МОТИВИ към НОХД
№2418/2010 г.:
Обвинението е
против подсъдимия
В.А.К. ***
за престъпление по престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във
връзка с ал.1 от
НК.
Подсъдимият
се обвинява за това, че на 21.01.2010 г. в
гр.Пазарджик, пред Р.М.С. – системен оператор в сектор „ПП КАТ” при ОД на МВР,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ –
свидетелство за
завършено основно образование серия Е №089208 рег. №1431-4/125.06.2003г.,
издодено от ОУ ”Св.в.К. и М.” с.И., като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
В хода на съдебното следствие подсъдимият В.К. не се явява. Назначеният
слубен защитник поддържа становище, че наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
На 12.10.2009 г.
подсъдимият В.К. посетил офиса на ЕТ „Авто Мото Клуб- Н. Н.” и се записал
на курс за придобиване на СУМПС като представил и необходимите за това
документи.
Свидетелят
Ц.З.
***, инструктор към ЕТ”Автомото клуб Н. Н.” гр.Казанлък
извършил обучението на подсъдимия В.К., който се справял добре с управлението на
автомобила и обучението по теория. Той не е искал документи за образование, тъй
като се изисквали от държавните органи. Такива са Автомобилна инспекция ДАИ, но
в гр.К. нямало териториално поделение. Обучавал
кандидат-водачите колкото пъти поискат. Минималното
необходимо основно образование е задължителна предпоставка за придобиване на
правоспособност според чл.151, ал.3 от ЗДвП. По делото
са представени копия от регистрационен дневник, къде е отразено записването и
обучението на подсъдимия.
На 21.01.2010 г.
подсъдимият
К. се явил при свидетелката Р.С. –
технически сътрудник в ПП при ОД на МВР гр.П. и подал заявление вх. №1-584/21.01.2010 г.,
както и копие на свидетелство за основно образование
серия Е №089208 и рег.№1431-4 от 15.06.2000 г. от
ОУ”Св.св.К. и М.” – с.И.. Със себе си
носел и оригинала на свидетелство за основно образование серия Е №089208 и
рег.№ 1431-4 от 15.06.2000 г. от ОУ”Св.св.К. и М.” с.И.,
което
непосредствено преди това представил на свидетелката С. за
сверяване с копието. Представени били и съпътстващите други документи,
необходими за издаването на СУМПС, категория „В” и на 27.01.2010 г.
подсъдимият К. е получил СУМПС №*********/25.01.2010 г.
и КТ №3561777. Свидетелката С. сверила представения оригинал с копието и
след като се уверила,че данните съвпадат приела документите.
От
заключението на назначената и изготвена графическа експертиза е видно, че
почерка, отразен в подписа под снимката на първа страница в Заявлението за
издаване на документи за самоличност на български гражданин № А04573025 с вх.№
1584/21.01.2010г. е положен от подсъдимия В.А.К..
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
свидетелите Р.С.,
Ц. З., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелите М.К. и М. Д.,
депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.3 във
връзка с ал.1, т.4 и 5 от НПК, заключението на графическата
експертиза, както и
писмените доказателства приложени по делото.
От
показанията на свидетеля Д., директор на ОУ "Св.св.К.и М." с.И. е видно, че подсъдимият
К.
е бил ученик в това училище до седми клас и тъй като в продължение на пет
години повтаря 5 и 6 клас, навършил е 16-годишна възраст след 7-ми клас и
отпаднал, като неподлежащ на задължително обучение. Не се
е записвал и не е завършил осми клас, не му е издавано свидетелство за основно
образование. Бланките за свидетелство за основно образование
от 2003 г. започвали
с номер серия Е-03 №083954 и завършвали със серия Е-03 №083973. Училището
никога не било получавало бланки с фабричен номер серия Е-03
№089208, какъвто е на посоченото от подсъдимия К.
свидетелство.
Това се
установява и от приложените по делото копия от страници на книгата за
свидетелства на основно образование и протокол за унищожени от комисия
свидетелства такива. Регистрационните номера на издадените от тях свидетелства
за основно образование през 2003 г. започвали с
№2251 и завършвалит с №2260 и са издадени от 13.06.2009 г.
Използваното от подсъдимия К. свидетелство с №1431-1 е от 15.06.2003 г.,
който ден е бил неделя. Подписите на директор и класен ръководител са
фалшифицирани. Относно печата, използван през 2003 г.,
същият е бил кръгъл, със син на цвят мастило.
От изпратения
отговор от РИО гр.П. изх.№ РД21-133/04.02.2010 г.
до началника на сектор ПП” ОД на МВР гр.П. се
установи,
че издаденото свидетелство за завършено основно образование на името на подсъдимия
В.К.
*** е невалидно. На лицето не е издавано свидетелство за основно образование и
лицето от ОУ ”Св.св.К.и М.” с.И., общ.П..
При тези
установени данни, съдът прие, че подсъдимият В.А.К. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпление по чл.316 във връзка с
чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като на 21.01.2010 г.
в гр.Пазарджик, пред Р.М.С. – системен оператор в сектор „ПП КАТ” при ОД на
МВР, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ –
свидетелство за
завършено основно образование серия Е №089208 рег. №1431-4/125.06.2003г.,
издодено от ОУ ”Св.в.Кирил и
Методий” с.Ивайло, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Безспорно
е, че инкриминираното
свидетелство за завършено основно образование представлява официален документ,
тъй като се съставя от длъжностно лице в
кръга на службата му и в опраделена форма. Но същият е неистински, тъй като не
е издаден от лицето посочено, като негов автор. С представянето на документа по
предназначение пред съответния служител е бил
ползван от подсъдимия, за да удостовери наличието на завършено от него основно
образование, което да послужи за издаване на свидетелство за управление на МПС.
При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като
е съзнавал всички обективи и субективни признаци на състава на престъплението и
е искал настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия В.К. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
индивидуализацията им.
Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Това
престъпления, засягащи обществените отношения свързани правилното функциониране
на държавния и обществения апарат.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе
предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, чистото съдебно минало, добрите
характиристични данни, както мотивите за извършване.
Съдът счете,
че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия В.А.К. за извършеното
престъпление от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на
подсъдимия В.К., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е
необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия В.К. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 65
лева, платими в полза на държавата, от които 50 лева по сметка на ОД на МВР
гр.Пазарджик и 15 лв. по сметка на Районен съд Пазарджик.
Съдът постанови веществените доказателства СУМПС №*********/25.01.20101
г.
на името на В.А.К. да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: