№ 158
гр. Костинброд, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р. С. – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20241850100853 по описа за 2024 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ / и чл. 86 от ЗЗД.
С Решение № 314 / 26.09.2024 г. постановено по в.гр.д. № 267 / 20204 г. по
описа на Софийски окръжен С., С.ът е обезсилил Решение № 10 / 08.01.2024 г.
постановено по гр. д. № 573 / 20222 г. по описа на РС – Костинброд и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав.
Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 5539 /
02.10.2024 г. подадена от Н. С. О., ЕГН ********** от гр. С., чрез адв. М. -
САК против С Р. С., Булстат : ****, с адрес : гр. С., представляван от
председателя А. А. и Софийски градски С., Булстат : ****, с адрес : гр. С.,
представляван от К. Х. Т..
В С.ебно заседание на 18.02.2025 г. / л. 33 / С.ът по искане на
упълномощеният защитник на ищцата – адв. П. – С. – САК е прекратил така
предявеният иск срещу СГС, тъй като иск срещу тях е оттеглен на основание
чл. 232 от ГПК.
С исковата молба се твърди, че ищцата е била страна по гр. д. № 3006 /
2013 г., 43 – състав. Исковата молба е бил подадена на 24.01.2013 г., като в
това производство е била разгледана претенция на ищцата против
1
собствениците на Етажна собственост / ЕС / в гр. София за заплащане на
разлика между платени от ищцата разноски и месечни вноски за поддържане
на ЕС.
Ищацата сочи, че след като исковата молба е била оставена без
движение, същата е изпълнила указанията на С.а, като на 11.04.2013 г. е
депозирала молба. Делото отново е оставено без движение с разпореждане от
21.06.2013 г. и са дадени указания на ищцата, която същата отново изпълнява
в срок и на 25.07.2013 г. ищцата отново изпълнява указанията на С.а. И на
31.07.2013 г. за трети път С.ът оставя Им без движение и дава указания на
ищцата, които същата изпълнява на 15.08.2013 г. И на 06.11.2013 г. С.ът
изпраща препис от ИМ и допълнителните молби за отговор на ответника по
реда на чл. 131 от ГПК.
Ищцата подробно посочва насрочванията на С.ебните заседания на СРС,
като същата сочи, че до приключване на делото пред СРС са проведени девет
о.с.з., изслушано е заключение по една С.ебно счетоводна експертиза и
допълнителна такава. Твърди, че производството по разглеждането на делото е
приключило пред СРС на 22.02.2018 г., когато е обявено за решаване, като
решението е постановено в срок на 13.03.2018 г.
След което С.ът е отхвърлил исковете на ищцата и същата на 18.04.2018
г. е подала въззивна жалба, като същата е администрирана до 19.06.2018 г.,
когато е изпратена ведно с делото на СГС, където е било образувано в.гр.д. №
8630 / 2018 г. Твърди, че на 27.07.2018 г. е постановено разпореждане от
С.ията докладчик пред СГС, като делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на
10.04.2019 г., когато делото е обявено за решаване и на 25.06.2019 г. е
постановено решение на въззивната инстанция, с което се потвърждава
първоинстанционният С.ебен акт. Твърди, че е подала касационна жалба на
10.09.2019 г., като след изпълнение на указанията на С.а и администриране на
касационната жалба, на 28.11.2019 г. делото е изпратено на ВКС.
Ищцата твърди, че от подаване на ИМ до изпращане на делото на ВКС
са изминали шест години, десет месеца и пет дни, като е нарушено правото й
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Твърди, че от това
забавяне са настъпили вреди, изразяващи се в гняв и ярост, предизвикани от
безсилие. Твърди, че изпитвала гняв към адвокатите, към държавата и към
С.ийското съсловие. Твърди, че е изпадала в истерия при добронамерено
2
запитване за хода на производството. Твърди, че е преживяла негативни
емоции – очакване, напрежение, тревога, безнадеждност, безсилие и отчаяние.
