Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №... от ...2011 година, постановено по ГР.Д.№... по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд, е прието за установено по реда на чл. 415, ал.1 от ГПК, че ответницата С. Р. И. дължи на кредитора - ищец сумата от 199.63 лв., представляваща главница; сумата от 19.56 лв., представляваща договорна лихва от 29.06. 2007 година до 28.09. 2007 година; и сумата от 87,35 лв., представляваща законна лихва за забава по т.9а от договора, ведно със законната лихва върху главница от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и присъдени разноски в полза на ищеца. Постъпила е въззивна жалба от ответницата, подадена чрез процесуалния представител адв. Б. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението. Изложени са доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението изцяло, с две алтернативни основания за отмяната му. Направено е доказателствено искане във връзка с твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд. Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба в законоустановения, подаден чрез процесуалния представител на ищеца. Заето е становище, че въззивна жалба е допустима, но е неоснователна. Изложени са съображения и доводи във връзка с това становище. Направено е искане да бъде потвърдено обжалваното решение. Няма доказателствени искания. Съдът в закрито съдебно заседание е счел, че следва да бъде проведена процедура по реда на чл.130 от ГПК, чл.131 от ГПК и да бъде дадена възможност на ответницата да сочи доказателствени средства. Проведена е процедурата. Постъпил е отговор на исковата молба в законоустановения срок. Допуснато и събрано е доказателствено средство. Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и недопустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението епроцесуално недопустимо, постановено по недопустима искова претенция, поради погасено право на иск при упражнено право на възражение за погасяване на вземането по давност. Съображенията за този извод съдът ще изложи в правните си изводи след преценка дали твърдяното и претендирано право е възникнало и съществува. Това е необходимо, тъй като се погасява по давност САМО възникнало и съществуващо вземане. Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните, при иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Налице е правен интерес от предявяването им. Правният интерес е обоснованот вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е ипроцесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. В.ГР.Д.№59/2012 г. ВТОС Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искови претенции: обуславяща искова претенция – положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземане с право основание чл.430, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.2 във вр. с чл.1 от „Договор за кредит за покупка на стоки или услуги”, сключен на 15.10.20006 година, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ; и обусловена искова претенция с правно основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.3 във вр. с чл.1 от „Договор за кредит за покупка на стоки или услуги”, сключен на 15.10.20006 година, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ; и двете признати в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение. Ищецът е посочил друго правно основание на претенциите си. Но, това не обвързва съда. Съдът е задължен, като има предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното искане в същата, да определи правното основание на предявения иск - т.е. ищецът е задължен да определи фактическите основания на претенцията си и претенцията си, а съдът е задължен да определи приложимия закон. От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Процесният „Договор”, сключен на 15.10.2006 година е оформен в писмен вид и е подписани от страните по делото. Като взе предвид обвързващата доказателствена сила на процесния договор, като автентичен частен диспозитивен документ и разпоредбата на чл.20 от ЗЗД съдътприема, че общата действителна воля на страните по договора е следната: ищецът се е задължил да отпусне на ответницата определена сума пари за определена цел, при уговорени условия и срок, а ответницата се е задължила да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне при уговорени условия и срокове. Страните са договорили и договорна лихва. Като взе предвид обвързващата доказателствена сила на процесната фактура, като автентичен частен свидетелствуващ /удостоверителен/ документ, с който издателят му /ответницата/ е удостоверила неизгодни за себе си факти, и който има силата на извън съдебно признание и важи срещу своя издател, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: Ищецът е изпълнил поетите с договора задължения. От събраните във въззивното производство писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Ответницата е изпълнявала поетите с договора задължения до месец май 2007 година, включително. Няма данни, представени от обслужващата банка, които да удостоверяват изпълнение задълженията за месеците от юни до септември 2007 година, включително. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе,въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящата искова претенция. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник – ответникът. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело. Осъществяване на юридическия факт или на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж. В настоящия казус обстоятелства, установени чрез събраните по делото доказателства. За този извод съдът е мотивиран от следното: Между страните по делото е сключен валиден договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 и ал.3 от ТЗ. Приложими са разпоредбите на ТЗ и доколкото в ТЗ има неуредени положения се прилагат разпоредбите на ЗЗД - чл.79, ал.1, предложение първо ЗЗД и чл.20а от ЗЗД. Аргумент чл.288 от ТЗ. Договорът за банков кредит е формален.Писмената форма е необходима за неговата действителност. Аргумент чл.430, ал.3 от ТЗ. Освен това договорът за банков кредит трябва да съдържа всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор, които са регламентирани, с разпоредбата на чл.430, ал.1. В настоящия казус процесният договор е валиден, както от към форма, така и от към съдържание. Страните са постигнали договореност по отношение на всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор и са я материализирали в писмен вид. Обстоятелства, приети за установени чрез съдържанието на процесния договор, и изложени при обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед на горното фактическият състав, от който е възникнало претендираното от ищеца вземане и неговото съдържание е: сключен В.ГР.Д.№59/2012 г. ВТОС между страните по делото валиден договор за банкова кредит, по който всяка една от страните по него дължи изпълнение, съответстващо на клаузите по договора, като ищецът е изпълнил поетите с договора задължения, а ответницата частично е изпълнила задълженията си. Обстоятелства, установени чрез събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе. Претендираното вземане е изискуемо. Настъпил е визираният в процесния договор падеж – краен срок за погасяване на предоставения кредит – 28.09.2007 година. Размерът на претендираното вземане и падежът на всяка една от уговорените вноски е установен чрез съдържанието на процесния договор –„Погасителния план”. За ищеца е възникнало валидно и изискуемо вземане за плащане от ответницата на претендираните суми. Респективно за ответницата е възникнало задължение да плати на ищеца претендираните суми, макар и при забавено плащане. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределяне на доказателствената тежест ответницата е тази, която трябва да докаже, че възникналото вземане е погасено - платила е общата дължима сума или дългът е погасен чрез друг способ. По делото не е установено с допустими доказателствени средства, че възникналото вземане е погасено чрез изпълнение. Няма събрани по делото допустими доказателствени средства, удостоверяващи плащане на дължимата сума или погасяване чрез друг способ. Плащането на паричен дълг, установен с писмен акт, се удостоверява с документ. Аргумент чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Документ, „удостоверяващ плащане” не е представен по делото. Възникналото валидно и изискуемо вземане за плащане от ответницата на процесните суми, не е погасено чрез изпълнение. Освен основното договорено задължение, чиято основна цел е и сключеният договор за банков кредит, страните са договорили и акцесорно задължение - договорна лихва. За ищеца заедно с правото да иска изпълнение – плащане на остатъка от главницата, е възникналои вземане заобезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, считано от падежа до окончателното изплащане на главницата. Исковите претенции би следвало да бъдат уважеин така, както са предявени, ако ответницата не беше упражнила своевременно правото си на възражение за погасено по давност вземане. Ответницата освен с възражение, че исковата претенция е погасена чрез плащане, обосновава твърдяната си за „недължимост” с твърдение, че вземанията са погасени по давност. С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. С оглед разпоредбата на чл.133 от ГПК възражението е своевременно направено и следва да бъде разгледано. Както се изложи при обсъждане допустимостта на решението съдът приема, че решението е недопустимо, постановено по недопустими искови претенции, поради погасено право на иск при упражнено право на възражение за погасяване на вземанията по давност. Съображенията за този извод са следните: По силата на разпоредбите на чл.110 и сл. от ЗЗД се погасява по давност правото на иск само на възникнало вземане. В настоящия казус претендираните права, както се изложи по-горе, са възникнали и с настъпила изискуемост. Възникналите и изискуеми вземания за процесната главница и за лихвите се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Аргумент чл.111, ал.1, б. „в”, предложение второ и трето от ЗЗД и ТР №3 от 18.05.2012 г. по тълк. д.№3/2011 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, а именно: „Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, ал.1, б. „в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Задълженията за заплащане на претендираната главница и лихви съдържат посочените признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, ал.1, б. „в” от ЗЗД и се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Давнос‗та започва да тече, считано от датата на изискуемостта. Аргумент чл.114, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.1, изречение първо от ЗЗД. В настоящия казус последният ден, в който цялата сума е станала изискуема е 28.09.2007 година. Поради което тригодишната давност за главницата и за лихвите е изтекла на 28.09.2010 година – т.е. преди подаване на заявлението, по което е образувано заповедното производство – 17.01.2011 година, и възражението за погасяване по давност е основателно. С изтичане на погасителната давности с направеното възражение от ответницата за погасяване на исковите претенции по давност се е погасило правото на иск по отношение на тези претенции. Погасено е по давност правото на защита по исков път, а не материалното право. Аргумент чл.118 от ЗЗД. Погасяване правото на иск е процесуална пречка за допустимостта на процеса – абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса. За В.ГР.Д.№59/2012 г. ВТОС допустимостта на иска и на процеса съдът следи служебно във всяко положение на делото. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваното решениее процесуално недопустимо. Жалбата е основателна и обжалваното решение следва да бъде обезсилено по реда на чл.270, ал.3, изречение първо от ГПК, а производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на процеса. При този изход на делото: Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в двете инстанции в размер на 11.50 лв. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.270, ал.3, изречение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА по реда на чл.270, ал.3, изречение първо от ГПК РЕШЕНИЕ №... от ...2011 година, постановено по ГР.Д.№... по описа за 2011 година на Великотърновски районен съд, като процесуално недопустимо, постановено по погасени по давност вземания и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО. ОСЪЖДА „Б. П. П. Ф.” Е., ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., община „М.”, ж.к. „М.” 4, „Б. П. С.”, страда 14, да заплати на С. Р. И., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”Г. И.” №10, В.”В”, Б.3. .3, А.24, направенитеразноски в двете инстанции в размер на 11.50 лв. /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |