№ 641
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110201427 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 23-
2100107/10.01.2022 г., издадено от Директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414,
ал. 1 КТ, на жалбоподателя била наложена финансова санкция, в размер на 1 500 лева за
нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.
НП е обжалвано от наказаното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата
си оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за непрецизно описание; за непрецизна
правна квалификация; за липса на нарушение; за маловажност на случая. Моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган предлага НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 27.10.2021 г. била извършена проверка на място в обект: магазин Фантастико,
находящ се в гр. София, ***, в хода на която било проверено трудовото правоотношение на
М.Д.М., ЕГН: ********** – охранител в обекта.
Трудовото правоотношение между *** И М.М. било възникнало със сключването на
трудов договор №152/11.05.2021 г. С него страните се договорили, че работодателят възлага и
назначава, а служителят се съгласява да изпълнява длъжността охранител в охраняваните от ***
обекти. С трудовия договор било регламентирано, че служителят ще работи при условията на
1
„пълно" работно време.
Със заповед №01/02.01.2021 г., считано от 01.01.2021 г. работодателят въвел сумирано
изчисляване на работното време, с период на отчитане - един месец. Нормата за продължителност
на работното време на М.М. за м.08.2021 г., след преизчисляването й с минус 40 часа поради
ползване на 6 дни отпуск за временна неработоспособност, била 128 часа (16 работни дни
умножени по 8 часа - работното време, определено в трудовия договор). От представена при
проверката на място в обекта на контрол присъствена книга, в която работещите на смяна
отразявали присъствието си на работното място (удостоверено с подпис), било установено, че
служителят М.М. през м.08.2021 г. бил отработил 14 смени по 12 часа или общо 168 часа - с 40
часа над нормата за продължителност през месеца.
До приключване на проверката на 05.11.2021 г., 15.11.2021 г. и 16.11.2021 г. по
документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище в гр.
София, бул. ***, не били представени документи, удостоверяващи изплащането на
възнаграждение за положения извънреден труд. От представените фиш за м.08. 2021 г. и банково
извлечение било установено, че работодателят е изплатил нетно възнаграждение на М., в размер на
445, 65 лв., което било сбор от начислените му възнаграждения за основна заплата за 16
отработени дни, нощен труд и за отпуск, поради временна неработостособност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Борислава Тодорова; АУАН; НП; фиш; товарителница; разписка за връчване; призовка;
идентификационна карта; протокол за проверка; трудов договор; книга за отработени дежурства;
фиш и извлечение от банкова сметка; възражение; заповед за компетентност.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Важно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител ясно си спомни и разказа за
случая, дори с детайли, които нямат принципно отношения към предмета на доказване. В подкрепа
на казаното от него са и приложените справки за трудови правоотношения между дружеството и
работника М. и график за м. 08.2021 г., както и доказателства за плащане. Местонахождението на
процесната отчетна тетрадка не дава основания – да бъде поставена под съмнение нейната
доказателствена стойност, респективно – отразеното в нея (особено предвид факта, че М. е бил
заварен да полага труд в отразеното в нея време, респективно – А.Х., на когото е връчена призовка,
по време, съвпадащо с отразения график на явявания).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
2
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице са приложени
надлежни писмени доказателства за оправомощаване на служители на ДИТ-София област да
извършват проверки по спазване на трудовото законодателство и следващи се действия, във връзка
с констатирани нарушение, в определени райони на гр. София, принципно попадащи под
териториалната компетентност на ДИТ-София.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя пороци на наказателното постановление. В
АУАН и НП се съдържат твърдения за всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване,
като липсата на механично изброяване на доказателствата, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗАНН
не обезпечава организирането на адекватна защита, с оглед възможността за детайлно запознаване
с всички материали, в съдебната фаза на производството.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че до 30.09.2021 г. дружеството-жалбоподател не е
изплатило с увеличение положения извънреден труд през м.08.2021 г. от М.М..
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
дружеството е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. Касае се не за
административно нарушение на физическо лице, а за неизпълнено задължение на юридическо лице
към държавата, която отговорност е безвиновна, обективна, поради което обсъждане на субективна
страна е неуместно.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
3
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КТ задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай, размерът на незаплатения допълнителен труд е за 40 часа (т.е. 5
работни дни), а нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с изплащане на
възнаграждение за допълнително положен труд, т. е. става дума за средства, обезпечаващи
физическото оцеляване на икономически зависимо лице, а самата порочна практика застрашава
правата на потенциално неограничен брой наети лице, поради което следва да се приеме, че
обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме,
че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 414, ал. 1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лв. Наложената санкция е в абсолютния законов минимум,
административнонаказателното производство не познава института на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а
производството е образувано по жалба на санкционираното лице, поради което всякакво
обсъждане на размера на законосъобразно наложената финансова санкция се явява безпредметно.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2100107/10.01.2022 г., издадено от
Директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на *** била наложена
имуществена санкция, в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на ГИТ сумата от 100 лева – възнаграждение за
повереник.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5