областна
дирекция на МВР-Перник
е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни. В писмения отговор ответникът не оспорва обстоятелството,
че за исковия период ищецът е бил служител в ОД на МВР – Перник. Твърди се, че
липсва материално правна легитимация по отношение на ответника, тъй като
правоотношението със служителите в ОД на МВР възниква и се прекратява с акт на
министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може само да
преназначава на длъжност. Сочи се, че Директорът на ОД на МВР – Перник няма
правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на допълнителни
възнаграждения. Твърди се още, че на ищецът са били изплатени реално дължимите
средства за положен извънреден труд, за което представят писмени доказателства.
Моли
да му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства (заповед № 190/02.04.2015 г., заповед №
315з-816/26.04.2017 г г. и актове за встъпване
в длъжност, удостоверение с изх. №
313р-13349 от 31.10.2019 г.) се
установява, че считано от 04.05.2015 г. ищецът Б.К.Б. е преназначен за държавен служител в МВР на длъжността “******”, като впоследствие считано от
19.05.2017 г. е преназначен на длъжността “******”, в група “О.О.Р.”, сектор “О.П.” при Първо районно управление- гр. Перник към ОДМВР – Перник.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено от страните по
делото. От същото се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - гр.
Перник на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство. Работното
време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице пояснява, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и
6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки
24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждения за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа за тримесечен период за служителите, работещи на смени, като
извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно. За положения труд от служители, работещи на смени, се изготвят
протоколи.
Експертът дава информация, че за периода от 01.08.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил 1832 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). В
заключението на експертизата тези часове нощен труд са преизчислени чрез
превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (коефициент
0,143), при което се получават 262 часа дневен извънреден труд, като посочените
часове и периоди са отразени в изготвена от вещото лице таблица.
Според вещото лице стойността на положения извънреден труд за посочение период
възлизал на 1790,98 лева. При изчисляването му е съобразено, че същият се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение на ищеца
за съответния период. Работодателят заплатил 458,00 лева- по 0.25 лева на час
за положения нощен труд, при което не били платени 1332,98 лева. За
претендирания период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил 247,13 часа извънреден труд,
извън положения нощен, за който са му изплатени 431,00 лева съгласно
изготвената таблица, неплатената сума е в размер на 1271,09 лева. От
заключението на вещото лице се установява също така, че лихвата за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за положения нощен труд, дължима за
периода от 01.10.2016 г. до 09.12.2020 г., е в размер на 213,82 лева. Лихвата
за забава за периода от 01.01.2017 г. до 09.12.2020 г.е в раземра на 212,27 лв.
Съдът кредира експертното заключение, тъй като е компетентно изготвено и обосновано. Същото не е оспорено и е дадено въз
основа на документи, съставяни от представител на ответника, поради което съдът му дава вяра.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (редакция ДВ, бр. 81 от 2016 г.). В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в
служебни отношения с ответната страна, наличието на правото да се преизчисляване на положения нощен труд, при
което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже
размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.
Неоснователно
е възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на ответната страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ЗМВР
служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е
уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и
служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.
В процесния случай ищецът
е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР
- гр. Перник, тъй като същият е издал заповеди за назначаване на ищеца на горепосочените длъжности. Съдът
намира, че ОДМВР - гр. Перник е пасивно легитимиран да отговаря по процесния
иск, доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на
ищеца за процесния период. В този смисъл е и Решение №99/03.07.2019 по дело №1
876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална
легитимация на ОДМВР се извличат и от Решение №311/08.01.2019г. по
г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати
обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.
Съдът намира за безспорно,
че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния
период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР - гр. Перник. Приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по
аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта
(22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за
което обстоятелство също липсва спор между страните. Съгласно разпоредбата на
чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187,
ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 , 12 - или 24 - часови
смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и
с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени –
чл. 187, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал.
5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение
Съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Времево отношенията между
страните са регламентирани от три нормативни
актове, издадени от министъра на МВР: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
(отменена ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила 02.08.2016 г., при приемане на
долупосочената трета наредба), Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн., ДВ, бр.
59 от 29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60
от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г.)
Текстовете на чл. 3, ал. 3
и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
(отм.) предвижда, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период, т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143.
Подобна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва в
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм. с решение на ВАС) и в момента
действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
Важно е да се отбележи, че
на 04.05.2015 г. ищецът е преназначен за държавен служител в МВР, което означава, че към този момент е
действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и по-конкретно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от нея. Тази норма предвижда към общия брой
отработени часове за отчетния период да се прибавят
преизчислените часове нощен труд. Подобна регламентация дава възможност на
работника да получи по-голям размер на трудово възнаграждение, тъй като се увеличават (чрез
преизчисление на времето положен нощен труд) отработените часове през отчетния
период. С други думи обсъжданата разпоредба има пряк ефект върху
възнаграждението на служителя.
Съдът намира, че трудовото
възнаграждението (месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения) е
основен елемент на служебното правоотношение, тъй като е неразривно свързано с
осъществяването на правото на труд. Важно е да се отбележи, че е
незаконосъобразно извършването на едностранно изменение от работодателя на
размера на получаваното трудово възнаграждение, за което липсва съгласието на
служителя. Действително съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР работодателят има право да
определя реда за отчитане на работното време, но това не може да се прилага по
начин, водещ до намаляване възнаграждението за труд. В този смисъл съдът не споделя тезата, че липсата на разпоредба в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен (с
коефициент 0,143), е израз на възложеното правомощие на министъра на вътрешните
работи да определя реда и начина на изплащане на допълнителните възнаграждения.
Това е така, тъй като по този начин ще се намали трудовото възнаграждение при
положение, че е съществувала обсъжданата регламентация при възникване на
служебното правоотношение. Това мотивира съда да приеме, че липсата на подобна
разпоредба следва да се третира като пропуск (празнота) в правилата за преизчисляване
на нощния труд в дневен, отнасяща се до съществуващите служебни правоотношения
към момента на влизане в сила на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. За
неуредените случаи следва да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи.
При липсата на специално
правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Следва
да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да
приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото,
обичая или морала. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2
е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефицент е 1. 143. НСОРЗ като наредба от
общото трудово законодателство намира приложение, след като в другите специални
подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са
налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Нейното приложение може да се изключи в случай, че е налице специална
правна уредба, която да дава в по-голяма степен защита на трудовите права на
работещите в системата на МВР, но не и когато такава уредба липсва или урежда
по-неблагоприятни условия. Поради това включеният в рамките на дежурството
нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която
основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия
период. Да се приеме обратното би означавало да се допуснат различни системи на
отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово
правоотношение, независимо от идентичните времеви отрязъци в денонощието, през
които престират работна сила, т.е. би
означавало неравностойното им третиране, което е в противоречие с принципа в
чл. 6 от Конституцията на РБългария и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Неприлагането на правната уредба, касаеща механизма
за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1,143 и изплащането му
като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в
третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е
свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. В
тази насока е и законодателното решение за изменението на чл.
187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020 г., с което е отстранена празнотата в
законодателството и е въведено правилото, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта.
В
подкрепа на горното са и принципните разяснения в мотивите към т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, в
които е възприета за меродавна правната логика, че общият закон намира
субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се
прилага ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношение. В този смисъл е и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на
ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на
държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане
на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Също така разрешението, според
което държавните служители в МВР не следва да бъдат поставяни в
по-неблагоприятно положение от работещите по трудово или служебно правоотношение
по КТ и ЗДСл, съответства и на чл. 7 от Международния пакт за икономически,
социални и културни права, който е въвел като задължение за държавите - страни
по него, сред които е и Република България, да гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, както и на
чл. 31 от Хартата на основните права. Така също и чл.
8 от Конвенция № 171 на Международната организация на труда (МОТ) от 26 юни
1990 г. относно нощния труд,
предвиждащ,
че компенсациите за полагащите нощен труд работници под
формата на продължителност на работното време, заплащане или сходни придобивки
трябва да са съобразени с естеството на нощния труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното
решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по
преюдициално запитване от районен съд - Луковит по дело със същия предмет на
спора. С това решение не се отговаря конкретно на основния
спорен въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на РБългария в
правоотношенията с държавните служители, доколкото в обхвата на компетентността
на СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които
съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да
тълкува националните правни норми. Следва
да се подчертае, че съдът на ЕС е достигнал до същите правни изводи, а именно:
че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния сектор е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда, но при
всички случаи, ако това е така, в полза на тези работници трябва да има други
мерки за защита, които да компенсират
това. В решението на СЕС е изложено, че аргументът за липсата на механизъм за
преобразуване, обяснен със съображения от правен и икономически порядък, видимо не отразява допустима от закона цел, годна за
обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането. Правото на Съюза не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата
на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес. Ако не е основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право
в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел. В
тази връзка сочените "компенсационни механизми,
допълнителни материални стимули и нематериални блага, предвидени в ЗМВР за
служителите" не може да се приеме,
че представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата
и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват всички
служители на МВР, а не само тези, полагащи нощен труд и на тях не може да се
придава качеството на обезщетение, след като не са насочени специално към
категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък се предоставят поради и
съобразно продължителността на труда им през нощта, а обхващат всички, работещи
в системата на МВР.
Уреждането на допълнително възнаграждение за нощен труд на час с Наредбите от
2018 г. и 2019 г. и заповедите на министъра на вътрешните работи не преодоляват
празнотата в законодателството в частта за положения извънреден труд и
неравностойното положение на работещите в МВР и работещите по трудово
правоотношение с други работодатели. Разпоредбите на чл. 7, чл. 8, чл. 9 от
НСОРЗ се прилагат едновременно. Така при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези
нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното
работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в
зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или
сумирано/ - чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на допълнително
трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален
размер е установен в чл. 8 НСОРЗ /Решение
№ 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, ІV-то Г. О./.
