Номер 19106.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20204001000268 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 23/14.02.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Плевен, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 29/17.02.2020 г.,
постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е осъдено ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на Т. Г. Р. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Плевен, ж.к. „Сторгозия“, **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП,
осъществено виновно от Й. Д. Г. на 21.10.2016 г., при сключена от собственика на лек
автомобил „Опел Корса“, с рег. № ЕН 05****, застраховка „Гражданска отговорност“ с
Полица № BG/23/116000171158, издадена от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД - София, със срок
на валидност от 06.01.2016 г. до 05.01.2017 г., сумата от 100 000 лв., ведно със законната
лихва съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, считано от 25.08.2018 г. до окончателното
изплащане, като за разликата от 100 000 лв. до 160 000 лв. и за лихвата преди 25.08.2018 г. е
отхвърлен иска като неоснователен. Осъдено е ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ № 7, ет.
5 да заплати на Т. Г. Р. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“,
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по компенсация в размер на 1
1
524.50 лв. Със същото решение е осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на
Р. Д. И. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, ***********, и
настоящ адрес: с. Гривица, Област Плевен, *******, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.), застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при ПТП, осъществено виновно от Й. Д. Г. на 21.10.2016 г., при сключена от собственика
на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ЕН 05****, застраховка „Гражданска отговорност“
с Полица № BG/23/116000171158, издадена от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД - София, със
срок на валидност от 06.01.2016 г. до 05.01.2017 г., сумата от 80 000 лв., ( деветдесет хиляди
лв.), ведно със законната лихва съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, считано от 25.08.2018 г. до
окончателното изплащане, като за разликата от 80 000 лв. до 120 000 лв. и за лихвата преди
25.08.2018 г. е отхвърлен иска като неоснователен. Осъдено е ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ №
7, ет. 5 да заплати на Р. Д. И. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к.
„Сторгозия“, ***********, и настоящ адрес: с. Гривица, Област Плевен, ******* разноски
по компенсация в размер на 2 181 лв. С решението е осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ №
7, ет. 5 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2, т. 4 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от
ГПК по бюджета на съдебната власт, в полза на Окръжен съд - Плевен, държавна такса от
7 175 лв. върху уважената част от исковете. Осъдено е ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ № 7, ет.
5 да заплати по бюджета на съдебната власт, в полза на Окръжен съд - Плевен сумата от
542.86 лв. – разноски за експертизи съобразно уважената част от исковете.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Т. Г. Р. , ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, ********** и Р. Д. И. , ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, ***********, и настоящ адрес: с. Гривица, Област
Плевен, ******* и двамата със съдебен адрес: гр. София, ж. к. „Младост“, *******, чрез адв.
Сашко Рударски от САК против Решение № 23/14.02.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019
г. по описа на Окръжен съд – Плевен, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
29/17.02.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е
неправилно. Излага се, че неправилен бил изводът на съда относно размера на
съпричиняване от пострадалата в съотношение 1:2 (1/3), който размер бил изключително
висок, предвид възрастта на пострадалата и физическото й състояние. Неправилно бил
определен и размерът на обезщетението за претърпените от ищците вреди, който се явявал
крайно недостатъчен и в противоречие с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на
ВС.
Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваната му част и да се
постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове в пълния им размер.
2
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000,
ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Л. и Р. Д. – изп. директори, съд. адрес:
гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 20 – 22, ет. 6, оф. 18, чрез адв. Т. Т. от САК, в който се
излага, че постановеното решение в отхвърлителната му част е правилно и
законосъобразно, а подадената жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Постъпила е въззивна жалба и от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А. Л. и Р. Д. – изп. директори, съд. адрес: гр. София, ул. „Уилям
Гладстон“ № 20 – 22, ет. 6, оф. 18, чрез адв. Т. Т. от САК против Решение № 23/14.02.2020
г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с Решение № 29/17.02.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Плевен.
В същата се излага, че решението, в осъдителната му част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. На първо място неправилна била преценката на
първоинстанционния съд за степента на съпричиняване от страна на пострадалата
определена в съотношение 1:2, като същото следвало да се определи над 50 %, доколкото
пострадалата в значителна степен е допринесла за вредоносния резултат. На следващо
място се излага, че размерът на определеното е неоснователно завишено, като не е
съобразено с практиката на съдилищата в страната, като се оспорват твърдените величини
на претърпените болки и страдания от ищците, социално-икономическото равнище на
страната и наличието на съпричиняване от страна пострадалата. Считат, че размерът на
съпричиняване следвало да бъде поне 1/2. Освен това такъв завишен размер на
претърпените болки и страдания не бил доказан по делото.
Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваната му част и да се
постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове в справедлив размер.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от Т. Г. Р. ,
ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ № 74Б, вх. А, ет. 8, ап. 23 и Р. Д. И. , ЕГН
********* от с. Гривица, Община Плевен, Област Плевен, *******, и двамата със съд.
адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ *******.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
3
Производството по търговско дело № 85/2019 година по описа на Окръжен съд –
Плевен е образувано въз основа на предявени от Т. Г. Р. от гр. Плевен и Р. Д. И. от с.
Гривица, Община Плевен, Област Плевен против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София
искове с посочено в молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
неимуществени вреди за сумата от 160 000 лв. за първия ищец и от 120 000 лв. за втората
ищца. В исковата молба се излага следното:
Ищците (първият – син, а втората – майка) твърдят, че на 21.10.2016 г., около 12.00 ч.
на път І-2 Русе – Варна, на километър 102+409, в близост до с. Развигорово, Област Шумен,
при ПТП, загива техният родственик С. М. Р.. Излага се, че на 21.10.2016 г., около 12.00 ч.
на път І-2 Русе – Варна, на километър 102+409, в близост до с. Развигорово, Област Шумен,
при управление на л.а. „Опел Корса“, с рег. № ЕН 05****, Й. Д. Г. от гр. Плевен, нарушил
правилата на движение по пътищата, допуснал ПТП с л.а. „Рено Туинго“, с рег. № РР
05****, като по непредпазливост причинил смъртта на С. М. Р. и А. О. Т.. Твърди се, че по
случая било образувано наказателно производство срещу Г., което приключило с влязла в
сила присъда, с която бил признат за виновен. Твърди се, че управляваното от Г. МПС било
застраховано в ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД. Считат, че са увредени лица и като такива
имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди – претърпени по време
и за периода на катастрофата, изразяващи се в силни болки, страдания, неудобство и
дискомфорт, като същите значително ги затруднили, затруднявали ги и в момента и ще
останели за в бъдеще. Твърдят, че са предявили по реда на чл. 380 от КЗ пред
застрахователната компания молба за сключване на извънсъдебно споразумение, но не
постигнали съгласие.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 160 000 лв. за първия ищец и от 120 000 лв. за
втората ищца, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 21.10.2016 г. до
окончателното им изплащане. Претендират разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София с
отговорът на исковата молба е оспорил предявените искове по основание и по размер. Заема
становище, не е налице изключителната вина на водача Й. Д. Г. за причиняване на
вредоносния резултат. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата е пътувала без предпазен
колан, а съпричиняването е основание за намаляване размера на застрахователното
обезщетение. Излага, че размерът на исковата претенция е силно завишен. Не се оспорва
наличието на болки и страдания в следствие смъртта на майката и дъщерята, но твърди, че
предложеният от застрахователя размер на обезщетението от 120 000 лв. общо – по 60 000
лв. за всеки ищец, е подходящо обезщетение. Оспорва се претенцията за лихви.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от Т. Г. Р. от
гр. Плевен и Р. Д. И. от с. Гривица, Община Плевен, Област Плевен. Оспорва се
твърдението в отговора за неоснователност на исковата претенция. Излага се, че в случая е
4
налице влязла в сила присъда на Окръжен съд – Шумен, като на основание чл. 300 от ГПК
може да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между деянието е вредоносния
резултат. Твърди се, че липсват аргументи за прилагане на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Заявяват, че
претендираните суми за обезщетение били съобразени с критериите за справедливост и
лимита на отговорност на застрахователя по „Гражданска отговорност“.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, гр. София. В същият се поддържа изразеното в отговора на исковата
молба, поддържат се направените възражения за прекомерно завишен размер на исковата
претенция, поддържа се становището за съпричиняване от страна на пострадалата.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.10.2016 г., около 12.00 ч., Й. Д. Г. и С. М. Р. пътували в управлявания от Г. лек
автомобил „Опел Корса“, с рег. № ЕН 05****, в посока от гр. Плевен към гр. Варна.
Движели се по първокласен път І-2 Русе – Варна, като в района на км 102+409, в близост до
с. Развигорово, Област Шумен, Й. Д. Г., нарушил правилата на движение по пътищата, като
автомобилът навлязъл в насрещната лента за движение, без видима причина за това, след
което последвал челен удар с движещия се в противоположната посока лека автомобил
„Рено Туинго“, с рег. № РР 05****, като по непредпазливост причинил смъртта на С. М. Р.,
ЕГН **********. При ПТП починал и пътникът в другия автомобил – А. О. Т..
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 42/21.10.2016 г. по описа на
ОД на МВР - Шумен в графа „пострадали” е отбелязано - С. М. Р. – починала.
Видно от Удостоверение за наследници Изх. № 14-598/20.02.2017 г. на Община
Плевен, Удостоверение за раждане – дубликат от 05.06.2018 г. на Община Плевен,
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена Изх. № 07-135/05.06.2018 г. на
Община Плевен, Удостоверение за идентичност на лице с различни имена Изх. №
191/11.06.2018 г. на Община Плевен, Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки №
168/28.05.2018 г. на Община Плевен, е че С. М. Р., ЕГН ********** (починала на 21.10.2016
г.) е майка на ищеца - Т. Г. Р. и дъщеря на ищцата - Р. Д. И. .
С Присъда № 9/02.04.2018 г., постановена по В.Н.О.Х.Д. № 15/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Шумен, влязла в сила на 22.12.2018 г., Й. Д. Г. от гр. Плевен е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, алтерн. втора, б.
„б“, предл. първо във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 21.10.2016
г., около 12.00 ч. на път І-2 Русе – Варна, на километър 102+409, в близост до с.
Развигорово, Област Шумен, при управление на л.а. „Опел Корса“, с рег. № ЕН 05****,
нарушил правилата на движение – чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и допуснал ПТП с л.а.
„Рено Туинго“, с рег. № РР 05**** и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. Р. и на
А. О. Т..
5
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от Й. Д. Г. бил застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – застрахователна полица №
BG/23/116000171158 със срок на действие от 06.01.2016 г. до 05.01.2017 г. в ответното ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД, гр. София.
На 25.05.2018 г. Т. Г. Р. и Р. Д. И. са предявили претенциите си за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на от по 190 000 лв. пред ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД, гр. София, за което била заведена Щета с № 0411-580-003-2018. Ответното дружество е
предложило сключването на извънсъдебно споразумение за обезщетение от по 60 000 лв. за
всеки един от ищците, но съгласие не е постигнато (молба вх. № 99-5710/15.11.2018 г.).
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – автотехническа експертиза,
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че
произшествието се състои в сблъскване между описаните МПС на път І-2 по посока гр.
Шумен - гр. Русе. Времето било ясно пътното платно сухо с ширина 7,2 м, разделено с
надлъжна линия от пътната маркировка. На км 102+409 се срещнали: „Опел Корса“, с peг. №
ЕН 05****, управляван от Й. Д. Г. и пътничка на предна дясна седалка С. М. Р. и автомобил
„Рено Туинго“, с peг. № РР 05****, управляван от О. А. Т. с пътник на предна дясна седалка
А. О. Т.. Когато автомобилите били на разстояние около 83 м. един от друг, автомобил
„Опел Корса“ навлиза в насрещната лента, лентата в която се движил автомобил „Рено
Туинго“ и двата автомобила се удрят челно. Мястото на удара е в дясната лента по посока
от гр. Шумен към Русе. При удара са пострадали, пътничката на предна дясна седалка С. М.
Р. в л.а. „Опел Корса“ и А. О. Т. - пътник на предна дясна седалка в автомобил „Рено
Туинго“. Дава заключение, че починалата е била без поставен обезопасителен колан. В
досъдебното производство № 165/2016 г. от направените снимки на 21.10.2016 г. при огледа
на ПТП на снимка № 25, 28, 29 на предното стъкло на „Опел Корса“ срещу предната дясна
седалка се виждало напуканото и деформирано предно стъкло на автомобил „Опел Корса“,
като в мястото на напукване на стъклото има изпъкване отвътре навън. На снимка 28 и 29
във вътрешните пукнатини на стъклото имало притиснати „захапани в пукнатините коси“.
На дясната седалка не се виждал колан, който да е в провиснало положение, както е бил
откачен от средната скоба, ако е бил ползван към момента на удара между автомобилите.
Заявява, че коланите при автомобилите са триточкови, като хоризонталната част задържа
тялото към седалката, а вертикалната към облегалката на седалката и двете части на
обезопасителния колан задържат тялото към седалката и облегалката да не се движи напред
при челен удар на автомобила. При наранявания на тялото в предната част, глава, ребра,
челно на главата на долните и горни крайници, зъбите това са телесни повреди от летеж и
удар на тялото в предното стъкло и части от арматурното табло на автомобила. Счупеното
предно стъкло срещу дясната седалка, затиснатата коса от вътрешната страна на предното
стъкло в пукнатините на стъклото според вещото лице водят до извода, че обезопасителния
колан на мястото на пътника на предна дясна седалка не е бил поставен при
произшествието. При челен удар и при поставен обезопасителен колан, той допълнително се
6
затягал и заключвал в момента на удара и след произшествието той не се връщал в ролката.
Твърди, че при поставен обезопасителен колан телесните повреди на пътниците в купето са
по-малки или незначителни. Вещото лице дава заключение, че мястото на удара между
автомобилите е в лентата за движение на автомобил „Рено Туинго“, скоростта на автомобил
„Опел Корса“ към момента на удара и преди ПТП е била 59,6 км/ч, а скоростта на автомобил
„Рено Туинго“ към момента на удара е била 55,62 км/ч. Дава заключение, че опасната зона
за спиране на автомобил „Рено Туинго“ при скорост на движение 15,45 м/с = 55,62 км/ч е
40,96 метра, а опасната зона за спиране при определената скорост 59,6 км/ч = 16,55 м/с е
47,50 метра за автомобил „Опел Корса“. Заключва, че водачите са били на по-малко
разстояние от сумата на дължините на опасните зони и не са имали техническа възможност
със спиране да предотвратят на произшествието. Дава заключение, че водачът на л.а. „Рено
Туинго“ е имал видимост и е възприел насрещно движещия се л.а. „Опел Корса“ в момента
на пресичане на непрекъснатата осева линия, но в този момент л.а. „Рено Туинго“ е бил на
40,96 м от мястото на удара и водачът му не е имал техническа възможност да избегне удара
чрез аварийно спиране, тъй като е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила 40,96
м. Вещото лице дава заключение, че причина за настъпване на ПТП са неправилните
действия на водача на л. а. „Опел Корса“, който не е контролирал непрекъснато автомобила,
бездействие от страна на водача при движение на автомобила, навлязъл в лентата за
насрещно движение в опасната зона за спиране на л.а. „Рено Туинго“, като водачът на „Рено
Туинго“ не е имал техническа възможност да избегне удара чрез аварийно спиране или
отклоняване автомобила надясно. Заявява, че действията на водача на автомобил „Опел
Корса“ са в причинно следствена връзка за настъпилото ПТП.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – медицинска експертиза,
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че
уврежданията на Р.а са резултат от тъпи травми, нанесени с много голяма сила (т.н.
