Р Е Ш Е Н И Е №260174
гр. ВРАЦА, 23.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 23.08.2021 год., в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Ангелова в. гр.
дело №127 по описа за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
с вх. №02081/12.02.2021год. по опис на ЧСИ Ц.Д., с рег. №900, с район на
действие Окръжен съд - Враца на В.П.С., чрез пълномощника си адв. А.Т. от САК,
против действията на ЧСИ Ц.Д., обективирани в постановление от 21.01.2021г. и акт
на ЧСИ Д. в покана за доброволно изпълнение с изх. №726/21.01.2021г. по
изп.дело №20209000400778, в частта, в която за разноски по делото са приети
адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв. и такса 1343.11 лв. по т.26
ТТРЗЧСИ.
Твърди се, че в обжалваните актове, съдебен
изпълнител е приел, че на осн. чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК
разноски по изпълнителното производство в размер на 1200.00 лв., адвокатско
възнаграждение. Поддържа се в жалбата, че съгласно разпоредбата на чл. 10 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размера на минималния хонорар за процесуално представителство, защита и
съдействие се определя от извършваните
процесуални действия. В тази насока се сочи, че към момента на връчване
на покана за доброволно изпълнение и изготвяне на постановлението от
21.01.2021г., процесуалният представител на взискателя е написал само молбата за
образуване на изпълнително дело, като не е извършвал други действия по
процесуално представителство, защита и съдействие по образуваното дело.Поддържа се, че в случая единствено се дължи сумата в размер на 200.00 лв. за образуване на
изп.дело. Твърди се, че с наложените по делото запори, сумата по изпълнителния
лист е събрана, с оглед на което липсва необходимост от последващи действия на
процесуалния представител на взискателя по процесуално представителство, защита
и съдействие, както и че изп.дело не се характеризира с каквато и да е правна и фактическа
сложност, за да обуславя завишения размер на адвокатския хонорар.
С жалбата се
обжалва и посочената в
поканата за доброволно изпълнение такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1343.11 лв. Посочва се, че съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, като под
термина събрана такса по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху
които такса по т. 26 не се дължи. Поддържа
се, че "целият дълг" представлява вземането по изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното производство, и не включва признатите от ЧСИ разноски на
взискателя, възложени в тежест на длъжника по изпълнението. Твърди
се, че в обжалвания акт инкорпориран в получената от
длъжника покана, съдебният изпълнител не е посочил ясно как е определена тази
сума по т. 26 от Тарифата. Посочва се, че сумата в размер на 1343.11 лв. е недължима
и неправилно начислена, тъй като съдебния изпълнител е начислил други суми
освен вземането по изпълнителен лист, за да бъде достигнат цитирания размер.
Поддържа се, че начислената такса по т. 26 от
Тарифата следва да бъде в размер на 1256.71 лв. с ДДС.
По делото е постъпила и молба с вх. №262235/16.03.2021г./п.к.15.03.2021г./ от жалбоподателя С., чрез
пълномощника си адв. Десислава Костова с искане да бъде спряно производството
по настоящето дело, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Излагат се съображения,
че производството по в.гр.дело №237/2020г. по опис на Окръжен съд – Враца, все
още не е влязло в сила и същото е висящо пред ВКС – гр.дело №3435/2020г.I
гр.о.,на ВКС. В молбата са наведени доводи, че след получаване поканата за доброволно
изпълнение по изпълнителното дело, жалбоподателя В.С. е депозирал частна жалба
срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 1703/2017г. по
описа на Районен съд - Козлодуй, на осн. чл. 404, т.1 и чл. 405, ал. 1 ГПК с
твърдения, че решение № 315/09.12.2019г. по гр. д. № 1703/ 2017г. на Районен
съд - Козлодуй и решение № 260003/13.08.2020г. по гр. д. № 237/2020 г. на
Окръжен съд - Враца, в частта, в която
е разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 5490.00
лева разноски по компенсация за две съдебни инстанции. Сочи се, че
частната жалба е получена в PC - Козлодуй на 12.02.2021г. като веднага е
препратена към ОС Враца за разглеждане. С определения постановени по в.ч.гр.д.
№ 91/2021г. и 92/2021г. по описа на ОС Враца, съдът е върнал жалбата на PC
Козлодуй за надлежното и администриране -
връчването и за отговор на другата
страна. В тази насока се посочва, че производството по частната жалба не е
приключило към момента на подаване на настоящото искане и същото е преюдициално по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК пред
производството по гр.д. 127/2021г. по описа на ОС Враца и по тази причина искат
неговото спиране.
Взискателя "БГ
Рент 2017" ЕООД в срока по чл.436, ал.3 ГПК не е депозирал възражение по
депозираната въззивна жалба.
В писмените мотиви по чл.
436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител изразява становище за
неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител сочи, че на 04.02.2021г. по делото е постъпило възражение от длъжника на
осн. чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност
на приетия за сметка на длъжника адвокатски хонорар на взискателя в размер на
1200.00лв. и е поискано намаляване до минималните предвидени размери по чл.10,
т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на дело, като алтернативно е направено искане, в
случай, че не бъде намалено до този размер, да се намали до минималния
предвиден размер по чл.10, т.2 - за образуване на дело и за процесуално
представителство. В тази насока съдебния изпълнител с постановление от
09.02.2021г. твърди, че е намалила приетия адвокатски хонорар от 1200.00лв. на
671,82 лв., изчислен на осн. чл.10, т.1 вр. т.2 вр. чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата, като за намаляването
на адвокатския хонорар с отделно постановление е редуцирана и дължимата при
пълно погасяване на задължението такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1343.11 лв. на
1305.09 лв.
Съдебният
изпълнител посочва,че противно на описаното в жалбата, по делото не са
постъпили суми, дългът не е погасен и длъжникът не е инициирал готовност да
изплати задължението. Поддържа, че от наложените обезпечителни мерки не са
постъпили суми, а фактическата и правна сложност на делото не може да бъде определена
в момента на образуването му. Изтъква в мотивите си и съображенията, че
взискателя е поискал налагане на възбрана на недвижи имот и при така
констатираното фактическо положение за да се стигне до удовлетворяване на
вземането очевидно ще следва да сочи и други способи с реализация на
запорираният недвижим имот, опис на други имущества и пр. Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ. В хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба,
пълномощникът на взискателя ще следва да извърши и други процесуални действия,
които да доведат до приключване на производството и удовлетворяване на
вземането, поради което не може да се приеме, че действията му са изчерпани с
подаването на молбата за образуване на делото и в този смисъл само за това да
му се дължи адвокатско възнаграждение.
По
отношение на второто изтъкнато в жалбата възражение, че не следва да се
начислява такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител върху размера
на приетия за събиране адвокатски хонорар, е налице противоречива съдебна практика.Според
първото становище, застъпено от жалбоподателя, включването на адвокатско
възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното
производство, в "събраната сума" по смисъла на т. 26 от Тарифата, е
незаконосъобразно - материалният интерес, върху който се изчислява
пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. А според
второто становище, към което се е присъединила ЧСИ Д. е че, разпоредбата на
т.26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски
по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство,
се включват, както в понятието "материален интерес" по смисъла на ч.
83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т.
26 от ТТРЗЧСИ. В обобщение, съдебния изпълнител поддържа, че извършените действията по намаляване на
приетия като разноски адвокатски хонорар на взискателя по делото и редуциране
на дължимата при пълно погасяване на задължението такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в
полза на съдебния изпълнител са правилни и законосъобразни и като такива следва
да бъдат потвърдени.
По искане на жалбоподателя,
с определение №260244/05.04.2021г. постановено по в.гр.дело №127/2021г. по
описа на Окръжен съд – Враца е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до
произнасянето по частните жалби срещу разпорежданията за издаване на изпълнителни
листа по гр.д.№1703/2017 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, по които е
образувано изп. дело №20209000400778 по описа на ЧСИ Ц.Д., с
влезли в сила съдебни актове.
В тази връзка служебно
по делото са приложени заверени преписи от определение №260279/22.04.2021г.
постановено по в.ч.гр.дело №169/2021г., влязло в законна сила на 22.04.2021г. и
определение №260260/12.04.2021г., постановено по в.ч.гр.дело №170/2021г.,
влязло в сила на 18.05.2021г., като и двете дела са по описа на Окръжен съд –
Враца.
С писмо с
изх.№62432/127/21 от 10.08.2021г. е изискано и съответно получено
гр.№1703/2017г. по опис на РС Козлодуй, по което са приложени в.ч.гр.дело
№169/2021г. и в.ч.гр.дело №170/2021г. и двете по описа на Окръжен съд – Враца.
С писмо с вх.№265050/16.08.2021г.
по опис на Окръжен съд – Враца са получени поисканите дела от Районен съд –
Козлодуй.
Ето защо, с оглед
приложените по делото влезли в сила съдебни актове, на основание чл. 230, ал.1 ГПК съда служебно с Определение №260320/19.08.2021г. е възобновил спряното
производство по в.гр.дело №127/2021г. по описа на Окръжен съд – Враца.