Неоснователни
са възраженията,
че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим поради това, че не са налице посочените в него
предпоставки. Разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ урежда различни хипотези,
защото докато ал. 1 и ал. 3 сочат условия за "увеличаване" на трудово
възнаграждение с определен коефициент, то ал. 2 се отнася единствено до изчисляване на
положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно
време. Това правило е общо, а не специално, поради което не се приема тълкуването, че то е приложимо единствено при
условията на ал. 1 и ал. 3 от наредбата. Определеният
максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не
установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът,
употребен в посочените по-горе нормативни актове "при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00ч. и 06, 00ч..... ",
не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7
часови такива,
както и не изключва приравняването му към дневния и съответно не изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, а правна възможност да се определи такъв график, при който
служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в
съответното подразделение. Вещото
лице е определило същия при условията на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
която разпоредба не поставя изискванията на чл. 9, ал. 1 от
същата наредба за работа при трудови
норми, за брой нощни часове към брой дневни часове. Ето защо не се приемат доводите, че за служителите приложимият коефициент е 1, а не 1. 143. Аргумент е и че в Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент – 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото число
да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Това показва,
че в Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. е възприет подход, установен в КТ и в НСОРЗ.
С оглед на всичко гореизложено и при
установените
от съдебно-икономическата
експертиза факти,
съдът приема, че дължимото възнаграждение за положен от ищеца нощен
труд за процесния
период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е в
размер на 1703,09
лева, получен
при приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден. Работодателят е заплатил 432 лева- по 0.25 лева
на час за положения нощен труд, при което не били платени 1271,09 лева, за
която сума искът за допълнително възнаграждение се явява основателен и следва
да бъде уважен. Върху
главницата
се дължи и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното й изплащане.
Основателна се явява и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за положения нощен труд, дължима за
периода от 01.01.2017 г. до 03.12.2019 г., чийто размер съгласно заключението
на вещото лице е 212,47 лева. Неснователна се явява претенцията за разликата
над тази сума до претендирания размер от 213,82 лв. – 1,55 лв., която е
относима към периода, за който е напрен отказ от иска.
Неоснователно
е релевираното възражение за погасяване на вземанията по давност. Вземането за
главница за първия отчетен период м. 10, м.11 и м.12.2016 г. е станало
изискуемо на 01.01.2017 г., а исковата молба е подадена на 09.12.2019 г.- преди
изтичане на предвидения в закона тригодишен давностен срок / чл. 358, ал.1, т.
3 КТ/.
По разноските:
С оглед изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат заплатени направените разноски в
производството съразмерно на уважената част
от исковете. Ищецът претендира сумата от 480 лева –
разноски за адвокатски хонорар, които съдът не намира за прекомерен, отчитайки минималния размер,
предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за който са
представени доказателства, че са заплатени, от които следва да му се заплатят 479,52 лева съответно на уважената част от исковете.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на Пернишкия районен съд съразмерно и сумата от 99,50
лева – възнаграждение за вещо лице и 59,84 лева
- дължимата държавна такса върху уважения размер на исковите претенции.
Ответникът е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева, като ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.3 и ал. 4 ГПК
разноски в размер на 70,64 лева, изчислени съразмерно на отхвърлената част от
исковете и частичното прекратяване на производството.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да се допусне предварително
изпълнение на решението за присъдените по-горе суми в полза на ищеца.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, ДА
ЗАПЛАТИ
на Б.К.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***6, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР (редакция ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата в размер
на 1271,09 лева /хиляда
двеста седемдесет и един лева и девет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд,
получен в резултат на преизчисляване на положения за периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г. нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 10.12.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, и сумата от 212,47 лева /двеста и дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.01.2017 г. до 09.12.2019 г. върху
неизплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд,
получен в резултат на преизчисляване на положения за периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г. нощен труд в дневен труд,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.К.Б., ЕГН ********** срещу Областна дирекция
на МВР – Перник, ЕИК:********* и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1, иск с правно основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на Областна дирекция на МВР – Перник да му заплати разликата над сумата в размер на 212,47 лева до целия предявен размер от 213,82 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес *** размер на 475,92 лева -
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ
по сметка на Пернишки районен съд сумата от 99,50
лева
/деветдесет и девет лева и петдесет стотинки/–
възнаграждение за вещо лице и 59,84 лева -
дължимата държавна такса върху уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА Б.К.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***6, ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция
на МВР – Перник, ЕИК:********* и адрес на управление гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1, сумата в размер на 70,64 /седемдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева - направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Допуска на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за
присъдените по-горе суми в полза на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 24.06.2022г.
СЪДИЯ: