Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 01.04.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 09.03. 2020 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР:
ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
Търг.д. №
278 по описа за 2019 г., за да се П.изнесе
съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.45, ал. 1, вр. с чл. 51,
ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.432, ал.1 и чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
исковата молба ищцата посочва, че с Решение № 35 от 17.01.2018г., постановено
по търг. д. №148/2017г. по описа на ОС - С.З., съдът е осъдил „ЗД „Б.И.“ АД да
заплати на А.Д.Д. сумата от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания от счупването на дясната бедрена кост и счупването на големия
пищял на дясна подбедрица и счупване на двата маеола на лявата глезенна става, П.дължителността на П.веденото
лечение и посттравматично стресово разстройство, в резултат на претърпяното от
пострадалата ПТП на 25.09.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 10.03.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, като ОС - С.З.
е отхвърлил иска в частта над 80 000 лв. до претендирания
размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан. С посоченото решение
ответното застрахователно дружество било осъдено да заплати на ищцата и сумата
от 3 696. 15 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в заплатени суми по следните данъчни фактури: №24606/04.10.2016г., издадена
от „М.Т.” ЕООД - С.З.; №7359/18.10.2016г., издадена от „Р.Б.“ ООД;
№**********/21.10.2016г., издадена от „У.“ ООД; №**********, издадена от „П.“
ООД; №**********/12.01.2017г., издадена от „У.“ ООД, заедно с касовите бонове
към тях, както и по данъчна фактура №**********/07.04.2017г„ издадена от ,,П.“
ЕАД - клон П.Б.; данъчна фактура №100000069485/28.05.2017г„ издадена от ,,П.“
ЕАД - клон Б.; данъчна фактура №84/22.05.2017г. платена по банков път с вносна
бележка №39/22.05.2017г., във връзка с П.веденото
лечение на пострадалата, ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице - 10.03.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
С
Решение №169 от 06.06.2018г., постановено по в. търг. д. №194/2018г. по описа
на Апелативен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 23.07.2018г.,
гореописаното решение на ОС - С.З. било изцяло потвърдено от въззивната инстанция.
В
исковата молба се посочва, че след постановяване на първоинстанционното
решение, за ищцата А.Д. са настъпили допълнителни усложнения в здравословното й
състояние, които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея
ПТП на 25.09.2016г. и които не са били предмет на първоначалната искова
претенция на пострадалата, с оглед на което същата не е и била обезщетена за
тях. Във връзка с тези допълнителни усложнения в здравословното й състояние
ищцата е направила съответно и допълнителни разходи за лечение, които също не
са били обезщетени. Твърди се, че за ищцата е налице правен интерес да
претендира да бъде обезщетена за понесените от нея допълнителни неимуществени и
имуществени вреди вследствие на ексцес. Относно това кога е налице ексцес
(влошаване на здравословното състояние), ищцата посочва, че е формирана
константна съдебна практика на ВКС, изразяваща се в постановени по чл.290 от ГПК решения.
Излага
съображения, че от тези решения става ясно, че ако здравословното състояние на
пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетението (ексцес), на него се дължи ново обезщетение за самото влошаване,
но само ако се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други
фактори и причини.
Посочва,
че от Решение № 35 от 17.01.2018г., постановено по търг. д. №148/2017г. по
описа на ОС - С.З., е видно, че при определяне на справедливия размер на
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, съдът е взел предвид здравословното
състояние на пострадалата, единствено след извършената й първа операция по
отстраняване на поставените й метални импланти
вследствие на претърпяното ПТП на 25.09.2016г., а именно направената й на
12.04.2017г. операция по отстраняване на металните тела от левия глезен. Същото
се отнася и за въззивното решение на Апелативен съд -
Пловдив, пред въззивната инстанция е представена Епикриза към ИЗ №3006/2018, издадена от „М.Т.“ ЕООД - С.З.,
единствено за да се докаже, че пострадалата все още не се е възстановила от
получените при ПТП травми, без да е направено изменение на иска и без
посочените допълнителни болки и страдания да са били предмет на разглеждане от
съда за определяне на справедливо застрахователно обезщетение от съда по делото.
Посочва,
че от Епикриза ИЗ №10520/2017, издадена от „М.Т.“
ЕООД - С.З., е видно, че на 17.09.2017г. ищцата А.Д. е постъпила в Отделението
по ортопедия и травматология на болницата за екстракция на поставените след ПТП
през 2016г. метални тела в дясната подбедрица. На
ищцата били направени редица изследвания и консултации със специалисти,
назначена й е медикаментозна терапия и е подготвена за операция. На
18.09.2017г. й е направена операция по отстраняване на металните заключващи
винтове и пирон, поставени на тибията и фибулата на дясната подбедрица.
На 21.09.2017г. пострадалата е изписана с подобрение, като са й дадени указания
да П.вежда активна рехабилитация с П.тектирано
натоварване на крайника за 2 седмици, конците да се свалят на 14-тия
следоперативен ден, да П.дължи с антикоагулантната П.филактика за още 10 дни. Поставена е окончателна диагноза:
Последици от други счупвания на долен крайник. В епикризата
са направени и отбелязвания за извършени на ищцата 2 контролни прегледа на
29.09.2017г. и на 06.10.2017г., като е видно, че възстановяването след
операцията е П.тичало добре и на втория контролен преглед конците са били
свалени.
Посочва,
че от Епикриза към ИЗ №736/2018, издадена от „М.Т.“
ЕООД - С.З., е видно, че на 16.01.2018г. ищцата А.Д. е постъпила в Отделението
по ортопедия и травматология на болницата за отстраняване на поставените след
ПТП през 2016г. метални тела в дясното бедро. На ищцата били направени редица
изследвания и консултации със специалисти, назначена й е медикаментозна терапия
и е подготвена за операция. На 17.01.2018г. й е направена операция по
отстраняване на имплантираните уреди на дясната бедрена кост. На 20.01.2018г.
пострадалата е изписана с подобрение, като са й дадени указания да П.вежда
активна рехабилитация с П.тектирано натоварване на
крайника за 10 дни, конците да се свалят на 14-тия следоперативен ден, да П.дължи
с антикоагулантната П.филактика
за още 7 дни. Поставена е окончателна диагноза: Последици от други счупвания на
долен крайник. На 25.01.2018г. и на 02.02.2018г. на ищцата са направени
контролни прегледи, като е видно, че същата се е придвижвала с помощно
средство.
От
Епикриза към ИЗ №3006/2018, издадена от „М.Т.“ ЕООД -
С.З., е видно, че на 03.03.2018г. ищцата е постъпила в Отделението по ортопедия
и травматология на болницата след като при ходене е изпитала внезапна силна
болка в областта на дясното бедро, с невъзможност за ходене. След направена
рентгенография е установена фрактура на тялото на дясната бедрена кост и
пострадалата е постъпила за оперативно лечение. При извършения преглед е
установено, че десният крак на пациентката е скъсен с около 4-5 см, като е била
налице патологична подвижност и костни крепитации. На
ищцата са направени редица изследвания и консултации със специалисти, назначена
й е медикаментозна терапия и е подготвена за операция. На 03.03.2018г. й е
направена операция по открито наместване на фрактурата на дясната бедрена кост
с поставяне на вътрешна фиксация. На 09.03.2018г.