инерционна травма). Механизъма на тяхното получаване добре може да бъде обяснен с
удари на тялото в части на купето на автомобила при рязката промяна на скоростта и
посоката и последващите деформации и хлътвания, при ПТП, за което се съобщава в делото.
Заявява, че отговор на въпроса „дали починалата е била със закопчан предпазен колан“, по
медицински данни, може да се даде само при наличие на т.н. „контактен отпечатък“ под
форма на охлузване и/или кръвонасядане, с характерна „ивицеста“ форма с ширина около 4
см., локализирано по кожата на гърдите и/или корема, като в случая липсвало описание на
външни следи от травматични увреждания по кожата на гърдите и корема, каквито е
възможно да се получат при поставен предпазен колан. Заявява, че от медицинска гледна
точка това не изключва възможността пострадалата да е била с колан поради следните
причини: 1) подобни „контактни отпечатъци“ от автомобилни колани се получават много
рядко (3-4 % от пострадалите); 2. наличието на дрехи, особено по-плътни, през есенно-
зимния сезон, играят роля на „защитна преграда“ и намаляват възможността за поява на
„контактни отпечатъци“ от автомобилните колани по кожата. Вещото лице дава заключение,
че имайки предвид тежките деформации по автомобила (видно от приложения албум) и
7
заключението на автотехническата експертиза, че се касае за „челен удар (приоритетно в
дясно) между два леки автомобила“, че е напълно възможно, така нанесените травми, довели
до смъртта на Р.а да се получат и при поставен предпазен колан. Дава заключение, че на Р.а
са нанесени следните телесни увреждания: тежка гръдна травма, изразяваща се в разкъсване
(руптура) на възходящата част на аортата, масивен излив на кръв в двете гръдни половини
(повече в ляво), счупване на шест ребра в ляво (от II до VII по средна ключична линия),
счупване на гръдната кост, пълно прекъсване на гръбначния стълб между VI-VII шийни
прешлени с прекъсване на гръбначния мозък в тази област, множество охлузвания по лицето
и лявата ръка, разкъсно-контузна рана на долната устна с избиване на долните зъби-резци в
ляво и дясно, разкъсно-контузна рана в лява слепоочно-тилна област на главата,
кръвонасядания по двете колена и предните повърхности на двете подбедрици. Заявява, че е
налице пряка (директна) връзка между получените при ПТП-то травми и смъртта.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – психологична експертиза,
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че психичните
щети, следствие смъртта на Р.а при ПТП, са с хроничен характер и при двамата ищци, като
има неоспорими маркери за наличие на симптоми на посттравматичен стрес и това влошава
качеството на живот на ищците. Дава заключение, че няма ясно очертана, предвидима
времева рамка, в която да се овладеят симптомите по посттравматичния стрес, не може да се
преодолее болката от смъртта, като се следват някакъв модел или набор от правила.
Заключава, че и двамата ищци имат нужда от допълнителна, специализирана, подкрепяща
опитите им за справяне, намеса на специалист, като това ще отнеме значителен времеви и
финансов ресурс на ищците. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ищците не са
споделили да са ползвали специализирана медицинска помощ и да са приемали
медикаменти.
От показанията на св. Н. Р. – баба (по бащина линия) на ищеца Т. се установява, че
когато майката е починала при катастрофа ищецът бил студент. Понесъл е много тежко
загубата, тъй като всяко дете има нужда от майка. Бил много близък с майка си, с която
живеел след раздялата на родителите му. Много добре с справял с учението и работата,
защото „иска да докаже на майка си, ако го гледа отгоре, че може.“
От показанията на св. Т. С. – съседка на ищцата Р. И. се установява, че след
катастрофата, при която е починала дъщерята, майката напълно се е променила. Не можела
да спи, нервно й били, ръцете й треперяли, изживявала тежко случилото се, „болна е с една
дума“. Крепяло я само внучето като „останала една частичка от дъщеря й“. заявява, че
починалата С. редовно идвала при майка си, която е живеела сама след смъртта на съпруга
си.
