№ 91
гр. П., 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230100741 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „Т. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М. 4“,
Б.п. С., сграда 6, ЕИК ***, твърди, че в качеството му на доставчик е предоставил на
ответника (като абонат) мобилни услуги, въз основа на сключените между тях Договор
с № ********* от 28.01.2017 г. и Допълнително споразумение към него с № *********
от 17.08.2017 г., за периода 05.12.2018 г. – 04.04.2019 г., Договор с № ********* от
05.04.2018 г., за периода 15.12.2018 г. – 14.04.2019 г., и Договор с № ********* от
04.01.2019 г., за периода 15.12.2018 г. – 14.04.2019 г. Поддържа, че общата стойност на
месечните абонаментни такси за визираните услуги е 302,23 лв. Сочи, че поради
неплащането в срок на това задължение и съгласно нарочни клаузи от сделките, е
настъпило тяхното прекратяване, в резултат на което се дължи и неустойка от 684,47
лв. Изтъква, че неустойката е формирана от трикратния размер на стандартната
месечна абонаментна такса, дължима от абоната. Посочва, че ответникът (като
лизингополучател) му дължи и сумата от 2 104,73 лв., представляваща сбор от
лизингови вноски по сключени с него (като лизингодател) Договор за лизинг от
17.08.2017 г. за мобилно устройство „HUAWEI P10 Lite Blue“, за периода 05.12.2018 г.
– 17.07.2019 г., Договор за лизинг от 05.04.2018 г. за мобилно устройство „HUAWEI
P20 Lite Dual Black“, за периода 15.12.2018 г. – 05.03.2020 г., и Договор за лизинг от
04.01.2019 г. за мобилно устройство „HUAWEI Mate 20 Pro Dual Black“, за периода
15.12.2018 г. – 04.12.2020 г. Заявява, че визираните вземания попадат в обхвата на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника (като длъжник в
заповедното производство), при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска постановяване на
съдебно решение, с което тяхната дължимост да бъде призната за установена.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът Г. ОГН. Т. , с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „С.“ № 25А,
1
ЕГН **********, се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв.
В.А. Х. от Адвокатска колегия – гр. Б.. Последната намира ищцовите претенции за
неоснователни, поради което моли за тяхното отхвърляне. В подкрепа на
процесуалната си теза релевира съображения, че възникването на задълженията по
сочените договори не е доказано по надлежен начин.
Съдът приема следното:
1.) Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) съединени искови
претенции по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 228 ЗЕС във вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 266 , ал. 1 ЗЗД – относно вземането за стойността на
мобилните услуги;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД –
относно вземането за неустойката, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с
345, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД – относно вземането за лизинговите
вноски.
2.) От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 1427/20 г. на Районен съд –
гр. П. се установява, че:
- вземанията по тези искови претенции са включени в предметната рамка
на издадената по цитираното частно дело Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
8222 от 01.02.2021 г.;
- заповедта е била връчена на ответника (имащ качеството на длъжник в
заповедната процедура), по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от същия кодекс, ищецът е предявил срещу него искове за
съществуването на вземанията.
3.) В принципен порядък уважаването на ищцовите претенции за главницата и за
неустойката по договора за мобилните услуги е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания:
3.1.) Относно главницата – 1/ облигационно правоотношение, създадено
между ищеца (като доставчик) и ответника (като абонат) по силата на твърдените
договори за далекосъобщителни (мобилни) услуги; 2/ реалното предоставяне на такъв
вид услуги от доставчика на абоната, отговарящи на претендираната стойност; 3/
настъпване на падежа на задължението за заплащането на тяхната цена и 4/
неизпълнение на това задължение от страна на абоната.
3.2.) Относно неустойката – 1/ уговорка, постигната между страните по
делото, в рамките на договорите за мобилни услуги, за дължимост от страна на абоната
на неустойка при предсрочното им прекратяване; 2/ предсрочно прекратяване на
договорите поради неплащане на задължението за главницата в срок; 3/ размер на
неустойката, възлизащ на претендирания, и 4/ непогасяване на неустоечното
задължение.
4.) С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът следва да установи наличието на
първите три предпоставки по всеки от исковете, а ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на задълженията, до които се отнасят те.
5.) С цел да докаже съществуването на твърдените договорни отношения с
ответната страна дружеството ищец е представило процесните договори за мобилни
услуги, ведно с допълнителното споразумение към първия от тях. Подписите на
ответника върху тези документи не са оспорени, поради което трябва да се счита, че те
2
обективират негови изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).
6.) За доказване на обстоятелството, че ищцовото дружество е предоставило на
абоната мобилни услуги, през исковия период, отговарящи на търсената стойност, са
ангажирани единствено десет броя фактури – с № **********/05.01.2019 г., с №
**********/15.01.2019 г., с № **********/05.02.2019 г., с № **********/15.02.2019 г.,
с № **********/05.03.2019 г., с № **********/15.03.2019 г., с №
**********/05.04.2019 г., с № **********/15.04.2019 г., с № **********/05.05.2019 г. и
с № **********/15.05.2019 г. От съдържанието им става ясно, че за техен издател
фигурира ищецът, а за получател на мобилните услуги, до които се отнасят –
ответникът, като фактурите не са подписани за получател. От гледна точка на
доказването в гражданския процес фактурите представляват частни свидетелстващи
документи, които отразяват изгодни за техния издател факти. В тях липсва подпис на
потребителя, поради което и доказателствената им стойност не е достатъчна за
провеждане на пълно и главно доказване, че услугите, до които се отнасят,
действително са били предоставени, за да се дължи заплащане на цената им.
Следователно те не създават пълна увереност, че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на сумата, претендирана като дължима главница по договора
за мобилни услуги. Както стана ясно, ищецът е този, който трябва да установи, в
условията на пълно и главно доказване, доставянето на процесните услуги.