пострадалата е изписана с подобрение, като са й дадени указания да прави
превръзки през 3 дни, конците да се свалят на 14-тия следоперативен ден, да
ходи с 2 помощни средства без да натоварва оперирания крак, да П.дължи с антикоагулантната П.филактика до
30-тия ден. Поставена е окончателна диагноза: Счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост, закрито. На 16.03.2018г. и на
30.03.2018г. на ищцата са направени контролни прегледи. Така описаното ново
счупване на дясната бедрена кост на ищцата, според лекуващите лекари несъмнено
е в пряка причинна връзка от получените преди това травматични увреждания,
получени вследствие на ПТП от 25.09.2016г. От изготвената по търг. д. №
148/2017г. по описа на ОС - С.З. СМЕ е видно, че получената от ищцата при ПТП
фрактура на бедрената кост е била такава, при която фрактурната
линия не е една, а има и среден фрагмент, което е довело до по-сериозно
нарушаване на целостта на костта, както и до по-П.дължителен
възстановителен период. Освен това, вследствие на получените след ПТП
травматични увреждания и на двата долни крайника, при ищцата настъпило забавяне
на вертикализацията, на П.хождането
и на П.веждането на рехабилитация по обективни
причини, което пък от своя страна е довело и до мускулна и сухожилна
хипотрофия. Така, именно предвид тези последици от
претърпения от ищцата инцидент и нарушаването на костната плътност и структура
е възникнало и новото счупване на дясната й бедрена кост, което е наложило и
извършването на операция с ново поставяне на метални импланти.
От
Етапна епикриза, издадена от д-р Е.П. - специалист по
вътрешни болести, е видно, че след получените вследствие на ПТП от 25.09.2016г.
счупване на тялото на дясната бедрена кост, множество счупвания на двете подбедрици и в резултат на П.ведените
оперативни интервенции се е налагал многократен прием на антибиотици от ищцата,
вследствие на което същата е получила дисбактериоза
на червата. Налагал се е и П.дължителен прием на П.биотична
терапия - еспумизан и салофалк.
Сочи се, че от този период ищцата има и нарушение на съня, което налага прием
на сънотворни. При извършен преглед лекарят е установил, че ищцата А.Д. е в
увредено общо състояние, като десният й крак е скъсен с около 4-5 см. Поставена
е диагноза: Счупване на тялото на дясната бедрена кост - закрито. Състояние
след множествени счупвания на двете подбедрици. Спондилолистеза. Автоимунен тиреоидит.
От
Епикриза към ИЗ №3110, издадена от „С.Б.Р.“ ЕАД -
филиал П.Б., е видно, че на 26.05.2018г. пострадалата е постъпила в болницата
за П.веждане на болнично лечение и рехабилитация по
повод болка и ограничени движения в дясното бедро и дясната ингвинална
гънка, затруднени походка и ДЕЖ. Установено е, че месец март 2018г. ищцата е
получила спонтанна фрактура на дясното бедро, за което е П.ведено
оперативно лечение с метална остеосинтеза, както и че
ищцата е П.вела амбулаторна физиотерапия с
недостатъчен ефект. При направена рентгенография е установено състояние след
фрактура на бедрената кост; метална остеосинтеза; коксартрозис декстра - 3-та
степен. Рехабилитационният потенциал на пациентката е
оценен като добър. Извършени са П.цедури по
физиотерапия, като на 02.06.2018г. ищцата е изписана с подобрение, с редуциран болков синдром, увеличен двигателен обем и тонизирана
мускулатура. Дадени са й препоръки за АДР, ДЕЖ и при необходимост - последваща
рехабилитация в извънболнични, болнични или домашни
условия в рамките на 1 година.
От
Експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З. №2383 от зае. №120 от
12.10.2018г. се установява, че на ищцата А.Д. са определени 50% трайно намалена
работоспособност за 3 години - до 01.10.2021 г. Поставена е диагноза: Спондилолистеза L5-S1. Състояние след вертебродеза
по метода на Страйкър. Състояние след оперативно
лечение по повод множествени фрактури на дясно бедро и подбедрица
и ляв глезен, без функционален дефицит.
В
исковата молба се твърди, че от приложената като доказателство медицинска
документация е видно, че след физическите увреждания вследствие на претърпяното
на 25.09.2016г. ПТП, за които е била обезщетена, за ищцата са настъпили
усложнения в здравословното й състояние, изразяващи се в извършени 2 операции
за отстраняване на поставени метални импланти,
операция по повод ново счупване на дясната бедрена кост с поставяне на метална остеосинтеза, дисбактериоза на
червата, нарушения на съня, като на пострадалата са определени и 50% трайно
намалена работоспособност за 3 години - до 01.10.2021 г. Ищцата счита, че
безспорно е налице пряка причинно-следствена връзка между описаното влошено
здравословно състояние и ПТП от 25.09.2016г„ тъй като това влошаване на
здравословното състояние е именно в резултат на получените вследствие на пътния
инцидент травматични увреждания. Несъмнено вследствие на това влошаване в
здравословното състояние на пострадалата и на П.дължаващия
и към настоящия момент възстановителен П.цес от
получените в резултат на ПТП от 25.09.2016г. травми, ищцата А.Д. твърди, че П.дължава да изпитва и негативни емоции, което се отразява
неблагоприятно на психиката й, влошено е качеството й на живот в следствие на
дългият период на лечение и рехабилитация и чувството на несигурност, дали
отново ще може да бъде здрава и дали няма да получи и други фрактури, които да
доведат отново до състояние на зависимост от близките за ежедневното обслужване
и непрекъснатото изпитване на болки в увредените места.
Във
връзка с получените допълнителни увреждания и влошаването на здравословното й
състояние, ищцата е претърпяла и допълнителни имуществени вреди. Същите са
подробно описани в исковата молба, съобразно представените доказателства.
Посочва, че общият размер на претендираните
допълнителни имуществени вреди, които не са били обезщетени и са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП от 25.09.2016г., възлиза на сумата от 3 009.18
лв.
Ищцата
посочва, че съгласно изискванията на чл.432, вр. с
чл.380 от КЗ е отправила до ответното дружество молба за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди във връзка с ексцес с писмо,
изпратено на 11.06.2019г., получено на 12.06.2019г. по вече образуваната
първоначално Щета №**********/2017г. относно ПТП от 25.09.2016г. С писмо с изх.
№ НЩ-5119 от 02.07.2019г. „ЗД „Б.И.“ АД уведомило пострадалата чрез
пълномощника й, че представените допълнителни медицински документи не
удостоверявали вреди, които да не били обезщетени, поради което застрахователят
отказал да определи и изплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди
за ексцес на ищцата А.Д..
Тъй
като към датата на подаване на исковата молба в съда ищцата не е получавала
каквото и да било обезщетение за претърпените от нея допълнителни неимуществени
и имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 25.09.2016г. счита, че за
нея е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за присъждане на
справедливо обезщетение, с оглед на настъпилото влошаване на здравословното й
състояние (ексцес) и направени допълнителни разходи за лечение, вследствие на
непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, П.тив ответното застрахователно
дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Позовава
се на чл.51, ал. 1 от ЗЗД относно подлежащите на обезщетяване вреди -
имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. Счита, че от представените по делото медицински
документи се установява настъпилото влошаване на здравословното състояние на
ищцата, довело до нови болки и страдания, както и че към настоящия момент
пострадалата все още не се е възстановила напълно от получените травматични
увреждания вследствие на ПТП от 25.09.2016г.
Предвид
изложеното, счита, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата допълнителни
неимуществени вреди вследствие на претърпяното от нея ПТП се явява сумата от 30
000 лв. Счита, че е напълно основателен и доказан претендираният
с настоящата искова молба размер на обезщетението, което ще допринесе за
репариране на болките и страданията вследствие на влошаването на здравословното
състояние на ищцата.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „ЗД „Б.И.“ АД, да заплати на А.Д.Д., сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за преживени допълнителни неимуществени вреди,
изразяващи се в извършени 2 операции за отстраняване на поставени метални импланти, операция по повод ново счупване на дясната
бедрена кост с поставяне на метална остеосинтеза, дисбактериоза на червата, нарушения на съня, като на
пострадалата са определени и 50% трайно намалена работоспособност за 3 години -
до 01.10.2021 г., както и душевни болки и страдания и преживени негативни
емоции, в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 25.09.2016г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 12.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С П.токолно определение от 24.02.2020 г. съдът е допуснал
увеличение на предявения иск за
неимуществени вреди в размер на 60 000
лв.
Моли съдът да осъди „ЗД „Б.И.“ АД да заплати
на А.Д.Д. сумата от 3 009.18 лв. (три хиляди и девет
лева и осемнадесет стотинки), представляваща обезщетение за понесени
допълнителни имуществени вреди - заплатени разходи за лечение относно
влошаването на здравословното състояние, които са в пряка причинно-следствена
връзка с претърпяното от ищцата ПТП на 25.09.2016г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 12.06.2019г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски, както и
възнаграждение за един адвокат.
Постъпил е
отговор на исковата молба, с който ответното дружество взема становище,
че предявените искове са неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно
завишени по размер, поради което оспорва изцяло ищцовите
претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в
исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Твърди,
че не са настъпили допълнителни усложнения в здравословното състояние на
ищцата, които да са в пряка причинно - следствена връзка с претърпяното от нея
ПТП на 25.09.2016год. Твърди, че не е налице ексцес на уврежданията, причинени
при ПТП, като евентуално счита, че претендираните
вреди са обезщетени с присъдените по търговско дело № 148/2017год. по описа на
ОС - С.З. обезщетения. Твърди, че не е налице твърдяното влошаване на
здравословното състояние на ищцата. Счита, че представените с исковата молба
доказателства не обосновават извод, че са настъпили такива усложнения, които не
са били предвидими и не са взети предвид при определяне на обезщетенията с
влязлото в сила решение по търговско дело № 148/2017 год. по описа на ОС - С.З.,
тъй като съдът е съобразил с решението си остатъчните негативни последици на
уврежданията, причинени при ПТП (двете екстракции на метални тела), а
извършената на 03.03.2018 год. операция касае ново увреждане, което не е в
причинно - следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП на 25.09.201бгод.
Т.е. не се касае до болки и страдания, които не са били взети предвид и до ново
увреждане, поради това те не могат да бъдат охарактеризирани като усложнения по
смисъла на закона, налагащо присъждане на допълнително обезщетение.
Оспорва
твърдението на ищцата, че вследствие на претърпяното на 25.09.2016год. ПТП, за
нея са настъпили усложнения - влошаване на здравословното й състояние,
изразяващо се в извършени 2 операции за отстраняване на поставени метални импланти.
Излага
съображения, че предмет на настоящия правен спор е това има, или не основание
за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди поради
влошаване на здравословното състояние на ищцата, т.е. поради ексцес. В тази
връзка се позовава на Постановление № 4 от 30.10.1975год. на Пленумът на ВС.
Твърди,
че в конкретния случай, с Решение № 35 от 17.01.2018год., постановено по
търговско дело № 148/2017год. по описа на ОС - С.З., съдът е съобразил П.дължителността на П.веденото
лечение и за посттравматичното разстройство, в резултат на претърпяното от
пострадалата ПТП на 25.09.2016год., като е отчел получените при ПТП травматични
увреждания, и по - П.дължителния възстановителен
период.
Ответникът
твърди, че болките и страданията на ищцата при извършените две операции за
екстракция на поставените след ПТП метални тела в дясната подбедрица
и в дясното бедро са взети в предвид от съда при присъждане на обезщетението по
търговско дело № 148/2017год. по описа на ОС-С.З., тъй като операциите за
изваждане на поставените метални тела е част от оздравителния и възстановителен
П.цес на обезщетените с решението увреждания. Твърди,
че извършването на двете операции от 18.09.2017год. и от 17.01.2018год. не са в
резултат на влошаване на здравословното състояние на ищцата, а са част от
оздравителния П.цес на получените и обезщетени вече
травматични увреждания.
Оспорва
твърдението на ищцата, че вследствие на претърпяното на 25.09.2016год. ПТП, за
нея е настъпило влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в
операция по повод ново счупване на дясната бедрена кост с поставяне на метална остеосинтеза. Относно
извършената на 03.03.2018год. операция на дясна бедрена кост, твърди, че в
случая се касае за ново увреждане, което увреждане от една страна не е в
причинна връзка с претърпяното от ищцата ПТП от 25.09.2016год., а от друга, не
е и влошаване на здравословното й състояние, което да е в причинна връзка с
уврежданията, причинени от ПТП.
Твърди,
че новата фрактура на тялото на дясната бедрена кост се дължи на друга причина
- заболяване на ищцата (напр. остеопороза или др.
костно заболяване) или друга травма, различна от П.цесното
ПТП - падане, силен удар.
Оспорва
твърдението на ищцата, че вследствие на претърпяното на 25.09.2016год. ПТП, за
нея са настъпили усложнения - влошаване на здравословното й състояние,
изразяващи се в дисбактериоза на червата и нарушения
на съня.
Оспорва
твърдението на ищцата, че вследствие на претърпяното на 25.09.2016год. ПТП, за
нея е настъпило влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в
определянето на пострадалата 50% трайно намалена работоспособност за 3 години -
до 01.10.2021год.
Посочва,
че от представеното с исковата молба Експертно решение на ТЕЛК към УМ БАЛ „П.Д.С.К."
АД-С.З. № 2383 от зае. № 120 от 12.10.2018год., действително се установява, че
на ищцата А.Д. са определени 50% трайно намалена работоспособност за 3 години
-до 01.10.2021год., но основната и водеща диагноза във връзка, с която е
освидетелствана ищцата е Спондилолистеза LS - S1,
датата на първоначалната инвалидизация е още от
05.03.2008год., т.е. на ищцата е определена 50% трайно намалена
работоспособност във връзка със заболяването Спондилолистеза
LS - S1, а не във връзка с претърпените от нея увреждания вследствие на ПТП.
Твърди,
че претендираните от ищцата душевни болки и страдания
и преживени негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на
25.09.2016 год. са били обезщетени с присъденото по търговско дело №
148/2017год. по описа на ОС - С.З.. Посочва, че в тази връзка по делото не са
представени доказателства.
На
самостоятелно основание поддържа, в случай, че съдебният състав приеме, че
предявеният иск за заплащане на обезщетение за преживени допълнителни
неимуществени вреди е доказан по своето основание, то заявявам, че прави
възражение за прекомерност на претенцията.
Оспорва
размера на предявения иск за неимуществени вреди, като считам същия за
недължим, респ. за прекомерен и в П.тиворечие с принципа
за справедливост, П.гласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва
претендираните от ищцата допълнителни имуществени
вреди - заплатени разходи за лечение, които същата твърди, че е претърпяла във
връзка получени допълнителни усложнения и влошаване на здравословното й
състояние.
Посочва,
че от представените с исковата молба като писмени доказателства по делото
фактури, ведно с фискални бонове е видно, че само три от фактурите - Фактура №
********** от 07.06.2017год., издадена от„П." ЕАД - клон Б. за сумата от
405 лева за П.веждане на рехабилитационни
П.цедури; Фактура N9 ********** от 16.06.2017год. и
Фискален бон от същата дата, издадени от „У." ООД, за сумата от 53.18 лева
за закупени лекарства и Фактура № ********** от 21.09.2017год. и Фискален бон
от същата дата, издадени от „Ф." ООД, за сумата от 7.41 лева за закупени
лекарства - всички на обща стойност 465,59 лева, представляват имуществени
вреди, претърпени от ищцата във връзка с лечението на причинените й с ПТП
травматични увреждания. Всички останали фактури касаят разходи за лечение,
извършени във връзка с „новото счупване" на бедрената кост на ищцата,
което увреждане твърди, че не е екцес. П.веденото допълнително лечение на ищцата е във връзка
единствено с новата травма получена от ищцата, която се дължи на други фактори
и причини, различни от ПТП 25.09.2016год.
