№ 35
гр. Варна , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Николета Лъчезарова Добрилова-Арнаудова
(ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600124 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Предмет на
въззивната проверка е правилността на присъда № 1, постановена на
05.01.2021 г. от Варненския окръжен съд по НОХД № 20203100200777 по
описа за 2020 г. на същия съд, с която подсъдимият АН. М. ЕГН **********,
роден на 16.08.1986 г. в Република Молдова, молдовски гражданин,
постоянно пребиваващ в Република България е признат за виновен в това, че
на 22.11.2019 г. в гр.Варна умишлено умъртвил Н. Д. Н., като което на
основание чл.115 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от дванадесет години при първоначален строг режим. На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът е зачел предварителното задържане на
подсъдимия М. от 22.11.2019 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
С атакуваната присъда подс.АН. М. е осъден да заплати на всеки от
гражданските ищци Д. Н. Д., Р. ЦВ. Д. и ЦВ. Д. Н. по 20 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 22.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 3 000 лв., представляваща деловодни разноски за
1
процесуално представителство на гражданските ищци и частни обвинители.
Гражданските искове за разликата над 20000 лева са били отхвърлени.
Съдът се е произнесъл относно съдбата на веществените доказателства
по делото и е присъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК сторените по делото
разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс.М., който я е
обжалвал чрез защитника си адв.Я. с оплаквания за нейната
незаконосъобразност и необоснованост, както и за явна несправедливост на
наложеното наказание. Прави се искане за изменение на присъдата и
прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.119 от НК и
оправдаването на подс.М. за престъпление по чл.115 от НК. Алтернативно се
иска изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание
лишаване от свобода.
В хода на съдебните прения служебният защитник на подс.М. поддържа
жалбата и допълнителните писмени съображения към нея. Счита, че
присъдата е необоснована и незаконосъобразна и моли за изменение на
присъдата и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по
чл.119 от НК и оправдаването на подс.М. за престъпление по чл.115 от НК.
Изразява становище, че присъдените размери на обезщетението по
гражданските искове е справедливо.
В съдебно заседание адв.Ш., повереник на гражданските ищци и частни
обвинители, изразява становище за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание представителят на ВАпП изразява становище за
неоснователност на въззивните жалби. Счита, че присъдата, постановена от
ВОС е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание – справедливо.
В личната си защита подс.М. заявява, че действията му са били при
самозащита, както и че показанията на свид.С. не следва да се кредитират
изцяло, тъй като не отговарят на действително случилото се. В последната си
дума заявява желанието си да бъде оправдан по обвинението по чл.115 НК,
като счита че деянието му е наказуема по чл.119 НК.
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна
проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК, въззивният
състав на АпС-Варна прие, че жалбата е основателна досежно твърдението за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
липса на мотиви към постановената присъда. Извън това въззивният съд
2
констатира и други съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия и пострадалите, както и на
основни начала в наказателния процес прокламирани в чл.13 и чл.14 от НПК.
Съображенията за това са следните:
На 24.07.2020 г. Варненската окръжна прокуратура внесла в ОС-
Варна обвинителен акт срещу АН. М.. С него на подсъдимия било повдигнато
обвинение да е извършил убийство по чл.115 НК. На доказване е било
подложено обвинението, че подсъдимият на 22.11.2019 г. в гр. Варна
умишлено умъртвил Н. Д. Н..
На 11.09.2020 г. адв.Я., защитник на подсъдимия е внесъл в съда
писменото си становище по въпросите по чл.248 от НПК, като по т.4 е
направил искане съдебното следствие да протече по реда на чл.371, т.1 от
НПК с посочване на вещите лица и свидетелите, които не желае да бъдат
изслушани/разпитани.
Разпоредителното заседание е било проведено на 14.09.2020 година –
л.98-99 от материалите по НОХД № 20203100200777/2020 година. В същото
съдебно заседание прокурорът е заявил, че „не е налице основание делото да
се разгледа по реда на особените правила“. Певереникът на пострадалите е
заявил, че поддържа становището на прокурора. Адв.Я. е поддържал
заявеното от него в писменото становище по въпросите по чл.248 от НПК.
Подсъдимият М. е изразил съгласие с адвоката си.
Нито за настоящият въззивен състав, нито пък за
първоинстанционния съд от тези изявления би могло да стане ясно, че лицата
по чл.247б, ал.1 и 2 НПК са постигнали съгласие относно реда, по който да
протече съдебното следствие. Въпреки това обаче първоинстанционният съд
в т.4 на определението си по чл.248, ал.5, т.4 и ал.6 от НПК приема, че
„Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила
– чл.371, т.1 от НПК“.
В следващото заседание – на 05.10.2020 г. адв.Я. е заявил “От името
на подзащитния ми декларираме изявление и желание за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК, като единствено
желаем да се проведе разпит на.“
Подсъдимият е изразил съгласието си да се проведе съкратено
производство, а прокурорът и адв.Ш. не са се противопоставили.
След това съдът е разяснил на подсъдимия разпоредбата на чл.371,
т.1 от НПК, а подс.М. е заявил, че е разбрал правата си и че желае да не се
разпитват свидетелите с изключение на М.Т., В.С., Д.Д. и В. Н..
Адв.Я. е потвърдил желанието си да се разпитат свидетелите М.Т.,
В.С., Д.Д. и В. Н..