Ищцата е подала заявление рег. № РС – 20 – 172 / 10.06.2020 г. до
Инспектората на ВСС, като споразумение не е било сключено, но процедурата
по глава трета „а“ от Закона за С.ебната власт е приключила, по която е
предложено обезщетение в размер на 700.00 / седемстотин / лева.
С оглед на гореизложеното ищцата моли С.ът да постанови решение, с
което да оС.и С Р. С., Булстат : **** да й заплати обезщетение в размер на 5
000.00 / пет хиляди / лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в следствие на нарушено право на разглеждане на гр. д. № 3006 / 2013 г. по
описа на СРС, 43 – състав, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба – 10.03.2022 г. до окончателно
погасяване на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Софийски Р. С. е подал писмен
отговор, в който сочи, че така предявения иск е неоснователен и недоказан,
като излага подробно доводите си. Същият сочи, че производството по делото
е било с висока правна и фактическа сложност , налагащи събирането и
анализирането на голям обем доказателства. Също така сочи, че от събраните
по делото доказателства се установява иконфликт между ищцата и нейните
съседи, което също би довело да нейните негативни емоционални реакции, а
не само от забавянето на делото. Същата по никакъв начин не е показала
недоволство от продължителността на процеса, т.е. не е депозирала жалба за
бавност и т. н. Претендират се направените по делото разноски.
В С.ебно заседание ищцата редовно призована явява се лично и заедно
със своя упълномощен защитник адв. П. – С. – САК, която поддържа исковата
молба и излага подробно доводите си.
Ответникът Софийски Р. С. не изпраща представител, но е депозирал
становище вх. № 2128 / 14.04.2025 г., с което моли С.ът да постанови решение,
с което да отхвърли така предявения иск, като неоснователен и недоказан, по
изложените в отговора на ИМ доводи.
Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор И.,
който взема становище, че така предявеният иск е основателен, тъй като са
налице периоди на забавяне в разглеждането и решаването на воденото от
ищцата дело пред СРС.намира, че следва да бъде определено от С.а едно
справедливо обезщетение, като при неговото определяне да се вземат предвид
3
допълнителните фактори, които са допринесли за забавяне на
производството.
С.ът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното :
По делото се установи, а и не се спори между страните, че с искова молба
вх. № 1554 / 24.01.2013 г. ищцата е предявила против собствениците на ЕС в
гр. София иск с правно основание чл. 61 от ЗЗД и цена на иска : 19 241.18
лева.
След като три пъти исковата молба е оставяна без движение ищцата на
15.08.2013 г. е отстранила последните нередовности на ИМ и същата е била
изпратена за отговор на ответника на 06.11.2013 г. Отговорът е постъпил на
16.12.2013 г., в последния ден от срока по 131 от ГПК. Производството е
прекратено на 24.01.2014 г., като остава неизвестно кога е отменено това
определение, но определение по чл. 140 от ГПК е постановено на 06.06.2014
г., като първото заседание е било насрочено за 01.07.2014 г. С определението е
допуснато извършване на ССчЕ, определен е депозит, който е внесен от
ищцата на 24.06.2014 г., но не е изготвено заключение от вещо лице, поради
недостатъчно време. В заседанието на посочената дата е приет доклада, като
делото е било отложено за 07.10.2014 г., като един ден преди това заседание
ВЛ е поискало да бъде заменено.
В проведеното С.ебно заседание на посочената дата ищцата е била
задължена да представи оригинали на доказателства и вещото лице е
заменено с друго такова. Делото е насрочено за 10.02.2015 г. На тази дата С.ът
не е дал ход, оставил е ИМ без движение за представяне на доказателства за
надлежно избран управител на ЕС, като е насрочил делото за 12.05.2015 г.
Налице е молба подадена от ищцата от 17.02.2015 г. за спиране на
производството до избор на управител, като е изискана информация от
ответника за регистрираните при районната администрация управителни
органи, каквито са представени. По делото липсва приложен протокол от
заседание на 12.05.2015 г. В закрито заседание на 15.05.2015 г. делото е
насрочено за открито заседание на 06.10.2015 г. Един ден преди заседанието
ВЛ е поискало удължаване на срока за изготвяне на заключението. В с.з. е
4
даден ход, приети са доказателства от ответника и делото е насрочено за
08.03.2016 г. Един ден преди заседанието ВЛ е уведомило за частично
изготвяне на заключение и прави искане за удължаване на срока за изготвяне
на експертизата. В с.з. е даден ход на делото и същото е отсрочено за
27.09.2016 г. По неизвестни причини делото е преразпределено на друг С.ия
докладчик, който в з.з. на 25.07.2016 г. е пренасрочил делото за 29.09.2016 г. В
С.ебно заседание на тази дата е даден ход, констатирано е получено
заключение на ВЛ, но извън срока, поради което делото е насрочено за
14.03.2017 г. В С.ебно заседание на тази дата са изслушани възражение на
ответника, прието е заключение на ВЛ и по искане на ищцата е била
допусната допълнителна задача към вещото лице, определен е депозит и
делото е насрочено за 22.06.2017 г. Допълнителното заключение е представено
на 16.06.2017 г., извън срока, поради което в С.ебното заседание не е прието, а
делото е отсрочено за 22.02.2018 г. В С.ебно заседание на посочената дата е
даден ход, прието е допълнително заключение, даден е ход на устни
състезания и С.ът е обявил, че ще се произнесе с решение, каквото е
постановено на 13.03.2018 г. В хода на всички заседание пред СРС Н. О. се е
явявала лично и с упълномощен адвокат.
На 18.04.2018 г. е подадена въззивна жалба от О., по която след даване на
указание за заплащане на ДТ – отстранено на 17.06.2018 г., на 19.06.2018 г. е
разпоредено жалбата и делото да се изпратят на СГС, където са постъпили на
28.06.2018 г. С разпореждане от 27.07.2018 г. въззивното дело пред ответника
СГС е насрочено за 10.04.2019 г. В С.ебното заседание на посочената дата са
приети нови доказателства за представителна власт на ответника и делото е
обявено за решаване, а решение е постановено на 25.06.2019 г. Касационната
жалба от ищцата Н. О. е подадена на 10.09.2019 г., която е администрирана до
28.11.2019 г., когато делото е изпратено на ВКС, където е постъпило на
02.12.2019 г. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че след
оставяне на касационната жалба без разглеждане и отмяна на този акт, с
определение от 11.03.2020 г. не е допуснато касационно обжалване на
решението на СГС, а така също е без значение, че са отхвърлени изцяло
исковете на Н. О., предявени срещу Етажна собственост и Актът е постановен
на 08.01.2024 г.
С.ът кредитира показанията на свидетелите Г. И. Т. и Л. Н. П., тъй като
същите не са противоречиви и от същите се установява, психическото
5
състояние на ищцата относно несвоевременното решаване на делото, както и
обстоятелството, че според свид. П., който е адвокат, воденото дело пред СРС
не е било сложно за разглеждане. Но в същото време свидетелите сочат, че
отношенията между ищцата и съседите, както и охраната на блока са били
влошени, заради водените дела, т.е. ищцата отново е изживявала
неуважението от съседите, които са влияли на нейното емоционално
състояние.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и С.ебна част, като до С.ебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
В това производство /и в административната, и в С.ебната част/ страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
представлява от министъра на правоС.ието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в С.ебната - от С.а, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от
държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е
причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява /,
следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на
дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в С.ебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, С.ът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
6
получи удовлетворение в С.а.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив С.ебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето на
неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен С.,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и Софийски Р. С. се разглеждат като едно
цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото
следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на С.ебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, С.ът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са доказателствата, че Н. С. О., ЕГН ********** от гр. С.
е предявил срещу собствениците на Етажна собственост / ЕС / в гр. София
7
искова молба, по която е било образувано гр.д. № 3006 / 2013 г. по описа на
СРС, което е започнало на 24.01.2013 г. и е завършило на 13.03.2028 г. с
постановено решение, след което е депозирана жалба от ищцата и делото е
било изпратено по компетентност на СГС на 20.06.2018 г., т. е. същото е
продължило 5 години, 4 месеца и 27 дни пред първата инстанция.
Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с
правна и фактическа сложност. Страните по гр.д. 3006 / 2013 г. по описа на
СРС, ГО, 43 - състав не са имали виновно, недопустимо процесуално
поведение, което да е довело до отлагане и забавяне на делото. Но и С.ът е
отложил няколко пъти делото, с оглед замяна на вещото лице с друго, както и
с оглед, че два пъти експертизите не са били представени в предвидения от
закона 7 – дневен срок преди заседанието.
Засегнатият интерес на Н. С. О., ЕГН ********** съвместно с
установеното нарушение на принципа за разумен срок, водят до извод, че е
осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е
налице нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са
свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с
нематериалните блага.
Във връзка с претенцията в размер на 5 000.00 / пет хиляди / лева –
неимуществени вреди, настъпили в следствие на нарушено право на
разглеждане на гр. д. № 3006 / 2013 г. по описа на СРС, 43 – състав, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
10.03.2022 г. до окончателно погасяване на задължението, С.ът намира същата
за частично основателна, като счита, че следва да уважи така предявеният иск
до 3 000.00 / три хиляди / лева, като отхвърля иска като неоснователен до
пълния предявен размер от 5 000.00 / пет хиляди / лева.
При определяне размера на обезщетението С.ът отчита и обстоятелството,
че производството пред СРС от подаване на исковата молба – 24.01.2013 г. до
изпращане на въззивната жалба на СГС – 20.06.2018 г. е продължило 5 години,
4 месеца и 27 дни, което надвишава разумния срок за разглеждане на
гражданско дело от такъв тип. Поведението на С.а е довело до забавяне на
8
производството.
По С.ебноделоводните разноски :
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или
частично, С.ът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска. По делото е направено искане от ищеца присъждането на
разноски в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3,
изр. 1, пр. 2 ЗОДОВ, и при частично уважаване на иска ответниците дължат и
следва да бъдат оС.ени да заплатят изцяло на ищеца, направените от
последния разноски за внесена държавна такса по делото /така решение №
353/06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о/, а по отношение на
адвокатския хонорар, такъв се дължи съразмерно с уважената част от
исковете.
В конкретния случай С.ът намира, че с оглед частично уважения иск
ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на ДТ – 10.00 / десет / лева и 1 200.00 / хиляда и двеста / лева –
адвокатско възнаграждение / определено в съответствие с чл.7, ал.2, т. 2 от
Наредба № 1 / 09.07.2004 г./, съобразно уважената част от иска, като отхвърля
искането до пълния предявен размер от 2 000.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от иска, ищцата Н. С. О., ЕГН **********
от гр. С. следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 10 ал. 4
от ЗОДОВ, във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП, като отхвърля искането на СРС до
пълния предявен размер от 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, С.ът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С Р. С., Булстат : ****, с адрес : гр. С., представляван от
председателя А. А. да заплати на Н. С. О., ЕГН ********** от гр. С. сумата от
3 000.00 / три хиляди / лева – неимуществени вреди, настъпили в следствие на
9
нарушено право на разглеждане на гр. д. № 3006 / 2013 г. по описа на СРС, 43
– състав, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба – 10.03.2022 г. до окончателно погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска над 3 000.00 / три хиляди / лева до пълния предявен
размер от 5 000.00 / пет хиляди / лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С Р. С., Булстат : ****, с адрес : гр. С., представляван от
председателя А. А. С Р. С., Булстат : ****, с адрес : гр. С., представляван от
председателя А. А. да заплати на Н. С. О., ЕГН ********** от гр. С. на
основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ направените по делото разноски, а именно :
внесената от ищеца ДТ от 10.00 лева и 1 200.00 / хиляда и двеста / лева –
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. С. О., ЕГН ********** от гр. С. да заплати на С Р. С.,
Булстат : ****, с адрес : гр. С., представляван от председателя А. А.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева, на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП, като
отхвърля искането на СРС до пълния предявен размер от 300.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен С. - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
С.ия при Р. С. – Костинброд: _______________________
10