Оспорва
исковете за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени и имуществени
вреди - като неоснователни, по съображенията за неоснователност на главните
искове.
Моли
съда да се П.изнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от А.Д.Д. искове, като неоснователни и недоказани. Претендира
направените съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Постъпила е
допълнителна искова молба, с която ищцата взема становище по възраженията
на ответника.
Относно
възражението, че за ищцата не са настъпили усложнения — влошаване на здравословното й състояние,
изразяващо се в извършени 2 операции за отстраняване на поставени метални импланти, счита, че същото е неоснователно. Твърди, че в
развилото се П.изводство по т.д. № 148/2017г. по
описа на ОС С.З. са обезщетени конкретно посочените от ищцата в исковата молба
и доказани неимуществени вреди, предмет на разглеждане от съда, които са настъпили
към датата на подаване на исковата молба в съда - 31.05.2017г. Извършените две
операции за изваждане на поставените метални тела в дясната подбедрица
и в дясното бедро, получената на 03.03.2018г. нова фрактура на дясната бедрена
кост, настъпилите дисбактериоза на червата, нарушение
на съня и трайно намалена работоспособност за 3 години - до 01.10.2021 г. са
останали необезщетени, тъй като са настъпили след постановяване на решението по
т.д. № 148/2017г. на ОС С.З.. Тези претърпени неимуществени вреди са вторични,
допълнителни и не са били претьрпяни към момента на
постановяване на решението.
Счита
за неоснователно и възражението на ответника, че получената от ищцата на
03.03.2018г. фрактура на дясната бедрена кост не е в причинна връзка с претърпяното
от нея ПТП на 25.09.2016г. В резултат на деликта
ищцата твърди, че е получила множество
фрактури в областта на долните крайници, като за зарастването на всяка една от
които е била извършена фиксация с метални импланти. Наличието едновременно на толкова много фрактури
и фиксатори и то на едни от най-големите кости в
човешкото тяло, неминуемо води до значително по-бавното им зарастване. Ищцата
посочва, че изграждането на костите и тяхната плътност е било значително
забавено и е предразполагало към настъпване на повторни фрактури като тази, претендирана с исковата молба. Освен това фрактурата от
03.03.2018г. е напълно ново и непредвидимо травматично увреждане, настъпило в
резултат на отслабената от първоначалното счупване костна структура на пострадалата.
Относно
оспорването на ответникът на претендираните от ищцата
усложнения - влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в дисбактериоза на червата и нарушения на съня, като твърди,
че те не са вследствие на ПТП от 25.09.2016г., същата взема становище, че
изложените в отговора на исковата молба твърдения са неоснователни. Твърди, че
от представените с исковата молба медицински документи е видно, че настъпилите
у ищцата здравословни П.блеми са вследствие на П.дължителното лечение на всички получени от нея фрактури, а
не само на тази от 03.03.2018г. Цялостното П.ведено
от ищцата лечение описано в исковата молба е пряка последица от всички получени
в резултат на ПТП от 25.09.2016г. увреждания.
По
отношение на възражението на ответника, че определената на ищцата 50% трайна
неработоспособност не е в причинна връзка ПТП счита, че същото е неоснователно.
Посочва, че действително, в представеното Експертно решение на ТЕЛК№ 2383 от
12.10.2018г. за водеща диагноза е посочено „спондилолистеза“,
но при определяне на размера на трайната неработоспособност ТЕЛК е обсъдила и
взела предвид и настъпилите в резултат на ПТП от 25.09.2016г. травматични
увреждания. Следователно определеният в ЕР на ТЕЛК размер на трайна
неработоспособност е в пряка причинно-следствена връзка с деликта,
настъпил на посочената по-горе дата.
Ищцата
счита за неоснователни и възраженията на ответника, че не се дължи ново
обезщетение за претърпените от същата душевни болки и страдания и преживени
негативни емоции, тъй като същите вече били обезщетени с присъденото по т.д. №
148/2017г. на ОС С.З.. Твърди, че всички претендирани
с исковата молба новонастъпили увреждания на
здравословното състояние на ищцата са останали необезщетени при определянето на
първоначалното обезщетение, предмет на правният спор по т.д. № 148/2017г.
Твърди също така, че на пълно репариране в настоящото П.изводство
подлежат всички претърпени болки, страдания и негативни емоции, които ищцата е
изживяла в резултат на настъпилите при условията на ексцес увреждания.
За
неоснователно ищцата счита и възражението за прекомерност на претендираното обезщетение, което било в П.тиворечие с принципа за справедливост, П.гласен в чл.52 от ЗЗД. Посочва, че в резултат на ПТП от 25.09.2016г. за нея са настъпили
многобройни допълнителни увреждания, които са останали необезщетени с решението
по приключилото т.д. № 148/2017г. на ОС Ст. Загора. Тези увреждания се
изразяват в извършването на още три оперативни интервенции, трайно намаляване
на трудоспособността на пострадалата, настъпилите нарушения в общото й
здравословно състояние и влошаването на качеството на й живот за един
значително по-дълъг от предвидимия обичаен период на възстановяване, поради
което претендираният размер на обезщетението е
напълно основателен.
По
отношение на претендираните с исковата молба
имуществени вреди във връзка с извършеното лечение, представя и моли съдът да
приеме следните писмени доказателства за извършени от ищцата разходи, неописани
в първоначалната исковата молба, тъй като са издадени за настъпили П.цедури по лечението едва след като вече е била предявена
исковата молба по т.д. № 148/2017г., поради което е нямало как да бъдат
включени към първоначалната претенция на ищцата и да бъдат разгледани от съда.
От тези допълнително представени фактури и касови бонове към тях е видно, че
ищцата е направила разходи за лечение в размер на още 1158.70 лв.
Предвид
гореизложеното и представените допълнителни разходо
оправдателни документи към исковата молба, моли съда да осъди „ЗД „Б.И.“ АД да
заплати на А.Д.Д., общо сумата от 4167.88 (четири
хиляди сто шестдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за понесени допълнителни имуществени вреди — заплатени разходи за
лечение относно влошаването на здравословното състояние, настъпило след
завеждането на първоначалната претенция, предмет на т.д. № 148/2017г. на ОС С.З.,
по следните данъчни фактури : Фактура №********** от 07.06.2017г., издадена от
„П.“ ЕАД - клон Б.; Фактура №********** от 16.06.2017г. и Фискален бон от
същата дата, издадени от „У.“ ООД; Фактура №********** от 21.09.2017г. и
Фискален бон от същата дата, издадени от „Ф.“ ООД; Фактура №********** от
09.03.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „М.Т.“ ЕООД - С.З.;
Фактура №********** от 10.04.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от
„Ф.“ ЕООД; Фактура №********** от 29.04.2018г. и Фискален бон от същата дата,
издадени от „Ф.“ ЕООД; Фактура №********** от 23.05.2018г. и Фискален бон от
същата дата, издадени от „СБР - НК“ ЕАД - филиал П.Б.; Фактура №********** от
26.05.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „СБР - НК“ ЕАД - филиал
П.Б.; Фактура №********** от 26.07.2018г. и Фискален бон от същата дата,
издадени от „Ф.“ ЕООД; Фактура №********** от 28.07.2018г. и Фискален бон от
същата дата, издадени от „У.“ ООД, и рецепта; Фактура №27871001301 от
02.08.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „У.“ ООД; Фактура №22950002916
от 20.08.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „П.“ ООД; Фактура
№21000002520 от 29.08.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „В.“
ЕООД; Фактура №24072401330 от 30.08.2018г. и Фискален бон от същата дата,
издадени от „Р.И.Г.“ ЕООД; Фактура №«********** от 06.09.2018г. и Фискален бон
от същата дата, издадени от „Р.И.Г.“ ЕООД; Фактура №«********** от 18.09.2018г.
