№ 651
гр. София , 15.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22 в закрито заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20211100901860 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран от СОПД „Б.Ф.С.“ с искане да бъде отменено по реда на чл. 537, ал. 2 от
ГПК решение № 116/08.09.2021 г., постановено по ч.т.д. № 1736/2021 г. на СГС, ТО, 24
състав, имащо характер на охранителен акт и покана за свикване на Конгрес, която покана е
обявена в ТР с № 20210908113323, тъй като ответниците /189 футболни клубове, членове на
сдружението/ нямат право да искат свикването и провеждането на конгрес на ищцовото
сдружение по реда на чл. 26, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ЗЮЛНЦ. Правният си интерес от
предявяване на иска извежда от обстоятелството, че се явява трето за охранителния акт
лице, правата на което се засягат от този акт, доколкото провеждането на конгрес, свикан
при несъществуващо право на ответниците за това, ще доведе до вземането на
незаконосъобразни решения, чиято отмяна ще засегне правната сфера на ищеца. В исковата
молба се съдържа и искане за обезпечаване на този иск, чрез налагане на обезпечителна
мярка – „забрана за провеждане на Конгрес на БФС на основание несъществуващо право на
свикване“.
При така изложените в исковата молба фактически твърдения и отправено към съда
искане, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск е процесуално
недопустим. Съображенията за този извод на съдията-докладчик са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 2, изр. 2 от ГПК, издаденият охранителен акт се
отменя като последица от уважаване на иск, предявен от трето лице, чиито права са
засегнати от този акт, срещу лицата, които се ползват от акта. В случая ищецът твърди, че
има качеството на такова трето лице и предявява пред съда установителен иск по чл. 124, ал.
1 от ГПК, с предмет да бъде прието за установено, че ответниците /членове на сдружението/
нямат право да искат свикването и провеждането на конгрес на ищцовото сдружение по
реда на чл. 26, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. В случая, видно от изложените в
исковата молба фактически твърдения ищецът не желае да бъде установено съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, а желае да бъдат
1
установени определени факти, касаещи спазването на установената в чл. 26, ал. 1, изр. 2 от
ЗЮЛНЦ процедура, установяването на които според него ще установи основателността и
на искането по чл. 537, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, иск за
установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска
само в случаите, изрично предвидени в закона. В случая ищецът иска да бъдат установени
факти, чието установяване не е предвидено в закона да става по съдебен ред и което искане
всъщност цели преразглеждане на постановения от съда в производството по т. д. №
1736/2021 г. по описа на СГС окончателен охранителен акт, без да са налице твърдения за
наличие на правен спор между ищеца и ответниците, който да подлежи на разрешаване по
гражданскоправен ред. Съгласно решение № 135/10.03.2021 г. на ВКС, ТО, І ТО, по т. д. №
1653/2019 г., при постановяване на акт по чл. 26, ал. 1, изр. 2 от ЗЮЛНЦ за уважаване на
искането за свикване на общото събрание, съдът действа като охранителен орган - със
съдебния акт се осъществява исканото от съда съдействие в гражданските правоотношения,
които по-нататък продължават своето развитие. Определението на съда не разрешава спорен
предмет и не формира сила на пресъдено нещо, но влиза в сила и поражда целените с него
правни последици, като съдът не може да го отмени или измени. С оглед необжалваемостта
на този охранителен акт защитата срещу него при евентуалното му опорочаване следва да се
осъществи от лицето, което има интерес, по предвидения в чл. 537, ал. 2 от ГПК ред - с иск
за разрешаване на възникналия спор между третото лице и лицата, които се ползват от акта.
В случая ищецът няма качеството на трето лице по смисъла на закона, нито излага
твърдения за наличието на такъв спор. Изложените от ищеца твърдения за липса на
осъществен фактически състав на процедурата по чл. 26, ал. 1, изр. 2 от ГПК биха
рефлектирали върху законосъобразността на евентуално взети на свикания с охранителния
акт Конгрес решения, контрол върху чиято законосъобразност Съдът може да осъществи
при предявен иск по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 от ЗЮЛНЦ, като ищецът, в качеството му на
надлежен ответник по такъв иск, не разполага с активна процесуална легитимация да
предяви иска /такъв иск може да бъде предявен единствено от член на сдружението, негов
орган, или от прокурора, но не и от самото сдружение/. Затова, както постановеният
охранителен акт, така и установяването на неговите пороци, не е в състояние да се отрази на
правната сфера на ищеца, съответно да рефлектира върху негови законни права и защитими
интереси.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е недопустим, съответно исковата
молба следва да бъде върната – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Съгласно определение на САС № 3188/27.09.2016 г., по ч.гр.д. № 4011/2016 г., нормите
на чл. 129 и чл. 130 ГПК, уреждащи различни хипотези на процедиране при недопустим иск
– първата при нередовност на исковата молба /редовната ИМ е положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска/, а втората – за други хипотези на недопустимост, не
изискват задължителна поредност на визираните в нормите процесуалните действия. При
положение, че искът е недопустим в хипотезите на чл. 130 ГПК е безпредметно да се
отстраняват неговите нередовности по реда на чл. 129 ГПК. Затова и при констатирана от
съда недопустимост на иска по чл. 130 от ГПК е ненужно да се дават указания по реда на чл.
2
129, ал. 2 от ГПК, а исковата молба следва да бъде директно върната по чл. 130 от ГПК.
Предвид извода на съда за недопустимост на иска, следва да се остави без уважение и
заявеното в исковата молба искане за обезпечаването му. За пълнота следва да се отбележи
още, че заявената от ищеца обезпечителна мярка „забрана за провеждане на Конгрес на БФС
на основание несъществуващо право на свикване“ е недопустима и неподходяща по
смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. № 16726/14.09.2021 г.,
във връзка с която е образувано т. дело № 1860/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова молба съдебно производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното в исковата молба искане по чл. 389 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред Софийски
апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3