На основание чл.230,
ал.3 ГПК спряното производство е продължено от там където е спряно, а именно
съда да се произнесе по основателността на жалба с вх. №02081/12.02.2021год. по
опис на ЧСИ Ц.Д., с рег. №900, с район на действие Окръжен съд - Враца на В.П.С.,
чрез пълномощника си адв. А.Т. от САК, против действията на ЧСИ Ц.Д.,
обективирани в постановление от 21.01.2021г. и акт на ЧСИ Д. в покана за
доброволно изпълнение с изх. №726/21.01.2021г. по изп.дело №20209000400778, в
частта, в която за разноски по делото са приети адвокатско възнаграждение в
размер на 1200.00 лв. и такса 1343.11 лв. по т.26 ТТРЗЧСИ.
След като се запозна с приложеното копие от
изпълнително дело №20209000400778 по описа на ЧСИ при Ц.Д., с район на действие
Окръжен съд – Враца, и обсъди наведените от жалбоподателя и от частния съдебен
изпълнител доводи, настоящият съдебен състав приема за установено следното:
Изпълнително
дело №20209000400778 по опис на ЧСИ Ц.Д., с район на действие
Окръжен съд – Враца, с рег. №900 в
КЧСИ е образувано на 30.12.2020г. по молба с вх. №13399/03.12.2020г. на "БГ
Рент 2017" ЕОД против В.П.С. въз основа на изпълнителен лист от
10.09.2020г., издаден по ГД№1703/2017г. по описа на Районен съд - Козлодуй и
договор за цесия от 15.09.2020г. на вземането по изп.лист, с нотариално
удостоверяване на подписите при Нотариус А.В., с район на действие Районен съд
– Враца, с рег. №770 в Камарата на нотариусите в РБ. Претендираните суми са
следните:8297.67 лв., представляваща обезщетение за ползване на 11/12 ид.ч. на
поземлен имот с идентификатор 023009, находящ се в землището на с.Михайлово,
обл.Враца, както и за сумата в размер на 5490.00 лв. разноски за две съдебни
инстанции.
В
молбата е поискано налагане на възбрана на недвижим имот с идентификатор
48492.28.48 по плана на с.Михайлово, община Хайредин, представляващ земеделска
земя "нива", с площ 12621 кв.м., трета категория, както и запор на
банкови сметки на длъжника.
Към
молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за
процесуално представителство и защита на взискателя от адв.Т.Л., от който е
видно, че на представляващия взискателя адвокат е заплатено възнаграждение в
размер на 1200.00 лв. в брой, при подписване на договора.
С
постановление от 21.01.2021г. като разноски по делото за сметка на длъжника са
приети 1384.60лв., от които 72.00лв. авансово платени такси, 1200.00 лв.
адвокатски хонорар и разноски за държавни такси и пощенски разходи в общ размер
на 34.60лв. Наложени са запори на сметки на длъжника в "Първа
инвестиционна банка", "Райфайзенбанк България", "Уникредит
Булбанк" и "Юробанк България" и е вписана исканата възбрана. До
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.№726/21.01.2021г.,
получена лично по поща на 27.01.2021г.
На
04.02.2021г. по делото е постъпило възражение от длъжника на осн. чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на приетия за сметка на длъжника адвокатски хонорар на
взискателя в размер на 1200.00лв. и е поискано намаляване до минималните
предвидени размери по чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за образуване на дело, като алтернативно
е направено искане, в случай, че не бъде намалено до този размер, да се намали
до минималния предвиден размер по чл.10, т.2 - за образуване на дело и за
процесуално представителство.
С
Постановление от 09.02.2021 г. ЧСИ Д. е намалила приетия адвокатски хонорар от
1200.00лв. на 671.82 лв., изчислен на осн. чл.10, т.1 вр. т.2 вр. чл.7, ал.2,
т.4 от Наредбата.
За
намаляване на хонорара страните са уведомени: длъжника на 11.02.2021г. С постановление от 12.02.2021г.ЧСИ Д.
е редуцирала и дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1343.11 лв. на 1305.09 лв.
На
12.02.2021г. е депозирана жалба с вх.№02081 с идентични искания, като тези във
възражението пред съдебния изпълнител, като е направено искане за редуциране на
приетата такса по т.26 в полза на съдебния изпълнител до размера на 1256.71лв.
Жалбата е оставена без движение, като са дадени указания за отстраняване на
нередовности със съобщение с изх.№1540/12.02.2021г. С молба с
вх.№02337/22.02.2021г. същите са отстранени и е депозирана допълнителна жалба с
вх.№02338/22.02.2021г. по постановленията за намаляване на адвокатския хонорар
и намаляване на дължимата при пълно погасяване такса по т.26 в полза на
съдебния изпълнител.
Съдебният
състав намира жалбата за неоснователна.
Спорните въпроси в настоящето производство
се свеждат до това дали в базата за изчисляването на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъдат включени
авансово заплатените от взискателя прости такси и адвокатското възнаграждение
за изпълнителното производство, както и дали са правилно начислени от съдебния
изпълнител.
Пропорционална такса за изпълнение на
парично вземане се събира върху събраната сума. Всички такси и разноски по
изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на
длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е парично или непарично.
Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя.
Между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването
им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за
направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски,
а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е
материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното производство, но се събира в това производство. При липса на
доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя
за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от
предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй
като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по
принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за
приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани
разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение
на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по
изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани
от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително
дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало
задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по
изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по
изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на
длъжника.
Относно разпоредбата на чл. 26 ТТРЗЧСИ, уреждаща събирането на
пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане от ЧСИ, съдебната
практика непротиворечиво приема, че в производството пред ЧСИ пропорционалната
такса за изпълнение на парично вземане се дължи дори когато същото е извършено
в срока за доброволно изпълнение, но в настоящия случай това не е така.Освен
това, в чл. 26 ТТРСЗЧСИ изрично е предвидено, че в размера на паричното вземане
не се включват авансовите такси, за разлика от ТДТГПК, което налага извод, че
при изчисляване на събираната от ЧСИ пропорционална такса не следва да бъдат
включени авансовите такси и разноски. Не се начислява пропорционална такса
върху вече внесеното авансово възнаграждение за извършване на определени
действия. Заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в
базата при изчисляване таксата по л. 26 от Тарифата.
Съдебната практика на касационната
инстанция, залегнала в редица решения, като напр. Решение № 278/25.06.2012 г.
по гр. д. № 414/2012 г., ІV г. о. на ВКС, също приема, че разноските за
адвокатско възнаграждение следва да се включат в базата при изчисляване на
таксата за изпълнение на парично вземане.
При изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че в обжалваното постановление ЧСИ правилно е приел, че
направените от взискателя разноски за авансово заплатени прости държавни такси
не следва да се включват в базата при изчисляване таксата по чл. 26, и че
заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Процедирайки по този начин
ЧСИ правилно е определил дължимата пропорционална такса по чл. 26 от Тарифата.
Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. Тази норма е приложима и в изпълнителното
производство, като компетентен да се произнесе по молбата за намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност е съдебният изпълнител.
От доказателствата по делото се
установява, че досега са извършени ограничен брой действия във връзка с
изпълнителното производство против длъжника, от страна на пълномощника на
взискателя, а именно - изготвянето и подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело пред ЧСИ и подаване на молби, конкретизиращи исканията на
взискателя във връзка с установяване на имуществото на длъжника, върху което да
бъде насочено изпълнението и за налагане на запор върху същото. От
доказателствата по делото се установява, обаче, че след получаване на покана за
доброволно изпълнение длъжникът не е предприел такова,макар и да твърди в
жалбата, че е изпълнил задължението си по делото, т. е. не е платена нито
сумата по изпълнителния лист, нито безспорната част от разноските.
Следва да се отбележи и обстоятелството,
че ЧСИ Д., след като е била сезирана от
длъжника за редуциране на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение, същата се е произнесла, като от 1200.00лв. е
намалила същото на 671,82 лв., изчислен на осн. чл.10, т.1 вр. т.2 вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата, като за
намаляването на адвокатския хонорар с отделно постановление е редуцирана и
дължимата при пълно погасяване на задължението такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от
1343.11 лв. на 1305.09 лв.
Ето защо, извършените от ЧСИ Ц.Д. действия
са правилно извършени, а въззивната жалбата е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Мотивиран
от горното, Врачанския окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.
№02081/12.02.2021год. по опис на ЧСИ Ц.Д., с рег. №900, с район на действие
Окръжен съд - Враца на В.П.С., чрез пълномощника си адв. А.Т. от САК, против
действията на ЧСИ Ц.Д., обективирани в постановление от 21.01.2021г. и акт на
ЧСИ Д. в покана за доброволно изпълнение с изх. №726/21.01.2021г. по изп.дело
№20209000400778, в частта, в която за разноски по делото са приети адвокатско
възнаграждение в размер на 1200.00 лв. и такса 1343.11 лв. по т.26 ТТРЗЧСИ.
ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Ц.Д.,
с рег. №900, с район на действие Окръжен съд - Враца, като правилни и
законосъобразни.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........