и Фискален бон от същата дата, издадени от „Р.И.Г.“ ЕООД; Разписка
№«02000780641484 от 25.08.2018г., издадена от „И.“ АД; Фактура №21000081863 от
28.09.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „П.“ ЕАД - клон Б.;
Фактура №«********** от 08.10.2018г. и Фискален бон от същата дата, изд. от „Р.И.Г.“
ЕООД; Фактура №23000001997 от 08.11.2018г. и Фискален бон от същата дата, изд.
от „М.“ ЕООД; фактура №2 ********** от 09.10.2017г., изд. от „П.“ ЕАД - клон П.Б.
за заплатена сума от 25.00 лв. - аванс за х-л ,Гергана“; фактура № **********
от 25.10.2017г., изд. от „П.“ ЕАД - клон П.Б. за заплатена сума от 290.00 лв.
за П.ведено балнеолечение; фактура №« ********** от
20.02,2019г., изд. от „П.“ ЕАД - клон Б. за заплатена сума от 280.00 лв. - за
предплащане на резервация за балнеолечение; фактура № ********** от
29.05.2019г., изд. от „П.” ЕАД - клон Б. за крайната стойност на П.ведено балнеолечение; фактура № ********** от 20.09.2019г.,
изд. от „П.“ ЕАД - клон Боровец за заплатена от ищцата сума от 425.00 лв. за П.ведено лечение; фактура № ********** от 20.09.2019г., изд.
от „П.“ ЕАД - клон Боровец за заплатена от ищцата сума от 6.00 лв. за закупени
консумативи; фактура № ********** от 04.10.2019г., изд. от „М.“ ЕООД за заплатена
от ищцата сума от 8.90 лв. за закупени медикаменти и фактура № ********** от
04.10.2019г„ изд. от „М.“ ЕООД за заплатена от ищцата сума от 123.80 лв. за
закупени медикаменти, които са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното от ищцата ПТП на 25.09.2016г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице - 12.06.2019г., до окончателното изплащане на
сумата.
Поддържа
исковата молба, така както е предявена.
Постъпил е
допълнителен отговор,
с който ответникът поддържа направените възражения.
Оспорва
твърдението на ищцата, че в следствие на ПТП е претърпяла допълнителни
имуществени вреди или ако е претърпяла, то не обосновават размера на исковата
претенция. Счита, че предявеният иск за обезщетение за претърпени от ищцата
допълнителни имуществени вреди - в размер на 4167.88 лева, е неоснователен и
недоказан.
Поддържа
оспорването на исковете за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени
и имуществени вреди - като неоснователни, по съображенията за неоснователност
на главните искове.
Счита,
че не е налице влошаване на здравословното състояние на ищцата, както и че не е
налице влошаване на здравословното състояние на ищцата, което да не е обхванато
със сила на присъдено нещо от постановените и влезли в сила решения по
търговско дело № 148/2017год. по описа на ОС-С.З. и търговско дело №
194/2018год. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
Ответникът
поддържа основното си искане, с което моли съда да се П.изнесе с решение, с
което да отхвърли изцяло предявените от А.Д.Д.
искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
По
делото не е спорно обстоятелството, че между страните е П.ведено
предходно П.изводство по чл. 432, ал. 1 от ГПК, по
което е налице влязло в сила решение №35/17.01.2018г., постановено по търг. д.
№148/2017г. по описа на ОС - С.З., съдът е осъдил ЗД „Б.И." АД да заплати
на А.Д.Д. сумата от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания
от счупването на дясната бедрена кост и счупването на големия пищял на дясна подбедрица и счупване на двата маеола
на лявата глезенна става, П.дължителността
на П.веденото лечение и посттравматично стресово
разстройство, в резултат на претърпяното от пострадалата ПТП на 25.09.2016г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.03.2017г. -датата
на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата, като ОС - С.З. е отхвърлил иска в частта над
80 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв.
като неоснователен и недоказан. С посоченото решение ответното застрахователно
дружество е било осъдено да заплати на ищцата и сумата от 3 696, 15 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми
за разходи във връзка с П.веденото лечение на
пострадалата, ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице - 10.03.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява следното:
От
28.05.2017г до 06.06.2017г ищцата А.Д. Начева е П.вела рехабилитация в балнеохотел"Стряма"-гр.
Б..
В
последващия период ищцата е П.веждала самостоятелна
рехабилитация. На 17.09.2017г. е хоспитализирана в МБАЛ„Т."/ИЗ №10520/.От
документацията е видно,че „.. .постъпва за екстракция на металните тела от
дясна подбедрица." В Обективно състояние е
отразено:,,...Крайници- Затворени цикатрикси. Възстановени
движения. За екстракция на ОСМ." Същия ден е направена рентгенография на подбедрица в 2 П.екции: Състояние
след метална остеосинтеза на дясна подбедрица. Извършена е предоперативна
подготовка, изследвания, консултации и на 18.09.2017г.е извършена оперативната
интервенция по отстраняването на остеосинтезните
средства- заключващи винтове и тибиален пирон/Оп.П.токол № 1011/.При спокоен следоперативен период, спокойна и
суха опер. рана, афебрилност
и без субективни оплаквания е дехоспитализирана на
21.09.2017г.
На
16.01.2018г./ИЗ № 736/ отново е приета в МБАЛ„ Т."...Анамнеза: През 2016г.
е оперирана след ПТП по повод множество фрактури на долните крайници. Сега
постъпва за отстраняване на металните тела от дясното бедро... Обективно
състояние:....Затворени постоперативни цикатрикси. Възстановени
движения. Постъпва за отстраняване на металните тела от дясното бедро. Извършена
е предоперативна подготовка: рентгенографии,
кръвна картина, консултации. На 17.01.2018 г. под обща анестезия е осъществено
оперативно изваждане на имплантиралите уреди./Оп.пр.№66/.При констатирано
подобрение, афебрилност, спокойна оперативна рана, липса
на субективни оплаквания на 20.01.2018г.е дехоспитализирана.
На 25.01.2018 г. е извършен контролен преглед. При липса на оплаквания е
препоръчана рехабилитация. На 02.02.2018г. при нов контрол са извадени конците
от оперативната рана.
На
03.03.2018г.е приета по спешност в МБАЛ „Т.“ ИЗ №3006/- Отделение по ортопедия
и травматология.. Анамнеза: Преди около 1 година след претърпяно ПТП и
множествени фрактури на десен крак претърпяла три операции с метална остеосинтеза; през м.януари отстранени металните импланти .Днес при ходене изпитала внезапна силна болка в
областта на дясно бедро с невъзможност за ходене.След направена рентгенография
е установена фрактура на тялото на дясна бедрена кост.Постъпва за оперативно
лечение..
обективно:..
.Десният крак е скъсен с около 4-5 см. Наличие на патологична подвижност и
костни крепитации. Без съдов и неврологичен дефицит.
Извършени са клиниколабораторни изследвания, консултации,
подготовка и на 03.03.2018г/Оперативен П.токол №251/ е извършено под обща анестезия оперативно лечение-репозиция под рентгенов контрол и фиксация на фрактурата с интрамедуларен
бедрен пирон, заключен П.ксимално и дистално. При спокоен следоперативен период и зарастваща
оперативна рана е дехоспитализирана на 09.03.2018г. На
16.03.2018г е извършен контролен преглед-спокойна оперативна рана-направена е
превръзка. На 30.03.2018г отново е П.контролирана от ортопед;снети са конците, препоръчана
рехабилитация.
