Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1938/09.11.2023
г.
гр.
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Мария Николова
при
секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, разгледа
докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 2059
по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на Г.К.Д., чрез адв. В., срещу Решение №
1208/05.07.2023, постановено по АНД № 2855/2023 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) № серия К № 4483096, съгласно
който на касатора е наложена „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл.
21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Оспорват се констатациите
на РС Пловдив в обжалвания съдебен акт като неправилни. Иска отмяна на
съдебното решение и на потвърдения с него ЕФ.
Ответникът
по касационната жалба - ОДМВР гр.Пловдив, ангажира становище за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на
присъждане на такова в полза на жалбоподателя.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата
и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
След като обсъди законосъобразността на
решението по наведените касационни оплаквания и доказателствата по делото, в
рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК,
Административен съд Пловдив установи:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Предмет
на обжалване пред първоинстанционния съд е ЕФ № серия К № 4483096, с който на Г.К.Д.(представител
на „Максметал2012“ЕООД) е наложена „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 01.02.2021г. в 09:38 часа в гр. Пловдив,
бул. България № 236а, посока гр. Пазарджик, с МПС с регистрационен номер РВ0330ХР,
е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, при отчетен
приспаднат толеранс минус 3% в полза на водача, е установена стойност на
скоростта 73 км/ч или превишена стойност на скоростта 23 км/ч.
За
да потвърди ЕФ, Районен съд Пловдив е приел, че са налице безсъмнени
доказателства за извършено от страна на санкционираното лице административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Районният съд правилно
е установил, че описаното в ЕФ административно нарушение – управление на МПС
със скорост над разрешената в населено място, се потвърждава от писмените
доказателства по делото. Обоснован е изводът, че извършеното нарушение е в
границите на населеното място, като привлечен към отговорност е собственикът на
МПС, в случая ЮЛ и от там управителя на ЮЛ. Нарушението е установено с одобрен
тип техническо средство, като РС е изложил подробни аргументи за спазена
процедура и законова регламентация. По отношение на връчване на ЕФ и
алтернативните възможности на нарушителя, съдът детайлно е разгледал
възраженията на жалбоподателя, като правилно е приел, че е подадена срочна
жалба, като не са приложими давностните срокове по чл. 80 и 81 от НК.
Настоящата
инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд за законосъобразност на
процесния електронен фиш. В случая безспорно се касае за осъществен състав на
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Касационните
възражения са изцяло неоснователни. Липсата на разписка от връчването на ЕФ,
води до възможността привлеченото към администратвнонаказателна отговорност
лице да подаде жалба по чл. 198, ал. 8 от ЗДвП или да упражни правото си за
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, както и да заплати глобата в намален
размер. Той е избрал оспорване на ЕФ, без да упражни другите алтернативи, съответно
никое от правата му не е нарушено.
При
постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на процесуалните
правила. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички
събрани по делото доказателства. Правилно е приложен материалният закон.
Отговорено е на възраженията в жалбата.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Следва да бъде оставено
в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 1208/05.07.2023, постановено по АНД № 2855/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Г.К.Д., да заплати на Областна дирекция на
МВР-град Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.