РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Пазарджик, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500250 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 945 по
описа за 2018 година е извършена съдебна делба, като допуснатите до делба
имоти са разпределени на основание чл.353 ГПК,като
- в дял на М. М. Ш., ЕГН ********** от с. С. П., общ.В., ул. „И.” №1 е
поставен в дял следния имот:Първи приземен жилищен етаж - ателие с
самостоятелен вход от двуетажна жилищна сграда, което жилище е с площ от
68 кв.м., ведно с лява половина от сграда на допълващото застрояване -
селскостопанска сграда на два етажа цялата със ЗП от 32 кв.м, която част е със
застроена площ от 16 кв.м., състояща се от полумасивен първи етаж
/помещение за животни/ и втори паянтов етаж /сеновал/ сграда на
допълващото застрояване - селскостопанска сграда на два етажа,
представляваща лява половина от сградата, която част е със застроена площ
от 16 кв.м., състояща се от полумасивен първи етаж /помещение за животни/
и втори паянтов етаж /сеновал/, както и 1/2 идеална част идеална част от
дворното място, представляващо УПИ пл.№ **, за който имот е отреден
УПИ XVII-96 с площ от 400 кв.м по действащия план на с. С. П., общ.В., при
съседи: от изток - УПИ XVI-94, от запад УПИ XVIII - 97, от север - УПИ XV -
1
93 и от юг - улица, с обща стойност на дела 26000 лв.
- в дял на М. М. Ш., ЕГН ********** от с.С. П., ул.„И.” №1,е поставен в
дял следния имот:Втори редовен жилищен етаж с самостоятелен вход от
двуетажна жилищна сграда, което жилище е с площ от 68 кв.м., ведно с дясна
половина от сграда на допълващото застрояване - селскостопанска сграда на
два етажа цялата със ЗП от 32 кв.м, която част е със застроена площ от 16
кв.м., състояща се от полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и
втори паянтов етаж /сеновал/, както и 1/2 идеална част от Дворното място,
представляващо УПИ пл.№ 96, за който имот е отреден УПИ XVII-96 с площ
от 400 кв.м по действащия план на с. С. П., общ.В., при съседи: от изток -
УПИ XVI-94, от запад УПИ XVIII - 97, от север - УПИ XV - 93 и от юг -
улица, с обща стойност на дела 26000 лв.
Осъден е М. М. Ш., ЕГН ********** от с.С. П., ул.„И.” №1, да заплати
на М. М. Ш., ЕГН ********** от с. С. П., общ.В., ул. „И.” №1, Сумата от
общо 5955,92лв. /пет хиляди деветстотин петдесет и пет лева и 92ст./,
1/2
представляваща сбор от 5386,87 лева- от извършени подобрения и 569,05
лева -1/2 от полезни разноски, ведно със законната лихва върху нея, считано
от предявяване на претенцията - 16.01.2020г до окончателното заплащане.
Осъден е М. М. Ш., ЕГН ********** от с. С. П., общ.В., ул. „И.” №1, да
заплати на М.М. Ш.
ЕГН ********** от с.С. П., ул.„И.” №1, сумата от 4635,0 лева /четири
1
хиляди шестстотин тридесет и пет лева и 92ст./, представляваща /2 от
извършени подобрения, ведно със законната лихва върху нея, считано от
предявяване на претенцията - 16.01.2020г до окончателното заплащане.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от М.
М. Ш..
Намира решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в
разрез със събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд неправилно приел, че имота , предмет на
делбата е реално поделяем.
Според жалбоподателя делбения имот е неподеляем..
Съдът посочил в решението си ,че „процесният имот е 400кв.м. и няма
достатъчно площ за разделяне на два УПИ, тъй като изискващия се минимум
е от 250кв.м., което прави процесния имот реално неподеляем, тъй като няма
достатъчно площ за обособяване на два парцела. Освен това жилищната
сграда е в средата на имота и не позволява разделянето му.“
Съдът констатирал, че светлата височина на първи етаж на жилищната
сграда е 2.30м., което не достига до изискващите се 2.50м. за жилище.