3
От така описаните изявления на лицата по чл.247б, ал.1 и 2 НПК
отново не става ясно дали има постигнато съгласие между тях определени
свидетели да не бъдат разпитвани, както и дали по отношение на вещите лица
има такова съгласие да не се слушат в хода на съдебното следствие.
При отсъствие на недвусмислено съгласие на всички страни,
включително и на подсъдимия относно разпити на конкретни свидетели и
вещи лица, първоинстанционният съд не е бил в състояние да пристъпи към
формиране на воля по реда на чл.372, ал.3 от НПК. Въпреки това с
определението си съдът окончателно е опорочил провеждането на
съкратеното съдебно следствие, приемайки "Одобрява изразеното съгласие от
страна на подсъдимия и неговия защитник да не се провежда разпит на
свидетелите Д.Ц. и З.Ю., както и на вещите лица С.М., Д.Г., В.С., Г.Б., Р.Б.,
Р.Г., Й.Й. и Д.М. в съдебното производство, като при постановяване на
присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения, изготвени в ДП“.
Това определение не държи сметка, че съгласие между страните така,
както се изисква от чл.371, т 1 от НПК не е постигнато. По този начин
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение при
провеждането на предварителното изслушване, тъй като за да може да се
проведе процедура по чл.371, т.1 от НПК законодателят е предвидил изрично
заявено от подсъдимия и неговия защитник, от гражданския ищец, частния
обвинител и техните повереници съгласие да не се извършва разпит на
свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на протоколите и експертните заключения от досъдебното
производство. В настоящият случай от отразеното в двата съдебни протокола
не може да се направи извод за наличие на еднопосочни волеизявления от
страните по този въпрос.
Това нарушение е довело до ограничаване на процесуални права на
подсъдимия и пострадалите. В идентична насока и на практика при почти
еднородна фактология с настоящата е Решение № 347/15.06.2010 година на
ВКС по н.д.№ 284/2010 година на ІІІ н.о.
С оглед изложеното въззивната инстанция счита, че е налице
основание за отмяна на първоинстанционанта присъда и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на ВОС на основание чл.348, ал.3, т.1 вр.
чл.335, ал.2 от НПК.
Въззивният съд счита, че мотивите към първоинстанционната
присъда не отговарят на изискването за съдържание по чл.305, ал.3 от НПК,
като в тази част въззивната жалба е основателна.
При изготвяне на мотивите съдът е допуснал съществено
4
процесуално нарушение, като не е изпълнил задължението си по посочения
текст, а именно да посочи въз основа на какви доказателства и
доказателствени средства е направил своите правни изводи. Съдът се е
ограничил с преповтаряне на обстоятелствената част на обвинителния акт и
лаконично е приел, че деянието е осъществено. Съдът не е направил оценка
на събраните по делото доказателствени материали, не е посочил защо
възприема показанията на всички свидетели, без да отчете различията
помежду им, без да отговори на поставените от защитата възражения, като
декларативно е заявил, че възприема обясненията на подсъдимия като негова
защитна теза. Изложението на първата инстанция във връзка със
свидетелските показания е недостатъчно, като съдът се е задоволил да ги
изброи, да пресъздаде частично съдържанието на някои от тях и декларативно
да заключи, те „са еднопосочни, непротиворечиви и логични, тъй като не са
заинтересовани от изхода на наказателнато производство и в тях обективно и
правдиво са възпроизведени възприетите от тях факти, които са относими
към предмета на доказване по делото“.
От мотивите към присъдата става ясно, че първоинстанционният съд
изцяло е кредитирал показанията на свидетелите. Доводите, които е изложил
са неубедителни, а противоречията във фактическите твърдения на
свидетелите са останали на практика непреодолени. Същите обаче са
послужили като доказателствена основа за формиране на извода за
авторството на деянието и умисъла на дееца въпреки спорното си
съдържание.
Констатираната от въззивната инстанция липса на действителен
анализ на доказателствата, както и тяхното обсъждане, сведено до преразказ
или до общата констатация за възприемането им, се приравнят на липса на
мотиви. Съгласно трайната съдебна практика в мотивите на присъдата трябва
да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и
съответният им доказателствен анализ, а не техния преразказ. Липсата на
анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларации е
съществено нарушение на процесуалния закон, защото не е налице преценка
на доказателствата по делото, когато съдът само посочва поименно в
мотивите на присъдата имената на разпитаните свидетели, без да обсъжда
подробно и задълбочено показанията им и без да изложи съображения защо
ги приема или отхвърля, което в случая е налице.
На следващо място необходимо е да се посочи, че липсата на мотиви
пряко рефлектира и на възможностите на въззивната инстанция да осъществи
правомощията си при проверката на атакувания съдебен акт.
Гореизложените нарушения на първоинстанционния съд от
процесуалноправна гледна точка съставляват липса на мотиви по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК и водят до заключението за допуснато
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от
5
настоящата инстанция.
Предвид характера на допуснатите нарушения, настоящия състав не
следва да обсъжда оплакванията по жалбата по отношение съществото на
спора.
Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения
налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
стадия на разпоредителното заседание. При новото разглеждане новият
състав следва да съобрази изложеното в мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 1, постановена на 05.01.2021 г. от Варненския
окръжен съд по НОХД № 20203100200777 по описа за 2020 г. на същия съд.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Варна за ново разглеждане от друг
състав от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6