На
26.05.2018г е хоспитализирана в СБРНК-П.Б. за П.веждане
на балнеолечение и рехабилитация. След повлияване от това лечение с редукция на
болковия синдром, с увеличен двигателен обем и
тонизирана мускулатура е дехоспитализирана на
02.06.2018г.
Медикобиологичния характер на
счупването на дясната бедрена кост от 03.03.2018 г. е лекувано оперативно с
открита репозиция и метална синтеза чрез интрамедуларен пирон е предизвикало затруднение в
движенията на десния долен крайник за период по-дълъг от 30 дни и се определя
като средна телесна увреда.
Вещото
лице посочва, че вследствие на претърпяното ПТП от 25.09.2016г ищцата е
получила множество фрактури за които е лекувана оперативно .Били са извършени
оперативни интервенции с откриване на съответните фрактури, наместването им и
фиксирането им с метални остеосинтезни импланти. В П.цеса на
рехабилитация е получила дехесценция на оперативната
рана в областта на левия глезен .По тази причина малко по-рано от необходимия
срок са извадени металните тела -на 12.04.2017г.
Остеосинтезните средства от
дясната подбедрица -интрамедуларен
пирон със заключващи П.ксимални и дистални
винтове са извадени на 18.09.2017г/ИЗ № 10520/2017г за периода 17-21.09.2017г/
Остеосинтезните средства от
дясното бедро -плака с кортикални винтове са извадени
на 17.01.2018г/ИЗ№ 736/2018г за периода 16-20.01.2018г/
На
03.03.2018г ищцата е получила внезапна остра болка в областта на дясното бедро
и след диагностика е установена фрактура на тялото на дясна бедрена кост.Същия
ден е оперирана /Оп.пр.№251/чрез открито наместване на фрактура на дясно бедро
и фиксирането и с интрамедуларен бедрен пирон
заключен П.ксимално и дистално
с винтове.
Оперативните
интервенции през м.09.2017г. и м. 01.2018г. са по повод изваждане на остеосинтезни средства от дясна подбедрица
и от дясно бедро. Те са поставени през м.09.2016 г. във връзка с лечението на
фрактури получени при ПТП от 25.09.2016 г. В този смисъл тези две допълнителни
операции са пряко свързани и са следствие от първоначалните травми от ПТП-то и
лечението им. През м.01.2018г.,поради субективни оплаквания от страна на ищцата
-болка при П.мяна на метереологичните
условия и чувството за чуждо тяло в дясното бедро е предприето изваждане на
металната плака и винтове/Оп.пр. № 66/17.01 .2018г/. Тази операция е също във
връзка с травмата-фрактурата получена при обсъжданото ПТП от 25.09.2016 г. На
03.03.2018 г при ходене ищцата е изпитала внезапна силна болка в областта на
дясното бедро с невъзможност за ходене. Направена е рентгенография и е установена
фрактура на дясната бедрена кост в зоната на счупването от 25.09.2016г. Като се
има предвид, че при операцията на 17.01.2018 г. при изваждането на металната
плака от дясното бедро оперативния екип е установил:".. .данни за добро
костно срастване .."то може да се направи заключение, че новото счупване
на 03.03.2018г при съвсем обикновено ходене, без енергийно въздействие е в
резултат на т.нар. „костна умора".
В
заключение вещото лице посочва, че между допълнителното лечение на ищцата
изразяващо се в изваждане на остеосинтезните средства
от дясна подколенница и дясно бедро и травмите
получени при ПТП-то от 25.09.2016г и лечението им има пряка причинно следствена
връзка. Счупването на дясното бедро от 03.03.2018 г. е резултат от
неколкократните оперативни интервенции в зоната и нарушената локална костна
структура и П.менената кръвоснабдяваща мрежа.
Оздравителния
период в следствие на оперативната интервенция по изваждане на интрамедуларния пирон от дясната подколенница
е около 45-60 дни. Оздравителния период след изваждане на металната плака от
дясното бедро е също 45-60 дни. Рефрактурата на
дясното бедро - получена след около 50 дни след изваждането на металната плака
и от започнатото ново лечение с открито наместване и фиксиране с интрамедуларен бедрен пирон определя период на лечение
12-18 месеца при добро П.тичане на оздравителния П.цес.
Вещото
лице посочва, че за да добие представа за степента на възстановяване на ищцата
осъществил преглед. При него установил, че възстановяването е П.текло в много
амбициозни срокове. В дясната тазобедрена става съвсем леко ограничение/около
10 градуса/имат флексията и външната ротация. Всички други движения са
възстановени напълно. В дясното коляно, десния глезен и левия глезен движенията
са възстановени до норма.
Експертът
сочи, че като усложнение от многократните оперативни интервенции, съпътствани
от дълго използване на антибиотична терапия трябва да
се има в предвид получената чревна дисбактериоза, която
е лекувана с П.биотици. При осъществения преглед
разбрал, че тази дисбактериоза П.дължава
и до сега. Външната и изява е на всеки 2-3 месеца и с П.дължителност
7-10 дни. Според медицинската документация, налична към съдебната по ТД №278/
2019г няма документи показващи други усложнения.
Във
връзка с получените допълнителни увреждания ищцата А.Д. е претърпяла и
допълнителни имуществени вреди/разходи. В исковата молба регистрирана в ОС-Ст. Загора
на 26.08.2019г изключително подробно са упоменати всички разходи за остеосинтезни средства, рехабилитацинни
П.цедури, медикаменти, превързочни материали ,които
тя е направила от 28.05.2017г -напред. В допълнителната искова молба също са
добавени и подробно описани извършените разходи от 09.10.2017г до 04.10.2019г/вкл/. След обстоен анализ може да се заключи, че между
допълнителните разходи представени в исковата молба и от допълнителната искова
молба има пряка връзка с възстановяването след двете операции по изваждане на
металните тела от дясна поколенница и дясно бедро и
във връзка с лечението на рефрактурата на дясно
бедро.
Според
вещото лице счупването от умора на костта/бедрена кост/ настъпва на
03.03.2018г. Тази рефрактура не е била обект на
обследване на ТД №148/2017г. Също и по отношение на ТД №194 на АС-Пловдив. Тя е
получена след подаването на иска пред въззивната
инстанция. Рефрактурата на дясната бедрена кост в
зоната на първото счупване от 25.09.2016г. /при ПТП/ е усложнение, в резултат
на затормозяването на физиологичните и обменни П.цеси
в организма. Той се стреми автономно да осигури костоизграждащи
елементи, минерали, за да сраснат множеството фрактури. В някои случаи, обаче, организмът
изнемогва, забавя възстановяването на костната плътност и в такива случаи
рискът от рефрактура нараства. Така се е получило и
при ищцата. Новополучената фрактура на дясната бедрена кост е усложнение и
влошаване на състоянието, тъй като тя я връща в начален стадийна лечение и
възстановяване.
Заключение:
Рефрактурата на дясната бедрена кост лекувана
оперативно с открита репозиция и вътрешна фиксация с интрамедуларен пирон по
своя характер е средна телесна увреда изразяваща се в
затруднени движения на десния долен крайник и функционална немощ за период
по-дълъг от 30 дни - с общ период на възстановяване 8-12 месеца. Тази фрактура
е усложнение на предишните травми и се явява влошаване на състоянието на
ищцата.
Оперативните
интервенции през м.09.2017г и 01.2018г са по повод изваждане на остеосинтезни средства от дясна подбедрица
и от дясно бедро. Те са поставени през м.09.2016г във връзка с лечението на
фрактури получени при ПТП от 25.09.2016 г. В този смисъл тези две допълнителни
операции са пряко свързани и са следствие от първоначалните травми от ПТП-то и
лечението им. Те са П.дължение на лечебно
възстановителните мерки на травмите получени при ПТП от 25.09.2016 г. и не са
декларирани и обсъждани в рамките на ТД № 148/2017г по описа на ОС-Ст. Загора. Рефрактурата на дясната бедрена кост случила се на
03.03.2018 г. е клинично усложнение в П.цеса на
възстановяване на първата фрактура получена през възстановителния период когато
все още зоната не е добила нормалната костна плътност и дебелина на кортекса на бедрената кост. Вещото лице посочва, че патоанатомично е твърде възможно за периода между първото и
второто счупване на бедрената кост все още да не е било възстановено нормалното
кръвоснабдяване/хранене на участъка от бедрената кост
с нови кръвоносни съдчета.
В
заключение експертът сочи, че между влошаването на състоянието на ищцата
-получаването на рефрактура на дясната бедрена кост и
причинените и при ПТП счупвания на няколко места, включая
и дясната бедрена кост обуславят пряка причинна връзка между тях.
Новото
счупване на дясната бедрена кост на ищцата от 03.03.2018г е усложнение получило
се през възстановителния период от първата фрактура и е пряко свързано с
първоначалното счупване от 25.09.2016г.
Вещото
лице посочва, че в съдебната документация и прибавената към делото медицинска
такава, няма налични данни за заболявания на костната система у ищцата. При
извършването на клиничния преглед подробно я разпитало, разгледал и личния
амбулаторен картон. Не са установени данни за заболявания на костната система.
Според
вещото лице наличната спондилолистеза на L5-S1 лекувана
оперативно преди 12 години в СБАЛО-С. с извършване на вертебродеза
по метода на Страйкър няма връзка със случилото се
ново счупване на дясна бедрена кост.
Оперативните
интервенции от 18.09.2017 г. - екстракция на метални импланти
от дясна подколенница и от 17.01.2018 г. - екстракция
на метални импланти от дясно бедро са по повод
изваждане на остеосинтезни средства от дясна подбедрица и от дясно бедро. Те са поставени през м.09.2016
г. във връзка с лечението на фрактури получени при ПТП от 25.09.2016 г. В този
смисъл тези две допълнителни операции са пряко свързани и са следствие от
първоначалните травми от ПТП-то и П.дължение на
лечението им. Те са П.дължение на лечебно
възстановителните мерки на травмите получени при ПТП от 25.09.2016 г и не са
декларирани и обсъждани в рамките на ТД № 148/2017 г. по описа на ОС-Ст. Загора и съответно по ТД
№194/2018г по описа на АС-Пловдив.
Вещото
лице посочва, че двете операции за екстракция на поставените остеосинтезни метални тела от дясната подбедрица
и дясното бедро са не малки оперативни интервенциите задължително имат своята
оперативна и постоперативна терапия, антибиотична
терапия, антикоагулантна терапия, аналгетична
терапия. Те се извършват под обща анестезия, свързани са с кръвозагуба, с
изразен болков синдром и нарушено общо състояние.
Към
съдебната документация в исковата молба и в допълнителната искова молба са
представени множество фактури и фиск. бонове за
закупени лекарствени средства, медикаменти, превързочни материали, рехабилитационни П.цедури, балнео услуги, хотелски услуги и т.н. които са във връзка с
разходи за П.веждане на лечението на травмите от ПТП
на 25.09.2016г и не са декларирани в предходното ТД №148/2017г и ТД №
194/2018г. Декларираните в исковата молба фактури и фискални бонове за разходи
във връзка с допълнителното лечение и усложненията са на стойност 3 009, 18 лв.
В допълнителната искова молба са добавени още няколко финансови документа за
разходи направени във връзка с лечението след представянето на исковата молба
на стойност още 1 158, 70 лв. Така общата сума представляваща разходи за
понесени допълнителни имуществени вреди-заплатени разходи за лечение относно
влошаване на здравословното състояние настъпило след завеждане на
първоначалната претенция/предмет на ТД № 148/2017г на ОС-Ст.Загора/ е на
стойност 4 167, 88 лв.
През
м.01.2018г., поради субективни оплаквания от страна на ищцата -болка при П.мяна на метереологичните условия
и чувството за чуждо тяло в дясното бедро е предприето изваждане на металната
плака и винтове/Оп.пр. № 66/17.01.2018г/ .Тази операция е също във връзка с
травмата-фрактурата получена при обсъжданото ПТП от 25.09.2016г.Ог Оп.пр. № 66/17.01.2018г е видно:"..с обща анестезия
с П.пофол след щателно почистване на оперативното
поле, с достъп по старя оперативен цикатрикс се
достигна до имплантиралите уреди и се отстраниха. Данни за добро костно
срастване. Послойно се възстановиха меките тъкани. Превръзка
"Оттук е видно, че при самото отваряне и директен достъп-визуално и тактилно, оперативния екип е установил добър костен калус. Теоретично след изваждането на метална плака от
бедрена кост остава нейното място без наличие на периост.
Нов се създава за определен период от време. Също определена давност изисква и реваскуларизацията на меките тъкани, които са с прекъснато кръвоснабдяване поради оперативната интервенция. Рефрактурата на бедрото се получава около 50 дни след изваждане
на металната плака. От това може да се заключи, че за този период реваскуларизация на меките тъкани е получена.
От
заключението на съдебно – психологическа експертиза се установява следното:
Претърпяното
пътнотранспортно П.изшествие на 25.09.2016 г.
поставило осв. Д. в ситуация, която силно застрашила
здравето и живота й. Последвалите операции, П.дължителните
терапевтични и рехабилитационни П.цедури,
съП.водени от усилия и болки, нарушили психичното
равновесие и довели до значителна П.мяна в ежедневния
й ритъм. За П.дължителен период било затруднено
пълноценното личностово, П.фесионално
и социално функциониране.
Влошеното
здравословно състояние и П.дължителният период на
лечение и възстановяване довели до Разстройство в адаптацията с елементи на
Посттравматично стресово разстройство (непълноценен сън и кошмари, тревога и
опасения за бъдещето, понижено настроение и мисли за безперспективност).
Към
момента на освидетелстването негативните емоционални изживявания са намалили
своята сила и интензивност, без напълно да са отзвучали. За това, в значителна
степен, допринася непълното физическо възстановяване и цялостния дискомфорт („...кракът ми е като чужд ... по-къс е с 4-5 см
... болките са почти непрекъснати ... ту по-слаби, ту по-силни ... особено като
вървя...")
Новото
счупване на дясната бедрена кост и претърпяната поредна операция на 03.03.2018
г. отново нарушили психичното равновесие на осв. Д..
Засилила се тревогата и безпокойството за бъдещето, появили се мисли за
безперспективност („... кракът ми вече няма да се оправи ... така ще си
остана...").
За
изясняване на обстоятелства по делото беше разпитана свидетелката А. Г.М.,
майка на ищцата.
От
показанията на свидетелката Митева се установява, че ищцата все още не се е
възстановила напълно от настъпилите последици от ПТП. Твърди, че тежко е
изживяла двете операции за изваждане на пироните, трудно се е раздвижила имала
е нужда от нейната помощ в ежедневието си и се е налагало свидетелката да я обслужва
за дълъг период от време до като П.ходи отново. Споделя, че ищцата е била много
травмирана и психически и физически от счупването на дясната бедрена кост и
претърпяната от нея поредна операция на 03.03.2018г. Предала се е психически.
Имала е сериозни негативни изживявания и чувство на безпомощност, мислила, че е
по добре вече да свършва живота й, защото никога няма да се възстанови в
състоянието си от преди ПТП. По цели нощи не можела да спи от болките. Влошила
се допълнително, тъй като от честият прием на антибиотици получила чревно
разстройство, което П.дължило за дълъг период от
време и лекарите установили ново заболяване - дисбактериоза.