По делото нямало спор, че първия етаж се използва за жилищни нужди
от семейството на ищеца. Също така установено било, че ищецът няма други
2
имоти, а същият издържа голямо семейство с малки деца, които имат нужда
от жилище и адекватни условия за живот.
Първият етаж от постройката, който се използва от М.Ш. и семейството
му, представлява приземен етаж/сутерен, който всъщност е вкопан в земята,
т.е. 40см. са вкопани в земята, под кота 0.
Тези факти били установени от заключението на експерта.Неизвестно
обаче защо, след като вещото лице установява, че първия етаж от
постройката не отговаря на изискванията на ЗУТ и подзаконовата нормативна
уредба за жилище, заявява, че процесния имот е поделяем и предлага като
дялове първия етаж за ищеца, а втория за ответника и идеални части за
двамата от парцела, който също е неподеляем.
За да може да предложи два отделни дяла от един неподеляем имот,
вещото лице по делото удобно предлагало първия етаж от сградата да бъде
приет за ателие, тъй като е наясно, че изискванията на закона за ателиета за
творческа дейност налагат светла височина от 2,30м. Т.е. с изопачаване на
фактическата действителност, вещото лице „наглася“ два дяла и обявява
имота за поделяем..
Съдът кредитирал заключения на експерти , които не съответствали на
действителността.
Моли да бъде допусната нова експертиза за изясняване на въпроса
реално поделяем ли имота и ако имота е неподеляем , обжалваното решение
да бъде отменено.
Съдът е отказал допускането на нова експертиза с мотивирано
определение в откритото съдебно заседание.
В срок е постъпил писмен отговор от М.Ш..
Намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде
потвърдено. Оплакванията за невъзможност за реална делба на процесният
имот били несъстоятелни и не намирали опора в данните по делото.
Съдебно-техническите експертизи не били оспорени от страните .
В такъв смисъл било и Становището на главния архитект на гр.В.
според което е възможно обособяване на две отделни жилища в процесния
имот, по квоти на собственост, които са по 1/2 идеална част за ищеца и 1/2
идеална част за ответника в двуетажната жилищна сграда.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е за делба , във фазата по извършване на делбата.
С решение на Велинградски районен съд от 17.04.2019 година
3
,постановено по гр.д.№ 945 по описа за 2018 година е допусната съдебна
делба между М. М. Ш. и М. М. Ш. на имот в с.С. П. представляващ 144/400
ид.части от УПИ ХVІ-96 от 400 кв.м. с неприложена дворищна
регулация,ведно със застроената в него къща на два етажа върху 68 кв.м. и
стопанска постройка на 32 кв.м, при равни права за страните.
От мотивите на това съдебно решение е видно ,че съсобствеността
между страните е възникнала по наследство.
С решение по В гр.д.№ 494 по описа на Окръжен съд Пазарджик, така
постановеното решение е отменено и допусната съдебна делба между
страните при правни права на УПИ ХVІІ-96 по плана на с.С. П. от 1989
година.
Решението е влязло в сила.
Преди първото по делото заседание е направена претенция по сметки от
М. М. Ш. , като решението в тази част не е предмет на въззивното
производство.
Направена е и претенция от този съделител за възлагане на имота , тъй
като твърди,че е живял в имота при откриване на наследството и няма друго
жилище.
Преди първото по делото заседание е постъпила молба и от М.Ш. ,
който заявява претенции при установена поделяемост на имота на него да
бъде възложен втория етаж, който ползва и е подобрявал , а на ищеца –
първия жилищен етаж.
В случай на неподеляемост прави претенция за възлагане на имота , в
който твърди ,че е живял при откриване наследството на общия им
наследодател М. А. Ш. и няма друго жилище.
Направил е и претенция по сметки за извършени от него подобрения
във втория етаж на жилищната сграда , в който живее.
Така заявените претенции по сметки и за възлагане на имота са приети
от съда и поставени на разглеждане.
Съдебното решение в частта , в която съдът се е произнесъл по
претенциите по сметки на страните не е обжалвано , поради което и
въззивният съд не ги обсъжда и съответно не обсъжда относимите към тях
доказателства.
4
По делото е допусната експертиза , която да даде заключение за
поделяемостта на имота , допуснат до делба.Експерта е дал оценка на имота ,
който представлява дворно място от 400 кв.м. и жилищна сграда в него –
масивна на гредоред с дървена покривна конструкция.
Първия етаж е със светла височина 2,42 м. и втори етаж със светла
височина 2,50 м.
Двата етажа имат самостоятелни входове на западната фасада на
сградата.Достъпа до първия етаж е директно от входа , а за втория етаж- чрез
външно бетоново стълбище.И двата етажа се състоят от коридор , дневна ,
кухня и санитарен възел.
На място експерта е установил състоянието на етажите и установил ,че
първия етаж се ползва от семейството на ищеца , а втория – от семейството на
ответника.
Северно от жилищната сграда в дъното на имота има стопанска
постройка на два етажа
Според заключението на експерта дворното място не може да бъде
поделено на два самостоятелни ПИ,тъй като няма необходимата площ и
лице.Отделно от това жилищната сграда е разположена в средата на имота.
Според експерта жилищната сграда може да бъде поделена на два
самостоятелни обекта , въпреки, че светлата височина на първия етаж не
съответства на изискванията за жилище.Такова отклонение обаче е допустимо
за друг самостоятелен обект - ателие.
Двата обекта са равни по стойност – всеки от тях 20 400 лева.
Стопанската постройка , с оглед характера си е възможно според
експерта,чрез преградна стена да се раздели на две самостоятелни части.
Заключението на експерта е прието без оспорване от страните, тъй като
те не са присъствали в заседанието – заявили са желание за спиране на
производството.
След възобновяването му са поставени допълнителни въпроси на
експерта.
В допълнителното заключение експерта е уточнил светлата височина на
помещенията на първия етажа на сградата , като има известна разлика в
отделните помещения.
5
По делото е прието становище на Гл.архитект на Община В. , според
което е допустим компромис със светлата височина и без нужда от
преустройства и промени е възможно обособяване на два самостоятелни дяла.
При тази фактическа обстановка , съдът е постановил обжалваното
решение, като е разпределил имотите ,съобразявайки фактическото състояние
и извършените подобрения от страните в жилищната сграда ,като е възложил
първия етаж , лявата половина от стопанската сграда и половината от
дворното място на М.Ш.;втория етаж , дясната половина от стопанската
сграда и ½ от дворното място на ответника М.Ш. .
Установената съдебна практика по приложението на чл. 39 ЗС приема,
че поделяемостта на обща жилищна сграда на етажи или отделни части от
етажи в самостоятелни делбения дялове, които могат да се използуват
самостоятелно, е обусловена от възможността обособяването да се извърши
без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.
Разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗУТ детайлизира правната уредба, като
поставя императивно формулираното изискване обособяването в
самостоятелни обекти на частите от сградата или етажа, да се извърши при
спазване на действащите по време на разделянето строителните правила и
норми.
Граматическото и систематично тълкуване на тази алинея, в контекста
на нормата на ал. 2 на същия чл., налагат извод, че разделянето на една
съсобствена жилищна сграда може да се извърши при инвестиционен проект
за разделяне/ архитектурна, ЕЛ и ОВ част/ и становище за одобрение или
отказ на компетентния административен орган- Главния архитект на
общината/ района/.
Когато етажите са изградени по начин за самостоятелно ползване в
рамките на съществуваща етажна собственост, без необходимост от
преустройство, то тогава инвестиционен проект не е необходим.
С разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР е установено правило, че при
съдебна делба, съдът възлага обособените дялове след като са получили
идентификатори в кадастъра по реда на този закон. Тълкувайки разпоредба
във вр. с ал. 5, касаеща доброволната делба, може да бъде направен извод, че
съдебната делба е действителна дори и при разделяне на делбения имот и
6
обособяването му в самостоятелни реални дялове, без последните да имат
самостоятелен идентификатор.
При така изложеното , съдът намира ,че начинът ,който съдът е избрал
за извършване на делбата съответства напълно на буквата и духа на закона.