Непровеждането на доказване от такъв порядък, създава за съда правото и
задължението да не зачете правната последица на недоказания юридически факт.
7.) Липсата на надлежно доказване относно възникването на претендираното
вземане за главница е основание за отхвърляне на иска, отнасящ се до него. Същият
резултат трябва да бъде постановен и спрямо претенцията за неустойката, доколкото
една от предпоставките за нейното уважаване е именно предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги поради неплащане в срок на задължението за главницата.
Иначе казано, двете вземания се намират в положение на акцесорност, която е в
насока, че възникването на неустойката зависи от съществуването на главницата. Така
недоказването на факта, че главното задължение се е породило в правната сфера на
ответника е база за констатацията, че той не дължи и претендираната във връзка с него
неустойка.
8.) Искът за лизинговите вноски обаче е основателен.
8.1.) Фактическият състав, имащ правопораждащ ефект досежно вземането,
до което той се отнася, включва: 1/ валидно облигационно отношение между страните
по делото, породено от договор за лизинг, по силата на който ищецът има качеството
на лизингодател, а ответникът – на лизингополучател; 2/ предоставянето от
лизингодателя на лизингополучателя на лизингованата вещ; 3/ изискуемост (настъпил
падеж) на вземането на първия за претендираните лизингови вноски, формиращи част
от неговото възнаграждение по сделката, и 4/ неизпълнение на насрещното
задължението на лизингополучателя за тяхното заплащане.
8.2.) В разглеждания случай изискванията, визирани в предходния абзац, са
изпълнени.
8.3.) От съдържанието на договорите за лизинг, в които подписът на
ответника също не е оспорен, се констатира, че ищецът (като лизингодател) е
предоставил на същия (като лизингополучател) временното и възмездно ползване на
процесните мобилни устройства, а сборът на лизинговите вноски, чийто падеж
настъпва през исковия период, се равнява на претендираната сума от 2 104,73 лв.
8.4.) Ответникът, въпреки че е носител на доказателствената тежест, не е
установил погасяването на коментираното задължение.
3
9). При този изход от спора съдебните разноски, полагащи се на ищеца,
съразмерно с уважената част от исковете, са:
- 318,40 лв. – за заповедната процедура, и
- 751,93 лв. – за сегашното първоинстанционно исково производство.
10.) Нужно е да бъде разпоредено да се изплати на особения представител на
ответника дължимото възнаграждение, което е 446,40 лв. и е внесено от ищцовото
дружество по набирателната сметка на съда.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в
гр. С., ж.к. „М. 4“, Б.п. С., сграда 6, ЕИК ***, предявени против Г. ОГН. Т. , с
постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „С.“ № 25А, ЕГН **********, с които се
претендира да бъде признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, че последният
дължи на първото следните суми, които са включени в предметния обсег на
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 8222 от 01.02.2021 г., издадена по ч. гр. д.
№ 1427/20 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 302,23 лв. – сбор от стойността на месечни абонаментни такси за мобилни
услуги, предоставени от „Т. Б.“ ЕАД (като доставчик) на Г. ОГН. Т. (като абонат), въз
основа на сключените между тях Договор за мобилни услуги с № ********* от
28.01.2017 г. и Допълнително споразумение към него с № ********* от 17.08.2017 г.,
за периода 05.12.2018 г. – 04.04.2019 г., Договор за мобилни услуги с № ********* от
05.04.2018 г., за периода 15.12.2018 г. – 14.04.2019 г., и Договор за мобилни услуги с №
********* от 04.01.2019 г., за периода 15.12.2018 г. – 14.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 23.12.2020 г. до погасяването, и
- 684,47 лв. – компенсаторна неустойка, дължима поради предсрочното
прекратяване, по вина на длъжника, на цитираните три договора за мобилни услуги,
формирана от трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси по тях,
ведно със законната лихва, считано от 23.12.2020 г. до погасяването.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Г. ОГН. Т. , с
постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „С.“ № 25А, ЕГН **********, дължи на „Т.
Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М. 4“, Б.п. С., сграда 6,
ЕИК ***, следната сума, попадаща в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 8222 от 01.02.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1427/20 г. на Районен съд – гр.
П., а именно: 2 104,73 лв. – сбор от лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг
от 17.08.2017 г. на мобилно устройство „HUAWEI P10 Lite Blue“, за периода
05.12.2018 г. – 17.07.2019 г., Договор за лизинг от 05.04.2018 г. на мобилно устройство
„HUAWEI P20 Lite Dual Black“, за периода 15.12.2018 г. – 05.03.2020 г., и Договор за
лизинг от 04.01.2019 г. на мобилно устройство „HUAWEI Mate 20 Pro Dual Black“, за
периода 15.12.2018 г. – 04.12.2020 г., сключени между „Т. Б.“ ЕАД (като лизингодател)
и Г. ОГН. Т. (като лизингополучател), ведно със законната лихва, считано от
23.12.2020 г. до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. ОГН. Т. , с постоянен и настоящ
адрес в гр. П., ул. „С.“ № 25А, ЕГН **********, да заплати на „Т. Б.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М. 4“, Б.п. С., сграда 6, ЕИК ***,
съдебни разноски, съобразно уважената част от разгледаните искове, както следва:
- 318,40 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 1427/20 г. на
Районен съд – гр. П.), и
- 751,93 лв. – за първоинстанционното исково производство (гр. д. №
4
741/21 г. на Районен съд – гр. П.).
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. В.А. Х. от Адвокатска колегия – гр. Б., назначена за
особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК, дължимото й се
възнаграждение, в размер на 446,40 лв., което е внесено от ищеца по набирателната
сметка на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5