От показанията на св. Й. Г. – причинил ПТП се установява, че пътували с
пострадалата в посока Варна, като тя била на предната седалка. Няма спомен дали
пострадалата е била с обезопасителен колен. Няма спомен след удара.
8
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 23/14.02.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Плевен, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 29/17.02.2020 г.,
постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е постановено от
законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по
смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия
гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска отговорност е
правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи
застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща
дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
9
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 25.05.2018
г. Т. Г. Р. и Р. Д. И. А. са предявили претенциите си за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на от по 190 000 лв., по които не е постигнато споразумение (т.е.
застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че при
настъпилото ПТП на 21.10.2016 г., около 12.00 ч., Й. Д. Г. и С. М. Р. пътували в
управлявания от Г. лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ЕН 05****, в посока от гр. Плевен
към гр. Варна. Движели се по първокласен път І-2 Русе – Варна, като в района на км
102+409, в близост до с. Развигорово, Област Шумен, Й. Д. Г., нарушил правилата на
движение по пътищата, като автомобилът навлязъл в насрещната лента за движение, без
видима причина за това, след което последвал челен удар с движещия се в
противоположната посока лека автомобил „Рено Туинго“, с рег. № РР 05****, като по
непредпазливост причинил смъртта на С. М. Р., ЕГН **********. При ПТП починал и
пътникът в другия автомобил – А. О. Т..
Горното е установено с влязла в сила присъда на наказателния съд, която съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно обстоятелствата
извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца, като съгласно
трайната съдебна практика задължителната сила на присъдата се разпростира и върху
приетите от наказателния съд квалифициращи признаци на деянието, имащи значение за
неговата квалификация.
Вследствие на ПТП водачът Г. по непредпазливост причинил смъртта на С. М. Р. –
наследодател на ищците.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че в
случая са налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Не е спорно, че към датата на процесното пътно-транспортно произшествие е
10
съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение увреждащия
автомобил лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ЕН 05**** с ответното дружество.
Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
пострадалият чрез своето противоправно поведение е допринесъл в съвкупния
съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност до
настъпване на процесния вредоносен резултат (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД), както и дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
По делото се установи, че починалата в ПТП е била на 43 години. Живеела е заедно
със сина си (ищецът Р.), същевременно контактувала непрекъснато с майка си (ищцата И.),
помагала им е, имали са отношения на близост, обич, уважение, взаимна привързаност и
взаимопомощ. След смъртта й животът на майка й и сина й се променили, те тежко
преживявали невъзвратимата липса. Загубили подкрепата, която тя им оказвала. Ищците не
били преодолели мъката си.
Свидетелските показания, макар и повърхностни, касаят лично възприети от
свидетелите факти, показанията са житейски логични, не се опровергават от доказателства
по делото и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
Следва да се отчетат и конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия, както и съдебната
практика. Минималният размер на застрахователните суми по застраховка „Гражданско
отговорност“ за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до
01.01.2010 г. е бил 700 000 лв., а след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000 лв., след
11.06.2012 г. е 2 000 000 лв.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази
11
им част (определяне размера на дължимото обезщетение), поради което на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от 150 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за
ищеца Т. Р. и 120 000 лв. за ищцата Р. И..
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира за неоснователно и недоказано
възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП
и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД налага разбирането, че за да е
налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от
ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – напр. Решение №
206/12.03.2010 г., постановено по т.д. № 35/2009 г. по описа на ВКС на РБ. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.
7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
Т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за
размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите
си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
От приетото по делото заключение на съдебната - автотехническа експертиза, което
12
съдът кредитира напълно, се установява, че пострадалата С. Р.а по времена ПТП е била без
поставен обезопасителен колан. Вещото лице дава заключение, че в случая предната дясна
седалка се виждало напуканото и деформирано предно стъкло на автомобил „Опел Корса“,
като в мястото на напукване на стъклото има изпъкване отвътре навън, във вътрешните
пукнатини на стъклото пък имало притиснати „захапани в пукнатините коси“. Освен това на
дясната седалка не се виждал колан, който да е в провиснало положение, както е бил откачен
от средната скоба, ако е бил ползван към момента на удара между автомобилите.
От приетото по делото заключение на съдебно - медицинска експертиза, което съдът
кредитира напълно, се установява, че предвид тежките деформации по автомобила (видно от
приложения албум) и заключението на автотехническата експертиза, че се касае за „челен
удар (приоритетно в дясно) между два леки автомобила“, че е напълно възможно, така
нанесените травми, довели до смъртта на Р.а да се получат и при поставен предпазен колан.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в случая смъртта е настъпила вследствие
разкъсване на аортата, причинено от т. нар. инерционна травма и това е възможно и дори
при констатираните от автотехническата експертиза скорости на двата автомобила – малко
над 50 км/ч.
При тези данни и с оглед събраните в рамките на производството по настоящето дело
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото се установи безспорно и
категорично твърдението на ответника, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен
колан, установи се нарушение на разпоредбите на чл. 137а от ЗДвП и чл. 182, т. 2 от
ППЗДвП, освен посоченото противоправно поведение на водача на лекия автомобил Й. Д.
Г..
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира
напълно, се установи обаче безспорно и категорично, че доколкото травмите при
пострадалата С. Р.а са получени по механизма описан в автотехническата експертиза, е
вероятно предпазният колан да не би могъл да предотврати травмите, респ. да предотврати
настъпването на тежките и смъртоносни травматични увреждания, т. е. не се установи
соченото нарушение на правилата за движение от страна на пострадалата Р.а да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените от Т. Г. Р. от гр. Плевен и
Р. Д. И. от с. Гривица, Община Плевен, Област Плевен против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди са основателни и доказани до размер на 150 000 лева –
за ищеца Т. Р. и 120 000 лева – за ищцата Р. И.. В останалата си част предявените искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането са неоснователни и
недоказани.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
13
Ищците са сезирали застрахователя на 25.05.2018 г. с искане за заплащане на
застрахователно обезщетение. След изискване на писмени доказателства от ищците и
представянето и представянето им ответното дружество е предложило сключването на
извънсъдебно споразумение за обезщетение от по 60 000 лв. за всеки един от ищците, но
съгласие не е постигнато (молба вх. № 99-5710/15.11.2018 г.).
След изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, ищцата е предявила на
11.03.2019 г. исковата молба по чл. 432, ал. 1 КЗ, предмет на делото. В нея се претендира
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деликта – 21.10.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.
С оглед изложеното, ответникът по иска е изпаднал в забава на 19.07.2018 г.,
доколкото на 27.06.2018 г. е представил всички искани от него доказателства по чл. 106, ал.
3 от КЗ и от когато законът свързва течението на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т.
1 КЗ.
Независимо, че за периода от 25.05.2018 г. (когато е уведомен) до 18.07.2018 г. вкл.
застрахователят не е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл. 429,
ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования
делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая застрахователят е
уведомен за застрахователното събитие на 25.05.2018 г. с предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, поради което за периода от 25.05.2018 г. до 18.07.2018 г.
ответникът дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ.
Предвид изложените съображения, неправилен е изводът на първостепенния съд за
дължимост от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 25.08.2020 г. до
окончателното му изплащане, поради което обжалваното решение в тази му част следва да
бъде отменено и законната лихва да се присъди от 25.05.2018 г.
14
Крайните изводи на въззивната инстанция, по отношение размера на присъдените
неимуществени вреди, не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
Решение № 23/14.02.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 29/17.02.2020 г., постановено по
т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Т. Г. Р. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София иск за сумата от 100
000 лв. до сумата от 150 000 лв. и с която е отхвърлен е предявеният от Р. Д. И. против ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД, гр. София иск за сумата от 80 000 лв. до сумата от 120 000 лв., е
неправилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК следва да се
отмени и да се постанови друго такова, с което: ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да бъде
осъдено да заплати на Т. Г. Р. и Р. Д. И. допълнително сумата 50 000 лева за Т. Р. и 40 000
лв. за Р. И. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на смъртта на
майката на първия и дъщеря на втората ищца - С. М. Р., при ПТП, осъществено виновно от
Й. Д. Г. на 21.10.2016 г., при сключена от собственика на лек автомобил „Опел Корса“, с
рег. № ЕН 05****, застраховка „Гражданска отговорност“ с Полица № BG/23/116000171158,
издадена от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД - София, със срок на валидност от 06.01.2016 г. до
05.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението. В останалата си част, с което е отхвърлен за
сумата над 150 000 лв. до претендираните 160 000 лв. за ищеца Т. Р. иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е правилно и следва да се потвърди. Решението следва да
се отмени и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху
присъдените обезщетения за периода 25.05.2018 г. до 25.08.2018 г.
Жалбоподателите - ищци не са представили доказателства за направени разноски
пред въззивната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат.
Предвид обстоятелството, че ищците са освободени от заплащането на държавна
такса и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт
държавна такса за производството пред въззивния съд в общ размер на 5 400 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 23/14.02.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Плевен, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 29/17.02.2020
г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, В ЧАСТТА , с
която е отхвърлен предявеният от Т. Г. Р. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен,
15
ж.к. „Сторгозия“, ********** против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 иск за сумата
от 100 000 лв. до сумата от 150 000 лв. и с която е отхвърлен е предявеният от Р. Д. И. , ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, ***********, и настоящ адрес:
с. Гривица, Област Плевен, ******* против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 иск за
сумата от 80 000 лв. до сумата от 120 000 лв., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Л. и Р. Д. –
изп. директори да заплати на Т. Г. Р. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к.
„Сторгозия“, ********** сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева (допълнително,
представляваща разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв.), застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от Й. Д. Г. на 21.10.2016
г., при сключена от собственика на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ЕН 05****,
застраховка „Гражданска отговорност“ с Полица № BG/23/116000171158, издадена от ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД - София, със срок на валидност от 06.01.2016 г. до 05.01.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 25.05.2018 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 409 от
КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Л. и Р. Д. –
изп. директори да заплати на Р. Д. И. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к.
„Сторгозия“, ***********, и настоящ адрес: с. Гривица, Област Плевен, ******* сумата от
40 000 (четиридесет хиляди) лева (допълнително, представляваща разликата над 80 000 лв.
до 120 000 лв.), застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП,
осъществено виновно от Й. Д. Г. на 21.10.2016 г., при сключена от собственика на лек
автомобил „Опел Корса“, с рег. № ЕН 05****, застраховка „Гражданска отговорност“ с
Полица № BG/23/116000171158, издадена от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД - София, със срок
на валидност от 06.01.2016 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
25.05.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 409 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23/14.02.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
29/17.02.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в
останалата му част.
ОТМЕНЯВА Решение № 23/14.02.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
29/17.02.2020 г., постановено по т. д. № 85/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в
частта, с която са отхвърлени предявените от Т. Г. Р. , ЕГН **********, с постоянен адрес:
16
гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, ********** и Р. Д. И. , ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, ***********, и настоящ адрес: с. Гривица, Област Плевен,
******* против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Л. и Р. Д. –
изп. директори иск за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за
периода от 25.05.2018 г. до 25.08.2018 г., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Л. и Р. Д. –
изп. директори да заплати на Т. Г. Р. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к.
„Сторгозия“, ********** законна лихва върху присъденото обезщетение и за периода от
25.05.2018 г. до 25.08.2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Л. и Р. Д. –
изп. директори да заплати на Р. Д. И. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к.
„Сторгозия“, ***********, и настоящ адрес: с. Гривица, Област Плевен, ******* законна
лихва върху присъденото обезщетение и за периода от 25.05.2018 г. до 25.08.2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Л. и Р. Д. –
изп. директори, да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт (по сметка на
Апелативен съд – Велико Търново) сумата в размер на 5 400 (пет хиляди и четиристотин)
лв. - представляваща държавна такса за производството пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17