По делото в първата фаза са събрани гласни доказателства,че и двамата
съделители живеят в имота със семействата си и такова е било състоянието и
към момента на откриване на наследството. Всеки от тях е декларирал,че
няма друг имот.
Поради това , като се има предвид фактическото състояние и
установеното по делото , установеното, че всеки от съделителите е направил
подобрения, почти равни по стойност в ползвания от него етаж, то и при
условията на чл.353 от ГПК , съдът правилно е извършил делбата чрез
разпределяне на имотите.При това положение ,като се има предвид
заключението на експерта , то и дворното място се явява обща част на
сградата и съответно с цената на частите в етажната собственост , правата
върху него са равни.
Единствено ,недостатъчно точно стоят нещата със стопанската
постройка. Страните не излагат конкретни доводи в тази връзка, но като се
има предвид характера на населеното място , вида и характера на стопанската
постройка , то не е необходимо да се използват специални знания , за да се
стигне до извода ,че е възможно всеки от съделителите да получи
самостоятелен дял от тази постройка , без да е необходимо да се извършват
значителни преустройства и промени и да се влагат значителни средства.
Този начин на извършване на делбата съответства най-пълно на целите
на това производство – всеки от съделителите да получи реален дял от
имота.Установеното по делото относно имота не позволява извършване на
делба чрез изнасяне на имота на публична продан , което всъщност се явява
най-нежелания способ за извършване на делба в подобни случаи.Освен това ,
ако имота е неподелям ,то тогава следва да се приложи нормата на чл.349 ал.2
изр.2-ро от ГПК.В конкретния казус обаче е установена поделяемостта на
имота ,поради което и съдът намира обжалваното решение за правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора на ответника се дължат разноски.не е
представен списък , но е направено искане и са представени доказателства за
7
направени такива в размер на 800 лева – изплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Велинград , постановено по
гр.д.№ 945 по описа за 2018 година,с което е извършена съдебна делба, като
допуснатите до делба имоти са разпределени на основание чл.353 ГПК,като
- в дял на М. М. Ш., ЕГН ********** от с. С. П., общ.В., ул. „И.” №1 е
поставен в дял следния имот:Първи приземен жилищен етаж - ателие със
самостоятелен вход от двуетажна жилищна сграда, което жилище е с площ от
68 кв.м., ведно с лява половина от сграда на допълващото застрояване -
селскостопанска сграда на два етажа цялата със ЗП от 32 кв.м, която част е със
застроена площ от 16 кв.м., състояща се от полумасивен първи етаж
/помещение за животни/ и втори паянтов етаж /сеновал/, както и 1/2 идеална
част идеална част от дворното място, представляващо УПИ пл.№ **, за
който имот е отреден УПИ XVII-** с площ от 400 кв.м по действащия план
на с. С. П., общ.В., при съседи: от изток - УПИ XVI-**, от запад УПИ XVIII -
**, от север - УПИ XV - ** и от юг - улица, с обща стойност на дела 26000 лв.
- в дял на М. М. Ш., ЕГН ********** от с.С. П., ул.„И.” №1,е поставен в
дял следния имот:Втори редовен жилищен етаж с самостоятелен вход от
двуетажна жилищна сграда, което жилище е с площ от 68 кв.м., ведно с дясна
половина от сграда на допълващото застрояване - селскостопанска сграда на
два етажа цялата със ЗП от 32 кв.м, която част е със застроена площ от 16
кв.м., състояща се от полумасивен първи етаж /помещение за животни/ и
втори паянтов етаж /сеновал/, както и 1/2 идеална част от Дворното място,
представляващо УПИ пл.№ 96, за който имот е отреден УПИ XVII-** с площ
от 400 кв.м по действащия план на с. С. П., общ.В., при съседи: от изток -
УПИ XVI-**, от запад УПИ XVIII - **, от север - УПИ XV - ** и от юг -
улица, с обща стойност на дела 26000 лв.
Осъжда М. М. Ш., ЕГН ********** от с. С. П., общ.В., ул. „И.” №1 да
заплати на М. М. Ш., ЕГН ********** от с.С. П., ул.„И.” №1 сумата 800 лева
– сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9