Налагало се освен за крайниците, ищцата да приема и предписаните от лекарите
лекарства и П.биотици за лечение на това ново
заболяване. Към момента ищцата търпяла ограниченията и болките в долните
крайници. Не била възстановена и може би нямало да се възстанови, чувствала
безпокойство за бъдещето си здравословно състояние.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно обезщетяване
на пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди, както
настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения
дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа за пълно обезщетяване на вредите
от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието,
при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото
влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се
дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да
се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Ново обезщетение не
се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.
В настоящия
случай от представените по делото писмени доказателства, заключението на
съдебно – медицинската експертиза и свидетелските показания безспорно се
установява, че е настъпила П.мяна в здравословното
състояние на ищцата след присъждане на обезщетението по т. д. № 148/2017 г. по описа на ОС - Ст. Загора.
От
представените писмени доказателства и заключението на съдебно – медицинска
експертиза категорично се установява, че на ищцата са извършени оперативните
интервенции на 18.09.2017 г. - екстракция на метални импланти
от дясна подколенница и на 17.01.2018 г. - екстракция
на метални импланти от дясно бедро, поставени през
м.09.2016 г. във връзка с лечението на фрактури получени при ПТП от 25.09.2016 г.
от заключението е видно, „че горепосочените допълнителни операции са пряко
свързани с първоначалните травми от ПТП-то и се явяват П.дължение
на лечебно възстановителните мерки на травмите получени при ПТП от 25.09.2016 г.
На
следващо място по делото е установено, че на 03.03.2018 г. при ходене ищцата е
изпитала внезапна силна болка в областта на дясното бедро с невъзможност за
ходене. При направената рентгенография е установена фрактура на дясната бедрена
кост в зоната на счупването от 25.09.2016г. Според вещото лице счупването на
дясното бедро от 03.03.2018 г. е резултат от неколкократните оперативни
интервенции в зоната и нарушената локална костна структура и П.менената кръвоснабдяваща мрежа. Рефрактурата
на дясната бедрена кост в зоната на първото счупване от 25.09.2016г. /при ПТП/ е
усложнение, в резултат на затормозяването на физиологичните и обменни П.цеси в организма, тъй като той се стреми автономно да
осигури костоизграждащи елементи, минерали, за да
сраснат множеството фрактури. Така новополучената фрактура на дясната бедрена
кост е усложнение и влошаване на състоянието, тъй като тя връща ищцата в
начален стадий на лечение и възстановяване. Новото счупване на дясната бедрена
кост на ищцата от 03.03.2018 г. е усложнение получило се през възстановителния
период от първата фрактура и е пряко свързано с първоначалното счупване от
25.09.2016г. – датата на ПТП – то.
По
делото е установено, че като усложнение от многократните оперативни
интервенции, съпътствани от дълго използване на антибиотична
терапия ищцата е получила чревна дисбактериоза, която
е лекувана с П.биотици и която е П.дължава и към настоящия момент.
По
делото е представено Експертно решение на ТЕЛК№ 2383 от 12.10.2018г., от което
се установява, че на ищцата е определена 50% трайна неработоспособност, като в
същото е посочено, че водеща диагноза е „спондилолистеза”,
но при определяне на размера на трайната неработоспособност ТЕЛК е обсъдила и
взела предвид и настъпилите в резултат на ПТП от 25.09.2016г. травматични
увреждания. Следователно определеният в ЕР на ТЕЛК размер на трайна
неработоспособност е в пряка причинно-следствена връзка с деликта.
С
оглед изложеното съдът намира, че в
здравословното състояние на ищцата е настъпилото усложнение, което неминуемо е
довело до претърпяване на болки и
страдания, които са нови спрямо съществувалите и не са взети предвид при определяне
на предходното обезщетение по т. д. № 148/2017 г. по описа на ОС - Ст. Загора. Поради това съдът
приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното
дружество за настъпилия ексцес чрез обезщетяване на вредите. При определяне на
размера на обезщетението съдът като съобрази възрастта на пострадалата; момента
на влошаването на нейното здраве и този на настъпване на допълнителните вреди;
социално-икономическата обстановка в страната към същия период, определяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие; вида,
характера, степента на усложнението и неговите последици, психичното състояние
на ищцата; причинените неудобства и ограничения от личен, битов и социален
характер, както и установеният в нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливост, намира, че обезщетение в размер на 60 000 лева напълно ще
обезщети претърпените нови неимуществени вреди от ищцата, причинени от ексцес.
По
иска за имуществени вреди:
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е
извършила разходи във връзка с П.веденото лечение относно
влошаване на здравословното й състояние в размер на 4 167, 88 лв.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При
сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда
задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да
предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същият не е платил
в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.). В
конкретния случай по делото е представено доказателство, че ищецът е уведомил
застрахователя “ЗД Б.И.” АД на 12.06.2019
г. за настъпване влошаване на здравето, поради което при липса на други данни и
оспорване на това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че
именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на
ищцата и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава
по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на
това лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди и имуществени
вреди се дължи от 12.06.2019 г. до датата на окончателното плащане.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че “ЗД Б.И.” АД следва да заплати на А.Д.Д., сумата от 60 000 лв. представляваща обезщетение
за преживени допълнителни неимуществени вреди, изразяващи се в извършени 2
операции за отстраняване на поставени метални импланти,
операция по повод ново счупване на дясната бедрена кост с поставяне на метална остеосинтеза, дисбактериоза на
червата, нарушения на съня, като на пострадалата са определени и 50% трайно
намалена работоспособност за 3 години - до 01.10.2021 г., както и душевни болки
и страдания и преживени негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищцата
ПТП на 25.09.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице -
12.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 4 167, 88
лв., представляваща обезщетение за понесени допълнителни имуществени вреди
- заплатени разходи за лечение относно влошаването на здравословното състояние,
които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП на
25.09.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата
на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице -
12.06.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
По
отговорността за разноски:
Ответното
дружество е направило възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за П.цесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. Следователно при спазване на
посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение е в размер на
2 455 лв., а заплатеното от ищцата възнаграждение е в размер на 2 500
лв. Поради това съдът намира, че същото не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Ответникът “ЗД Б.И.” АД следва да заплати на А.Д.Д. направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2 500 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “ЗД Б.И.” АД следва да заплати в
полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 2 566, 71 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото и сумата от 750 лв.,
представляваща депозити за вещо лице, изплатени от бюджета на съдебната власт.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ЗД Б.И.”
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****да заплати на А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес:*** чрез адв. Ж.З. сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за преживени допълнителни неимуществени вреди, изразяващи се в
извършени 2 операции за отстраняване на поставени метални импланти,
операция по повод ново счупване на дясната бедрена кост с поставяне на метална остеосинтеза, дисбактериоза на
червата, нарушения на съня, като на пострадалата са определени и 50% трайно
намалена работоспособност за 3 години - до 01.10.2021 г., както и душевни болки
и страдания и преживени негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищцата
ПТП на 25.09.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице -
12.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 4 167,
88 лв., представляваща обезщетение за понесени допълнителни имуществени
вреди - заплатени разходи за лечение относно влошаването на здравословното
състояние, които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от ищцата
ПТП на 25.09.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице -
12.06.2019г., до окончателното изплащане на сумата и направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. по служебна банкова сметка
по чл.39 от Закона за адвокатурата в „Р./" ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр
адв. Ж.С.З..
ОСЪЖДА “ЗД Б.И.” АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****да заплати в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт сумата от 2 566, 71 лв., представляваща дължима
държавна такса по делото и сумата от 750 лв., представляваща депозити за вещо
лице, изплатени от бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: